Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  2144                                26.06.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети май през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 6524 по описа за 2019 година.

 

         Предявеният иск намира основание в чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЕВН България Топлофикация“  твърди, че ответницата е ползвател на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. П.. Поддържа, че същата дължи суми за отдадена от сградната инсталация топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. – 30.04.2018г. възлизаща на 182,87 лева. Върху тях се дължала и лихва за забава поради неизпълнение на задължението в срок. Сумата била претендирана по реда на чл.410 ГПК. Издадената заповед за изпълнение била отхвърлена, поради което и съдът е дал указания за завеждане на настоящото дело. Ето защо се иска да бъде осъдена ответницата да заплати горните суми ведно със законната лихва.

Ответницата С.С.В., чрез особения си представител оспорва дължимостта на сумите по основание и по размер. Твърди, че не е доказано, че ищцата е собственик и ползвател, както и че не е доказано предоставянето на топлинна енергия.

Съдът намери за установено следното:

            Ответницата С.С.В. има открита в дружеството партида с клиентски номер ********** за жилище с административен адрес гр. П.************ /лист 8/. Установява се от представения договор за продажба на общински имот от 01.10.2003г., че ответницата е титуляр на право на собственост върху описаното по-горе жилище  /лист 47/.

На 18.03.2019г. „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД подало против ответницата заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК за начислени за обекта суми, както следва: 182,87 лева, представляващи стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2017г. – 30.04.2018г.; 18,88 лева обезщетение за забавено плащане на главницата за времето от 03.01.2018г. – 17.03.2019г. ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното заплащане. По заявлението било образувано приложеното гр.дело №4291/2019г. на Пловдивския районен съд и издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, ведно с деловодни разноски, възлизащи на 75 лева. Тъй като заявлението било отхвърлено, бил заведен настоящия иск.  

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че през процесния период 01.11.2017г. – 30.04.2018г. абонатната станция на сградата е работила, като е подавала само топлоенергия за отопление, но не и за битова гореща вода.  За това време в жилището на ищцата били монтирани пет броя отоплителни тела тип радиатор и една лира в банята, които са били снабдени с индивидуални измервателни устройства. За процесния период за имота били топлинна енергия отдадена от сградната инсталация в размер на 1,31403MWh/ лист 72/. Вещото лице установява, че начинът на разпределяне и начисляване на потребената от ответника топлинна енергия съответствува на утвърдената за това методика.

За разпределената енергия дружеството ищец издало на името на ответника шест броя фактури на обща стойност 182,87 лв. / лист 8/.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, отразените във фактурите количества и стойности на потребената в имота топлинна енергия са правилно начислени. Дължимата за периода главница е 182,87 лв., а лихвата за забава върху нея е 18,88лв. / лист 79/.

            При така установеното се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е, че ищецът е дружество, извършващо топлофикационни услуги, чийто абонат за посочения в исковата молба имот е ответника по делото.

Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Тази норма и неоспореното обстоятелство, че имотът на ответницата е в топлоснабдена сграда, пораждат основание за дружеството ищец да начислява суми за топлинна енергия.

            Заплащането на топлинната енергия е следвало да става периодично, като при незаплащане на сумите по всяка отделна фактура в определения срок ответникът е изпадал в забава. Това е така, защото за изпълнение на задължението има точно определен срок, което означава, че в случая не се прилага чл.84, ал.2 ЗЗД и покана не е нужна. Поради това абонатът дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД.

            Представените писмени доказателства относно вещното право притежавано от ответницата, както и относно начислените за имота суми, водят до извод за основателност на претенциите. Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен.

            По разноските:

Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по настоящото исково дело в размер на 605лв. от които: 75 лв. държавна такса, 250лв. възнаграждение за особен представител, 180 лв. депозити за експертиза, 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

За заповедното производство разноските следва да се определят на 25 лв. за внесената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Така за заповедното производство ответникът дължи общо 75 лева разноски.

Водим от горното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ОСЪЖДА, на осн. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,  С.С.В. ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумите: 182,87 лв. /сто осемдесет и два лева и 87 ст. / стойност на доставена за периода 01.11.2017г. – 30.04.2018г. топлинна енергия, както и 18,88 лв. /осемнадесет лева и 88ст./ - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода 03.01.2018г. – 17.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 18.03.2019г. до окончателното заплащане.

 

ОСЪЖДА ,  С.С.В. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 605лв./шестстотин и пет лева/ деловодни разноски по настоящото исково производство, както и сумата 75лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в производството по ч.гр.дело 4291/2019г. по описа на Пловдивския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивски окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД