РЕШЕНИЕ
№ 288
гр. К., 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510103634 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е частичен иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.
Ищецът твърди, че на 12.02.2019 г., около 13:55 часа, в гр.К., на паркинга на
ул.“С.“ №16, водачът на МПС марка Ф., модел „Ф.“, с рег.№******, АС. АН.
ИБР. предприел маневра движение на заден ход за излизане от реда на
паркираните автомобили, не оставил достатъчно странично разстояние от
паркираното от лявата му страна МПС марка О.“, модел „А.“, с рег.№******,
собственост на Д. Н. К. и го ударил, след което напуснал мястото на ПТП. От
удара били нанесени материални щети на автомобилите. По повод инцидента
бил съставен Протокол за ПТП №1723806/12.02.2019 г., по описа на РУ - К.,
съгласно който, че водачът на МПС марка „Ф.“, модел „Ф.“, с рег.№******
бил виновен за настъпването на ПТП. По отношение на виновния водач и
било съставен АУАН серия АА, с №142054, по описа на СПП към ОД на МВР
- С.. Към датата на зА.**то събитие, МПС марка Ф., модел „Ф.“, с рег.
№******, имало валидна зА.ховка „Гражданска отговорност“, сключена със
ЗАД „ОЗК-З.“ с полица №ВО/23/1180033 51054/28.11.2018 г., валидна от
28.11.2018 г. до 27.11.2019 г. Следствие на настъпилото зА.** събитие, на
13.02.2019 г. собственикът на увредения автомобил, подал Уведомление за
щета в представителство на ЗАД “ОЗК –З.“ и предявил претенция за
заплащане на зА.** обезщетение. При зА.хователя била заведена щета
№****** като на 13.02.2019 г. експертите на зА.**то Д. извършили оглед на
увреденото МПС и съставили Опис-техническа експертиза, където описали
увредените детайли. С доклад щетата от 28.02.2019 г. зА.**то обезщетение
възлизало на ** лв., която сума била изплатена на собственика на увреденото
МПС с платежно нареждане №753939/18.03.2019 г. От Протокола за ПТП
било видно, че АС. АН. ИБР. виновно причинил настъпването на пътния
инцидент, като след това напуснал мястото на настъпване на пътния
инцидент, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата.
Предвид извършеното плащане, на основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ бил
1
налице правен интерес да се претендира възстановяване от ответника на
изплатеното зА.** обезщетение в размер на ** лв. Изпратили на ответника
покана за доброволно изпълнение с обратната разписка, същата останала
непотърсена. По подадено заявление по чл.410 от ГПК било образувано
ч.гр.д.№3236/2021 г., по описа на РС – К. и издадена заповед за изпълнение
срещу ответника, връчена му по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което му
било указано, че следва в едномесечен срок следва да предяви установителен
иск относно вземането си. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника АС. АН. ИБР. , че
съществува вземане на ЗАД “ОЗК-З.“ за сумата от **лева представляващи
изплатено зА.** обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК -28.10.2021 г. до
окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски в заповедното и
исково производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В
откритото съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща
представител, не е взел становище по исковата претенция и не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие, макар да е уведомен за
последиците с връченото му определение по чл.140 от ГПК.
С писмено становище вх.№3340/28.03.2022 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№3236/2021 г. по описа на РС-К. се установява, че по
подадено от ищеца заявление е издадена заповед №1369/29.10.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника АС.
АН. ИБР., с ЕГН-********** с адрес с.Ш., общ.К., ул.“Г.С.“ №19, общ.К., обл.
С., за сумата от ** лв. изплатено зА.** обезщетение, законната лихва върху
сумата, считано от 28.10.2021 г. до окончателно изплащане на задължението,
както и **лв. държавна такса и ** лв. с ДДС адвокатско възнаграждение,
което вземане произтича от Регресна претенция по щета №****** на ЗАД
“ОЗК – З.“ на основание чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за З.то. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С оглед разпоредбата на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и указанията на съда ищецът е предявил в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК иска за установяване съществуването на вземането му по
издадената заповед за изпълнение.
Преписа от исковата молба, ведно с приложените към нея документи,
разпореждането по чл.131 от ГПК и определението по чл.140 от ГПК са
връчени на ответника на настоящия и постоянния му адрес съгласно справка
в НБДН.
Предявеният установителен иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от
ГПК вр. с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ е предявен в законоустановения едномесечен
срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Съгласно чл.238 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
2
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. В чл.239 от ГПК е посочено, че съдът постановява неприсъствено
решение когато: 1. на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание; 2.
искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът като взе предвид, че наличието на формалните предпоставки на чл.238
ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените
доказателства счита, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
От изложените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
писмени доказателства, съдът приема предявения иск за процесуално
допустим и по същество вероятно основателен. Вероятната основателност се
обосновава от приетите по делото писмени доказателства в т.ч. копия на
протокол за ПТП №1723806/12.02.2019г., писмо рег.№284000-
6720/07.03.2019г., Акт за установяване на административно нарушение от
12.02.2019г., зА.хователна полица №BG23/******/28.11.2018г., уведомление
за щета на МПС от 13.03.2019г., свидетелство за управление на МПС,
контролен талон №56**18, свидетелство за регистрация част ІІ,
удостоверение за техническа изправност на МПС, опис на техническа
експертиза по щета №1410-630-0020-2019, доклад по щета №1 №******,
платежно нареждане /банково бордеро от 18.03.2019г./, покана за уреждане на
парични задължения изх.№2315-1729/22.03.2019г., обратна разписка, от
заключението на САТЕ, което съдът кредитира и разпита на св.Д. Н. К..
Налице са всички елементи от фактическия състав на предявеният иск, както
материалноправните и процесуалнoправни предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение. Предявеният иск следва да бъде уважен, без
решението да се мотивира по същество.
По разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото
производство разноски в размер на ** лв., от които: **лв. държавна такса,
**лв. разноски за свидетел, ** лв. разноски на САТЕ и ** лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение, както и 3** лв. разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№3236/2021 г. по описа на РС-К..
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на АС. АН. ИБР., с ЕГН
********** и с адрес : с. Ш., ул.Г.С. №19, общ. К., обл. С., че съществува
3
вземане на ЗА.** А. Д. “ОЗК- З.“, с ЕИК:****** със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н В. ул.“С. С.“ №7, ет.5, на основание чл.422, вр. с чл.415
от ГПК вр. с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, за сумата **лева, представляваща
регресна претенция по щета №****** на „ЗАД ОЗК – З.“ АД, за което
вземане е издадена заповед №1369/29.10.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3236/2021 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА АС. АН. ИБР., с ЕГН-********** с адрес с.Ш., общ.К., ул.“Г.С.
№19, да заплати на ЗАД “ОЗК- З.“, с ЕИК:****** със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н В. ул.“С. С.“ №7, ет.5, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на ** лв. и 3** лв. разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№3236/ 2021 г. по описа на Районен съд-
К..
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните и да се приложи по ч.гр.д.
№3236/2021 г. по описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4