Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 23.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Т. гр. дело № 2299 по описа за
Производството е по обективно
кумулативно съединени положителни установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 и чл.200 от ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС; по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. с чл.92, ал. 1
от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД за
съществуване на вземания за ползвани електронни съобщителни услуги и закупена
вещ, за неустойка за предсрочно прекратяване и за обезщетение за забава по
договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги на потребител и за
продажба на изплащане.
В исковата молба ищецът "А1 България" ЕАД (с предишна фирма „Мобилтел“ ЕАД), гр. София твърди, че с
ответника С. Н.Н. ***, с индивидуален
клиентски номер М***** и индивидуален абонатен номер (ID) *******, е сключил Договор № М****** от 10.04.2014 г. с рамков характер с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти,
индивидуализирани в Приложение № 1 от 18.12.2015 г. с избран тарифен план за телефонен
номер ********** с месечна абонаментна
такса 20,00 лева (16,67 лева без ДДС) за срок 24 месеца - до 18.12.2017 г. Поддържа, че съгласно чл. 4.7 от
Приложението и действащия ценоразпис на оператора за процесния период на
абоната са начислени и други такси, отразени в издадените
фактури, каквато е таксата за уведомяване за просрочено задължение от 1,49 лева
(1,24 лева без ДДС). Посочва, че към посочения телефонен номер е сключен и Договор за
продажба на изплащане от 18.12.2015 г., с който, в качеството на продавач, е прехвърлил на ответника, като купувач,
правото на собственост върху вещ - Пак Sony Xperia М4 AquaBlack+SIM128KNAN
MAT 20 23м, а последният се задължил да му заплати уговорената цена при разсрочено
плащане за срок от 23 месеца (чл. 11 от Договора), при една първоначална
вноска, платима при подписването на
договора, и 23 месечни вноски, всяка от които от 16,00 лв., описани в погасителния план в Приложение № 2 към
Договора за продажба на изплащане. Изтъква, че е изпълнил задължението си по
горепосочените договори, поради което е възникнало задължението на потребителя
за заплащане на получените услуги. Посочва, че съгласно т. 26.4 от Общите
условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите
на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, и в изпълнение на
задълженията си по посочените договори, е издавал ежемесечни фактури за
предоставяните услуги и продукти на абоната, но последният не е изпълнявал
своето задължение за заплащане на услугите и месечните вноски за изплащане на
продуктите. Твърди, че ответникът-абонат не е заплатил задължения по горепосочените договори за периода от 12.10.2016 г. до 11.04.2017
г. в общ размер 351,10 лв.,
отразени в 7 броя фактури, приложени като доказателства към исковата молба.
Поддържа, че съгласно т. 26.5 от Общите условия, посочените задължения по
издадените фактури са станали изискуеми, а вземанията му - годни за
принудително изпълнение по реда на ГПК, както и че фактурите не са били
оспорени от потребителя в срока по т. 26.6 от Общите условия. Посочва, че поради
неплащане в срок на две последователни месечни вноски от страна на купувача,
Договора за продажба на изплащане от 18.12.2015 г. е прекратен и всички суми, дължими до края на неговия срок, са станали
изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми (в случая Фактура №
********* от 11.04.2017 г.) и следва да бъдат заплатени от
купувача в рамките на посочения във фактурата срок - чл. 12.2. от договора.
Изтъква, че поради неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане
на предоставяните услуги, горепосочените договори за услуги са прекратени
едностранно от него, съгласно т. 40.ж, във връзка с т. 54.1 от Общите условия,
и на основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите и чл. 5.3.1 от Приложение
№ 1 от 18.12.2015г., е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за всяка от предоставяните услуги в общ размер
150,03 лв. (9 оставащи месечни
вноски х 16,67 лв.). Поддържа, че поради неизпълнение в срок на задълженията
си, ответникът-потребител му дължи и сумата 63,15 лева,
представляваща обезщетение в
размер на законната лихва за забава, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от
датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
22.11.2018 г. Посочва, че на 22.11.2018
г. е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до Районен съд - гр. Враца срещу С. Н.Н., въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 5017/2018 г. по
описа на съда и е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за
него е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията
му срещу длъжника. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника С. Н.Н.,
че същия му дължи
присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми: 501,13 лева - главница, формирана като сбор от посочените
суми във фактурите в размер 351, 10 лв. и начислената неустойка в общ размер 150,03 лева; 63,15 лева - законна лихва за забава, изчислена
върху сумата 351,10 лева за периода от 28.10.2016 г. до 21.11.2018 г.; законната лихва от дата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 22.11.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението. Моли също съда, да му
присъди разноските, направени в настоящото исково производство.
Ответникът С. Н.Н. ***, чрез
назначения му особен представител, в писмения отговор по делото в срока по
чл.131 от ГПК, оспорва предявените искове като недопустими,
неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. На първо
място твърди, че ищецът ненадлежно е упражнил
правото си на иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК и следователно предявените искове са недопустими, поради което моли съда
да прекрати производството по делото. Обосновава искането си с твърдения, че предявеният
в общ размер основен иск съдържа тринадесет обективно
кумулативно съединени установителни основни иска (всяка
една от твръдяните фактури представлявла отделно вземане, респ. е отделна
искова претенция), а също и предявеният в общ размер акцесорен иск съдържа тринадесет обективно
кумулативно съединени установителни акцесорни иска (всяко
едно обезщетение за забавено плащане върху твръдяните фактури представлявало
отделно вземане, респ. е отделна искова претенция), т.е. по делото ищецът е предявил
общо двадесет
и шест обективно
кумулативно съединени установителни основни и акцесорни иска, а петитумът
на исковата молба не съдържа каквато и да е индивидуализация на тези претенции,
като отделни искове и няма
данни ищецът да е заплатил дължимите държавни такси за всеки един от
четиридесет и шестте иска. На следващо място поддържа, че позицията на
ищеца в исковата молба се различава съществено от заявената в заповедното
производство, тъй като в заявлението си до съда заявителят е основал вземането
си на един сключен договор между него и длъжника, въз основа на който
претендира незаплатените суми, а в исковата си молба наред с твърденията, че
предявява иска си въз основа на същия един договор, ищецът навежда и
допълнителни доводи, както и изцяло нови фактически твърдения, че този договор
бил „рамков“ и към него били сключени процесните допълнителни приложения и
договори, въз основа на които се основава вземането му. На трето място счита,
че претенцията за главница от 501,13 лв. също е недопустимо предявена, тъй като
съдържа в себе си евентуалното акцесорно вземане за неустойка от 128 лв., което
няма характера на главница. С оглед на това счита, че и законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на задължението, също е недопустимо предявена, тъй като се претендира и върху
неустойката от 128 лв., поради което счита, че и тази претенция е прекомерна и
в нарушение на добрите нрави и поради това нищожна. На следващо място посочва,
че размера на заявената неустойка е прекомерен, поради което прави възражение
за нищожност, респ. за прекомерност на неустойката. Изтъква също, че така
заявените претенции са в пряко противоречие със Закона за счетоводството - в
нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 1 от него и на принципа за текущо начисляване,
заложен в чл. 4. ал. 1, т 1 от ЗСч, тъй като разликата между стойност на
фактурата по представените по делото 7 бр. фактури и стойност за плащане не е
фактурирана, тъй като евентуално задълженото лице следва да заплати и по 7-те
фактури по-голяма сума от фактурираната. Твърди, че между процесните договори и
приложения, като първични счетоводни документи, въз основа на които се заявява
издаването на 7-те фактури, не може да се изведе обективна връзка, тъй като в
нито една от 7-те фактури не се сочи като основание за издаването й някой от
процесните договори или приложения и никой от последните не е с твърдения от ищеца № М*****, нито пък някой от тях съдържа запис, че посоченият номер е „индивидуален клиентски номер“. Поради
това оспорва издадените от ищеца и представени по делото 7 бр. фактури. На
следващо място твърди, че не е запознат с преддоговорна информация под формата
на Стандартен Европейски формуляр, че не е подписвал Общите условия и не е ясно
от кого изхождат, както и че Допълнение към Приложение № 1 към Договор № ******
от 18.12.2015 г. не е подписано от никоя от страните по спора. Поддържа, че
процесните договори са нищожни, тъй като с тях се договарят необосновано високи
цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостига на материални средства на единия субект в полза на
другия, като така са наложени на него неизгодни условия, както и че същите
съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл. 147, ал.
1 от ЗЗП. На последно място, изтъква, че ищеца претендира периодични плащания,
които се погасяват с изтичането на тригодишен давностеч срок, поради което
прави възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 от ЗЗД по
отношение на основните и акцесорните искови претенции и моли съда да приеме, че
вземането на ищеца в частта за период повече от три години преди завеждане на
ч.гр.д. № 5017/2018 г. на РC - Враца е погасено
по давност.
По първото от възраженията на
ответника за недопустимост на производството, съдът се е произнесъл в
определение № 763/28.03.2020г., поради което не е необходимо и в решението да
преповтаря мотивите си.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, както и доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 5017/2018г.
на ВРС, намери за установено от фактическа страна, следното:
Не се спори по делото и се установи от приложените
доказателства, че между ищеца "А1 България" ЕАД, гр. София, с предишна
фирма „Мобилтел” ЕАД, в качеството му на оператор, и ответника С. Н.Н. ***, в
качеството му на потребител (абонат), на 10.04.2014г. е сключен договор №
1610376 за предоставяне на електронни съобщителни услуги, с който операторът се
е задължил да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги при условията
на договора и Общите условия за взаимоотношенията между "Мобилтел"
ЕАД и потребителите /т. 3. 1/. В т.3.2 от договора е отразено, че договора
урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка
избрана от абоната услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване,
ценови и други условия за ползване, се описват в приложения, представляващи
неразделна част от договора. Съгласно т.3.3 за всяка от услугите, ползвани от
абоната, се прилагат действащите Общи условия за съответната услуга и/или мрежа
и се посочват в приложенията по т. 3. 2. Съгласно т.5.5 с подписването на
договора абонатът декларира, че е запознат и е съгласен с приложимите Общи
условия, както и с действащия Ценоразпис на оператора.
Установява се, от представеното
Приложение №1 към договор № ****** от 18.12.2015г. - условия за ползване на
тарифни планове Мтел трансфер, че ищецът се е задължил да предостави на абоната
С. Н.Н. услуги за sim-карта № 8935901187004287904, телефонен номер******, по
тарифен план Мтел Трансфер М 2г. Есен 2015 с месечна абонаментна такса 20,00
лв. за срок от 24 месеца, който изтича на 18.12.2017г. (т.5.2.1).
По делото е представен и Договор за продажба на изплащане № ******** от 18.12.2015
г., съгласно който ищецът „Мобилтел” ЕАД, като продавач, прехвърля на ответника
– купувач С. Н.Н. правото на собственост върху вещ - Пак Sony Xperia М4 AquaBlack+SIM128KNAN
MAT 20 23м, срещу цена 384. 01
лева с ДДС, при разсрочено плащане за срок от
23 месеца
(чл. 11 от Договора), при една първоначална вноска, платима
при подписването на договора, и 23 месечни вноски, всяка от които от 16,00 лв.,
описани в погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на
изплащане. В договора е инкорпорирано и Приложение № 1 – Приемо –
предавателен протокол, съгласно който вещта е предадена от продавача на
купувача на 18.12.2015 г., което страните са удостоверили с подписите си.
Всички гореописани договор от
10.04.2014г., приложение № 1 от 18.12.2015г., договор за продажба на изплащане
от 18.12.2015г. и приложение № 2 към него (погасителен план) съдържат подпис на
ответника в качеството му на потребител/абонат и купувач. Ответникът не е
оспорил подписа си в посочените документи, поради което съдът приема, че
валидно е изявил воля за обвързване с оператора.
По делото са представени
приложимите към договора Общи условия за взаимоотношенията между
"Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни
наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.
Установи се също, че „Мобилтел” ЕАД е издал на
името на ответника С. Н.Н., като потребител № М4065183, следните фактури: 1. фактура №
**********/12.10.2016 г. с падеж 27.10.2016 г., за отчетен период от 09.09.2016
г. до 08.10.2016 г., на обща стойност 48, 02 лв., от които 32, 02 лв. за
ползване на далекосъобщителни услуги и 16, 00 лв. вноска за изплащане на стока;
2. фактура №
**********/11.11.2016 г. с падеж 26.11.2016 г., за отчетен период от 09.10.2016
г. до 08.11.2016 г., на обща стойност 45, 39 лв., от които 29, 39 лв. за
ползване на далекосъобщителни услуги и 16, 00 лв. вноска за изплащане на стока; 3. фактура №
**********/12.12.2016 г. с падеж 27.12.2016 г., за отчетен период от 09.11.2016
г. до 08.12.2016 г., на обща стойност 36, 53 лв., от които 20, 53 лв. за
ползване на далекосъобщителни услуги и 16, 00 лв. вноска за изплащане на стока; 4. фактура №
**********/12.01.2017 г. с падеж 27.01.2017 г., за отчетен период от 09.12.2016
г. до 08.01.2017 г., на обща стойност 36, 00 лв., от които 20, 00 лв. за
ползване на далекосъобщителни услуги и 16, 00 лв. вноска за изплащане на стока; 5. фактура №
**********/13.02.2017 г. с падеж 28.02.2017 г., за отчетен период от 09.01.2017
г. до 08.02.2017 г., на обща стойност 36, 00 лв., от които 20, 00 лв. за
ползване на далекосъобщителни услуги и 16, 00 лв. вноска за изплащане на стока; 6. фактура №
**********/13.03.2017 г. с падеж 28.03.2017 г., за отчетен период от 09.02.2017
г. до 08.03.2017 г., на обща стойност 36, 00 лв., от които 20, 00 лв. за
ползване на далекосъобщителни услуги и 16, 00 лв. вноска за изплащане на стока; 7. фактура №
**********/11.04.2017 г. с падеж 26.04.2017 г., за отчетен период от 09.03.2017
г. до 08.04.2017 г., на обща стойност 128, 00 лв. вноска за изплащане на стока.
Към фактурите са представени приложения А, от
които се установява, че начислените суми включват стойността на проведените
разговори с телефонен номер *******, месечните такси и ДДС, както и вноска за
изплащане на стока Пак Sony Xperia М4 AquaBlack+SIM128KNAN
MAT 20 23м към фактура № *********.
Приета по делото е и сметка с
номер **********/17.03.2017 г. /л. 43/, с която в полза на ищцовото дружество е
начислена неустойка, дължима от С.Н.Н. в размер 150, 03 лв.
Установи
се също, че въз основа на подадено от "А1 България" ЕАД, гр. София
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 22.11.2018г., е
образувано ч.гр.д. № 5017/2018г. на РС-Враца, по което съдът е издал заповед №
3099 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 26.11.2018г., с която
е осъдил длъжника С.Н.Н. *** да заплати на заявителя сумата 501, 13 лв.
главница, представляваща незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни
услуги и закупени продукти и неустойка за неизпълнение на договорни задължения,
от които: сумата 351, 10 лв., представляваща незаплатени суми за ползвани
услуги за периода 12.10.2016г. - 11.04.2017г. по Договор № М******3/10.04.2014г.
и сумата 150, 03 лв., представляваща неустойка в резултат на предсрочно
прекратяване на договора; сумата 63, 15 лв. представляваща обезщетение за
забава, изчислена върху сумата 351, 10 лв., за периода 28.10.2016г. - 21.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 22.11.2018г. до окончателното заплащане, както и сумата 25,00
лв. държавна такса. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което, в изпълнение на указанията на съда по
чл.415, ал.1 от ГПК, заявителят е предявил настоящият иск за установяване на
вземанията си.
За заплащане на сумите по
фактурите по делото не са представени никакви доказателства от ответната
страна, а и не се твърди от същата такова заплащане.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо.
По иска по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС за установяване съществуване на
вземания за незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги.
За да бъде уважен този иск ищецът следва да установи по реда
на пълното и главно доказване наличието на действително облигационно правоотношение
между мобилния оператор и ответника, като потребител на електронни съобщителни
услуги през процесните отчетни периоди, възникнало въз основа на валидно
сключен договор за предоставяне на процесните услуги; предоставянето от него,
респ. получаването от ответника, на претендираните услуги в договорения вид,
обем, количество и качество за процесните периоди; стойността на предоставените
услуги и изискуемостта на вземанията.
При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже недължимост
на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи изпълнение на
задълженията си по договора или да докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
По делото се установи и не е спорно между
страните, че със сключването на договора за предоставяне на електронни
съобщителни услуги от 10.04.2014г. между ищеца "А1 България" ЕАД и
ответника С. Н.Н. е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът-оператор се е задължил да предоставя на ответника-абонат електронни
съобщителни услуги при условията на договора и Общите условия за взаимоотношенията
между "Мобилтел" ЕАД и потребителите. Съдържанието на отношенията
между страните е конкретизирано в сключеното помежду им Приложение №1 към
договор № ****** от 18.12.2015г., с което операторът се е задължил да
предостави на абоната услуги за sim-карта № 8935901187004287904, телефонен
номер ******, по тарифен план Мтел Трансфер М 2г. Есен 2015 с месечна
абонаментна такса 20,00 лв. за срок от 24 месеца, който изтича на 18.12.2017г.
(т.5.2.1), срещу насрещното задължение на последния да заплаща стойността на
предоставените услуги (месечни абонаментни такси, разговори, данни, съобщения,
мобилен интернет и др.), съгласно уговорен абонаментен план. Следователно в
процесния период от 12.10.2016г. до 11.04.2017г. между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключен помежду им договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги на потребител и Приложение № 1
към него, регулирано от същите и от общите условия на оператора.
Спорно по делото е реалното доставяне на процесните далекосъобщителни
услуги от ищцовото дружество на ответника-потребител. Съгласно чл.9 от ОУ чрез
включването в съответната мрежа Мобилтел осигурява услугите, описани в договора
за услуги и приложенията към него, а според чл.20.1 абонаментът осигурява на
абоната достъп до избрания пакет услуги, съгласно сключения договор за услуги,
в зоната на обслужване на една от мрежите. Цената за свързване към една от
двете мрежи осигурява достъпа на абоната до съответната мрежа и се заплаща
еднократно при сключване на договора за услуги (чл.22.1), а месечната
абонаментна такса се предплаща от абонатите на съответната мрежа ежемесечно по
ценоразпис на Мобилтел съобразно избрания пакет услуги (чл.22.2).
Доколкото цената на абонамента е възнаграждение за самото право на достъп
до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответна СИМ карта с
уникален телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите
участници в мрежата като абонат както при изходящи, така и при входящи повиквания,
за доказването на това вземане в полза на доставчика е достатъчно позоваването
на подписаните от потребителя договор и приложения за съответния абонаментен
план. Така е прието и в Решение № 25 от
3.02.2020 г. по в. гр. д. № 692/2019 г. на ОС - Враца, което настоящия състав
споделя.
В
чл. 22.3.5 от ОУ е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от
техния вид и специфика по цени, съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел.
Съгласно чл. 37.а. от Общите условия, Мобилтел има право да получава в срок
всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги. Според
чл. 26.4 от ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната; при сключване на договора
Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура; неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми.
В изпълнение на клаузата на чл.26.4
от ОУ операторът-ищец е издал шест броя фактури (посочени по-горе в мотивите) с приложени към тях детайлни справки, в които е отразен размера
на месечните абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и на ползваните
от ответника далекосъобщителни услуги. С оглед оспорването от
ответната страна на истинността на отразените в тях обстоятелства, следва да се
изтъкне следното: Действително представените фактури и приложенията към
тях, като частни свидетелстващи документи, не се ползват с материална
доказателствена сила за удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства.
Следователно, тези документи сами по себе си не са годно доказателство да
установят, че мобилният оператор е предоставил през релевантния период на
ответника мобилни услуги. Фактурите и приложенията към тях обаче имат
доказателствена стойност, която следва да се цени в съвкупност с другите
доказателства по делото. От представеното по делото Приложение №1 от
18.12.2015г. към договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги, се установява, че страните са уговорили стандартен месечен абонамент от
20, 00 лв. за предоставения мобилен номер, и доколкото договора и Приложение №
1 към него не са оспорени от ответника, настоящият съдебен състав
приема, че в полза на ищцовото дружество е възникнало вземане за абонаментни
такси в размер на 20,00 лв. месечно.
По делото не се твърди и не са
ангажирани доказателства за заплащане на сумите по фактурите, касаещи месечните
абонаментни такси, поради което, съдът приема за установено твърдяното от ищеца
неизпълнение от ответника на задължението му за плащане цената на месечните
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за процесния период.
По отношение на техния размер, видно от Приложение
№1 ответникът-абонат се е задължил да
заплаща стандартна месечна абонаментна такса от 20.00 лв. /с ДДС/ за предоставения
мобилен номер. Претенцията е за периода 12.10.2016г. - 11.04.2017г. или за шест
последователни отчетни периода - от 09.10.2016 г. до 08.11.2016 г., от
09.11.2016 г. до 08.12.2016 г., от 09.12.2016 г. до 08.01.2017 г., от
09.01.2017 г. до 08.02.2017 г., от 09.02.2017 г. до 08.03.2017 г., от
09.03.2017 г. до 08.04.2017 г. За последния отчетен период обаче с фактура №
**********/11.04.2017 г. с падеж 26.04.2017 г., сума за месечен абонамент не е
начислена, поради което такава не се и дължи. Фактура № **********/12.10.2016
г. е за отчетен период от 09.09.2016 г. до 08.10.2016 г., който не се обхваща
от претенцията на ищеца, поради което отразената в същата абонаментна такса не
следва да се включва в размера на задължението. Така задължението на ответника
за плащане цената на месечните абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги за процесния период възлиза на 100, 00 лева /с ДДС/.
По делото
обаче липсват доказателства относно изпълнението на задължението на
ищеца-оператор за предоставяне на останалите далекосъобщителни услуги на
ответника-абонат (разговори, данни, съобщения, мобилен интернет и др.), за
които е начислил съответни суми във фактурите. Отразените във фактурите
задължения на абоната за тези услуги не се подкрепят от никакви други
доказателства. Следва да се подчертае, че фактурата не е източник на
задълженията на получателя по нея, а само ги конкретизира по основание и
размер, с цел внасяне на яснота в договорните отношения, както и за целите на
данъчното облагане. Както бе посочено по-горе в мотивите, фактурата, като
частен писмен документ, сама по себе си не притежава обвързваща съда
доказателствена сила за удостоверените в нея вземания.
Поради
изложеното съдът намира, че ищецът не доказа в настоящото производство, че е
предоставил на ответника далекосъобщителните услуги, посочени в исковата молба
(извън месечните абонаментни такси), както и че е начислил правилно дължимата
стойност за тях съобразно договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги
и съобразно Общите условия. По делото не бе установен обема на предоставените
услуги чрез мобилен телефон, съответно извършването на разговори, техния брой и
продължителност, изпратени съобщения, ползван мобилен интернет и др.
Представените фактури и сметка бяха оспорени от ответника и тяхната вярност не
бе доказана от ищеца относно ползването на посочените далекосъобщителни услуги.
По иска по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 и чл.200 от ЗЗД за установяване съществуване на вземания за незаплатени
суми за закупена вещ.
Претенцията се основава на сключен между страните Договор за продажба на изплащане
от 18.12.2015 г., с който ищецът, в качеството на продавач,
е прехвърлил на ответника, като купувач, правото на собственост върху вещ - Пак Sony Xperia М4 AquaBlack+SIM128KNAN
MAT 20 23м, а последният
се е задължил да му заплати уговорената цена от 384,01 лв.
За
основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните предпоставки: 1. че между страните е било налице
облигационно правоотношение, възникнало от валидно сключен помежду им договор
за продажба на изплащане; 2. че е изпълнил задълженията си да прехвърли
собствеността на посочената в договора вещ и да я предаде на ответника и 3.
настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати остатъка от
уговорените месечни вноски и техния размер.
При установяване на горното, в
тежест на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или
отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по договора, или да докаже
наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или
правоотлагащи факти и обстоятелства. В тежест на ответника е да докаже и
възражението си за погасяване по давност на вземанията на ищеца по този договор.
В подкрепа на претенцията си ищецът е представил като доказателство по
делото цитирания Договор за продажба на изплащане № ********* от 18.12.2015 г.,
сключен между „Мобилтел” ЕАД, като продавач, и ответника С. Н.Н., като купувач,
по силата на който продавачът прехвърля на купувача правото на собственост
върху вещ - Пак Sony Xperia М4 AquaBlack+SIM128KNAN
MAT 20 23м, срещу цена 384. 01
лева с ДДС, при разсрочено плащане за срок от
23 месеца
(чл. 11 от Договора), при една първоначална вноска, платима
при подписването на договора, и 23 месечни вноски, всяка от които от 16,00 лв.,
описани в погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на
изплащане. Съгласно чл.6 от договора първоначалната
вноска се заплаща от купувача при
предаването на вещта, а
всяка следваща месечна вноска - в сроковете за плащане на сумите по месечни
таксуващи фактури, издавани за ползвани услуги по договора за услуги. Месечните
вноски, дължими по договора, се отразяват в месечните таксуващи фактури,
издавани от продавача по
договора за услуги. Според чл.10.2 купувачът
се задължава да заплаща сумата,
дължима за вещта, съгласно
условията на този договор и погасителния план.
Този
договор не е оспорен от ответника, респ. от неговия особен представител, поради
което съдът приема за безспорно установено наличието на облигационно отношение
между "А1 България" ЕАД и ответника С. Н.Н., по силата на което за
последния е възникнало задължение за заплащане на продажната цена в договорения
размер и срокове.
Установи се изпълнение на задължението на продавача да предаде на купувача вещта
– предмет на договора, доколкото съгласно инкорпорираното в договора Приложение
№ 1 – Приемо – предавателен протокол, вещта е предадена от продавача на
купувача на 18.12.2015 г., което страните са удостоверили с подписите си.
При
сключване на договора за продажба на изплащане страните са подписали и
Приложение № 2 към него - погасителен план, в който е посочен размера на всяка
от дължимите 23 месечни вноски, а в договора е предвидено, че тези месечни
вноски се дължат в сроковете за плащане на сумите по месечните таксуващи
фактури. Следователно страните са уговорили както размера на дължимите вноски,
така и сроковете за плащане на същите, като срокът за заплащане на последната
вноска е 18.11.2017г. Следователно, към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 22.11.2018г., е бил настъпил падежа на
всички месечни погасителни вноски.
Доколкото в
исковата молба се твърди отрицателен факт на неплащане на претендираната сума,
представляваща част от продажната цена на закупената вещ, съдът намира, че в
тежест на ответника бе да противопостави правопогасяващо възражение за плащане
и да ангажира доказателства в подкрепа на същото. При липсата на такова
възражение и доказателства относно извършеното плащане, съдът приема за
доказани изложените в исковата молба твърдения, че ответникът е преустановил
плащанията по договора.
Според чл. 12, т. 3 договорът се прекратява
при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на
купувача, като в този случай всички суми, дължими до края на срока на договора
стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да
бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Фактурата по предходното изречение се
издава на датата, определена за издаване на месечните таксуващи фактури по
т.6.2, след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно договора за услуги.
Договорът се счита за прекратен от тази дата, като прекратяването не засяга
задължението на купувача за
плащане на дължимите суми.
След
допуснатата от ответника-купувач забава за посочения по–горе период всички
непадежирали месечни вноски са станали предсрочно изискуеми и са дължими на
продавача. Касае се за 14 бр. оставащи за плащане след прекратяване на договора
вноски за изплащане на вещта, всяка от които в размер на 16, 00 лева, или в общ
размер 224, 00 лв. Сумата
е обективирана в 6 бр. фактури, във всяка по 16, 00 лв. и една фактура на
стойност 128, 00 лв.
Претенцията на ищеца обаче е за
периода 12.10.2016г. - 11.04.2017г. или за шест последователни отчетни периода
- от 09.10.2016 г. до 08.11.2016 г., от 09.11.2016 г. до 08.12.2016 г., от
09.12.2016 г. до 08.01.2017 г., от 09.01.2017 г. до 08.02.2017 г., от
09.02.2017 г. до 08.03.2017 г., от 09.03.2017 г. до 08.04.2017 г. - общо за
сумата 208,00 лв. Фактура № **********/12.10.2016 г. е за отчетен период от
09.09.2016 г. до 08.10.2016 г., който не се обхваща от претенцията на ищеца,
поради което отразената в същата вноска за изплащане на стоки от 16, 00 лв. не
следва да се включва в размера на задължението.
При тези съображения съдът
намира, че са настъпили предпоставките за реализиране на отговорността на ответника-купувач
за сума в общ размер 208,00 лв.,
представляваща незаплатени вноски за цената на закупена вещ по Договор за продажба на изплащане от 18.12.2015 г.
Неоснователно
е възражението на ответника, заявено в отговора на исковата молба, за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца за далекосъобщителни
услуги и за незаплатени вноски за цената на закупена вещ. Видно е, че срокът за
плащане на първата фактура № **********/12.10.2016 г. е 27.10.2016 г., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на
22.11.2018 г. Следователно тригодишната погасителна давност по чл. 111, б.
"в" ЗЗД не е била изтекла към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК.
С оглед гореизложеното, исковете
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС за установяване съществуване на вземания за незаплатени суми за ползвани
електронни съобщителни услуги по сключения договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги, и чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 и чл.200 от ЗЗД за установяване съществуване на вземания за незаплатени
суми за закупена вещ по договора за продажба на изплащане, са основателни
и следва да бъдат уважени общо за сумата 308, 00 лева с вкл. ДДС, представляваща стойността на месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и незаплатени вноски за
цената на закупена вещ за отчетен период 12.10.2016г. - 11.04.2017г.
Сумата се дължи ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението – 22.11.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, както е поискано от ищеца.
В
останалата част – в размера за разликата над сумата от 308, 00 лева до пълния
предявен размер от 351, 10 лева исковете не са доказани и следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
По
отношение на иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение
за забава върху непогасената главница за периода от 28.10.2016г. до 21.11.2018г.
в размер 63, 15 лв.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва, съгласно
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от датата, следващата датата на настъпване на
падежа на всяка от фактурите, до датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 22.11.2018 г.
По предявения акцесорен иск
по 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже неизпълнение на парични задължения от страна на ответника, падежа и
размера на задълженията, както и периода на забавата.
В производството се установи, че ответникът-абонат
не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца-оператор сумата 308, 00 лева,
представляваща стойността на месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги и незаплатени вноски за цената на закупена вещ за отчетен период
12.10.2016г. - 11.04.2017г., поради което, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,
същият дължи на ищеца обезщетение за забава върху неплатената главница, считано
от датата следваща падежа й, посочен във всяка
от фактурите, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 22.11.2018 г. Тъй като ищецът не е ангажирал
доказателства за размера на това обезщетение, то на основание чл. 162 ГПК и
използвайки програмен продукт (лихвен калкулатор на НАП), съдът определи
размера на обезщетението за забава, считано от датата,
следващата датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите (начиная
от 27.11.2016г. - денят, следващ падежа на вземането по фактура №
**********/11.11.2016 г.) до 22.11.2018
г. на 53,66 лева. В този размер искът за обезщетение за забава е
доказан и следва да бъде уважен като основателен, а в
останалата част – в размера за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 63, 15 лева искът не е доказан и следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По
иска по чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.92 от ЗЗД за съществуване на
вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на електронни
съобщителни услуги.
По този иск ищецът следва да
докаже предпоставките за възникване на правото му да начисли неустойка - наличие
на клауза за неустойка в договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги,
респ. в приложенията към него или в ОУ, за ангажиране отговорността на абоната
при предсрочно прекратяване на договора по негова вина; настъпване на
предпоставките за ангажиране отговорността на абоната - предсрочно прекратяване
на договора от оператора поради неизпълнение от страна на абоната на
задължението му да заплати стойността на ползваните мобилни услуги на
установените падежи, както и размера на неустоечното вземане.
Съгласно чл.26.4 от Общите
условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура,
която се издава на името на абоната, като неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. Според
чл.26.5 Мобилтел предоставя на абоната 15-дневен срок след издаването на
фактурата за плащането на посочената в нея сума. В чл. 54.1 е
регламентирано правото на оператора едностранно да прекрати сключения договор
за услуги при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане.
Съгласно т.5.3.1 от Приложение
№1 към договор № ********* от 18.12.2015г. в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи
от това приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако по негово
искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по отношение на
услугите в това приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на
ползване, операторът има право да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими до изтичане на
определения срок на ползване.
Видно от
съдържанието на посочените разпоредби, вземането на оператора за неустойка
възниква в резултат на упражнено от него право да прекрати индивидуалния
договор за електронни съобщителни услуги поради неплащане от абоната на
дължимите суми в срок. Касае се за право на оператора, което може да бъде или
да не бъде упражнено от него, а в случай, че същият реши да го упражни, негова
е преценката в кой момент и при неплащане на какви точно по основание и размер
дължими суми от абоната ще направи това. Доколкото в договора за мобилни услуги
и в Общите условия не е регламентиран начина, по който оператора може да
упражни правото си на едностранно прекратяване на договора, по отношение на
него намират приложение общите правила за разваляне на договорите - чл. 87, ал.
1 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата
форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната регламентация
в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, така и по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК,
предвиждащ забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения с
гласни доказателства. С оглед уговорените особености на начина на изчисляване
на неустойката (в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки),
дължими до изтичане на определения срок на ползване),
установяването на факта на получаване на писменото предизвестие от абоната е от
значение не само доказването на основанието, но и на размера на иска.
В
разглеждания случай по делото не се твърди и не се установява операторът да е
отправял до абоната писмено предизвестие, с което му предоставя подходящ срок
за изпълнение или изобщо да е уведомявал абоната за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги. След като операторът не е упражнил правото си да
прекрати договора по посочения по-горе начин, валидно прекратяване на същия не
е налице. Надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент
от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата
е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.
Доколкото съдът приема, че договора за електронни съобщителни услуги не е
прекратен едностранно от оператора, то в неговата правна сфера не е възникнало
вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
Отделно от изложеното, дори и при
валидно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или инициатива на
потребителя, съдът счита, че в полза на оператора-ищец не би възникнало вземане
за неустойка, поради следното:
Ответникът
притежава качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като физическо лице, на което са
предоставяни далекосъобщителни услуги от ищеца – мобилен оператор, поради което
по отношение на сключения договор за електронни съобщителни услуги намират
приложение правилата на ЗЗП.
С оглед
нормата на чл.7, ал.3 от ГПК, задължаваща съда служебно да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, както и с оглед задължението на съда
служебно да следи за нищожността на договорни клаузи, когато тя е свързана с
противоречие с императивни правни норми на закона и на добрите нрави и това
противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, съдът в настоящото
производство следва да направи преценка дали цитираната клауза за неустойка в
договора за електронни съобщителни услуги не е неравноправна и дали същата не
противоречи на закона и на добрите нрави, като тази преценка се прави към
момента на пораждане на задължението (т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС). При тази преценка следва да се изходи преди всичко
от характерните особености на договора за електронни съобщителни услуги и вида
на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на електронни съобщителни услуги срещу абонаментна
такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
При анализа на посочената клауза
за неустойка и на нормите на ЗЗП, в редакцията от 07.08.2015г., действала
към момента на сключване на Приложение № 1 към договора, съдът прави извода, че
същата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 и т.14 от ЗЗП. Съгласно посочените норми
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като: задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (т.5.) и
налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или
доставчикът не изпълни своите (т.14.). Наред с това клаузата за неустойка
противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от
месечните абонаментни такси до изтичането на срока на договора нарушава
принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения.
С уговорената неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, в размер на всички
неплатени по договора месечни абонаментни такси до края на срока му, мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от потребителя в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се
предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този
начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за
неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава
принципа за справедливост, поради което е нищожна, поради противоречие с
добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл е константната
практика на ВКС: Решение № 110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т.
о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и
Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.
Следва да се посочи също, че
размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на абонаментните
такси (цената на услугата) до края на срока на действие на договора, създава
само илюзорно право на прекратяване на договора от страна на ответника –
потребител, т.е. същата е и неравноправна и поради това нищожна.
Изложеното обосновава извода на съда
за недоказаност в производството на дължимост на претендираната сума от 150, 03
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за предоставяне
на електронни съобщителни услуги от 10.04.2014 г., при което предявеният иск за
установяване дължимост на тази сума следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен.
По
отношение на разноските:
При този
изход на спора – частична основателност на три от предявените искове и
неоснователност на последния, право на разноски имат и двете страни, съразмерно
с уважения размер - ищеца, респ. с отхвърления размер - ответника, както за
тези в исковото производство, така и за тези, направени в хода на заповедното
по ч. гр. дело № 5017/2018г. по описа на Районен съд – Враца – арг. т. 12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважения размер на исковете
за незаплатени далекосъобщителни услуги, суми за закупена вещ и за обезщетение
за забава, следва да бъдат присъдени разноски в размер 16, 02 лв. – за държавна
такса в заповедното производство, и в размер 176, 25 лв. – за държавна такса и
възнаграждение на особения представител на ответника в исковия процес.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски по съразмерност върху отхвърления
размер на исковете за незаплатени далекосъобщителни услуги, суми за закупена
вещ и за обезщетение за забава и върху размера на отхвърления иск за неустойка
за предсрочно прекратяване на договора, но същия се представлява от особен
представител, не е претендирал разноски и не е представил доказателства за
направени такива, поради което съдът не му присъжда разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на С. Н.Н. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, че съществува вземането на „А1
България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от адв. Д.Ц. - САК, по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3099, издадена на
26.11.2018г. по ч.гр.д. № 5017/2018г. на Врачански районен съд, което вземане е
за сумата 308, 00 лева, представляваща стойността на месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги и незаплатени вноски за цената на закупена вещ
за отчетен период 12.10.2016г. - 11.04.2017г. по Договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги от 10.04.2014г., Приложение №1 към договор № ***** от 18.12.2015г. за мобилен номер
*******и Договор за продажба на изплащане № ********* от 18.12.2015 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 22.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за сумата 53,66 лева, представляваща обезщетение за забава върху
непогасената главница за периода от 28.10.2016г. до 21.11.2018г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС и чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и
чл.200 от ЗЗД в
останалата част – в размера за разликата над сумата от 308, 00 лева до пълния
предявен размер от 351, 10 лева, както и иска с правна квалификация чл. 422,
ал. 1, вр. с чл.
415, ал.1 ГПК, вр. с
чл.86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху непогасената главница в
останалата част – в размера за разликата над сумата 53,66 лева до пълния
предявен размер от 63, 15 лева, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „А1 България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, 1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от
адв. Д.Ц. - САК, срещу С. Н.Н. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, ИСК с
правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр.
с чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че
съществува вземането на „А1 България” ЕАД за сумата 150, 03 лв., представляваща неплатена неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги от
10.04.2014г., което вземане е предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3099, издадена на 26.11.2018г. по ч.гр.д. №
5017/2018г. на Врачански районен съд, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Н.Н. с ЕГН
********** с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по съразмерност на „А1 България”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1309, район
„Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от адв. Д.Ц. - САК, направените в
заповедното производство по ч.гр.д. № 5017/2018г. на Врачански районен съд разноски
от 16, 02 лв. за държавна такса, както и
разноските в настоящото производство от 176, 25 лв. за държавна такса и възнаграждение за особения представител на ответника.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: