Р Е Ш Е Н И Е  №215/17.7.2020г.

 

гр. Ямбол, 17.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав: 

                   

                                         Председател: П. ПАНАЙОТОВА

 

при участието на секретаря М. П., като разгледа докладваното от съдията АНД № 400 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе  предвид следното:

       

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Община Т. – Я. против издаденото от Зам. Председателя на ДАМТН – С. НП № ***., с което на основание чл.201, ал.12 вр. чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение по чл.190а, ал.1 т.3 от същия закон.

С жалбата се иска НП да бъде отменено, като се счита, че със съставянето на АУАН в присъствието на упълномощено лице е допуснато съществено процесуално нарушение. Изложени са и доводи в покрепа приложението на чл.28 от ЗАНН, като се счита, че с оглед предприетите мерки за изпълнение на предписанията и причините за неизпълнението им, е налице маловажен случай на адм. нарушение. Алтернативно се претендира за намаляване размера на имуществената санкция в законовия минимум от 1000 лева.

          В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. Депозирала е писмено становище по спора, с което оспорва основателността на жалбата. Издаденото НП намира за правилно и законосъобразно и моли пледра да бъде потвърдено.

Страните не претендират присъждане на разноски.

          След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.09.2019 г. свидетелите Д. и М. – инспектори в ДАМТН – С., извършили проверка на язовира, находящ се в ПИ № *** в землището на с. В., обл. Я., собственост на Община Т.– Я. и ползван под наем от „***“ ООД – с. Р.. Установило се, че преливникът на инспектирания обект е надзидан с натрупани отпадъци и земна маса, в които е вградена тръба, както и че в резултат на това преливния му ръб е завишен. Проверката приключила със съставяне на констативен протокол № ***., с който на собственика на язовира били дадени задължителни предписания за извършване на ремонтно-възстановителни работи за достигане експлоатационните параметри на преливника. В КП бил посочен срок за изпълнение на предписанията – 11.10.2019г., както и  лицето, отговарящо за изпълнението им – собственика на язовира. Проверката била извършена в присъствието на представител на общината – собственик, като последният бил запознат с дадените предписания, включително и чрез връчване на екземпляр от протокола.

На 17.10.2019г., след изтичане на срока за изпълнение на предписанията, свидетелите Д. и М. извършили последваща проверка на язовира, при която установили, че предписанията за извършване на ремонтно-възстановителни работи за достигане експлоатационните параметри на преливника не са изпълнени, като натрупаната земна маса и вградената в нея тръба не са премахнати. Установеното при последващата проверка било отразено в КП № ***., екземпляр от който бил връчен на представител на общината – собственик на 25.10.2019г.

Впоследствие Кметът на Община Т. бил поканен да се яви лично или да изпрати упълномощен представител в офиса на РО НЯСС в гр. Я. в 10:00 часа на 19.11.2019г. за съставяне на АУАН, като в поканата било указано, че при неявяване на посочената дата актът ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя.

На указаните в поканата време и място се явил Директора на Дирекция „ДДИ” при Община Т. – Т. С., изрично упълномощена да представлява Кмета на Общината пред ДАМТН „във връзка със съставяне и връчване на АУАН по Закона за водите, съгласно КП № *** След това, в нейно присъствие и в присъствието на свидетелите М. и Т., св. Д. ***. за нарушение по чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят подал писмени възражения срещу акта, в които посочил, че неизпълнението на предписанията се дължи на наличието на зарибителен материал в язовира, както и на обстоятелството, че тяхното изпълнение би довело до стопански загуби за наемателя. 

Впоследствие, на 28.02.2020г. въз основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу Община Т.а е издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Д., М. и Т., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право да обжалва и чрез редовно упълномощен адвокат.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От процесуалноправна страна НП е законосъобразно - издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването му и съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН, в т.ч. точно фактическо и юридическо описание на нарушението. Не са налице и посочените от жалбоподателя основания за отмяна – съществени процесуални нарушения, изразяващи се в съставяне и връчване на АУАН на пълномощник, с оглед представените безспорни доказателства, че АУАН е съставен в присъствието на лице, изрично упълномощено да представлява законния представител на наказаното лице - Кмета на Община Т., като законен представител на собственика на инспектирания обект, именно за съставяне на АУАН във връзка с констатациите, отразени в КП № КП № ***г., съставен при последващата проверка на 17.10.2019г., послужил като основание за образуване на настоящото АНП.

От материалноправна страна съдът намери, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на адм. нарушение по  чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите от страна на жалбоподателя, изразяващо се в неизпълнение на предписанията на оправомощени от Председателя на ДАМТН лица, обективирани в КП № ***. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че Община Т., като собственик на инспектирания язовир, находящ се в ПИ № **** /000123/ в землището на с. В., обл. Я., не е изпълнила задължителните предписания в срок до 11.10.2019г. да извърши ремонтно-възстановителни работи за достигане експлоатационните параметри на преливника, като премахне натрупаната земна маса и вградената в нея тръба, и с бездействието си е извършила нарушение по посочения текст от закона. Доколкото в случая собственик на язовира, и респ. адресат на предписанията е ЮЛ – Община Т., се касае за безвиновна отговорност.

За неизпълнение на предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от същия закон предвижда, че на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 20000 лева. В тези законови рамки АНО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 10000 лева, което наказание по вид се явява правилно определено. Неправилно и необосновано обаче, АНО е определил размера на наказанието в средния предвиден в закона такъв, без да отчете в необходимата степен обстоятелствата, че в резултат на извършеното не са настъпили допълнителни вредни последици и при проверката не са констатирани други нарушения. Отчитайки всичко това, настоящият състав намира, че размера на наложеното наказание се явява определен в разрез с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което счита, че атакуваното НП следва да се измени чрез намаляване размера на наказанието на 5000 лева, към законовия минимум от 1000 лева, който е напълно достатъчен както за постигане необходимия ефект по отношение на жалбоподателя, така и за оказване предупредително и възпиращо въздействие спрямо останалите собственици на язовири.

Имайки предвид целта и естеството на конкретните предписания, чието неизпълнение крие риск за живота, здравето и имуществото на населението, а и за инфраструктурата в района, съдът счита, че конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, за да обоснове както приложението на чл.28 от ЗАНН, така и определяне на наказание в законовия минимум от 1000 лева. Освен това, законодателят е определил относително висок специален минимум, а и висок специален максимум на санкцията за това нарушение, с което е показал отношението си към този вид деяния. Изтъкнатите от жалбоподателя причини за извършване на нарушението – наличието на зарибителен материал, собственост на наемателя на язовира, по никакъв начин не извиняват бездействието му, а предприетите след изтичане срока за изпълнение на предписанията мерки са формални, тъй като не биха довели до предотваряяване настъпването на евентуални вредни последици. Затова съдът счита, че не е налице основание за определяне на наказанието в законовия минимум.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ИЗМЕНЯ НП № ***., издадено от Зам. Председателя на ДАМТН – С., с което на основание чл.201, ал.12 вр. чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите на Община Т., със седалище и адрес на управление гр. Я., пл. „***” № 1, ЕИК *********, представлявана от Кмета Г.С.Г., е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за нарушение по чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 10 000 (десет хиляди) на 5000 (пет хиляди) лева..

 

            Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред Административен съд – Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: