Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 07.08.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на шести август през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 191 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ.
Образувано е по жалба на д-р Т.Ц.Ч. – председател на
медицинската комисия по чл.98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ – Русе против
експертно решение (ЕР) № 1682 от заседание № 201/26.11.2019 г. на НЕЛК –
Специализиран състав по неврологични и УНГ болести, в частта (отправеното до
съда искане е повдигнато в жалбата в получер шрифт), с която е отменено
експертно решение № 1572 от заседание № 65/08.05.2019 г. на ТЕЛК Общи
заболявания, първи състав при УМБАЛ „Канев“ АД – Русе по отношение на
определената на О.М.А. *** оценка на трайно намалената работоспособност (ТНР) от
40 % и вместо това е определена нова оценка на трайно намалената работоспособност
50 %. В представената писмена защита жалбоподателката развива подробни
съображения за незаконосъобразност на оспореното експертно решение поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с
оценката на доказателствата, противоречието му с материалния закон и липсата на
фактическите предпоставки за неговото издаване. Сочи, че НЕЛК е постановила своето
експертно решение на базата на несъществуващо в медицинското експертно досие
(МЕД) писмено доказателство – аудиограма от 25.01.2019 г., цитираните данни от
която са гранични и попадат в две отправни точки по НМЕ. Поддържа, че при липса
на последващо изследване, процентът ТНР на освидетелствания следва да бъде
определен въз основа на последното изследване, проведено преди
освидетелстването от ТЕЛК, а именно наличната в МЕД аудиограма от 10.04.2019 г.,
извършена от д-р Силвия Георгиева, при която било установено намаление на слуха
за дясно ухо 77,50 dB, а за ляво ухо – 73,75
dB . Според жалбоподателката, при прилагане на корекция от 20 dB на
показателя на полезно действие на слуховата протеза за по-добре чуващото ляво
ухо (т.е. на това, на което се носи слуховия апарат), намалението на слуха за
това ухо възлиза на 53,75 dB, която стойност попада в границите по Част трета,
Раздел I, т.2.1.2, както правилно е приел и съставът на
ТЕЛК в отмененото ЕР № 1572 от заседание № 65/08.05.2019 г., въз основа на
което е определил ТНР по тази точка в размер на 35 % с корекция по КПД. По тези
съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното ЕР на
НЕЛК като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – НЕЛК, чрез процесуалния си
представител, е депозирал волеизявление за оттегляне на обжалваното експертно
решение, в което изразява становище за основателност на жалбата. Депозираното
изявление за оттегляне на оспорения акт обаче не произвежда целения с него
ефект поради изричното противопоставяне на освидетелствания – О.М.А. в
подадената молба с вх. № 1965/19.06.2020 г. и липсата на съгласие от
останалите заинтересовани страни, както изисква нормата на чл.156, ал.1 от АПК.
Заинтересованата страна О.М.А. в депозираната молба с вх.
№ 1518/19.05.2020 г. изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и моли тя да бъде отхвърлена.
Заинтересованите страни Агенция за хора с увреждания и РД
„Социално подпомагане“ – Русе не изпращат представители и не вземат становище
по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана съгласно
чл.98, ал.6 от КСО страна – председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ
– Русе, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна.
С обжалваното експертно решение на НЕЛК е отменено
експертното решение № 1572/65 от 08.05.2019 г. на ТЕЛК, Общи заболявания при
УМБАЛ „Канев“ – Русе по отношение на оценката на трайно намалената
работоспособност и срока на инвалидност като са определени 50 % ТНР и срок на
инвалидността – три години. С отмененото решение на ТЕЛК, оспорено пред НЕЛК от
освидетелстваното лице О.М.А., на последния е бил определен по – нисък процент
на ТНР – 40 % и срок на инвалидност – 2 години. При оценката на ТНР както ТЕЛК,
така и НЕЛК, са приложили действащата към датата на постановяването на
експертните решения т.III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка
на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти,
съставляваща Приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ, която точка понастоящем е отменена с решение
№ 1632 по адм.д. № 10422/2018 на ВАС - ДВ, бр. 63 от 2020 г., в сила от 17.07.2020
г.
Оспореното експертно решение на НЕЛК е постановено от
компетентен орган и в рамките на неговите правомощия - чл.103, ал.4 от ЗЗ и
чл.51, т.2 от ПУОРОМЕРКМЕ като е съобразено с изискването на чл.49, ал.1 от
ПУОРОМЕРКМЕ то да бъде постановено от специализиран състав – в случая от такъв
по неврологични и УНГ болести, определен съобразно водещата диагноза, а именно
„двустранна невросензорна загуба на слуха“.
То е постановено в писмена форма и отговаря на законовите
изисквания за неговото мотивиране. Правилно и в съответствие с разпоредбата на
чл.49, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ консултациите с останалите специализирани състави на
НЕЛК във връзка с установените артериална
хипертония и захарен диабет и свързаната с последното заболяване диабетна
макроангиопатия на долните крайници, са вписани в експертното решение и
съставляват неразделна част от мотивите му. В мотивите са изписани и
определените проценти ТНР за съпътстващите увреждания, както изисква
действащата към постановяване на решението т.III, изр.второ от посочената
по-горе методика.
При постановяване на решението обаче са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените
правила във връзка с оценката на доказателствата.
Принципът на истинност по чл.7, ал.1 от АПК изисква административните актове
да се основават на действителните факти от значение за случая. От своя страна
събраните доказателства следва да бъдат проверени и подложени на преценка от
административния орган – чл.36, ал.2 от АПК.
За да отмени експертното решение на НЕЛК и да издаде ново решение по оценка на ТНР специализираният състав на НЕЛК, съгласно чл.50, ал.1 от
ПУОРОМЕРКМЕ, е основал своя акт на съдържащите се в МЕД документи като е
посочил, че в МЕД е приложено аудиометрично изследване от 25.01.2019 г. с
резултати ДУ (дясно ухо) – 77,50 дб; ЛУ (ляво ухо) – 75 дб. Органът е приложил корекция
на КПД от 20 dB спрямо намалението на слуха на по-добре чуващото ухо, в резултат на което
получената гранична стойност от 55 dB е подведена под
хипотезата на Част трета, раздел I, т.2.1.3 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ „Отправни точки за оценка
на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в
проценти“, въз основа на което е определена ТНР 50 %.
Така постановеното експертно решение на НЕЛК се основава на доказателства,
каквито липсват в МЕД, а не са налични и по делото. Според поясненията (първо
изречение) към Част трета, раздел I от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ, оценката на функционалния дефицит на слуховия анализатор се
прави след изследване на тонална прагова аудиометрия (костна и въздушна
проводимост) с оглед кохлеарен резерв и възможност за слухопротезиране, с
корекция на показателя на полезно действие на слуховата протеза с 20 dB, като
се ползва таблицата на Клодил Портман.
В случая единственото подобно изследване, относимо към
периода на преосвидетелстване и налично в МЕД, е това, проведено от д-р С. Г.
на 10.04.2019 г. съгласно амбулаторен лист № 1074 от същата дата, при което
било установено намаление на слуха на О.М.А. за дясно ухо 77,50 dB, а за ляво
ухо – 73,75 dB. По-конкретно в МЕД и по делото липсва представено
аудиометричното изследване, на което се е позовал съставът на НЕЛК. Така при
прилагане на корекция на показателя на полезно действие на слуховата протеза с
20 dB за по-добре чуващото ухо, на което се носи тя, спрямо резултатите от аудиометричното
изследване от 10.04.2019 г., се получава намаление на слуха от 53,75 dB, което попада в хипотезата не
на Част трета, раздел I, т.2.1.3 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ,
както е приел специализираният състав на НЕЛК в решението си, а в тази на Част
трета, раздел I, т.2.1.2 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ, както
правилно е приел и съставът на ТЕЛК, поради което ТНР е не 50 %, а 35 %.
Видно от решението на НЕЛК, налице са няколко различни
увреждания, за всяко от които на освидетелствания е определен отделен процент
ТНР, а именно артериална хипертония, за която съгласно Част четвърта, раздел VI, т.2.1 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от
НМЕ са определени 20 % ТНР, захарен диабет и диабетна маркоангиопатия, за които
съгласно Част девета, раздел I,
т.1.2.2 от същото приложение са определени 40 % ТНР, както и заболяване по
водещата диагноза „двустранен неврит на слуховите нерви с функционален дефицит
в степен на практическа глухота“ за което съгласно Част трета, раздел I, т.2.1.3 са определени 50 % ТНР. Според чл.63,
ал.3 от НМЕ, при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни
точки в приложение № 1, процентът на ТНР (вида и степента на увреждане) се
определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно
намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно
приложение № 2. В експертното си решение съставът на НЕЛК се е позовал на т.III от тази методика като е определил ТНР
съобразно най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото
увреждане, а именно 50 % за намалението на слуха по Част трета, раздел I,
т.2.1.3 от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ.
С решение № 1632
по адм.д. № 10422/2018 на ВАС, публикувано в ДВ, бр. 63 от 2020 г., в сила от
17.07.2020 г., е отменена разпоредбата на т.III от посочената по-горе методика. Както беше
посочено, в оспореното решение НЕЛК е определила ТНР на освидетелствания именно
на основание на тази разпоредба. След нейната отмяна липсва правно основание
крайният процент ТНР да се определя според най-високия процент по съответната
отправна точка на най-тежкото установено увреждане. Макар да е действала към
датата на постановяването на решението на НЕЛК, след като разпоредбата е
отменена като незаконосъобразна от ВАС тя не следва да се прилага и по
неприключили правоотношения, каквото е процесното. В този смисъл е т.2 от решение
№ 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г., в което Конституционният съд на
Република България изрично е приел, че по отношение на заварените от решението
на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет
на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. В този
смисъл са и мотивите на решение № 4/14.05.2020 г. по к. д. № 9/2019 г., в което
Конституционният съд приема следното: "В
контекста на отправеното искане за обявяване на чл.142, ал.1 АПК за
противоконституционен като противоречащ на чл.151, ал.2 от Конституцията,
доколкото задължава съдът да приложи материален закон, който е обявен за
противоконституционен, тъй като е бил действащ към момента на издаването на
индивидуален или общ административен акт, настоящото решение следва да бъде
прилагано съвместно с тълкуването, дадено от Конституционния съд в цитираната
по-горе точка втора от диспозитива на тълкувателно решение № 3/2020 г. по к. д.
№ 5/2019 г. Следователно, в този случай, ако материалният закон, който е
действал към момента на издаването на индивидуалния или общия административен
акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, той няма да се
приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред
административен орган. Върховенството на Конституцията и нейната пряка
приложимост са принципите, които обвързват и задължават съдилищата да не
приложат чл.142, ал.1 АПК в случаите, в които материалният закон, който е
действал към момента на издаването на административния акт и който е предмет на
спора пред съда, е обявен за противоконституционен докато процесът е висящ и е
бил спрян до произнасянето на Конституционния съд".
Независимо от обстоятелството, че цитираните решения на
Конституционния съд касаят установяването на противоконституционност на норми
от нормативни актове от по-висок ранг – на закони, съдът намира, че изведените
в тях общи положения, касаещи приложението на чл.142, ал.1 от АПК следва да
бъдат съобразени и когато, до приключване на висящо съдебно производство по
оспорване на индивидуален административен акт, подзаконовият нормативен акт,
който съставлява правно основание за неговото издаване, е отменен от ВАС. Разпоредбата
на чл.195, ал.2 от АПК предвижда, че компетентният орган следва служебно да
уреди правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е
обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, в срок не по-дълъг от три
месеца от влизането в сила на съдебното решение. След като нормата на т.III от
методиката, съставляваща приложение № 2 към чл.63, ал.3 от НМЕ, е отменена, то тя
не намира приложение в разглеждания случай, поради което обжалваното експертно
решение на НЕЛК, основаващо се на нея, се явява постановено в противоречие с
материалния закон, макар към датата на постановяване му незаконосъобразност на
това основание да не е била налице. Оспореният акт следва да бъде отменен като
с оглед неговото естество, което не позволява съдът да реши спора по същество,
преписката следва да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне, след като компетентния орган, в случая Министерския съвет,
съгласно чл.101, ал.7 от ЗЗ, уреди правните последици от отмяната, съгласно
чл.195, ал.2 от АПК. Уреденият в последната разпоредба срок на практика съвпада
като продължителност със срока за произнасяне на НЕЛК по чл.47, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ.
При новото произнасяне НЕЛК следва да съобрази и наличните по МЕД доказателства
за степента на намалението на слуха на освидетелстваното лице и да основе
експертното си решение на действителните факти от значение за случая.
Съдът констатира, че е пропуснал да събере дължимата
държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева, който пропуск
следва да бъде отстранен по реда на чл.77 от ГПК вр.чл.144 от АПК като с
настоящото решение (с характер на определение в тази част) бъде постановено принудителното
й събиране. С оглед основателността на оспорването и на основание § 1, т.6 от
ДР на АПК дължимата държавна такса следва да бъдат възложена в тежест на
ответника по жалбата – НЕЛК, която комисия има качеството на юридическо лице
съгласно чл.25, ал.1 от ЗЗ.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и
чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на д-р Т.Ц.Ч. – председател
на медицинска комисия при ТП на НОИ – Русе, експертно решение № 1682 от
заседание № 201/ 26.11.2019 г. на НЕЛК – Специализиран състав по неврологични и
УНГ болести, в частта, с която е отменено експертно решение № 1572 от заседание
№ 65/08.05.2019 г. на ТЕЛК - Общи заболявания, първи състав при УМБАЛ „Канев“
АД – Русе по отношение на определената на О.М.А., с ЕГН **********, оценка на
трайно намалената работоспособност от 40% и вместо това е определена нова
оценка от 50 %.
ВРЪЩА преписката на Националната експертна лекарска комисия за
ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия, с адрес гр.София,
бул. "Академик Иван Гешов" № 15, представлявана от директора д-р
Кънчо Райчев, да заплати по сметка на Административен съд – Русе сумата от 10 лева – държавна такса.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: