№ 663
гр. Ямбол, 09.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Т. С. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело
№ 20222330101606 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Страните са редовно призовани.
Молителката се явява лично и с адв. Б., редовно упълномощен.
Ответникът по молбата се явява лично и с адв. М. Х., редовно
упълномощена.
Адв. Б. – Липсват пречки, моля да се даде ход на делото.
Адв. Х. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Б. – Уважаема госпожо Председател, нямаме други искания.
Уважаемият съд направи всичко, което зависи от него, за да изясни
обстоятелствата по ИМ.
Адв. Х. – Уважаема госпожо Председател, ще моля да дадете
възможност за изслушване на доверителя ми в днешно с. з., с оглед
новонастъпили факти и обстоятелства, касаещи интересите на детето.
1
Считам, че не е налице психически тормоз по отношение на
малолетното дете. Факт е, че е налице силна емоционална връзка между
бащата и детето и същото с разрешение на майката се е виждало с баща
си, т. к. е плачело, поради което майката е осъществила контакт с
доверителя ми и е разрешила контакт между детето и бащата. Детето е
желаело контакт с баща си, такъв контакт между детето и бащата се е
осъществил на „***“, след връзка на майката и бащата, и т. к. считам, че
тази връзка не следва да се прекратява, ще моля за този факт да бъде
изслушан доверителят ми.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема социален доклад от 29.08.2022 г. на ДСП - Я..
Ответникът В. – За първи път съпругата ми се обади и попита дали
искам да видя малката, защото детето плаче, т. к. мина много време,
през което не сме се виждали. Уговорихме си среща на парк „***“,
където тя доведе малката ми дъщеричка. Остави ми я за 1 час с багаж.
После се върна и аз й предадох детето и багажа. Оттогава досега детето
всяка седмица е при мен, т. к. непрекъснато иска да ме вижда и по
„Вайбър“ плаче за мен. С нейно разрешение моите родители взимат
детето и то идва на село. Последния път детето стоя 8 дни при нас.
Изкарахме си много добре. Детето беше весело и игриво. Последния
път беше тази седмица, когато тя ми се обади на „Вайбър“, че детето
плаче за мен и аз казах: „Добре. Утре ще дойдем да те вземем“, а
малката ми каза: „Не. Искам сега“. Майка й се съгласи и моите
родители веднага взеха детето и то стоя 3 дни вкъщи, и после си го
върнах при майка му. Има много силна емоционална връзка между мен
и детето. То ме търси и прегръща. Постоянно ми повтаря: „Липсваш ми.
Кога ще се върнеш? Липсваш ми, тате.“. Аз й казах: „Още утре ще
дойда пак при теб“.
Контактите са в моето село. Малката ми дъщеря беше там. Майка
ми и баща ми бяха там. Тя ми я дава. Предава я на майка ми и баща ми с
2
ясното съзнание, че детето идва при мен.
Молителката В. – Аз не знам за това, че ще бъде с детето, когато я
предавам.
Адв. Б. – Както каза ответникът, доверителката ми предава детето
на родителите му.
Адв. Х. – Лично е предено детето на бащата на „***“.
Ответникът В. – Да, тя лично ми го предаде и отлично знае, че аз
живея на село при родителите ми.
Молителката В. – Аз откъде да зная, защото може да живее в друга
къща при дядото. Аз предавам детето на бабата и дядото, а не на
бащата.
В сряда на 07.09 дойдоха в семейното жилище родителите на Д. и
ме заплашваха да оттегля това дело, защото може да има много лоши
последствия. Баща му ми ръкомахаше с пръст и настояват да напуснем
семейното жилище, защото той няма къде да живее, както и да отстъпя
семейната кола. Всичко става пред 2-те деца, а аз съм ги викала за
помощ през нощите и голямата ми дъщеря също ги е викала, когато той
е агресивен. През целия период той манипулира голямата ни дъщеря,
като я кара да се чувства длъжна да ни събере, понеже той няма къде да
живее, като сме разделени.
Ответникът В. – Лъжа. Голямата днес ще идва при мен.
Молителката В. – Тя го каза и пред „Закрила на детето“, че е
обидена на баща си. В понеделник се среща с него, а не всеки ден. В
понеделник на 05.09 той за пореден път й каза, че тя е човекът, който
може да отмени това дело и й е предлагал да живеят в това жилище те
двамата, а аз и малката ми дъщеря да се изнесем. Тя дори ме моли да
пусна ограничителна заповед и за нея. Моля съдът за максимален срок
да ограничи контактите му с малката дъщеря, защото без тези
ограничения, той ще я използва за манипулация в нашите отношения.
След като се запознах със социалния доклад и виждам, че Д. отрича
домашното физическо и психическо насилие. Чудя се как може да лъже
институциите. На първото дело той приза, че е виновен, както и майка
3
му и полицаите и другите свидетели потвърдиха. Голямата дъщеря и в
2-та доклада заявява, че от малка е свидетел на домашно насилие и е
викала бабини си за помощ много пъти. Той не си даде равносметка за
нищо и продължава да ползва детето за манипулация. Моля за
максимално ограничение, защото нямаме никаква защита.
Ответникът В. – Заявявам, че ако тя реши, аз съм готов веднага да
се събера с нея и да започнем нов живот, и да осигурим всичко
необходимо на нашите деца. Молим съм я и съм се заклевал, че оттук
нататък нашият живот ще протече по друг начин. Тя е човекът, който
ми е блокира телефона и не иска контакт дори за детето. Пред свършен
факт аз научвам, че тя води децата на море. Не ми се е обадила, че
детето е болно или че ще ходи на екскурзия. Само ми каза: „Аз няма да
ти давам обяснения къде ги водя“. Нямаме ли равни родителски права
все още? А ти защо лъжеш, че не знаеш къде отива детето? Отлично
знаеш, че детето е при мен. С голямата ми дъщеря се чувахме. Тя ми
казва: „Утре ще дойда. Вземи ми пържолки!“. Тя всяка седмица си идва
на село и си готвим и сладкиши има. Манипулацията е от вас.
Адв. Х. – Разговорът на детето със социалните е станал пред Вас, а
не е редно.
Ответникът В. – Голямата ми каза, че не са я разпитвали. Задали са
и само 2 въпроса. Разговаряли са с майката, а детето просто се е
съгласило. По отношение на малката, тя отлично знае, че детето идва
при мен.
Адв. Б. – Правим искане да бъде призована голямата им дъщеря.
Адв. Х. – Самата доверителка каза, че пред нея е разпитвано детето.
Молителката В. – Той злоупотребява, че давам детето на бабата и
дядото, а той се вижда с него.
Ответникът В. – Разведи се с мен, но да имаме нормална
комуникация за децата.
Адв. Б. – Правим искане да бъде допусната до разпит голямата им
дъщеря С. В., която на процесната дата е била непосредствено на място.
Ответникът В. – Виждал съм се с малката ми дъщеря със
4
съгласието на адвоката й. Тя дава детето лично на мен. Не съм съгласен
да се разпитва голямата.
Адв. Б. – Оттегляме искането си предвид желанието на
подзащитната ми и предвид желанието на ответника дъщеря му да не
бъде допускана до разпит. Клиентката ми счита, че не следва да
причинява този психически стрес на дъщеря си, поради което оттеглям
искането за допускане до разпит.
Нямам други доказателствени искания. Да се приключи съдебното
дирене.
Адв. Х. – Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
съдебното дирене.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Б. – Уважаема госпожо Председател, поддържаме изцяло ИМ,
както е депозирана. По отношение на осъщественото домашно насилие
на 14.06.2022 г., изразяващо се във физическо, психическо и
емоционално, а дори бих могъл да кажа и сексуално насилие- съвсем
нормално и разбираемо за нас, ищцовата страна, е ответникът да
оспорва и да не си признава всичко това, което е изложено в ИМ,
поради това законът ясно е посочил, че съдът трябва да вземе
решението на база събраните доказателства в съдебното производство.
Уважаемият съд направи всичко възможно, като днес е 3-то заседание и
уважи исканията на страните с цел изясняване на обстоятелствата по
отношение на ИМ. Считам, че в хода на тези заседания се събраха
безспорни доказателства, че на 14.06.2022 г. около 23 часа ответникът е
дърпал, влачил за косата и правил опити да души, както и се е заканил с
убийство на подзащитната ми Д. В. В.. В подкрепа на това е
обстоятелството, че в този ден тя е потърсила помощ на тел. 112, ясно е
5
посочила каква е причината, поради която търси помощ от спешния
телефон. В подкрепа са и изслушаните свидетелски показания на 2
полицейски служители М. и Д.. Те ясно посочват, че когато са отишли
на място на адреса, са посрещнати от молителката, която е била видимо
разстроена и им е обяснила за осъщественото насилие. Видно от
техните показания и от приложената по делото полицейска преписка в
този ден и час са свалени обяснения на двете страни. Обясненията на
полицейските служители не се отличават по нищо от това, което е
изложено в ИМ, което говори за истинността на изложените факти и
обстоятелства от нея. Ответникът отрича и пред полицаите е отрекъл,
какво се е случило. Той е бил на масата в хола с бира и салата.
Ответникът-Фъстъци.
Съдът предупреждава ответника да не говори в залата, без да му е
дадена думата.
Адв. Б. – Той е бил много учуден, защото както в обяснението си
пред полицейските служители и в ИМ, молителката е посочила, че това
насилие не датира от 13-14.06.2022 г., а датира от 13 години, но
вследствие на отправени от ответника закани и заплахи, тя не е смеела
да потърси съдействие от институциите, и затова ответникът е останал
учуден, че тя е потърсила съдействие. Моля, неговото учудване да не
бъде кредитирано, само в насоката, която изложих преди малко.
Изложено е в ИМ по отношение на осъществено насилие на 14.06.2022
г., че е станало и в присъствието на малката им дъщеря Г.В., както сме
посочили, когато тя се е събудила, именно от нанасяния побой на майка
й, дърпания, закани и т. н., детето уплашено е реагирало, като е
попитало: „Тате, какво пак правиш на мама?“. В доклада си това
обясняват и полицейските служители М. и Д., че момичето е било
разстроено, плачело е и не е искало да се отделя от майка си. В своите
показания полицаят Д., който е свалял обяснение на подзащитната ми,
ясно посочи, че: „малкото дете плачеше и не искаше майка му да го
оставя само“. В подкрепа на твърденията ни, че е осъществено насилие
спрямо подзащитната ми не само към дата 14.06.2022 г., но и преди
6
това, са отчасти обясненията, дадени от майката на ответника г-жа В..
Същата с много притеснение се опитваше да не доизказва това, на което
тя е ставала свидетел и това, с което ищцата я е запознавала и е искала
от нея съдействие. Ще цитирам от протокола: „ аз усещах и тя ми е
казвала, че в последните месеци има някакви…. и през годините битови
такива за глупави неща“. След заповедта г-жа В. е провела разговор с
ищцата, видно от протокола: „защо забранителни заповеди пускаш...
защо не се разведете“. Г-жа В. е цитирала молителката: „Ми той ще ме
убие! Не мога повече да търпя. Той психически и физически ме
такова.“. Това го казва майката: „Снаха ми ми е казвала, че Д. в
последно време много я е ревнувал“. Не на последно място, съставен е
протокол за предупреждение единствено и само на ответника да не
упражнява домашно насилие спрямо съпругата си. Непосредствено от
полицейската преписка, полицейският служител Д. ясно посочи, че след
като е видял наранявания по шията на молителката, е поискал да извика
Спешна помощ, но тя в желанието си да напусне по-най бързия начин
жилището, не желаела да идва Спешна помощ, но на другия ден е
посетила Спешния център и има издаден амбулаторен лист, в който е
посочено, че са налице синини по шията и охлузвания по ръцете от
побой от съпруга й. Също ищцата на следващата дата 15.09.2022 г.
споделя с колежка – свидетелката, разпитана в първо с. з., именно какво
се е случило през нощта на 14.06.2022 г. Свид. С. Н. описа състоянието,
в което тя е дошла на работа. Видяла е синини по врата й и едва в този
момент подзащитната ми се е разплакала и е разказала за всички
преживявания, на които е била подложена последните 13 години.
Самата С. И. Н. свидетелства за обстоятелството, че през последните
месеци подзащитната ми е била подложена на изключително тежък
психически тормоз следствие на ревност на ответника, който й е звънял
по всяко време и я е принуждавал да включва „Вайбър“ и видеокамера,
за да види има ли в стаята други хора, мъже. Проследявал е
местонахождението, къде се намира чрез телефона. Това е наистина
тормоз върху психиката на подзащитната ми и е пречело на нейната
работа. Моля да не кредитирате обясненията на ответната страна по
отношение на втълпяване и желание да се втълпи на съда, че 2-те му
дъщери и в частност малката Г. страдат от раздялата си с него. Считам,
7
че беше налице законово основание да искаме ограничителна заповед
по отношение и на голямата дъщеря С. В., но адвокатите сме длъжни да
разясним на клиентите си последствията и подзащитната ми прецени, че
въпреки че голямата дъщеря е била подложена и преди това на
психически тормоз от страна на баща си, както и че е била свидетел и на
процесната дата 14.09 и е преживяла отново страдание, майка й
прецени, предвид нормалното развитие на детето, че не трябва да налага
принудителни ограничения на голямата си дъщеря, която е на 17 години
и на тази възраст сама може да вземе решение дали да се среща с баща
си или не. За жалост, това се използва от ответната страна да внуши на
съда именно за голямата бащина любов от страна на дъщерята.
Нормално е бащата да желае да обича дъщеря си и да иска да я вижда,
но не стоят така нещата. Видно от протокола на социално подпомагане
и психологическия доклад, подписан от психолога П. К., голямата
дъщеря е стресирана и вследствие осъществено насилие от страна на
бащата дъщерята посещава психолог в Я. и СЗ, където я е водил и
ответникът. От доклада се вижда, че откакто бащата е отстранен от
семейното жилище, самата психоложка в доклада пише, че тя желае
родителите й да са разделени и да има спокойствие. Считам, че от
изложените доказателства безспорно се установява, че на 14.06.2022 г.
около 23 часа ответникът е осъществил психологическо и физическо
насилие към подзащитната ми в присъствието на малката им дъщеря Г..
Предвид изложените обстоятелства, считам, че в този процес на водене
на делото, той не изказа съжаление и разкаяние и не призна вината си, а
точно обратното -оказа натиск върху децата си, за да постигне целите
си, които съвсем не са чисти, а единствено комерсиални – да не изгуби
жилището. Моля да му се наложи максималния предвиден срок за
ограничение да доближава Д.В. и жилището, в което живее, да не
доближава местата й за социални контакти и мястото, където работи. По
отношение на малката им дъщеря Г.В. – срокът да не е максималният
предвиден, а да е в рамките на 14 месеца. Опасявам се, че тези деца при
действаща заповед са подложени на този психологически тормоз и и им
се вменява вина, че родителите им са разделени, а вината за това е на
родителите им, а кой от двамата е предмет на друго дело. Моля да
наложите и предвидената глоба в размер - какъвто прецените. Моля да
8
ни присъдите направените по делото разноски.
Адв. Х. – Уважаема госпожо Председател, моля да не уважавате
молбата по ЗЗДН като неоснователна и недоказана в настоящото
производство. Целта в настоящото производство е единствено да се
ползва за друго производство. Доколкото молбата е подадена в
законоустановения 1-месечен срок от лице в кръга на тези от
разпоредбата на чл. 3- процесуално легитимирано в настоящото
производство по отношение на твърдения акт на домашно насилие -
психическо и физическо по отношение на молителката и малолетното
дете на страните, но не следва да бъде уважена. Целта на закрилата от
домашно насилие е да защити децата, пострадали психически и
емоционално, а не да урежда отношенията между страните, каквото
считам, че в настоящия процес се цели да се осъществи. Безспорно
видяхме, че страните имат конфликт помежду си и желанието на
молителката да бъде прекратен бракът им. Считам, че целта на
настоящото производство, с оглед дадените обяснения, е да ограничи
режима на контакти на бащата с децата, както се потвърди.
Приписвайки това желание на доверителя ми и неговите родители, това
е нейното желание - ползването на семейното жилище и приписвайки
вина на доверителя ми за прекратяване на брака, което е въпрос, който
не може да бъде уреден в настоящото производство, а може да е
предмет на друго производство по уреден в ГПК ред. От събраните
доказателства, както и преки такива в настоящия процес, не се доказаха
твърденията в молбата. Считам, че се обори доказателствената сила на
депозираната Декларация по чл. 9 ЗЗДН, по която е образувано делото.
Съдържа неистини и не е достатъчна като доказателство. Ще моля да не
кредитирате свидетелските показания на свид. И.. На първо място,
самата тя потвърди, че е колежка на молителката и не е била очевидец
на нито един твърдян акт на домашно насилие, а само преразказва какво
й е разказала молителката на следващия ден, явно след депозиране на
молбата по ЗЗДН, с цел обслужване на настоящото производство. По
отношение твърдения за системни актове за домашно насилие от 13
години по настоящото производство не се сърба нито едно
доказателство, а това останаха само твърдения на молителката. Моля да
9
се кредитират изцяло свидетелските показания на майката на моя
доверител по чл. 172 ГПК. Считам, че същите са достоверни и
обективни и изцяло кореспондират със свидетелските показания на
полицейските служители М. и Д., но не както ги интерпретира колегата,
а по това, че отношенията между страните- действително същите са
имал нормални битови скандали като всяко семейство, но молителката е
тази, която е крещяла. В показанията се казва, че доверителят ми е
бутал същата, за да спре и да не вика пред децата, като това негово
поведение е продиктувано единствено и само от молителката. Следва да
отчетете, че същият през целия период дори по време на скандалите,
както потвърди свид. В., е обгрижвал децата си. По отношение на
доклада на ДСП - Я., че детето е манипулирано от баща си, ще моля да
вземете предвид, че детето е изслушвано пред майката. Манипулиране
има от страна на майката по отношение на децата, а не на бащата по
отношение на тях. Как едно 3-годишно дете може да бъде
манипулирано и как да бъде накарано да лъже и което дете твърди, че
обича баща си и иска тати да го вземе от детската градина и иска тати
да живее с него. По-скоро майка му осъществява по отношение на него
психическо и емоционално насилие и лишава детето от баща си, с който
то има силна емоционална връзка и постоянно търси баща си, което се
установи от свидетелските показания на свид. В.. По отношение на
свидетелските показания на полицейските служители М. и Д.- те не
установяват акт на домашно насилие, не са били преки свидетели на
акта. В дадените от тях обяснения пред Вас те казаха, че детето е
плачело, но е нормално в този късен час 3-годишно дете, събудено от
звънеца на входната врата и видяло полицейски служители да се
разхождат у тях, да плаче и да прегръща майка си. Никой от полицаите
не каза, че върху детето е осъществен акт на домашно насилие или че
то е станало свидетел на такъв акт или е разстроено и изплашено от
баща си. Това се отнася и до голямата им дъщеря. На стр. 5 от доклада е
записано, че тя е напуснала жилището, защото е сметнала, че малката й
сестра ще се почувства по-спокойна, ако и тя напусне апартамента с
тях, а не защото е манипулирана или се страхува от баща си, или е взела
страна и знае, че е осъществен акт на домашно насилие от баща по
отношение на молителката. Самите полицейски служители са
10
разговаряли с доверителя ми и са констатирали, че той е спокоен и не е
осъществил акт на домашно насилие, защото това е истината, а не както
колега твърди, че е спокоен поради факта, че е осъществявал през
годините такова насилие и той знаел, че тя няма да се обади на тел. 112.
Това са само предположения и то неверни и не се доказаха в
настоящото производство. Доверителят ми е бил спокоен, защото такъв
акт не е осъществен. Имало е разговор, което сам той признава, че е
искал да разговарят двамата, но след отказа на съпругата си, той е
напуснал стаята и е стоял спокойно, т. к. такъв акт не осъществен, а тя е
била в другата стая. Желанието на молителката да напусне жилището не
е от страх, а видяхме, че всеки път е подготвена за настоящото дело, не
само емоционално, какво се случва, а какво следва да бъде предприето
по ЗЗДН -индикация, че всичко това предполага желанието от нейна
страна за прекратяване на брака, в което няма нищо лошо, но поемането
на вина от доверителя ми и ограничаването на контакта на бащата с
децата е недопустимо. Считам, че исканите мерки по ЗЗДН няма как да
бъдат приложени, т. к. по смисъла на ЗЗДН психическото насилие
следва да бъде осъществено безспорно и да се отразило на състоянието
на молителката и на детето, което не се установи в настоящото
производство. При липса на безспорни доказателства и оборване на
декларацията по чл. 9 ЗЗДН, моля да отхвърлите молбата като
неоснователна и недоказана и не налагате мерки по ЗЗДН и не
ограничавате контактите на бащата с детето чрез мярка да не доближава
същото, което би довело до отчуждаване на детето от бащата, а то е
силно привързано към него, и отделянето на детето от бащата само по
себе си представлява емоционално и психическо насилие по отношение
на детето.
По отношение на твърдението, че всички факти и обстоятелства за
продължителен и психологически тормоз се установяват от
представената психологически експертиза, изразих становище по
неприемането й в с. з., също по некредитирането й, защото не е ясно
кога е издадена, както и същата не е събрана по предвидения в ГПК ред.
Ако страните целяха да установят, дали има осъществено психическо
насилие и въздействие на децата, трябваше да го направят чрез
назначаване на експертиза и вещо лице от съда. В настоящото
11
производство не се установи и физическо насилие по отношение на
молителката. В тази връзка, моля да вземете предвид факта на
противоречивите свидетелски показания на 2 полицаи, разговаряли с
двете страни. Единият твърди, че не е имало никакви наранявани на
молителката, а другият твърди, че е имало зачервяване по гушата на
молителката. Факт е, че същата се е снабдила с амбулаторен лист от
Спешен медицински център, но отразеното в него е по сведение на
самата молителка, а не е обективното й състояние. Дори такъв преглед
обективно не е извършен, т. к. в същия не са отразени задължителните
реквизити при посещение на Спешен център - кръвно налягане и пулс. В
тази връзка моля за Вашия съдебен акт. Моля в полза на доверителя ми
да присъдите направените по делото разноски. Самият протокол по
закона на МВР при посещение за домашно насилие- полицаят М. каза,
че са издадени 2 протокола по ЗЗДН. Задължение на полицейските
служители при посещение по такъв сигнал е да попълнят такъв
протокол, дори да не е налице акт за домашно насилие, но тяхно
задължение е да съставят такъв протокол и няма как това да е
доказателство, нито снетото сведение за твърдян акт на домашно
насилие.
Съдът ще обяви решението си до 15.09.2022 г., предвид
фактическата и правна сложност на спора.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в
11,52 часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
12