Мотиви към решение по АНД № 2817 по
описа за 2017г. на ШРС
Настоящото производство е образувано на основание
чл.375 и сл. от НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на А.Н.А.- обвиняем по
Досъдебно производство №568/2016г. по описа на РУ-Шумен при ОД на МВР-гр.Шумен
с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Като основание
за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по
чл.131, ал.1, т.4, предл.2 и т.12, предл.1 от НК; извършителят не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК, както и че от деянието не са причинени имуществени
щети.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се
явява лично и с процесуален представител, който изразява съгласие с
предложението на прокуратурата. Представител на ШРП поддържа предложението и
моли съда да наложи на обвиняемия административно наказание в размер малко над
минимума, предвиден в закона.
От приложените по делото писмени доказателства (по
Досъдебно производство №568/2016г. по описа на РУ-Шумен при ОД на
МВР-гр.Шумен), преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Обвиняемият
живеел с фактическата си съпруга и сина си Д. А.Н. ***.2016г. група деца
играели в градинка, намираща се в близост до жилищна сграда №10 на посочената
улица. Сред тях бил и св.Г.И.Г., дванадесетгодишен към този момент. На
площадката се намирал и синът на обвиняемия. Докато играели, свидетелят и Д.
влезли в пререкание, при което Г. нарекъл последния „бебе“. Д. се оплакал в дома
си, че е бил притесняван от по-големите деца на площадката, при което
обвиняемият останал с впечатление, че на сина му са нанасяни удари. Около
15,30ч. същият отишъл при децата и попитал сина си, който стоял на терасата на
жилището им, кое от тях го е набило, при което Д. посочил св.Г.. Обвиняемият се
нахвърлил на пострадалия, който седял на земята, като започнал да му нанася множество
удари с крак по краката и в областта на ребрата. Едновременно с нанасянето на
ударите А. отправил заплахи към св.Г.,
че ще го осакати, ако дойде още веднъж в градинката, след което се отдалечил.
Пострадалият се разплакал и се прибрал в дома си, където съобщил за инцидента
на майка си- св.П.Д.. Същата уведомила РУ-Шумен за случая, след
което било образувано и настоящото досъдебно производство. Била изготвена
съдебно-медицинска експертиза, в която било отразено, че пострадалият е получил
едно кръвонасядане по задната страна на лявата мишница; две кръвонасядания по
предната страна на лявата подбедрица; едно плитко кожно охлузване на гърба
вляво- под долния ъгъл на лопатката; едно
плитко кожно охлузване на гърба по задната мишнична линия вляво; едно
ивицовидно, косо разположено кожно охлузване в лявата гръдно-поясна област, на
5см. под долния ъгъл на лопатката; плитко охлузване със забелване на епидермиса
по задната страна на дясната мишница; плитко кожно охлузване по предната страна
на лявата гривнена става над палеца - увреждания, причинили на Г. болка и
страдание.
В хода на съдебното производство от страна на
обвиняемия не бяха представени доказателства, оборващи така установената
фактическа обстановка. Същият не отрича извършването на деянието, но твърди, че
е осъществил същото, тъй като детето му е било нападнато и удряно от играещите
на площадката по-големи деца. По делото липсват доказателства на процесната
дата спрямо Д. Н. да е упражнявано насилие. От показанията на свидетелите Д.Д.,
Х.Я. и Г. Г. се установява, че стълкновението между сина на обвиняемия и
пострадалия Г. не е излязло извън рамките на нормалните отношения между деца,
като няма достоверни доказателства на Н. да са нанасяни удари или по друг начин
да е упражнявано насилие. От показанията на свидетелите Г. и Я. обаче е видно,
че обвиняемият действително е бил под впечатление, че на сина му е бил нанесен
побой от други деца, тъй като Д. го е излъгал, че е бил бит. Поради това съдът
приема за достоверни твърденията на обвиняемия относно мотивите му за извършване
на деянието.
Въз основа така установената фактическа обстановка
съдът намира, че с деянието си обвиняемият е осъществил състава на престъпление
по чл.131, ал.1, т.4, предл.2 и т.12, предл.1 от НК. Същият е причинил на
пострадалия увреждане, представляващо лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК, а именно- болка и страдание, без разстройство на здравето. На
следващо място, телесната повреда безспорно е причинена на малолетно лице,
предвид обстоятелството, че пострадалият Г. е бил на дванадесет години към
момента на деянието /роден е на ***г./. Съдът
намира и че деянието е извършено по хулигански подбуди. Според константната
съдебна практика деянието е извършено по хулигански подбуди, когато деецът с
действията си при извършването му демонстрира непристойно поведение, с което
грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото. За да
се квалифицира деянието като извършено по хулигански подбуди е необходимо да се
установи, че същото е израз на съзнание и воля за непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към колектива. Касае се
следователно до явно и демонстративно незачитане на установения правопорядък и
обществото. /В този смисъл е изрично Решение № 307:81г. на ВС, II н.о./.
Според Постановление №2/74г. на Пленума
на ВС също така хулиганските действия са прояви, скандализиращи обществото,
чрез които се изразява брутална демонстрация против установения ред и с които
се изразява открито висока степен на неуважение към личността. Съдът намира, че
процесното деяние действително се отличава с такива особености, предвид
обстановката и начина на извършването му. В цитираното постановление изрично се
приема, че хулиганските действия могат да бъдат извършени и при евентуален
умисъл, като и при причиняване на телесна повреда по чисто личен мотив може да
е налице хулиганство, ако действията са съпроводени с грубо нарушение на
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. В процесния случай
деянието е извършено на публично място, като са присъствали множество очевидци,
повечето от които деца. Макар и извършването на престъплението да е обусловено
от желание за лична саморазправа с пострадалия, обвиняемият, като човек с
нормална психика, безспорно е действал по хулигански подбуди, със съзнание, че
по този начин нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към
обществото. По изложените съображения съдът призна обвиняемия за виновен в
престъплението, в което е обвинен, тъй като същият е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, на малолетно лице и
по хулигански подбуди.
От субективна страна деянието е извършено с вина под
формата на умисъл, като обвиняемият несъмнено е съзнавал възрастта на
пострадалия /видно и от обясненията му пред съда/, както и че с действията си
нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, а именно:
-за престъпление по посочената квалификация законът
предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация
-обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК
- от престъплението не са причинени имуществени вреди
При определяне на наказанието съдът отчете като
смекчаващи обстоятелства ниската степен на обществена опасност на извършителя с
оглед обстоятелството, че същият не е осъждан както при извършване на деянието,
така и към настоящия момент, направените самопризнания и демонстрирано
разкаяние, наличието на малолетно дете, за което А. полага грижи и особено –мотивите
за извършване на деянието. Обвиняемият е действал с впечатление, макар и
погрешно, че пострадалият е упражнил насилие спрямо сина му, като е целял
преустановяването на подобни действия занапред. В практиката си ВС приема, че
мотивът се отнася към субективната страна на деянието и чрез него се провокира
формирането на умисъл у дееца, следователно и когато фактите, на които се
основава, са неверни, въображаеми, той влияе върху степента на вината. Когато
мотивът е основан на обстоятелства, които са неверни, но обвиняемият субективно
е бил убеден в съществуването им, следва да се отчете наличие на смекчаващо
обстоятелство /в този смисъл е Решение №82/1985г. на II н.о., ВС/. Предвид цитираната съдебна практика, макар
и предприетите от обвиняемия действия да се явяват крайно осъдителни и по
никакъв начин да не могат да бъдат толерирани, мотивът за извършването им все
пак следва да бъде отчетен като смекчаващо обстоятелство. Като отегчаващи
обстоятелства съдът отчете многобройните отделни наранявания на пострадалия, в
резултат от непредизвикан по никакъв начин от последния конфликт, настъпилите
последици, свързани с продължителни страхови изживявания у св.Г. и други деца,
присъствали на инцидента /видно от показанията на свидетелите П.Д., Х.Я., А.И..
и Г.Х./, както и наличието на данни, че в предходен период обвиняемият е
упражнил физическо насилие и над друго дете /св.А.И../. Следва да се отбележи,
че възрастта на пострадалия, извършването на деянието на публично място и
цялостната обстановка около осъществяването му не могат да бъдат отчетени като
отегчаващи обстоятелства, тъй като се обхващат от правната квалификация на
деянието и определят последното като такова от общ характер. По изложените
съображения съдът прие, че наказанието следва да бъде определено при превес на
смекчаващите обстоятелства, с отчитане на отегчаващите, в размер малко над законоустановения
минимум, а именно 1100 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
обвиняемия да заплати в полза на държавата, по сметка на ОДМВР-Шумен сумата от
1744.87 лева, представляваща направени на досъдебното производство разноски,
както и 5.00 лева такса за издаване на изпълнителен лист
Водим от горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :