Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 48
гр. Пловдив, 23 март 2020 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
При участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев НОХД/В/ №22/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 33 НПК.
С присъда №123/19.04.2019г., постановена по НОХД №7768 /2019г. по описа на Районен съд - гр. П., подс. К.И.И. е бил признат за виновен в това, че на 21.07.2018г. в гр.П. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,49 промила, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1 вр.чл.54 НК е бил осъден на една година лишаване от свобода, условно по чл.66 от НК с изпитателен срок от три години.
Присъдата е била потвърдена с решение № 277/03.12.2019г. по ВНОХД № 1211/2019г. по описа на ПОС.
На 20.12.2019г. в Районен съд –П. е било депозирано искане от осъдения К.И.И. за възобновяване на делото на основание чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, в което са развити доводи за недоказаност на обвинението и за неправилна оценка на доказателствата, поради което се иска отмяна на присъдата и оправдаването му по повдигнатото обвинение или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане като се дадат указания за допускане на доказателства, включително за извършване на съдебнотехническа експертиза на почерка на св.П. Д..
Според представителя на Апелативна прокуратура- гр.П. искането за възобновяване на делото е основателно и следва да се уважи.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност по чл.425 ал.1 от НПК, приема за установено следното :
Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.
Първоначално следва да се направи уточнението, че част от доводите за възобновяване на делото и възраженията в тази насока, са свързани с обосноваността на съдебните актове, която не е касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 т.1- 3 от НПК, респ. по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. На практика, от настоящата инстанция се иска да установи нови фактически положения, различни от възприетите от районната и окръжната инстанция. Практиката на ВКС по делата за възобновяване на наказателните производства е категорична и последователна в разбирането, че в производството по възобновяване за касационния съд не съществува възможност нито да контролира, нито да подменя вътрешното убеждение на инстанционните съдилища по фактите, а извънредната проверка е само за това дали то е законосъобразно формирано и дали са спазени процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване. В конкретния случай, прочитът на мотивните съображения към присъдата на районния съд и решението на въззивния съд убеждава, че съдът е изпълнил задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и по този начин е осигурил разкриването на обективната истина. Прави впечатление че съдилищата са анализирали надлежно, прецизно и в съответствие с процесуалните стандарти всички доказателства по делото, обсъдили са ги поотделно и в логическата им взаимовръзка, като са изложили убедителни съображения относно доказателствената им стойност и значение за правилното изясняване на делото от фактическа и правна страна. Особено внимание инстанциите по фактите са отдали на показанията на актосъставителя- свидетелят А. В., който е бил допуснат до повторен разпит от въззивната инстанция с оглед възраженията на защитата и задължението за разкриване на обективната истина. Показанията на този свидетел са преценени и с оглед на качеството му на съставител на АУАН, били са съпоставени с тези на колегата му П. Д., П. В. и Х. С., като по ясен и непротиворечив начин се разбира от мотивните съображения на първата и на въззивната инстанция защо се възприемат като достоверни, обективни и добросъвестно депозирани. При тази аналитична и внимателна преценка на писмените и гласните доказателства по делото, се явяват правилни и обосновани съжденията на въззивния съд, че проверката за употреба на алкохол от осъдения К.И. е била извършена при спазване на изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017г. за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, обсъдена е била и годността на техническото средство “Дрегер 7510“, което е минало периодична проверка с валидност от шест месеца, както и отразените резултати на „Дрегера“ при тестването- 0.00 в демонстрационната проба на св.В. и 1,49 промила алкохол в пробата на водача К.И.. Другото обстоятелство, което съдилищата също са установили по категоричен начин по делото е, че водачът на автомобила е отказал да даде кръв за изследване, което е било надлежно удостоверено с издадения талон за изследване, дори е била назначена от районния съд и съдебнографологична експертиза във връзка с възраженията на подсъдимия и с оглед пълноценното упражняване на правото му на защита. Не на последно място, въззивната инстаниця се е занимала и с АУАН, приложен като писмено доказателство по делото, като са изложени правилни и законосъобразни съображения, че при неговото изготвяне, съставяне и връчване/ защитата е правела обструкции и в тази насока/, са били спазени процедурните изисквания по ЗАНН и не са били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да опорочават формалната му доказателствена стойност. Следователно, всички тези доказателства и доказателстени средства са били обстойно и внимателно проверени и анализирани от инстанционните съдилища, които са са ги оценили с оглед на действителното им съдържание и смисъл, без да се констатира подценяване, респ. надценяване на доказателства, игнориране на доказателствени материали или изопачено или превратно тълкуване и възприемане на доказателствените източници. Решаващите съдилища са извършили прецизна и аналитична оценка на всички доказателствени източници, която позволява да се проследи начина по който са формирани изводите им по фактите в съответствие с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Все в тази насока не се констатира и нарушение на чл.305 ал.3 от НПК, тъй като мотивните съображения на първия и въззивния съд покриват стандартите за надлежна и процесуално издържана доказателствена дейност, като е ясно и аргументирано виждането на съда относно оценката на писмените и на гласните доказателствени средства и тяхното значение за изясняване на правнорелевантните обстоятелства. По този начин подс. К.И. е могъл да разбере въз основа на какви доказателства е бил признат за виновен в извършване на престъплението по чл.343б ал.1 от НК и каква е била волята на съда да бъде осъден по този текст от наказателния закон.
Предвид на тези съображения, искането за възобновяване на делото следва да се остави без уважение като неоснователно, поради което ПАС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К.И.И. за възобновяване на ВНОХД № 1211/2019г. по описа на ПОС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.