Решение по дело №525/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба, подадена от „Миро фууд“ЕООД-гр.Видин, понастоящем в несъстоятелност, представлявано от М. М. П., чрез процесуалния му представител, срещу Ревизионен акт № Р-04000522003288-091-001/20.12.2022г., издаден от Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 29/20.03.2023г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, Велико Търново, при ЦУ на НАП относно допълнително начисления ДДС за данъчни периоди от м.07.2019 г. до м.03.2020 г., от м. 06.2020 г. до м.11.2020 г. и от м.03.2021 г. до м.02.2022 г. общо в размер на 38 192,88 лв. и отказания данъчен кредит за м.08.2021 г. в размер на 12,34 лв. и съответните лихви в размер на 9 546,16 лв.; относно допълнително определения корпоративен данък за 2019 г. и 2021 г. общо в размер на 2 251,50 лв. и лихви в размер на 532,65 лв. и относно намалената данъчна загуба за 2020 г. от 6 915,69 лв. на 2 138,90 лв.

В жалбата се развиват съображения, че издаденият акт е незаконосъобразен. Твърди се в жалбата, че между декларираните извършени доставки и признати приходи не са установени различия, както и че при извършените многократно проверки на място в обекта не са установени нарушения, свързани с неиздаване на фискални бонове от регистрираното и въведено в експлоатация фискално устройство.Сочи се, че направеният от органите извод за достоверност на информацията, извлечена от програмния продукт, инсталиран в обекта, на „Макроинвест склад про“ е използван освен за отчитане на извършените продажби и за обучаване на персонала, обучаване на ученици, изготвяне на оферти към клиенти и справки. Сочи се, че следва да се отменят установените в повече от декларираните ДДС за извършените продажби и корпоративен данък за ревизирания период. Иска се от съда да отмени обжалвания ревизионен акт в потвърдената част.

Ответникът по жалбата- Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, Велико Търново, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да не я уважава. Твърди, че при издаването на обжалваният акт са спазени всички изисквания на закона, както на процесуалния, така и на материалния, както и че са взети предвид всички събрани доказателства.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед №564/12.07.2016г. на директора на ТД на НАП-Велико Търново, са оправомощени органите по приходи от дирекция „Контрол“ при извършване на проверки да предприемат действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл.40 от ДОПК. Със заповед №1270/15.11.2021г. на директора на ТД на НАП-Велико Търново, са определени органите по приходи, компетентни по чл.112,ал.2,т.1 от ДОПК да издават заповеди за възлагани на ревизии, като сред посочените е Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Велико Тръново. Със Заповед № Р-04000522003288-020-001/01.07.2022г. същият е възложил извършване на ревизия на „“Миро фууд“ЕООД на корпоративния данък за периода 29.03.2019г.-31.12.2021г. и на ДДС за периода 22.07.2019г.-28.02.2022г., определени са ревизиращите лица и срока на ревизията. Заповедта за възлагане на ревизията е редовно връчена по управителя на дружеството на 08.08.2022г. Заповедта за възлагане на ревизията е изменена със Заповед № Р-04000522003288-020-002/07.10.2022г. като е определен срок за извършване на ревизията-до 08.11.2022г. Заповедта е редовно връчена на дружеството по електронен път на 31.10.2022г.

В хода на ревизията са предприети действия по обезпечаване на доказателства от служители на ответника-инспектори по приходите в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“, за което по делото са представени заповеди на работодателя. Действията са обективирани в протокол от 10.03.2022г., приобщен към ревизията. Видно от същия е извършено копиране на базата данни от намиращия се в обекта компютър за регистриране на продажбите, към който е свързано фискалното устройство за обекта. Използваният програмен продукт на обекта е М. С. П..

Представени са документи от представителя на проверяваното лице по направено искане за това от органите по приходи, които е дал и писмени обяснения.

Извършена е проверка на счетоводни документи, обективирана в протокол № 1782266/17.05.2022г.

Извършена е проверка за анализ на данните във връзка с обезпечената информация от програмния продукт в обекта за отчитане на продажбите. Направена е съпоставка между отчетени приходи по СД и издадени фактури и от отчетени приходи по ЕКАФПУ, извършен е анализ на текущата база данни на програмния продукт, отчитащ продажбите. Констатациите са обективирани в протокол № П-04000522018893-073-001/30.06.2022г.

С протокол № Р-04000522003288-ППД-001/30.08.2022г. са присъединени документите, събрани в хода на извършената проверка за анализ на данни, приключила с горния протокол.

Установени са действително получените приходи от продажба въз основа на програмния продукт, като след съпоставяне с отчетените обороти по СД, декларации по чл.92 от ЗКПО и по ФУ, са установени недекларираните приходи в периода м.04.2019г.-м.03.2022г. Установено е и че за периода м.04.2019г.-м.06.2019г. дружеството е реализирало оборот в размер на 53641,48 лв поради което е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.96 от ЗДДС до 08.07.2019г. /в 7дневен срок от достигането на оборота/, а от 22.07.2019г. да начислява ДДС на реализираните продажби за периода до 17.01.2020г., когато вече е регистрирано по ЗДДС.

При тези констатации органите по приходите са достигнали до извод, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за определяне по особения ред на основите за облагане на дружеството с данък върху добавената стойност за периода 22.07.2019г.-28.02.2022г. и корпоративен данък за периода 29.03.2019г.-31.12.2021г. и до ревизираното лице е изпратено Уведомление № Р-04000522003288-113-001/15.09.2022г., че са налице горните обстоятелства, както и уведомление по чл.17,ал.1,т.2 от ДОПК за последиците . На жалбоподателя е изпратено ИПДПОЗЛ изх. № Р-04000522003288-040-001/15.09.2022г. за представяне на декларации по чл. 124 от ДОПК и на посочени документи. В отговор от ревизираното лице са представени декларации по чл.124,ал.3 от ДОПК за 2019г., 2020г. и 2021г., в които са декларирани краткотрайни активи и печалби и приходи. Изискани са документи, сведения и обяснения и от трети лица.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-04000522003288-092-001/22.11.2022г., връчен по електронен път на дружеството на 24.11.2022г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК срещу доклада е подадено писмено възражение. Производството е приключило с издаването на процесния РА № Р-04000522003288-091-001/ 20.12.2022 г. от органа, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата, с който са приети направените в ревизионния доклад констатации и не е прието направеното възражение от ЗЛ. За периода 01.04.2019г.-28.02.2022г. са приети за установени различия между извършените продажби, регистрирани в ползвания в обекта програмен продукт и отчетените съобразно дневниците за покупко-продажба, фискалните устройства и счетоводните регистри, както следва : за 2019г. отчетени приходи от продажба 46308,30 лв при установени приходи 177831,32 лв, за 2020г. отчетени приходи от продажба 37925,07 лв при установени приходи 112650,84 лв, за 2021г. отчетени приходи от продажба 35966,47 лв при установени приходи 133220,24 лв

Прието е от органите по приходи наличието на предпоставките на чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК, поради което са възприети констатациите в доклада за облагане по реда на чл.122,ал.2 от ДОПК, като на дружеството са определени дължимите задължения за данъци, като следва: за ДДС 38244,47 лв и лихви върху тях, за корпоративен данък 2251,50 лв и лихви върху тях.

Задълженото лице е обжалвало издадения ревизионен акт, като във връзка с възражението му, че програмният продукт се е ползвал с учебна цел, са изискани документи и сведения от ПГТ „Михалаки Георгиев“-гр.Видин. От директора на ПГТ „Михалаки Георгиев“-гр.Видин, с писмо вх.№303/17.02.2023г. при дирекцията са представени сключени договори между училището и жалбоподателя от 16.09.2019г. и 18.09.2020г. за провеждане на учебна и производствена практика на ученици в ресторант “При Миро“, като е предоставена информация, че ученици не са изпращани за провеждане на практиката.

По жалбата е постановено Решение №29/20.03.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново. Прието е от органа, че РА се обжалва в частта относно допълнително определените задължения за ДДС и корпоративен данък над декларираните, а именно: в частта по ЗДДС относно допълнително начисления ДДС за данъчни периоди от м.07.2019 г. до м.03.2020 г., от м. 06.2020 г. до м.11.2020 г. и от м.03.2021 г. до м.02.2022 г. общо в размер на 38 192,88 лв. и отказания данъчен кредит за м.08.2021 г. в размер на 12,34 лв. и съответните лихви в размер на 9 546,16 лв.; в частта по ЗКПО относно допълнително определения корпоративен данък за 2019 г. и 2021 г. общо в размер на 2 251,50 лв. и лихви в размер на 532,65 лв. и относно намалената данъчна загуба за 2020 г. от 6 915,69 лв. на 2 138,90 лв. РА не е обжалван в частта по ЗДДС относно определения за внасяне деклариран от дружеството ДДС по справки-декларации за данъчни периоди от м.08.2021 г. до м. 02.2022 г. общо в размер на 39,25 лв. и съответните му лихви в размер на 4,14 лв., относно определените лихви за внесения със закъснение ДДС деклариран от дружеството в справки-декларации за данъчни периоди от м.06.2020 г. до м. 11.2020 г. и от м.03.2021 г. до м.07.2021 г. общо в размер на 8,85 лв., както и за данъчни периоди м. 04.2020 г., м.05.2020 г. и от м.12.2020 г. до м.02.2021 г., в които не се определени допълнителни задължения или задължения за внасяне за ДДС, поради което РА в тази част е приет за влязъл в сила. В обжалваната част ревизионният акт е потвърден като законосъобразен. Решението е редовно връчено по електронен път на жалбоподателя на 21.03.2023г.

По делото е назначена и изслушана съдебна компютърно-техническа експертиза, от която се установява, че снетата на технически носител информация от програмния продукт в обекта на жалбоподателя не е променяна и е автентична, както и че констатациите в ревизионния доклад относно функциите и съдържанието на базата данни съответстват на данните, копирани с протокола от 10.03.2022г. за предприети действия по обезпечаване на доказателства. Установява се също така, че всички продажби са отразени с код 2, както и че базата данни предоставя информация за направените продажби, за които има издадени фискални бонове. Установява се от заключението, че базата данни предоставя информация дали операцията се изпраща към фискалното устройство- ZK111082, или към свързания принтер- ISL 3810. Вещото лице е установило, че за периода м.04.2019г.-м.02.2022г. в базата данни съществуват 19220 операции, а документите, издадени от фискалното устройство, са 6450, като изрично е установило различие. Заключението на вещото лице следва да бъде възприето като обективно и компетентно изготвено. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че вещото лице е изчислило броя на операциите като поредни числа, но базата данни съдържа множество записи на операции със съвпадащи номера, обозначаващи продажба на различни артикули като наименование и стойност, отразяващи продажба по една поръчка. Пример за това е анализираната от вещото лице избрана от него дата- 02.04.2019г./стр.14 от заключението/. Същият е установил 37 операции-от №56557 до 56594, но записите за деня съдържат множество повтарящи се като номер операции, представляващи 189 записа. Изрично вещото лице е установило и броя записи за периода, а именно 261080 реда /стр.10 от експертизата/.

Съдебно-икономическа експертиза въз основа на компютърната такава е назначена , но не е изготвена поради невнасяне на депозита за същата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законовия срок, от надлежна страна и след изчерпване на административния ред за обжалване съгласно чл.107,ал.4 от ДОПК .

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Ревизионният акт, издаден от Началник-сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията, е издаден от оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност, съобразно заповед №1270/15.11.2021г. на териториалния директор на ТД на НАП-Велико Търново и ЗВР. Заповедите за възлагане на ревизията, за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионният акт са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис, като за валидността на електроните подписи на издателите са представени доказателства.

Ревизията е приключила в срока, установен от чл. 114, ал. 2 във вр. с ал.1 от ДОПК, конкретизиран със Заповед № Р-040005522003288-020-002/07.10.2022г.-08.11.2022г. Ревизионният доклад № Р-04000522003288-092-001/22.11.2022г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК със съдържанието по чл.117,ал.2 от ДОПК. Връчването е извършено в тридневния срок по чл. 117, ал. 4 от ДОПК на 24.11.2022г. Ревизионният акт е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма, като съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, каквито се съдържат и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/. На задълженото лице е предоставена възможност да представи изисканите документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано за всички процесуални действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му задължения. Дружеството е уведомено и за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.

Между страните не е спорно, че през ревизирания период дружеството е осъществявало търговска дейност-извършвало е продажби в обект-ресторант „При Миро“, в резултат на която е реализирало приходи.

Установява се от събраните по делото доказателства, вкл. и назначената по делото компютърно-техническа експертиза, че при така извършваната дейност дружеството е укрило приходи, реализирайки неотчетени продажби през ревизирания период. Безспорно се установява по делото, че дружеството не е отчитало всички извършени продажби чрез ЕКАФ, нито е декларирало всички получени приходи от дейността си.

Налице е посоченото основание по чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК за облагане по особения ред на чл. 122 ДОПК и определяне на данъчните основи за ревизирания период на основание чл.122,ал.2 от ДОПК. Обстоятелството по чл.122,ал.1,т.4 от ДОПК е посочено за пръв път като основание от решаващия орган, поради което същото не е послужило като основание за издаване на оспорения акт. Следва да се има предвид, че наличието само на едно от посочените в разпоредбата основания дава право на органите по приходи да проведат ревизионното производство по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, а в случая безспорно се установяват предпоставките на чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят.

В случая органът е установил наличието на предпоставките на чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК с надлежно приобщени и събрани в ревизионното производство доказателства, вкл. веществени доказателствени средства по смисъла на чл.71 от ДОПК, каквито са техническите носители на информацията. При условията и по реда на ДОПК от компетентни по смисъла на чл.111 от ДОПК органи са извършените действията за обезпечаване на доказателства чрез копиране от и на технически носител на информацията от базата данни на инсталирания програмен продукт на компютъра в търговския обект на жалбоподателя, като е гарантирана автентичността на копираната информация и същата е автентична, в какъвто смисъл е категорично заключението на вещото лице. С надлежно събрани доказателства се установява, че дружеството е реализирало продажби, които не е отчело чрез наличното фискално устройство, както и че не е декларирало реализираните приходи в пълен обем в съответните СД с дължим ДДС, съответно печалбата от тях не е обложена с корпоративен данък.

Констатациите на органа не са опровергани от жалбоподателя, чиято е доказателствената тежест да обори същите при установената доказаност на основанието за провеждане на ревизионното производство по особения ред.

Данъчните основи за облагане са формирани от органите по приходи след обсъждане на обстоятелствата по чл.122,ал.2 от ДОПК- относимите такива.

В съответствие със задължението на жалбоподателя по чл.96,ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.73,ал.1 от ППЗДДД с оглед установените приходи за периода 01.04.2019г.-30.06.2019г. са определени задължения за ДДС за извършените от дружеството облагаеми доставки на основание чл.102,ал.3,т.1 от ЗДДС.

В съответствие с чл.68,ал.1 от ЗДДС е отказан данъчен кредит в размер на 12,34 лв по фактура, която е издадена на трето лице-„Макси Миро“ЕООД.

При определяне на задълженията по ЗДДС отразените в програмния продукт продажби законосъобразно са третирани съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС.

Размерите на данъчните основи за всеки данъчен период са определени въз основа на установените приходи съобразно програмния продукт, като са взети предвид и съответните разходи при прилагане на установеното процентно отношение между приходи и разходи на отчетените приходи, което сочи, че законосъобразно е определена данъчна основа за облагане, съответно е намалена данъчната загуба за 2020г. Приложени са следващите се данъчни ставки както за корпоративен данък, така и за ДДС . Изрично са отчетени декларираните приходи и дължимите върху тях данъци, както и внесените такива.

Наведените доводи в жалбата, че въпросният софтуеър в обекта се е използвал освен за отчитане на реални продажби и за други цели, които са подържани пред решаващия орган при административното обжалване и са обсъдени от същия, не се възприемат и от съда. Съобразно посоченото по-горе е установено с надлежно събрани доказателства и допустими доказателствени средства, че отразените в програмния продукт операции като продажби представляват реални такива. Установява се, че реално обучение на ученици не е провеждано. Предвид горното оплакванията в жалбата са изцяло неоснователни.

Ревизионният акт е законосъобразен като издаден от компетентни органи, при спазване на административно производствените правила и материалния закон.

На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ЮЛ, към което е органът, издал обжалвания акт, следва да се присъди поискано юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство за всички инстанции в размер на 14078,55 лв , както и да му се присъдят направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 700 лв.

Водим от горното, Административен съд Видин

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Миро фууд“ЕООД-в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление , гр.Видин, представлявано от М. М. П., срещу Ревизионен акт № Р-04000522003288-091-001/20.12.2022г., издаден от Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Велико Търново, възложил ревизията, и главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 29/20.03.2023г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“, Велико Търново, при ЦУ на НАП относно допълнително начисления ДДС за данъчни периоди от м.07.2019 г. до м.03.2020 г., от м. 06.2020 г. до м.11.2020 г. и от м.03.2021 г. до м.02.2022 г. общо в размер на 38 192,88 лв. и отказания данъчен кредит за м.08.2021 г. в размер на 12,34 лв. и съответните лихви в размер на 9 546,16 лв.; относно допълнително определения корпоративен данък за 2019 г. и 2021 г. общо в размер на 2 251,50 лв. и лихви в размер на 532,65 лв. и относно намалената данъчна загуба за 2020 г. от 6 915,69 лв. на 2 138,90 лв.

ОСЪЖДА „Миро фууд“ЕООД-в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.Видин, представлявано от М. М. П., да заплати на Национална агенция по приходите-гр.София, разноски по делото в размер на 14778,55 лв /четиринадесет хиляди седемстотин седемдесет и осем лв и петдесет пет ст/, от които 14078,55 лв юрисконсултско възнаграждение и 700 лв заплатено възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението му на страните.