О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260340 Година 2021, 11 февруари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на единадесети февруари година две хиляди и двадесет
и първа,
в закритото заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно гражданско дело № 110 описа за 2021 година
Производството е
по реда на чл.274 и сл ГПК, вр.чл.418, ал.4 ГПК и е образувано по частната
жалба на „Ай Тръст“ ЕООД гр.София с ЕИК
*********, против Разпореждането от 03.11.2020 г. по ч.гр.д.6636/2020
г. на Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на
частния жалбоподател за издаване на заповед на основание чл.410 ГПК срещу
длъжника Е.Х.Х. ЕГН **********, с адрес: ***,
на Заповед за изпълнение за сумите: 58,42 лв, представляваща административни
разноски; 164,60 лв, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство; 242,60 лв, представляваща договорна, възнаградителна лихва,
начислена за периода от 13.04.2019 г. до 20.05.2020 г.; 63,03 лв,
представляваща законна лихва за забава, начислена за периода от 12.05.2019 г.
до 09.10.2020 г.; 47,59 лв, представляваща законна лихва за забава по договор
за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 12.05.2019 г. до
09.10.2020 г., както и за присъждане на разноски в размер разликата между
присъдената сума от 51,74 лв до пълния предявен размер от 131,55 лв - всички по договор за
предоставяне на поръчителство от 13.04.2019 г., сключен за обезпечаване на
вземане на длъжника по договор за заем от 13.04.2019 г., сключен с „Кредисимо“
АД.
Жалбоподателят твърди, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД следва да се включат в Годишния
процент на разходите (ГПР). Излагат се твърдения, че разходът на длъжника по
Договора за предоставяне на поръчителство не е задължителен, а е избор на
потребителя и е предвиден като възможност; разходът на длъжника по Договора за
предоставяне на поръчителство не е предварително известен на „Кредисимо“ ЕАД,
за да бъде отчетен в ГПР. На следващо място се твърди, че неправилно съдът е приел,
че поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 ЗПК следва да отхвърли
цялото заявление. Излагат се съображения, свързани с характера на договора за
поръчителство и правата на платилия поръчител да се суброгира в правата на
кредитора. Претендира се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да
постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по
отношение на исканите суми.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в
законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е
допустима.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по
постъпилата жалба, взе пред вид следното:
Производството пред първоинстанционния Районен съд Бургас
е образувано по заявление по чл.410 ГПК, подадено от частния жалбоподател „Ай Тръст“ ЕООД, срещу длъжника
Е.Х.Х. от ***, за следните суми: 1000 лв
– главница, 58,42 лв - административни разноски; 164.60 лв - възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство; 242.60 лв - договорна/възнаградителна
лихва за периода 13.04.2019 г. – 20.05.2020 г., 63.03 лв – мораторна лихва по
договора за кредит от 12.05.2019 г. – 09.10.2020 г., 47.59 лв – мораторна лихва
по договора за поръчителство от 12.05.2019 г. до 09.10.2020 г., законната лихва
от подаване на заявлението, до окончателното изплащане на главницата, 31.55 лв
– държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Излагат
се твърдения за сключен на 13.04.2019 г. между длъжника и трето лице –
Кредисимо“ ЕАД договор за кредит, с избрано обезпечение – договор за
поръчителство. Твърди се, че на същата дата между заявителя, в качеството му на
поръчител, и длъжника е сключен договор за поръчителство; такъв договор е
сключен и между заемодателя и поръчителя. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил
задълженията си по договора за кредит, поради което заемодателят поканил
поръчителя да ги заплати. На 19.10.2020 г. поръчителят заплатил на заемодателя
сумите, предмет на заявлението и уведомил длъжника за това. Претендира съдът да
разпореди тези суми да бъдат заплатени от длъжника на поръчителя.
Към
заявлението са приложени Общи условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо“
ЕАД; Договор за потребителски кредит № 2012159/13.04.2019 г. между „Кредисимо“
ЕАД и длъжника и Приложение № 1 към него; Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация; Договор за предоставяне на поръчителство, сключен
между „Ай тръст“ ЕООД и Е.Х.; Приложение №1 към договора; Договор за
поръчителство, сключен между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД.
Заповедният съд е издал исканата Заповед
за изпълнение за сумите: 1 000 лв,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
27.10.2020 г. до окончателното й плащане, и 51,74 лв, представляваща разноски,
направени в заповедното производство, съответно на уважената част от
претенциите.
С обжалваното разпореждане Районен съд Бургас е отхвърлил
заявлението за останалите претендирани суми (58,42 лв, представляваща административни разноски; 164,60 лв,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство;
242,60 лв, представляваща договорна, възнаградителна лихва, начислена за
периода от 13.04.2019 г. до 20.05.2020 г.; 63,03 лв, представляваща законна
лихва за забава, начислена за периода от 12.05.2019 г. до 09.10.2020 г.; 47,59
лв, представляваща законна лихва за забава по договор за предоставяне на
поръчителство, начислена за периода от 12.05.2019 г. до 09.10.2020 г., както и
за присъждане на разноски в размер разликата между присъдената сума от 51,74 лв
до пълния предявен размер от 131,55 лв). Съдът е приел, че при
сключване на договора е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради
което и на основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен, съотв. на основание
чл.23 ЗПК, длъжникът дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви или
други разходи.
При така установените факти, Бургаският окръжен съд
намира, че обжалваното определение е частично неправилно – по отношение на
претенциите за договорна/възнаградителна лихва и за обезщетение за забава –
мораторна лихва по договора за кредит.
Съгласно
чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Настоящото заявление се основава на обезпечен с договор за
поръчителство сключен между небанкова финансова институция и физическо лице
договор за кредит, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по
смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла
на и §13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При това положение заповедният съд
следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправни клаузи от
договора.
Досежно
претендираната сума, съставляваща възнаграждение за поръчителя:
Неоснователно
е твърдението на частният жалбоподател, че потребителят по собствена воля
избрал да обезпечи задължението си по потребителския кредит чрез поръчителство.
Алтернативното изисквано обезпечение е банкова гаранция, каквато потребител
имащ нужда от парични средства не би могъл да предостави.
От
клаузите в договора - чл.4, ал.1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ юридическо
лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се
разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за
одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При
непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето,
кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му.
Предвид това, че в настоящата хипотеза се касае за отпускане на т.нар.
"бързи кредити", при които потребителят разчита да получи заявената
сума до няколко дни, то разликата от почти две седмици на срока на одобрението
за кредит, на практика превръща сключване на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условия за получаването на кредита. Така е налице
неравноправно третиране на потребителите с оглед на срока на разглеждане на
заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя.
На следващо място, одобреният от кредитодателя поръчител е
свързано с него лице, предвид това, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен
собственик на капитала на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД. Последното буди съмнения,
които не могат да се опровергаят в рамките на заповедното производство, че
уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство всъщност
представлява скрита възнаградителна лихва за кредитора по договора за
потребителски кредит. По този начин се постига скрито увеличаване на
възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е
забранено от разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и би довело до заобикаляне на
императивните разпоредби на ЗПК за максималния размер на дължимите от
кредитополучателите разходи по кредита.
Следва
да се каже и, че в т.9 от заявлението се претендира и сумата 164.60 лв -
възнаграждение по договор за представяне на поръчителство. Съдът констатира, че
в Приложение №1 към договора за поръчителство е посочена сумата от 80.83 лв на
месец за целия период на договора – 13 месеца, което след изчисления води до
размер на задължение от общо 1050.79 лв за цялото времетраене на договора. Този
размер надхвърля главницата (1000 лв).
В този смисъл, уговорката за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя
и търговеца-поръчител, поради което тази клауза е неравноправна.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че са налице предвидените в чл.411, ал.2,
т.2 и т.3 ГПК основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение за сумите
от 164,60 лв, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 47,59 лв, представляваща законна лихва за забава по
договор за предоставяне на поръчителство, начислена за периода от 12.05.2019 г.
до 09.10.2020 г.
Аргументите се отнасят и за сумата от 58,42
лв, представляваща административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането. За
съда е неясно какво е основанието за претендиране на тази сума, при положение,
че кредиторът се ползва от съдебната защита на предвидените в ГПК производства.
По отношение на договорната лихва и лихвата за забава:
Видно от представения Договор за потребителски кредит
страните са се договорили предоставената сума в размер на 1000 лв да бъде
върната за срок от 13 месечни вноски, при лихвен процент по кредита в размер на
41,24% и годишен лихвен процент (ГПР) - 50%. Така уговорения годишен процент на
разходите отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на
законната лихва по смисъла на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, ГПР не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения;
нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или
ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в
Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., няма
пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над
размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер
на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено
от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Следователно не е
налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат
да уговорят в полза на кредитора, поради което не е налице и противоречие с
добрите нрави, досежно възнаградителна лихва в размер на 41.24%., след като формално
ГПР е в законовите рамки – 50%. Поради това уговорката, касаеща размера на
договорната лихва не е нищожна. Същата следва да се присъди, в размер на 242.60
лв за периода 13.04.2019 г. – 20.05.2020 г.
Последица от неизпълнение на поетото задължение за връщане на
получената сума, е заплащането на обезщетение за забава, считано от
неизпълнение на всяка вноска, до датата на подаване на заявлението. В полза на
заявителя следва да се присъди претендираното обезщетение за забава, за период
12.05.2019 г. – 09.10.2020 г., в размер на 63.03 лв.
Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено
като неправилно в тази част.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят направените по делото разноски, изчислени съразмерно с уважената
част на заявлението, като по същият начин следва да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение съобразно НЗПП, а именно – 100 лв за първоинстанционното
производство и 50 лв – за въззивното. Така в полза на заявителя се следват общо
109 лв за първоинстанционното производство (от общо признати разноски в размер
на 131,55 лв – 31,55 лв държавна такса и 100 лв за юрисконсултско
възнаграждение). Районният съд е присъдил 51,74 лв, а въззивната инстанция
следва да присъди разликата от 57,26 лв. С оглед изхода на делото, частично
основателно – до размера от 31 лв, е искането на жалбоподателя за присъждане на
направените във въззивното производство разноски, за които са представени
доказателства (15 лв за платена държавна такса, както и 50 лв за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 ЗПП), които следва да
бъдат включени в заповедта за изпълнение.
С оглед на гореизложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждането от 03.11.2020 г., постановено по
ч.гр.д.6636/20г. на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени
претенциите за присъждане на 242.60 лв – договорна лихва за периода 13.04.2019
г. – 20.05.2020 г.и 63.03 лв – мораторна
лихва за период 12.05.2019 г. – 09.10.2020 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с
ЕИК203508899, със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица,
бул.“Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“, в качеството му на
поръчител, заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК, против
длъжника Е.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
за следните
суми, дължими на основание Договор за кредит № 2012159/13.04.2019 г., сключен
между длъжницата Х. и „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК175330437 и договори за
поръчителство, сключени на 13.04.2019 г. между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД и
между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, както следва: 242,60 лв – договорна лихва от 13.04.2019 г. до 20.05.2020 г.; 63.03 лв – мораторна лихва от 12.05.2019
г. до 09.10.2020 г.; 57,26 лв – разноски
в заповедното производство, както и 31
лв за направените във въззивното производство съдебни разноски.
Връща делото на Бургаски
районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно
настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането от 03.11.2020 г., постановено
по ч.гр.д.6636/20г. на Бургаски районен съд, в останалата обжалвана част.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.