Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
96 |
Година |
09.10.2018 |
Град |
Момчилград |
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||||||||
|
Момчилградски районен |
съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
12.09. |
Година |
2018……….. |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
Полина Амбарева |
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Хюсние Алиш |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
Съдията Амбарева |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
гражданско |
дело номер |
77 |
по описа за |
2018 |
година. |
||||||||||||||
|
За да се произнесе взе предвид следното: |
|||||||||||||||||||
Предявен е от „Т.Б.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК: ***, чрез адв. В.Г., САК, против
Г.М.Х., с постоянен адрес ***,положителен установителен иск за съществуване на
задължение ,за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК,по ч.гр.д.№516/2017год. по описа на МРС,до размера от 67,05лв., с
правно основание чл.415, вр.чл. 422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД ,съединен с осъдителен
иск за заплащане на сумата в размер на 166,50лв.,договорна неустойка,с правно
основание чл.92 ЗЗД.
В
исковата си молба,ищецът се позовава на издадена Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК,по ч.гр.д.№516/2017год. по описа на МРС.
Вземането му по процесната заповед за
изпълнение произлиза от договор за мобилни услуги от 18.08.2015год.,сключен с
мобилния оператор „***“ЕАД,понастоящем „Т.Б.“ЕАД,с ответника,който бил абонат
на мобилни услуги,с клиентски номер и титуляр на мобилен номер с избрана
абонаментна програма с цена от 8,99лв.Ответникът ползвал предоставените от
ищеца услуги като му била издадена фактура от 01.09.2015год.,за отчетен период
18.08.2015-31.08.2015год. за начислена сума от 13,55лв.,платима в срок до
16.09.2015год.С Фактура от 01.10.2015год. за отчетен период на потребление
01.09.2015год. – 30.09.2015год. била начислена сума от 56,69лв. и 13,55лв. –
незаплатена баланс от предходна фактура,като след корекция задължението било
общо в размер на 67,05лв.,дължимо до 16.10.2015год.Ищеца сочи,че поради
неизпълнение на така посоченото задължение едностранно пракратил индивидуалните
договори на ответника и начислил неустойка в размер на 166,50лв.Позовава се на
т.11,стр.2 от индивидуалния договор за мобилен номер,предоставен на
ответника,съгласно която договорна клауза се предвиждало,че в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок,по вина или инициатива на
потребителя,то той дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни вноски за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок.Като абонат ,ответника се е съгласил и приел и Общите условия
на оператора за взамиотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги.Подписал е договор за услуги с мобилния оператор,съгласно който има
права и задължения ,описани в него и
Общите условия,които са неразделна част от индивидуалния договор.ответника е
ползвал мобилен номер,но не е изпълнил задължението си по договор да заплаща
стойноста на предоставените услуги като с това поведение изпаднал в
забава.Издадени са фактури,които в срок не са били заплатени или е налице
фактическия състав на чл.79 от ЗЗД.Ето защо ищеца моли съда да постанови
решение,с което да признае за установено по отношени ена ответника,че
съществува вземането му в размер на 67,05лв. за незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонаментен номер №***,ведно със законната лихва,считано от датата на
предявяване на исковата молба ,до окончателното плащане на сумата ;да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 166,50лв. –начислена неустойка
по договор за абонатен номер №***.Претендира деловодните разноски по настоящото
исково производство.В с.з. ищцовата страна,редовно призована не се
представлява.От пълномощник,асв.В.Г.,*** е постъпило писмено становище,с което
поддържа претенциите си.Относно предявения осъдителен иск, ищеца претендира
ответника да му заплати сумата в размер на 166,50 лв. – начислена неустойка по
договор за абонатен номер № ***,а при условията
на евентуалност моли съда, ако прецени, че претендираната неустойка е
прекомерна, то да осъди ответника да заплати неустойка в размер на стойността
на три месечни абонаментни такси на ползваните от ответника програми, както
следва: 3 х 8.99 лв., която възлиза на сумата в размер на 26.97 лв. Прави
искане за присъждане на разноски, като представя с молбата си и списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът
Г.М.Х.,чрез назначения й особен представител,адв.С.,***,в писмения си отговор сочи, че предявените искове са
допустими, но неоснователни. Счита, че от доказателствата по делото не
следвало, че между страните бил налице валидно сключен договор – представения
бил неясен,
нечетлив, липсват подписи в графа потребител на местата, определени за
това.освен това оспорва наличието на такъв именно с ищеца, тъй като
представения бил с „***” ЕАД, т.е. друго, различно дружество.
Оспорва,
че при сключването на договора на ответника са били предоставени валидни Общи
условия. Претенцията за 67,05 лв., за незаплатени далекосъобщителни услуги не
била конкретизирана в исковата молба, тъй като били налице твърдения и за
закупен мобилен апарат. Оспорва също осъдителния иск за заплащане на договорна
неустойка. Оспорва твърденията за едностранно прекратяване на договора от
страна на ищеца, тъй като не били налице докзателства,че същия е дал подходящ
срок на ответника за изпълнение на задълженията, с изтичането на който да се
смята договора за развален, съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД. Също така счита, че
претендираната неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави,
алтернативно счита същата за прекомерна.В с.з. ,чрез пълновощник адв.С. моли
съда да постанови решение,с което да отхвърли претенциите на ищеца,по
съображенията изложени в писмения отговор.
Съдът, като
обсъди доказателствата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Депозирано е
заявление вх.№ 2239/30.11.2017год. от „Т.Б.” ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр. София, ЕИК: *** против Г.М.Х., с постоянен адрес *** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.Заявителя
е посочил,че длъжникът,в качеството си на потребител не е изпълнил задължение
за заплащане на далекосъобщителни услуги за периода 01.08.2015год. –
30.11.2015год.,съгласно сключения договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги на 18.08.2015год.,в общ размер на 233,55лв.,за което е издадена крайна
фактура №**********/01.12.2015год.,платима в срок до 16.12.2015год.Претендира и
заплащане на мораторна лихва за забава върху просроченто озадължение в размер
на 13,08лв.,начислена за периода 17.12.2015год. – 15.11.2017год.,както и
законната лихва върху главницата,считано от подаването на заявлението до
заплащането на дължимата сума.
Въз основа
на така предявеното заявление е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 270/01.12.2017г. по ч.гр.д. № 516/2017 г. по описа на РС – Момчилград,с която е
разпоредено длъжникът Г.М.Х., с ЕГН: **********,
адрес *** Стаймболийски № 4, обл. Кърджали,да заплати
на кредитора „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление –гр.София, район Младост, ж.к„Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, със законен представител О.Б.Ш.Ф., с пълномощник
Адвокатско дружество „Г. и П.“, булстат *********, представлявано от адв.В. Г., с ЕГН ********** сумата в размер на 233.55 лв./двеста тридесет
и три лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща потребени и незаплатни
далекосъобщителни услуги; мораторна лихва за забава върху просрочено задължение
в размер на 13.08 лв./тринадесет лева и 08ст./ за период от 17.12.2015 г.-15.11.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2017 г. до окончателно изплащане на
вземането; както и разноски по делото,
както следва: 25.00 лв./двадесет и пет лева/ д.т. и 180.00/сто и осемдесет
лева/ адвокатски хонорар.
Вземането
произтича от следните обстоятелства: По Договор за далекосъобщителни услуги, от
дата 18.08.2015г.
Така издадената Заповед е връчена
на длъжникът при условията на чл.47,ал.5 вр. ал.1 от ГПК.Ето защо съдът е дал
указания на заявителя,че на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК може да предяви
иск за установяване на вземането си.
По ч.гр.д.№516/2017год. по описа
на МРС, в срок на 07.02.2018год. е постъпило доказателство,че заявителят в
едномесечен срок е предявил иск за установяване на вземането си,а именно Искова
молба вх.№276/07.02.2018год. до РС-Момчилград,въз основа на която е образувано
настоящото производство.
В подкрепа на иска си ищецът е представил Договор за мобилни услуги
,сключен на 18.08.2015год. между мобилния оператор „***“ЕАД,понастоящем „Т.Б.“ЕАД
и Г.М.Х.,по силата на който на последната,в качеството й на абонат е
предоставен мобилен номер 0894/029474,с избран абонаментен план Резерв Стандарт
8,99лв.,съссантартен месечен абонамент в размер на 8,99лв. на месец,с дата на
издаване на фактура – на 1-ви всеки месец.Първоначалниятсрок на договора е за
24 месеца,като същия влиза в сила на 18.08.2015год. и изтича на
18.08.2017год.Уговорено е че в случай на прекратяване на договора през
първоначания му срок по вина или по инициатива на потребителят,същият дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всеки номер до края на този срок.След изтичането на
първоначалния срок договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия
за избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по вясо време на
действието му.
С Декларация-съгласие от 18.08.2015год.,Г.М.Х. е потвърдила,че е получила
подписан от оператора екземпляр от Общите условия на „Т.Б.“ЕАД,като по делото е
представено копие от същите.
В чл.19а от ОУ е предвидена възможност потребителят да прекрати едностранно
срочен или безсрочен договор при съществено или системно нарушение на общщите
условия или индивидуалния договор от
страна на мобилния оператор,с едночесечно писмено предизвестие.Съгласно чл.19б
,буква „в“ от ОУ ,мобилният оператор също може да прекрати едностранно срочен
или безсрочен индивидуален договор ако потребителят не е платил дължими
суми,след изтичане на сроковете за плащане.
Съгласно чл.26 от Общите условия на
мобилния оператор,заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура,която се издава ежемесечно на името на потребителя,като неполучаването
й не освобождава последния от
задължението за заплащане на дължимите суми.Съгласно чл.27 от ОУ,плащането на
сумата указана в издадената фактура се извършва в срока посочен в нея ,но не
по-късно от 18 дни от издаването й.
Съгласно представените като доказателство : - Фактура
№**********/01.09.2015год.за отчетен период 18.08.2015год. – 31.08.2015год., за
предоставените й далекосъобщителни услуги :разговори,данни,съобщения и др. таксувани услуги;месечни и еднократни такси,Г.М.Х.,в
качеството си на потребител дължи сумата в размер на 13,55лв.,с вкл.ДДС.
- Фактура №**********/01.10.2015год.,за отчетен период 01.09.2015год. –
30.09.2015год.,за предоставените й далекосъобщителни услуги :разговори,данни,съобщения
и др. таксувани услуги;месечни и
еднократни такси,Г.М.Х.,в качеството си на потребител дължи сумата в размер на
56,69лв.,с вкл.ДДС.Също така е посочено и задължения от предходен период в
размер на 13,55лв.,като срокът за плащане на задължението по отчетният период е
16.10.2015год.
Видно от фактура №**********/01.12.2015год.,издадена от мобилният оператор
„Т.Б.“ЕАД ,с получател Г.М.Х.,като
клиент,,за отчетен период 01.11.2015год. – 30.11.2015год. е начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за услуги в размер на 166,50лв.,както и
задължение от предходен период в размер на 67,05лв.,с вкл.ДДС.Срокът на
заплащане на задължението по отчетният период е 16.12.2015год.
Предвид
изложеното и прието за установено от
фактическа страна,съдът счита,че предявения положителен установителен иск за
съществуване на част от вземането на кредитора по заповедното производство е процесуално
допустим.Разгледан по същество е основателен и доказан.
Предмет на положителния
установителен иск по чл.422 от ГПК е установяване на съществуването на
вземането на кредитора,за което е издадена заповед за изпълнение.В
случаят последната е издадена за общо задължение от 233,55лв.,представляващи
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги,ведно с мораторна лихва за
забава в размер на 13,08лв.,за периода 17.12.2015год. – 15.11.2017год.,ведно
със законната лихва,считано от 30.11.2017год.,до окончателното изплащане на
вземането,но в настоящото производство ищецът претедира установяване на
вземането му само до размера от 67,05лв.,което се явява и
предмет на установителния иск.
Съдът,след съответните проверки по
допустимостта на производството,по същество най-напред извършва преценка за идентичност на претендираното материално
субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора в
заповедното производство, съответно - от ищеца по иска за съществуването на
вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и
петитум. С оглед това естество на защита, която се получава по реда на чл. 422 от ГПК,
съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 от ГПК
правопораждащи факти.
Основанието ,на
което заявителя в заповедното производство е поискал издаването на заповед за
изпълнение е ,че длъжникът е бил потребител на мобилни услуги,за което е
сключил договор на 18.08.2015год.Съгласно договора и приетите от него Общи
условия,ответницата се е задължила да заплаща ползваните от нея мобилни
услуги,по уговорения начин и в определените срокове.
В случая по делото се
установи,че за периода 18.08.2015год – 30.09.2015год. на ответницата са били
предоставени мобилни услуги – разговори,данни ,съобщения и др. таксувани услуги
от страна на ищеца,в качеството му на мобилен оператор,като това обстоятелство
не е и оспорено от нея.
За
посочения период,ответницата като потребител не е доказала,че е изпълнила
задължението си да заплати стойността на предоставените й услуги,които съгласно
последната издадена от мобилния оператор фактура /след корекция/ възлиза на
сумата в размер на 67,05лв.
Тъй като задължението е
парично,констатирана е забава в плащането на задълженията по посочените
фактури,то ответника дължи и обезщетение за забава,в размер на законната
лихва от датата на предявяване на
исковата молба,така както е поискано от ищцовата страна ,а именно от
07.02.2018год.,до окончателното плащане на сумата.
По предявения осъдителен иск
с правно основание чл.92 от ЗЗД :
За основателността на иска
следва да се установи от ищеца: наличието на валидна клауза за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора,както и че процесният договор е прекратен
предсрочно по вина на ответника.
От доказателствата по делото
безспорно се установява,че страните са обвързани от индивидуален договор за
мобилни услуги,който е с определен
пърноначален срок за 24 месеца.Същият влиза в сила на 18.08.2015год. и
изтича на 18.08.2017год. като е уговорено,че в случай на прекратяване на
договора в първоначалния му срок по вина или инициатива на
потребителя,последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти.
Предсрочното прекратяване на
договора по вина на потребителя е предвидено в Общите условия,които ответницата
е получила и приела с подписването на индивидуалния си договор.Съгласно
чл.19б,б.“в“ от ОУ,мобилният оператор има право да прекрати едностранно
индивидуалния договор,в случай ,че потребителят не е платил дължими суми след
изтичане на сроковете за заплащането им.
Съгласно представените по
делото фактури,ответницата не е заплатила дължимите суми за потребени от нея
далекосъобщителни услуги /разговори,такси и др./ за два отчетни периода,поради
което се явява неизправна страна.Следователно за мобилния оператор е възникнало
правото да прекрати едностранно сключения с нея индивидуален договор,поради
неизпълнение.Съгласно ОУ той няма изрично задължение да уведомява за това
потребителят.Но общият режим /чл.87 от ЗЗД/ изисква, кредиторът да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение,
че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението
трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма,какъвто е и настоящият случай.Ищецът не е представил доказателства,че е уведомил потребителят,че се е възползвал от
правото си да прекрати едностранно индивидуалния договор ,поради неизпълнение.Следователно
ако кредиторът не упражни надлежно правото си да прекрати договора по посочения
по-горе начин, то в неговата правна сфера не възниквa вземане за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора.Не може да се приеме за релевантно и
прекратяването на договора да настъпва с подаването на исковата молба, защото
към предходен момент се претендира възникване на правото на неустойка.
Отделно от това съдът
намира,че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на
договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД.
Допустимо е уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В противен случай, клаузата за неустойка би била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка
следва да се изхожда преди всичко от характерните особености на договора за
услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави
на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
От друга страна, ако е уговорена
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички
неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по
този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по - горе
очертаните функции на неустойката, и създава условия за неоснователно
обогатяване на мобилния оператор и нарушава принципа за справедливост.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи и че съгласно
трайната съдебна практика ,неустойката в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на
услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП и за нелоялна търговска практика.
Поради
изложеното претендираната въз основа на нищожната клауза неустойка не се дължи
и претенцията на ищеца в размер на 166,50лв. следва да бъде отхвърлена.
В
тази връзка не следва да бъде обсъждана възможността,на основание чл.92,ал.2 от ЗЗД да бъде преценявана прекомерността на неустойката,тъй като такова
редуциране на размера на неустойката би могло да бъде разгледано само при
такава,която е възникнала от валидна клауза,какъвто не е настоящия случай.
По разноските :
Съгласно представения списък на разноските ищцовата страна претендира
такива,направени в заповедното производство ,възлизащи на сумата в размер на
205лв.,от които 25лв. д.т. и адвокатски хонорар в размер на 180лв.,които
безспорно следва да бъдат възложени на ответницата,тъй като тя е дала повод за
завеждане на това дело.
На ищцовата страна се следват и деловодните разноски по настоящото производство,които обаче следва да бъдат съобразени с уважената част от претенцията на страната.Същата претендира общо сумата от 555лв.,като
съобразно
изхода на спора ,на ищеца ,по компенсация следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски в размер на 160лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.М.Х., с
ЕГН: **********, адрес *** ,че съществува вземане в полза на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление в гр.София,
ж.к„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител О.Б.Ш.Ф.,
в размер на 67,05лв.,представляваща неплатена
далекосъобщителна услуга за абонатен номер №*** ,ведно
със законната лихва ,считано от 07.02.2018год., до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 270/01.12.2017г. по ч.гр.д. № 516/2017 г. по описа на РС – Момчилград.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление в гр.София,
ж.к„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител О.Б.Ш.Ф.,чрез адв.В.Г.,САК против Г.М.Х., с ЕГН: **********, адрес *** осъдителен иск,за заплащане на сумата в размер на 166,50лв.,представляваща
начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №***,с правно
основание чл.92 от ЗЗД като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.М.Х., с ЕГН: **********, адрес *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление в гр.София,
ж.к„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, със законен представител О.Б.Ш.Ф. сумата в размер на 205лв.,представляваща разноски
по заповедното производство и сумата в размер на 160лв.,деловодни разноски по
настоящото производство,съобразно уважената част на претенцията.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд гр.Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му.
Районен съдия :
/П.Амбарева/