Р Е Ш Е Н И Е
№369
гр.
Велико Търново, 20.09.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М.и прокурора Светлана Иванова, като разгледа
докладваното от председателя адм. дело №326 по описа на Административния съд за
2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК
вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът
И.Т. ***, е предявил иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като с него
претендира да се осъди ответника МВР да му заплати обезщетение за претърпени от
незаконосъобразен административен акт неимуществени вреди в размер от 5000 лв.
В
обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че на 30.05.2012 г.
министърът на вътрешните работи му е наложил наказание с неправомерна заповед
№К-5919/30.05.2012 г., която е била обжалвана и съответно отменена по съдебен
ред с влязло в сила съдебно решение. Според ищеца тази заповед е накърнила
доброто му име и го е злепоставила пред колегите му и гражданите. Ищецът се е
почувствал притеснен от последиците и, загубил е съня си, а колегите му са се
подигравали с оглед наложеното му със заповедта наказание. При тези
обстоятелства ищецът счита, че в следствие на тази заповед са му нанесени
неимуществени вреди в претендирания размер, като иска присъждането им.
Ответникът
по иска Министерство на вътрешните работи в представения отговор на исковата
молба отрича допустимостта, респ. основателността на иска. Що се касае до
допустимостта на иска, ответникът счита, че не той е материално и процесуално
правно легитимиран да бъде конституиран като ответник. Според него легитимирано
да бъде ответник по молбата а е юридическото лице, в чийто състав са органите,
от чиито незаконосъобразни действия или актове са причинени вредите. В този
контекст поддържа, че съответните ОДМВР – са юридически лица, които нося
пасивната легитимация да бъдат ответници по предявените срещу министерството
искове. Позовава се на чл.27 о ГПК, като счита, че съдопроизводствените
действия се водят срещу висшестоящо учреждение само ако съответното учреждение
не било разпоредител с бюджетни кредити. Що се касае до неоснователността,
ответникът поддържа, че обезщетение по реда и при условията на чл.237, ал.1 от ЗМВР е изплатено на ищеца. При това ответникът счита, че това обезщетение
изчерпва отговорността му, тъй като заповедта е функция на проявена служебна
власт по служебно правоотношение и незаконосъобразността и не води до извод за
наличен деликт. Специалният ред за
обезщетяване според него изключва реда по ЗОДОВ. Според ответника няма
налича причинно-следствена връзка между последиците на незаконосъобразната
заповед и сочените в молбата вреди, същите не се установяват по основание, нито
по размер. Поддържа, че не са установени съзнателни действия на служителите на
МВР, които са релевантни към твърдените от ищеца като настъпили неимуществени
вреди. Излагат се и тълкувателните разбирания на ответника за откликата между
последиците от служебното и административното правоотношения, като се поддържа
и, че вредите, сочени от ищеца, не са настъпили по повод на административна
дейност. Сочи се най – сетне, че не се доказват вредите, които следвало да са
действителни и сигурни, а и не е установен надлежно претендираният им размер.
Въпреки, че с иска не се претендират лихви, за всеки случай ответника отрича
дължимостта им.
Прокурорът
дава заключение за частичната основателност на иска.
По допустимостта: Искът
е допустим. От изложените в исковата молба фактически обстоятелства на които се
основава исковата претенция, се следва извода, че се претендира обезщетение за
причинени от незаконосъобразен акт неимуществени вреди, причинени от
административен орган – орган по назначаване, издал този акт по повод
изпълнението му. Неправилно е становището на ответника, черпещо аргументиция от
предвидения в ЗМВР ред за обезщетения при прекратяване на служебни
правоотношения. В това отношение следва да се отбележи, че настоящата инстанция
е оставила без разглеждане иска като недопустим с анталогични аргументи. С
определение №8771/11.06.2019 г., постановено
по АД №5688/2019 г. по описа на ВАСы трето отделение, тази юрисдикция е приела,
че искът е допустим, а постановеното от настоящата инстанция определение е
неправилно. ВАС приема, че правото на иск се обуславвяло не от основателността
на претенцията, а от предпоставките/пречките за упражняването му. прието е, че
редът за обезщетяване, основано на обстоятелствата, които се сочат в молбата на
ищеца не е предвиден в специалния закон - ЗМВР, при което е налице имплицитният
довод, че е приложим редът, посочен ЗОДОВ във връзка с АПК.
Несподелимо
е разбирането на ответника за ненадлежната му легитимация да отговаря по иска. От
делото се установява, че органът, чиито незаконосъобразен акт /заповед
№К-5919/30.05.2012 г./ е отменен, е
министърът на вътрешните работи.
Разпоредбата
на чл.205 от АПК дава параметрите на пасивната легитимация на ответниците по
предявени по реда на чл.1 от ЗОДОВ искове. Според тази разпоредба искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Всъщност разпоредбата изисква искът да бъде предявен срещу онова юридическо
лице, в чиято система се намира органът или длъжностното лице, допуснало
незаконосъобразно бездействие или извършило незаконосъобразно действие или
издало незаконосъобразен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.2 от ЗМВР министерството
на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка. Съответно според
разпоредбата на чл.33, т.4 от ЗМВР министерството на вътрешните работи се
ръководи от министър, който представлява министерството. Очевидно е, че издалия
акта орган, по повод на който се търси обезщетение е част от структурата на
юридическото лице министерство на вътрешните работи, като този орган представлява
тази структура. При това положение сочения от ищеца ответник се вписва в
изискването на чл.205 от ЗОДОВ и именно министерството на вътрешните работи е
надлежния ответник по предявения иск.
По
същество исковата претенция е частично
основателна по съображенията, изложени по-долу.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
съвкупно, приема за установена следната обстановка:
По делото не е спорно, а и от материалите по приложеното АД №9305/2012
г. по описа на ВАС се установява, че със заповед №К-5919 от 30.05.2012 г.
министърът на вътрешните работи е наложил на ищеца в качеството му на
полицейски инспектор, V
степен в група „Териториална полиция“, сектор „ОП“ в РУП - Горна Оряховица
дисциплинарно наказание „недопускане до конкурс за израстване в категория или
степен за срок от една година“. Съответно, ищецът е обжалвал тази заповед пред
ВАС, като е образувано цитираното дело, по което е постановено решение
№1185/24.01.2013 г. на тричленен състав на ВАС, с което тази заповед на
министъра е отменена като незаконосъобразна. Министърът е обжалвал по реда на
касационното производство това решение, като видно от решение №6141/08.05.2013
г., постановено по АД №3287/2013 г. по описа на ВАС, петчленен състав на този
съд е оставил в сила решението на тричленния състав.
По делото са изслушани показанията на свидетелите П.И.П. и И.П.И..
Според показанията на свидетелят П., същият е бил колега на ищеца, който
е служил като инспектор в Първомайци. Свитетелят му е помагал в защитата по
повод дисциплинарната преписка. Свидетелят дава показания, че ищецът е изпаднал
в тежка депресия, тъй като след това наказание е следвало наказанието
уволнение. Дава показания и, че е бил
сринат /очевидно психически/, като е останал сам, тъй като останалите колеги
/освен един – двама/ не са го подкрепяли. Сочи се и, че ищецът е имал
здравословни проблеми, започнал е да вдига кръвно налягане, променил се е
стереотипът му на поведение. Колегите му са го избягвали, пострадала е и
работата му, авторитетът му е намалял.
Според показанията на свидетеля И. ищецът е преместен през 2011 г. с
наказание в РПУ - Горна Оряховица от РПУ – Велико Търново. Ищецът е имал опит,
бил е добър служител. След проверка ищецът е бил наказан /с коментирана по
–горе заповед/, като в следствие на това негови колеги са започнали да странят
от него, променило се е отношението им към него в негативен аспект. Ищецът е
станал затворен, започнал е да вдига кръвно, а пътуването – с оглед промененото
му място на изпълнението на задълженията му – се е отразило и в семейните му
отношения неблагоприятно.
Съдът кредитира дадените пред него под страх от наказателна отговорност
показания в частта им, което описват факти и обстоятелства, които са възприети
пряко и непосредствено от тях. Показанията на свидетелите досежно факта на
влошеното здравословно състояние на ищеца следва да се ценят през призмата на
представените писмени доказателства и при съобразяването на правилата на
логиката, каузалната връзка между явленията и фактите и опитните правила.
От страна на ищеца са представени и общо четири болнични листи и един
амбулаторен такъв /болничните листи са от 20.03.2012 г., от 05.04.2012 г., от
08.06.2012 г. и от 22.06.2012 г., а амбулаторния е от 22.02.2013 г./.
Съдът намира, че не следва да обсъжда представеният болничен лист от
20.03.2012 г. Видно от него е, че е налице заболяване на горните дихателни
пътища на ищеца, но същият е издаден в период, предхождащ издаването и
връчването на заповед № К-5919 от 30.05.2012 г., със съдържанието на която
ищецът е запознат на 05.06.2012 г. Очевидно е, че няма как заболяването,
констатирано при прегледа на ищеца на датата на която е издаден посочения
болничен лист, да е провокирано от предвидените неблагоприятни последици на
посочената заповед, която впоследствие е отменена.
Освен горното съдът намира и, че не следва да се обсъжда амбулаторен
лист №1032/22.02.2013 г. По делото е налична заповед №К-8955/03.08.2012 г., с
която ищецът е запознат на 08.08.2012 г. и чрез която е разпоредено
дисциплинарното му уволнение от системата на МВР. Дори и да се приеме, че
болестното състояние на ищеца е във връзка с неблагоприятни за него
дисциплинарни последици, то с оглед хронологията на дисциплинарното му
уволнение и датата на болничния лист следва логичния извод, че болестното
състояние с огромна степен на вероятност е провокирано не от настоящата
заповед, а от заповедта за зисциплинарно уволнение, чиито последици са далеч
по-неблагоприятни за ищеца.
Първият от останалите три болнични листа установява, че по време на
първия преглед ищеът страда от заболяването хордеолум и халацион - локализирани подутини на клепача, като не
става ясно и липсват доказателства, че този вид заболяване може да е
провокирано от влошено емоционално и психическо състояние на страдащия от него.
Вторият лист установява, че по време на
втория преглед лицето страда от невровегетативна дистония – заболяване, което
се изразява в сърцебиене, поява на студени тръпки, главоболие, виене на свят и
прочие неприятни усещания. По същността си това заболяване би могло да е
следствие на отрицателните емоции, причинени на ищеца във връзка с
дисциплинарното производство, което е завършило с незаконосъобразната заповед.
Третият болничен лист установява, че по време
на този преглед пациентът /ищец/ страда от бронхитис акута, или иначе казано
остър бронхит. Посченото заболяване трудно се свързва с конкретно психическо
състояние като основен негов причинител, като липсват допълнителни
доказателства, че то е следствие на конкретно психическо преживяване у ищеца
във връзка с конкретното дисциплинарно производство.
При тези факти се налагат следните изводи от правна страна:
Разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда установен в АПК.
Следва най-напред да се отбележи, че отговорността по чл.1 от ЗОДОВ има
деликтен характер и тя произтича от извъноблигационен източник, който, най-общо
казано, представлява неправомерно действие на администрацията при или по повод
на упражняване на нейните властнически функции, което се проявява като
незаконосъобразно действие или бездействие или като издаване на
незаконосъобразен административен акт. Извън това следва да се маркира и, че за
разлика от класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл.45 – 54 от ЗЗД,
отговорността за специалния деликт, произтичащ от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ е обективна и безвиновна – арг. от
чл.4 от ЗОДОВ, като фактическият и състав не изисква вина под форма на умисъл
или небрежност.
За претенцията за обезщетение е необходимо да са налице няколко
кумулативни предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнението на административна дейност; вреда – имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразният
акт и вреда - имуществена или
неимуществена.
В настоящият случай безспорно се установява, че е налице
незаконосъобразен административен акт, отмене по съдебен ред с влязло в сила съдебно
решение.
Съдът намира и, че са налице настъпили неимуществени вреди. Няма легална
дефиниция за понятието неимуществени вреди, но съдебната практика е извела
наличието на две основни групи случаи, които попадат в обхвата на понятието –
физически болки и емоционални страдания.
В исковата молба не се претендират настъпили физически болки или
страдания, а само наличието на емоционални и психически страдания по повод
задържането на ищеца. Посочените неблагоприятни последици се релевират и в
представената от процесуалния представител на ищеца писмена защита.
Според настоящата инстанция, с оглед показанията на свидетелите П. и И.,
от момента в който заповед №К-5919/30.05.2012 г. е била връчена на ищеца /на
5..2012 г./ до момента на връчването на заповед № К-8955/03.08.2012 г.
на08.08.2012 г., разпореждаща уволнението на ищеца, същият е изпитвал дошевен и
психически дискомфорт, причинен му от разпореденото с първата заповед, като
интензитета на този дискомфорте бил по-висок от нормалния за такава ситуация.
Очевидно е, че депресивното състояние на ищеца не е било обусловено от други и
различни обстоятелства, а наличието му се потвърждава и от съдържанието на
болничния лист от 08.06.2012 г., установяващ, че малко след запознаването съ
заповедта, жалбоподателят е диагностициран със заболяването невровегетативна дистония, при което е
обоснован извода, че разпореденото със заповедта е причинило или най – малкото
е допринесло за проявяването на това заболяване. От друга страна очевидно е, че
това отрицателно психическо и емоционално състояние е продължило до момента на
запознаването със заповедта на министъра, разпореждаща уволнението на ищеца.
Настъпилите или продължаващите емоционални болки и страдания след
обективирането на втората заповед няма как да бъдат обезщетени понастоящем, тъй
като те очевидно биха се свързали с далеч по-неблагоприятните последици, които
заповедта за дисциплинарно уволнение предвижда.
Съдът счита, че тези психически болки, страдания и неудобства са в
причинно – следствена връзка с прилагането на незаконосъобразната заповед за дисциплинарно наказание. Следва да
се посочи в това отношение, че според събраните по делото гласни
доказателствени средства, не се констатират други причини – факти, събития или
състояния – които да са обусловили посочените вече психически страдания, стрес
и неудобство. Характерът на тази предпоставка от състава на деликта по чл.1 от ЗОДОВ предполага настъпването на правно значимо обстоятелство, което обуславя
неминуемото настъпване на причинно – следствена верига от събития и състояния,
която води до настъпване на неблагоприятна промяна в психическото и емоционално
състояние на ищеца. Както се отбеляза, от събраните по делото и ценени съвкупно
доказателства се установява, че тази промяна е настъпила по отношение на ищеца
след запознаването му със заповедта.
По делото не са събрани доказателства за факти и обстоятелства, които да
обосновават различна причина, състояние или събитие, което да е причинило
неблагоприятните психически и емоционални последици за ищеца.
Въпреки посоченото, съдът намира, че тези емоционални страдания, неудобства
и болки не следва да се обезщетяват с претендирания размер на обезщетението. В
това отношение следва да се съобразят както интензитета им, както и влиянието
им върху личността на ищеца.
От една страна времето, за което ищецът чрез незаконосъобразната заповед
е бил лишен от възможността да участва в конкурс за израстване в категория или степен е за срок
от една година. Юот друга страна, моментът на причинените от тази заповед
душевни болки, неудобства и отрицателни емоции е ограничен предвид
запознаването на ищеца на 08.08.2012 г. с дачеч по-неблагоприятната за него
заповед за дисциплинарно уволнение. Най – сетне съдът намира, че влиянието на
незаконосъобразнатазаповед върху личността на ищеца не е в степен, която
обективно е довела до кардинална промяна върху психическото и емоционалното му
състояние. Няма доказателства, че по повод на този стрес и неприятни емоции
ищецът се е нуждаел от специализирано лечение, нито са налице доказателства, че
съответното задържане се е отразило до степен върху съзнателният живот на
ищеца, способна кардинално да промени стереотипа на поведението му.
Спорадичното проява на диагнозата невровегетативна
дистония установява наличието на проявен душеен стрес и дискомфорт, но не и
константно състояние, което да се е установило дълготрайно или да е
рецидивирало прогресивно в продължителен период от време. Всъщност следва да се
отбележи и обстоятелството, че ищецът е бил тнаказван с най – тежкото
дисциплинарно наказание със заповед от
15.07.2004 г. /л.64 от делото/, при което налагането на дисциплинарното
наказание чрез отменената заповед обективно не е било проява на внезапна и
неочаквана дисциплинарна репресия, която да е сварила неподготвен ищеца и оттам
преживяващ за пръв път идентични неблагоприятни емоционални страдания.
Предвид изложеното и по аргумент от
разпоредбата на чл. 162 от ГПК съдът счита, че на ищеца следва да се присъди
обезщетение в размер от 300 лв., като искът се отхвърли в останалата му част.
При този изход на спора, частично основателна е претенцията на ищеца за
разноски, като му се следват разноски за държавна такса от 10 лв. и адвокатско
възнаграждение съггласно представения договор за правна помощ и съдействие и
разписката в него в размер от 580 лв. За ответника разноски не се следват по
аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
|
|
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Министерство на вътрешните работи да заплати на И.Т. ***, ЕГН **********,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 300 лв.
ОТХВЪРЛЯ
иска на И.Т. ***, ЕГН **********, в останалата му част.
ОСЪЖДА
Министерството на вътрешните работи да заплати на И.Т. ***, ЕГН **********,
разноски по делото в размер от 590 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: