№ 749
гр. Б., 19.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20251200500677 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана пред съда въззивна жалба с вх. № 9418/154.04.2025г.,
подадена от Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М. Н., със съдебен адрес ***,
срещу Решение № 240/28.03.2025г., постановено по гр.д. № 2908/2024г. по описа на РС – Б..
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, че първоинстанционното
решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Сочи се в жалбата, че за да отхвърли предявените искове, първоинстанционния съд е приел,
че ищецът е отказал да изпълнява задачи, възложени му със законосъобразни заповеди, а
именно Заповед № 404/25.06.2024г. и Заповед № 480/29.07.2024г., издадени от работодателя
на основание чл. 121 вр. чл. 215 КТ и чл. 8 от Наредбата за командироване в страната. Съдът
е приел, че неподходящите метеорологични условия в летните месеци за извършване на
КИС не са основателна причина за отказ да изпълнява заповедта за командироване, която е
законосъобразна. Районния съд не е приел за основателни причините, изложени в исковата
молба от ищеца за неизпълнение - че по време на интервюто му за назначаване на работа при
ответника имал други уговорки по повод командироване извън Б., както и че е писал
становища и предложения по повод организацията на работа, на които нямал отговор и
приел за мълчаливо съгласие на работодателя несъгласието му за командироване. Тези
обстоятелства не са в преценка на работника при издадена законосъобразна заповед за
командироване, на която целесъобразността не подлежи на оспорване от служителя, както и
на контрол за законосъобразност.
Сочи се също в жалбата, че не е спорно между страните, че до 08.07.2024г. ищецът е бил в
отпуск поради временна неработоспособност, но същият е отказал да изпълнява заповедите
1
за командировка на работодателя и след 08.07.2024г. до 31.07.2024г., както и до 09.08.2024г.,
за който период работодателят е спазил вмененото му задължение по чл. 193 от КТ като
преди налагане на наказанието е изискал писмени обяснения от ищеца, каквито са били
предоставени.
Сочи се още, че от мотивите на атакуваната заповед за уволнение се достига до извод, че при
налагане на наказанието работодателят е взел предвид тежестта на извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника, съобразно
нормата на чл. 189, ал. 1 от КТ. В хода на процеса е доказано, че по искане на ищеца е
променено работно време през лятото и то е от 07.00 до 15.30 часа. Доказано е и това, че в
предходните летни периоди, в които ищецът също е работил при ответника, не е отказвал да
извършва КИС - показанията на св. Т..
По отношение извода на първоинстанционния съд, че ищецът е отказал да изпълнява
възложените му задачи със законосъобразни заповеди за командироване, се посочва в
жалбата, че е налице неправилен извод на съда, тъй като в исковата молба и в приетите
писмени обяснения на лицето е отбелязано, че ищецът Г. Д. не е отказал да изпълни
задачите, а единствено е възразил по отношение на обхвата и времето за изпълнение на
определени задачи поради техническа невъзможност за тяхното изпълнение по причини
извън волята и влиянието, както на ищеца, така и на работодателя му, а именно
неподходящите метеорологични условия към онзи момент и липсата на проектна
документация. В длъжностната характеристика на Г. Д., Раздел VIII „Права“ в т. 1, 2 и 3
ясно е посочено при какви обстоятелства служителят има право да откаже да изпълни
разпореждане, а именно: когато то е в противоречие с действащите норми; когато не е
обучен, като в този случай има право да поиска съдействие; когато са засегнати
отговорностите и задълженията му, има право да поиска разяснения и обучение по
процедури и дейности. Въпреки, че от доказателствата по делото се установява, че КИС
могат да се правят в ранните часове през летния период, вещото лице Х. посочва като такива
времето преди 10:30- 11:00 часа, защото след това при топло време особено през юли месец
не могат да се правят хубави измервания.
Поради тези обстоятелства още в периода преди да бъде командирован Г. Д. многократно е
отправял, както писмени (по и-мейл), така и устни запитвания и искания за разяснения и
указания как да се процедира, предвид пречките за направата на измерванията - право, което
му е дадено не само с длъжностната му характеристика, но е възприето и от практиката на
ВКС (Решение № 68/28.04.2014г. по гр.д. № 3145/2013г. на ВКС, IV г.о.). Работникът с
изпълнителски функции е длъжен да извършва възложената му работа при спазване на
установените технологични правила, а в непредвидена ситуация - да се обърне към
съответния ръководител. Задълженията на служителя с ръководни функции не се изчерпват с
организирането на работата на подчинените му и осъществяването на контрол за спазването
на приетата организация на труда, той има и задължението, според естеството на
възложените му ръководни функции да взема и необходимите мерки за добра организация на
трудовия процес, така че да бъде обезпечено неговото нормално протичане, без съществени
2
прекъсвания и аварии. Неполагането на дължимата грижа при изпълнение на това
задължение е дисциплинарно нарушение.
Сочи се, че Г. Д. е възразил срещу направата на измерванията в неподходящ период, в който
изначално е известно, че измерванията му ще дадат грешни резултати, ако изобщо бъдат
направени, но никой от ръководния състав в предприятието на работодателя не му е указал
какво се очаква от него да направи. Възложените задачи не са изпълнени, не заради
нежелание от страна на Г. Д., а защото е невъзможно от техническа и технологична гледна
точка.
Твърди се в жалбата, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателя е
посочил като основание чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ
предвижда две възможни хипотези и следва ясно да е посочено дали вмененото нарушение
съставлява неизпълнение на възложената работа, съответно каква е била конкретно
възложената работа и как не е била изпълнена тя, или във втората хипотеза - какви са били
конкретните технически и технологични правила и как те не са били изпълнени. С
командироването на Г. Д. за извършване на възложените му измервания през най-горещите
месеци от годината той е поставен от работодателя си в ситуация, при която ако направи
измерванията ще бъде налице неспазване на техническите и технологичните правила, а от
друга при ненаправата им е налице неизпълнение на възложената работа.
Сочи се, че работодателя в отговора на исковата молба е посочил, че в случай на несъгласие
от страна на служителя с получения график може да се извърши разместване на същия и да
се направи измерване на друг язовир или на друга дата, което обаче не се е случило, въпреки
че жалбоподателя няколко пъти е изпращал доклади до ръководството, на които не е получил
отговор. Дори след като е възразил срещу графика за м. юли, Г. Д. получава същия за месец
август 2024г.
Поддържа се с жалбата, че първоинстанционния съд не е взел отношение във връзка с
изложеното в исковата молба по отношение на времето за пътуване до мястото, където
трябва да бъдат извършени възложените измервания, времето необходимо за разтоварване на
измервателните уреди, подготовката за самото измерване, преди то да бъде започнато по
същество. В исковата молба изрично било посочено, че работното време на ищеца е
фиксирано в длъжностната му характеристика, неразделна част от трудовия договор, Раздел
IX „Условия на труд“, а именно: 1. Осемчасов работен ден от 09:00 до 17:30 ч., с 30 минути
почивка за обяд.
Изтъква се, че дори да се приеме твърдението на работодателя, че работното време на
служителя започва в 07:00 часа, то работодателят не е съобразил факта, че работата на Г. Д. е
свързана с боравене с изключително чувствителна техника и е специфична. Тази техника е
обемна и доста тежка и изисква време за подготовката и натоварването й на
автомобила, с който трябва да се стигне до мястото за извършване на измерванията. В тази
връзка геодезиста се нуждае от минимум четиридесет и пет минути за натоварване на
техниката на лекия автомобил. Едва след натоварването на техниката жалбоподателя може
да тръгне за мястото на замерванията, като работодателят не е съобразил необходимото
3
време за пътуване до съответното място.
Сочи се още в жалбата, че най-елементарна справка в интернет (Google Maps) показва, че
пътуването от работното място на Г. Д. до най-близкия язовир, който е посочен в графика му
за м.юли 2024г. отнема 1 час и 44 минути, а до останалите язовири, зададени в графика му,
разстоянията са значително по-големи и съответно времето за пътуване също: до яз. „Найден
Геров 1-3“, общ. Съединение, ТП Пловдив - близо 2 часа и половина; до яз. „Новаково 171“,
общ. Асеновград - 3 часа и 23 минути; пътуването до яз. „Мененкьово - 517“, общ. Белово
отнема над 2 часа, а до останалите язовири от графика за месец юли пътуването също отнема
повече от два часа и половина. Тези подробни обяснения за разстоянията до всеки от
язовирите доказват, че е физически невъзможно Г. Д. да стигне до мястото за направа на
измервания и да започне работа по същество преди 10:30 часа, в което време, видно и от
показанията на вещото лице е неподходящо за започване на измерването на вертикални и
хоризонтални деформации на язовирната стена, тъй като измерването ще бъде
компрометирано.
Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд не е взел отношение по възражението
относно работното време на ищеца, като е възприел, че то е от 7 часа сутринта до 15:30 часа,
като запознаването на лицето с това работно време се основава единствено и само на
свидетелски показания, и по никакъв начин не се доказва, че Г. Д. действително е бил
запознат с него, както и доколко законосъобразно е твърдяното от ответната страна
изменение на работното време.
Посочва се, че първоинстанционният съд не е взел отношение по възражението направено
както в съдебно заседание, така и в представената по делото писмена защита, че е
недопустимо установяването на промяна на работното време със заповед и съответно
запознаването с тази заповед чрез свидетелски показания, тъй като работното време на
лицето е фиксирано в трудовия му договор и длъжностната характеристика, неизменна част
от този договор, като промяна на работното време би следвало да стане чрез изменение на
трудовото правоотношение. От една страна заповедта за промяна на работното време е
издадена в период, когато Г. Д. е в болничен, а от друга тя е незаконосъобразна тъй като
съгласно чл. 119 от КТ трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие
между страните за определено или неопределено време. Съответно работното време е част
от трудовото правоотношение, за чието изменение по отношение на работното време Г. Д. не
е давал писмено съгласие. Не е налице нито анекс към трудовия договор, нито друго
писмено доказателство за запознаване със заповедта от страна на жалбоподателя. Към
трудовото досие на Г. Д. са приложени други заповеди на ответната страна, запознаването с
които същият е удостоверявал е подписа си.
Сочи се в жалбата, че допълнителен фактор, който прави невъзможни измерванията
възложени на Г. Д. през най-горещите месеци от годината, а именно юли и август, във
времето до 10:30 часа, е липсата на проектна документация. От назначената съдебно-
техническа експертиза се установява, че за да бъдат направени измерванията при липса на
проектна документация, програма за технически контрол и нулев цикъл на измерванията, е
4
необходимо да се обходи обекта и в случай на необходимост се извършва възстановяване
и/или изграждане на нови точки на места, от които наблюдаваните (контролни) точки от
обекта се определят бързо, лесно и с необходимата точност. Това обстоятелство прави
невъзможно започването на същинската част на измерванията в подходящо време за
извършването им, а именно до 10:30 - 11:00 часа.
Сочи се в жалбата, че като се вземат предвид описаните обстоятелства, пряко относими към
заповедите за командироване на Г. Д., а именно Заповед № 404/25.06.2024г. и
480/29.07.2024г. следва да се разгледа и въпроса, доколко тези заповеди са законосъобразни,
какъвто е извода на първоинстанционния съд, при положение, че с тях се възлагат дейности,
които изначално е ясно, че няма да могат да бъдат изпълнени.
Относно извода на съда, че към момента на събиране на гласните доказателства разпитаният
свидетел вече не работи при ответника и не е заинтересован от изхода на делото, поради
което съдът е кредитирал показанията му, се сочи в жалбата, че понастоящем свидетеля все
още работи по трудово правоотношение в ответното предприятие, което може да бъде
доказано чрез справка от НАП и от предприятието. Това невярно твърдение на лицето
дискредитира в цялост дадените от свидетеля показания и доказва наведени неверни
твърдения, възприети от първоинстанционния съд. В пълно противоречие с показанията на
свидетеля Т., че Г. Д. не е правил нищо на работното си място, когато не прави замервания, е
факта че служителят е получавал допълнително материално стимулиране (ДМС) всяко
тримесечие, включително и последното пълно тримесечие преди уволнението му. Видно от
приложените фишове за работна заплата Г. Д. последно е получил ДМС през месеците март,
април и юли 2024г., а съгласно вътрешните правила на *** и твърденията в отговора на
исковата молба, то се дава за точно и в срок изпълнение на поставените задачи. Това
доказва, че Г. Д. не само че не е бездействал, а напротив работил е като е изпълнявал
задълженията си качествено и в срок, за което работодателят го е стимулирал финансово.
Посочва се в жалбата, че извода на първоинстанционния съд, че последиците от твърдяното
нарушение неминуемо са повлияли върху дейността на работодателя, който е държавно
предприятие и носи отговорност за изправността на язовирните стени и други съоръжения и
обекти, определени със закон, съответно за живота и здравето на населението в тази връзка,
са неправилни. Процесиите измервания, които се е очаквало да бъдат направени от Г. Д. все
още не са извършени. Именно, защото носи отговорност за правилната експлоатация на
язовирните стени ответникът е отговорен те да бъдат измерени прецизно, без отклонения,
тъй като противното би имало вредоносен резултат.
Посочва се също, че именно оттук следва извода, че при налагането на дисциплинарното
наказание „уволнение“ на Г. Д. не е изследвана тежестта на нарушението. Възражението
на служителя да извърши измерванията в зададения му период не е причинило никакви
съществени вреди. Работодателят не е представил никакви доказателства по отношение на
вредоносните последици от възражението на служителя, а напротив- язовирите от графика
на Г. Д. не са с висока степен на потенциална опасност и не са със статут на комплексни и
значими язовири, какъвто е например яз. Огняново, който се мери от служителя в София.
5
Такива вредни последици биха настъпили в случай, че измерванията бъдат направени при
неблагоприятни условия, тъй като ще дадат грешни резултати, което води до риск от
неправилна експлоатация на язовирната стена, а съответно в по-дългосрочен план до
опасност за общественото здраве.
Посочва се още в жалбата, че първоинстанционният съд не се е произнесъл и по въпроса
относно констатирания съществен пропуск в процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, по който не е взето отношение и в отговора на исковата молба, а именно
разминаването на периода, за който се искат обяснения в поканата по чл. 193, ал. 1 и в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Неправилни са изводите на
първоинстанционния съд и по въпроса дали поведението на служителя е виновно. Не е взет
по внимание и факта, че до момента на същия не са му налага дисциплинарни наказания
нито при ответното предприятие, нито при предишни работодатели. Тези обстоятелства се
изследват при налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“.
С въззивната жалба се възразява и срещу присъдените разноски на *** в размер на 300 лева
за юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност, като се
прави искане присъдения хонорар да бъде сведен до нормативно допустимия минимум.
Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното Решение №
240 от 28.03.2025г. на Районен съд – Б. и да уважи предявените искове. Претендира се
присъждане на сторените разноски по делото в двете съдебни инстанции, включително и
адвокатско възнаграждение.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна – ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ
„УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИ“ /***/, от която, чрез пълномощника
юрк. Я. К., в срок е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и направените в нея твърдения от въззивника за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.
Посочва се в отговора, че неоснователни са възраженията на въззивника за това, че Г. Д. не
е отказал да изпълнява възложените му задачи, а единствено е възразил по отношение на
обхвата и времето за изпълнение на определени задачи поради техническа невъзможност за
тяхното изпълнение по причини извън волята и влиянието на служителя и на работодателя,
а именно неподходящите метеорологични условия към онзи момент и липсата на проектна
документация.
Изтъква се, че тези твърдения на въззивника не са доказани в хода на първоинстанционното
производство, а kапротив - чрез заключението на назначеното вещо лице по изготвената
техническата експертиза е изясяно, че за процесния период постигане на високоточни,
ъглово-дължинни и височинни измервания и достоверни резултати, при съобразяване с
атмосферните условия, е възможно при извършване на преките геодезически измервания
рано сутрин, когато са налице благоприятни условия. От страна на работодателя не са
вменявани каквито и да било указания да бъдат извършвани цитираните измервания в
6
часовете, когато температурите надвишават 30 градуса, а точно обратното, което
обстоятелство е съобразено и с промяната на работното време на служителя, започващо в
07:00 ч. Последното обстоятелство е било доказано в хода на производството със
свидетелските показания на свидетелите * Т. и г-жа Д., че за служителите, назначени в
Териториалното поделение на *** в Б., считано от 17.06.2024г., работното време е с начало
07:00 часа и край 15:30 часа, с установена обедна почивка от 30 (тридесет) минути, в
интервала между 12:00 часа и 14:00 часа. Свидетелят * Т. в показанията си е посочил, че
служителят е бил запознат с промяната на работното време, като аргумент в подкрепа на
това твърдение е и обстоятелството, че служителят е спазвал последното стриктно. От
показанията на свидетеля г-жа Д., е установено, че служителят Д. е бил уведомен за
промяната на работното време, първоначално по телефон, а след това по официален път и
самата заповед е била закачена на видно място в офиса. След като същото е с начало 07:00
часа е видно, че изпълнението на задълженията на последните в условия, включително
атмосферни такива, които да отговарят на техническите параметри на измервателните уреди
за работа при определени температури, както и на здравословните и безопасни условия на
труд е лесно осъществим процес.
Посочва се в отговора, че в случай че служителят отпътува в началото на работния си ден в
07:00 часа, същият следва да бъде на мястото на замерванията не по-късно от 09:00 или дори
10:00 часа. Вещото лице. Х. в съдебно заседание е посочил, че около 10:30-11:00 часа могат
да се извършват прецизни геодезически измервания. Също така могат да се извършат и в два
последователни дни измерванията, единият ден - хоризонтални, а на другия ден - вертикални
измервания, т. е. дори не е необходимо същите да се осъществят в един и същ ден, което
категорично доказва, че ако служителят би могъл да извърши в рамките на подходящите
температури измервания и на следващия ден да продължи.
С отговора на въззивната жалба се подкрепят приетите от първоинстанционния съд правни
изводи, че въпросът за наличието на нужди на предприятието, които да налагат служителят
да бъде командирован извън мястото на постоянната му работа е такъв по целесъобразност и
е предоставен на преценката на работодателя, която не подлежи на оспорване от служителя.
Посочените от въззивника причини - неподходящи атмосферни условия не са основателна
причина според съда, а и според въззиваемата страна, за отказ да изпълнява заповедта за
командироване.
Сочи се в отговора, че от събраните в хода на производството доказателства (заключение на
назначената съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства) е установено с
категоричност, че КИС могат да се правят в ранните часове през летния период, могат
също така да се правят в два последователни дни, ако евентуално бъде наложено
прекъсване поради неподходящи метеорологични условия. Съдът правилно не е възприел
тезата на въззивника, че може на база предположение за неподходящи условия през лятото,
същият може да не отиде на мястото и би могъл да установи с точност дали това е така само
от разстояние.
С отговора на въззивната жалба се изразява становище за неоснователност на твърденията
7
на въззивника относно времето за пътуване и достигане до конкретно място за измерване.
Служителят дори и до най-близкият язовир не е счел за нужно да пропътува и да изпълни
вменените му задължения и възложените му конкретни задачи със Заповед №
404/25.06.2024г. Предвид, че работното време на служителя с начало 07:00 часа и времето от
1 час и 44 минути за достигане до язовира, то служителят би бил на процесния язовир преди
09:00 часа.
По отношение на работното време на служителя и твърдението, че не се е доказало, че
въззивникът е бил запознат с промяната на работното време, с отговора на в. жалба се
посочва, че именно по инициатива на служителя е инициирана промяна на работното време.
С доклад с вх. № Док-188(6) от 13.06.2024г. * Х. Т. - ръководител на Териториално
поделение Б. се е обърнал към изпълнителния директор с молба за промяна на работното
време на служителите с цел безопасна и ефективна работа по експлоатацията на язовирите
по време на периодите със значителни високи температури. След постъпилия доклад са
предприети незабавни мерки и е издадена заповед № РД-210/13.06.2024г. от ИД на
предприятието още същия ден.
Сочи се, че в хода на производството, правилно районният съд е уважил твърденията на
ответника за това, че работното време на служителя е с начало 07:00 часа и същият е
запознат с промяната му. От показанията на свидетелят * Т. се установява, че служителят Д.
е спазвал стриктно работното време и е идвал в 07:00 часа и не е имал нарушения в тази
насока. Свидетелят г-жа Д. свидетелства за това, че е уведомила Г. Д. за промяната по
телефон, за да може същият в първия работен ден след отсъствието си от работа да бъде
запознат, а впоследствие е уведомен и по официален път.
По отношение на твърдения на въззивника за заинтересованост на свидетелите, се
изразява становище за неоснователност на същите. Сочи се, че законът е категоричен кои
лица могат да бъдат свидетели спрямо нормата на чл. 166 от ГПК. Съдът не следва да
откаже да разпитва даден свидетел с оглед дали той може да е заинтересован, или не от
изхода на делото, тъй като за последният е налице възможност за подвеждане под
наказателна отговорност при затаяване на истина или потвърждаване на неистина. Съдът е
задължен да прецени достоверността на дадените показания чрез цялостната съпоставка на
всички доказателства по делото. Спрямо вътрешното си убеждение, спрямо събраните по
делото доказателства, съдът решава дали да бъдат кредитирани показанията на свидетеля.
Посочва се в отговора, че дори да бъдат приети твърденията на въззивника, че атмосферните
условия са неподходящи, е необходимо служителят да отиде на място и да установи дали
това действително е така. Последният е отказвал категорично да отиде на който и да е от
посочените в заповедта за командироване язовири. Г. Д. многократно е отказвал да
изпълнява своите служебни задължения поради различни причини, включително
неблагоприятна метеорологичната обстановка, въпреки че същата е била подходяща;
неподходящи автомобили, въпреки че същите са високопроходими и че цялото му поведение
демонстрира пълна липса на желание и ангажираност по отношение на неговите трудови
задължения. Изтъква се, че е установено с категоричност, че КИС могат да се правят в
8
ранните часове през летния период, могат също така да се правят в два последователни дни,
ако евентуално бъде наложено прекъсване поради неподходящи метеорологични условия.
По отношение на твърдението на от въззивника, че липсата на проектна документация на
язовирите представлява пречка за изпълнение на задълженията на геодезиста, се застъпва
становище за несъстоятелност на същото, тъй като самият проект съдържа данни за
местоположение на реперите (геодезически знак, който се намира в определена точка на
земната повърхност и служи като изходна точка при измервания, нивелиране или нанасяне
на точки и линии от план на местността), но не и начинът на геодезическо измерване.
Липсата на проектна документация категорично не е пречка за извършване на геодезически
измервания и доказателство за това е факта, че останалите служители, назначени на
длъжност „геодезист“ осъществяват идентични на служителя Д. задачи и то без наличие на
затруднения от тяхна страна и с точност.
Последното е изяснено от изготвената техническа експертиза, заключението от която е, че
при липса на проектна документация, програма за технически контрол и нулев цикъл на
измерванията, е необходимо да се обходи обектът с цел установяване на запазените изходни
и контролни точки и репери, както и тяхното състояние и стабилност. В случай на
необходимост, се извършва възстановяване и/или изграждане на нови точки на места, от
които наблюдаваните точки (контролни) от обекта да се определят бързо, лесно й с
необходимата точност. Извършват се геодезически измервания при спазване на указанията,
представени в Инструкция за изследване на деформациите на сгради и съоръжения чрез
геодезически методи, което следва да се счита за нулев цикъл. Хоризонтални и вертикални
деформации могат да се определят при последващо измерване. * следва да направи анализ
на съществуващата контролно-измервателна система (КИС) и според установеното се
пристъпва към нулево измерване или възстановяване на унищожените точки.
Поддържа се с отговора на в.жалба че в първоинстанционното производство безспорно е
установено, че за процесния период е налице неизпълнение на възложената работа и
трудовите задължения от страна на служителя Д.. Същият не само, че не е извършил
геодезическите измервания, които са му възложени, а нещо повече, изобщо е отказал да
пътува в процесиите дни, за които е командирован. По този начин, ищецът сам се е
поставил в ситуация, в която не е възможно да извърши възложената работа. Чрез
свидетелските показания, както и от приетата СТЕ е установено, че за да се направи
преценка дали атмосферните условия позволяват извършването на геодезически измервания,
с цел изпълнение на възложеното и на трудовите си задължения, служителят Д. най-малкото
е следвало да посети местата, на които е командирован. Същото не само, че би му позволило
да изпълни възложеното, но най-малкото да установи неподходящите атмосферни условия
за всеки конкретен ден, да обходи обектите, да ги подготви за измервания, чрез анализ на
съществуващата контролно-измервателна система (КИС) и др. специфични действия.
Служителят Д. нито е пътувал до местата, на които е командирован, нито е изпълнил
възложената му работа.
Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното
9
решение на Районен съд Б., както и да присъди сторените в процеса разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по
чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК.
Писменият отговор е своевременно наведен от насрещната страна по жалбата, в установения
от закона срок, като отговаря на изискванията на закона за редовност и съдържание, поради
което същият следва да бъде съобразен при произнасянето на съда по съществото на делото.
Предвид редовността на жалбата и на нейното администриране, съдията-докладчик, на
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 03.07.2025г. от 9.00 ч., за която дата да
се призоват страните и техните пълномощници.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10