Решение по дело №1040/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.215, във вр. с чл.219 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от Морско рибарско сдружение „Свети Яни“, [ЕИК], с адрес в [населено място], [улица], община Царево, представлявано от С. Б. С., против отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх.№УТ-18-7-001/17.05.2023г., издадено от главния архитект на О. Ц. по повод заявление вх.№УТ-18-7/12.05.2023г. с правно основание §16, ал.1 и §127 от ПР на ЗИД на ЗУТ за издаване на удостоверения за търпимост за две лодкостоянки, находящи се в [ПИ] и в [ПИ] по КККР на [населено място], община Царево.

Жалбоподателят иска отмяна на акта, респ. прогласяване на нищожността му, както и да се върне преписката на административния орган за продължаване на действията по издаване на исканото удостоверение. Счита, че издаденият отказ противоречи на материалния закон, тъй като липсата на съгласие на собственика на [ПИ] не е сред предпоставките за определяне на процесния строеж като търпим. Отделно от това в случая била налице утвърдена от главния архитект на О. Ц. ситуация, в която било предвидено наличието на лодкостоянка в посочения имот. Обосновава търпимост на обекта по правилата, действали към датата на извършване на модернизацията му – до 31.03.2001г., когато е действала Наредба №2/24.01.1995г. за правила и нормативи за териториално-устройствено планиране на черноморското крайбрежие, доколкото според чл.6 от наредбата в зоната, където се намира лодкостоянката, било разрешено разполагането на пристани /лодкостоянки/ и обслужващи ги съоръжения.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. С., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски по списък (л.81), към който прилага договор за правна защита и съдействие (л.82), фактура (л.83) и преводно нареждане, удостоверяващо платен адвокатски хонорар (л.84). Допълнително аргументира позицията си в представена по делото писмена защита (л.87).

Ответникът – главен архитект на О. Ц., редовно призован, не се явява. С постъпило по делото писмено становище вх.№10047/10.10.2023г. оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за нейното отхвърляне (л.45).

Съдът намира оспорването за допустимо. Издаването на удостоверение за търпимост представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2, б. „а“ от Закон за администрацията, тъй като с него се удостоверяват факти с правно значение - в случая, че незаконният строеж е търпим и не подлежи на премахване и на забрана за ползване. По арг. на чл.21, ал.2 от АПК отказът - изричен или мълчалив /чл. 58, ал.1 от АПК/ да се издаде удостоверение за търпимост е индивидуален административен акт, подлежащ на контрол - чл.128, ал.1, т.1 от АПК.

В случая обжалваният отказ е съобщен на 26.05.2023г., жалбата срещу него е подадена на 30.05.2023г. - в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Съдебният спор е иницииран от лице с правен интерес - заявител за издаване на удостоверение за търпимост и адресат на постановения отказ.

І.ФАКТИТЕ:

На 28.07.2020г., по повод постъпило писмо от министъра на околната среда и водите, експерти от РИОСВ – Бургас и от община Царево извършили съвместна проверка на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Царево, с НТП „скали“, общинска публична собственост, част от територията на природен парк „Странджа“.

В хода на проверката било установено, че в посочения имот били изградени три броя стълбища – едно каменно и две от метална конструкция и дъски, които започват от поземлен имот с [идентификатор].

На 21.01.2021г. работна група от специалисти при Община Царево извършили проверка на строеж, наименован „Дървени стълби, тераса и хелинг“, находящ се в [ПИ] по КК на [населено място], м. „Поляните“.

За резултатите от проверката бил съставен констативен акт №2/21.01.2021г. (л.41-42 от приложеното адм. д. №603/2021г.) В този документ е посочено, че в [ПИ] били оформени две места за спускане и издърпване на лодки: чрез стълби от метална конструкция, започващи от [ПИ] и стигащи до изградена дъсчена платформа и дървена скара за спускане и издърпване на лодки и чистене на рибарски мрежи.

Установено било още, че по второто стълбище, изградено от камък, се стига до съоръжение - стоянка с метален хелинг – подемник за лодки, изпълнен от метална конструкция. Констатирано било, че съоръженията са захранени с електричество чрез две електрически табла и водоснабдяване с временни връзки.

Описаните съоръжения били квалифицирани като „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, шеста категория съгласно чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ.

Проверяващите преценили, че строителството е било изпълнено без разрешение, в нарушение разпоредбите на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Проверката била извършена в присъствието на С. С. – представител на Морско рибарско сдружение „Св. Яни“, по чиито данни било прието, че съоръженията са изградени преди около 20 години.

Въз основа на фактите, установени с констативния акт, на 17.02.2021г. кметът на О. Ц. издал заповед №РД-01-103 за премахване на установения незаконен строеж „Дървени стълби, тераса и хелинг“, находящ се в [ПИ] по КК на [населено място] (л.13-14), като приел, че обектът бил изграден без издадено по надлежния ред разрешение за строеж, което квалифицира строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Като адресат на заповедта било определено Морско рибарско сдружение „Свети Яни“, представлявано от Г. П..

Посочената заповед е била предмет на обжалване от адресата и в производство пред Административен съд – Бургас, по което с Решение №1959/09.12.2021г. по адм. дело №603/2021г. по описа на АСБ съдът е отхвърлил жалбата на Морско рибарско сдружение „Свети Яни“ (л.188-192 от а.д.№603/2021г.).

Съдебният акт е бил обжалван по касационен ред пред ВАС, като с окончателно Решение №8818/11.10.2022г. по адм. дело №2585/2022г. по описа на ВАС първоинстанционното решение е отменено и вместо него заповед №РД-01-103/17.02.2021г. на кмета на О. Ц. е отменена (л.7-8).

На 22.12.2022г. в О. Ц. е постъпило писмо от областния управител на област Бургас, съдържащо данни за това, че в областна администрация била образувана преписка по повод извършена на 10.11.2021г. проверка на [ПИ] по КККР на [населено място], публична държавна собственост, в хода на която е констатирано наличие в границите на държавния имот на незаконни строежи, представляващи басейн, дървени стълби, водещи до дървена площадка, изградена на брега, дървена платформа за издърпване на лодки, както и каменни стълби, водещи до подвижен подемник за лодки (л.27,гръб-28).

В писмото било посочено наличието на незаконния строеж, описан в заповед №РД-01-103/17.02.2021г. на кмета на О. Ц., отменена с окончателното решение на ВАС. Тъй като в хода на съдебното производство не била оспорена законността на строежите, областният управител е изискал от кмета на общината да състави нова заповед за премахване на незаконните строежи в [ПИ] по КК на [населено място] и в акваторията на Черно море.

На 25.04.2023г. комисия, назначена със заповед на кмета на О. Ц., извършила проверка на място на обекти – „басейн и подвижен подемник за лодки“ в [ПИ] по КК на [населено място], публична държавна собственост.

За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол (л.26, гръб), в който било посочено, че строежът „басейн 21 м³“ в [ПИ] е премахнат доброволно. За обекта, наименован „Метални стълби, дървен подиум и хелинг“ било налице съдебно решение на ВАС, с което е отменена заповед №РД-01-103/17.02.2021г. на кмета на О. Ц., като на място било установено, че така описаното съоръжение не е премахнато.

Въз основа на тези констатации комисията преценила, че следва да се предприемат действия по нова административна процедура по реда на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за установяване на незаконен строеж в [ПИ], състоящ се от: 1) съоръжение-стоянка, представляващ вертикален подемник /хелинг/ за лодки, изпълнено от метална конструкция и платформа с под от релефни дъски, като носещите метални профили са закрепени с анкерни болтове в скалите, а вертикалният подемник е над морето; 2) метални стълби, дървен подиум, разположен на брега на морето.

В хода на извършената от О. Ц. проверка било представено становище от Морско рибарско сдружение „Св. Яни“, в което било посочено, че в землището на [населено място] съществуват от стотици години и се използват две лодкостоянки, в т.ч. и тази в [ПИ] по КККР на [населено място] (л.26). На територията на [ПИ] не били извършвани строителни дейности, в т.ч. и незаконни такива, а през годините само бил подменян хелинга – от дървен с метален (релси). Посочено било, че от 2022г. била стартирана процедура в [ПИ] за уреждане на въпроса с двете лодкостоянки в [населено място], вкл. и с основна реконструкция на тази в [ПИ].

С писмо изх.№63-01-16 от 16.05.2023г. кметът на О. Ц. уведомил Морско рибарско сдружение „Св. Яни“, че във връзка с изпълнение на задълженията си по чл.225а от ЗУТ община Царево образува административно производство по чл.225, ал.2, т.2 за премахване на незаконен строеж в [ПИ] - съоръжение-стоянка, представляващ вертикален подемник (хелинг) за лодки и метални стълби, дървен подиум, разположен на брега на морето (л.25, гръб).

Уведомлението било получено от председателя на сдружението на 23.05.2023г. (л.25).

На 30.05.2023г. законният представител на Морско рибарско сдружение „Св. Яни“ депозирал молба до кмета на Община Царево, с която заявил, че строежът е търпим и не подлежи на премахване (л.24). Затова поискал да не се съставя констативен акт, евентуално производството по издаване на такъв да бъде спряно. Към молбата приложил одобрена от главния архитект на Община Царево ситуация към част Архитектура от проект „Басейн и беседка в [ПИ], [населено място], общ. Царево, обл. Бургас“ (л.24,гръб/л.72). В молбата било заявено, че тази ситуация предвижда наличието на лодкостоянка в [ПИ] по КК на [населено място].

На 07.06.2023г. работна група от Община Царево извършили проверка на строеж, състоящ се от „Две места за спускане на лодки в морето, представляващи: съоръжение-стоянка за лодки и метални стълби с дървен подиум“, находящ се в [ПИ] по КК на [населено място], м. Поляните.

За резултатите от проверката бил съставен констативен акт №12/07.06.2023г., в който документ като възложител и строител на строежа е посочен Морско-рибарско сдружение „Свети Яни“.

Съгласно описанието в акта, в [ПИ] по КК на [населено място] са оформени две места за спускане и издърпване на лодки, състоящи се от: съоръжение-стоянка, представляващ вертикален подемник /хелинг/ за лодки, изпълнено от метална конструкция и платформа с под от релефни дъски, като носещите метални профили са закрепени с анкерни болтове в скалите, а вертикалният подемник е над морето и метални стълби, дървен подиум, разположен на брега на морето.

Така изграденото било квалифицирано като „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, шеста категория съгласно чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ, изпълнен без разрешение и без съгласуване с контролни органи. Посочено е, че строежът е незаконен в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Към констативния акт била приложена окомерна скица на разположението на строежа в имота (л.23, гръб).

При тези факти проверяващите преценили, че установеният строеж бил реализиран в нарушение разпоредбите на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3 от ЗУТ, поради което приели, че констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ - за премахване на строежа.

Констативният акт бил изпратен до жалбоподателя с писмо изх.№94-01-861-001/09.06.2023г.(л.22,гръб).

Междувременно, със заявление вх.№УТ-18-7 от 12.05.2023г., на осн. §16, ал.1 и §127 от ПР на ЗИД на ЗУТ представляващият Морско рибарско сдружение „Св. Яни“ поискал от главния архитект на Община Царево да издаде на името на сдружението удостоверение за търпимост на следните обекти:

• лодкостоянка в залива „Свети Яни“, находяща се в [ПИ] по КККР на [населено място], с площ на имота от 26 713 кв.м., с начин на трайно ползване скали – публична държавна собственост;
• лодкостоянка, находяща се в [ПИ] по КККР на [населено място], с площ на имота от 58 534 кв.м., с начин на трайно ползване скали – публична държавна собственост.

В заявлението било посочено, че сдружението има качеството на собственик и стопанин на изградените в [населено място] лодкостоянки и места за укритие при лошо време.

Тъй като и двете съществуващи в момента лодкостоянки се намират в територия публична държавна собственост, имало подадено искане и изразено принципно съгласие от областния управител за стартиране на процедура по изготвяне на специализиран ПУП за двете лодкостоянки. Изложени били твърдения, че на проведена среща със заместник-областния управител било предложено до одобряване на специализираните ПУП и изграждане на предвидените с тях лодкостоянки, сега съществуващите да бъдат стабилизирани с удостоверения за търпимост.

Към заявлението били приложени две писма от областния управител от 2022г., в първото от които било посочено, че по повод искането на сдружението за регистрация на лодкостоянка в [ПИ], съгласие за регистрация не може да бъде дадено, тъй като е издадена заповед №РД-01-103/17.02.2021г. на кмета на Община Царево, респ. законността на лодкостоянката не може да бъде установена (л.13, гръб). Изразено е принципно съгласие за започване на процедурите по ЗМПВВППРБ за изработване на СПУП за част от акваторията на Черно море и прилежащата част от крайбрежната ивица, съответстваща на част от [ПИ], с който да бъде проектирана нова лодкостоянка, както и да бъде разрешен проблема с достъпа до нея. За проектиране на новата лодкостоянка в областна администрация сдружението следвало да представи задание за проектиране.

В другото представено писмо областният управител също изразил принципно съгласие за започване на процедурите по ЗМПВВППРБ за изработване на СПУП за част от акваторията на Черно море и прилежащата част от крайбрежната ивица, съответстваща на част от [ПИ], с който да бъде регистрирана лодкостоянката в залива С. Я., с оглед на което на сдружението било указано да представи задание за проектиране на СПУП за посочения имот (л.14).

Към заявлението за издаване на удостоверения за търпимост жалбоподателят приложил 6 бр. декларации с нотариална заверка на подписите, в които било посочено, че лодкостоянката в [ПИ] съществува на място от столетия и е била ремонтирана последно в края на 90-^те години на миналия век (л.14,гръб-17).

В отговор на подаденото заявление, на 17.05.2023г. главният архитект на О. Ц. издал оспореното в настоящото производство писмо изх.№УТ-18-7/17.05.2023г., с което уведомил сдружението, че поисканите удостоверения за търпимост за посочените обекти не могат да бъдат издадени, тъй като липсва представено съгласие от собственика на поземлените имоти (л.11).

В мотивите на писмото било акцентирано върху обстоятелството, че за строежа в [ПИ] било започнато производство по реда на чл.225а от ЗУТ, въз основа на постъпило писмо вх.№06-01-86/28.03.2023г. от областния управител на област Бургас, като посоченият обект не попада в хипотезата на §16 от ЗУТ за издаване на удостоверение за търпим строеж.

Постановеният отказ бил връчен на председателя на сдружението на 26.05.2023г., видно от положения подпис върху екземпляра на писмото и от представената разписка (л.21,гръб-л.22).

В хода на съдебното производство е допусната и приета без възражения съдебно-техническа експертиза (л.61-70).

Според заключението на вещото лице при извършения оглед на място /в присъствието на представител на жалбоподателя/ е установено, че липсва съществуваща лодкостоянка, находяща се в [ПИ] по КК на [населено място].

Установено е наличие единствено на хидротехническо съоръжение -лодкостоянка, находяща се в [ПИ] по КК на [населено място], м. Поляните, вид територия – земеделска, категория 5, НТП скали, с площ 58 534 кв.м.

Лодкостоянката в [ПИ] се състои от два обекта:

• Обект №1 „хелинг“ – съоръжение за вадене и пускане на рибарски лодки;
• Обект №2 „причал“ – специално оборудвано място на брега за швартовка/акостиране на съдове или лодки с цел товарни, пътнически, ремонтни и пр. операции, в т.ч. за престой и обезопасяване при лошо време.

Вещото лице описва обект №1 от лодкостоянката като хидротехническо съоръжение за вадене и пускане на лодки, състоящо се от хоризонтална стационарна площадка с размери в план трапец 4,00/2,60 м х 9,50 м, обезопасена с метален парапет с височина 80 см. и подвижна платформа-площадка с размери 5,00м х 2,60 м. Налице е метална конструкция, състояща се от колони и греди от валцовани U-профили от стомана с покритие – кадмий, за защита от корозия, трайно прикрепена към скалната основа с високоякостни анкери, покрита с декинг настилка (термодървесина). Това съоръжение е свързано с електрическата мрежа за осъществяване функциите на подемника. Пешеходният достъп до него се осъществява по метална стълба с височина 15 м.

Обект №2 представлява хидротехническо съоръжение за акостиране на лодки, състоящо се от хоризонтална площадка с размери в план трапец 4,80/2,80 м. х 7,50м. и наклонена площадка с денивелация ~1,0 м. с размери 7,50м х 2,60м. Металната конструкция се състои от колони и греди от валцовани профили от стомана с покритие кадмий, трайно прикрепена към скалната основа с анкерни системи. Пешеходният достъп до съоръжението се осъществява по метална стълба с височина 20м.

Към момента на огледа вещото лице не е установило дефекти, повреди и разрушения по конструкцията на обектите.

В заключението е посочено, че за процесната територия са били действащи кадастрален, регулационен и застроителен план на [населено място], одобрен със Заповед №РД-09-22/19.02.1988г. на ОНС – Бургас (л.69); кадастрален и регулационен план на [населено място] – разширение, одобрен със Заповед №РД-14-348/08.10.1999г. на кмета на Община Царево, както и КК, одобрена със Заповед №РД-18-52/24.08.2006г. на изпълнителния директор на АГКК. Процесният [ПИ] е извън регулацията на населеното място и за него няма действащ ПУП.

Според вещото лице установените в [ПИ] съоръжения, с оглед строителното им състояние – материалите, от които са изградени и тяхното „стареене“, както и отразяването им на ортофото картата, са били изградени през 2000г.

Съгласно действащите към момента на изграждане на обект №1 и обект №2 правила и норми, определени със ЗТСУ, ППЗТСУ и Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, процесният строеж е разрешен при наличието на частично застроително решение. По действащия към момента ЗУТ строеж може да се изгради с разрешение за строеж.

В заключението на експертизата е посочено, че строежът е разположен върху [ПИ] с НТП скали, представляващи морския бряг на Черно море при [населено място], което представлява първа зона – 200 м. ивица съгласно Наредба №2 от 24.01.1995г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл.6, т.1, б. „б“ от посочената наредба в тази зона се разрешава строителство на пристани за спортни и туристически нужди.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в [ПИ] - единият от поземлените имоти, за които е поискано издаване на удостоверение за търпимост, няма никакво хидротехническо съоръжение, нито лодкостоянка. Наличието на такова съоръжение е установено единствено в [ПИ].

По делото е прието и допълнение към съдебно-техническата експертиза (л.76), вещото лице по което е констатирало, че процесните обекти не попадат в обхвата на представената ситуация, част архитектура, на обект „Басейн и беседка в [ПИ]“ от 30.06.20211г. с възложител Х. Г..

При разпита му в съдебно заседание вещото лице пояснява, че притежава квалификация по геодезия и картография и има необходимите умения да разчете ситуацията. Обобщава, че процесните обекти се намират в поземлен имот с начин на трайно ползване „скали“, а представената ситуация се отнася за друг имот, който е с начин на трайно ползване „вилна сграда“.

ІІ.ПРАВОТО:

Оспореният акт е издаден от компетентен орган.

Съгласно §16, ал.1, изречение последно от ПР на ЗУТ удостоверенията за търпимост се издават от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти. Същото предвижда и §127, ал.1, изречение последно от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

В нормата на чл.144, ал.3 от ЗУТ е регламентирано, че инвестиционните проекти се одобряват или се отказва одобряването им от органа по чл.145 от ЗУТ, съгласно който техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината.

Посочените императивни правни норми определят главния архитект на общината като органът, компетентен да издаде или да откаже издаването на удостоверение за търпимост по §16 и §127, ал.1 от ЗУТ.

Актът е издаден при спазване изискванията за писмена форма, съдържа реквизитите съгласно общата норма на чл.59, ал.2 от АПК.

Главният архитект, макар и пестеливо, е изложил релевантните според него факти (започнато производство по чл.225а от ЗУТ, липса на съгласие на собственика на имота) и е направил самостоятелна преценка относно наличието на предпоставките по §16 от ПР на ЗУТ. Отделно от това, в отказа се съдържа позоваване на писмо вх.№06-01-86/28.03.2023г. на областния управител (л.27), което прави фактите, установени в него част от мотивите на административния акт.

Въз основа на установените по делото факти съдът намира, че жалбата против оспореното писмо изх.№УТ-18-7-001/17.05.2023г., издадено от главния архитект на О. Ц. в частта, с която е отказано издаване на удостоверение за търпимост за лодкостоянка, находяща се в [ПИ] по КККР на [населено място], е недопустима поради липса на правен интерес от оспорването.

От събраните по делото доказателства, в частност заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, по несъмнен начин е установено, че единият от строежите, за който е поискано издаване на удостоверение за търпимост – лодкостоянка, изградена в [ПИ], с площ от 26 713 кв.м., на място обективно не съществува.

В съдебното заседание вещото лице категорично посочи, че в този имот няма нито съществуваща лодкостоянка, нито някакво друго хидротехническо съоръжение. Установено е единствено наличието на хидротехническо съоръжение - лодкостоянка, находяща се в [ПИ] по КК на [населено място], м. Поляните, вид територия – земеделска, категория 5, НТП скали, с площ 58 534 кв.м.

От изложеното следва, че първият от строежите, за който е поискано издаване на удостоверение за търпимост (лодкостоянка в [ПИ]) не съществува във вида, в който е посочен в заявлението за издаване на удостоверение за търпимост.

Този факт е установен към момента на изготвяне на съдебно-техническата експертиза и представлява нов факт по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК.

Съгласно посочената норма установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. По делото няма данни до кой момент лодкостоянката в [ПИ] е съществувала, респ. кога същата е била премахната. Установяването от вещото лице, че към момента на огледа обектът не съществува на място, представлява ново обстоятелство, което препятства проверката за търпимост за тази лодкостоянка.

Издаването на удостоверение за търпимост е от значение само за извършване на прехвърлителна сделка и има доказателствена сила единствено в нотариалното производство. Тоест посоченото удостоверение се издава единствено и само с цел съществуващите строежи да могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Удостоверението не може да послужи за целите на никое друго производство и няма никакво друго правно значение извън вече посоченото.

При това положение установената липса на съществуващ на място строеж обуславя невъзможност за преценка за издаване на удостоверение за търпимост, а оттук предпоставя липсата на правен интерес от обжалване на постановения отказ, издаден от главния архитект на общината.

Доколкото липсва предмет на искането за издаване на удостоверение за търпимост, отпада и правният интерес от търсената съдебна защита. Това е така, защото с постановения отказ, в оспорената част, не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, нито се пораждат задължения за него.

В този смисъл съдът намира, че жалбата, подадена против посочената част на оспореното писмо, е процесуално недопустима и производството по нея следва да бъде прекратено на основание чл.159, ал.1, т.4 от АПК.

Оспореният акт, в останалата му част - досежно лодкостоянката, находяща се в поземлен [имот номер] по КК на [населено място], е издаден при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По делото няма спор за това, че: оспореният акт е издаден в производство, образувано по искане за издаване на удостоверение за търпимост; ПИ с [идентификатор] е публична държавна собственост; процесната лодкостоянка в [ПИ], представляваща строеж по смисъла на закона, е изградена без за същата да са одобрени проекти и да е било издадено разрешение за строеж; по отношение на процесния обект е започнато производство по чл.225а от ЗУТ за премахване на незаконен строеж.

За година на изграждане съдът приема установения от вещото лице период – около 2000г., който извод е обоснован с оглед строителното състояние на съоръженията, материалите, от които са изградени и тяхното амортизиране, както и предвид отразяването им на ортофото картата.

При това положение, за да се извърши преценка за законосъобразност на оспорения акт, следва да се провери правилно ли, въз основа на установените факти са приложени материалноправните разпоредби, регламентиращи хипотезите, при които един незаконен строеж може да бъде приет за търпим.

За да бъде приета процесната лодкостоянка за търпим строеж, по отношение на нея следва да са налице предпоставките, регламентирани с нормата на §16, ал.3 от ПР на ЗУТ, тъй като е изградена след 30 юни 1998г. (в периода 30.06.1998г.-31.03.2001г.).

Според посочената разпоредба, незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

В случая нито една от предвидените предпоставки не е налице. Няма доказателства, а и не се твърди строежът, изграден в [ПИ] по КККР на [населено място], да е бил деклариран от жалбоподателя пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ (нито в срок до 31.12.1998г., ако бе приложима хипотезата на ал.2 на §16).

Съгласно заключението на вещото лице процесният строеж попада в първа зона – 200 м. ивица, на зонирането на Черноморското крайбрежие по смисъла на Наредба №2/24.01.1995г. за правила и нормативи за териториално-устройствено планиране на черноморското крайбрежие (ред. ДВ, бр.24 от 24.03.1995г.).

Съгласно чл.6, т.1 от същата наредба, в определената с териториалноустройствените планове на общините по приложение №1 първа зона не се допускат строителство на сгради, постройки и съоръжения с изключение на:

а) брегоукрепителните и брегозащитните съоръжения съгласно Наредба № 1 за геозащитната дейност;

б) леките преместваеми постройки и съоръжения със санитарно и хигиенно предназначение и пристаните за спортни и туристически нужди;

в) леките преместваеми постройки за бързо хранене и поддържане на плажа и преместваеми съоръжения със спортно-развлекателно и охранително предназначение, разположени по крайбрежната плажна ивица - предмет на концесионен договор, в които се включват и обектите по буква „б“; поставянето им се извършва при условията и по реда на чл.120а ППЗТСУ по съгласувана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството схема; тези обекти могат да заемат: за плажна ивица до 20 дка - до две на сто от нейната площ; за плажна ивица от 20 дка до 40 дка - общо до 400 кв.м от нейната площ; за плажна ивица над 40 дка - до едно на сто от нейната площ;

г) пътищата и инженерните системи, необходими за националната отбрана, морската и въздушната сигурност и за функциониране на обектите по букви „б“ и „в“.

Противно на възражението на жалбоподателя, процесният строеж не попада в нито едно от предвидените изключения на чл.6,т.1, букви от „а“ до „г“.

Обектът няма за цел брегоукрепване и брегозащита, а представлява съоръжение за обслужване на плавателни съдове. Доколкото това съоръжение се квалифицира като „строеж“, няма как то да попадне и в изключението на б. „б“ като лека преместваема постройка. Обектът не представлява и „пристан за спортни и туристически нужди“, доколкото от заключението на вещото лице се установи, че лодкостоянката се състои от съоръжения за вадене и пускане на рибарски лодки, както и за тяхното акостиране с цел товарни, пътнически, ремонтни операции – т.е. предназначението му не е нито за спортни, нито за туристически дейности.

Дори да се възприеме тезата на жалбоподателя за това, че процесният обект представлява пристан, чието строителство е разрешено в конкретната зона, следва да се държи сметка за това, че съгласно заключението на експертизата процесният [ПИ] е извън регулацията на населеното място и за него няма действащ ПУП.

Следователно, към момента на изграждането и лодкостоянката не е била допустима по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването, доколкото за територията, в която е изградена лодкостоянката не е имало действащ ПУП. В този смисъл не следва да се преценява и съответствието и с правилата и нормативите, действали по време на извършването. Изискването за съответствие с плана и правилата и нормите е кумулативно.

Процесният строеж не е допустим и по действащите разпоредби на ЗУТ, тъй като не е предвиден въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот съгласно нормите на чл.59 и 60 от ЗУТ, въвеждащи изисквания за застрояването в неурегулирани територии.

От друга страна процесният обект е изграден в имот, който не е собствен на жалбоподателя и върху който същият не е имал право да строи по силата на специален закон – чл.148, ал.4 и 5 от ЗУТ. Правото да се строи в даден имот е абсолютно изискване при преценка за допустимост „съгласно този закон“. Последното изискване е по-общо, т.е. необходимо е извършеното строителство да отговаря на всички изисквания на закона, а не само да е съобразено с действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормативите в строителството.

Съдът намира за неправилно обосноваването на търпимост на обекта от страна на жалбоподателя, позовавайки се на одобрената от главния архитект на О. Ц. ситуация, част архитектура, към обект „Басейн и беседка в [ПИ], [населено място], общ. Царево, обл. Бургас“. Вещото лице е категорично, че тази ситуация е относима към обекти, изградени в друг поземлен имот, с друго предназначение („вилна сграда“), различни от процесния, който е с начин на трайно ползване „скали“.

Анализ на всички предпоставки спрямо установените в хода на съдебното производство факти, съдът прави само за яснота на изложението, като подчертава, че липсата на която и да е от тях изключва възможността строежът да бъде приет за търпим.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата, в частта против отказа за издаване на удостоверение за търпимост за лодкостоянката, находяща се в [ПИ] по КК на [населено място], е недопустима, а в частта против отказа за издаване на удостоверение за търпимост за лодкостоянката, находяща се в [ПИ] по КК на [населено място], следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд гр.Бургас, ІV състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Морско рибарско сдружение „Свети Яни“, [ЕИК], с адрес в [населено място], [улица], община Царево, представлявано от С. Б. С., против отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх.№УТ-18-7-001/17.05.2023г., издадено от главния архитект на Община Царево В ЧАСТТА, с която е отказано издаване на удостоверение за търпимост за лодкостоянка, находяща се в поземлен [имот номер] по КККР на [населено място], община Царево.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.

О. Б. Р. жалбата на Морско рибарско сдружение „Свети Яни“, [ЕИК], с адрес в [населено място], [улица], община Царево, представлявано от С. Б. С., против отказ за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх.№УТ-18-7-001/17.05.2023г., издадено от главния архитект на Община Царево, В ЧАСТТА, с която е отказано издаване на удостоверение за търпимост за лодкостоянка, находяща се в поземлен [имот номер] по КККР на [населено място], община Царево.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1040/2023г. по опис на Административен съд гр.Бургас, в тази му част.

В тази част решението има характер на определение, поради което подлежи на обжалване с частна жалба, подадена пред Върховен административен съд, в 7 дневен срок от съобщаването му.