РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Сливен, 04. 07. 2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и първи юни, две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 77 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от И.З.К.,
подадена чрез процесуален представител, против Решение № 170 от 25.04.2023 г.,
постановено по АНД № 20232230200121 по описа за 2023 г. на Районен съд– Сливен,
с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /ЕФ/
серия К № 6595624 на ОД на МВР – Сливен, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и
на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, и е осъден жалбоподателят да
заплати на ОД на МВР - Сливен разноски в размер на 80 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са съображения, че:
неправилно съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на ЕФ; налице били нарушения на Наредба
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и непълно описание на нарушението и
приложимите санкционни разпоредби. Моли съда да
отмени решението на Районния съд. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба –
Областна дирекция на МВР– Сливен, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание. По делото е депозирано писмено становище, чрез упълномощен
процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, като счита същата
за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила решението на Районния съд като
правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, Районният съд е приел, че на 13.11.2022
г. в 11:39 часа в *********** при ограничение 70 км/ч, въведено с пътен знак
В26 и Т2 - 2500 м, в населено място, фиксирано с пътен знак Д-11, с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № 11743cc, разположено към кв.
„Речица“, било заснето движение на лек автомобил „Ауди А 4 Олроуд
Куатро“, с рег. № ****** със скорост от 97 км/ч, при приспаднат
толеранс от 3 %.
Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система, серия К № 6595624, в който като нарушител бил вписан
собственикът, на когото е регистрирано МПС - И.З.К. ***. В издадения ЕФ било
отразено, че нарушението е извършено в условията на повторност,
в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3375382. С процесния електронен
фиш, за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2 вр.
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр.
чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя било наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева.
За да потвърди процесния ЕФ като законосъобразен,
Районният съд е приел за установено извършването на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя; изложил е съображения за
неоснователност на наведените в жалбата доводи; счел е, че наложеното наказание
е правилно определено; приел е, че не са налице съществени нарушения, допуснати
при издаването на обжалвания ЕФ. При тези изводи, Районният съд е потвърдил
обжалвания ЕФ.
Към доказателствения материал по делото са приобщени:
снимка-клип № 11743сс/ 0248060; Протокол за използване на АТСС Рег. №
804р-6074/2022 г.; снимка от 13.11.2022 г.; Извадка от АИС АНД за ЕФ Серия К
№6595624; Протокол за проверка №128-СГ-ИСИС от 13.10.2022 г.; Заповед №
А-616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН; ЕФ Серия К № 3375382; Извадка от
АИС АНД за ЕФ Серия К № 3375382; Писмо №804000-1548/ 06.02.2023 г. на Началника
на сектор ПП, ОД на МВР – Сливен, ведно с приложения; Писмо №804000-1546/
06.02.2023 г. на Началника на сектор ПП, ОД на МВР – Сливен с приложена справка
за регистрация на МПС от АИС-КАТ; Писмо №804000-2439/ 28.02.2023 г. на
Началника на сектор ПП, ОД на МВР – Сливен; Писмо №804000-3867/ 05.04.2023 г.
на Началника на сектор ПП, ОД на МВР – Сливен с Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №17.09.5126.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт. За да се отговори на същите, касационният съд
следва да обсъди събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 220 от АПК,
касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От
събраните от Районния съд доказателства е установено, че административното
нарушение, за което касационният жалбоподател е санкциониран, е извършено.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че
оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния Районен съд, съобразно
правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в
рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Районния съд е
допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице жалба.
От доказателствата, събрани пред първоинстанционния
съд, се установява по категоричен начин, че на 13.11.2022 г. в 11:39 часа в ******,
с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1
с № 11743cc, разположено към кв. „Речица“, било заснето движение на лек
автомобил „Ауди А 4 Олроуд Куатро“,
с рег. № ****** със скорост от 97 км/ч,
след приспаднат толеранс от 3 %, която скорост е с 27 км/ч над разрешената скорост от 70
км/ч, въведена с пътен знак В26 и Т2 - 2500 м, за населено място, фиксирано с
пътен знак Д-11. Липсват данни автомобилът да е бил управляван от друго лице,
различно от собственика на автомобила. Видно от Писмо № 804000-1548/ 06.02.2023
г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР– Сливен /л. 27 от делото на Районния
съд/, декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е подавана.
С нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за водачите на пътни превозни средства е въведено задължение при избиране скоростта на движение да не превишават посочените в същата стойности на скоростта. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Неизпълнението на този законов императив е прогласено за административно противоправно деяние в нормата на чл. 182 от ЗДвП, като съобразно ал. 1, т. 3, на водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с превишаване от 21 до 30 км/ч, се налага наказание глоба в размер на 100 лева. Когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието, което се налага е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, които твърдения не се споделят от настоящата
касационна инстанция. Решаващият съдебен състав е анализирал всички относими
доказателства и приложими правни норми, като е обсъдил и наведените от
жалбоподателя доводи. Въз основа на същите е формирал правни изводи, които се
споделят от касационната инстанция.
Електронният фиш съдържа точно и ясно описание на
нарушението, същото е описано както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация; посочено е мястото на нарушението, което е конкретизирано в достатъчна
степен. В приложената към административнонаказателната преписка снимка, която
съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, са отразени точните координати на мястото
на нарушението, измерената скорост на автомобила и регистрационният номер на
автомобила. От посочените доказателствата по делото се установява, че
процесното нарушение е установено и санкционирано при спазване на всички
съществени правила, регламентирани в ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като е спазено и
изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Видно от
доказателствата по делото, за използването на АТСС е попълнен протокол съгласно
приложението, който е съпроводен със снимка на разположението на уреда. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
законосъобразно по предвидения в ЗДвП специален ред за налагане на глоба с
електронен фиш. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
С обжалваното решение Районният съд е потвърдил
електронния фиш за глоба в размер от 200 лева. В изпълнение на чл. 220 от АПК
касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на
фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Видно от
представения по делото ЕФ Серия К № 3375382, влязъл в сила на 10.03.2022 г.,
жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение от същия вид, като към
13.11.2022 г. - датата на нарушението, санкционирано с ЕФ Серия К №6595624,
едногодишният срок по смисъла на §6, т. 33 от ДР на ЗДвП не е бил изтекъл. Нарушението
несъмнено е извършено в условията на повторност, при което
приложението на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП се преценява като правилно, до какъвто
извод е стигнал и Районният съд.
При горните изводи настоящата касационна инстанция
приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, и се явява
правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените
от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната
съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира,
че доводите в касационната жалба са неоснователни. По изложените съображения,
Районният съд правилно е потвърдил процесния електронен фиш, поради което
съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.
На основание чл. 63д, ал. 4 във вр.
с ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана
от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2
от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 170 от 25.04.2023
г., постановено по АНД № 20232230200121 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Сливен.
ОСЪЖДА И.З.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен,
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: