Р Е Ш Е Н И
Е
№……………../29.09.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 257 по описа
за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано въз основа на искова
молба от „Е.С.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** срещу С.С.В.,
ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД
за осъжданe на ответника за сумата от 1469,71
лева, представляваща възнаграждение по договор за извършване на следните
видове СМР в имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Проф. д-р Георги Георгиев“ 5,
ет.2, ап. 4 – финна шпакловка на обработваема площ от 124, 8 кв.м, направа на
дупка за абсорбатори и промяна на вентилация, обработка на отвор за две врати,
преместване на осем броя ел.контакти, преработка на три електоразпределителни
кутии, шпакловка на подова замазка с
лепило с площ 13,5 кв., боядисване на стена, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба 10.01.2020г. до окончателното изплащане на
задълженията;
евентуално в случай
на отхвърляне на първоначално заявената с исковата
молба претенция с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД, да се осъди
ответника да заплати на ищеца
същата сума на основание чл.
74 ЗЗД, при твърдения, че договорът за
изработка е сключен с Константин Чолаков, но процесните СМР са извършени фактически
от „Еко Стор“,
поради което дружеството се е суброгирало в правата на Чолаков при
наличие на правно защитим интерес; отново евентуално в
случай, че се приеме, че е налице валидно договорно правоотношение между
страните по спора, но се приеме, че договорът е развален- за присъждане на
същата сума на осн, чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД , представляваща разходите,
направени от изпълнителя по развален договор, евентуално
в случай че се приеме, че
липсва изобщо договорна
връзка между страните по спора,
за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1355,24
лева на осн.
чл. 61, ал. 1 ЗЗД, при твърдения, че са горните работи са изпълнени без възлагане
от ответника, а при
отхвърляне на този иск, в
евентуалност по чл.61, ал. 3 вр. 59 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че в началото на
юни 2019г. между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за изработка,
по силата на който на „Е.С.“ ЕООД е възложено извършване на финна шпакловка на
всички стени и тавани в имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Проф. д-р Георги
Георгиев“ 5, ет.2, ап. 4, при обща обработваема площ 124, 8 кв.м., при
договорена цена от 8 лева на кв.м. за шпакловка и по 60 лева на куфар.
Дейностите е следвало да се извършват с материали, закупени от изпълнителя със
средства на възложителя. В хода на работата ответникът е възложил допълнителни
дейности- обработка на отвор за две
врати, преместване на осем броя ел.контакти, преработка на три
електроразпределителни кутии, шпакловка на подова замазка с лепило с площ 13,5 кв. Нaвежда се, че на 08.08.2019г. ответникът е възложил допълнително боядисването на една от стените в дневния
трак апартамента на при договорено възнаграждение в размер на 32 лева. Окончателно
всички договорени дейности били завършените на 09.08.2019г., когато на
възложителя е предоставен за подпис протокол с опис за приемане на работата.
Въпросният протокол ответникът отказал да подпише с довод, че не е доволен от
изработеното. Навежда се, че видове работи са извършени съобразно договорения
обем и с необходимото качество. В рамките на производството по чл. 207 от ГПК е
установено от вещото лице, че констатираните на много малка площ кривини се
дължат на неправилно нанесената мазилка, която единствено е в състояние
технологично да компенсира неравности по
повърхностите по-големи от 3 мм. Ищецът не е поемал ангажимент свързан с
подготовка и изравняване на основата, а единствено за нанасяне на финната
шпаклова. С оглед на изложеното и като се позовава, че е извършил възложените
му видове СМР с необходимото качество, ищецът настоява за уважаване на така
предявени иск, ведно с законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното издължаване на сумата.
По исковата
претенция с правно основание чл. 74 от ЗЗД ищецът се
позовава ако приеме, че неформалният
договор за строителство е сключен между ответника и физическото лице управител на „Е.С.“ ЕООД- Константин Чолаков, че изпълнението на дължимия резултат
е осъществено от ищцовото дружество при наличие на
правно защитим интерес. В тази връзка се твърди,
че дружеството се е суброгирало в правата на страната
по правоотношението Константин Чолаков. По предявения иск
с правно основание чл. 61 от ЗЗД ищецът
се позовава / в условията на евентуалност/,
че договорна връзка между страните
не е възникнала, а процесните видове СМР са извършени със
знанието и без противопоставяне на собственика на апартамента- ответника по спора. В случай
пък, че се
приеме, че между страните по спора е възникнало
валидно правоотношение и се уважи възражението
на ответника за валидно упражняване
на правото на разваляне на
договора, се претендира ответникът да възстанови даденото.
Ответникът – депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира доводи за недопустимост и неоснователност
на претенцията. Ответникът оспорва
наличието на валидно облигационно отношение, възникнало между него и ищцовото
дружество. Позовава се, че е договарял единствено с Красимир Чолаков в лично
качество. Навежда, че договорът е
сключен с оглед личността на изпълнителя. Поддържа, че е договарял с Чолаков за
извършване на дейности по изравняване на стените в апартамента му, които били
криви и на вълни, а не за поставяне на финна шпакловка, която била налична.
Поддържа, че уговорили с Чолаков възнаграждение в размер на 8,00 лева на кв.м,
като материалите са за сметка на възложителя.
Ответникът възразява за неизпълнен договор, като твърди, че дейностите са
извършени със значителна забава, а освен това не отговарят на необходимото
качество. След приключване на работата стените останали криви и неравни, тъй
като не е извършена замазка. Възразява,
че в количествено отношение Чолаков е изпълнил СМР в по-малък от претендирания
обем. Оспорва да му е представен за подпис протокол акт обр. 19, а само
ръкописно изписан тефтер. Счита, че договорът се явява неизпълнени и доколкото
дейности са извършвани от трето лице- Зейнал Османов, с което лице ответникът
не е договарял. Самият договор е сключен с оглед личността на изпълнителя.
Позовава се на забава на кредитора, който не е приел предложеното му
частично плащане.
Като намира, че извършените дейности се отклоняват в качествено отношение
съществено от договореното, ответникът прави изявление за разваляне на
договора. В заключение страната настоява за отхвърляне на иска, ведно с
присъждане на сторените по делото разноски.
След изменение на иска в предоставения нов срок за отговор ответникът поддържа,
че процесният договор е сключен с физическото лице Константин Чолаков, като уговорената престация е лична и незаместима. В потвърждение на това си
твърдение, ответникът сочи че дължимите
суми са начислени
без ДДС. Ако е била налице суброгация,
след завършване на работата дружеството
„Е.С.“ ЕООД е следвало да представи фактура, което не е сторено.
Оспорва ищцовото дружество да е престирало дължимия по договора резултат,
като сочи че това е извършеното
отново от физическото лице, с когото единствено ищецът е договарял. Оспорва наличието на правен интерес
от суброгацията, включително по съображения, че дружеството не разполага с регрес срещу Константин Чолаков. Оспорва „Еко Стор“ ООД да
е възлагало дейности на лицето Зейнал
Османов.
По иска за водене на чужда работа без натоварване ответникът
оспорва „Еко Стор“ ООД да е изпълнявало процесните СМР. Оспорва наличието на
намерение у дружеството за управляване на чужда работа. Оспорва гесторът да е
дал отчет за работата си. Оспорва, че работата е предприета уместно и е добре
водена и че ищецът е действал в чужд интерес.
Възразява се ответникът да се е обогатил за сметка на ищцовото
дружество.
По евентуалната претенция за връщане на даденото поради отпадане
на основанието за престацията ответникът оспорва да е получавал договорената
престация, евентуално оспорва да е я е получил от дружеството- ищец. Тук отново
акцентира, че Константин Чолаков е извършил дейностите в лично качество, което
обосновава с липсата на начислено ДДС.
В съдебно заседание, страните чрез процесуалните си представители
поддържат аргументите си по спора. Представили са подробни писмени бележки.
За да се произнесе по
спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:
Преди да пристъпи към разрешаване на спора по същество, съдът
преценява, че предявеният в евентуалност иск с правно основание чл. 74 от ЗЗД
се явява процесуално недопустим по следните съображения:Съгласно разпоредбата на чл.74 ЗЗД този който е
изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това
встъпва в правата на удовлетворения кредитор. Следователно пасивно легитимиран
да отговаря по иска, основан на суброгационното право е титулярът на
изпълненото задължение, а не кредиторът. Изпълнилият чужд дълг се суброгира в
неговите (на кредитора права) срещу лицето, което е задължено да изпълни. По изключение вземане
срещу кредитора би възникнало само при изпълнение на чужд дълг погрешка (чл. 56
от ЗЗД), каквито твърдения не са въведени в процеса.
По изложените съображения, съдът приема че претенцията е насочена
срещу ненадлежен ответник и като такава се явява процесуално недопустима.
Само за пълнота на изложението, съдът отбелязва, че претенцията би
се явявала и неоснователна. Дори и да са налице останалите разпоредби от
фактическият състав, от който възниква правото на суброгация, в случая липсва правнозащитим
интерес от изпълнението на чужд дълг. В правната доктрина традиционно се
приема, че правен интерес от изпълнението на чуждо задължение е налице при
наличие на заплаха от претърпяване на вреди от страна на третото
лице(изпълняващо чужд дълг) с оглед отношенията трето лице- кредитор. Например
при наличие на изискуемо вземане на кредитора срещу третото лице (при
солидарните задължение 127, ал. 2 от ЗЗД, при поръчителство 146 от ЗЗД), ако
трето лице е ипотекарен кредитор, чиято ипотека има по заден ред, поради което
има интерес да плати задължението на кредитор с ипотека с по-преден ред. При
всички случая за давъзникне интерес от
изпълнението на чуждо задължение, е необходимо патримонумът трето лице да е
застрашен от поведението на кредитора. Данни за такова угроза не са налице.
I.
По исковата претенция за
правно основание чл. 266,ал. 1 от ЗЗД:
Разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД задължава поръчващият да
заплати възнаграждение за приетата работа. Следователно, за да възникне правото
на изпълнителя за възнаграждение, следва да са налице елементите от фактическия
състав на цитираната разпоредба, а именно валидно облигационно отношение по
договор за изработка, изпълнение на възложеното съобразно уговореното, приемане
на работа от възложителя. Евентуално в случай, че последният недобросъвестно
отказва да приеме работата, достатъчно е да се установи, че тя е подлежала на
приемане, защото е съответствала на договореното.
В случая по делото са спорно всички факти, от които възниква
правото на ищеца на възнаграждение.
За да възникне валидно облигационно правоотношение, достатъчно е
съвпадение на волята на договарящите се по съдържанието на правоотношението,
тоест по насрещните права и задължения. В случая по делото липсва писмен
договор за възлагане на процесните СМР. Тъй като стойността на договора не
надхвърля 5000 лева за установяване факта на договаряне по делото са допуснати
гласни доказателства (чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК). Показанията на Зейнал
Османов, който съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК, предвид
обвързаността му с ищеца, обаче не установяват водени преговори или сключен
договор между страните по спора. От изнесеното от този свидетел единствено става
ясно, че Османов е работил на обекта по възлагане на „Е.С.“ ЕООД. Свидетелят,
обаче не изнесе никакви сведения за това ответника да е договарял с дружеството
и че въз основа на това възлагане „Е.С.“ ЕООД е поставило шпакловка и е
извършило другите дейности. Освен, че ищецът, чиято е доказателствената тежест
да установи този факт, не проведе главно пълно доказване, ответната страна по
спора проведе надлежно обратно доказване на коментирания факт. От показанията
на свидетеля Полина Сали, които следва да се ценят също при условията на чл.172
от ГПК, предвид близката й връзка с ответника, се установява, че именно лицето
Константин Чолаков, а не представляваното от него дружество, е препоръчан на
ответника за изпълнение на работата, тъй като работел добре. При липса на друго
доказване което да касае самото договаряне, съдът следва да кредитира
показанията на свидетеля Полина Сали, а оттам да приеме, че договарянето е с
Константин Чолаков, а не с представляваното от него дружество. Ето защо, следва
да се достигне до извод за липса на валидно облигационно отношение по договор
за изработка между страните в производството, а оттам да се приеме за
недоказана исковата претенция с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие, а именно
установяване на валиден договор, който да в развален поради неизпълнение, съдът
не следва да се произнася по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
II. По исковете с правно основание чл. 61, ал.1 и ал. 3 вр. чл. 59 от
ЗЗД.
Воденето на чужда работа без пълномощие,
уредено в разпоредбите на чл. 60 – 62 ЗЗД, е извъндоговорен източник на облигационни отношения и представлява доброволно извършване на чужда работа
без натоварване (възлагане). Предпоставките за възникване на правоотношение от воденето на
чужда работа без пълномощие са действие на управление на чужда работа;
извършване на работата в чужд интерес и липса на възлагане от доминуса.
В случая разглежданият спор е за присъждане на
парична сума, представляваща стойност на извършени СМР за шпакловка. При
установяване фактическия изпълнител на работата съдът кредитира на първо място
показанията на свидетеля Зейнал Османов, който споделя че е работил на обекта
по възлагане на „Е.С.“ ЕООД, с което дружество свидетелят има споразумение. На следващо
място ищецът е ангажирал по делото дневник за покупки за периода 1.08.2019г. до
31.08.2019г.( съвпадащ с периода на изпълнението), от който е видно, че в началото
на август 2018г. „Е.С.“ ЕООД е закупувало материали. В дневника за продажби за
същия период (л. 30) под номер три е вписана продажба на услуги на контрагент С.С.В. на стойност 1384.76 лева. Коментираните доказателства
сами по себе си не се ползват с висока доказателствена стойност, тъй като
установяват единствено изгодни за издателя си факти, а дневника за покупки не
съдържа конкретика относно естеството на разходите. Тези доказателства, обаче
ценени съвкупност с останалия доказателствен материал- показанията на св.
Османов и справка за декларация за ДДС от 13.09.2019г. водят общо до извода, че
шпакловката в имота на ответника е извършена от ищеца „Е.С.“ ЕООД. Видно е от
уведомлението за приемане на справка декларация по ДДС, че търговецът
своевременно, тоест в месеца следващ доставката, я е декларирал като е ползвал
данъчен кредит за нея. Заявяването на данъчнтата
доставка е извършено достатъчно време преди завеждане на делото, с което съдът
отхвърля недобросъвестност при деклариранет, тоест деклариране единствено за
целите на процеса.
Въпросните СМР категорично могат да се определят като „чужда“
работа по смисъла на чл. 61 от ЗЗД, тъй като са извършени в имота на ответника
и следователно са отишли в негова полза. Същевременно, како се констатира по-горе
работата е извършена без гесторът „Е.С.“ ЕООД да е
овластен или натоварен за нейното извършване. След като между страните лисва
договорно правоотношение, изцяло ирелевантни към спора се явяват възраженията
на ответника относно параметрите на уговорената престация( дали волята на
страните е била за поставяне на шпакловка или на замазка), а оттам и дали изпълненото
съответства на дължимото. На въвеното извъндоговорно основание заинтерсованото
лице дължи възмездаване на действително извършената работа. Неотносими се
явяват и всички аргументи, черпени от договорна връзка, в това число
договарянето с оглед личността на изпълнителя.
От заключението на изслушаната в производството по чл. 207 от ГПК
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че извършените работи отговарят на
нормативните изисквания за качество. Съответно оттук следва извода, че
предприетата работа е уместно водена от гестора. Видовете работи по СТЕ
отговарят на твърденията на ищеца за извършени дейности. Ирелевантно към
отговорността на ответника се явява обстоятелството дали работата е приета от
доминуса. Общият състав на извъндоговорната отговорност по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД
не изисква такова приемане. Одобрението на работата от страна на
заинтересованото лице е относимо само в хипотезата на чл. 62 от ЗЗД, в който
случай приложение намират правилата за упълномощаването.
В заключение следва да се приеме за установено по делото, че
работата е предприета уместно и е добре управлявана в чужд интерес, поради
което за заинтересования е възникнало задължение да репарира на гестора
необходимите и полезни разноски, които е реализирал по повод на изпълнението.
Относно стойността на въпросните разноски съдът кредитира заключението на СТЕ и
приема, че те възлизат на сумата от 1298,4 лева (1082 лева +216, 4 ДДС).
Извършването на СМР от данъчно регистрирано лице представлява доставка на
услуга по см. на чл. 9, ал.2, т.3 от ЗДДС, независимо дали е в изпълнение на
сключен договор за изработка – Решение 89/17.08.2015г. по т.д. 770/2014 г. на
ВКС, IIТО. Следователно исковата претенция с правно основание чл. 61, ал.
1 от ЗЗД следва да се уважи до размер на сумата от 1298, 4 лева и да се
отхвърли за горницата до претендираните 1355, 24 лева. Печалбата ищецът не
претендира, поради което съдът не обсъжда въпросът дали е дължима.
На ищеца се следва и законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното издължаване на сумата.
Поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие, предявеният
иск по чл. 61,ал.3 от ЗЗД не подлежи на разглеждане.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски съобразно
уважения материален интерес в размер на 603,64 лева за държавна такса, адв.
възнаграждение и разноски в производството по чл. 207 от ГПК.
На ответника също се следват разноски съобразно отхвърления
материален интерес за адвокатско възнаграждение. Ищецът е възразил своевременно
за прекомерност за заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за
исковото производство. Съдът намира аргументът за прекомерност за частично
основателен. Произовдството по делото се характеризира с известна фактическа и
правна сложност, особено предвид предприетото изменение на основанието на иска
чрез добавяне на ново основание, което е наложило отлагането на делото за ново
заседание и изготвяне на допълнителен доклад. Ответникът се е защитавал по няколко
иска, макар да не се стигнало до тяхното разглеждане поради несбъдване на
процесуалното условие за това или поради прекратяване на един от тях. Освен
това по делото са проведени общо три съдебни заседания, едно от които по
обезпечаване на доказателства. Като взе предвид изложеното, съдът намира, че на
ответника следва да се определи възнаграждение в размер на 800 лева за исковото
производство и 350 лева за това по обезпечаване на доказателствата. Върху тази
база следва да се изчислят разноските в полза на ответника при съобразяване на
отхвърления материален интерес. В заключение на ответника се присъждат 134,04
лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен от „Е.С.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище
*** срещу С.С.В., ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за осъжданe на ответника за сумата от 1469,71 лева, представляваща възнаграждение
по договор от юли 2019г. за извършване на следните видове СМР в имот, находящ
се в гр.Варна, ул.“Проф. д-р Георги Георгиев“ 5, ет.2, ап. 4 – финна шпакловка
на обработваема площ от 124, 8 кв.м, направа на дупка за абсорбатори и промяна
на вентилация, обработка на отвор за две врати, преместване на осем броя
ел.контакти, преработка на три електоразпределителни кутии, шпакловка на подова
замазка с лепило с площ 13,5 кв.,
боядисване на стена, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
10.01.2020г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА С.С.В., ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.С.“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище *** сумата от 1298, 4 лева,
представляваща обезщетение за извършена чужда работа без пълномощие, измерима с
извършени от ищеца разноски за направата на финна шпакловка на
обработваема площ от 124, 8 кв.м. в имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Проф. д-р
Георги Георгиев“ 5, ет.2, ап. 4, на дупка за абсорбатори и промяна на
вентилация, обработка на отвор за две врати, преместване на осем броя
ел.контакти, преработка на три електоразпределителни кутии, шпакловка на подова
замазка с лепило с площ 13,5 кв.,
боядисване на стена, на осн. чл. 61,
ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
10.01.2020г. до окончателното изплащане на задълженията като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
претендираните 1355,24 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по
иска на „Е.С.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** срещу С.С.В.,
ЕГН ********** *** за сумата от 1469,71
лева, представляваща възнаграждение по договор от юли 2019г. за извършване
СМР, сключен с Констанитн Чолаков, предмета на който е осъществен фактически от
„Е.С.“ЕООД , при наличие на правно защитим интерес, на осн. чл. 74 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.С.В., ЕГН
********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.С.“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище *** сумата от 603,64 лева,
представляваща сторените по делото разноски за държавна такса, адв.
възнаграждение и разноски в производството по чл. 207 от ГПК, на осн. чл. 78,а
л.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.С.“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище *** ДА ЗАПЛАТИ на С.С.В., ЕГН ********** *** сумата от 134,04 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК,
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в седмичен срок от съобщението пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: