Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
гр. Велико Търново, 28 .04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.К., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №733 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „Валентина-95“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Полтава“ №11, вх.А, ап.27, чрез адв. Й.Х., против Заповед за налагане на ПАМ
№10 923/10.11.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико
Търново, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски
обект – магазин „Валентина“, находящ се в гр. Велико Търново, ул.
„Независимост“ № 44, стопанисван от жалбоподателя и е забранен достъпа до него
за срок от 14 дни.
Твърденията в жалбата са, че процесната
заповед е незаконосъобразна, немотивирана и постановена в несъответствие с
целта на закона. Като конкретни нарушения се сочат фактическата липса на мотиви
за налагането на принудителната административна мярка и определяне
продължителността на същата, поради което от формална страна ИАА е
незаконосъобразен. Изтъква се, че по
този начин е допуснато и съществено нарушение на административно
производствените правила, ограничаващо правото на защита на страната и лишаващо
съда от възможност да провери законосъобразността на административния акт.
Развиват се и подробни съображения за несъответствие на приложената ПАМ с целта
на закона, както и за нарушаване на принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК,
вкл. чрез нанасяне несъответни вреди както на адресата, така и на работещите в
обекта лица, които ще бъдат лишени от законово гарантираното им право на труд.
С тези мотиви, подробно изложени в подадената жалба, от съда се иска отмяната на оспорената
заповед.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се
явява, представлява се от адвокат Х., която поддържа така подадената жалба, по
аргументите в жалбата и допълнително изложени такива в писмено становище,
представено в срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Претендира заплащането на направените по делото разноски, за което представя
списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Прави
възражение за прекомерност на претендираното
от ответника юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна – Началник отдел
„Оперативни дейности“-Велико Търново, ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител... заема становище за неоснователност на така
подадената жалба. Посочва, че в хода на проверката безспорно е установено, че
от страна на търговското дружество е допуснато нарушение на императивната
разпоредба от Наредба Н-18, а именно чл.25, ал.1, която задължава търговеца,
независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително да
се издава фискална касова бележка от намиращото се и функциониращо в търговския
обект фискално устройство. В тази връзка изтъква, че от протокола за извършване
на проверка се установява, че търговецът не е издал касова бележка при извършената
контролна покупка, а на един по-късен етап, което е нарушение на разпоредбите
на Наредба Н-18. Моли да се потвърди заповедта. Претендира заплащането на
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. В указания от съда срок не представя
писмени бележки.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, включително тези в административната
преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от
фактическа страна следното:
Обжалваната заповед е издадена след извършена на
02.11.2020г. в 11:35 часа от инспектори по приходите при ЦУ на НАП, ГДФК, отдел
„ОД“ – В. Търново проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС – магазин „Валентина“, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Независимост“
№44, стопанисван от „Валентина-95“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Полтава“ №11, вх.А, ап.27. При проверката
било установено, че в проверявания обект се предлагат – текстил, блузи, рокли,
панталони, кожени ръкавици, колани и чанти, както и злато с печат 5.85 и сребро
9.25. Търговския обект е с работно време от понеделник до събота от 10:00 часа
до 19:00 часа, неделя от 10:00 часа до 18:00 часа. В обекта има налично ПОС
терминално устройство на Банка ДСК и няма наличен програмен продукт. Безспорно
е по делото, че от страна на жалбоподателя са представени необходимите
документи за експлоатираното в обекта ФУ - свидетелство за регистрация, договор
за сервизно обслужване, паспорт, удостоверение за регистрация за продажба на
изделия от благородни метали и скъпоценни камъни от местно производство и внос,
кочан с ръчни касови бележки и кочан с комбинирани касови бележки
(неизползвани) и книга за дневните финансови отчети за текущата година. В хода
на проверката, преди легитимация на проверяващия екип, била направена контролна
покупка на един брой кожени ръкавици на стойност 25,00 лева в 11:23 часа. Сумата била
заплатена в брой от М.М.М.– инспектор по приходите и била приета от В.Ст.-
съдружник в търговското дружество, но не била издадена фискална касова бележка.
След легитимация, от проверяващите бил изискан дневен финансов отчет - в 11:35
часа, при което посоченото лице, маркирало и издало фискален касов бон № 001405
от 02.11.2020г. в 12:37 часа, за един брой кожени ръкавици на стойност 25,00
лв., непосредствено след което извела дневен финансов отчет с №001406 от
02.11.2020г. в 12:38 часа. Било установено, че часът на касовия апарат е напред
с един час от астрономическото време. При проверката били засечени паричните
средства в касата на проверявания обект, при което не била установена разлика в
касовата наличност на фискалното устройство. Посочените обстоятелства са
отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА №0295657 от 02.11.2020г.
Констатираното от проверяващите неиздаването
на фискален касов бон е определено като нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 във
вр.чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 1 и
ал.4 от ЗДДС. Така констатираното е послужило за основание по чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за
издаване на оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна
мярка „Запечатване на обект“ за срок от 14 дни от влизане в сила на заповедта.
Със същата заповед на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена и
принудителна административна мярка „Забрана за достъп“ до обекта за същия срок,
като е указано наличните стоки да бъдат отстранени до определената дата на
запечатването му. Заповедта е връчена на представляващия дружеството на
13.11.2020 г., видно от разписката към нея. Недоволен от приложената ПАМ
„Валентина-95“ ЕООД я е оспорила пред настоящия съд с жалба вх. № 26339/
25.11.2020 г., подадена чрез административния орган.
Като писмени
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорената заповед, изпратени с писмо изх. № 26339#2/ 26.11.2020 г. на
директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, както и представените такива от ТД
на НАП Велико Търново с писмо вх. № на съда 4677/03.12.2020г., ведно с Протокол
№1179724/18.11.2020г. и писмо изх. № ВтрК № 26339#9/06.04.2021 година на Началник отдел
„Оперативни дейности Велико Търново и служебна бележка от 05.04.2021 година,
издадена от зам. директор Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Велико Търново.
Приети като доказателства са и представените от процесуалния представител на
жалбоподателя Оборотна ведомост от
01.01.2020 година до 30.11.2020 година и
оборотна ведомост от 01.01.2020 година до 31.12.2020 година на
„Валентина 95“ООД.
По искане на
процесуалния представител на жалбоподателя, на основание чл.193, ал.1 от ГПК
вр. с § 2 от ДОПК е открито производство по установяване истинността на
съдържанието на официален документ, представляващ Протокол за извършена
проверка № 0295657/02.11.2020 година, като е указано на жалбоподателя, че носи доказателствената
тежест за установяване на неверността на съдържанието на оспорените писмени
документи и му е дадена възможност да прави доказателствени искания и да сочи
доказателства.
Разпитана е като
свидетел В.Л. С., която работи в магазин „Валентина-95“. Същата посочва, че с отварянето на магазина, около 10
часа, е влязъл клиент, пазарувал е на стойност 1000 лв., тя му е издала касова
бележка и жената си е тръгнала. В този момент са влезли двама млади мъже, като
единият е започнал да мери кожени якета, като за целта тя вадила на работния
плот и ги показвала, а той ги пробвал. В това време другият мъж мерил ръкавици,
като избирали такива с най-хубава кожа. През това време, докато тя се
занимавала още в мъжа с якетата, този оставил 25 лв. на работната маса, където били натрупани якетата, където пробвал
другият мъж и тръгнал, а касовият апарат бил съвсем на другия край на магазина.
Те тръгнали и излезли, като в този момент, тя взела парите от работната маса с
натрупаните якета, за да ги отчете и тръгнала към касата, и в този момент
мъжете влезли и тя им подала касовата бележка, но това се случило след като са се върнали отново в
магазина - няма и за една-две минути разлика. Посочва, че касата е на метър и
половина от входната врата, а работната маса, където единият мъж е мерил якета
и където другото момче е оставило тези 25 лв. е на средата на магазина навътре,
където се обслужват клиентите и се оправя стоката. В момента, в който била
отрупана работната маса, не пипала
парите, той ги сложил до
якетата и тя не е имала достъп до касата. Даже му
казала на момчето, защо ги е оставил там парите. Да, взели са ръкавици от
магазина. Като влезли отново в магазина, тя не била стигнала още до касовия
апарат с парите. След това касата си излязла, имало касова бележка, всичко си
равняло с предното маркиране. Била сама в магазина в този момент.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна и като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация – адресат на оспорения административен акт, стопанисващ търговския
обект за който е разпоредено запечатване, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150
и чл. 151 от АПК.
Предвид горното и липсата на някоя от останалите предпоставки по чл. 159 от АПК,
подадената жалба се явява процесуално допустима за разглеждане по същество в
настоящото производство.
След извършена на основание чл. 168, ал.
1 от АПК проверка съдът установи, че Заповед №10 923/10.11.2020г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП -
гр. София е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата
компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална
агенция по приходите и т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП. С оглед на горното съдът приема, че издалото
оспорения административен акт лице, е притежавало необходимата за това
материална компетентност.
Неоснователни са наведените от
жалбоподателя възражения, че в оспорения административен акт не са изложени
мотиви, в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта за налагане на ПАМ се съдържа словесно описание на
приетите за установени от административния орган факти, посочване на правното
основание за налагането на принудителната мярка, а също и съображенията, даващи
основание за това – нарушаване от данъчния субект на реда осигуряващ
отчетността на извършваните продажби и последващ контрол, възможното невярно
определяне на публични задължения, като последица от това нарушаване,
гарантиране на засягане на данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните
приходи. В заповедта са изложени мотиви относно така определената
продължителност на ПАМ. Тези мотиви са изцяло бланкетни, като тяхната преценка
ще бъде направена при изследване на материално- правната законосъобразност на
заповедта.
В хода на административното производство
органите по приходите са изпълнили
задълженията си по чл. 26 и сл. от АПК, доколкото са извършили проверката си в присъствието на
представител на жалбоподателя. По отношение на второто твърдяно процесуално
нарушение на чл. 35 от АПК съдът го намира за основателно, доколкото от органа
не е изяснена фактическата обстановка. В случая органът се позовава единствено
на съставения протокол. Липсват обаче други доказателства, вкл. свидетелски
показания, не е съставен и АУАН, който да се ползва с доказателствена сила. В
този смисъл Решение № 16288 от 28.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9167/2018 г.,
Решение № 41 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3877/2018
Съдът намира, че при
неправилно установени факти оспорения административен акт е постановен в
противоречие с целта на закона – определен е срок на ПАМ в размер на 14 дни за
нарушение, което не се установява от констатациите на контролния орган, като не
са изложени мотиви относно необходимостта за действие на мярката в такъв срок.
В заповедта бланкетно е посочено като основание, че запечатване на обекта за
срок от 14 дни в достатъчна степен ще защити обществените интереси и постигне
целите на закона относно превъзпитание на нарушителя, но изложеното не може да
се определи като мотиви, тъй като представлява цитиране на основни принципи при
прилагане на административната принуда, а не е посочване на конкретни факти,
обстоятелства или съображения, свързани с поведението на нарушителя, с други
негови предходни нарушения, обусловили определянето на конкретната степен на
административната принуда, в случая срока за налагане на ПАМ. Мотивите съгласно
които срокът е съобразен с факта, че при продължаване на това нарушение за
бюджета биха произлезли значителни и труднопоправими вреди отново са бланкетни,
не са относими към конкретното нарушение и нарушителя и от тях не може да бъде
обоснован извод какви по размер и начин на причиняване са значителните и
труднопоправими вреди презюмирани от административния орган.
Непосочването на конкретни мотиви
относно срока, за който се налага принудителната административна мярка,
съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т.
4 АПК, тъй като лишава съда от възможност да установи дали актът е
постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. Изискването на закона за излагане на мотиви относно размера на
срока, за който е постановена ПАМ не се преодолява с налагане на мярка в срок
към средния установен от закона. След като законодателят е предвидил срок до
един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен
да обоснове защо е определил точно този размер на срока на мярката. Като не е
изложил факти и мотиви относно цитираните обстоятелства имащи значение за
определяне на срока на ПАМ, съдът не би могъл да прецени дали административният
орган е упражнил правомощията си в съответствие с целите на закона, което е
едно от основанията, посочени в чл. 146 АПК,
за оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение е особено
съществено и е основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. В
тази насока Р. №1842 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. №11180/09 г.; Р. № 10344 от 2011г., ВАС, Първо О.;
Р.№ 13230/2011г.; Р.№ 12123/2011г., Осмо О.; Р. № 16395/2011, др./.
В обстоятелствената част на ПАМ, не е
посочено дали нарушението е извършено за първи път или търговецът е извършвал и
преди подобни нарушения. Не може да бъде направен извод как административният
орган е установил факти, свързани с труднопоправима вреда за фиска и в какво се
състои тази вреда.
В случая, с процесната заповед е наложена
принудителна административна мярка предвид извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 във вр.чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 1 и ал.4 от ЗДДС.
Правопораждащият юридически факт, както за налагане на административно
наказание, така и за налагането на принудителна административна мярка е
осъществен състав на административно нарушение, като обективната и субективната
му съставомерност следва да е безспорно установена от събраните доказателства.
Както вече беше посочено в настоящото решение, тази доказателствена тежест е за
административния орган, наложил мярката, т.е. за ответника. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ, а получателят е длъжен да
получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускане на обекта.
Съгласно
чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод
по чл. 3, ал. 1 -съгласно т.1. Настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай нарушението, за което е
приложена обжалваната ПАМ не е установено по безспорен начин. Тук именно следва да се посочи, че в
хода на съдебното производство, по реда на чл. 193 от ГПК, по искане на
жалбоподателя бе открито производство по оспорване истинността - верността на
съдържанието на Протокол за извършена проверка № 0295657/02.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Велико Търново, който като официален свидетелстващ документ, има
обвързваща за съда материална доказателствена сила. Доказателствената тежест е
разпределена съобразно правилата на чл. 193, ал. 3 от ГПК. По искане на
жалбоподателя по делото беше разпитана като свидетел В.Л. С.,
от показанията на която се установи, че преди проверяващите в магазина е имало клиент, който е пазарувал на
стойност 1000 лв., за което тя му е издала касова бележка и жената си е
тръгнала. В този момент са влезли двама млади мъже, като единият е започнал да
мери кожени якета, като за целта тя вадила на работния плот и ги показвала, а
той си пробвал. В това време другият мъж мерил ръкавици. Докато тя се занимавала
още с мъжа с якетата, другият мъж оставил 25 лв. на работната маса, където били натрупани якетата и където пробва
другият мъж и тръгнал, а касовият апарат бил съвсем на другия край на магазина.
В момента, в който мъжете излезли от магазина, тя взела парите от работната
маса с натрупаните якета и тръгнала към касата, за да ги отчете. В този момент
мъжете влезли и тя им подала касовата бележка, като това се случило след като те отново се върнали в
магазина. Свидетелката посочи, че касата е на метър и половина от входната
врата, а работната маса, където единият мъж е мерил якета и където другото
момче е оставило тези 25 лв. е на средата на магазина навътре, където се
обслужват клиентите и се оправя стоката. В момента, в който била отрупана
работната маса, не пипала парите, мъжът ги сложил до натрупаните якета и тя не е имала достъп до касата. Потвърждава,
че са взели ръкавици от магазина. Изтъква, че касата си излязла, имало касова
бележка, всичко си равняло с предното маркиране. Била сама в магазина в този
момент. Съдът кредитира показанията на
свидетелката като обективни и кореспондиращи си, доколкото са дадени под страх
от наказателна отговорност, а и същите се потвърждават от събраните по делото
доказателства. От същите става ясно, че продавач-консултанта в магазина е
предприела действия за издаване на фискална касова бележка на проверяващите
като се е насочила към касата, за да регистрира продажбата на ръкавиците, макар
същите да са напуснали обекта. Съдът намира поведението на органите по приходите
за подбуждане за извършване на административно нарушение, тъй като при
посещението си в търговския обект същите са оставили парите на работната маса и
са напуснали обекта без да изчакат да им се издаде фискална касова бележка.
Именно при връщането им в обекта, такава им е дадена. От така изложеното
недвусмислено се налага извода, че не е осъществено нарушение по чл.25, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006г., а именно - неиздаване на фискален бон. Нещо повече, ако
действително за контролната покупка не беше издадена касова бележка, то би
следвало в касата на търговския обект да има положителна разлика най-малко
равна на стойността на твърдяната контролна покупка – в случая 25, 00 лв. /вж.
в този смисъл Решение на ВАС № 12985/25.10.2018 г. по адм. д. № 6372/2018г; Решение
на ВАС № 14637/31.10.2019 г. по адм. д. № 7851/2019г/. В конкретния случай при
извършване на съпоставка между разчетената касова наличност и установената на
място не е установена разлика. Това обстоятелство, съпоставено с факта, че
търговският обект е с работно време от 10.00 до 19.00 часа, а процесната
проверка е започнала в 11.35 часа, т.е. час и половина след началото на
работното време, е индиция, че извършените продажби в магазина надлежно се
отчитат чрез намиращото се в обекта фискално устройство. Предвид така
изложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява извършване на соченото от приходните органи нарушение от
жалбоподателя, а именно осъществяване на продажба, за която не е издадена
фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство.
От друга страна
заповедта за налагане на ПАМ се явява постановена преждевременно и затова в
противоречие с целта на закона и по следните съображения: Съгласно чл.
186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, осъществило състава на нарушенията изброени в т. 1
до 3 на същата алинея. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните
стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или
от упълномощено от него лице. От съдържанието на ЗНПАМ следва, че органът я
прилага, за да обезпечи събирането на санкцията, която е наложена. Този извод
следва и по арг. от чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, доколкото е предвидено предварителното й прекратяване от
органа, който я е наложил, след като административнонаказаното лице направи
искане за това и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената
санкция е заплатена изцяло. В случая обаче НП към момента на издаване на ЗНПАМ
не е издадено, нито е съставен АУАН. От
съдържанието на протокола за извършена проверка се установява, че на представляващия
дружеството е указано да се яви в 09:00 часа на 18.11.2020г. ТД на НАП Велико
Търново за съставяне и връчване на АУАН. В хода на съдебното дирене ответникът
не ангажира писмени доказателства и не представи съставен АУАН, респ. издадено
наказателно постановление във връзка с извършеното нарушение. За извършените
административни нарушения безспорно се прилага ЗАНН, поради което не може
административното нарушение да се установява с мотивите на ЗППАМ, а само със
редовно съставен АУАН. Чрез неиздаване на НП, органът е препятствал
жалбоподателя да се ползва от възможността да заплати имуществената санкция и
от там да прекрати действието на наложената ПАМ- чл.187, ал.4 от ЗДДС
Заповедта за налагане на ПАМ е издадена и
в противоречие с чл. 22 от ЗАНН,
съгласно който за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Както се посочи
по- горе след като извършването на съответното нарушение не е установено по
надлежния за това ред, то не може да се направи извод, че така наложената ПАМ
няма да изпълни превантивната или преустановителната си функция, нито е
относима към поправянето на вредните последици от деянието, т. е. ПАМ е
наложена в противоречие с целта на закона.
В случаи от вида на разглеждания,
налагането от административния орган на принудителните административни мерки се
извършва при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при
установено административно нарушение, същият няма правомощията да преценява
следва ли да наложи или ПАМ или не. Именно този правно релевантен факт не е
установен по предвидения от закона ред.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за
основателна. Оспореният административен акт, като неправилен следва да бъде
отменен.
При този изход на делото в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, за
които има представен списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и са в
размер на 570- петстотин и седемдесет- лева, от които държавна такса - 50 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 520 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Валентина-95“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Полтава“
№11, вх.А, ап.27, Заповед за налагане на ПАМ №10 923/10.11.2020г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект – магазин „Валентина“,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Независимост“ № 44, стопанисван от
жалбоподателя и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да заплати на „Валентина-95“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Полтава“ №11, вх.А, ап.27 разноски в производството в размер на 570,00 лв.
(петстотин и седемдесет лева).
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ