Р Е Ш
Е Н И Е
№82 07.03.2018 г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети
февруари 2018 година
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Съдебен
секретар Павлина Георгиева,
Прокурор
Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията докладчик
МИНЧЕВ гражданско
дело № 91 по описа за 2017 година, за да
постанови решението, взе предвид следното:
Производството е образувано е с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба на Е.Т.И.
срещу Прокуратурата на Република България по която ищецът твърди, че по сигнал на лицата М.К.Т., Т.С.Т., З.В.Г.и
М.В.В.за извършено спрямо тях престъпление, срещу него било образувано
досъдебно производство № 301/2009 г. по описа на ОД на МВР гр. Ст.Загора,
Прокурорска преписка № 496/2009 г. на Районна Прокуратура - Стара Загора, по
чл.315, ал.1, вр. с чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Престъплението, за което му
било повдигнато обвинение, било следното: че през периода 15.08.2007г. - 23.12.2008г. в гр.Стара Загора, в
условията на продължавано престъпление, съзнателно се ползвал пред Районен съд
Стара Загора от частни документи по чл. 315 от НК - записи на заповед,
представляващи ценни книжа, съставени като е попълнен лист, носещ подписа на
издателя със съдържание, което не съответствало на волята на подписалия, а
именно - запис на заповед от 27.01.2005 г., за сумата 5 000 лева, издаден от М.К.Т.,
който документ бил подал със заявление на 15.08.2007 г. пред Районен съд Стара
Загора и запис на заповед от 02.02.2007г. за сумата 3 500 лева, издаден от Т.С.Т.,
който документ бил подал със заявление на 18.12.2008 г. пред Районен съд Стара
Загора, като за самото съставяне на документите не му се търсило наказателна
отговорност - престъпление по чл.316 във вр. чл.315 ал.1 вр.чл. 309 ал.2 вр.
ал.1вр.чл.26 ал.1 от НК. След приключване на разследването на 21.2.2011 г. в
Районен съд гр.Стара Загора бил внесен изготвения от прокурор от Районна
прокуратура гр.Стара Загора обвинителен акт по досъдебно производство
№301/2009г. на ОД на МВР гр.Стара Загора против него по чл.316 вр. чл.315 ал.1
вр.чл.309 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, като било образувано
н.о.х.д.№328/2011 г. по описа на РС гр.Стара Загора. Подсъдими биле и други
лица. С присъда № 53 / 19.03.2012г. по н.о.х.д. №328/2011г. РС Стара
Загора го оправдали изцяло по повдигнатите му обвинения. Оправдани били и
другите подсъдими И.Т.И., С.А.Й.и Б.Г.Т.. В законовият срок срещу присъдата на
районния съд бил подаден протест от страна на РП гр.Стара Загора. Във връзка с
последния в ОС гр.Стара Загора било образувано ВНОХД № 1175 по описа на съда за
2012год. С решение №155/31.07.2012г. постановено по ВНОХД №1175/2012г. на ОС
гр.Стара Загора, присъда №53/19.03.2012г. постановена по н.о.х.д. №328/2011 г.
по описа на РС Стара Загора била потвърдена изцяло като законосъобразна, като
по този начин бил окончателно признат за невиновен и оправдан по въздигнатото
против него обвинение. Решението на ОС гр.Стара Загора, потвърждаващо
оправдателната му присъда било окончателно. През времето на досъдебното и
съдебното производство се считал за невинен и за жертва на безцеремонното,
арогантно и цинично поведение на органите на прокуратурата и на досъдебното
производство. Считал също така, че имало целенасочена показност във всички
предприети срещу него действия сякаш с цел назидание. Унищожена била
психическата му стабилност. Затворил се в себе си и постоянно го връхлитали
мрачни мисли за бъдещето му. Загубил контакти с близки и познати, с роднините
си също. Още след като било образувано досъдебното производство срещу него,
този факт се разчул в града и хората започнали да го обсъждат и да се отнасят с
откровено недоверие към него. Коментирало се, че било доказано извършеното от
него и че ще влезел в затвора за ефективно изтърпяване на наказанието. Било
въпрос само на време. Изпаднал в отчаяние и страховете за съдбата му се
засилили. Бил сигурен, че не бил извършил каквото и да било престъпление, бил
убеден в правотата на действията си, но въпреки всичко бил привлечен като
обвиняем. Огорчението му и несигурността за бъдещето му се засилвали още повече
и от коментарите из града, в който живеел. Мислите му за все по растящата
вероятност да бъде предаден на съд за нещо, което не бил извършил, го потискали
денонощно. Често се затварял в себе си и нямал желание за работа, да контактува
с хора, дори с най-близките си. Нямал желание за нищо. Станал неразговорлив,
което било нетипично за него. Цялото това негово мрачно настроение се пренесло
и в домът му и върху съпругата му, върху родителите и близките - те започнали
да се притесняват за здравето му. Всички те били принудени да полагат
неимоверни усилия, за да го успокояват и да го накарат да се чувствал по-добре
и да бъдел себе си. Всичките му усилия да си изгради добро професионално име
били компрометирани и едва ли не се оказали напразни. Съпругата му се притеснявала за собствената си работа
в Българската армия, която била тогава единствен източник на доход за
семейството им - за нея, за него и за малолетното им дете. Той също много се
притеснявал за това, защото тя работела в секретно (ЗАС) подразделение с
най-високо ниво на достъп и действително имало опасност поради обвинението му
да й отнемели това ниво на достъп, съответно да изгубила работата си. Имал
регистрирана на негово име фирма през 2010г. „Първа заложна къща експрес"
ЕООД; Бил намерил помещение да работи като заложна къща, съобразно тогава
действащата Наредба за заложните къщи, но заради това дело всичко пропаднало -
не можел да осигури удостоверения от Районна прокуратура и Окръжна прокуратура,
че срещу него нямало висящи наказателни производства, защото такова вече имало
висящо. А такива удостоверения се изисквали при регистрацията на дейността като
заложна къща, заради това дело останал без работа и без доходи. Освен това имал
наложен и запор на дяловото му участие в капитала на фирмата, който бил вдигнат
след оправдателната присъда. Всичко това било видно по партидата на „Първа
заложна къща експрес" в Търговския регистър. Вече
не само близките му, но и по-далечните му познати, започнали да го избягват и
да го считат за престъпник. Затова притесненията му не само не изчезвали, но се
и задълбочили. Безсънието му също. Имал чувството, че като отивал на дело, ще
му бъде устроено показно задържане от съдебна зала и повече нямало да се върне
в къщи - ще бъде отведен в затвора, където щял да остане до финала на съдебния
процес. В него заседнало мъчителното усещане, че бил жертва на някакъв абсурден
сценарий, чиято цел била да разбие целия му живот, семейството му, да го отдели
от приятелите му, да го изолира и унищожи духом, а накрая и физически. Тези три
години и половина, в които срещу него се водело наказателно производство и бил
привлечен като обвиняем, били най-лошите години в живота му. Събуждал се с
мисълта, че хората го смятали за престъпник, нямало ден, в който да не изпитвал
страх от бъдещето, лягал с мисълта каква ли несправедливост щяла да му донесе
следващия ден. Предвид гореизложеното, моли да се постанови решение, с
което да се осъди Прокуратурата на Република България да му заплати сумата в размер на 150 000лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, които претърпени от него
неимуществени вреди са настъпили в резултат на упоритите действия на
Прокуратурата по повдигане на обвинение против него по досъдебно производство
№301/2009г. по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора, Прокурорска преписка
№496/2009г. на Районна Прокуратура - Стара Загора и внасянето на обвинителен
акт в съда по който било образувано н.о.х.д. №328/2011 г. по описа на РС Стара
Загора, които обвинения обаче се оказали неоснователни и недоказани и бил
оправдан по повдигнатото обвинение с присъда №53/19.03.2012г. постановена по
н.о.х.д. №328/2011г. по описа на РС Стара Загора, потвърдена с решение № 155 /
31.07.2012г. постановено по ВНОХД №1175/2012г. по описа на ОС гр. Стара Загора
от дата 31.07.2012г. На основание чл.86 от ЗЗД, моли да бъде присъдена
законната лихва върху определената от съда сума за
неимуществени вреди, която е дължима от 31.07.2012 г. - датата на
постановяването на окончателния оневиняващ прокурорски акт до окончателното
изплащане на присъденото от съда обезщетение. Претендира за разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Маргарита
Димитрова – прокурор при Окръжна прокуратура гр.Стара Загора, в който заявява,
че счита исковата
претенция за недоказана. Тежестта на доказване лежала върху ищеца и той
следвало да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Също така
следвало да подкрепи с доказателства и наличие на причинна връзка между
твърдените неимуществени вреди и воденото досъдебно производство. Оспорва иска за
обезщетение за неимуществени вреди по размер като завишен и неотговарящ на
критерия „справедливост“ визиран в чл. 52 от ЗЗД на икономическия стандарт в Република България и на съдебната
практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСГТЧ.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
От събраните по делото доказателства, се установява, че срещу ищецът e образувано досъдебно
производство № 301/2009г. по описа на ОД на МВР гр.Ст.Загора, Прокурорска
преписка №496/2009г. на Районна Прокуратура - Стара Загора, по чл.315, ал.1,
вр. с чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
На 21.02.2011г. в Районен съд гр.Стара Загора е внесен изготвения от
прокурор от Районна прокуратура гр.Стара Загора обвинителен акт по досъдебно
производство №301/2009г. на ОД на МВР гр.Стара Загора против ищеца по чл.315,
ал.1, вр. с чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като било образувано н.о.х.д. №
328/2011 г. по описа на РС гр.Стара Загора. С присъда № 53/19.03.2012г. по
н.о.х.д. №328/2011г. РС Стара Загора e оправдал изцяло по повдигнатите
обвинения.
В законовият срок срещу присъдата на районния съд е подаден протест от
страна на РП гр.Стара Загора. Във връзка с последния в ОС гр.Стара Загора било
образувано ВНОХД под № 1175 по описа на съда за 2012год.
С решение №155/31.07.2012г. постановено по ВНОХД №1175/2012г. на ОС
гр.Стара Загора, присъда №53/19.03.2012г. постановена по н.о.х.д. №328/2011 г.
по описа на РС Стара Загора е потвърдена изцяло като законосъобразна, като по
този начин е бил окончателно признат за невиновен и оправдан по въздигнатото
против него обвинение.
От
показанията на разпитаната свидетелка С.Т.И.се установява, че й било известно за образувано нак. производство срещу Е.. Бил се
позатворил в себе си, притеснявал се какво можело да се случи. Съпругата му
работила към военните в секретна служба и имало вероятност да остане без
работа. Били на заплатата на съпругата му, нямал други доходи и точно за това
било притеснението му, че ако останела тя без работа нямало да има с какво да
се прехранват. Това доста го притеснявало. Знаела, че си бил уговорил да пътува
да работи в Г., но поради изискването да се явявал по делата не успял да
замине. Пиел лекарства. През 2011 г. било образувано и друго дело, по което бил
задържан. Основният мотив да не го пуснат бил, че имало и друго образувано
висящо дело от 2009 г.. Помагал при брат си, но бил много разсеян. По няколко
пъти му казвали какво трябва да се свърши, обърквал се. Споделял й, че някои от
приятелите му започнали да не му вдигат телефони, до този момент го смятали за
приятел и в следващия момент останали с впечатление, че бил престъпник.
Отдръпнали се от него. Имал регистрирана фирма на негово име и щял да отваря
заложна къща. Били наели помещение, но не успял да си извади чисто свидетелство
за съдимост и това било едно от изискванията по наредбата да развива такава
дейност и това останало висящо. През 2012 г. приключило производството по това
дело. Нямало окончателен съдебен акт по другите дела. Спомняла си, че с
белезници идвал по дела. Не й било известно да бил осъждан за други
престъпления.
От
показанията на разпитаният свидетел И.Т.И. се установява, че му било известно за образувано дело срещу брат му през 2009 г.,
тъй като той също бил обвиняем по това дело. Там били четирима – майка, брат му,
той и една от служителките от заложната къща. Съдебното производство било за
това, че съставил документ запис на заповед със съдържание, което не
съответствало с волята на подписалите го. Обвинението на брат му било, че използвал
тази ценна книга. Тъкмо му направили фирма, лично негова, наели помещение под
наем, на собствена стопанска сметка да си движил обекта, за да не пътува.
Поради това дело не успяла да функционира тази фирма, тъй като било повдигнато
обвинение и по наредбата се изисквало да няма срещу него повдигнати обвинения.
Не успял да отиде да работи в Г., защото трябвало да е тук, той бил с МН
„Подписка”. В началото го успокоявал, но жена му работила все още в армията в
ЗАС и двамата се притеснявали да не й отнемат работата. Единственият доход към
този момент бил само нейния. От повдигането на обвинението до м.10.2011г.,
когато му повдигнали друго обвинение бил изпаднал в отчаяние, нямали други
доходи, само на жена си, притеснявал се да не го осъдят ефективно, тъй като бил
наясно, че РП в лицето на прокурор Рогошев нарочно водел срещу него дела,
целенасочено бил вкаран в съда, тъй като двамата жалбоподатели били родственици
на негови приятели. Това било мотив, за който да се притеснява той, тъй като
знаели каква е истината. Производството приключило с влязла в сила оправдателна
присъда през м.03.2012г. Твърди, че ищецът повечето си стоял в офиса, бил си
ограничил контактите, тъй като нямал пари да излезе на кафе, да отиде на среща
с приятели, с познати. Те несъзнателно го бъзикали какво става с това дело,
защото се оплаквал, че не можел да работи, не можел да пътува, разсеян бил.
След 2012 г. до сега няколко месеца бил задържан по другото производство и сега
пак с нищо не се занимавал, защото наказателното дело не било приключило.
При така установените факти и обстоятелства по делото, могат да се направят
следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и
особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Не се спори, че срещу ищецът е било повдигнато
обвинение за извършени престъпления, за което НК предвижда наказание лишаване
от свобода.
Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ - незаконно обвинение в извършване
на престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
При разглеждания случай е безспорно, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство,
приключило с оправдателна присъда. Без съмнение той е изпитал притеснения и
безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на наказателна репресия. Извън
тези вреди ищецът сочи, че това е унищожило психическата му
стабилност, ограничаване
на контактите с широкия му кръг от познати приятели и роднини, загуба на доходи
за семейството, невъзможност да започне дейност като заложна къща.
От събраните и ангажирани по делото доказателства, съдът намира, че се
установява факта на причинени на ищецът неимуществени вреди. Неимуществената
вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице,
изразява се в търпенето на болки и преживявания от негова страна. От събраните
свидетелски показания по делото, се установяват отрицателните изживявания на ищеца,
преживените от него негативните емоции, затваряне в себе си, депресивни мисли,
притеснение, огорчение, несигурност за бъдещето, чувство на непълноценност,
нежелание да излиза навън, да контактува с хора.
Тъй като при определянето на размера на неимуществените вреди съдът е
длъжен да отчете всички фактори, които са оказали влияние в тази насока следва
да се съобрази факта на продължителността на негативното засягане на правата на
личността – близо три години. На ищеца по настоящето дело е взета мярка за неотклонение, “подписка”. Няма данни незаконното обвинение да
се е отразило на здравословното състояние на ищеца. От представените писмени
доказателства е видно, че ищеца е имал намерение да започне дейност като
заложна къща, но това не се е реализирало поради незаконното обвинени против
него. Предвид на това и тежестта на повдигнатото и
поддържано обвинение, възрастта и социалното положение на ищеца и данните за
личността му, съдебното му минало, съдът намира, че вредите, които той нормално
е претърпял, могат да бъдат обезщетени със сумата от 10 000 лева. До
останалия претендиран размер от 150 000 лв. искът е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По претенцията за законна лихва, съдът намира, че направеното възражение за
погасителна давност от ответника е основателно. Погасителната давност за вземането за лихви върху
обезщетението за неимуществени вреди е тригодишна по чл. 111, б.
"в" ЗЗД, поради което претенцията за законна лихва е
основателна от 28.07.2014 г.. За останалия претендиран период от 31.07.2012 г.
до 28.07.2014 г., претенцията за законна лихва следва да се отхвърли, тъй като
същата е погасена по давност.
По
отношение на разноските: ищецът е
направил разноски, както следва: държавна такса 10 лв. и 4530 лв. адвокатско
възнаграждение, като съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ с частичното
уважаване на иска му, ответникът следва да бъде осъден да му заплати изцяло
разноските за внесена за производството ДТ от 10 лв., а адвокатския хонорар
следва да бъде присъден съразмерно на уважената част от иска, в случая - 317
лв. или разноски в общ размер на 327 лв.. Направеното възражение от ответника
за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищцата е
неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като е съобразено с
Наредбата за минималните размери на адвокатките възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София,
бул.Витоша № 2, Булстат ********* да заплати на Е.Т.И., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 10 000 /десет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, настъпили в резултат на повдигане на обвинение по ДП 301/2009г. по описа
на ОД на МВР – Стара Загора, НОХД №328/2011г., на РС Стара Загора и ВНОХД №1175/2012г.
по описа на ОС Стара Загора, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.07.2014 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част за размера над 10 000 /десет хиляди/
лева до претендираните 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева като
неоснователен и недоказан и за законна лихва от 31.07.2012 г. до 28.07.2014 г. като погасена по
давност.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.Витоша № 2, Булстат
********* да заплати на Е.Т.И., ЕГН:
**********, адрес: *** сумата от 327 /триста двадесет
и седем/ лева, представляващи платената по делото държавна такса и адвокатски
хонорар.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, чрез ОС Стара Загора, пред
Апелативен съд - Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:…………………….