№ 159
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
в присъствието на прокурора М. Д. К.
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело №
20241800100342 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоначално А. Г. М. е предявил срещу Прокуратурата на Република
България обективно съединени осъдителни искове за плащане на следните
суми: сумата 58000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
– негативни психически и емоционални изживявания, додели до унижаване на
честта и достойнството му и до накърняване на авторитета му в обществото,
претърпени в резултат на повдигането срещу него на обвинение в извършване
на престъпление, за което впоследствие е оправдан, както и болки и
страдания, претърпени от нанесен му по време на ареста му от служителите на
РУ на МВР – К. побой, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
18.06.2020 г., до окончателното плащане; сумата от 2170 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - платен адвокатски хонорар по водено
срещу него наказателно производство в размер на 2000 лв., претърпени в
резултат на повдигането срещу него на обвинение в извършване на
престъпление, за което впоследствие е оправдан, както и разходи за
медицински изследвания в размер на 170 лв., претърпени в резултат на
нанесен му по време на ареста му от служителите на РУ на МВР – К. побой,
1
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 18.06.2020 г., до
окончателното плащане. След дадени /с протоколно определение от 07.11.2024
г./ от съда указания за отстраняване нередовностите на исковата молба с
уточняващи молби от 14.11.2024 г. и 14.01.2025 г. ищецът е уточнил, че се
отказва от главните искове за обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 28000 лв. и имуществени вреди в размер на 170 лв., претърпени в резултат
на нанесен му по време на ареста му от служителите на РУ на МВР – К. побой,
както и от акцесорните искове за обезщетение за забава върху сумите на тези
главни искове. В съответствие с волята на ищеца с протоколно определение от
13.02.2025 г. съдът е прекратил производството по делото в частта по исковете
за обезщетение за имуществени вреди в размер на 170 лв., претърпени в
резултат на нанесен на ищеца по време на ареста му от служителите на РУ на
МВР – К. побой, ведно с обезщетение за забава върху тази сума, но в частта
досежно исковете за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на нанесен на ищеца по време на ареста му от служителите на РУ на
МВР – К. побой, ведно с обезщетение за забава, поради грешка съдът е
прекратил производството по делото до размера от 25000 лв. на главния иск,
ведно с обезщетение за забава върху тази сума, вместо за пълния размер от
28000 лв. на главния иск, ведно с обезщетение за забава върху тази сума, за
които ищецът се е отказал от претенциите си. Поради така допуснатата от съда
грешка към момента производството по делото е висящо частично по исковете
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нанесен на ищеца по време
на ареста му от служителите на РУ на МВР – К. побой, ведно с обезщетение за
забава, а именно в частта за сумата от 3000 лв. /разликата над сумата от 25000
лв., за която производството по делото е прекратено с влязло в сила
протоколно определение от 07.11.2024 г., до сумата от 28000 лв.,
представляваща пълния размер на иска, от който ищецът се е отказал/, ведно с
обезщетение за забава досежно тази сума, съответно тази грешка на съда
следва да бъде отстранена, като с настоящото решение се прекрати
производството по делото и в горепосочената част. Отново поради грешка на
съда в доклада по делото, изготвен след прекратителното в съответната част
определение и отразен в протокола от проведеното на 13.02.2025 г. о. с. з. по
делото, претендираната сума на неимуществените вреди, претърпени в
резултат на повдигането срещу ищеца на обвинение в извършване на
2
престъпление, за което впоследствие е оправдан, погрешно е посочена като
58000 лв. /какъвто е бил общият предявен размер на иска за неимуществени
вреди преди отстраняване на нередовностите на исковата молба и отказа от
исковете досежно претърпените вреди от нанесения на ищеца при ареста му
побой и съответно частично прекратяване на производството/, а
претендираната сума на имуществените вреди, претърпени в резултат на
повдигането срещу ищеца на обвинение в извършване на престъпление, за
което впоследствие е оправдан, неясно е посочена като 2170/2000 лв. Така
допуснатата грешка в доклада обаче не променя волята на ищеца, надлежно
отразена в двете негови уточняващи молби и именно тази воля съдът следва
да има предвид при настоящото си произнасяне. Съответно предмет на
произнасяне по същество с настоящото решение са предявените от ищеца
искове за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лв.,
претърпени в резултат на повдигането срещу него на обвинение в
извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдан, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 18.06.2020 г., до
окончателното плащане и искове за обезщетение за имуществени вреди в
размер на 2000 лв., претърпени в резултат на повдигането срещу него на
обвинение в извършване на престъпление, за което впоследствие е
оправдан, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от датата на влизане в сила на оправдателната присъда –
18.06.2020 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди следното: Срещу ищеца било образувано
наказателно производство от РП – Ихтиман за извършено на 18.12.2015 г.
престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като в РС –
Ихтиман бил внесен обвинителен акт, по който било образувано н. о. х. д. №
30/2018 г. по описа на съда. На 19.04.2019 г. по делото била постановена
оправдателна присъда № 46, а с решение от 18.06.2020 г. по в. н. о. х. д. №
10/2020 г. Софийски окръжен съд потвърдил присъдата, с което същата влязла
в сила на 18.06.2020 г. Наказателното производство продължило пет години,
през който период ищецът чувствал неудобство и потиснатост, притеснения от
това, че околните обсъждали положението му на обвиняем и подсъдим,
загубил доверието на близките си и били накърнени честта и достойнството
му. Повдигнатото срещу него обвинение довело до стрес, а авторитетът му в
3
обществото бил сериозно накърнен. Вследствие повдигнатото му обвинение
ищецът променил поведението си към околните, станал необщителен и
затворен в себе си, ограничавайки контактите дори с най-близките си до
минимум. Търпял негативни емоции, свързани със страх и безпокойство,
воденото срещу него наказателно производство засегнало репутацията му,
довело и до проблеми в работата му и било предпоставка за уволнението му.
Действията на наблюдаващия наказателното производство прокурор от РП -
Ихтиман били тенденциозни и насочени единствено в посока на търсене на
доказателства за извършване от ищеца на деянията, за които му било
повдигнато обвинението, като била възпрепятствана неговата защита по
делото и възможността му да ангажира доказателства в своя полза. С оглед
гореизложеното се предявяват настоящите искове.
Главните искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ,
акцесорните искове са с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Излага доводи за тяхната
неоснователност, навежда и възражение за прекомерност на търсеното
обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва наличието на всички елементи
на фактическия състав, обуславящ ангажирането на отговорността на
държавата за твърдените като търпени от ищеца вреди. Твърди, че по време на
наказателното производство ищецът не е бил задържан и ограничаван в
придвижването си, не е бил лишаван от възможността да упражнява
професията си, които факти следва да бъдат отчетени. Навежда правно
твърдение, че за продължителността на производството в съдебната фаза на
процеса не следва да се ангажира отговорността на прокуратурата, тъй като в
тази фаза други правни субекти са били отговорни за своевременното
разглеждане и решаване на делото, а прокуратурата не е ставала причина за
отлагане на делото, както и за разглеждането му от въззивната инстанция.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Изискан е от ОС – София и приложен по настоящото дело заверен
препис от цялото наказателно производство, водено срещу А. Г. М. /н .о. х. д.
№ 30/2018 г. по описа на РС – Ихтиман/. От него се установява изложената в
исковата молба хронология относно развитието на наказателното
производство, а именно:
4
С постановление за привличане на обвиняем от 14.03.2016 г. А. Г. М. е
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 194,
ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
В РС – Ихтиман е внесен обвинителен акт по пр. пр. № 1848/2015 г. по
описа на РП - Ихтиман, ДП № 283/2015 г. по описа на РУ на МВР - К., с който
А. Г. М. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 НК, като по образуваното н. о. х. д. № 30/2018 г. по описа на РС –
Ихтиман е постановена присъда № 46/19.04.2019 г., с която А. Г. М. е признат
за невинен по повдигнатото обвинение.
С решение от 18.06.2020 г. по в. н. о. х. д. № 10/2020 г. по описа на ОС –
София /неподлежащо на обжалване/ е потвърдена присъда № 46/19.04.2019 г.
по н. о. х. д. № 30/2018 г. по описа на РС – Ихтиман,
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява
следното: Свид. К. установява, че двамата с М. са били обвиняеми и
впоследствие подсъдими в наказателното производство, като същото се
отразило зле на М., защото след случилото се никой не искал да разговаря с
него, вкл. приятели, говорело се че е крадец и престъпник, не искали да се
виждат с него и за по кафе, а самият М. не излизал, защото постоянно се
говорело за случилото се. Установява още, че искали да уволнят М. заради
случая и той се притеснявал от това. След случилото се М. се променил,
станал затворен и животът му се обърнал на 180 градуса. Освен това М. се
страхувал да не бъде осъден, постоянно се притеснявал за това, а никога преди
това не бил имал спречквания с полиция. Преди случилото се М. се ползвал с
добро име на работен и кротък човек, който не се е карал с никого. Свид.
Александър М. установява, че след случилото се колегите на ищеца започнали
да шушукат и да обсъждат, че М. бил откраднал нещо и можело да го уволнят.
М. започнал да се затваря и не бил в добро състояние. Притеснявал се как ще
се справи, ако го уволнят. В селото, където ищецът и свидетелят живеят,
хората започнали да говорят за случая. М. се страхувал и да не бъде осъден.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
По главния иск за обезщетение за неимуществени вреди:
Искът е частично основателен – до размера от 6000 лв., до който следва
5
да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв. следва
да бъде отхвърлен по следните съображения:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Отговорността в случая е обективна.
В конкретния случай ищецът е окончателно оправдан с влязло в сила на
18.06.2020 г. решение на ОС – София по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, при което е
налице основната предпоставка от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, които са в причинна връзка с неоснователното
обвинение срещу него.
Значими за определяне на размера на обезщетението обстоятелства по
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са: продължителността на
воденото наказателно производство, характера, вида и тежестта на деянието,
за което е било повдигнато обвинението, отражението му върху общественото
положение, авторитета, здравословното състояние и професионалната
реализация на пострадалото лице, периода на мярката за неотклонение
задържане под стража и др. /вж. решение по гр. д. № 1456/12 г., III ГО на
ВКС/.
Повдигнатото срещу А. Г. М. обвинение в извършване на престъпление
по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което се предвижда лишаване
от свобода до осем години, е поддържано в продължение на четири години и
три месеца /обвинението е повдигнато на 14.03.2016 г., оправдателната
присъда е влязла в сила на 18.06.2020 г./. През този период безспорно ищецът
не е бил наясно какво го очаква, а наказателното производство е било
неизменна част от живота му. Установява се от свидетелските показания, че
ищецът се е притеснявал от това да не бъде уволнен, както и от това да не
бъде осъден, освен това станал необщителен и не излизал, тъй като изпитвал
неудобство от това, че хората от селото обсъждат неговия случай и не искат да
общуват с него.
Безспорно случилото се е отразило в някаква степен и на самооценката и
себеусещането на ищеца. Това е нормална човешка реакция при сблъсък с
6
трудности в живота и следва да бъде отчетена, като негативните емоции са
били изпитвани от ищеца за период от повече от 4 години, но те не надхвърлят
обичайните такива за човек, намиращ се в такава ситуация, от доказателствата
по делото не може да се направи извод за някакви драстични промени върху
личността на ищеца и начина му на живот.
Твърди се, че ищецът чувствал неудобство и потиснатост, притеснения
от това, че околните обсъждали положението му на обвиняем и подсъдим,
загубил доверието на близките си и били накърнени честта и достойнството
му, а авторитетът му в обществото бил сериозно накърнен. Вследствие
повдигнатото му обвинение ищецът променил поведението си към околните,
станал необщителен и затворен в себе си, ограничавайки контактите дори с
най-близките си до минимум. Търпял негативни емоции, свързани със страх и
безпокойство, воденото срещу него наказателно производство засегнало
репутацията му, довело и до проблеми в работата му и било предпоставка за
уволнението му. Безспорно е, че всеки човек, поставен в ситуацията, в която е
бил поставен ищецът, би изпитал негативните аспекти на случващото се –
притеснение, страх, безпокойство, неудобство и срам от близките и
приятелите, които негативни аспекти в съвкупност създават постоянен стрес
за индивида и то за целия период на производството. Също така безспорно е
налице изпитвано неудобство притеснение от социалния резонанс на
случилото се, като в случая със свидетелските показания се установи, че
наистина в общността, в която живее ищецът и семейството му, се е разчуло за
случая. По делото обаче не се установява /не се и твърди/ ищецът да е бил
лице с високо обществено положение или да се е ползвал с някакво
изключително уважение в обществото, които в резултат на повдигнатото и
поддържано обвинение да са били накърнени в значителна степен и той да е
бил отхвърлен от обществото. Следва да се отбележи в тази връзка, че
свидетелските показания не са особено конкретни – свидетелите установяват
само, че хората започнали да не общуват с М., променили отношението си към
него.
Още един от подлежащите на преценка фактори в случая е и това дали
спрямо ищеца е имало взета мярка за неотклонение и за какъв срок. В случая
спрямо М. е взета мярка за неотклонение „подписка“, т. е. ищецът не е бил
лишен от свобода, ограничаван в обичайния си начин на живот и поставен в
7
среда, в която до момента не е попадал, което да доведе до прекомерен стрес
за него.
Не се установи по делото ищецът да е изпитал някакви други негативни
последици от воденото срещу него наказателно производство извън
гореобсъдените.
Същевременно всички гореобсъдени обстоятелства, които са обективни
и конкретни, налагат извод, че ищецът безспорно е претърпял неимуществени
вреди – най-вече неудобства от психично естество, изразяващи се в
притеснения за собственото и на семейството бъдеще, срам, довел до
социална изолация, напрежение, несигурност, като тези неудобства са
търпени в резултат на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение, по
което е проведено сравнително дълго наказателно производство, завършило с
оправдателна присъда. Тези неудобства обаче не се доказа да са рефлектирали
върху живота му по толкова съществен начин, колкото се твърди. Съдът
намира, че съобразно принципа за справедливостта търпените вреди в случая
са съизмерими със сумата от 6000 лв., доколкото са търпени за период от
повече от 4 години, но не са били с твърдения интензитет.
Съобразно извода за частична основателност на главния иск за
обезщетение за неимуществени вреди частично основателен е и акцесорният
иск за обезщетение за забава досежно обезщетението за неимуществени вреди
– същият следва да бъде уважен частично, като се присъди обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 6000 лв. за периода от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 18.06.2020 г., до
окончателното плащане, а в останалата част акцесорният иск следва да бъде
отхвърлен.
По главния иск за обезщетение за имуществени вреди:
Искът е частично основателен - до размера от 1000 лв., до който следва
да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 2000 лв. следва
да бъде отхвърлен по следните съображения:
Съдебната практика безпротиворечиво приема, че платеното от
обвиняемия, респективно от признатия за невиновен, адвокатско
възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и
подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. В НПК не е уредена
8
отговорността за разноски, представляващи платено адвокатско
възнаграждение от лицето, признато за невиновно, или по отношение на което
наказателното производство е прекратено и тези разноски могат да се
претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на
вреди от незаконосъобразно обвинение по реда на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ.
Видно от договор за правна защита и съдействие № 882643 от
02.02.2020 г., представен по в. н. о. х. д. № 10/2020 г. по описа на ОС – София,
находящ се на л. 19 от делото, А. Г. М. е платил в брой договореното
адвокатско възнаграждение на адв. С. в размер на 1000 лева.
Доказателства за други разноски, направени от настоящия ищец за
адвокатско възнаграждение в наказателното производство, не са представени.
По ДП № 283/2015 г. по описа на РУ на МВР - К. не е представен договор за
правна защита и съдействие /представено е само пълномощно, находящо се на
л. 62 от делото/, съответно не се установява в досъдебното производство
настоящият ищец да е направил разноски за възнаграждение на адвокат.
Съобразно извода за частична основателност на главния иск за
обезщетение за имуществени вреди частично основателен е и акцесорният иск
за обезщетение за забава досежно обезщетението за имуществени вреди –
същият следва да бъде уважен частично, като се присъди обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 1000 лв. за периода от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 18.06.2020 г., до
окончателното плащане, а в останалата част акцесорният иск следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски. На
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да плати на
ищеца пълния размер на разноските за държавна такса – 20 лв., както и
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 328.13 лв. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, е наведено несвоевременно
от ответника – едва в писмената защита по делото, поради което не следва да
се обсъжда.
Ответникът не претендира разноски, съответно такива не следва да му
се присъждат /не са и сторени разноски по делото от страната/.
9
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявените от
А. Г. М. с ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Р.“ № 12а срещу
Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 искове за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
нанесен на А. Г. М. по време на ареста на 18.12.2015 г. побой му от
служителите на РУ на МВР – К., ведно с обезщетение за забава, в частта за
сумата от 3000 лв. на главния иск /представляваща разлика над сумата от
25000 лв., за която производството по делото е прекратено с влязло в сила
протоколно определение от 07.11.2024 г. по делото, до сумата от 28000 лв.,
представляваща пълния размер на този иск, от който А. Г. М. се е отказал/,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 18.06.2020 г.,
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2 да плати на А. Г. М. с ЕГН **********, с адрес: с. К., ул.
„Р.“ № 12а сумата от 6000 лв. /шест хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – негативни психически и
емоционални изживявания, додели до унижаване на честта и достойнството
му, претърпени вследствие на повдигнато и поддържано обвинение в
извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК по
ДП № 283/2015 г. по описа на РУ на МВР – К., пр. пр. № 1848/2015 г. по описа
на РП – Ихтиман, за което А. Г. М. е оправдан с влязла в сила присъда № 46 от
19.04.2019 г. по н. о. х. д. № 30/2018 г. по описа на РС – Ихтиман, потвърдена с
решение от 18.06.2020 г. по в. н. о. х. д. № 10/2020 г. па описа на ОС – София,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 18.06.2020 г.,
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение за
неимуществени вреди, ведно с обезщетение за забава, за разликата над
размера от 6000 лв. /шест хиляди лева/ на главния иск до пълния предявен
размер на този иск от 30000 лв. /тридесет хиляди лева/, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата на тази разлика, считано от
10
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 18.06.2020 г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2 да плати на А. Г. М. с ЕГН **********, с адрес: с. К., ул.
„Р.“ № 12а сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – платен адвокатски хонорар по водено срещу него
наказателно производство, претърпени вследствие на повдигнато и
поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 вр. ал. 1 НК по ДП № 283/2015 г. по описа на РУ на МВР – К., пр. пр.
№ 1848/2015 г. по описа на РП – Ихтиман, за което А. Г. М. е оправдан с
влязла в сила присъда № 46 от 19.04.2019 г. по н. о. х. д. № 30/2018 г. по описа
на РС – Ихтиман, потвърдена с решение от 18.06.2020 г. по в. н. о. х. д. №
10/2020 г. па описа на ОС – София, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 18.06.2020 г., до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение за имуществени вреди, ведно с
обезщетение за забава, за разликата над размера от 1000 лв. /хиляда лева/ на
главния иск до пълния предявен размер на този иск от 2000 лв. /две хиляди
лева/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
на тази разлика, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 18.06.2020 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2 да плати на А. Г. М. с ЕГН **********, с адрес: с. К., ул.
„Р.“ № 12а сумата от 20 лв. /двадесет лева/, представляваща разноски за
държавна такса, както и сумата от 328.13 лв. /триста двадесет и осем лева и
тринадесет стотинки/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Решението в прекратителната част, в която има характер на
определение, подлежи на обжалване в едноседмичен срок, а в останалата част
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11