Определение по дело №132/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                       гр.Кюстендил, 30.03.2020 г.

 

 

 

            КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЕНКА БРАТАНОВА

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:   МИРОСЛАВ НАЧЕВ

                                                                                         НАДЯ ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретар

прокурор

като разгледа докладваното  от съдия Георгиева                ВЧНД № 132 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството   е по реда на глава ХХІІ НПК, чл.345 вр.  чл.270, ал.4 вр. с чл.66, ал.1 НПК.

Образувано е по частна жалба  от адв.П.Ч., като защитник на подсъдимата Н.С.Х., срещу ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 25.02.2020 г., постановено по НОХД № 317/2014 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с което е изменена мярката  за неотклонение  на подсъдимата  от „Парична гаранция” в „Задържане под стража”.  Моли се за неговата отмяна  и потвърждаване на предходната МН „ПГ”, тъй като обжалваното определение е незаконосъобразно, доколкото неявяването на подсъдимата   в с.з. е  по уважителна причина-заболяване, за което на съда своевременно са били представени медицински документи  с писмени молба..

      Кюстендилският окръжният съд  (КнОС) констатира, че  жалбата е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.   За да се произнесе по същата, КнОС взе предвид следното:

            Срещу подсъдимата Н.С.Х. е повдигнато обвинение от ДнРП за престъпление по чл.212, а.4, пр.1 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, изразило се в това, че на 28.07.2006 г.  в гр.Дупница,  в клон на Банка „ДСК”, при усл.на продължавано престъпление, чрез съставяне на неистински документи -2 бр. пълномощни, съзнателно е дала възможност на  Т.С.Х.да получи без правно основание  чуждо движимо имущество  - пари в размер на 30 000 лв., собственост на Банка „ДСК” ЕАД,  представляващо  големи размери.

            Въз основа на обвинителния  акт  е образувано НОХД № 317/2014 г. по описа на ДнРС, по което са проведени множество съдебни заседание-36 на брой, от които:

            -през 2014 г.-3 заседания, на  21.05; 26.09. и 19.12.2014 г., на които подсъдимата се е явила.

            -през 2015 г.- 4 с.з., проведени на 18.03.,  20.05, 23.09 и 27.11.2015 г., от които подсъдимата се е явила в с.з. на 23.09., а на останалите е отсъствала, като в ОСЗ на  18.03. 2015 г. не  се е явила по указание на съда, на 20.05.-по непосочени причини, но делото е отложено по молба на защитника й и на 27.11.2015 г. –поради заболяването й, за което е представен Амбулаторен лист на л.52 от делото  и Рецептурна бланка, издадени от д-р П..

            -през 2016 г.-5 с.з., проведени на 12.02, 27,04, 13.07, 11.11 и 12.12.2016 г., от които не се е явила поради заболяване  на  12.02.2016 г., на 13.07., на 11.11.2016 г. и на 12.12.2016 г., за които дати е представила Амбулаторни листи  от 09.02.2016 г., 11.07.2016 г.,  08.11.2016 г.  и от 08.12.2016 г., издадени й от д-р П.-невролог при ГПСМП „Неврон” 2002 –Шумен (л.159,  177,  185  и 195 от делото)

            -през 2017 г.-6 с.з., проведени на 10.02, 26.04, 12.07, 20.09, 04.10, и 22.11.2017 г., от които не се е явила в с.з. на 26.04.2017 г.,  на 12.07.2017 г. и на 22.11.2017 г.  поради заболяване, удостоверено с  Медицински направления, издадени от ДКЦ ХХ-София (на л.218-219 ),   на 11.07.2017 г.  и на 21.11.2017 г. (на л.228-229, на л.256-257 ) и 

            -през 2018 г.-6 с.з., проведени на 17.01, 23.02, 27.04, 22.06, 20.09, и 14.11.2018 г., от които не се е явила в с.з. на:1/  17.01.2018 г.  поради заболяване, удостоверено с  Медицински направления, издадени от ДКЦ ХХ-София  на 16.01.2018 г.(на л.264-265 );  2/ на 23.02.2017 г., за която дата е била нередовно призована, като призовката й е върната в цялост с отбелязване от призовкаря, че   по данни на баща й, повече от 3 години тя живее и работи в Белгия;  3/ 27.04.2018 г., на 22.06.2018 г.,  поради заболяване, удостоверено с  Медицински направления, издадени от д-р Р.,   ДКЦ ХХ-София  на 25.04.2018 г., на 22.06.2018 г. (на л.290, л.299,  );  4/ на 20.09. и 14.11.2018 г.-не се явила подсъдимата и защитника й, представил молби за отлагане на делото поради служебната му ангажираност,

            -през 2019 г.-9 с.з., приведени  на 10.01, 21.02, 18.04, 06.06, 04.07, 18.07, 24,10, 19.11 и 12.12.2019 г., от които  подсъдимата на се явила по лична уважителна причина на 21.02.2019 г., поради полагането й на грижи за болните й деца; на 06.06.2019 г.-поради заболяването й, удостоверено с Медицинско удостоверение, изд. от ЛКК на 05.06.2019 г.; на 04.07.2019 г.,  18.07.2018 г., поради заболяване,   удостоверено с  Медицински направления, издадени от д-р Р.,   ДКЦ ХХ-София  на 03.07.2019 г., на 16.07.2019 г., 23.10.2019 г., на 19.11.2019, на 12.12.2019 г-  (на л.367-8, л.374-5, л.388-, л.401-2, 411) 

            -през 2020 г.- 3 с.з., проведени на 28.01 и  25.02, на  които подсъдимата не се е явила поради заболяване,  удостоверено за с.з. от 28.01.2020 г.  с  Медицинско направление, издадено  на 27.01.2020 г. от д-р Р.,   ДКЦ ХХ-София, а за с.з. на 25.02.2020 г. с Медицинско направление, издадено  на 24.02.2020 г. от МЦ „Кристал” АД-София (л.446-447)

            На първото ОСЗ, от 21.05.2014 г., подсъдимата се е явила със защитници адв.Ч. и адв.Г..  При снемането й на самоличност е посочила за адрес на местоживеене-   ******* и за адрес за призоваване- ********. 

            На 08.07.2014 г. по делото е представено пълномощно, с което подсъдимата е упълномощила адв. Г. да я защитава по делото. В пълномощното е посочено, че живее в *******).

            По делото е призовавана на адреса й в *********

            С протоколно определение  от  12.12.2016 г. (л.197), на осн.чл.66, ал.1 от НК  е изменена  МН  на подсъдимата от „Подписка” в  „Парична гаранция”  **** лв.

            На подсъдимата,    ДнРС   наложил   глоба, на осн.чл.271, ал.11 от НПК, в размер от по 1 000 лв. за неявяването й в ОСЗ на 26.04.2017 г. (л.222г. от делото),  и в ОСЗ на 12.12.2019 г. 

            По искане на ДнРС, направено в ОСЗ на 12.12.2019 г., Управителят на ДКЦ ХХ-София  го е  уведомил, че   подсъдимата не фигурира в информационната система на ДКЦ ХХ-София; няма издавани амбулаторни листа бл.МЗ-НЗОК №1 за посочените от съда дати; няма регистрирани  извършвани медицински прегледи с бл.МЗ-НЗОК №3, както и платени такси за прегледи при д-р Р..   Според предоставената от управителя на ДКЦ 20 информация (л.439) подсъдимата  е с прекъснати здравноосигурителни права от 2014 г., поради което не може да бъде  отразена в  информационната система и респ. не могат да бъдат издавани първични мед.документи-амбулаторен лист. Към писмото на Управителя на центъра е приложена и  справка от  НАП, според която тя е с прекъснати здравноосигурителни права от 2014 г.  до м.11.2019 г.  (срвн.информация от 31.01.2020 г. от Управителя на ДКЦ 20)

            На последното с.з. от 25.02.2020 г. , с молба от 24.02.2020 г. , адв.Ч.  представил по делото  Медицинско направление, изд. на подсъдимата от  д-р Д., вътрешни болести при  „Медицински дентален център „Кристал”-София, с искане за отлагане на делото поради  обективна невъзможност  за явяване на подсъдимата, предвид наличието на бъбречно-каменна болест с насрочено домашно амбулаторно лечение, контролни прегледи на 25.02.2020 г. , с преценка за евентуалната й хоспитализацията.

            С обжалваното протоколно определение, постановено в ОСЗ на 25.02.2020 г., ДнРС  е уважил искането на прокурора за изменение на МН на подсъдимата в „ЗС” и е изменил взетата  й МН „Парична гаранция **** лв.-невнесена  в МН „Задържане под стража”,  по съображения за  многократно отлагане на делото по причина на подсъдимата.

            Със същото протоколно определение ДнРС  е наложил и глоба в размер от по **** лв., на осн.чл.271, ал.11 от НПК, на подсъдимата и защитника й адв.Ч., заради неявяването им в съдебното заседание.

            КнОС, предвид гореизложените обстоятелства, счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно,  тъй като не е съобразено с изискванията на чл.66, ал.1 от НПК. Това е така, защото към датата на постановяването му липсват данни за наличие на която и да е от  предвидени в чл.66, ал.1 от НПК предпоставки, само в който случай съдът  е имал право да измени МН на подсъдимата в по-тежка. 

            От мотивите на определението не става ясно, поради наличие на коя точно от предвидените в чл.66, ал.1 от НПК предпоставки е изменена МН. Действително подсъдимата многократно  е ставала причина за отлагана на делото,    както е посочил ДнРС, като е представяла медицински документи, в които не е отразявано, дали може да се яви пред съда.  Тази констатация, според КнОС, важи и за представеното мед.направление  в осз на 25.02.2020 г. Видно от същото е, обаче, че на 25.02.20202 г. на подсъдимата е определен контролен преглед, както и че предходния ден, когато е било издадено и е била прегледана, според същото, подсъдимата е имала силни болки, като не е посочено и не става ясно, дали те са позволявали  участието и  по делото. Това е налагало съдът да събере достатъчно доказателства, за да даде категоричен и несъмнен отговор на въпроса, дали здравословното състояние на подсъдимата е позволявало явяването й в съдебно заседание. Към датата на постановяване на обжалваното определение относно този въпрос е налице предположение.

            Според КнОС  съществува сериозно съмнение за наличие на уважителна причина за неявяванията  на подсъдимата по делото. Така приема КнОС, предвид данните от Управителя на  ДКЦ ХХ-София,  съдържащи се в   писмо-отговор от същата, титулувано като „Информация”, както и останалата налична информация по делото за местоживеенето на подсъдимата  извън България, а в Белгия. В тази насока (за местоживеенето й в чужбина) са  депозираните  данни от подсъдимата в първото ОСЗ по делото, както  и от нейния баща, отразени в призовка за ОСЗ на 23.02.2017 г.-невръчена й и върната в цялост с отбелязване от призовкаря, че   по данни на баща й, повече от 3 години   тя живее и работи в Белгия. Не е логично постоянно да живее в  Белгия, пък медицинските документи да са издавани в България.

            Правилно ДнРС е назначил съдебно-медицинска експертиза, която да установи,  дали  здравословното състояние на подсъдимата е пречка за явяванията й и по делото, което е отлагано многократно и преимуществено с искания за това, поради заболяванията й  . 

            Правилно съдът е решил да изследва въпроса и  за редовността на издадените и приложени по делото  медицински направления, с цел установяване истинността им, за която възниква съмнение.   Прави впечатление, че подсъдимата  се е разболявала почти за всички съдебни заседания, в резултат на което делото се разглежда  в много дълъг период от време.   

            Предвид всичко изложено е налице    предположение   за  злоупотреба   от подсъдимата с правото й на защита.

             Било е необходимо съдът да провери по надлежния ред и редовността и действителността на медицинско направление от 24.02.2020 г., издадено на подсъдимата от  МДЦ „Кристал”-София, както и дали здравословното й състояние е било пречка за явяването й в ОСЗ на 25.02.2020 г.. Едва след установяване,   по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимата не се е явила  в ос. на 25.02.2020 г. без уважителна причина, или е променила местоживеенето си, без да го е уведомила за това, или е нарушила взетата й МН, съдът е имал право да имени МН „ПГ” 1000 лв. в по-тежка, каквато е и МН „ЗС”. При категорична констатация за злоупотреба с правото на защита от страна на подсъдимата и с цел обезпечаване   на приключването  на делото в най-кратък срок, очевидно, че най-подходящата МН  би била „Задържане под стража”, тъй като само тя би гарантирала явяването на подсъдимата по делото, което е задължително, освен ако не са налице предпоставките по чл.269, ал.3 от НПК за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

            Предвид на изложеното, КнОС счита, че следва да отмени  обжалваното определение, тъй като  към датата на постановяването му липсват убедителни доказателства за неявяване  на подсъдимата в ОСЗ на 25.02.2020 г. по неуважителна причина.  

            Воден от горното и на осн.чл.345, ал.1 НПК, съдът

 

 

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

            ОТМЕНЯ ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 25.02.2020 г., постановено по НОХД № 317/2014 г. по описа на Дупнишки районен съд, с което  е изменена мярката  за неотклонение  на подсъдимата  Н.С.  Х.  от „Парична гаранция” **** лв.-невнесена  в „Задържане под стража” и вместо него постановява:

            ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на подсъдимата мярка за неотклонение „Парична гаранция” **** лв.-невнесена.

            Определението е окончателно.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1/

 

                                                                                                                2/