Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 02.03.2021г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря МИХАЕЛА МАМАКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 1877 по описа за 2020г. и като обсъди:
Предявен иск с
правно основание чл.127 А от СК
П.Г.А.
с адрес ***, чрез адв. Г.И.Г. - Н., в депозирана против Н.Д.С., с посочен адрес ***, моли да бъде
постановено решение, с което да бъде
дадено разрешение, заместващо съгласие на осн. чл.127 А СК във връзка с
чл.76 т.9 от ЗБЛД,малолетните деца Д. Н. С., ЕГН ********** и Г. Н. С., ЕГН **********
да напускат пределите на страната, а именно да пътуват до Германия и другите страни – членки на ЕС.,
както и до Република Турция , придружавани от тяхната майка, без срок. От
началото на 2020г. ищцата има намерение да се установи да живее в Германия с
новия си съпруг. Последната работи в СД“Металик-90 Г.“ СИЕ. Към момента на
подаване на исковата молба ищцата очаква дете от съпруга си М.А.. Тъй като
съпругът и работи в Германия, последната иска да отгледа както общото им дете,
така и дъщерите си от предходния брак там. Тя цели да осигури спокоен и
материално осигурен живот на децата си. Това е и основният и мотив за да ги
вземе със себе си в Германия, за да ги запише в добро училище и да им осигури
всички необходими и нормални условия на живот. Желанието на ищцата е трите й
деца да израснат заедно и неразделени.
След развода й с ответника Н.С., ищцата многократно го е молила да даде
съгласие децата да пътуват до Германия, но той категорично е отказвал.
Ответникът оспорва иска като
неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Не оспорва, че от брака с ищцата са родени
децата Д. С. и Г. С.. Твърди, че бракът е прекратен март 2018г, като е сключено споразумение за
упражняване на родителските права, които били предоставени на ищцата. След като
се разделили ищцата започнала да сменя постоянно квартири и да мести децата на
различни места, което за тях е стрес тъй като са в млада възраст. Децата започнали да сменят училища,
започнали да отсъстват от училище. Твърди, че няма конкретна причина да бъде
прието че искането на ищцата е в интерес на децата. Твърди, че редовно изплаща
издръжката на децата си- по 130лв месечно за всяко дете.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна: Страните са родители на малолетните деца Д. и Г. С.. Бракът между тях е
прекратен с Решение 80/01.03.2018г по
гр.дело №98/2018г. по описа на РС-Асеновград(в сила от 01.03.2018г).
О“ЗД“ при Д“СП“
гр.Асеновград изразяват становище, че Н.С. и П.А. имат готовност да отглеждат
децата си, като разполагат с необходимия родителски капацитет и материална
база, чрез които да задоволят потребностите на своите деца. Към момента детето
Д.С.се отглежда от своя баща Н.С., детето Г. С. от своята майка П.А..
Установи се от показанията на
св.С. П. Н.- майка на ищцата, чийто показания съдът прецени във връзка с всички
останали доказателства по делото и
кредитира,че и двете деца до преди 3-4месеца са живели при свидетеля, но Д. е
пожелала да отиде при баща си. Твърди,че ищцата многократно е искала разрешение от ответника децата
да излязат извън България,но той е отказал. Ищцата живее в Германия, има и малко дете. Новият й съпруг
се държи много добре с децата.Според свидетеля, детето Дияна не иска да живее при тях, защото при тях се държи на час за прибиране. Детето Г.
иска да замине за Германия. След раздялата с ответника, ищцата излиза на
квартира,която е била до кв.Зъбчето и тя сама си е плащала наема,след това е е
преместила във втора квартира във военния блок. След това е отишла на квартира
срещу Гимназията. След това се е преместила при семейството си в с. Червен. Твърди,
че класната на детето Д. не се е свързвала с нея, както и че ищцата е помагала от Германия на децата с онлайн обучението.
Дъщеря й не работи, бременна е. Не знае ответника да работи.Твърди,че в Германия
дъщеря й е била шивачка на пердета. Св. Е.Г. М.- сестра на П.А. - твърди,че ищцата полага грижи за децата, както
и че многократно е молила ответника да й даде разрешение децата да
излязат извън пределите на държавата. Твърди,че сестра й е живяла в Асеновград
на квартири, които е
сменила два или три пъти. Не знае децата да са понижили успеха си. Твърди,че не
е била в чужбина с ищцата, както и че знае как са се грижили родителите й за
децата, защото е поддържала ежедневно контакт с тях. Св. М. Д. А.- Г. – класен
ръководител на Д.С. - твърди, че детето редовно отсъства от часове, както и че
тези проблеми са били в периода, в който детето е живяло при майка си. Споделя
, че майката не я е уведомила, че заминава за Германия, като й е звъняла е
разбрала и се е свързала с бащата, който е взел мерки и е „вкарал нещата в ред“.
Твърди, че за детето Д. се грижи майката на ответника, която е пенсионерка, детето
е чисто, изпратено е на училище. Твърди, че детето е затворено и трудно би се
справило в друга държава. Бащата взима децата от училище, но учителката няма
преки наблюдения над по-малката Г.. Св. Т.Р. Н.- познава ответника от 3 години, ходят заедно на
почивки и децата се чувстват спокойни с него, щастливи са там. Знае,че майката
е била в чужбина и причината ответникът да ги вземе при себе си е точно тази. В
момента голямата дъщеря е при него и бабата се грижи за нея, докато бащата е на работа.
Детето Д. Н. С., изслушано по
реда на чл. 15 ал.1 от ЗЗДет твърди, че живее с баща си и баба си от 3-4 месеца
и се е преместила при тях,защото другата й баба- майка на майка й много е пиела и много
се е заяждала. Майката е започнала да се
държи по-различно с детето Д. когато се е върнала от Германия, грубо. Твърди,че
сестра й Г. живее в Червен при майка си. Не иска
да живее в Германия, познава новия мъж на майка си,но не си говори с
него,защото той не знае български език. Твърди,че когато е живяла при майка си
е била слаба ученичка,защото е нямало кой да и помага, докато сега баща й и
баба й и помагат.
С
оглед направените твърдения и формулирания петитум, следва да се направи
извод,че е предявен иск по реда на чл.127 А
от СК - за издаване разрешение, заместващо съгласието на бащата децата
да напускат пределите на страната, като пътуват до Германия и други страни членки
на ЕС и Турция,придружавани от тяхната майка. С оглед твърденията за липса на
съгласие от страна на ответника по отношение пътуването на децата, е налице
интерес от водене на делото.
Разгледан по същество. Не се
спори между страните, че са роридетил на децата Д. и Г.. Не се спори и относно обстоятелството, че от
март 2020г. ищцата живее в Германия с новия
си съпруг. От събраните гласни доказателства се установи, че ищцата планува да заведе и децата там. Установи се освен това,
че съпругът и има месечен доход от 2500 евро, а в случай че децата отидат да
живеят при нея ще наемат по – голямо жилище с наем от 1300
евро. Ищцата получава от майчинство 300
евро и детски 300 евро. Установи се
освен това, че детето Д. живее от няколко месеца при баща си и баба си, а
детето Г. не желае да живее при баща си, тъй като там правилата са по строги. В
настоящото производство водещи са интересите на децата. Следва да бъде
установена нуждата на децата да пътуват в чужбина, или сериозна причина за
напускането на страната въпреки волята на другия родител. Съдът намира, с
оглед установените обстоятелства по делото, че не е в интерес на децата да бъде
издадено исканото заместващо съгласие. На първо място, установи се по делото че
ищцата желае не само да изведе децата извън Р България и и трайно да се
установи с тях в Германия, като при това не доказа да има възможности да полага
адекватни грижи за тях там ,да
им предостави нужното образование и удобства. От изслушването на детето Д. се установи,
че тя не желае да напуска пределите на България,не желае и да прекъсва
създадените си приятелства в училище. На следващо
място не се събраха никакви доказателства по отношение на това какво налага
извеждането на децата към Р Турция. Ето защо съдът намира, че не се установи от
ищцата наличието на интерес и нужда за децата от издаване на исканото
разрешение, поради което искът ще се отхвърли.
При този изход на делото, направеното
искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати
на ответника разноски по производството в размер на 600лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от П.Г.А. ЕГН **********, с адрес *** да бъде издадено разрешение, заместващо
съгласието на Н.Д.С. ЕГН********** ***, децата Д. Н.
С. ЕГН********** и Г. Н. С. ЕГН********** да
пътуват до Германия и другите страни –
членки на ЕС, както и до Република Турция, придружавани от тяхната майка П.Г.А. ЕГН **********, с адрес ***.
ОСЪЖДА П.Г.А.
ЕГН **********, с адрес *** , да заплати
на Н.Д.С. ЕГН********** *** разноски по настоящото производство в
размер 600(шетстотин)лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: