Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260391
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав,
в открито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря
Илияна Куцева-Гичева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 153 по описа за 2021 г., намери
за установено следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на исковата молба,
подадена на 08.03.2021 год. от К.Ю.К., действащ в качеството си на изпълнителен
член на Съвета
на директорите на „Красикапласт” АД, в несъстоятелност, против Националната агенция по приходите /НАП/.
Предявен е установителен иск за прогласяване на нищожността на определение № 260347 / 22.02.2021 год.,
постановено от съда по несъстоятелността
на „Красикапласт“ АД по т.д. № 676/2011 год., с което на
основание чл. 692 ТЗ са одобрени изготвените
допълнителни списъци на приети и неприети вземания, предявени по реда на
чл. 688, ал. 3 ТЗ и обявени в Търговския регистър на 04.12.2020 год.
В исковата молба са изложени съображенията,
поради които ищецът счита оспорения
съдебен акт за нищожен, като
най-общо нищожността му произтича от
обстоятелството, че съдът е излязъл извън рамките на
правораздавателната си компетентност.
Въпросът за допустимостта на иска е разрешен
по обвързващ първоинстанционния съд начин на основание
чл. 278, ал. 3 ГПК с определение на АС – Пловдив от 29.04.2021 год. по в.ч.т.д.
№ 223/2021 год.
Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 270, ал. 2, предл. първо
ГПК, вр. чл. 124 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ.
Ответникът Национална агенция по приходите не е подал отговор на
исковата молба – същата му е връчена
на 20.05.2021 год. и в срока за отговор,
който е изтекъл на 03.06.2021 год., отговор не е постъпил. В съдебно заседание пълномощникът на ответника
оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.
Конституираният като страна по
делото синдик на „Красикапласт“ АД /н./ К.И. също не е подал отговор на исковата
молба - същата му е връчена на
05.07.2021 год. и в срока за отговор, който
е изтекъл на 19.07.2021 год., отговор не е постъпил. Не се е явил в с.з. и не е изразил становище.
Съдът, след преценка на твърденията и доводите на страните, приема за
установено следното:
По делото не са представени и приети писмени доказателства. С доклада по
делото е оповестено, че не подлежат на доказване вписаните в Търговския
регистър обстоятелства, както и обявените актове по партидата на „Красикапласт“ АД /н./. Поради това съдът гради фактическите
си констатации и правни изводи основно върху вписани/обявени в Търговския
регистър обстоятелства и актове.
При справка по партидата на ответника в Търговския регистър, направена на
основание чл. 23, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че по отношение на „Красикапласт“ АД е открито производство по несъстоятелност
с решение на ОС – Пловдив № 84 / 28.02.2013 год. по т.д. № 676/2011 год. С последващо решение № 413 / 29.08.2013 год. дружеството е
обявено в несъстоятелност. Синдик на дружеството от 2013 год. и до момента е К.П.И..
Синдикът на „Красикапласт”
АД – в несъстоятелност, К.И. е изготвил
два допълнителни списъка на приети
и неприети предявени вземания на основание
чл. 688, ал. 3 от ТЗ, които е представил пред съда по несъстоятелността с молба вх. № 271571/ 03.12.2020 год. Списъците са обявени в Търговския
регистър на 04.12.2020 г.
В срока по чл. 690, ал.
1 от ТЗ срещу списъка на неприетите предявени вземания
е постъпило възражение от НАП вх. № 272835/14.12.2020 г. /с пощенско
клеймо от 11.12.2020 г./, с искане – по подробно
изложени съображения, да се изключат
от него публични вземания за данък върху недвижимите
имоти, данък върху превозните средства и такси битови отпадъци, дължими към Община
- Асеновград за 2019 г. и
2020 г. - в общ размер на 60 673.74 лева, подробно разбити по главници и лихви
във възражението; публични вземания по ДДФЛ за месец
ноември 2019 г. - в общ размер на 61.21 лева и публични вземания за имуществени
санкции в размер на 14 057.54 лв., като се включат
в списъка на приетите вземания.
С определение № 260347/ 22.02.2021 год., постановено след
разглеждане на възражението в открито съдебно заседание на 17.02.2021 год.,
съдът по несъстоятелността е разгледал възражение №
272835/14.12.2020 г. на НАП и е уважил частично възражението, като е коригирал изготвения от синдика списък
по чл. 688, ал. 3 ТЗ на неприетите
вземания в частта относно т. 1.1 – 1.35, касаещи публични вземания за данък върху недвижимите
имоти, данък върху превозните средства и такси битови отпадъци, дължими към Община
- Асеновград за 2019 г. и
2020 г. - в общ размер на 60 673.74 лева, подробно разбити по главници и лихви
във възражението, като е
изключил същите от този списък
и ги е
включил в списъка на приетите
вземания.
Определението на съда е вписано в
книгата по чл. 634в ТЗ на 23.02.2021 год. и е обявено в Търговския регистър на
24.02.2021 год.
Липсват твърдения и доказателства,
а и не се установява от служебно направената справка в деловодните програми на
съда, във връзка с приетите вземания на НАП да е образувано и да се е развило
производство по иск по чл. 694 ТЗ.
От правна страна
Разпоредбата на чл. 270, ал. 1 ГПК предвижда, че когато първоинстанционното решение
е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността му.
Според ал. 2, която е правното основание на предявения иск, нищожността на решението може да се
предяви по исков ред безсрочно.
Според формираната съдебна
практика, в т.ч. решението на което се позовава ищецът в исковата си молба
/решение на ВКС № 668/15.11.2010 год. по гр.д. № 1790/2009 год., ГК, първо
г.о./, решението на съда е нищожно, когато е постановено: от незаконен състав -
еднолично вместо от съдебен състав; с участие на лице, което не е било избрано за
съдия; с участие на лице, което не е взело участие при
разглеждането на спора; когато излиза
извън пределите на правораздавателната власт, тъй като е постановено
срещу лице, което не е подчинено на властта
на българския съд; когато решението е устно или неподписано; когато волята на съда не може
да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост; когато съдържанието на
решението противоречи на българския правов ред или когато делото е било
образувано от името или срещу неправоспособна страна.
В исковата молба ясно е посочено,
че в рамките на многобройните хипотези на нищожност, ищецът счита оспорения акт
на съда за постановен извън пределите на
правораздавателната му компететност и на това
основание същият за нищожен.
В тази връзка съдът намира
следното:
На първо място следва да се посочи, че
според цитираната съдебна практика на ВКС, излизането извън пределите на
правораздавателната компетентост на съда е основание
за нищожност не изобщо, а само в хипотезата, когато съдебният акт е постановен срещу лице, което
не е подчинено на властта на българския
съд. В случая произнасянето е в процедура по приемане на
вземания спрямо несъстоятелен длъжник – търговско дружество със седалище в РБ, което
попада в района на съда по несъстоятелността; с него се признават за
съществуващи публични задължения на българско търговско дружество спрямо община
в Република България за данъци и такси, поради което този акт не би могъл да се
определи като постановен „срещу“ лице, което не е подчинено на властта на
българския съд. Международната компетентност на българският съд е несъмнена.
На второ място, съдът продължава да споделя изложените в
определение № 260505/12.03.2021 год. мотиви, според които при постановяване на
съдебно определение не може да се говори за излизане извън пределите на
правораздавателната власт, като основание за нищожност на съдебния акт.
Правораздаването най-общо се определя
от правната доктрина като дейност за защита и санкция при правонарушения чрез разрешаване със сила на
пресъдено нещо на правни спорове
от неутрален и независим орган с участие на страните
по спора.
Определението по
едно съдебно дело, в това число това по чл. 692 ТЗ, не се ползва със сила на пресъдено нещо, не съставлява акт на правораздаване, поради
което по дефиниция не би могло да бъде постановено извън пределите на
правораздавателната власт на съда, за да може с прекрачване на тези предели,
съдът да излезе извън правораздавателната си компетентност.
Целта на разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК е да се прогласи нищожността на съдебно решение, което обвързва страните
със сила на пресъдено нещо. С прогласяването на
нищожността страните биха се освободили от овързващата сила на решението.
Последица от силата на пресъдено нещо е непререшимостта
на спора: според чл. 299 ГПК спор, разрешен със сила на пресъдено
нещо не може да бъде пререшаван, а повторно заведеното дело се прекратява. Със
сила на пресъдено нещо се характеризират единствено
съдебните решения. Съдебните определения не се ползват с подобна сила.
В тази връзка следва да се има предвид,
че определението на съда по чл. 692 ТЗ, с което той се произнася по
одобряването на списъците с приети и неприети вземания, не подлежи на
обжалване. Но това определение не се ползва със сила на пресъдено
нещо.
Спорът за съществуването на вземаното,
респ. неговото несъществуване, може да бъде поставен за разрешаване по исков
ред с предявяването на иск по чл. 694 ТЗ. Вземане, включено в одобрения от съда
списък с приети вземания, няма качеството на „прието вземане“ ако по отношение
на неговото съществуване е предявен иск по чл. 694 ТЗ – чл. 693 ТЗ.
Легитимираните лица да предявят установителен иск по
чл. 694 ТЗ са изброени в ал. 1, 2 и 3 на тази разпоредба, като според ал. 1
сред активно легитимираните лица е и самият длъжник, който може да оспори
съществуването на вземане, включено в списъка на приетите вземания.
С одобряването на списъци по чл. 692 ТЗ
съдът не осъществява правораздавателна дейност, а единствено функции по
администриране на производството по несъстоятелност. Следователно,
постановявайки определение по чл. 692 ТЗ, съдът не правораздава
и съответно, не би могъл да излезе извън пределите на правораздавателната си
компетентност.
На трето място, дори да се приеме,
че постановявайки определение по чл. 692 ТЗ, съдът осъществява своего рода
правораздавателна дейност, то при постановяването на атакуваното определение,
той не е излязъл извън рамките на своите нормативно установени правомощия/компететност.
Чл. 685 и чл. 688, ал. 1 ТЗ
регламентират начина и сроковете, в които кредиторите на дружество в открито
производство по несъстоятелност следва да предявят вземанията си спрямо
длъжника. И двете норми уреждат предявяването на вземания, възникнали до датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност, респ.
последиците от пасивното поведение на кредиторите в указаните процесуални
срокове.
Но дружество в открито производство по
несъстоятелност, а впоследствие и обявено в несъстоятелност, не престава да
съществува като субект от правния мир. Той бива заличен като такъв едва при
приключване на производството по несъстоятелност с решение по чл. 735, ал. 3 ТЗ. И като субект на правния мир е възможно и допустимо според материалния
закон дружеството в несъстоятелност да става титуляр на нововъзникнали
задължения.
Именно поради това чл. 639, ал. 1 ТЗ
предвижда, че кредиторите, чиито вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане
на падежа, те се удовлетворяват по реда на чл. 722, ал. 1 ТЗ.
За да е възможно удовлетворяване по реда
на чл. 722 ТЗ е необходимо вземането, възникнало след решението за откриване на
производство по несъстоятелност, което не е удовлетворено на падежа, да е било
предявено от неудовлетворения кредитор, включено в съответен списък, изготвен
от синдика, на приети или неприети вземания и съдът да се е произнесъл по реда
на чл. 692 ТЗ по одобряването на списъка.
Именно в тази връзка в чл. 688, ал. 3 ТЗ
се предвижда, че вземанията, неплатени на падежа и възникнали след датата на
откриване на производството по несъстоятелност се предявяват по реда на глава
43 „Предявяване на вземания“, като за тези вземания синдикът съставя
допълнителен списък.
В случая НАП е предявил вземания,
възникнали след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност /за 2019 и 2020 год./ с молба от м. 11.2020 год. Предявените
вземания са публични вземания за данъци и такси. В съответствие с изискванията
на закона и в изпълнение на правомощията си, синдикът се е произнесъл по
молбата на НАП за предявяване, като е включил вземанията в списък на неприети
вземания по чл. 688, ал. 3 ТЗ. Срещу списъка са постъпили възражения от кредитора,
чиито вземания не са приети, насроченото е открито съдебно заседание в
съответствие с чл. 692, ал. 3 ТЗ, в което са изслушани становищата на
участниците в производството, след което е постановено определение № 260347/ 22.02.2021 год.
Предвид очертаната по-горе правна уредба, очевидно и несъмнено за настоящия
състав на ПОС е, че при постановяването на процесния съдебен акт съдът по
несъстоятелността на „Красикапласт“ АД е действал
изцяло в пределите на компетентността си, разписана в Търговския закон. След
като по делото по несъстоятелност валидно са предявени нововъзникнали
вземания, след като синдикът в рамките на правомощията си е изготвил списък
досежно предявените вземания и той е обявен в Търговския регистър, съдът е бил
длъжен да се произнесе по одобряването му. При своевременното подаване на
възражение срещу списъка с неприети вземания от кредитора, който е предявил същите,
съдът при стриктно съблюдаване на процедурата, разписана в закона, е свикал
открито съдебно заседание, изслушал е становищата на участниците, посочени в
чл. 692 ТЗ и е постановил съдебен акт в изпълнение на задълженията си по чл.
692, ал. 4 ТЗ.
Правилността на определението, съответствието му с материалното право,
реалното съществуване, респ. несъществуване на предявените вземания, залегнали
в одобрения списък, не би могла да бъде предмет на проверка в производство по установителен иск за нищожност.
Липсват основания, за да се възприемат
доводите на ищеца досежно действието във
времето на процесното определение, а именно че
оспореният съдебен акт, с който съдът се произнася по одобряване на списъци на
приети и неприети вземания, има обратно действие /ex tunc/, считано от деня на постановяване на решението за откриване на
производство по несъстоятелност. Законът не предвижда подобно обратно действие,
а такова е допустимо само при изричното му придвиждане.
Напротив, в чл. 730 ТЗ е посочено изрично, че кредитор, предявил вземането си
след извършено разпределение, се включва в следващите разпределения без право
на изравняване съобразно вече платеното. Следователно по-късно предявените и
приети вземания не водят до промяна във вече извършени разпределения, а се
удовлетворяват занапред, от постъпилите суми от последващи
осребрявания.
Несъмнено е, че според чл. 712, ал. 1 ТЗ
решението за обявяване в несъстоятелност действа по отношение на всички, както
и че според чл. 711, т. 5 ТЗ с решението за обявяване в несъстоятелност съдът
постановява започване на осребряването
на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на
осребреното имущество, както е сторено и в случая с несъстоятелността на „Красикапласт“ АД /н./ - решение № 413/29.08.2013 год. по
т.д. № 676/2011 год. съдържа и диспозитив за започване
на осребряване на имуществото от масата и на разпределението. Но производството
по несъстоятелност е сложно и многопластово. Обстоятелството, че дружеството
вече е обявено в несъстоятелност, не означава, че в неговия патримониум
не могат да възникнат нови задължения, които ако не са удовлетворени на падежа,
подлежат на предявяване, на включване в допълнителни списъци и на одобряването
на съставените списъци от съда с корекции или без изменение, за да бъдат
подложени на удовлетворяване в поредността на чл. 722 ТЗ, при спазване на чл. 730 ТЗ.
Обстоятелството, че систематичното място
на чл. 692 ТЗ е преди чл. 710 и чл. 711 ТЗ, не означава, че след като длъжникът
е обявен в несъстоятелност, липсва основание да се прилагат норми, систематично
поместени преди глава 45 – „обявяване в несъстоятелност“. Нормите в част
четвърта от ТЗ – „Несъстоятелност“ формират сложна и комплексна уредба и
тълкуването им следва от смисъла, вложен в тях от законодателя, който не може
да бъде превратно извеждан единствено от поредността
на разпоредбите, регламентиращи определени действия на страните, синдика и
съда.
Предвид изложените съображение, съдът
приема, че с постановяването на процесния съдебен акт, съдът по
несъстоятелността не е излязъл извън рамките на правораздавателната си
компетентност.
Съдебният акт не страда от сочения от
ищеца порок и искът за прогласяването на неговата нищожност е неоснователен.
Като такъв следва да бъде отхвърлен.
По въпроса за разноските. Ищецът е
освободен от предварително внасяне на такси за производството по делото. С
оглед отхвърлянето на иска дължимата за производството по предявения неоценяем иск държавна такса от 50 лв. следва да се възложи
върху дружеството в несъстоятелност.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК, предявен от К.Ю.К.,
действащ в качеството на Изпълнителен член на Съвета на директорите на
„КРАСИКАПЛАСТ“ АД /н./, ЕИК *********, да бъде приета за установена по
отношение на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, с адрес гр. София, бул.
„Дондуков“ № 52, НИЩОЖНОСТТА на определение
№ 260347/ 22.02.2021 год., постановено по т.д. № 676/2011 год. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, Търговско отделение, XIII състав.
ОСЪЖДА
„КРАСИКАПЛАСТ“ АД /н./, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград 4230, обл. Пловдив, ул. „Заводска“ № 1, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд – Пловдив, дължимата за производството държавна такса от 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………..