Решение по дело №200/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба на “ГГ-01”ЕООД гр. Габрово, представлявано от Управител против Решение №61 от 12.04.2024 година на Районен съд Габрово, постановено по НАХД № 11 по описа за 2024 година на ГРС. С посоченото Решение РС Габрово е потвърдил Наказателно постановление № 07-2300165 от 12.12.2023 година на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово, с което за нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ на Дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева .

В жалбата се твърди, че постановеното Решение на ГРС било неправилно поради нарушение на материалния закон.

Според жалбоподателя от събраните по делото доказателства не се установявало извършване на нарушението. Липсвали по делото представени достоверни справки от информационната система на ГИТ за това дали е искано, респ. издавано разрешение за приемане на работа на Е. Е. М., на осн. чл. 303, ал. 3 от КТ.

Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно Решение, като бъде отменено и НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява от процесуален представител.

Ответната страна Дирекция “Инспекция по труда” Габрово, редовно призовани, се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител. Взема становище по жалбата и заявените в нея искания. Счита същата за неоснователна, поради което Решението на РС Габрово следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски- възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на Решението на районния съд, поради което последното следва да бъде оставено в сила.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и приети нови доказателства.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок от процесуално легитимирано лице- Дружество представлявано от Управител, който е упълномощил по надлежния ред процесуален представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за неправилност на оспореното Решение. Санкцията на Дружеството е наложена поради това че, при извършена проверка на място и по документи е констатирано, че „ГГ-01“ООД гр. Габрово в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ е допуснал да осъществява трудова дейност Е. Е. М. [ЕГН] като „сервитьор“ в обекта на Дружеството ЗОХ “Глинени гърнета“, находящ се в гр. Габрово [улица] на 26.06.2023г., без разрешение от Д Инспекция по труда гр. Габрово. Посочено е че нарушението е извършено на 26.06.2023г. и е установено на 10.03.2023г., 25.10.2023г., 30.10.2023г., 03.11.2023г. и 07.11.2023г., в нарушение на чл. 303, ал. 3 от КТ.

Безспорно установено по делото е, че Е. Е. М. е била допусната на работа като „сервитьор“, без да е налице изискуемото се при подобни случаи Разрешение от Д Инспекция по труда Габрово.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от КТ лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.

В случая, видно от представените писмени доказателства, Е. М. е на възраст към датата на проверката- навършени 17 години, т.е. за да бъде приета на работа е било необходимо разрешение от Д Инспекция по труда. Законодателят е предвидил подобна мярка с оглед закрила на подобна категория лица с оглед възрастта, като обществената опасност на подобно деяние се изразява в нерегламентирано използване на труд на непълнолетни, което винаги съдържа елемент на експлоатация.

В тази насока първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви защо приема че не са налице основания да се приеме, че конкретния случай е маловажен, като преценката е извършена както досежно приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ, уреждащ привилегирован състав на нарушение, така и по отношение на чл. 28 от ЗАНН, изключващ наказателната отговорност. Така изложените мотиви на РС Габрово се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, като се възприема и крайния извод на първоинстанционния съд, а именно че настоящия случай не следва да се квалифицира като маловажен.

Видно от събраните по делото писмени доказателства, в частност представения трудов договор между Дружеството, представлявано от управител и наетото лице, Е. М. е постъпила на работа на 26.06.2023г., а договорът е сключен на 26.06.2023г. нарушението се изразява в това, че лицето Е. М. е допусната да работи, което като факт е станало именно на тази дата- 26.06.2023г. като същата е приета от административния орган като дата на извършване на нарушението.

Неоснователен е и доводът, че в НП и АУАН не било изписано изрично че наетото лице е непълнолетно. Този извод лесно се опровергава с факта, че е посочено ЕГН на лицето, което освен като идентифициращ белег посочва и датата и годината на раждане. При положение че е известно ЕГН лесно може да се прецени дали неговия носител е пълнолетен или не, която преценка е следвало да направи работодателя и да изиска от ДИТ Габрово разрешение за работа.

Несъстоятелни са твърденията на процесуалния представител на санкционираното Дружество, че нарушението не било съществено. В случая Дружеството следва да представи данни и доказателства, че преди да започне работа непълнолетното лице, са изпълнени изискванията на КТ, включително да е налично посоченото в Кодекса разрешение от Инспекция по труда.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени писмени доказателства, които да изменят установената от административния орган и от първоинстанционния съд фактическа обстановка и които да водят до нови крайни изводи от правна страна, различни от тези на ГРС.

Неоснователни са и изложените доводи за противоречие на обжалваното Решение с процесуалния и материалния закон. Не се сочат такива в жалбата, а в Решението си състава на РС Габрово е констатирал, че при постановяване на обжалваното НП не са установени нарушения на ЗАНН. Правилно състава на ГРС е кредитирал с доверие тези доказателства, установяващи факта, че Е. М. е работила за “ГГ-01”ООД Габрово, а не за някой друг работодател, при което без да е налице изискуемото съгласно КТ разрешение. Не са налице и предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и чл. 415в, ал. 1 от КТ, касаеща маловажни случаи.

При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че Решението на ГРС е правилно и законосъобразно. Доводите на процесуалният представител на жалбоподателя са несъстоятелни, като въпросите които се третират в жалбата пред АС Габрово са обсъдени от първоинстанционния съд и настоящия съдебен състав споделя изцяло изводите на РС Габрово по изложените по- горе съображения. Правилно е преценен размера на наложената санкция, като настоящата съдебна инстанция споделя изводите на РС Габрово в тази насока.

При проверка пред настоящата съдебна инстанция съдът не констатира пороци в Решението, които да водят до неговата отмяна, като съдебният акт съответства изцяло на материалния закон. Решение №61/12.04.2024г. по НАХД№11/2024г. на ГРС като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне на оспорването и потвърждаване решението на РС Габрово основателно се явява искането на пр. представител на ответника- директор на ДИТ Габрово за присъждане на разноски. Такива следва да бъдат понесени от Дружеството жалбоподателя, като същите, представляващи възнаграждение за юрисконсулт следва бъдат определени в размер на 80 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №61/12.04.2024г. по НАХД№11 по описа на Габровски районен съд за 2024г. като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „ГГ-01“ЕООД гр. Габрово да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт..

РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.