№ 9
гр. Търговище, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Анна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20223530200764 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от А. В. Д. от *****, против НП № 22-1292-001592
от 28.06.22 г. на Началник група към ОДМВР-Търговище,сектор ПП, с което
за нарушение на чл. 21., ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 6 от
ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 700.00
лева и право да управлява МПС за срок от три месеца .
Жалбоподателят ,редовно призован, се явява лично.Жалбата се
поддържа, с молба НП да бъде отменено. Дава обяснения за причините да се
попълни декларацията относно обстоятелството, че е управлявал той, като
заявява, че автомобила на процесната дата е управляван от друго лице, а
именно А.Т..
Ответната страна, редовно призована, изпраща представител. Счита НП
за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Свидетелите се
явяват.
След преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът
установи следното: В обстоятелствена част на НП е описана, като установена
следната фактическа обстановка: ангажирана е
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. В. Д. от
***** за това, че на 26.03.22 в 02.59 часа в общ. Търговище, гр. Търговище по
1
ПП 1-4, км. 227+300 до Метанстанция, с посока на движение към гр. Варна,
управлявал л.а. Мерцедес Ц 180 с рег. № ****, собственост на А.И.Т. от *****
с превишена скорост. При максимално допустимва скорост за населено място
,обозначеноа с пътен знак Д-11 от 60 км/ч въведено с пътен знак Б-26, Д. се
движел със скорост от 115 км/ч Скоростта е засечена и фиксирана с техн.
Средство Multa Radar SD 580 с фабр. Номер 00209Д32Д438 и изготвен
снимков материал № S0001270F298. Отчетен е толеранс на измирената
скорост от 3 процента и същата е установена на 111 км/ч- наказуема скорост.
АУАН е съставен след попълнена и подписана от собственика и
жалбоподателя декларация по чл. 188 от ЗДвП при условията на чл. 40, ал.1,
пр. 2 от ЗАНН.
При така изложената фактическа обстановка е ангажирана
отговорността на жалбоподателя А. В. Д., посочен в декларацията,
подписана от собственика на автомобила А.Т. и декларация подписана от
жалбоподателя А. Д.- също собственик на процесния автомобил, в която е
декларирал, че той го е управлявал . С оглед попълнената и подписана
декларация е изпратена е покана за съставяне на АУАН на А. Д.,връчена му
на дата 26.04.22 година. В срока посочен в поканата жалбоподателят не се
явил лично за съставяне на акта. АУАН е съставен в присъствие на
свидетелите Д. С. и А. А.. След връчване на АУАН на жалбоподателя на дата
26.05.22 година, той е подписан без възражения. Писмени възражения не са
били депозирани в срока по ЗАНН. На основание АУАН е съставено
процесното НП, връчено на жалбоподателя на дата 06.10.22 година .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в
жалбата доводи, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е в срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, а по
същество неоснователна.
При съставяне на АН и издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения на правилата посочени в чл. 36-46 и чл. 52 -58
ЗАНН. В обжалваното НП , описаната фактическа обстановка е доказана по
несъмнен начин с представените писмени и събрани в съдебно заседание
гласни доказателства, показанията на свидетелите Д. Й. –актосъставител, Д.
А. и А. А... Свидетелите не са очевидци при извършване на нарушение
предвид това, че то е установено с посоченото по горе АТСС, като са
2
извършили проверка на представените писмени доказателства от
техническото средство, изготвен протокол за проверка, протокол за одобрен
тип и преминало на проверка АТСС, с което е установена скоростта и заснет
снимковия материал, което е доказателствено средство при установяване на
адм. нарушение с него.
От представените по адм. преписка писмени материали /л.11/ се
установява , че жалбоподателят А. Д. е подписал Декларация по чл. 188 от
ЗДвП, че на дата 26.03.22 година в 02.59 часа е управлявал МПС с рег. №
****, собственост на А.Т.. Декларацията по чл. 188 е попълнена и подписана
от А.Т., като собственик на процесното МПС., че на дата 26.03.22 година
автомобила Мерцедес с посочения рег. номер е управляван от Д.. От
писмените материали по преписката / л. 38/ се установява, че процесния
автомобил, чиято скорост е установена с техн. Средства- Мерцедес Ц 180 С, с
рег. № **** е собственост на А.Т. и А. Д..
По безспорен начин от материалите по преписката се установява, че на
посочената дата 26.03.22 година в 02.59 ч процескният автомобил се е
движел в посока гр. Варна, като в гр. Търговище до Метанстанция скоростта
на превозното средство е фиксирана и заснета с техн. Средство, от одобрен
тип, преминало проверка. Скоростта , наказуема такава е 111 км/ч ,при
допустима 60 км/ч.
След попълване и подписване на Декларацията по чл. 188 от ЗДвП
правилно и законосъобразно е съставен АУАН на лицето , посочено в
декларацията, като водач. След получаване на покана да се яви за съставяне
на акта, Д. не се явил, но е получил поканата, която е подписана лично от
него. Акта е издаден в негово отсъствие при условията на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН. След връчването на АУАН на дата 26.05.22 година, той е подписан от
А. Д. лично и без възражения. Писмени възражения не са били депозирани от
него в срока по ЗАНН. На основание АУАН е издадено и процесното НП,
което съдът намира за правилно и законосъобразно. Изложената фактическа
обстановка е доказана по безспорен начин. Съдът намира, че авторството на
Д.ието, предвид попълнената декларация по чл. 188 и подписана лично от
жалбоподателя също е доказана. Изрично в съдебно заседание
жалбоподателят признава, че е подписал декларацията, че е получил покана
за явяване и връчване на АУАН ,но не се явил, че е поучил АУАН и не е
3
правил възражения по него, като казва, че НЕ е знаел, че може да направи
такива.Едва след получаване и подписване на НП, той обжалва.
В съдебно заседание жалбоподателят заявява, че е бил помолен от
другия собственик –А.Т., с която са пътували на процесната дата , да поеме
вината вместо нея, с уговорката, че при него наказанията няма да бъдат
толкова тежки и тя ще заплати глобата. Жалбоподателят заявява, че съжалява
за стореното, че му е известна наказателната отговорност да неверни данни в
декларацията.
В показанията си, воденият от жалбоподателя свидетел Х. пояснява, че
са пътували заедно с А. и А.Т. заедно от Варна до София и обратно, но не
може да посочи точната дата на това пътуване. Той пояснява, че колата при
пътуването им от София към Варна е била управлявана от Т., като тя и А. са
собственици на автомобила.
Съдът не приема и не кредитира показанията на св. Х., предвид
обстоятелството, че свидетелят не може да посочи точната дата на описаното
от него пътуване и без други доказателства във връзка с изложеното него.
Съдът дава възможност на жалбоподателя Д. в съдебно заседание да
обясни неговата позиция и изрази становище.Казаното от него ,изложено по-
горе, съдът приема, като защитна версия. В противен случай, жалбоподателят
би следвало да носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП- при избиране скоростта
на движение на водача на ППС е забранено да превишава скоростите изрично
изброени в таблицата по тази алинея и която включва , както забрана за
превишаване на скоростта в населено, така и извън населено място или
магистрала, а според ал. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал.1 , това се
сигнализира с пътен знак. Т.е. чл. 21 ал. 1 и 2 от ЗДвП визира забрана за
водачите да превишават определените скорости за движение изрично
изброени в таблицата по ал. 1 или посочени с пътен знак по чл. 2
Нарушаването на тази забрана определя обективните и субективни признаци
на в и д а нарушение, т.е. управление със скорост над максимално
допустимата .
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение,
4
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки, се издава ЕФ в отсъствие на контролен орган и
на нарушител и се налага „глоба“ в размер, предвиден за съответното
нарушение. В случая за установеното адм. нарушение, санкционната норма на
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда наред с наказанието „глоба“ и
наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от три месеца,
като това последно наказание не може да бъде наложено с издаване на ЕФ,
поради което и правилно и законосъобразно е спазена процедурата по ЗАНН
със съставяне на АУАН и последващо издаване на НП за реализиране
отговорността на жалбоподателя. В случая са били защитени и правата на
наказаното лице, като жалбоподателят е имал реалната възможност да
извърши проверка и отрази в попълнената от него декларация, кой е
управлявал автомобила, да направи евентуално възражение след връчване на
АУАН и преди издаване на НП, нещо което не е сторено от А. Д..
При така установените фактически обстоятелства, след преценка на
събраните доказателства съдът намира следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Същите отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 40 и чл. 42 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Представените и приети от съда писмени доказателства по адм.
преписка в пълнота водят до извода за доказаност на отразеното в НП адм.
нарушение. Представени са доказателства по отношение изправността на
използваното техн. Средство. Спазени са изискванията за издаване на НП, а
не ЕФ предвид посочените изисквания на чл. 19 във връзка с чл. 182, ал. 1 т. 6
от ЗДвП. Наложеното наказание отговаря на предвидените в закона вид и
размер за това нарушение.
Съдът намира, че в случая е неприложимо прилагане разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Констатираното превишаване на скоростта е значително,
5
което води и до повишена опасност от допускане на ПТП и застрашаване
безопасността на другите участници в пътното движение.
По изложените съображения съдът намира, че НП е правилно и
законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено,а жалбата
оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-1292-001592 от 28.06.22 година на началник
група в ОДМВР – Търговище, сектор ПП, с което на А. В. Д. от ***, ЕГН
********** за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание - „глоба” в размер
на 700.00/седемстотин / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 /три/ месеца , като правилно и законосъобразно.
Осъжда А. В. Д. от ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на
ОДМВР-Търговище разноски в размер на 80.00 /осемдесет/лева –
юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му, пред Административен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6