Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 1347 17.11.2022
Година Град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, III
състав, на петнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Димитров
Секретаря:
И.Л.
Прокурор:
Х.К.
Като
разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело номер 1514 по
описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 75,
ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и чл.145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г.М.,
гражданин на Република Грузия, ЛНЧ **********, със съдебен адрес ***, тел.
********** срещу Решение № 7079 от 17.06.2022г. на председателя на Държавна
агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от
Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано да му бъде предоставен статут
на бежанец и хуманитарен статут.
В жалбата се твърди, че оспореният
акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон и
административнопроцесуалните правила, и несъответствие с целта на закона.
Оспорва изводите на административния орган, че по отношение на него не е налице
риск от преследване или тежки посегателства. Счита, че при постановяване на
оспореното решение, административният орган не е извършил цялостна преценка на
относимите факти. Излага доводи, че констатираните от органа противоречия в
дадените обяснения се дължат на затруднения в комуникацията, която се е
осъществявала изцяло на руски език. Моли решението да бъде отменено, а
преписката върната на административния орган за ново произнасяне.
В хода на съдебното производство
жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа
жалбата на сочените в нея основания и претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът - Председател на Държавна
агенция за бежанците не изпраща процесуален представител, оспорва жалбата в
писмени становища. Представя административната преписка ведно с превод на
български език на част от документите. Моли
се същата да бъде оставена без уважение и спорното решение да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас намира оспореното решение за правилно и законосъобразно, а
подадената срещу него жалба за неоснователна.
След като прецени твърденията на
страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона,
Бургаският административен съд в настоящия си състав, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на
административния акт и депозирана в предвидения от закона срок, с оглед
установеното на л.19 получаване на решението на председателя на Държавна
агенция за бежанците на 09.08.2022г. и подаване на жалбата на 23.08.2022г. (л.99).
Разгледана по същество е неоснователна.
Административното
производство е образувано с молба вх. № 191/12.11.2021г., подадена от
жалбоподателя Г.М., роден на ***г., ЛНЧ ********** /л. 89 от делото/. С
подадената молба той е поискал да получи статут на бежанец и хуманно отношение,
като е посочил, че в страната си се страхува за живота си. Личните му данни са
установени въз основа на предоставен от него задграничен паспорт, издаден на
29.08.2019г. от Република Грузия, валиден до 29.08.2029г. (л.58). За нуждите на производството
молителят представил: удостоверение за местоживеене (л.67-69) и два броя
извлечения от заповеди за създаване и назначаването му на длъжност заместник-
началник на отдел за обезпечаване на бойни действия на Службата за охрана на
Президиума на върховния съвет на Аджарската автономна република (л.60-66).
Чужденецът
бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП 2820/12.11.2021г.
като Г.М., гражданство Грузия, етническа принадлежност грузинец, роден на ***г.
в с. Кеда, Грузия, с постоянен адрес *** 12, професия строителен инженер,
образование висше, религия православен християнин, семейно положение – неженен,
езици, които владее – грузински и руски, адрес в РБ к.к. Слънчев бряг, блок
„Роза“, ет.3, ап.328. Като роднини е посочил майка Мерико М., баща Зураб М. и
брат Заза М. – всички с местонахождение Грузия.
М. бил
запознат с Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище,
статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България (л.91),
Информация за обработване на лични данни на чужденци, търдещи международна
закрила (л.92), Указания относно реда за подаване на молба за международна
закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на
чужденците, подали молба за закрила в Република България (л.94), като
запознаването е удостоверено с подписа на настоящия жалбоподател, длъжностно
лице и преводач, върху посочените документи, всички заведени в ДАБ с рег.№УП 2820/12.11.2021г.
С Писмо с
рег.№УП-2820/12.11.2021г. на директор на регистрационно – приемателен център -
с.Баня към ДАБ (л.72), е изискано от Държавна агенция "Национална
сигурност" писмено становище по постъпилата молба за закрила на Г.М.. В
писмо с рег.№М-650/11.01.2022г. на директора на Специализирана дирекция „М“ –
ДАНС (л.39), е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в
България на лицето Г.М., в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
На
12.11.2021г. към чужденеца била отправена писмена покана за провеждане на интервю
(л.86). С жалбоподателя са проведени две интервюта в присъствието на преводач
от руски език, обективирани в Протокол рег.№УП-2820/12.11.2021г. (л.73) и Протокол рег.№УП-2820/14.12.2021г.
(л.47) .
В двете интервюта М. заявява
противоречиви данни относно достигането му до територията на Р. България. Сочи както
че напуснал Грузия легално, с автобус на 20.06.2020г. и отпътувал за Турция,
където е останал четири дни, след което на 24.06.2020г. влязъл с национален
паспорт легално, с автобус в Република България, така и излага версия, че е
напуснал Р. Грузия през м. Януари, като останал в Р. Турция 4-5 месеца, защото
границите на България били затворени заради коронавирус пандемията, като е
останал на квартира там до отваряне на границите. Това последно обстоятелство
съответно бива оборено от служебноизисканата и предоставена справка от ГПУ –
Малко Търново, според която причина за недопускане на жалбоподателя в страната
на 15.03.2020г. е установеното, че същият е пребивавал повече от 180 дни в рамките
на предходния 180-дневен период на територията на държавите членки на ЕС.
Непоследователни са обясненията му и
касателно първото му посещение в страната, което според него е било през лятото
на 2019г., когато за период от три месеца организирал детски концерти на деца
от Грузия в заведението Какао бийч. Не представя документи – договори,
разплащателни квитанции и банкови преводи или други доказателства в подкрепа на
твърдението си, нито се установява подобно влизане от страна на лицето. Първото
регистрирано влизане на жалбоподателя на територията на Р. България е през м.
Септември 2019г., като същият е останал в страната почти до края на годината.
Отделно от това
Излага подробни доводи, че бил
търсен от представители на спечелилата изборите политическа партия в страната
му по произход, като подозира, че това е, за да им съдейства за осигуряване на
гласоподаватели, като изразява съмнение, че при отказ би бил разследван за
кървавото потушаване на бунтовете против бившия президент на Грузия Саакашвили
през 2007г. Не обяснява как това би се случило след като натискът не е от
страна на държавни структури и организации. Не представя доказателства, като
призовки и съобщения за твърдението, че е бил търсен и че срещу него е
инициирано наказателно производство, доколкото отсъствието на лицето не
препятства провеждането на задочно такова. Разказва, че през 1997 г. бил
назначен за заместник- началник на правителствената служба по охрана на
Аджарската автономна република с чин подполковник, а на бившия президент Саакашвили
е служил през периода 2003-2007г. На 06.11.2007 г. получили заповед, че на
следващия ден щял да се проведе голям митинг, като на всяка цена той трябвало
да бъде разпръснат. М. и други хора от службата по охрана отказали да направят
това, затова той написал рапорт за напускане и отказал да работи повече за тази
структура. Мотивите за отказа му да разгонва демонстрантите били, че на нея щял
да бъде неговия народ, като по думите му Грузия е малка държава и всички се
познават. Заплашили го, че ако напусне ще организират наказателно дело срещу
него за неизпълнение на заповед. Заедно с рапорта за напускането си той предал
служебното си оръжие и удостоверението си, като изложил причините за
напускането си, че нямал намерение да разгонва демонстрацията на неговия
свободен народ. От неговото подразделение заедно с него напуснали около 30
души, а от другите правоохранителни органи напуснали също много хора. На
07.11.2007 г. имало голяма демонстрация, на която присъствали между 10 и 20
хиляди души. Този митинг бил организиран от партията „Грузинска мечта"
срещу президента Саакашвили, като целта му била да го свалят от президентския
му пост. Този опит не успял, а самата демонстрация била окървавена, имало много
бити хора, а за разпръскването им бил използван сълзотворен газ.
Въпреки заплахата, за която
свидетелства Мджаванадзе, да бъде съден за неизпълнение на заповед, не
свидетелства такова производство да е било проведено. Напротив, твърди, че след
като напуснал работата си през 2007 г., той започнал да се занимава с
мероприятия в сферата на хореографията, които организирал брат му, който бил
ректор на висше хореографско училище. Организирали концерти на деца, а
молителят се занимавал със сигурността им. Той организирал охраната им и следял
децата да не се загубят. С това се занимавал от 2007г. до 2020 г.
Споделя,
че не е членувал в политическа партия, а само бил привърженик на партията на
Саакашвили, която имала проевропейска политика. Той също подкрепял пътя към
Европа на неговата страна, но оттеглил подкрепата си след кървавата разправа с
демонстрантите от 07.11.2007 г., като това била причината, която го накарала да
престане да бъде привърженик на тази партия, тъй като според него Саакашвили
постъпил нехуманно срещу собствения си народ.
Посочва, че не може да се завърне в
страната си по произход, защото се страхува за здравето си, а също така и от
репресии, тъй като бил бивш служител на бившия президент независимо, че
доброволно напуснал службите.
По думите му такива хора като него били преследвани, за да работят за
партията, която сега била на власт. Те искали от хора като него да събират за
тях гласове и паспорти на хора за всички избори. Казва, че два пъти правил това
за тях, тъй като те го принуждавали. Казвали му, че или щял да работи за тях,
като трябвало да събере 250 паспорта на хора, които щели да гласуват за
управляващата партия, или щели да измислят за какво да го хвърлят в затвора,
като му припомнили демонстрацията от 07.11.2007 г. Според жалбоподателя му
било напомняно за тази ситуация в
случай, че не искал да помага на сегашната власт. Доколкото същият обяснява, че
е съдействал за закупуване на гласове, липсва логика в твърдението му, че е бил
търсен при неговите родители, за да бъде инициирано наказателно производство
против него. Не представя логично обяснение и за това защо не се оплакал в
полицията, като лаконично коментира, че нямало смисъл. Според бежанската
история на М. същият е съдействал за закупуване на гласове в полза на
спечелилата партия за първи път на изборите през м. октомври 2018 г., когато
имало два тура, а за втори път събирал паспорти за местните избори през м.
октомври 2019 г. Твърди, че на два пъти им предоставял списъци с по 200- 250
човека. Казва, че много хора го познавали и се е изложил пред тях, защото им е
обещал по 50 долара на глас, ако гласуват за управляващата партия. Не всички се
съгласявали да гласуват за тях, затова той им обещавал пари, но те не ги
получавали, тъй като партията не му изплатила обещаната сума. След това той
получавал заплахи от много хора, които искали да си получат обещаните пари и го
заплашвали с физическа саморазправа. При изготвянето на тези списъци се
оказвало, че грузинският гражданин бил задлъжнял с около 5000- 6000 долара. Според
жалбоподателя се е наложило се да даде една част от тези пари от неговия джоб,
за да го оставят на мира, като дори бил принуден да продаде колата си.
М. твърди, че след като съберял
паспортите, той ги предавал на човек от управляващата партия, като по тях те
проверявали дали хората щели да гласуват, но не обяснява логичен механизъм как
практически е възможен подобен контрол върху избора за кого да бъде гласувано.
За доказателство човекът, който гласувал трябвало да снима подписа си в
избирателния списък и да занесе снимката, но това обстоятелство само по себе си
удостоверява, че е гласувано, а не и за кого. Съществено противоречие има и в
обясненията на жалбоподателя, за това кога се е разплащал с гласоподавателите.
По рано твърди, че това е следвало да става след упражнения вот, когато бил
излъган от властимащите и не му били дадени пари да се разплати, а по късно
спомена противоположно твърдение, като обяснява, че тези хора, които вземали
пари, а не гласували били бити, (т.е. сочи парите като получавани преди вота). От
показанията става ясно, че насилието над други лица, а не над собствената му
личност била причината, която го накарала да престане да им помага. За актове
на насилие над собствената му личност Мджаванадзе не свидетелства.
Най-лаконично сочи, че на 14.07.2020г. в дома на родителите му са отишли
представители на правоохранителните органи на Аджарската автономна република и
казали на родителите му, че трябвало да се яви в полицията. Майка му им казала,
че той отсъства от Грузия и се намирал в Република България. Те й отвърнали да
му предаде, че ако не се върне в страната и не отиде в полицията щели да
започнат наказателно дело срещу него, по- специално във връзка с разгонването
на демонстрацията от 07.11.2007 г. За втори път бил потърсен в дома на
родителите му след около една седмица, след първото посещение, около 20-то
число на месец юли 2020 г. Тогава казали на майка му, че ако не се яви след 4
дни, ще започне наказателно дело срещу него и затова трябвало спешно да се яви.
Не й съобщили каква била причината за неговото търсене, но тъй като и преди се
е занимавал с това, М. предполага, че причината била местните избори, които
били в края на месец юли и трябвало да се яви да събере паспорти за гласове на
тези избори. Казва, че след като говорил с майка си по телефона, тя му
споделила, че не е бил търсен след второто посещение от
тези хора. Но преди това те отправили заплахи като ѝ казали „Нека
се сърди на себе си". Освен това твърди, че можел да представи
свидетелство за съдимост, че не е съден, което щели да издадат на майка му, тъй
като той бил нейн син, но не представя такова.
Както бе
споменато и по-горе жалбоподателят споделя, че първото му посещение в Република
България било през м. юни- юли 2019 г., когато организирал концерт, като тогава
той останал около 3 месеца в нашата страна. Всяка седмица групите се сменяли и
през м. август 2019 г. той се върнал в Грузия с последната група деца. Тези
твърдения остават недоказани. Липсва логично обяснение и за обстоятелството
защо не е подал по-рано молба за международна закрила. Ако е вярно изложеното
от него твърдение, че е бил заплашван както от поддръжници на Саакашвили,
заради отказа си да участва в 7-мо ноемврийските събития през 2007г., така и от
сегауправляващата партия, то същият не би разчитал на благоразположение от коя
да да е от двете противоборстващи си политически сили. Обяснението, че е искал да минат изборите, за
да разбере дали Саакашвили ще ги спечели и това е била причината да наруши
условията за пребиваване в нашата страна също са несъстоятелни, тъй като и след
тяхното провеждане същият не е потърсил незабавно закрила от страна на
българските власти, а това е сторил едва след поставянето му в такава ситуация,
след извършена проверка и установяване на незаконното му пребиваване. Твърди,
че не е бил арестуван или осъждан. Също така заявява, че не е имал проблеми с
властите в своята държава, както и проблеми свързани с неговата религиозна или
етническа принадлежност.
Молбата е
била подадена на 12.11.2021г. от М., като депозирал декларация рег.№
УП2820/12.11.2021г. (л.84) до директора
на РПЦ – Баня, с която поискал разрешение по време на производството по ЗУБ да
пребивава на адрес област Бургас, община Несебър, к.к. Слънчев бряг, блок
„Роза“, ет.3, ап.328. Посочил и телефон на български мобилен оператор. Към
молбата била приложена и декларация образец № 6 по чл.20а от Закона за
влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на
Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните
семейства (л.85). Декларацията била подписана от К.М.С., ЕГН **********, с
адрес ***, населено място Казичене, ул. „Хан Крум“ № 4, който декларирал, че в
качеството си на собственик на имот, находящ се на адрес област Бургас, община
Несебър, к.к. Слънчев бряг, блок „Роза“, ет.3, ап.328, е съгласен Г.М. да бъде
адресно регистриран и да ползва горепосочения имот безвъзмездно.
В тази
връзка, с Решение № 26/15.11.2021г. (л.71) на директора на РПЦ – Баня било
разрешено на Г.М. да се настани на избрания от него адрес област Бургас, община
Несебър, к.к. Слънчев бряг, блок „Роза“, ет.3, ап.328, като същият не получава
финансова и материална помощ от Държавната агенция за бежанците.
Във връзка с подадената молба за
закрила, директорът на РПЦ – Баня изпратил писмо рег.№ УП2820/05.01.2022г. до
началника РУ – Несебър (л.46), с което поискал да бъде извършена проверка на
посочения от лицето адрес и да бъде предоставено становище дали същото
действително пребивава на посочения адрес. С писмо рег.№
304000-439/11.01.2022г.(л.43) на началника на РУ – Несебър бил уведомен
директора на РПЦ – Баня, че при извършена на 10.01.2022г. проверка на адрес к.к.
Слънчев бряг, блок „Роза“, ет.3, ап.328, било установено, че М. действително живее
на него.
С писмо
изх.№ РД10-18/10.01.2022г. (л.45) директорът
на РПЦ – Баня поискал информация от началника на група „Миграция“ към ОД на МВР
– Сливен кога Г.М. е влизало и напускало територията на Република България в
периода 01.01.2018г.-31.12.2021г. В тази връзка, с писмо рег.№
343000-1147/28.01.2022г. (л.40 )била
представена Справка за пътуване на лице – чужд гражданин (л.41) и справка
адресна регистрация (л.42). В хода на съдебното производство е била изискана
повторна актуална справка за жалбоподателя и лицето установено като негова
спътница. ( л. …………)
С цел
изясняване на фактите от значение за произнасяне по молбата на М. била изготвена Справка вх.№
МД-18/12.01.2022г. (л.21) относно общото положение в Грузия, актуалната
политическа и икономическа обстановка, видовете избори, провеждани в страната
през последните 4 години, провеждани ли са избори през 2018г. и 2019г. в
Аджарска автономна република и подложени ли са на преследване от сегашната
власт служители от бившите силови структури или бивши служители, работили по
времето на Сакаашвили. Такава е била изискана и в хода на съдебното
производство с цел установяване наличието на съществени промени в
обстоятелствата л. ………….)
Със становище рег. № УП2820/08.02.2022г.
(л.20), изготвено от Максим Павлев – старши експерт в РПЦ – Баня, след преценка
на събраните по преписката доказателства, било предложено на Г.М. да бъде
отказано предоставяне на статут на бежанец
и хуманитарен статут.
С Решение №
7079/17.06.2022г., на
Председателя на Държавната агенция за бежанците бил отказан статут на бежанец и
хуманитарен статут на Г.М.. В мотивите на решението административният орган
посочил, че подадената молба за закрила е неоснователна и недостоверна. При
проведените с чужденеца интервюта се наблюдавала непоследователност и съществени
противоречия в твърденията му, а именно: несъответствие в твърденията на
грузинския гражданин, свързани с неговата работа, в изявленията му относно това
колко пъти е събирал паспорти на хора, които да гласуват за управляващата
партия, относно броя на хората, които е организирал да гласуват за
управляващата партия и относно сумата, която е обещавал на хората, разминаване
във фактите относно твърденията му свързани с посещенията на правоохранителните
органи в дома на родителите му, с оглед на което административният орган оценил
представената от молителя бежанска история като неправдоподобна и преценил, че
като такава не следва да бъде кредитирана, с оглед на което приел, че срещу кандидата не са предприемани
никакви мерки, застрашаващи свободата, живота или сигурността му, нито от
официалните власти в родината му, нито от правоохранителните органи, които държавата
не е в състояние да контролира. Изложил мотиви, че в административното
производство не е установено наличие на обоснован страх от преследване, което
да обуславя предоставянето на статут на бежанец на грузинския гражданин, като
спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от
ЗУБ причини: раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социалната група. В този смисъл е прието, че чуждият гражданин не е бил принуден да
напусне държавата си по произход поради основателен страх от преследване по
посочените в законовата разпоредба причини. Административният орган преценил, че
от изявленията на чуждия гражданин се установява, че същият е бил търсен от
представители на правоохранителните органи на Аджарската автономна република
във връзка с организирането на хора, които трябва да гласуват за определена
партия (купуване на гласове), което се явява криминално престъпление и като
такова то е извън предметния характер на ЗУБ. Отделно е посочено, че молителят
е пристигнал в Република България на 24.07.2020г., а е подал своята молба за
международна закрила пред ДАБ при МС на 12.11.2021г., т. е. повече от една
година и три месеца по-късно, независимо, че изложените от него проблеми в
Грузия са му били известни още по време на влизането в Република България. От така изложените факти,
административният орган е достигнал до извод, че с подаването на молба за
международна закрила пред ДАБ при МС, грузинският гражданин цели единствено да
удължи и узакони престоя си в Република България, с оглед на което посочил, че
в случая не са налице законови предпоставки за предоставяне на бежански или
хуманитарен статут.
Решението
било връчено лично на жалбоподателя на 09.08.2022г., видно от направеното върху
същото отбелязване (л.19) и е оспорено по съдебен ред с жалба №
КП-3715/23.08.2022г. (л.99) пред Административен съд – Бургас чрез Държавна
агенция за бежанците при МС.
В хода на
съдебното производство, с цел установяване на пребиваването на жалбоподателя на
посочения от него адрес, б изискано съдействие от служители на МВР, като е
указано същите да извършат две проверки, в случайно определени ден и час, на
адрес к.к. Слънчев бряг, блок „Роза“, ет.3, ап.328.
В тази
връзка, по делото е представена Докладна записка рег.№ 304р-27230/03.10.2022г.,
изготвена от ПИ Валерия Димитрова, в която е посочено, че полицейските
служители са посетили адрес к.к. Слънчев бряг, блок „Роза“, ет.3, ап.328 на
28.09.2022г. и 30.09.2022г., в различно часово време. На адреса било установено
лицето Татяна Виталиева Краснова,
родена на ***г. в Латвия, гражданка на Русия, с мобилен телефон **********.
Същата се представила за съпруга на Г.М., като пояснила, че същият работи и живее в България от
три години. Към момента М. работел в строителството в гр.Поморие, като излизал
много рано сутрин и се прибирал късно
вечер. Виталиева заявила, че двамата живеели на този адрес от три години и
винаги можела да бъде осъществена връзка с тях.
Предвид обстоятелството, че жалбоподателят при проведените
посещения не е бил установен лично, съдебният състав е изискал повторно
посещение в неработно време с цел установяване от страна на полицейските власти
на директен контакт с него. По тази причина е изискано съдействие от служители на МВР, като е указано същите да
извършат проверка на адреса за присъствие на лицето след 18.00 часа, т.е. след
работно време, в случайно определени ден и час, на адрес к.к. Слънчев бряг,
блок „Роза“, ет.3, ап.328.
В тази връзка, по делото е
представена Докладна записка рег.№ 304р-30775/11.11.2022г., изготвена от ПИ
Станимир Арнаудов, в която е посочено, че полицейските служители са посетили
адрес к.к. Слънчев бряг, блок „Роза“, ет.3, ап.328 на 10.11.2022г. около 20,00
часа. На адреса било установено лицето Г. Мджаванадзе Т. В. Краснова, родена на
***г. в Латвия, гражданка на Русия, с мобилен телефон **********. Същата се
представила за съпруга на Г.М., който представил договор за наем на обитавания
апартамент и обяснил, че работи в сферата на строителството.
Поискано е било и сведение от Гранично
полицейско управление Малко Търново за
причините, поради което жалбоподателят не е бил допуснат на територията на Р.
България, откъдето е получено сведение, че основанието е разпоредбата на чл.10,
ал.1, т.18 от Закона за чужденците, тъй като към 15.03.2020г. жалбоподателят е
установено да е пребивавал 90 дни в рамките на предходния 180 дневен период.
При така изложените фактически
данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – Председател на Държавна
агенция за бежанците при МС, който съобразно нормата на чл. 48, ал.1, т.1,
предл.второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна
закрила в Република България. Съгласно чл. 75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца
от образуване на производство по общия ред, Председателят на Държавната агенция
за бежанците взема решение, с което (т.2) отказва статут на бежанец; (т.4)
отказва хуманитарен статут.
Административният
акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В
решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут,
като задълбочено е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската
му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в
решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни и
кореспондиращи са на приложените правни норми и дават възможност на чужденеца
да разбере кои са мотивите, възприети от административния орган, за да
постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата
международна закрила.
Съдът не
констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
В хода на
производството по общия ред с чужденеца има проведени два броя интервюта,
отразени в нарочни протоколи, като интервюто е проведено посредством преводач,
на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него. В
съдебното производство провеждането на двете интервюта на руски език се сочи
като причина за констатираните фактически разминавания в твърденията на лицето,
поради неразбиране на част от въпросите, като това обстоятелство се претендира
да представлява както допуснато съществено процесуално нарушение, така и нарушение
на материалния закон. Подобно твърдение настоящият съдебен състав счита за
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.63а ЗУБ „Интервюто се провежда на заявен от чужденеца език. Когато това е
невъзможно, интервюто се провежда на разбираем за него език.“ Т.е.
проведеното на руски език интервю съответства на предвижданията и целта на
закона, да бъде осъществен разбираем и за двете страни контакт с цел правилно и
пълно излагане на бежанската история и съответното й адекватно възприемане. На
лице са достатъчно доказателства по делото, че руският език е разбираем такъв
за жалбоподателя предвид обстоятелството, че същият е гражданин на държава,
принадлежала към Съюза на съветските социалистически републики – СССР, преди неговото
разпадане през 1991, като руският език е бил официален за всичките
държави-членки. Доказателство за добрите познания на М. по руски език
представляват и заявените лично от него данни, че е завършил висшето си
инженерно образование в Москва. Не по-малко основание за липсата на съмнения от
страна на съдебния орган касателно владеенето на руски език в достатъчна степен
е и установеното в хода на съдебното производство обстоятелство по съвместно
съжителство на жалбоподателя с лице с руско гражданство.
В о.с.з. е било направено искане за
назначаване на преводач, съдебният състав в крайна сметка е допуснал такъв,
като е задължил страната да заплати депозит за това, който не е бил
своевременно внесен. Процесуалните права на жалбоподателя са били защитени
посредством участието на наетия от него процесуален представител – адвокат. В тази връзка не е налице нарушено
право на защита.
По-натам следва да се посочи това,
че по подадената молба за закрила правилно е проведено производство по общия
ред. Последното е протекло при спазване на всички процесуални изисквания на
закона. Пред решаващия орган са проведени две интервюта, при условията на
непосредственост. За осъществяването му жалбоподателят е дал своето съгласие (л.90)
и изрично е посочил, че не съществуват пречки от здравословен или психичен
характер, които да пречат на провеждането му. Интервюто е отразено в нарочен
протокол, прочетен на интервюирания посредством преводач, на разбираем за него
език. От протокола, обективиращ резултатите от интервюто, се установява
предоставянето на пълни процесуални гаранции от страна на ответният орган за
това заявителят да обоснове бежанската си история и да ангажира доказателства. В този смисъл не е допуснато
нарушение на чл. 35 от АПК и съдът намира, че са спазени всички изисквания към
провеждането на интервюто, регламентирани в чл. 63а от ЗУБ.
Спазена е била и разпоредбата на чл.58,
ал.9 от ЗУБ. В случая от ответника е било изискано писмено становище от ДАНС по
молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото се
установява да е дадено преди произнасянето на органа, което сочи, че същото е
взето предвид, като не се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут
при наличие на обстоятелствата за това.
Не се установява органът да е
пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история на жалбоподателя.
Подробно се обследват всички заявени от търсещия закрила факти, свързани с
личното му положение и с държавата му по произход, като на същите е направен
подробен анализ, поради което е спазено правилото на чл. 75, ал.2 от ЗУБ.
При установените факти и
обстоятелства Съдът намира, че оспореното решение е съответно и на материалния
закон.
Причините, които българският
законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на
хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8,
ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се
предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън
държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да
се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че
от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна -
това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на
субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на
опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали
последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която
може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай правилно
ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история,
възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя
от причините, посочени в чл. 8, ал.1 от ЗУБ. В бежанската история няма нито
един обоснован фактически довод за проявен спрямо оспорващия акт на преследване
от страна на официалните власти в Грузия, която се явява страната по произход
за търсещият закрила. Няма нито един наведен довод от жалбоподателя, че същият
е обект на преследване от властите в Грузия. От непълния му разказ става ясно,
че е търсен от хора, най вероятно представители на управляващата политическа
партия, след като разказва, че двукратно е купувал гласове за нея. Лишени от
логика са притесненията му, че би бил изправен пред съд заради събитията от
07.11.2007г., след като сам твърди, че е напуснал военизираните структури на
Саакашвили непосредствено преди това и не е присъствал на събитията през 2007г.
в Тбилиси. От друга страна съдебният състав изобщо изпитва съмнения за
правдоподобността на изложената история, доколкото представените екстракти от документи
сами по себе си не са равностойни по доказателствена тежест на документите, от
които се сочи да изхождат. Наред с това, щом същите са били изготвени и
заверени от Мджаванадзе следва, че налични у жалбоподателя са били и самите
документи, но такива той не представя. Обстоятелството, че е изпълнявал подобни
функции би могло да бъде удостоверено и с трудова книжка или еквивалентен на
нея документ, актове за назначение. На следващо място самият той свидетелства
че след края на юли 2020г. не е бил търсен от представители на управляващата
партия или от органи на държавната власт в страната. Т.е. в бежанската история
няма доводи за такова релевантно преследване, нито се обосновава наличие на
реална опасност от бъдещо такова в страната му на произход по някоя от
причините, които се сочат в чл. 8, ал.1 от ЗУБ. Посочените от жалбоподателя
причини за напускане на страната му по произход, а именно възможност да бъде воден
срещу него съдебен процес и евентуални проблеми при завръщане, не са достатъчни
основания за придобиване на статут на бежанец. Посочените от кандидата причини
за напускане на страната му сочат, че неговата цел е различна от посочените от
закона като релевантни за предоставяне на закрилата и по-скоро се дължат на
стремеж към намиране на по-добра социална, политическа и икономическа среда.
Изложените от жалбоподателя обстоятелства напълно обосновават направения от
административния орган извод за липса на предпоставки за предоставяне на статут
на бежанец и хуманитарен статут, с оглед на което оспореният административен
акт се явява правилен и законосъобразен. Ето защо изцяло правилни са изводите
на органа, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на търсения
бежански статут. Правилността на крайния извод за липса на предпоставките по чл.
8, ал.1 от ЗУБ се следва изцяло от факта, че в изнесената бежанска история няма
данни, за това чужденецът лично или неговото семейство да са обект на
преследване по смисъла на ЗУБ в родината му, било поради неговата (тяхната)
етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална
група или партия, или поради политическо убеждение. Както обяснява самото лице,
той никога не е членувал в партия. Бил е симпатизант на Саакашвили, но след
свалянето му от власт е сътрудничил на противниковата партия.
Съдът намира за правилна и
обоснована преценката на ответника за неоснователност на молбата и за
предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1,
т.1-2. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец,
който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който
не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като
може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1.
смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно
лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт.
В разглеждания случай, както се сочи
в обжалваното решение, чужденецът не навежда като причина за напускането на
родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или
екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително
отнасяне, или наказание. От бежанската му история става ясно, че той няма
взаимоотношения с властите, които да представляват основания за предоставяне на
хуманитарен статут. В случая реална опасност или риск от смъртно наказание,
екзекуция, изтезание или друго тежко посегателство по отношение на чужденеца, в
качеството му на цивилно лице, не се сочи и съответно не се установява пред
органа, не са налични и основания налагащи извод за риск от смъртно наказание,
екзекуция, изтезание или друго тежко посегателство по отношение на чужденеца, в
качеството му на политическо лице. Ако, както се твърди в бежанската история,
има съдебен процес срещу жалбоподателя, то той на първо място не би бил
политически, поради обстоятелството, че същият според разказа му не е членувал
в политическа партия, нито към настоящия момент е привърженик на Саакашвили.
Обстоятелството, че в съдебната система на Грузия са налице проблеми, свързани
с независимостта на системата и безпристрастността й, видно от справката за
вътрешнополитическото развитие на Грузия, само по себе си не може да освободи Мджаванадзе от
наказателно преследване в случай, че същият е извършвал инкриминирани деяния на
територията на собствената си страна. Бежанската история на лицето обаче не
навежда убедителни доводи за това, че завръщането му в Грузия би могло да
доведе до излагане на рисковете посочени по-горе.
Третото обстоятелство, което
обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут, е това по чл. 9, ал.1,
т.3 от ЗУБ – наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца
като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или
международен въоръжен конфликт. Органът приема, че тя изобщо не намира
приложение в конкретния случай, който извод е изцяло основателен и обоснован.
Член 9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в
синхрон с чл. 15, б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за
признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без
гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от
международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.
Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело №C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor
Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна
преюдициално запитване за приложението на чл. 15, б."в" от Директива
2004/83/ЕО на Съвета, СЕС (приложимо и по отношение на действащата вече
Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в
смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или
от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в
съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи.
Видно от събраните от органа данни
за положението в Грузия се установява, че не са налице данни за проява на такъв
въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната на оспорващия
или поне областта която същият обитава. Тя е в близост до черноморското крайбрежие
и е далеч от конфликтни зони със съседни републики, поради което съдът приема,
че макар и в известна степен да е налице политическа нестабилност в тази
страна, то положението в Грузия не може да се приеме за достигащо такава степен
на безогледно насилие, което го определя за такова с характера на въоръжен
конфликт, по отношение на което да намира приложение тълкуването на чл. 15,
б."в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), дадено с цитираното
по-горе решение от 17.02.2007 г. по д. №С-465/2007 г., съответно не е налице
специфичната хипотеза по чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен
статут. Т.е. правилно не се обосновава извода, че цивилното или политическо
лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Грузия, е изложено на
реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, като до момента подобни
действия не са предприети нито предстоят да бъдат приети.
Правилен се явява и изводът, че не
се установява да са налице основанията, визирани в чл. 9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ,
за да се приема извод за предоставяне на такъв статут. В своята бежанска
история М. декларира семейно положение „неженен“, като едва в о.с.з развива
теза за наличето на брак с установената на заявения от него адрес в гр. Несебър
Т.К.. Видно от изискана служебно справка
от ОД на МВР – Бургас (л.162), същата многократно през периода на
пребиваване на М. на територията на Р. България е напускала държавата, т.е.
разполагала е с възможност свободно да пътува и в случая на необходимост да се
снабди с удостоверение за наличието на твърдяния граждански брак между двамата.
При преценка на обстоятелствата, касаещи уседналостта на Краснова следва да се
вземе предвид обстоятелството, че не се сочат родени на територията на страната
от съвместното им съжителство деца, както и това, че Краснова е със статут на
продължителнопребиваващ чужденец, чийто срок изтича на 28.01.2023г., като в
случай на завръщането й в Руската федерация, Мджаванадзе би имал правно
основание да пребивава там с нея.
Административният орган е изпълнил
задължението си задълбочено и всестранно да установи релевантните за неговата
решаваща воля факти, като е извършил дължимата проверка съществуват ли опасения
на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство,
обсъдил е актуалната обстановка в Грузия, като данните от справката на ДАБ и
получените след приключване на съдебното дирене такива от Министерството на
външните работи съвпадат с отразеното в решението на административния орган.
Изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от
хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото
законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут
по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни. Според данните
предоставени от МНвР дори се касае за провеждан макар и бавно процес на
разведряване и демократизиране на политическата и съдебна системи в страната.
По изложените съображения и с оглед
изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя не следва
да се присъждат направените от него разноски по делото.
Така мотивиран и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, IІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М., гражданин на Република Грузия, ЛНЧ
**********, със съдебен адрес ***, тел. ********** срещу Решение № 7079 от
17.06.2022г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което
на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е
отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: