Определение по дело №278/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 7/13.02.2015 г., постановено по гр.д. № 689/2014 г., К.районен съд е осъдил ответника“К.” О., с ЕИК *, Г.,бул. “Б. №*, да заплати на ищеца А. Р. С.,с ЕГН *, от Г., ул. “И. №*, сумата в размер на 4 000 лв., представляваща обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ за неимуществени вреди в резултат на претърпяна на 04.07.2011г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2011г. до окончателното й изплащане, като съдът е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., като неоснователен. Съдът е осъдил ищеца А. С. да заплати на ответното дружество “К.” О., Г., разноски съразмерно отхвърлената част на иска в размер на 388 лв.Ответното дружество е било осъдено да заплати на ответника по прекратения обратен иск З.”.З. , Г., с ЕИК *, разноски в размер на 830 лв. Съдът е осъдил „К.” О., Г. да заплати по сметкÓ на Районен съд, гр. К.държавна такса в размер на 160 лв. и направените бюджетни разноски в размер на 100 лв. Решението е било постановено при участието на трето лице-помагач З.”.З. , Г..

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ответника в първоинстанционното производство, “К.” О., Г., въззивна жалба, с която се обжалва постановеното решение в осъдителната му част. В жалбата се твърди, че решението в обжалвана му част е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Жалбодателят твърди, че определеният от решаващия съд размер на обезщетението за претърпените болки и страдания бил изключително завишен. Неправилно бил определен размерът на обезщетението, защото се касаело за разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и защото при определянето му решаващият съд не се бил съобразил с релевантни за изхода на делото факти- не отчел обстоятелството, че възстановителния период при подобни увреждания бил 20 дни;че вследствие на увреждането хватателната функция не била отпаднала или намалена до степен трайно да затруднява движението на съответната ръка и че в случая с оглед професията на ищеца и образованието му за обща физическа работа състоянието му не би му пречело;както и че след оперативната намеса нямало влошаване на състоянието му и ищецът бил напълно възстановен. В аспекта на изложеното жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, като намали размера на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на разноски и за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата А. Р. С..

Не е депозиран отговор по реда на чл.263, ал.1 от ГПК и от привлеченото в производството трето лице-помагач З.”.З. , Г..

В съдебно заседание, жалбодателят “К.” О., Г., чрез процесуален представител поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата А. С. чрез писмено становище, депозирано от процесуалният му представител, моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание, третото лице - помагач З.”.З. , Г. чрез писмено становище, депозирано от процесуалният му представител, моли да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира присъждане на разноски и за двете инстанции.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Частичната въззивна жалба като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният К.районен съд е бил сезиран с искова претенция, състояща се от обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с предявяването на които ищецът А. Р. С. цели да бъде осъден ответникът, негов бивш работодател „К.” О., Г./ съгласно справка в ТР с наименование до 16.07.2014 г. „ТИТАН -К.” О., Г./ да му заплати обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат от претърпяна трудова злополука в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на злополуката - 04.07.2011г., до окончателното й изплащане. В производството е привлечено като трето лице-помагач на страната на ответника З.”.З. , Г., като в първоинстанционното производство с влязло в сила протоколно определение е прекратен предявения срещу него обратен иск и със съдебното решение решаващият съд е възмездил ответника по прекратения обратен иск за направените от него разноски със сумата в размер на 830 лв.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В този смисъл, изхождайки от контекста на депозираната частична въззивна жалба, предмет на проверка в настоящото въззивно производство е решението в осъдителната му част в аспекта на изложените доводи за завишеност на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на претърпяната от ищеца трудова злополука.

При така очертаната рамка на въззивната проверка,настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение за валидно. Намира същото за допустимо в обжалвата му част, а с оглед изложените във възивната жалба доводи, го намира и за правилно по следните съображения :

Безспорно установено е в производството, че на 04.07.2011г. в 10,00 часа в Г. в район “М.”, е настъпила трудова злополука при следния механизъм: при връщане на бобъра след изхвърляне на битовия отпадък в сметосъбирачната кола, капакът паднал и затиснал средния пръст на дясната ръка на ищеца, работещ при ответното дружество по силата на трудов договор на длъжност „сметосъбирач”. РУ„СО", Г. със свое разпореждане №14 от 12.07.2011г., е приело декларираната от осигурителя-работодател “К.”О. злополука, за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. В следствие на злополуката ищецът постъпил на 05.07.2011г. в отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ “Д-р А.Д.”,Г. за оперативно лечение на травма на флексорен мускул и сухожилие, частична ампутация на 3-ти пръст на дясна ръка. Изписан е на 08.07.2011г. с окончателна диагноза : Травма на флексорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан.Смазване на палеца и друг пръст на ръка, ход на заболяването: гладък, без усложнения, статус при изписване: раздвижени добре неангажирани стави на ръката, изход на заболяването: благоприятен и препоръки за домашно лечение и хигиенно-диетичен режим. На 11.07.2011г. е издаден болничен лист №0006239 за временна неработоспособност на ищеца за общо 33 дни болничен и домашен амбулаторен режим на лечение за периода 05.07.2011г. до 07.08.2011г. поради претърпяната трудова злополука и поставена диагноза: Смазване на палеца и други пръсти на дясна ръка.Ампутация на дистална фаланга на пръст на дясна ръка. Към момента на трудовата злополука ответникът е имал валидна застраховка “Трудова злополука” при третото лице-помагач в производството, З.”.З. , Г., което въз основа на претенцията на застрахованото дружество, по образуваната щета №0501-660-0001/2011г., е изплатило на 05.09.2011г. на ищеца застрахователно обезщетение в брой на каса в размер на 14,64 лв.

Т.е. съгласно чл.200, ал.1 от КТ, при установено в производството наличие на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО, причинила временна неработоспособност /33 дни/, при безспорно установена причинна връзка между настъпилата трудова злополука и причинените вреди, .правилно първоинстанционният съд е ангажирал имуществената отговорността на работодателят за причинените на ищеца неимуществени вреди.

Всъщност спорният в настоящото производство въпрос се свежда до размера на така вменената имуществена отговорност на работодателя-ответно дружество. За да извърши необходимата преценка, настоящата инстанция съобрази заключението на назначената на стадия на първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза,че на ищеца А. С. е било причинена разкъсно-контузна рана на дясната ръка, довела до ампутация на крайната фаланга на третия й пръст, което пък довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, с оздравителният период при подобни увреждания с продължителност около 20 дни.; че хватателната функция не е отпаднала и не е намалена до степен трайно да затруднява движението на съответната ръка, както и че с оглед професията на ищеца и образованието му за обща физическа работа, състоянието му не би му пречело да полага този труд, както и че не било налице обезобразяване на ръката.

Разбира се съдът съобрази и събраните от решаващият съд свидетелски показания и констатира, че след претърпяната от ищеца операция, същият ходел на превръзка два пъти седмично. Не ходел на работа, защото имал болки и защото естеството на работното му място/сметосъбирането и наличието на микроби там/ не му позволявало да ходи на работа, поради което се наложило да ползва освен дадените му болнични и отпуск; не можел да стиска с тази ръка и все още не можел. Имал нетърпими болки, не можел да се къпе. Когато ставало студено, цялата му ръка се подувала, както тогава, така и по настоящем. И сега имал затруднения при хващане Þ стискане на предмети, понякога имал болки, въпреки че вече сам се грижел за себе си, обличал се и се къпел. Белегът стоял грозно, всички го питали какво е станало, той се срамувал и притеснявал, слагал ръкавица и криел ръката си.

Безспорно определянето на дължимата репарация е предоставено на съда по справедливост, съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД. В този смисъл и настоящият съд отчитайки поотделно и в тяхната съвкупност характеристиките на увреждането, свидетелските показания, но и обстоятелството, че макар причинената на ищеца телесна повреда да е довела само до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, и че изходът на заболяването, видно от приложената епикриза и заключението на вещото лице да е благоприятен, то все пак следва да се държи сметка ,че иде реч за нарушаване целостта на организма на ищеца ,което е за винаги, т.е. няма окончателно възстановяване на ампутираната крайна фаланга на третия пръст на дясната ръка на ищеца. Последното във всички случаи, въпреки установеното от вещото лице,че хватателната функция не е отпаднала и не е намалена до степен трайно да затруднява движението на съответната ръка, води и ще води до дискомфорт у ищеца при предприемане на действия с тази ръка. Според свидетелите С. и Дормуш, и понастоящем ищецът при застудяване изпитвал болки,както и че и понастоящем имал затруднения при хващане и стискане на предмети. Освен това, изпитвал неудобство от вида на ръката си,респ. от липсващата част от средния пръст, поради което носел ръкавица и се криел. Нещо което определено не би могло да бъде квалифицирано като „благоприятен изход”, въпреки изложените от ответника доводите в този смисъл във възивната жалба. В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав намира, че размерът на определеното от решаващият съд обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства на преценката за справедливост. Така, описаните негативни усещания и преживявания могат и следва да бъдат възмездени, като тази репарация, съгласно отправната норма на чл.52 от ЗЗД, е определеният от решаващия съд размер от 4000 лв. А с оглед обусловения му характер, и обективно съединеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение, се явява основателен.

По изложените дотук съображения настоящият състав намира първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно, с оглед на което същото следва да бъде потвърдено.

Настоящата инстанция намира за необходимо изрично да посочи, че третото лице- помагач на ответното дружество - жалбодател в това производство е направило искания, несъвместими с фигурата която заема в процеса. При наличие на частична въззивна жалба от подпомаганата страна с искане за намаляване размера на присъденото обезщетение, третото лице прави в съдебното заседание във въззивното производство, искане за цялостна отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове, нещо което определено надхвърля параметрите на предявената в производството въззивна жалба. Третото лице прави и искане за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции, нещо което в това му качество не му се дължи, съгласно изричната разпоредба на ал.10 на чл.78 от ГПК.

И при този изход на делото, доколкото заплащане на разноски изрично не е поискано от ответника по въззивната жалба, то такива и не му се следват.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7/13.02.2015 г., постановено по гр. д. № 689/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в обжалваната му част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.