№ 474
гр. Варна, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20243100900044 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от И. Н. Н., действащ лично и
със съгласието на неговата майка и законен представител М. И. М. срещу „Бул
Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника
за сумата от 27000.00 лв., представляваща на неплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от травматични увреждания по гръден кош, лява половина на
корема, ляво коляно, странична повърхност на лявата мишница в средна трета,
претърпени негативни психични изживявания и състояние на емоционален
стрес, всичките вреди настъпили в следствие на виновно причинено от А. Л.
М. ПТП на 19.12.2019г., дължимо по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 02119001726449 с
валидност до 19.06.2020г., ведно със законната лихва считано от 30.12.2019г.
датата на подаване на застрахователното обезщетение до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 19.12.2019г. около 12:40 ч., в гр. Варна
на бул. „Трети март“, с.о „Кочмар“ №264, ж.к. „Възраждане“ бл. 43 е
настъпило ПТП, при което водачът – А. Л. М., при управление на лек
автомобил „Фиат" с рег. № ****** несъобразявайки се с наличната пътна
маркировка „М“ 8.1 и пътен знак „Д 17“ блъска непълнолетния ищец И. Н.,
пресичащият от дясно на ляво на пешеходната пътека.
В резултат на настъпилото ПТП, същият е получил травматични
увреждания по гръден кош, лява половина на корема, ляво коляно, странична
повърхност на лявата мишница в средна трета.
1
На виновният водач бил съставен АУАН – СА 100149/19.12.2019г.
В следствие на ПТП и получените травматични увреждания
непълнолетният ищец претърпял силни болки и страдания за продължителен
период от време, като не можел да се обслужва самостоятелно, не можел да
ходи на училище. След ПТП той претърпял и негативни психични
изживявания, свързани с нарушен сън, кошмари, страх от пресичане.
Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача А. Л. М. е
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна
полица № 02119001726449 с валидност до 19.06.2020г. с ответника, който
следва да заплати обезщетение за вредите причинени от застрахования.
Непълнолетният ищец предявил писмена претенция на 30.12.2019г.,
като била образувана преписка по щета №********** /2019г. пред ответника
за изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди, по която
не е извършено плащане.
Поради наличието на причинна връзка между поведението на
застрахования водач и претърпените неимуществени вреди, в следствие на
настъпилото ПТП, е формулиран петитум да бъде постановено решение за
осъждане на ответника за репариране на причинените вреди в претендираните
размери.
По делото е постъпил отговор от ответната страна „Застрахователно
акционерно дружество „Бул Инс“ АД в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Оспорва се предявения иск по основание и размер.
Ответното дружество признава наличието на сключен договор за
застраховка по „Гражданска отговорност" по застрахователна полица №
02119001726449 с валидност до 19.06.2020г. по отношение на лек автомобил
„Фиат" с рег. № ******.
Оспорва механизма на ПТП, а именно, че то е причинено виновно и
противоправно от застрахования водач поради нарушение на пътната
маркировка и знак „Д17“. Твърди се наличие на случайно събитие.
Възразява се непълнолетният ищец да е претърпял описаните в исковата
молба увреждания и да е претърпял болки и страдания, нарушения в съня и
негативни психически изживявания. Счита се, че няма данни за
продължителен оздравителен период. В случай, че се установи такъв се
твърди, че това е следствие от поведението на непълнолетния ищец и
неспазване на лекарските предписания, във връзка с предходни негови
заболявания.
Ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца,
който е нарушил чл.113 и чл.114 от Закона за движение по пътищата, тъй като
е навлязъл на пътното платно внезапно, не е съобразил разстоянието до
приближаващото МПС, както и неговата скорост на движение. Нарушавайки
тези разпоредби пострадалият се е поставил в опасност, като поведението му е
в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП.
2
Оспорва размера на търсената с исковата молба сума, като счита, че
същата е прекомерно и необосновано завишена и не кореспондира с
критериите, запълващи със съдържание понятието за „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, със съдебната и застрахователната практика по
аналогични случаи към процесния период, с характера и вида на телесните
увреждания, респективно продължителността и интензивността на болките и
страданията.
Ответната страна оспорва също претенцията за забава, като се посочва,
че застрахователят не дължи лихва върху обезщетението.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание страните редовно призовани, чрез процесуалните
си представители поддържат предявените искове, респективно подаден
отговор.
Контролиращата страна „Дирекция социално подпомагане“ – Варна
редовно призована, не изразява становище по спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица на
№23514/20.12.2019г. на 19.12.2019г. около 12:40 ч., в гр. Варна на бул. „Трети
март“, с.о „Кочмар“ №264, ж.к. „Възраждане“ бл. 43 е настъпило ПТП, при
което водачът – А. Л. М., при управление на лек автомобил „Фиат" с рег. №
******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите по застрахователна полица №********** с период на
валидност до 19.06.2020г., несъобразявайки се с наличната пътна маркировка
„М“ 8.1 и пътен знак „Д 17“ блъска непълнолетния ищец И. Н., пресичащият
от дясно на ляво на пешеходната пътека.
От заключението по съдебно-автотехническа експертиза се установява
следният механизъм на ПТП: на 19.12.2019г. около 12:40 ч., в гр. Варна на бул.
„Трети март“, с.о „Кочмар“ №264, ж.к. „Възраждане“ бл. 43 преди автобусна
спирка е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Фиат Стило“ с рег.
№ ******, управляван от водача А. Л. М. с посока от центъра на града посока
кварталите удря пешеходеца И. Н. Н.. ПТП е настъпило при движение на
автомобила в лявата пътна лента от две съпосочни. Ограничението на
скоростта е било 30км.ч., поради налична изкуствена неравност положена в
цялата ширина на пътните ленти. Пешеходецът е пресичал по сигнализирана
пешеходна пътека положена спрямо изкуствена неравност. В зоната на
осъществено пресичане няма налични подлези, светофарни уредби или
закриващи видимостта пътното платно изкуствени или естествени прегради.
Движението на пешеходци само по пешеходна пътека е било гарантирано от
островна част с монтиран метален парапет, разделящ двете пътни платна на
булеварда. Вещото лице по отношение на характеристиките на района е
посочва, че бул. „Трети Март“ в процесния участък е имал по едно платно във
3
всяка посока, всяко платно с две пътни ленти за съпосочно движение. Пътните
платна били разделени от островна част с монтиран метален парапет,
прекъснат единствено в зоната на пешеходната пътека, разположена
непосредствено преди намиращата се в дясно спирка на градски транспорт
„Янтра“. Видимостта на района на ПТП е била над 100 м., непосредствено
след извършения от автомобила ляв завой от ул. „Вяра“ към бул. „Трети
март“. Пешеходната пътека е била сигнализирана надлежно с пътни знаци на
около 45 метра преди началото й, а повдигащата я асфалтова гърбица е била
сигнализирана със знак и ограничение на скоростта до 30 кв./ч на 29 метра от
центъра на ширината на пешеходната пътека. Положеният метален парапет
спрямо островната част не позволява преминаване на пешеходци извън
разположената пешеходна пътека.
Вещото лице е заключило, че скоростта е била под 40 км/ч, а на
пешеходеца около 5.5км/ч. Видимост при отсъствие на автомобили в дясната
пътна лента е имало в границите над 100м., а при наличие на дясно
разположен автомобил, видимостта за автомобилния водач към пешеходеца
настъпва при 2/3 от ширината на дясната пътна лента преминавана от
пешеходеца. Всяка начална скорост на движение на автомобила към началото
на опасната ситуация, по – ниска 31 км/ч е била съобразена и е давала
възможност на автомобила да спре аварийно преди точката на ПТП. Района и
особеностите на пътното платно изключват внезапната поява от страна
пешеходеца и спрямо пешеходната пътека и пред автомобила.
Основната причина за настъпилото ПТП е била реакцията и
поведението на водача спрямо преминаваната сигнализирана пешеходна
пътека.
За установяване на механизма на ПТП са разпитан свидетелят А. К.,
водач на лек автомобил марка „Фиат" с рег. № ****** излага, че имало колона
от автомобили и момчето преминавало, говорейки по телефона. Там имало
пешеходна пътека. Момчето не погледнало в посоката на свидетеля, закачил
го с огледалото на колата. От дясно колите намалявали и свидетелят също
намалявал, в момента в който изскочило момчето. Според свидетеля най –
вероятно колите са спрели в съседното платно. Движил се е с 20-30км/ч.
Съгласно заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза,
в резултат на процесното произшествие, непълнолетния ищец е получил
контузия на гръдния кош, корема, лявото коляно, лявата предмишница и
ожулване на дясна подбедрица, обусловили в своята общност временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Описаните травматични
увреждания могат да се получат по описания механизъм на ПТП. Болките и
травмите са били силни в областта на гръдния кош и ожулванията. След
приемане в болница и обезболяване намаляват. Травмата на долните крайници
причинява затруднение в ходенето около десет дни. След ПТП – то детето е
прието в отделение детска хирургия в МБАЛ „Св. Анна“ за наблюдение
поради коремната и гръдната травма за усложнение от травма на коремен
орган. Такова е нямало и детето е изписано за домашно лечение под
наблюдението на личния лекар. Към датата на прегледа ищецът е напълно
4
възстановен.
Изготвена е съдебно-психологическа експертиза от заключението, на
която се установява, че непълнолетния ищец по време на инцидента е
преживял остра стресова ситуация, наблюдава се шокова реакция и ступор.
Като последица се установяват редица нарушения в социално и емоционално
функциониране на освидетелствания, като трайно повишена тревожност,
страхове за здравето, страхове да се движи само по улица, отдръпване от
обичайната си социална среда. В рамките на около година след инцидента се
отчита интензивна дисфункция в общото състояние на непълнолетния ищец-
налице е завишена тревожност, потиснато настроение, нарушен сън и
кошмарни съновидения, страхове за здравето. С времето симптомите
постепенно отшумяват, като към настоящия момент все още не са
преработени и преодолени повишената тревожност и страховете за здравето.
С оглед пълното възстановяване на И. е необходимо психотерапевтично
лечение, ориентировъчен период между 6 месеца и 1 година. Към момента И.
Н. се диагностицира с „Разстройство на адаптацията – Генарилизирана
тревожност“ – Ф41.1. Тя е с променливо протичане и се наблюдават
тенденции към флуктуиране и хронифициране. Това психично разстройство
създава психологичен дискофорт при ежедневното функциониране на И. Н..
В съдебно заседание вещите лица разясняват, че причината да не са
преработени и преодолени симптомите е настъпилото ПТП. То е психотравма
за детето и това е възрастта, в която започва половото съзряване и децата са в
пубертет. Това е едно изключително тежко събитие за неизградената личност
и преработването на всяка психотравма в този период от живота на детето е от
съществено значение. В този период от време често се проявява съпротивата
на децата към приемането на някаква помощ по смисъла на психиатрична,
защото тяхното самосъзнание за думата „психиатрия“ и „психолог“. При тази
крехка възраст обикновено психотравмата се заравя. Адекватно лечение и
работа с психолог непосредствено след произшествието не би излекувало
изцяло травмата.
За преживените болки и страдания от детето И. Н. свидетелства
разпитаната в съдебно заседание А.Д.. Свидетелката споделя, че познава И. и
майка му, с която са колежки от 13 години. Знае, че И. претърпял ПТП през
2019. Физически детето нямало големи травми външно, но бил приет в
болница за преценка дали не са налице вътрешни наранявания. Три дни
престояло в болница. В началото за И. бил в шок, силно уплашен. След това
много дълго време не искал да пресича на пешеходна пътека. Отказвал сам да
го прави. Това наложило майка му да го води на училище и да го прибира.
Свидетелката има впечатления, че И. започнал да не спи добре, сънят му бил
неспокоен. Напикавал се нещем и бълнувал. Това продължило около шест
месеца. Започнал да проявява агресия към децата в училище, занижил си
успеха. Вече на 17 години все още проявени някакви болки в областта на
далака ги свързва с пътния инцидент. Майка му искала да го заведе на
психолог, но той категорично отказвал.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
5
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
В настоящия случай от доказателствата по делото се установи, че е
налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника и собственика на автомобила, валиден към датата на настъпване на
ПТП.
При съвкупния анализ на доказателствата се налага извода, че е
настъпило ПТП между посочените лица, което е причинено виновно и
противоправно от А. Л. К., който при управление на моторно превозно
средство е нарушил правилата за движение по чл.21, чл.116, чл.117 и чл.119,
ал. 1 от ЗДвП. Управлявал е автомобилът със скорост около 40км./ч., която е
над разрешената до 30км.ч., не е спрял на пешеходната пътека, не е бил
внимателен и предпазлив към пешеходеца – дете.
Делинквентът е причинил пет леки телесни повреди: контузия на
гръдния кош, корема, лявото коляно, лявата предмишница и ожулване на
дясна подбедрица, обусловили в своята общност временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
От причинените травми детето е изпитало болки и страдания, които са
пряка и непосредствена последица от поведението на деликвента.
В пряка и непосредствена връзка са и настъпилата остра стресова
реакция след ПТП и развилото се „разстройство на адаптацията –
Генарилизирана тревожност“ .
С оглед изложеното, съдът намира, че са изпълнените предпоставките на
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и предвид факта, на наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" са
възникнали основанията по чл.432, ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността на
ответника.
В тази връзка съдът приема, че исковете за неимуществени вреди са
6
доказани по основание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
мотивира със следното:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, както и обстоятелството, че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самото престъпление такива, а продължават
и след това.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение,
настоящият съдът съобрази, че на непълнолетния ищец са му били причинени
пет леки телесни повреди.
Събраните доказателства /свидетелски показания, медицинската
експертиза и писмени доказателства/ са непротиворечиви, че през периода на
оздравяване непълнолетния е изпитвал болки и страдания.
Степенувайки интензитета на болките, съдът приема, че най – силни са
били в началото пет дни, като до десет дни са отшумели. Налице пълно
възстановяване. Тук обаче следва да бъде съобразено обстоятелството, че се
касае за дете на 12 годишна възраст /към датата на ПТП/, където прагът на
болката не е такъв като на възрастен човек, съответно и възприятията за по –
интензивна болка са засилени.
Физическите болки и страдания в случая съпроводени и от силни
психични негативни преживявания, които продължават и към настоящия
момент. Категорично е установено преживяна остра стресова реакция. В
следствие се е развило „Разстройство на адаптацията – Генарилизирана
тревожност“ – Ф41.1. От свидетелските показания се установява, че детето
станало нервно, агресивно, нарушен е съня му, започнали и нощни
напикавания, понижил се успеха му. Изпитвало е страх от пресичане на
пешеходна пътека, което е наложило се родител да го придружава на училище.
Вещите лица по психиатричната и психологична експертиза са
категорични, че това едно изключително тежко събитие за неизградената
личност. При тази крехка възраст обикновено психотравмата се заравя, като
адекватно лечение и работа с психолог непосредствено след произшествието
не би излекувало изцяло травмата.
Предвид гореизложеното съдът, като отчете вида и характера на
настъпилите вреди, интензитета на претърпените болки, страдания и
неудобство, тяхната продължителност, обществено - икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират
отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите,
съдът намира, че искът за неимуществени вреди е основателен за сумата от
размер на 27000.00 лева.
7
С оглед така определения размер на репариране на неимуществените
вреди съдът пристъпва към разглеждане на възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от пострадалия И. Н..
Когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с
поведението на самия увреден, законът в чл.51, ал.2 от ЗЗД, предвижда
възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на
действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за
увреждането. Принос е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди.
В случая пострадалото лице е малолетно, ненавършило 14-години към
датата на ПТП, съгласно правилото на чл.3, ал.1 от Закона за лицата и
семейството.
Според т.7 на Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС
когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на
резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се приложат
разпоредбите на чл.51, ал.2 от ЗЗД независимо от това, че такова лице не може
да действа виновно.
Няма спор, че детето И. е бил участник в движението – пешеходец по
смисъла на чл.107 от Закона за движение по пътищата. В Закона за движение
по пътищата има императивни разпоредби, които регулират какво да бъде
дължимото поведение на пешеходците. Съгласно чл.113, ал.1 от закона при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки, при съобразяване на правилата от т.1 до т.4 на
цитираната алинея, а когато в близост няма пешеходна пътека според ал.2, те
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места,
като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.
Съгласно обаче чл.117 от ЗДв.П при приближаване към място, където на
пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре.
Във връзка с тази особена закрила на цитираната норма, съдът съобрази
дадените задължителни указания в Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г.
на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК, докладчик съдията С. И.*. Според т. 6,
б.“а“ Законът за движение по пътищата предвижда засилена защита по
отношение на определени категории пешеходци. Те са посочени в
разпоредбата на чл. 116 - деца, хората с трайни увреждания, в частност слепи,
които се движат с бял бастун, слепо-глухи, които се движат с червено-бял
бастун и престарелите хора. Закрилата на тези категории пешеходци при
пресичане на пешеходна пътека (а за децата и в чл.117 от Закона ЗДвП) е
всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане по
пешеходна пътека, валидни за останалите пешеходци. В тези случаи водачът
не може да повдига възражение за съпричиняване, дори такива лица да не са
8
съобразили приближаването му и да са пресекли внезапно пешеходната
пътека.
След като е изключено по отношение на водача правото да повдига
възражение за съпричиняване в хипотезата, в която пострадали са тази
категория лица, това изключение се разпростира и върху неговия
застраховател. Отделно от това в хода на съдебното дирене не се събраха
никакви доказателства, които да сочат детето е започнало внезапно пресичане
на пешеходната пътека. Същият при спазване на цитираните разпоредби от
Закона за движение по пътищата е могъл да предотврати ПТП –то, за това е
категорично и вещото лице М. по автотехническата експертиза.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск следва да
бъде уважен в пълния му предявен размер.
По отношение на претенцията за забава:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, в застрахователното
обезщетение се сключват лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице в рамките на застрахователната сума,
считано от датата на уведомяването на застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна.
Претенцията е заведена на 30.12.2019г., съгласно поставения щемпел и
входящ номер, поради което и с оглед цитираната материално правна
разпоредба законната лихва следва да бъде присъдена от тази дата.
По разноските:
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 1080.00лв. и съдебно деловодни разноски
в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 1000.00лв.
По делото е направена искане да бъде присъдено на адв. С. С.
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата. В случая се касае за безплатна адвокатка правна помощ. На
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението и осъжда другата страна да го заплати. На
основание посочената разпоредба съдът определя възнаграждение от
2800.00лв., което е съобразено с фактическата и правна сложност на делото
при използван ориентир Наредба №1 от 09.04.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
Район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ НА И. Н. Н., ЕГН
********** действащ лично и със съгласието на неговата нейната майка и
законен представител М. И. М., ЕГН ********** сумата от
27000.00лв./двадесет и седем хиляди лева/, представляваща на неплатено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от травматични увреждания по гръден кош,
лява половина на корема, ляво коляно, странична повърхност на лявата
мишница в средна трета, претърпени негативни психични изживявания и
състояние на емоционален стрес, всичките вреди настъпили в следствие на
виновно причинено от А. Л. М. ПТП на 19.12.2019г., дължимо по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица
№ 02119001726449 с валидност до 19.06.2020г., ведно със законната лихва
считано от 30.12.2019г. датата на подаване на застрахователното обезщетение
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
Район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Варна държавна такса и
съдебно деловодни разноски в размер на 2080.00лв./две хиляди и осемдесет
лева/ и 5.00лв./пет лева/, за издаване на изпълнителен лист на основание
чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
Район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ №87 ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат С. Б. С.,
към Адвокатска колегия – Варна сумата от 2800.00лв. /две хиляди и
осемстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Варненския апелативен съд.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10