Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16
юли 2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Боровинова и при участието на прокурор……., като разгледа
докладваното от съдия Тодорова в.н.ч.х. дело № 97 по описа на съда за 2021 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №
260163 от 12.10.2020 г. на Районен съд – гр.К., постановено по н.ч.х.д. № 64/2020 г. по описа на
същия съд, подсъдимата Ц.Н.Ш.,
с ЕГН ********** ***, е призната за
виновна в това, че на 18.11.2019 г. в 9,36 ч. в социална мрежа „Фейсбук“, тематична група „Ние сме
К.“, е публикувала текст относно нейни
претенции, свързани с обществения транспорт и е нарекла тъжителя с думите: „ Общински крадец И.“ - престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 146 от НК, поради което и на основание чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на „глоба“ в размер на 2 000 лева и „обществено порицание“, което да се
изпълни чрез прочитане на присъдата
на заседание на Общинския съвет
– гр. К..
Със същата присъда подсъдимата
Ц.Н.Ш. е призната за виновна и в това, че
на 20.11.2019 г., в
19,40 ч., в социална мрежа „Фейсбук“, тематична група „Ние сме К.“, е публикувала под заглавие „Отново
престъпление в К.“, съдържащо
клеветнически твърдения по отношение на
тъжителя, а именно: „Знаете, че общински
съветник И. *** е откраднал
на над 10 човека имоти на
хора в Д.. Актувани деактувани Общински частни имоти и пр. става въпрос
за фурната в Д., която община К. му е продала. Общината
уж уведомява наследниците с писма, но днес се
оказа, че лъже. Наследниците са ощетени с фалшиви
документи. Общината продава хлебарницата на Б. И.“- престъпление по чл. 148, ал.
2, вр. с ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 от НК, поради което и на основание
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на „глоба“ в размер на 3 000 лева и „обществено порицание“, което да се
изпълни чрез прочитане на присъдата
на заседание на Общинския съвет
– гр. К..
С присъдата, на
основание чл. 23, ал. 1 от НК, е определено едно общо най-тежко
наказание на подсъдимата Ц.Н.Ш. за посочените престъпления, а именно „глоба“ в размер на 3 000 лева и „обществено порицание“.
С горепосочената присъда подсъдимата Ц.Н.Ш. е осъдена
да заплати на частния тъжител и граждански ищец И.Н.И. сумата
от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата 18.11.2019 г. до окончателното й изплащане, като за
разликата до пълния предявен размер от 5 000 лева, предявения граждански иск
е отхвърлен.
Срещу
така постановената присъда е постъпила въззивна жалба
от адвокат В.Т. – защитник на подсъдимата Ц.Н.Ш., с твърдения за нейната
незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се, че атакуваната присъда е постановена
при допуснато особено съществено нарушение на процесуалния закон, отнасящо се
до „доказателствената стойност на писмените
доказателства в производството”, без да се излагат доводи в подкрепа на това
твърдение. В жалбата са въведени и оплаквания срещу решаващите изводи на
първостепенния съд за обективна и субективна съставомерност
на инкриминираните с частното обвинение деяния на подсъдимата, както и за
авторството на същите в лицето на подсъдимата Ц.Ш.. В тази насока се изтъква,
че от наличната по делото доказателствена съвкупност,
не се установява по несъмнен начин, че тъжителя е възприел изявленията на
подсъдимата, както и, че същите са накърнили честта и достойнството му. Според
защитникът, инкриминираните думи и изрази, не следва да бъдат разглеждани като
обидни, респ. клеветнически, доколкото тъжителят е лице, заемащо публична
длъжност и като такова бил следвало да има по-голяма търпимост към критични
отзиви за неговата дейност. В тази връзка и по този повод, се твърди от
защитникът, че инициирането на наказателно преследване за публикации в
социалните мрежи, които не „допадат” на техните потребители, би се явило
необоснована репресия и злоупотреба с права. Оспорва се от защитникът и
субективната съставомерност на стореното от
подсъдимата, като се сочи, че с публикацията си в социалната мрежа, същата не е
съзнавала, че обижда и клевети тъжителя, тъй като тя е в „стила на водената в
групата дискусия от почти всички участници”. Иска се от въззивния
съд да отмени на основание чл.334 т.2 от НПК обжалваната присъда изцяло и да
постанови нова такава, с която подсъдимата Ц.Ш. да бъде призната за невиновна
по повдигнатите й с частната тъжба обвинения.
В
съдебно заседание пред настоящата втора инстанция, повереникът
на частния тъжител И.Н.И. – адвокат Г.Я., пледира да бъде оставена без уважение
жалбата на подсъдимата, като излага доводи за немотивираност и неоснователност на направените в нея
оплаквания. Твърди се, че оспорената присъда е постановена при липса на допуснати
от първостепенния съд процесуални нарушения и съответно при пълно зачитане на
правото на защита на подсъдимото лице. Сочи се, че първоинстанционният
съд не е нарушил материалния закон, като правилно е квалифицирал извършените от
подсъдимата деяния, за които съобразно конкретната им тежест, е определил и
справедливи наказания. Излагат се доводи, че атакуваната присъда е напълно
законосъобразна и правилна и в гражданско-осъдителната й част, тъй като
обезщетението за морални вреди на тъжителя, е определено съгласно действително претърпяните такива от него.
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция частният тъжител И.Н.И. поддържа
заявеното от повереника си.
В проведеното
въззивно съдебно заседание, защитникът на подсъдимата
Ц.Н.Ш. – адвокат В.Т. моли проверяваната
по въззивен ред присъда, да бъде отменена изцяло,
съобразно изложените в жалбата доводи. Изтъква се, че инкриминираните изрази са
несъставомерни, тъй като представляват публикации в
социални мрежи, от които е спорно дали тъжителят се е засегнал. Искането, което
се прави с съответствие с взетото становище, е за цялостна отмяна на атакувания
съдебен акт на първата инстанция.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото съществени
нарушения на процесуалните правила, касаещи правото на професионална защита на
подсъдимото лице, довели да сериозни ограничения /нарушения/ на правния статут
на същото. Тези процесуални нарушения несъмнено опорочават постановения от
първата инстанция съдебен акт и обосновават основание по чл.335 ал.2, вр. чл.334 т.1, вр. чл.348 ал.3, т.1
от НПК, за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от тази
инстанция, доколкото накърняват процесуалното право на подсъдимия да получи в
пълен обем защита на своите права и интереси.
Производството по делото е
инициирано по повод подадена в РС – гр.К. частна тъжба от И.Н.И. срещу
подсъдимата Ц.Н.Ш., за извършени от нея престъпления по чл.148 ал.1, т.1,2 и 3,
вр. чл.146 от НК и чл.148 ал.2, вр.
ал.1, т.1, 2 и 3 от НК.
С разпореждане от 05.03.2020 г.
съдията-докладчик от КРС е дал ход на тъжбата, насрочил е разглеждането на
делото в открито съдебно заседание и е постановил призоваване на частния
тъжител и на подсъдимата, и връчване на съдебните книжа.
В проведеното на датата
28.05.2020 г. съдебно заседание са се явили частния тъжител И.И. и неговия повереник – адвокат Г.Я.,
подсъдимата Ц.Ш., редовно уведомена, не се е явила /към този момент по делото
не са били налични данни същата да си е упълномощила защитник/. В това съдебно
заседание, съставът на КРС е пристъпил към разглеждането на делото по същество
при задочна процедура и без участието на защитник на подсъдимата, като не е
мотивирал по никакъв начин това си решение за провеждане на задочно
производство. Същевременно в рамките на това заседание е конституиран частния
тъжител в процесуалното качество на граждански ищец и съответно е приет за
съвместно разглеждане в процеса, предявеният от него срещу подсъдимата
граждански иск, както и са събрани всички писмени и гласни доказателства, свързани с установяване на релевантните за предмета на доказване
факти /в следващите заседания по делото, други доказателства не са били
ангажирани, с изключение на прието свидетелство за съдимост на подсъдимата/.
С определение от 29.05.2020 г.,
постановено в закрито съдебно заседание, съставът на КРС е приел наличието на
предпоставките по чл.21 т.3, вр. чл.23 ал.2, вр. чл.94 ал.1, т.8 от НПК /делото се разглежда в отсъствие
на подсъдимата/ за предоставяне на правна помощ, под формата на процесуално
представителство на подсъдимата Ц.Ш., като съответно е отправил искане до САК
за определяне на служебен адвокат. С определение по делото от 01.06.2020 г.,
адвокат Людмила Митова е назначена за служебен защитник на подсъдимата Ц.Ш..
На датата за провеждане на
следващото съдебно заседание, по делото е постъпила молба от адвокат В.Т., с
приложено към нея писмено пълномощно, удостоверяващо овластяването на същия за
договорен защитник на подсъдимата. Последният е отправил и молба за отлагане на
делото, поради невъзможността му да се запознае с материалите по него и
съответно да организира адекватно защитата на доверителката си. Така, в
съдебното заседание, състояло се на датата 17.08.2020 г., съдът е приел наличие
на уважителна причина за неявяването на избрания от подсъдимата защитник,
поради което е отложил разглеждането му, съобразявайки се и с волята на
подсъдимата да се възползва от правото си на професионална защита по делото.
В съдебното заседание на
12.10.2020 г. съдът отново е констатирал неявяването на подсъдимата, както и на
упълномощения й защитник. Явилият се в заседанието служебен защитник на
подсъдимата – адвокат Л. М. не е заявила възражения по хода на делото, но е
направила изявление, че няма никаква връзка с подзащитната
си. При тези данни, първоинстанционният съд е приел,
че липсват пречки от процесуално естество за пристъпване към разглеждане на
делото и съответно е дал ход на същото, в отсъствие на подсъдимата. В същото
съдебно заседание е приобщена единствено справка за съдимостта на подсъдимата и
е постановена атакуваната пред настоящата инстанция присъда.
Изложените
фактически констатации по процесуалното развитие на делото, ясно сочат на допуснати от решаващия съд съществени нарушения на процесуалните правила
по смисъла на чл.348 ал.3, т.1 от НПК, изразяващи се в нарушаване на процесуалните
права на страна в процеса – подсъдимото лице Ц.Ш.. В случая, по отношение на тази подсъдима процесуалните изисквания за провеждане на задочно наказателно
производство в съдебната му фаза, не са били спазени от първоинстанционния
съд.
Задочното производство е изключение от основния принцип за
непосредствено участие на обвиненото лице в наказателния процес, поради което
законодателят в процесуалния закон – в разпоредбата на чл.269 от НПК, а и
свързаната с нея разпоредба на чл.94 ал.1, т.8 НПК, е посочил изчерпателно
необходимите изисквания, при наличието на които е възможно провеждането на
наказателното производство без физическото присъствие на обвиняемия. Спазването
на тези изисквания е абсолютно необходимо условие за валидността на извършените
процесуални действия и постановените въз основа на тях съдебни актове, като
нарушаването им накърнява грубо правото на защита на обвиненото лице, поради
което всякога представлява съществено процесуално нарушение. По аргумент от
разпоредбата на чл.269 ал.1 от НПК, за престъпления, за които е предвидено
наказание не повече от пет години лишаване от свобода, присъствието на
подсъдимия в съдебно заседание не е задължително. Това означава, че след като е
редовно призован, личното му участие в процеса
зависи от собственото му решение /участието му представлява
упражняване на право/, поради което неявяването му в
съдебно заседание, не може да бъде санкционирано.
Освен това, разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия, независимо от това кой фактически състав на задочно производство по
чл.269 ал.3 НПК е приет за наличен по конкретното дело, винаги съставлява
императивно основание за възникване на задължителната защита по чл.94 ал.1, т.8
от НПК, като
решаващия съд следва да назначи служебен защитник, при положение, че по делото
няма такъв по избор на подсъдимия.
В тази връзка и по
този повод следва да се отбележи и, че към настоящият момент няма задължителна
тълкувателна практика по въпроса дали под „отсъствие на обвиняемия” следва да
се има в предвид само отсъствието му по дела, по които е задължително участието
му, т.е. при обвинение за тежко престъпление или винаги, когато в останалите
случаи на по-леко обвинение, делото се разглежда без да присъства в съдебната
зала. Разглеждането на обвинение, по което обвиняемият не се
защитава лично или чрез представител, винаги поставя в сериозна опасност
пълноценната реализация на правото на защита и може да бъде свързано с тежки
последици при евентуално осъждане /вкл. и налагане на наказание лишаване от
свобода/. При това положение, като се изхожда от принципа, че разумното
приложение на закона е това, което създава минимални ограничения на правата, по
мнение на настоящият въззивен състав следва да се
приеме, че „отсъствие” по смисъла на чл.94 ал.1, т.8 НПК трябва да се разбира в
буквален фактически смисъл, т.е. основанието е налице винаги, когато
обвиняемият не участва в производството, независимо от това дали обвинението е
за тежко или по-леко престъпление. В този смисъл решение № 48/19.03.2019 г. 3
н.о. на ВКС. В същият аспект е и
практиката на Съдът на ЕС – решение от 13.02.2020 г., по дело С -688/18, с
предмет тълкуването на Директива /ЕС/ 343/2016 г. относно условията за
провеждане на някои от съдебните заседания в отсъствие на подсъдимия, при което
се посочват процесуалните действия и предпоставки, при наличието на които може
да се приеме, че правото на подсъдимия да участва в съдебното заседание не е
нарушено, въпреки провеждането му в негово отсъствие, едно от които е „да е
представляван от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него”.
В конкретният случай първостепенният съд е нарушил съществено именно
горепосочените правила, поставени от процесуалния закон, като е извършил част от процесуалните действия по делото и съответно е събрал всички доказателства по делото, на които впоследствие
е основал крайния си съдебен акт,
без участието на подсъдимата и/или
на неин процесуален
представител. Действително, предвид характера и тежестта на повдигнатото срещу подсъдимата Ш. частно
обвинение, присъствието й при
разглеждането на делото в първата инстанция, не е
било задължително. Независимо, че
в този случай категорично е било налице основанието по чл.94 ал.1, т.8 от НПК за задължителна защита, на подсъдимата не е й е била осигурена възможност да
бъде представлявана от адвокат по неин избор, респ. не й е бил назначен служебен адвокат. Така, в проведеното на датата
28.05.2020 г. съдебно заседание, районният съд без да се ангажира с каквото и
да е заключение за наличие на хипотеза
по чл.269 ал.3 от НПК, е пристъпил към разглеждането на делото без участие на
подсъдимата и на неин защитник /договорен или служебен/, като незаконосъобразно
е извършил процесуални действия по него – конституирал е частния тъжител в процесуалното качество на
граждански ищец и съответно е приел за съвместно разглеждане в процеса,
предявеният от него срещу подсъдимата граждански иск, както и е събрал всички писмени и гласни доказателства, които явилата се страна е поискала и съдът служебно е
преценил за необходими за разкриване на обективната истина. По този начин, първият
съд като е разгледал обвинение, по което подсъдимата не се е защитавала лично или
чрез представител, правото й на
защита е било сериозно накърнено и съответно следва да бъде ценено като
съществено процесуално нарушение. Този извод не търпи корекция и с оглед взетото впоследствие решение от
състава на първия съд за предоставяне на правна помощ на подсъдимата на
основание чл.21 т.3, вр. чл.23 ал.2, вр. чл.94 ал.1, т.8 от НПК, с което същия се е опитал „да
поправи” процесуалната си деятелност. Това е така, доколкото решаващият съд е основал
крайния си съдебен акт /позовавайки
се в мотивите на същия/ на
доказателствата и доказателствените средства, които е събрал и съответно
проверил именно в това съдебно заседание, което е провел в нарушение на
процесуалните правила, касаещи задочната процедура /без да е преповторил така
извършените процесуални действия/.
Гореобсъжданите съществени нарушения на процесуалните правила, съгласно разпоредбата
на чл.348 ал.3, т.1 от НПК, в случая водят до нарушение на процесуалните права
на подсъдимата в съдебното производство, които не могат да бъдат санирани от настоящата въззивна
инстанция и същите могат да бъдат отстранени единствено при ново разглеждане на
делото от първоинстанционния съд. Този извод
предполага крайното решение на въззивният съд за
цялостна отмяна на атакуваната присъда на РС К. и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Предвид характера на допуснатите в
контролираната присъда съществени процесуални нарушения, настоящият състав на
СОС не обсъжда оплакванията по същество на спора, изложени във въззивната жалба.
По изложените съображения и на
основание чл.334, т.1, пр.2 във вр. с чл.335 ал.2 от НПК, С. окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда от 12.10.2020 г. на Районен съд – гр.К., постановена по н.ч.х.д.
№ 64/2020 г. по описа на същия съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия първоинстанционен съд.
Решението не подлежи на
касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/.
2/.