№ 271
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Йоана П. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100103140 по описа за 2023 година
Предмет на делото са два иска с правно основание чл.2, ал.1, т. 3,
предл.първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/, в условията на обективно кумулативно съединяване.
Производството по делото е образувано по искова молба на И. И. В. ЕГН
**********, чрез адв. В. Т. от САК срещу Прокуратурата на Република България,
с предявени обектвино кумулативно съединени искове с правно основание чл.2,
ал.1, т.3, предл.I ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 30000 лева представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно
повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК, за което ищецът бил оправдан с Присъда №373514/
28.03.2018год. по н.о.х.д.№16501/2013 год. на СРС, НО, 16 състав, влязла в сила
на 10.11.2022г.; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.11.2022г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда до
окончателното изплащане; както и сумата от 1 300 лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди - заплатен от ищеца адвокатски хонорар за
процесуална защита и съдействие по н.о.х.д.№16501/2013 год. на СРС и
внохд№3607/ 2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на влизане в сила на присъдата - 10.11.2022год., до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Твърди се, че на 06.12.2005г. е образувано досъдебно производство № ЗМ-
1
3306/2005г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр. пр.№ 61219/2005г. по описа на СРП
срещу неизвестен извършител за това, че на 29.11.2005г. около 00:45 часа в гр.
София, бул. „*******, денонощен магазин „Волтрон“ е отнел чужди движими
вещи- хранителни стоки от владението на П.В. М. - продавач консултант в
магазина, без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 195, ал.1, т.5, вр. чл. 194, ал.1 от НК. Сочи се, че на
24.01.2006г. ищецът е разпитан по образуваното досъдебно производство, в
качеството на уличено лице, с което му е повдигнато обвинение за извършено
тежко умишлено престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Определена е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 50 лева. С
Постановление за преобразуване на дознание в предварително производство от
16.02.2006г. воденото срещу ищеца производство е преобразувано в
предварително производство по сл.д. № 131/2006г. по описа на 03 ТО- ССлС. С
Постановление за привличане на обвиняем от 17.11.2010г. ищецът е привлечен
като обвиняем. Повдигнато му е обвинение за това, че на 29.11.2005г. около 00:45
часа в гр. София, бул. ,*******, от денонощен магазин „Волтрон“ в съучастие
като съизвършител с Ч.К.С., отнел чужди движими вещи- 12 броя пакетирани
колбаси /филе, луканка, пастърма, суджук/ на фирма КФМ по 7.50 всеки, на обща
стойност 90 лева от владението на П.В. М.- MOJI, без негово съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 194, ал.1 от НК
вр. чл. 20 ал.2 от НК. Образувано е н.о.х.д. № 2273/2011г. по описа на СРС, НО,
16-ти състав, като с разпореждане от 09.05.2011г. делото е прекратено и същото е
върнато на СРП за отстраняване на допуснати по досъдебното производство
нарушения.
Твърди се, че с Постановление за привличане на обвиняем от 18.11.2011г.
отново ищецът е привлечен като обвиняем, като му е повдигнато обвинение за
това, че на 29.11.2005г. около 00:45 часа в гр. София, бул. „*******, от денонощен
магазин „Волтрон“ съм отнел чужди движими вещи- 12 бр. пакетирани колбаси
/филе, луканка, пастърма, суджук/ на фирма КФМ по 7.50 всеки, на обща стойност
90 лева от владението на Г.В.Н. - MOJI, без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 194, ал.1 от НК. Образувано е
н.о.х.д. № 22917/2011г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав. С разпореждане от
03.01.2012г., делото отново е прекратено и върнато на СРП за отстраняване на
допуснати нарушения в досъдебното производство. С Постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 08.07.2013г.
ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем. Образувано е н.о.х.д. №
2
16501/2013г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав. С Присъда № 373 514 от
28.03.2018 г. постановена по образуваното н.о.х.д. № 16501/2013г. по описа на
СРС, НО, 16 състав, ищецът е признат за невиновен и оправдан изцяло по
повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2, вр. ал. 1 от НК, потвърдена с Решение №716/10.11.2022 г., постановено по
в.н.о.х.д. № 3607/2022 г. по описа на СГС, НО, IV въззивен състав.
В исковата молба се твърди, че за защита правата и законните интереси в
качеството на подсъдим по воденото срещу ищеца наказателно производство
същият сключил Договор за правна защита и съдействие № 0529171/09.06.2015г. с
адв. В. Т., по който ищецът заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600
/шестстотин/ лева. С Договор за правна защита и съдействие № 820031 от
10.10.2012г. сключен с адв. Н.Д. за защита по в.н.о.х.д. № 3607/2022 г. по описа на
СГС, НО, IV въззивен състав, ищецът заплатил сума в размер от 700
/седемстотин/ лева.
Ищецът поддържа още, че в резултат на повдигнатото му обвинение е
претърпял и продължава да търпи психически болки и страдания. Сочи се, че
наказателното производство срещу ищеца по незаконното обвинение е
продължило в периода от 24.01.2006г. до 10.11.2022г., като през цялото това време
той бил под постоянното напрежение и стрес, че спрямо него се води наказателно
производство за престъпление, което не е извършвал и което се наказва с
„Лишаване от свобода“ до осем години. Твърди се, че воденото в продължение на
години наказателно производство породило напрежение между ищеца и близките
му. В този период на ищеца му се родил син. Всяко съдебно заседание
предизвиквало тревога и безпокойство в отношенията с майката на детето му,
както и с неговите работодатели. Чувствал се несигурен за бъдещето. Отказвал да
общува пълноценно с другите, станал нервен и лесно избухлив. Не можел да спи.
Загубил надежда за бъдещето и вярата в справедливостта. Имал желание със
семейството му да заминат в чужбина, за да потърсят по-добри възможности за
развитие, но заради наказателно производство това било невъзможно.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Прокуратурата на Република България. Ответникът Прокуратурата на Република
България, като процесуален субституент на държавата оспорва по предявените
искови претенции за неимуществени и имуществени вреди по основание и размер.
Посочва, че ищецът е бил обвинен за престъпление по чл. 194, ал.1 вр.чл.20, ал.2
от НК, за което е внесен обвинителен акт в съда, като деянието по чл.194 НК, за
което е повдигнатото обвинение на ищеца е квалифицирано като "Тежко
3
престъпление" по смисъла на чл.93 т.7 от НК, извършено в съучастие с друго
лице, от което следва, че делото е било с фактическа и правна сложност. Именно
фактическата и правна сложност, следва да бъде отчетена като една от причините
за неговата продължителност. През по - голямата част от периода, в който се е
водило наказателното производство делото се е намирало в съдебна фаза.
Подчертава, че за периода от 2004г. до 2011г., ищецът е осъждан за 8 /осем/
престъпления, като пет от присъдите са в периода на настоящото наказателно
производство. Сочи, че по - голямата част от тези присъди са за престъпления
идентични с деянието, за което е воденото процесното наказателно производство.
Заявява, че има данни относно водени други досъдебни производства общо 11
броя срещу ищеца, като част от тях са водени по същото време, когато е водено и
процесното наказателно дело. Има данни и за задържания на ищеца в следствения
арест, като едното от задържанията е било през 2006г. в периода от 23.02.2006г.
до 08.09.2006г. Подчертава още, че на 08.09.2006г. ищецът е постъпил в Затвора в
София по сл.д № 361/2006г. по описа на 03 РПУ - СДВР и е освободен на
05.03.2007г., тоест ищецът е бил задържан в период на 1 /една/ година и 10 /десет/
дни, непосредствено след като е бил привлечен като обвиняем по процесното
наказателно производство. Твърди се, че ищецът е постъпвал още два пъти в
Затвора София - един път преди образуването на процесното наказателно
производство от 27.02.2004г. до 16.06.2004г. и от 21.09.2009г. до 27.04.2012г.,
тоест е бил Затвора София за период от 2 /две/ години и 7 /седем/ месеца в
периода на процесното производство. Обобщава, че в продължение на три години,
седем месеца и десет дни в периода на процесното наказателно производство
ищецът е изтърпявал наказание и е бил задържан под стража по други наказателни
производства. Твърди се, че за 8 бр. присъди, други наказателни производства,
съответно извършени деяния и множество криминални регистрации, включително
и в периода на процесното такова, както и изрично отразеното в справката на
СДВР, където непосредствено под имената и прякорите на ищеца, с които същия е
известен, е изписано „категория: наркоман; осъждан; алкохолик“, може да се
направи категоричен извод, че И. В. е бил с трайно изградени престъпни навици,
още преди да му повдигнато обвинение по процесното производство, и не е
възможно да бъде направено коректно разграничение дали твърдяните в исковата
молба вреди са в причинно - следствена връзка с процесното наказателно
производство или другите водени срещу него наказателни производства, престоя
му в следствените арести и затвора, както и множеството криминални
регистрации и очевидни зависимости. Посочва още, че ищецът е нямало как да
4
напусне пределите на страната за да търси работа при положение, че е бил в
затвора в продължение на близо четири години от времето през което се водило
процесното наказателно производство, както и не е могъл да полага труд и за
български работодател в този период. Оспорва предявения иск и по отношение на
имуществените вреди като недоказан, като заявява, че към исковата молба е
приложено само копие от договор № 0529171/09.06.2015г. Други договори за
правна защита и съдействие не са представени. Навежда възражение за
прекомерност на исковата претенция. Липсват доказателства за пряка причинна
връзка между твърдените негативните последици и общото състояние на ищеца.
Деянието, за което е повдигнатото обвинение е квалифицирано като "Тежко
престъпление" по смисъла на чл.93 т.7 от НК, на ищеца е била взета мярка за
неотклонение- парична гаранция в размер на 50лв., както и други мерки за
процесуална принуда не са налагани по процесното наказателно производство,
ищецът в продължение на около 4 години през периода на воденото наказателно
производство е бил в затвора или в ареста, няма доказателства да е полагал труд в
този период, освен договора от 01.12.2017г.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.В. Т. поддържа
предявените искове. Представя писмена защита и списък на разноски по чл.80
ГПК.
В съдебно заседание Прокуратурата на Рeпублика България, чрез прокурор
М. М. оспорва предявените искове.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното досъдебно производство № ЗМ-3306/2005г. по
описа на 03 РУ- СДВР, пр. пр. 61219/2005г. по описа на СРП, същото е образувано
на 06.12.2005г. е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на
29.11.2005г. около 00:45 часа в гр. София, бул. *******, денонощен магазин
„Волтрон“ е отнел чужди движими вещи - хранителни стоки от владението на П.В.
М.- продавач консултант в магазина, без негово съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 195, ал.1, т.5, вр. чл. 194, ал.1
от НК.
Видно от приетия протокол за разпит на дата 24.01.2006г. ищецът И. В. е
разпитан по образуваното ДП ЗМ-3306/2005г. по описа на 03 РУ- СДВР, в
качеството му на уличено лице, с което му е повдигнато обвинение за извършено
на престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. /л.13 от делото/
5
Видно от Постановление за определяне на мярка за неотклонение
24.01.2006г. на И. И. В. е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 50 лева. /л.14 от делото/
С Постановление за преобразуване на дознание в предварително
производство от 16.02.2006г. воденото срещу ищеца И. В. дознание П ЗМ-
3306/2005г. по описа на 03 РУ- СДВР е преобразувано в предварително
производство по сл.д. №131/2006г. по описа на Столична следствена служба./ л.15
от делото/
Видно от Постановление за привличане на обвиняем от 17.11.2010г. И. В. е
привлечен като обвиняем по сл.д.№131/2006г. по описа на ССлС, като му е
повдигнато обвинение за това, че на 29.11.2005г. около 00:45 часа в гр. София,
бул. „*******, от денонощен магазин „Волтрон“ в съучастие като съизвършител с
Ч.К.С., отнел чужди движими вещи - 12 бр. пакетирани колбаси /филе, луканка,
пастърма, суджук/ на фирма КФМ по 7.50 лв.всеки, на обща стойност 90 лева от
владението на П.В. М.- MOJI, без негово съгласие с намерението противозаконно
да ги присвои- престъпление по чл. 194, ал.1 от НК вр. чл. 20 ал.2 от НК. /л.16-л.17
от делото/
Видно от приетия протокол за разпит на обвиняем по ДП №131/2006г. на
22.11.2010г. ищецът В. е разпитан в процесуалното качество на обвиняем. /л.18-л.19
от делото/
Обвинителен акт е внесен от Софийска районна прокуратура в СРС на
09.02.2011г. , с който на ищеца И. В. е повдигнато обвинение и е предаден на съд
за престъпление по чл. 194, ал.1 вр, чл. 20, ал.2 от НК. Въз основа на внесения
обвинителен акт е образувано нохд № 2273/2011 г. по описа на СРС, НО, 16
състав./л.21-л.23 от делото/
С разпореждане на съдията - докладчик от 09.05.2011г., съдебното
производство по нохд № 2273/2011 г. по описа на СРС, НО, 16 състав е
прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати нарушения в
досъдебното производство – индивидуализиране на вещите, които са предмет на
престъплението, установяване на ЮЛ претърпяло вреди от престъпланието,
привличане на В. като обвиняем, при задължително участие на защитник./л.26 от
делото/
Видно от Постановление за привличане на обвиняем от 18.11.2011г., на
сочената дата ищецът И. В. отново е привлечен като обвиняем, за това, че на
29.11.2005г. около 00:45 часа в гр. София, бул. *******, денонощен магазин
„Волтрон“ отнел чужди движими вещи – 12бр. пакетирани колбаси /филе,
6
луканка, пъстърма/ на фирма КФМ по 7, 50лв. всеки, на обща стойност 90.00лв. от
владението на Г.В.Н.- MOJI, без негово съгласие с намерението противозаконно
да ги присвои- престъпление по чл. 194, ал.1 от НК./л.28 от делото/
На 30.11.2011г. Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт
против И. И. В., с който му е повдигнала обвинение и го е предала на съд за
престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК. По внесения на 30.11.2011г.
обвинителен акт е образувано нохд № 22917/2011 г. по описа на CPC, НО, 16
състав./л.33-л.37 от делото/
С разпореждане на съдията - докладчик по нохд № 22917/2011г. на СРС от
03.01.2012г., делото е прекратено отново и върнато на СРП за отстраняване на
допуснати нарушения в досъдебното производство./л.38-л.39 от делото/
Видно от Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 08.07.2013г., на сочената дата ищецът В. отново е привлечен като
обвиняем по горепосоченото наказателно производство под №131/2006г. по описа
на СО- СГП. /л.40-л.42 от делото/ На 19.08.2013г. И. В. е разпитан в процесуалното
качество на обвиняем, като на същата дата с Протокол за предявяване на
разследването са му предявени материалите от досъдебното производство.
На 23.09.2013г. Софийска районна прокуратура внесла обвинителен акт
против И. И. В., с който е повдигнала на ищеца прецизирано обвинение и го е
предала на съд за това, че на 29.11.2005г. около 00:45 часа в гр. София, бул.
*******, от денонощен магазин „Волтрон“, стопанисван от „В.Г.“ ЕООД, в
съучастие като съизвършител с Ч.К.С. /починал съизвършител, по отношение на
когото призводството е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.4 НПК/ е отнел
чужди движими вещи – 12бр. пакетирани колбаси /филе, луканка, пъстърма/ на
фирма КФМ по 7,50лв. всеки, на обща стойност 90.00лв. от владението на П. М.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК. /препис на л.46- л.49/ По внесения на
24.09.2013г. обвинителен акт е образувано нохд № 16501/2013 г. по описа на СРС,
НО, 16 състав.
С разпореждане от 27.06.2014г. на съдията - докладчик по НОХД№
16501/2013 г. по описа на СРС, делото е насрочено в открито съдебно заседание за
17.11.2014г.
Видно от приложеното нохд № 16501/2013 г. по описа на СРС, НО, 16
състав, в съдебното производство пред Софийски районен съд са проведени общо
15 открити съдебни заседания, в периода 17.11.2014г. - 28.03.2018г., на които
7
ищецът И. В. се е явявал лично, при редовно призоваване.
От приетия Договор за правна защита и съдействие № 0529171 от
09.06.2015г., се установява, че и сключен между И. В. и адв. В. Т. за защита и
процесуално представителство в качеството му на подсъдим по воденото срещу
него производство, при договорено адвокатско възнаграждение в размер на от 600
/шестстотин/ лв., платено в брой./л.55 от делото/
С Присъда №373514 от 28.03.2018 г. постановена по НОХД № 16501/2013
г. по описа на СРС, НО, 16 състав, И. И. В. е признат за невиновен, за това, че на
29.11.2005г. около 00:45 часа в гр. София, бул. *******, от денонощен магазин
„Волтрон“, стопанисван от „В.Г.“ ЕООД, в съучастие като съизвършител с Ч.К.С.
/починал съизвършител, по отношение на когото призводството е прекратено на
основание чл.24, ал.1, т.4 НПК/ е отнел чужди движими вещи – 12бр. пакетирани
колбаси /филе, луканка, пастърма/ на фирма КФМ по 7, 50лв. всеки, на обща
стойност 90.00лв. от владението на П. М., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои и е оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК.
Не е спорно, че срещу постановената присъда по НОХД № 16501/2013 г. по
описа на СРС е подаден бланкетен протест вх.№1025854/ 10.04.2018г. от СРП.
На 11.08.2022г. в СРП е получено уведомление, че мотивите към присъдата
са изготвени, както в 7-дневен срок може да бъде допълнен протеста./л.4 от внохд
№ 3607/2022 г. по описа на СГС/
С писмо вх.№**********/09.09.2022г. прокурор Н. Димова уведомила СРС, че
мотивите към протестираната Присъда №373514 от 28.03.2018 г. са постъпили на
29.08.2022г., към който момент абсолютния давностен срок по чл.80, ал.1, т.3 от
НК по отношение на деянието, за което В. е привлечен към наказателна
отговорност е изтекъл /към 29.11.2020г./, поради което наблюдаващия прокурор
няма да изготвя допълнителни писмени изложения по реда на чл.320, ал.4
НПК./л.7 от внохд № 3607/2022 г. по описа на СГС/
Видно от приложеното ВНОХД № 3607/2022 г. по описа на СГС, НО, IV
въззивен с-в, същото е образувано по протеста на СРП срещу Присъда №373514
от 28.03.2018 г. постановена по НОХД № 16501/2013 г. по описа на СРС, НО, 16
състав. С разпореждане №1874 /13.09.2022г. въззивният състав е насрочил делото
за разглеждане в открито заседание, като е указал на подсъдимия да посочи, желае
ли делото да продължи, въпреки изтеклата на 29.11.2020г. абсолютна давност. С
молба от 04.10.2022г. И. В. заявил, че желае наказателното производство да
8
продължи.
В хода на въззивното производство е проведено едно открито съдебно
заседание на 10.10.2022 г.
Видно от Решение №716/10.11.2022 г., постановено по внохд № 3607/2022 г.
по описа на СГС, НО, IV въззивен състав е, че въззивният съдебен състав е
потвърдил Присъда №373514 от 28.03.2018 г. постановена по образуваното нохд
№ 16501/2013г. по описа на СРС, НО, 16 състав. Така оправдателната Присъда
№373514/ 28.03.2018г. по НОХД № 16501/2013 г. по описа на СРС е влязла в сила
на 10.11.2022 г.
Видно от приетия Договор за правна защита и съдействие № 820031 от
10.10.2022г. с адв. Н.Д. е, че за защитата на правата му по внохд № 3607/2022 г.
по описа на СГС, НО, IV въззивен състав, ищецът В. е заплатил сумата от 700лв.
на упълномощения по делото адвокат./л.101 от делото/
От приетото удостоверение за раждане издадено на 12.07.2016г. от Столична
Община, р-н Триадица, ищецът И. В. е баща на детето Л.И. В. родено на *******.
/л.114 от делото/
Видно от приетите Етапна Епикриза издадена на 02.02.2021г. от СИП
„Детско психично здраве“ ООД и Амбулторни листа от 27.01.2021г. и 03.06.2022г.
детето Л.И. В. е с поставена диагноза „Смесени специфични разстройства в
психологичното развтие“, статут на дете със СОП, с установено забавяне в
езиковото развитие, насочено за работа с логопед, психолог и ресурсно
подпомагане./л.115 - л.119 от делото/
В приетата разпечатка на Електронна справка за съдимост издадена на
31.03.2023г. относно И. И. В. е отразено, че лицето е осъждано с присъда по нохд
№ 6652/03г. на СРС, реабилитиран на основание чл.88А от НК от 11.09.2020г., с
присъда по нохд № 800/2004г. на СРС, реабилитиран на основание чл.88А от НК
от 11.09.2020г., с присъда по нохд № 8598/ 03г. на СРС, реабилитиран на
основание чл.88А от НК от 11.09.2020г., с присъда по нохд № 10343/2006г. на
СРС, реабилитиран на основание чл.88А от НК от 31.10.2020г., със споразумение
по нохд № 13596/2008г. на СРС, реабилитиран на основание чл.88А от НК от
28.04.2022г., със споразумение по нохд № 9782/2008г. на СРС, реабилитиран на
основание чл.88А от НК от 31.10.2022г., със споразумение по нохд №15
793/2010г. на СРС, реабилитиран по право на основание чл.88А от НК от
31.10.2022г. /л.128 - л.130 от делото/
В приетото свидетелство за съдимост рег.№42581 /27.06.2022г. издадено от
9
Бюро съдимост на СРС е отразено, че лицето И. И. В. не е осъждано. /л.108 от
делото/
В показанията си дадени в о.с.з. на 19.12.2023г. свидетелката П.Н. /31г.,
живее с ищеца/, сочи, че познава ищеца повече от 10 години, който и споделял
всичко. След като се запознали със свидетелката и заживявали заедно, ищецът
искал да започне нов живот, да си намери стабилна работа и да заживее спокойно
със семейството си. Свид. Н. е запозната с делото заведно срещу И. през 2005г. за
кражба на луканки. Свидетелката сочи, че това дело се е отразило зле на
психиката и емоционалното състояние на ищеца. Той се тормозел много и бил
притеснен на всяко заседание, не спял. Много пъти било връщано това дело. И. си
търсел работа и искал да се внедри нормално в обществото, за да помага на
детето си, което се родило през 2016г. Ищецът имал проблеми със започване на
работа, защото не можел да извади свидетелство за съдимост, заради това дело,
независимо от реабилитацията по другите дела. Свид. Н. сочи, че ищецът се
притеснявал, че делото продължавало изключително дълго. Опасявал се , че са го
нарочили и ще го осъдят за нещо, което не е извършил. Страхувал, че ако го
осъдят няма кой да се грижи за детето му, което е със здравословни проблеми,
това влияело на отношенията в семейството му и с работодателите, изнервял се,
ставал избухлив.От показанията на свидетелката се установи, че докато се водело
делото срещу ищецът, той имал планове за живее и работи в чужбина, където
живеело нейното семейството, но това нямало как да се случи, тъй като трябвало
да се явява постоянно на съдебни заседания.
Показанията на свидетелката П.Н., съдът преценява по реда на чл.172 ГПК,
като взема предвид, че имат общо дете с ищеца, но ги кредитира доколкото са
последователни, житейски логични, почиват на непосредствени впечатления и
кореспондират с приетите, неоспорени писмени доказателства.
Тези фактически констатации, мотивират следните правни изводи:
Отговорността на държавата по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна.
Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
техни задължения. В конкретния случай, се претендира отговорност за вреди,
причинени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по НК
по см. на чл.2, ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ, по което ищецът е оправдан с в.с.
присъда.
10
По допустимостта на исковете:
Законодателят е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на
държавата за вреди, причинени на граждани от незаконни действия на
правозащитните органи. Пасивно легитимирани да отговарят по иск с
пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са държавните органи, които имат
правосубектност, и чиито длъжностни лица с неправилни действия са причинили
вреди на граждани. В конкретния случай пасивно легитимирана да отговаря по
претенцията е Прокуратурата на Република България. С оглед наличието на
правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна легитимация
предявения иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3,предл. второ от ЗОДОВ, се явява
допустим.
По основателността на претенциите:
Относно иска за обещетние на неимуществени вреди с пр.основание чл.2,
ал.1, т.3, предл.I от ЗОДОВ:
Държавата, съгласно чл. 2, т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на следствието, прокуратурата и съда вследствие незаконно
обвинение за извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез
заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената
връзка между тях и незаконното обвинение е в тежест на ищеца, сезирал
гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон. Искът
за обезщетение съгласно чл. 7 от ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи,
от чиито незаконни актове са последвали вредите.
Съгласно задължителните за съда указания дадени в Тълкувателно решение
№ 1 от 27.11.2023г. по тълк.дело № 1/2022г. на ОСГК на ВКС обезщетение за
неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство може да
се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото при този деликт
обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага
- чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно
11
придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената
държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление.
ОСГК на ВКС прие, че съдът определя глобално обезщетение за нарушението на
всички тези права. Когато неоснователната принуда е осъществена извън
разумния срок за прилагането и, тя нарушава и правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното
обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ще включва и обезщетение за
накърняване на това право. Съгласно т.1 от№ 1 от 27.11.2023г. по тълк.д.№
1/2022г. на ОСГК Обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл.
2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално, като в мотивите съдът
следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок.
Предвид цитираните тълкувателни указания, решаващият състав намира, че
в случая обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи глабално,
като същото репарира вредите, като от повдинатото срещу ищеца неоснователно
обвинение, така и неимуществените вреди от неразумен срок на наказателно
производство и накърняване правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и
решаване на делото в разумен срок
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като уличено лице за
извършено престъпление на 24.01.2006г., като наказателното производството
срещу него продължило до 10.11.2022г., когато с Решение №716/10.11.2022 г.,
постановено по внохд № 3607/2022 г. по описа на СГС, НО, IV въззивен състав е
потвърдена оправдателната Присъда №373514 от 28.03.2018 г. постановена по
нохд № 16501/2013г. по описа на СРС, НО, 16 с-в. . Преценката дали срокът, през
който е разгледано едно конкретно дело, е разумен, е конкретна във всеки отделен
случай, като се вземат предвид заложените в разпоредбата на чл. 2б, ал.2 ЗОДОВ
критерии. Механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за
разумен срок е следният: първо се установява продължителността на релевантния
период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се
оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между
интересите на лицето възможно най - бързо да получи решение и необходимостта
от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При
преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага четири
критерия: 1. фактическа и/или правна сложност на делото, 2. поведение на
жалбоподателя (и поведението на другите страни), 3. поведение на съответните
компетентни органи.
12
При преценката си за разумността на релевантния период настоящият състав
на съда намира на първо място, че процесното обвинение не се отличава с висока
правна и фактическа сложност, а продължителността му възлиза на 16 години и
10 месеца. По отношение на критерия поведение на страната, съдът констатира, че
ищецът се е явявал за извършване на съответните процесуални действия, както в
хода на досъдебното производтво през разследващите, така в откритите с.з. в
хода на производството пред СРС и СГС, като не е станал причина за забавяне. По
отношение на поведение на съответните компетентни органи, съдът съобрази, че
неколкократно делото е прекратявано и връщано на СРП за отстраняване на
допуснати нарушения в досъдебното производство, като предмета на
престъплението е с ниска стойност – 12 бр. пакетирани колбаси, всеки по 7,50лв.
или общо 90 лв.
Предвид изложеното, наказателното преследване спрямо ищеца В.
продължило в периода от 24.01.2006г. до 10.11.2022г., не съответства на
фактическата и правна сложност на делото.
Поради това решаващият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2,
ал.1, т.3, предл.първо от ЗОДОВ, като обезщетение се дължи за накърняването на
всички права и неимуществени блага, които са нарушени от неоснователно
упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено
престъпление, вкл. и за неоснователната принуда осъществена извън разумния
срок за прилагането и.
Незаконността на обвинението, произтичаща от прекратяване на
наказателното производство срещу ищеца по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.194, ал.1 НК, за което ищецът е оправдан съставлява
основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на
нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3, предл. първо от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили
като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, поради което
предявеният иск е доказан по основание.
По размера:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва
да се извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно
съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на
справедливостта и да се обоснове какво е тяхното значение за определяне на
13
обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на
ВКС, а още според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и множество съдебни
решения на състави на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК, напр.
решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение №
9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение №
299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение №
49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о. на ВКС, справедливостта
винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според случая, обективно
настъпили и установени по делото обстоятелства, които, в конкретния случай,
носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в каква
степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид,
което още е от значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на
съдебната практика в аналогични случаи. Съдът е длъжен да обсъди всички
доказателства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, като изложи
съображения какво приема за установено и въз основа на кои доказателства, да
извърши преценка на установените релевантни обстоятелства и да посочи какво е
тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост. Такива
обстоятелства са личността на увредения, включително данните за предишни
осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението,
за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното
производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния,
обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на
здравословни увреждания. База при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди, служат стандарта на живот в страната и
средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, като справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични
случаи.
Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищецът
е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на
РБ, на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ. При определяне на
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида
и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността
14
на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което
не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, на психиката му,
на контактите му и възможността за реализация, в това число върху
възможностите за професионални изяви и развитие, както и всички други
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /Решение
№ 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/. От кредититираните свидетелски показания на свид.
Малчев се установява, че повдигането на обвинение и задържането в ареста е
причинило на ищеца страдания и неудобства, които са го „смазали“ психически, а
видимо е изглеждал подпуханал. Наказателното производство е продължило 16
години и 10 месеца, като на ищеца е била наложена мярка за неотклонение
"парична гаранция" и „подписка“.
При определяне размера на обезщетението съдът съобразява обремененото
съдебно минало на В., който е осъждан осем пъти в периода 2003г. – 2010г. с
осъдителни присъди за престъпления от общ характер, като това обстоятелство е
относимо към преценката за действително претърпените вреди, съвкупно с всички
останали обстоятелства по делото (Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 372/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Решаващият
състав приема, че негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение
са се отразили на ищеца в относително по-малка степен в сравнение с лице, което
никога не е било регистрирано за извършено престъпление и никога не е било
обект на наказателно преследване.
Съдът съобразява възрастта на ищеца към датата на привличането му като
обвиняем - 25 годишен, отражението на наказателното производство върху
ежедневието на ищеца, в отношенията му с близките и възможността му да се
грижи пълноценно за детето му, което е със специални потребности. Съдът
съобрази и обществено икономическите условия в страната и стандарта на живот
в държавата и намира, че на И. В. следва да се присъди обезщетение за
претърпените от него и доказани в процеса неимуществени вреди в размер 15 000
лева. Това е размерът, който в най-пълна степен съответства на степента и
характера на търпените болки и страдания, на дългогодишната продължителност
на наказателното производство, на стреса, напрежението и страха от осъждане,
както и на вида на упражнената неоснователна процесуална принуда спрямо него.
Настоящата инстанция намира, че тази глобална сума справедливо и по равно ще
поправи вредите, които ищецът е понесъл от незаконно повдигнатото обвинение и
вредите от нарушеното право на разглежане и решаване на делото в разумен срок.
15
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че подходящият и достатъчен
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
незаконно обвинение, е такъв от 15 000 лв., който отговаря в най-пълна степен на
критерия за справедливост, а за разликата над този размер до пълния предявен
размер от 30 000 лв. иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Относно предявения иск за имуществени вреди:
По отношение на претендираните имуществени вреди, съдът намира
следното:
Вземането на ищеца за имуществени вреди се определя на основание на
реално претърпените вреди, тоест на доказаното намаляване на актива на
имущественото на ищеца, като такива вреди могат да бъдат направени разноски
по наказателно дело, по което е постановена оправдателната присъда. На
обезщетение подлежат само действително претърпените вреди т.е. действително
разходените суми. В обобщение, разноските, извършени в наказателното
производство подлежат на репариране, тъй като са пряка и непосредствена
последица от повдигането и поддържането на обвинението.
В конкретния случай по делото са приети един договори за правна защита от
09.06.2015г. за договорено адвокатско възнаграждение в наказателното
производство пред СРС в размер на 600 лв. Установи се от приетия Договор за
правна защита и съдействие № 820031 от 10.10.2022г. с адв. Н.Д. е, че за защитата
на правата му по внохд № 3607/2022 г. по описа на СГС, НО, IV въззивен състав,
ищецът В. е заплатил сумата от 700лв. на адв.Н.Д.. Възражението на ответника за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид вида и
сложността на повдигнатото обвинение и продължителността на наказателния
процес, се явява неоснователно. С оглед на така изложеното, съдът приема, че
предявеният иск за обезщетение на имуществени вреди е доказан и следва да бъде
уважен за сумата от 1300 лв.
По претенцията за лихва:
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане
в сила на оправдателната присъда, в случая това – това е датата 10.11.2022г., от
който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и
прието в т. 4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г.,
ОСГК на ВКС. Поради това съдът приема, че акцесорната претенция за лихва се
явява основателна и ответника дължи такава върху определените от съда по-горе
обезщетения за причинените неимуществени и имуществени вреди от 10.11.2022г.
16
до окончателното изплащане на сумите.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът
следва да заплати на ищеца за заплащане на направените по делото разноски в
размер на 10 лв., съразмерно с уважената част от исковете. В тежест на ответника
е да заплати на адв. В. Т. сумата от 1 925 лева адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете /чл. 10, ал. 3 изр.2 ЗОДОВ, чл. 38, ал. 2
ЗАдв/.
По изложените съображения, Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И. И. В.
ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.“*******, чрез адв.В. Т.-САК,
следните суми:
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ сумата 15 000 /петнадесет
хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно
повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл. 194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила Присъда
№373514 от 28.03.2018 г. постановена по нохд № 16501/2013г. по описа на СРС,
НО, 16 с-в,
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ сумата 1300 /хиляда и
триста/лв. - обезщетение за имуществени вреди за платено адвокатско
възнаграждение по договори за правна защита от 10.10.2012г. и от 27.10.2016г. за
защита в наказателното производство, ведно със законна лихва върху горните
суми, считано от 10.11.2022 г. - датата на влизане в сила на оправдателната
присъда по нохд №16501/2013г. по описа на СРС до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от
присъдения до пълния предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И. И. В.
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 10.00 лв. - разноски по
делото, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България на основание чл.10, ал.3
от ЗОДОВ и чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адв. В. Г. Т., САК сумата от 1925 лв.
адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство по делото пред
17
СГС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18