РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 922
гр.
Пловдив,23.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, IІ
отделение, ХII състав в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 3036 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на Глава деветнадесета от Данъчно - осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка чл. 4, ал. 1 и с чл. 9б от Закона за местните
данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба на
П.С.Ш., ЕГН **********, чрез съпруга й като пълномощник Г.Н.Ш., с адрес ***, против
Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 1750 от 02.07.2018г.
издаден от главен специалист "Събиране и контрол", отдел "Местни
данъци и такси" на дирекция „Местно развитие и политики“ при Община
Раковски, с който са определени
задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2014г.
– 31.12.2014г. в размер на 23,33 лв. и лихви за просрочие
за периода 01.11.2014г. – 04.07.2018г. в размер на 9,15 лв., мълчаливо потвърден при условията на чл.156,ал.4 от ДОПК.
Навеждат се доводи за
незаконосъобразност на административния акт като се иска неговата отмяна от
Съда. Твърди се, че жалбоподателката не е ползвала услугата сметосъбиране и
сметоизвозване, тъй като за спорния период такава услуга не била извършвана на
адреса, не й бил предоставен съд за отпадъци. Претендира се присъждане на
сторените разноски по производството.
Ответникът Началник отдел „Местни данъци и
такси“ на Дирекция „Местно развитие и
политики“ при Община Раковски, не е
изразил конкретно становище по жалбата.
За допустимостта :
Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок, срещу подлежащ на обжалване
административен акт и от лице имащо правен интерес от оспорването, което
налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ. В тази насока е необходимо да се посочи,
че Ш. е подала жалба против съставения й АУЗД по реда на чл.107 ал.4 от ДОПК,
адресирана до компетентния за това орган, като липсва изрично произнасяне на горестоящия административен орган било то с акт по чл.147
от ДОПК във вр.
с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ /т.е. такъв по преценка допустимостта на жалбата, с
оглед спазване срока по чл. 107 ал.4 от ДОПК/, било с акт по чл.155 във вр. с чл.144 от ДОПК по същество. При това положение съдът
намира, че е налице мълчаливо потвърждаване по смисъла на чл.156 ал.4 във вр. с чл.144 от ДОПК доколкото към настоящия момент е
изтекъл 60-дневния срок /считано от изтичане на срока по чл.146 от ДОПК/, за
произнасяне на горестоящия административен орган по
чл.155 ал.1 от ДОПК. По аргумент от
чл.156 ал.2 от ДОПК, и с оглед спазване на срока за подаване на жалбата пред
Административен съд гр.Пловдив по смисъла на чл. 156, ал.5 от ДОПК, настоящия
съдебен състав формира извод за допустимост на съдебното обжалване на АУЗД.
За фактите:
Процесният
АУЗД № 1750/02.07.2018г. е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във
връзка с чл. 4, ал. 1 до ал. 5 и чл. 9б от ЗМДТ.
В хода на административната
процедура по неговото издаване е установено следното:
С Декларация по чл.14, ал. 1 от ЗМДТ, с вх. № 18- 04-792/02.08.2002г. от страна на П.С.Ш. в качеството й на
собственик, е деклариран недвижим жилищен имот, както следва : земя с площ –
640 кв.м, жилище РЗП вкл.- обсл.части – 90 кв.м,
селскостопанска сграда с РЗП вкл. обсл.части – 25
кв.м, с партиден № 5608314550001, находящ
се в с.Шишманци, УПИ V-253 кв.48.
Като се е позовал на разпоредбите на чл.62 и
чл.66, ал.1 от ЗМДТ, и е взел предвид решение № 437, взето с протокол № 33 от
21.12.2013г. на Общински съвет Раковски, органът по местни приходи е определил
задължението за Такса битови отпадъци за 2014г. на жалбоподаелката
по партида № 5608144550001 в общ размер на 23, 79 лв., определено за всяка
услуга поотделно, както следва :
Сметосъбиране
и сметоизвозване : Данъчна оценка по чл. 20 от ЗМДТ в
размер на 5172,00 лв. х 3.5:1000 = 18,10
лв.
Поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване : Данъчна оценка по чл. 20 от ЗМДТ в размер на 5172,00 лв. х 0.6:1000 = 3,10 лв.
Обезвреждане на отпадъците в съоръжения за
преработка : Данъчна оценка по чл. 20 от ЗМДТ в размер на 5172,00 лв. х 0.5:1000 = 2,59 лв.
Определена е и лихва за просрочие за периода 01.11.2014г. – 02.07.2018г. в размер
на 9,15 лв.
При тези данни е издаден
оспореният АУЗД, с който, като е взета предвид направената вноска за погасяване
на дължимата ТБО, в размер на 0,46 лв., на жалбоподателката
са установени задължения за ТБО за периода 01.01.2014г.
- 31.12.2014г. в размер на 23,33лв., ведно със съответните лихви за просрочие в размер на 9,15лв.
Каза се, че този резултат е обжалван
от оспорващата пред горестоящия в йерархията
административен орган, който не се е произнесъл в законоустановения срок,
поради което и е налице мълчаливо потвърждаване по смисъла на чл.156, ал.4 от ДОПК.
В хода на съдебното
производство е приобщена административната преписка по издаване на оспорения
акт под опис, съгласно придружително писмо с вх.№
19411/22.10.2018г. по описа на Административен съд – гр.Пловдив/л.59-л.176 от
делото/. Приобщени към доказателствения материал по
делото са и представени от ответника и приети като писмени доказателства по
делото, съгласно писмо с вх.№ 458/10.01.2019г. по описа на Съда, както следва :
Договор 14 ДГ62/27.01.2014г., сключен между Община Пловдив и Община Раковски за
приемане на битови отпадъци за третиране на депо за неопасни отпадъци и
инсталация за биологично разграждане по закрит способ - с.Шишманци, община
Раковски, Писмо от Кмета на с.Шишманци с приложени към него Приемо-предавателен
протокол от 24.01.2007г. за получена от П.С.Ш.
един брой метална кофа, тип „Кука“ от Екострой“
ООД и извадка от Регистър за раздадени съдове за ТБО след 2010г - за улица № 38,
където под № 8 фигурира името на П.С.Ш. за получена 1 бр. кофа срещу
подпис/л.184-л.191 от делото./ Представен от страна на ответника и приобщен към
доказателствения материал по делото е и Регистър на
раздадените кофи за отпадъци след 2010г. при кметство Шишманци, Община Раковски/л.200-л.226
от делото/.
За
правото :
В конкретния казус, на първо място следва да се констатира, че оспореният
административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това
материално компетентен административен орган на общинската администрация в хода
на проверка, осъществена по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. В тази насока
необходимо е тук да се посочи, че определен със Заповед № ДЗ 28-1/03.02.2011г.
на Кмета на Община Раковски служител – К.Ч.Ч., гл. специалист в отдел „Събиране и контрол” в отдел
“Местни данъци и такси” при Община Раковски, е издал горецитирания
АУЗД. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Не
се констатират нарушения на процесуалните правила в хода на развилото се административно
производство. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства,
налага да се приеме, че констатациите на органите по местни приходи са истинни,
а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния
закон и на целта, която преследва закона с издаване на актове от категорията на
процесния такъв. В следващото изложение ще бъдат
конкретизирани съображенията за тези изводи.
По делото не съществува спор, че жалбоподателката е задължено лице за облагане с ТБО, като
собственик на недвижим
жилищен имот, както следва : земя с площ – 640 кв.м, жилище РЗП вкл. - обсл.части – 90 кв.м, селскостопанска сграда с РЗП вкл. обсл.части – 25 кв.м., с партиден № 5608314550001,
находящ се в с.Шишманци, УПИ V-253
кв.48., за който имот е подадена съответната декларация по
чл.14, ал.1 от ЗМДТ в нормативноустановените срокове.
Противоположните становища на
страните в настоящото производството се концентрират във въпроса дали за процесния период
Община Раковски е предоставяла услугите, за заплащането на които са установените
задължения и по-конкретно услугите сметосъбиране и сметоизвозване.
Жалбоподателката твърди, че не е
ползвала услугите сметосъбиране и сметоизвозване, а становището
на ответната администрация застъпено в оспорения АУЗД, е че такива услуги,
както и останалите услуги, визирани в чл.62 от ЗМДТ, са извършвани през процесния
период.
С оглед на така очертания правен спор, без
значение се явява обстоятелството дали жалбоподателката е подавала декларация
по чл.71 от ЗМДТ, тъй като става въпрос за съвсем различна хипотеза на
недължимост на таксата.
Според редакцията на чл. 71 от ЗМДТ, към периода 2014г. (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) не
се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване,
когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през
цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя
до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;
2.поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата
не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и
поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на
битови отпадъци - когато няма такива.
Тоест, от значение
тук е единствено и само обстоятелството
дали услугите са били
предоставяни, предвид оспорването
от страна на задълженото лице.
Видно от
представените от ответника доказателства е, че
за процесния период е имало сключени
договори между Община Раковски и „РТК“ ООД
гр.Елин Пелин/Договор №49/24.08.2010г. и Договор
№182/25.08.2014г./ за сметосъбиране и сметоизвозване на територията на
Община Раковски, вкл. и с.Шишманци. Представен
е Регистър
на раздадените кофи за отпадъци след 2010г. при кметство Шишманци, Община
Раковски за улица № 38, където под № 8 фигурира името на П.С.Ш. за получена 1
бр. кофа срещу подпис/л.224 от делото/. Същият не е оспорен по съдържание.
С
решение № 437, взето
с протокол № 33/21.12.2013г. на Общински съвет Раковски е
приета план-сметка за
дейностите по управление на отпадъците за 2014г. и е
определена таксата за битови отпадъци по населени места,
вкл. и за с.Шишманци.
Представени са
фактури, издавани от изпълнителя по посочения договор, за извършени услуги по
сметосъбиране и сметоизвозване за процесния
период, ведно с платежни
нареждания и
извлечения от банкова и сметка на
Община Раковски, както и таблици за
извършените разходи по сметосъбиране и сметоизвозване от
„РТК“ ООД гр.Елин Пелин за процесния период 01.01.2014г. – 31.12.2014г.
Представен и Договор 14 ДГ62/27.01.2014г.,
сключен между Община Пловдив и Община Раковски за приемане на битови отпадъци
за третиране на депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично
разграждане по закрит способ - с.Шишманци, община Раковски.
От така
събраните доказателства се обосновава
извод, че Община Раковски е
извършвала спорните услуги и по-конкретно услугите сметосъбиране и сметоизвозване за процесния период. Доказателства
в подкрепа на обратното твърдение, не се ангажираха от
страна на жалбоподателя.
В тази насока е
необходимо да се посочи, че определянето
и администрирането на местните такси и в частност на таксата за битови отпадъци
е предоставено на Общинския съвет,
съгласно разпоредбите на чл.9 ЗМДТ и чл.66 ал.1 ЗМДТ, който орган приема Наредба за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги.
Таксата за битови
отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място, въз основа на
одобрена план-cметка за разходите за всяка дейност, включваща разходите,
посочени в чл. 66 ал.1,
т. 1 - 4 ЗМДТ, каквато се каза да е налице за процесната 2014г.
Според
действащата за периода Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите на територията/НОАМТЦУТ/
на Общината, е възприет регламентирания в чл.67 от ЗМДТ законов
критерий и последователност при определяне базата за изчисляване на конкретните
размери на задълженията за такса битови отпадъци, а
именно "според
количеството на отпадъците", който
за да се приложи е необходимо съдействието на задължените лица
с оглед обективните характеристика на този критерий, като в тази връзка чл.15б
ал.1 от общинската Наредба изрично сочи, че в тези случаи посочените лица
следва да подадат до 30 ноември на предходната година нарочна декларация
Приложение №2 до Дирекция "МДТ", в която да посочат вида и броя на
съдовете, които ще ползват през настъпващия отчетен годишен период, съобразено
с честотата на извозване на битовите отпадъци, обявена със Заповед на Кмета на
Общината за същата година.
Посочено е още и, че
при бездействие/при незаявяване чрез декларация, при декларирани по-малко от
действително необходимите, при невярно деклариране или при изхвърляне на
отпадъците не в определените съдове
задълженото лице ще заплаща годишната такса върху върху по-високата от двете
стойности: отчетна стойност или данъчна оценка на придобиване на имота.
Следователно,
неподаването на такава декларация не освобождава задължените лица от
задължението за заплащане на ТБО.
Според разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ в приложимата редакция (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Видно
от оспорвания административен акт е, че при установяване на вземания за ТБО в съответствие
с
установеното в 62 от ЗМДТ, във връзка с чл. 66 от ЗМДТ изискване, са определени задълженията за отделните видове услуги, включени в обхвата на чл.66, ал.1 от ЗМДТ. Посочени са отделни дължими размери на таксите за услугите, посочени в чл.62 от ЗМДТ, а
именно: такса за сметосъбиране и сметоизвозване;такса
за поддържане чистотата на териториите за общ.ползване;такса за обезвреждане на
отпадъците в съоръжения за преработка.
В
обжалвания акт е налице стойностно определяне
на дължимата такса за тези три отделни
услуги, предоставяни от общината, като
таксата е определена в съответствие с размера
на промилите за с.Шишманци, приети с решение
№ 437, взето с протокол № 33/21.12.2013г. на
Общински съвет Раковски.
Следва в случая да се посочи, че по
отношение на останалите факти, които са от значение за определяне на ТБО и
следващите се акцесорни задължения, спор не се
формира между страните. Няма причина при това положение да не се приеме, че
тези факти са точно установени от органа на приходната администрация.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
обжалваният административен акт, е постановен при правилно приложение на
материалния закон и следва да бъде оставен в сила, а жалбата на П.С.Ш. е
неоснователна и ще следва да се отхвърли.
За разноските :
С оглед изхода на спора неоснователна се
явява и претенцията на жалбоподателката за присъждане
на сторените разноски по производтвото.
При посочения изход на спора ответникът
принципно има право на присъждане на сторените разноски, но предвид липсата на
изрично заявена такава претенция не се следва присъждане на разноски, каквито
впрочем не се и констатираха.
Мотивиран от горното, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.Ш., ЕГН **********, чрез съпруга й като пълномощник Г.Н.Ш.,
с адрес ***, против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ №
1750 от 02.07.2018г. издаден от главен специалист "Събиране и
контрол", отдел "Местни данъци и такси" на дирекция „Местно
развитие и политики“ при Община Раковски, с който са определени задължения за такса битови
отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г.
в размер на 23,33 лв. и лихви за просрочие за периода
01.11.2014г. – 04.07.2018г. в размер на 9,15 лв., мълчаливо потвърден при условията на чл.156,ал.4 от ДОПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за постановяването му.