№ 1069
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000500928 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260003 от 04.01.2024г. постановено по гр.д. № 10504/2020г. по описа на
СГС, ГО, 19-ти състав, е уважен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, като И. Д. Г. е
осъден да заплати в полза на С. К., френски гражданин, сумата от 59 500 / петдесет и девет
хиляди и петстотин/ евро - получена без основание чрез извършени общо 26 превода чрез
системата Western Union в периода 01.10.2015г. - 11.12.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 02.10.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 18
748, 54 лв. - съдебни разноски на основание чл. 78 ал.1 ГПК.
Със същото решение е отхвърлен искът за горницата над 59 500 евро до пълния
предявен размер от 61 016 евро като неоснователен в тази част.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник И. Д. Г., чрез назначения му особен представител, в лицето
на адв.С. Ч.-Н., оспорва решението в осъдителната му част и моли съда да го отмени и
отхвърли предявените искове. Посочва, че още в отговора на исковата молба е направено
възражение за изтекла погасителна давност за сума в размер на 4 062 евро по паричен
превод № 976-664-8117 от 01.10.2015г., /ИМ от 02.10.2020г./ като по направеното възражение
съдът изобщо не се е произнесъл в съдебния акт. На второ място твърди, че извършените
1
плащания са направени във връзка с чл. 134 ТЗ, но съдът е извършил проверка по партидата
на дружеството в ТР и не е установил такива факти. Ищецът съответно не е представил
доказателства с оглед твърдението си, че такива не съществуват. В първото о.с.з. на
03.10.2022 г. проектодокладът е обявен за окончателен. Съдът е задължил ищцовата страна
да представи при условията на чл. 190 ГПК писмените доказателства по т. 1 и т. 2 от
писмения отговор на ИМ, а именно: налични взети решения от проведени ОС на „ЮРОП
ПРОПЪРТИЙЗ“ ООД относно процесния период за внасяне на парични вноски по реда на
чл.134 ТЗ от съдружниците в българското дружество, както и доказателства относно
представителната власт на С. К. като мажоритарен собственик в търговско дружество
ЙОКСЕН С.А. в „ЮРОП ПРОПЪРТИЙЗ“ ООД за процесния период на претенцията.
Посочва, че от приетото по делото Извлечение от Търговски и фирмен регистър на
„ЮКСЕН“ С.А. регистрационен номер В109196 - Люксембург не се установява има ли
въобще и каква е била представителната власт на С. К. за това чуждестранно търговско
дружество, за да поддържа отношения като представляващ именно този мажоритарен
съдружник в „Юръп Пропъртийз“ ООД, ЕИК *********. Отделно посочва, че между
страните има няколко висящи дела, както следва:
1. гр.дело № 13467/2020г. по описа на СРС, ГО, 77-ми състав с предмет на ищцовата
претенция на И. Г. сумата от 58 674.84 лв. неплатено трудово възнаграждение за периода от
01.03.2019г. до 01.02.2020г. и сумата от 4 889.57 лв. лихва за забава за периода от датата на
падежа до завеждане на исковата молба. С Определение № 20006724 от 11.01.2021г. на СРС,
ГО, 77-ми състав производството по делото е спряно до приключване на т.д. № 428 от 2018г.
по описа на СГС.
2. т.д. № 428/2018 г. по описа на СГС е спряно на основание чл. 227, ал.1, т.4 ГПК до
приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 540/2018 г. по описа
на СГС, ТО, 3 състав. Ищец в производството по т.д. № 428 от 2018 г. е СГП, а ответник
„ЮРОП ПРОПЪРТИЙЗ“ ООД по иск по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството.
3. т.д. № 540/2018 г. е по иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на взети решения от ОС на
ищцовото дружество. Към настоящия момент производството е висящо т.д. № 464/2020г. по
описа на ВКС, ТК, което е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на т.д. №
1/2020 г. на ОСТК на ВКС.
С оглед на висящите дела твърди, че С. К. като мажоритарен акционер в търговско
дружество ЙОКСЕН С.А., учредено в Люксембург, което ЮЛ е съдружник в българското
дружество „Юроп Пропъртийз“ ООД, е възможно да е превеждал сумите поради
необходимостта от парични вноски в дружеството по реда на чл. 134 ТЗ. Оспорено е изцяло
твърдението на ищцовата страна, че сумата от 1 786 211 евро, наредена от ЙОКСЕН С.А. в
полза на ЮРОП ПРОПЪРТИЙЗ ООД е била за заплати, както и факта, че на 07.11.2014 г. Р.
Х. е заличен като управител, тъй като по случая е постановено Определение № 1594 от
20.03.2018г. на СГС, ТК, VI-23-ти състав, с което е спряно на основание чл. 536, ал.1, т.1
ГПК вр.чл.19, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ по молба на Р. Д. Х., регистърно производство пред АВ -
търговски регистър по заявление А4, с вх. № 20180316164537 до приключването на
2
производството по ИМ вх. № 39348 от 19.03.2018г. по описа на СГС. Цитираното
Определение е качено по партидата на дружеството в ТР при АВ. Въззиваемата
страна С. К. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и
законосъобразно. Твърди, че позовавайки се на събраните по делото доказателства, СГС
абсолютно правилно е приел, че ответникът не е установил в хода на процеса законово
основание за получаване на процесната сума. Получаването на сумата е възникнало без
наличието на валидно правоотношение. В този смисъл Г. се е обогатил без да има основание
по смисъла на чл. 55, ал. 1 т.1 ЗЗД, поради което дължи връщане на получената сума.
Посочва, че видно от представената справка на Western Union всички преводи са получавани
в клонове на банка Сосиете Женерал Експресбанк, като само три от преводите (от
07.07.2017 на стойност 1500 евро, от 12.03.2015 на стойност 3000 евро и от 11.02.2015 на
стойност 3000 евро, са получени в офис на СИНДИ Д ЕООД - с търговското наименование
Кеш Експрес). Това е потвърдено и от представения документ, изходящ от Кеш Експрес. По
отношение на банка Сосиете Женерал Експресбанк, същата вече не съществува в РБ,
считано от 2019г. Правоприемник на Сосиете Женерал Експресбанк е Банка ДСК, която не е
имала и няма достъп до електронната система на Western Union.
На второ място съдът е обсъдил и възражението на процесуалния представител на
ответника, че евентуално плащанията биха могли да бъдат допълнителни вноски с оглед
участие в "Юроп Пропъртийз" ООД по смисъла на чл. 134 ТЗ. Видно от заключението на
съда, подобни твърдения не се подкрепят при извършена справка в публичния ТР по
партидата на този търговец, което изцяло отговаря на действителните факти, а именно С. К.
никога не е бил приеман като съдружник в ,Юроп Пропъртийз' ООД, с оглед на което
подобни твърдения са не само необосновани, но и противоречат на правната доктрина.
Що се отнася до възражението за давност посочва, че съгласно Решение № 303 от
01.10.2015г. по гр.д. 2081/2015г. на ВКС, ІV ГО) искът за плащане без правно основание по
чл.55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД се погасява в петгодишен срок, който започва да тече от момента, в
който длъжникът получи нещо без основание. Именно от този момент вземането на
кредитора става изискуемо. Доколкото в случая се касае за общо 26 бр. плащания,
извършвани на различни дати, то срокът тече за всяко от тях отделно, от датата на
получаване на всеки един от преводите. Първият по време превод (най-старото плащане) е
изпратен от Франция на 01.10.2015г. и е получен от ответника на 02.10.2015г. - видно от
приложения от Western Union документ. От датата на получаване на превода - 02.10.2015г.
до датата на предявяване на настоящия иск не са изтекли изискуемите 5 години, т.е. искът не
е погасен по давност, тъй като ИМ е изпратена до съда по пощата с клеймо преди
02.10.2020г., като е заведена в системата на съда с дата на образуване 02.10.2020г., като в
този срок дори не е пресметнат периода от 2 месеца по см. на Закона за извънредното
положение, през което време давността е спряна. Предвид изложеното, абсолютно
неоснователно е възражението за изтекла давност по отношение на превода, извършен на
01.10.2015г., за който е установено, че е получен на 02.10.2015г., от която дата тече давност.
Претендира разноски.
3
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
за връщане на даденото при начална липса на основание.
Ищецът С. К. твърди, че е мажоритарен акционер в дружество „Йоксен С.А.",
учредено в Люксембург. През 2005г. това дружество в съдружие с ответника И. Д. Г. и Р. Д.
Х. учредили българско търговско дружество „Юроп Пропъртийз" ООД като управител на
дружеството бил Р. Х.. В периода 2005-2014г. „Йоксен С.А." финансирал дейността на
българското дружество като предоставил сумата от общо 1 786 611 евро за закупуване на
недвижии имоти и заплащане на заплати на управителя и другия съдружник, назначен за
директор. На 07.11.2014г. Х. бил заличен като управител на българското търговско
дружество и този факт бил вписан в ТР, а дружеството останало без управител. Независимо
от това, И. Г./И. Ж. продължил да осъществява контакти с ищеца и настоявал да му бъде
изплащана заплата. Затова ищецът, като физическо лице, превел на И. Г. в периода
01.10.2015 г. - 11.12.2017 г. сума в размер на 61 016 евро посредством общо 26 превода чрез
системата Western Union, индивидуализирани в ИМ. Въпреки това Г. предявил иск пред СРС
срещу „ЮРОП Пропъртиз" ООД, по който е образувано гр.д. № 13 467/20 г. по описа на
СРС, 77 състав за неполучено възнаграждение от средата на 2016г. Твърди, че всеки един от
извършените парични преводи от ищеца в полза на Г. са лишени от правно основание,
поради което претендира връщане на неоснователно получената сума от 61 016 евро, като
платена при начална липса на основание. В условията на евентуалност претендира връщане
на сумата на основание чл.59 ЗЗД, ведно със законните последици.
Ответникът И. Д. Г., редовно уведомен, оспорва исковете в писмен отговор чрез
назначения му особен представител. Твърди, че процесните преводи от страна на ищеца
представляват допълнителни вноски от страна на съдружник за упражняване на търговската
дейност на „ЮРОП Пропъртиз" ООД. Релевира възражение за давност.
От фактическа страна се установява, че С. К. е мажоритарен акционер в търговско
дружество ЙОКСЕН С.А., учредено в Люксембург. През 2005г. това дружество в съдружие с
ответника И. Д. Г. и Р. Д. Х. учредили българско търговско дружество „Юроп Пропъртийз"
ООД като за управител бил избран Р. Х.. На 07.11.2014г. Х. бил заличен като управител,
който факт е вписан в ТР, а дружеството останало без управител. Независимо от това, И.
Г./И. Ж. продължил да осъществява контакти с ищеца и настоявал да му бъде изплащана
заплата. Затова ищецът, като физическо лице, превел в полза на И. Г. в периода 01.10.2015 г.
- 11.12.2017 г. обща сума в размер на 61 016 евро посредством общо 26 превода чрез
системата Western Union, подробно индивидуализирани в ИМ.
Видно от представената справка на Western Union всички преводи са получавани в клонове
на банка Сосиете Женерал Експресбанк, като само три от преводите (от 07.07.2017 на
стойност 1500 евро, от 12.03.2015 на стойност 3000 евро и от 11.02.2015 на стойност 3000
евро, са получени в офис на СИНДИ Д ЕООД - с търговското наименование Кеш Експрес).
4
Няма изрично посочено основание за тези преводи.
Страните не спорят, че имената И. Ж. и И. Д. Г. принадлежат на ответника, който не оспорва
получаването на тези суми, но твърди, че същите са насочени към финансиране на
търговската дейност на „Юроп Пропъртийз" ООД, в изпълнение на решения на ОС. Няма
ангажирани доказателства той да е вписан като управител, но е безспорно, че е бил в
трудовоправни отношения с „Юроп Пропъртийз" ООД, видно от приложеното копие от ИМ,
по която е образувано гр.д. 13467/2020 г. по описа на СРС, 77 състав, в което е налице
твърдение, че не е получавал заплата от месец юни 2016 г.
От служебно извършената справка по партидата на Юроп Пропъртийз" ООД се установи, че
съдружници в него са както следва: ЙОКСЕН С.А. акционерно дружество вписано в
Търговския регистър и регистър на дружествата във Великото Херцогство Люксембург под
№ В 109196 на 15.07.2005 г., със седалище и адрес на управление бул.”Принс Анри” 11А,L-
1724 В, Люксембург, представлявано съвместно от всеки двама от управителите, както и Р.
Д. Х. и И. Д. Г. /И. Ж./.
Към момента дружеството се намира в производство по ликвидация, считано от 14.03.2024г.
и е прекратена търговската му дейност с решение на СГС, ТО, 22 състав, от 24.01.2024г. по
т.д.№ 428/2018г. СГС е сезиран от СГП с иск по чл.155 т.3 ТЗ за прекратяване на „Юроп
пропъртийз” ООД, ЕИК *********. Искането е мотивирано с обстоятелството, че след
заличаването на 07.11.2014г. на вписания в търговския регистър управител, в лицето на Р. Х.,
дружеството няма вписан нов управител. Встъпилото в процеса, като трето лице-помагач на
страната на ответника, дружество - Йоксен С.А., регистрирано съгласно законодателството
на Люксембург /съдружник/, не оспорва липсата на вписан в ТР законен представител на
ответното дружество. От извършената справка по партидата на ответното дружество в
Търговския регистър, се установи, че ответното дружество е пререгистрирано в ТР на
03.09.2008г., като Р. Д. Х. е вписан като управител на дружеството, а на 07.11.2014г. е
заличен като такъв, въз основа на подадено уведомление по чл.141, ал.5 ТЗ. С исковата
молба на Р. Х. вх. № 39348/19.03.2018г. от СГС е била поискана отмяна на решенията на
общото събрание по реда на чл. 74 ТЗ, въз основа на която е образувано т.д.№ 540/2018г. по
описа на СГС, ТО, 3 състав за отмяна решения на ОС по реда на чл.74 ТЗ. Заявените за
вписване от името на „Юроп пропъртийз" ООД обстоятелства са във връзка с взети решения
на общо събрание на съдружниците на дружеството от 09.03.2018г. - изключване на Р. Д. Х.
и И. Д. Г. като съдружници, поемане дяловете на изключените съдружници от Йоксен С.А.
Люксембург, преобразуване на дружеството в ЕООД, приемане на нов учредителен акт и
избор на нов управител, овластен да отрази промените в търговския регистър към Агенция
по вписванията, но тези решения са отменени като незаконосъобразни.
Това производство е приключило с влязло в сила на 30.10.2023 г. решение, с което са
отменени решенията на ОСС на ответното дружество, с наличието на които решения са
обосновани заявените на 16.03.2018г. промени за вписване на нов управител, а именно С. К..
Доколкото не се установява наличието на валидно взето решение от съдружниците за избор
на нов управител, както и не се констатира по партидата на ответното дружество в
5
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел да е вписан нов
управител на мястото на заличения такъв Х., СГС е постановил производство по
ликвидация с период от 14.03.2024г. до 14.03.2025г.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Жалбоподателят И. Г. е съдружник в ООД, като по делото няма ангажирани
доказателства да има сключен договор за възлагане на управление в ООД, респ.
същият има право на дивиденти и печалба при реализиран положителен финансов
резултат от търговската дейност, но не и на други възнаграждения.
Към ИМ, приложена на л.155 по делото са приложени трудов договор и допълнителни
споразумения към него, първоначално подписан от управителя Р. Х., но след като
последният е бил заличен от търговския регистър на 07.11.2014г., а дружеството останало
без управител до момента на неговото прекратяване, всички последващи тази дата
споразумения са подписани от лице без надлежно учредена представителна власт.
Приложеното на л.164 доп.споразумение е очевидно подписано от самия И. Г., който не би
могъл да черпи права от същото, противопоставими на дружеството респ. на ищеца, сега
въззиваема страна.
От друга страна съгласно чл. 141, ал. 1 и, ал. 2 ТЗ организирането, ръководенето и
представляването на търговско дружество с ограничена отговорност се осъществяват от
управител. По силата на чл.144 ал.7 ТЗ правоотношението между такова дружество и
управителя възниква чрез овластяване с ДВУ, сключван в писмена форма от името на
дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от
едноличния собственик, и се урежда по правилата на договора за поръчка по ЗЗД. На
управителя като органен представител на дружеството - неделима част от юридическото
лице - е признато правото волята му да бъде счетена във външните отношения за воля на
юридическото лице. В ДВУ може да се уговорят размер на възнаграждението на управителя,
определено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик, размер и
начин на ползването на отпуск, обезщетения и др., което не го определя като трудов. В
правомощията на управителя се включва и упражняването на работодателска власт по
отношение на работниците и служителите на дружеството. В съдържанието и на двете
правоотношения се включва полагането на труд - по ДВУ - за извършване на правни
действия, при което се поставя въпросът за възможността за съвместяването им.
Съвместяване е недопустимо, само ако това е предвидено в закон или в ДВУ. Извън
посочените случаи няма пречка за паралелно съществуване на трудово правоотношение и
правоотношение по ДВУ. В случая няма нито договор за възлагане на управлението, нито
трудов договор, сключени между И. Г. и ООД Юръп Пропъртийз след 07.11.2014г. Няма
договорни отношения между С. К., представляващ един от съдружниците, и И. Г.. Няма
допълнително взети решения на ОС за дължими вноски от всеки съдружник с оглед
осъществяване на съвместна търговска дейност. Следователно преведените суми по общо 26
6
бр. преводи са направени при начална липса на основание, поради което правилно съдът е
преценил, че подлежат на връщане.
Решение на Общото събрание на дружеството, с което се определя размера на
възнагражденията на управителя или реда за определянето му не е представено. Спорен е
въпросът дали с конклудентни действия, а именно изплащане на процесната сума може да
бъде изменен договорът за възлагане на управление на дружеството с ограничена
отговорност в частта за определеното възнаграждение на управителя. По въпроса относно
правния характер на договора за управление е налице постоянна практика на ВКС,
формирана с решение № 88 от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 306 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 1387/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 204 от
28.07.2014 г. по гр. д. № 983/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 150 от 29.05.2015 г. по
гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., която настоящият състав изцяло споделя. В
посочените решения се приема, че правоотношението, което възниква по договор за
управление на търговско дружество не е трудово, а има мандатен характер и се
регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между
управителя, съответно членовете на съвета на директорите и на управителния съвет, от една
страна и дружеството, от друга, се уреждат с договор за възлагане на управлението, който
следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова
характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което лицето, на което е
възложено управлението няма качеството на работник или служител на дружеството по
смисъла на КТ.. Възнаграждението, дължимо от дружеството, е възнаграждение по
граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е
наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по
него.
Въпреки, че договорът за възлагане на управление се сключва от името на дружеството чрез
лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик
на капитала, размерът на възнаграждението на управителя не може да бъде определен
свободно по съгласие между това лице и управителя при подписване на договора. Основните
елементи на мандатното правоотношение - възлагането на управлението и дължимото за
това възнаграждение, се определят с решението на общото събрание на съдружниците по чл.
137, ал. 1, т. 5 предл. второ ТЗ, съответно правомощията на управителя да управлява и
представлява дружеството произтичат от проведения от общото събрание избор и от закона.
За разлика от решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ на ОС, липсата на което не засяга
действителността на сключената от управителя разпоредителна сделка, решението по чл.
137, ал. 1, т. 5 ТЗ урежда вътрешните отношения между управителя и дружеството и водещ е
принципът на подчиненост на управителя на решенията на ОС. ЗАТОВА и при липсата на
такова решение правоотношение между дружеството и управителя не може да възникне.
Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 предл. второ от ТЗ изрично решение е необходимо и по
отношение на размера на неговото възнаграждение. В договора за възлагане на
управлението правата на управителя само се конкретизират, като в него следва да се отрази
7
размерът на месечното възнаграждение, определен от общото събрание, начина на
плащането му, както и други права и задължения, които страните са поели по силата на
постигнатото между тях съгласие - размер и начина на ползването на отпуски, различни
обезщетения и други. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение
№ 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., в което се приема, че с
договора за управление може да бъдат уредени отношенията, но без да се засяга
установеното от закона съдържание на договора, нито решенията на общото събрание
/например това за определяне на размера на възнаграждението/.
Следователно ако не бъде прието съответното решение от компетентния
волеобразуващ орган, а такова по делото няма представено, всички изплатени суми в
полза на съдружника И. Г. от С. К. се явяват лишени от начално основание и като
такива подлежат на връщане. На още по - голямо основание размерът на
възнаграждението не може да бъде изменян с конклудентни действия. Установената от
разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ забрана страната да се позовава на нищожност поради
липса на форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението, намира приложение към сключваните от търговеца
сделки. Решенията на общото събрание на дружеството като волеобразуващ орган, винаги
следва да са недвусмислено изрично изразени поради въведения с нормите на ТЗ ред за
формирането им, като с оглед на правната сигурност не подлежат на извеждане чрез
тълкуване. Поради това липсата на прието решение на общото събрание на дружеството
относно размера на възнаграждението на управителя в периода след м.11.2014г. не подлежи
на саниране чрез приложението на разпоредбите на чл.293 ал.3 и чл.301 ТЗ.
Доколкото липсата на прието решение за възнаграждението на управителя И. Г. не може да
се санира нито с договора за управление, нито с конклудентни действия, без значение са и
твърденията на ответника, че въпросът за неговото възнаграждение е бил обсъждан на общи
събрания на дружеството и съответно размерът на възнаграждението е бил известен на
съдружниците. Ответникът не твърди, а и не ангажира доказателства на тези събрания да са
приемани решения за възнаграждението му.
С оглед изложеното се налага извода, че общият размер на получените без основание суми
възлиза на сумата от 59 500 / петдесет и девет хиляди и петстотин/ евро - получена без
основание чрез извършени общо 26 превода чрез системата Western Union в периода
01.10.2015г. - 11.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.10.2020 г. до окончателното изплащане.
Що се отнася до възражението за давност съгласно Решение № 303 от 01.10.2015г. по гр.д.
2081/2015г. на ВКС, ІV ГО) искът за плащане без правно основание по чл.55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД
се погасява в петгодишен срок, който започва да тече от момента, в който длъжникът получи
нещо без основание. Именно от този момент вземането на кредитора става изискуемо.
Доколкото в случая се касае за общо 26 бр. плащания, извършвани на различни дати, то
срокът тече за всяко от тях отделно, от датата на получаване на всеки един от преводите.
Първият по време превод (най-старото плащане) е изпратен от Франция на 01.10.2015г. и е
8
получен от ответника на 02.10.2015г. /видно от приложения от Western Union документ/. От
датата на получаване на превода 02.10.2015г. до датата на предявяване на настоящия иск не
са изтекли изискуемите 5 години, тъй като ИМ е изпратена до съда по пощата с клеймо
30.09.2020г. т.е. преди 02.10.2020г., като е заведена в системата на съда с дата на образуване
02.10.2020г., като в този срок дори не е пресметнат период от 2 месеца по см. на Закона за
извънредното положение, през което време давността е спряна. Предвид изложеното,
неоснователно е релевираното възражение за изтекла давност.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции,
решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му осъдителна част.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати в полза на въззиваемата
страна направените пред настоящата инстанция разноски, но такива няма направени и не
следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003 от 04.01.2024г. постановено по гр.д. № 10504/2020г. по
описа на СГС, ГО, 19-ти състав, в обжалваната осъдителна част.
В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9