№ 25676
гр. София, 15.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110161067 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от „ЕОС матрикс“ ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. И. Л. за следните суми:
938,38 лева – неизплатен остатък от главница, ведно със законната лихва от
06.11.2023 г. до изплащане на вземането; 125,87 лева – възнаградителна лихва
за периода от 24.11.2022 г. до 15.09.2023 г., и 81,47 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 24.11.2022 г. до 05.11.2023 г.
– задължения по договор за потребителски стоков кредит №
806355/01.06.2022г., сключен между длъжника и „Банка ДСК“ ЕАД,
вземането по който било прехвърлено на заявителя с договор за продажба на
вземания (цесия) от 21.07.2023 г., за който длъжникът бил уведомен.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява евентуалната неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност, въведено както в чл. 7, ал. 3 ГПК, така и от практиката Съда
на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът не е натоварен
служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по дело C-243/08
Pannon GSM, както и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, намира, че от представените по
дело документи може да се направи извод за евентуална неравноправност на
някои от клаузите по договора за кредит. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП
неравноправни са клаузите в договор с потребител, които не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Отделно от това чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП предвижда, че е неравноправна клауза в потребителски
договор, която натоварва потребителя с прекомерни по размер неустойка или
парично обезщетение.
Във връзка с това си съмнение настоящият съд е изискал съгласно
указанията на Съда на Европейския съюз, дадени в Определение от
26.11.2020 г. по дело C-807/19 Банка ДСК и Фронтекс интенешънъл и т. 1 от
1
Определение от 06.02.2024 г. по дело Ψ-425/23 Сити кеш, информация от
заявителя как е формиран размера на главницата от 938,38 лева, тъй като е
установил, че в т. 1 от договора за кредит (на лист 9 от делото) е описано, че
на длъжника са били предоставени 1099 лева за закупуване на телефон iPhone
и 148,83 лева за застраховка, като задължението по кредита, върху което са
начислявани лихви според погасителния план (на лист 12 от делото) не е
стойността на получената от длъжника стока – телефон за 1099 лева, а
1247,83 лева, т.е. сборът между посочената цена и застрахователната премия
от 527,90 лева. С молба с вх. № 208959/21.07.2023 г. заявителят „ЕОС
матрикс“ ЕООД е потвърдил това съмнение.
Настоящият съдебен състав намира, че такъв начин на формиране на
задължението по потребителски кредит – добавяне към получената от (или
заплатена в полза на) потребителя-кредитополучател сума на застраховката в
полза на кредитора, и олихвяване и начисляване на такси върху цялата
получена сума, представлява евентуално неравноправен начин на определяне
на задължението по кредита поради евентуално нарушаване на забраната за
начисляване на прекомерни неустойки съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй
като така определената сума („главница“), върху която се изчисляват вноски
по договора за кредит, всъщност не покрива нещо получено от самия
кредитополучател, а представлява част от гаранциите, с които банката си
гарантира връщането на кредита и евентуалните последици при липса на
такова. В същия смисъл се е произнесъл и Съда на Европейския съюз в т. 3 от
Решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, като е
приел, че „общ размер на кредита“ е само полученото от потребителя, а не
цените за услуги по кредита, вкл. застраховка, които се включват в понятието
„общ размер на разходите“ по кредита и участват при формиране на
годишния процент на разходите (ГПР).
Клаузата за начисляване на застрахователната премия като компонент
от главницата противоречи и на общата дефиниция за неравноправност
съгласно
чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като по този начин потребителят заплаща, поемайки
изцяло за своя финансова тежест, обезпечението на банката, което не
съответства с изискванията на добросъвестността, а и освен това дължи не
само застрахователната премия, а и лихва върху нея, възлизаща на 23,29 %
според условията на договора. Ако потребителят беше сключил застраховка
на свободния пазар, то би дължал при забава на вноските за застрахователна
премия само законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която е равна на
основния лихвен процент на БНБ, увеличен с десет процентни пункта, или
към настоящия момент – около 13 %. Това сочи и на евентуално нарушение
на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр, съгласно които неизпълнението по договора за
кредит може да натовари длъжника само със задължение да заплаща законна
лихва, а в случая неизпълнението на задължение, което е уредено изцяло в
полза на кредитодателя,, се обвързва със задължително плащане на лихва в
по-висок размер. Освен това последица от неплащане на вноските по
застраховка съгласно чл. 368, ал. 2 КЗ по принцип е прекратяване на
застрахователното покритие, а не товарене на потребителя с лихви. Поради
2
това, доколкото положението на длъжника в производството по сключения от
него договор със застраховка е значително по-неблагоприятно от това, в
което би се намирал, ако сам отделно беше сключил застраховката отделно,
включването на застрахователната премия в олихвяемата сума по договора
води до вероятна неравноправност.
За да не постави заявителя в неприятното положение да отхвърли
заявлението изцяло, съдът му е дал с Разпореждане № 162398/27.12.2023 г. по
делото възможност да раздели претенциите си между такива за предоставена
главница и за застрахователни вноски. Заявителят обаче е отказал да направи
това с молба с вх. № 22245/24.0.2024 г., като изрично е заявил, че за
„главница“ следва да се смята онова, което кредитодателят бил платил, а то
било цената на телефона и застрахователна премия по застраховка „Живот“.
Както обаче беше установено това разбиране на заявителя пряко противоречи
на тълкуването на Съда на Европейския съюз по въпроса може ли
застрахователна премия да е част от главницата по договора, т.е. от „общия
размер на кредита“.
Оттук следва, че предвиденото в погасителния план заплащане на
възнаградителната лихва върху застрахователната премия се явява евентуална
последица от неравноправна клауза в договора за кредит и тъй като
заявителят изрично отказва да раздели претенциите си на такива,
произтичащи от същинската „главница“ (цената на телефона), и такива,
основани на застрахователната премия, то претенцията за възнаградителна
лихва следва да се отхвърли изцяло на основание евентуална
неравноправност съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Извършеният дотук анализ се основава само на евентуална
неравноправност на клаузите, която съдът не може да прецени напълно в
момента, но както практиката на Съда на Европейския съюз – вече
цитираното Определение от 26.11.2020 г. по дело C-807/19 Банка ДСК и
Фронтекс интенешънъл, така и текстът на приетия по-късно чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК изискват (с оглед безспорния и едностранен характер на заповедното
производство и невъзможността да се събират доказателства от длъжника)
заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се отхвърли при
възникнало основателно съмнение, а въпросът да се разреши в евентуално
спорно исково производство, за което на заявителя се дава възможност да
инициира в срока по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК. В същия смисъл е и т. 31 от
Определение от 06.02.2024 г. по дело C-425/23 Сити кеш и др. на Съда на
Европейския съюз – неуточнените по размер претенции в заповедното
производство не се преценяват от длъжника, а при всяко съмнение съдът ги
отхвърля изцяло.
С оглед на изложеното пропорционално следва и да се присъдят на
заявителя разноски, като искането за издаване на заповед се уважава за
1019,85 лева от общо предявени претенции за 1145,72 лева, или е уважено за
89,01 % от размера си, поради което на заявителя следва да се присъдят 22,25
лева държавна такса и 213,62 лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
3
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 314817/06.11.2023 г., В ЧАСТТА, с която се
изисква издаване в полза на заявителя „ЕОС матрикс“ ЕООД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“
№ 4 – 6, на заповед за изпълнение срещу длъжника К. И. Л., с ЕГН:
**********, и адрес: Н. И., ул. „Г.“ № *, за сумата от 125,87 лева –
възнаградителна лихва за периода от 24.11.2022 г. до 15.09.2023 г. по Договор
за стоков кредит № 806355/01.06.2022г., сключен между длъжника и „Банка
ДСК“ ЕАД, вземането по който било прехвърлено на заявителя с договор за
продажба на вземания (цесия) от 21.07.2023 г., за който длъжникът бил
уведомен.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „ЕОС
матрикс“ ЕООД, с, че може да предяви претенцията си за посочената по-
горе сума срещу К. И. Л., с осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на
определението в сила, като ползва платената държавна такса за вземанията, за
които заявлението е отхвърлено, или 2,52 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „ЕОС матрикс“
ЕООД. Препис да се връчи на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4