№ 7400
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110141777 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба на МД Ф., с която срещу „Софийска вода“ АД е
предявен отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи сумата от 1309,96 лв. –
главница за неплатена сума за потребена студена вода за периода 14.01.2013 г. –
11.09.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 31.10.2014 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 13.02.2013 г. до 09.08.2014 г. в размер на
155,13 лв., както и разноски по делото в размер на 329,30 лв., а именно – 29,30 лв.
държавна такса и 300 лв. възнаграждение за юрисконсулт, за които суми в полза на
ответника е издаден изп. лист от 12.03.2015г. по гр.д. № ******** г. по описа на СРС,
66 състав, като погасени по давност.
Ищецът твърди, че за събиране на сумите по издадения в полза на ответника
изпълнителен лист, последният е образувал изп. дело № ****** г. по описа на ЧСИ С.
Х., прекратено на 13.09.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК Поддържа
последното изпълнително действие по това дело да е от 12.11.2018 г. – вписване на
възбрана върху недвижими имоти. Сочи след прекратяване на изп. дело ответникът
въз основа на същия изпълнителен титул да е образувал второ изпълнително дело №
******* г. по описа на ЧСИ С. Х.. Излага съображения, че доколкото процесният
изпълнителен лист е издаден по заповедно производство, то следва да се приложи
кратката тригодишна давност. Поддържа се, че вземанията по изпълнителния лист са
погасени по давност. Претендира за уважаване на претенцията и за присъждане на
разноски в производството.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „Софийска вода“ АД, с който оспорва предявения иск при
твърдението, че процесните вземания не са погасени по давност, тъй като за същите
следва да се приложи общата – петгодишна давност. Наред с това сочи, че регулярно
по изпълнителните дела са извършвани действия по изпълнението, както по искане на
взискателя, така и от съдебния изпълнител по овластяване от взискателя. Сочи, че
следва да се вземе предвид и спирането на давностния по време на извънредното
положение срок, обявено в страната. Отправя искане за отхвърляне на предявените
1
искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено, че
срещу ищецът е издаден процесният изпълнителен лист от 12.03.2015 г. в полза на
„Софийска вода“ АД по ч.гр.д. № ******** г. по описа на СРС, 66 състав, въз основа
на който са образувани първоначално ИД № ********, а впоследствие и ИД №
******* и двете по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № *** на КЧСИ.
От приетите по делото преписи от ИД № ******** и ИД № *******, и двете по
описа на ЧСИ С. Х., с рег. № *** на КЧСИ се установява следното:
С молба от 08.04.2015 г. ответникът инициира образуване на изп. д. ****** г., в
която молба се съдържа оправомощаване на ЧСИ с правата по чл. 18 ЗЧСИ за
определяне на начина на изпълнение.
Със запорно съобщение от 08.05.2015 г. е наложен запор по банковите сметки на
ищеца в ОББ АД.
На 20.05.2015 г. на основание чл. 458 ГПК държавата е присъединена като
кредитор по процесното изп. дело.
С молба от 21.03.2017 г. взискателят „Софийска вода“ АД отправя искане до ЧСИ
за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, запор на трудово
възнаграждение, възбрани върху притежавани от длъжника недвижими имоти,
респективно да насрочи опис на движими вещи.
С постановление от 10.10.2018 г. ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот
собственост на длъжника МД Ф., вписана в СВ - София на 12.10.2018 г.
С постановление от 01.11.2018 г. ЧСИ е наложил възбрани върху недвижими
имоти на МД Ф., находящи се в землището на с. Галиче, общ. Бяла Слатина, вписана в
СВ-Бяла Слатина на 12.11.20218 г.
На 01.11.2018 г. е отправено искане за вписване на наложения запор на МПС,
собственост на МД Ф. до СДП – Пътна полиция. Запорът е наложен на 13.11.2018 г.
С постановление от 13.09.2023 г. на ЧСИ Х. е прекратено производството по изп.
д. № ****** г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С разпореждане от 16.11.2023 г. са
вдигнати служебно наложените възбрани и запори.
На 12.03.2024 г. взискателят е получил оригинала на процесния изпълнителен
лист.
С молба от 12.04.2024 г. „Софийска вода“ АД отправя искане за образуване на
изп. дело за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист срещу МД Ф.. В
молбата съдебният изпълнител е оправомощен по чл. 18 ЗЧСИ да определи начина на
изпълнение.
С разпореждане от 20.06.2024 г. ЧСИ Х. е присъединила държавата като
взискател по изп. д. № ******* г.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правна
квалификация чл. 439 ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по
2
което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти, от които длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, както и наличие на правен интерес
от провеждане на исковете - неприключил изпълнителен процес за събиране на
процесните суми, при който взискателят не е напълно удовлетворен.
В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на
които основава изгодни за себе си последици, т.е. да установи онези свои твърдения и
правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства,
довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.
В настоящия случай ищецът се позовава на факти и обстоятелства, настъпили
след приключване на съдебното дирене и издаването на процесния изпълнителен лист,
въз основа на който са образувани двете изпълнителни дела – и.д. ******** и.д.
******* по описа на С. Х., т. е. позовава се на нововъзникнали обстоятелства, поради
което искът се явява допустим и подлежи на разглеждане.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Съгласно приетото в
Решение № ******* г. по гр. д. № ***** г. на ВКС, III г. о., разрешение, което
настоящият съдебен състав изцяло споделя, изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет
годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла
в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и
размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражението. /Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков
ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на
срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск
изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание/.
Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за
изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК, за длъжникът остава само
възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след
срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с
която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички
хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено,
или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по
новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането
се преклудират (в този смисъл решение № ******* г. по т. д. № ****** г. на ВКС, І т.
о., № ******* г. по гр. д. № ******* г. на ВКС, ІV г. о.). При действащия ГПК с
изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се
получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземането, поради което за вземането, установено с влязла в сила
заповед за изпълнение е приложима общата пет годишна давност. Следователно
съображенията на ищеца в обратния смисъл са неоснователни.
Съдът приема, че в случая, доколкото по делото няма данни за влизане в сила на
заповедта за изпълнение, то същата е влязла в сила най-късно на 12.03.2015 г. – датата,
на която е издаден процесният изпълнителен лист, с оглед констатациите на съда, че
към момента на издаването на листа заповедта за изпълнение е влязла в сила и
подлежи на изпълнение. От този момент, според изложените доводи е започнала да
3
тече петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, която изтича на 12.03.2020 г.
Доколкото изп. дело № ****** г. е образувано преди постановеното на 26.06.2015
г. ТР № ******** г. по т. д. № ****** г., ОСГТК, ВКС, то докато трае изпълнителният
процес давност относно вземането не тече (в този смисъл задължителните разяснение
дадени в ТР № ****.03.2023 г. по тълк. д. № ***** г., ОСГТК на ВКС). Поради това за
случаите, като настоящия, при които ако преди постановяване на новото тълкувателно
решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между
страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил
действащ към момента на настъпването на последиците. Следователно до 26.06.2015 г.
давност относно вземането не е текла.
Съгласно чл.116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения по т.
10 от ТР № ******** г. по тълк.д. № ****** г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може
да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително
изпълнение - публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността, но давността е свързана с поведението на кредитора - тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната със
самото искане, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно
по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е
едно - с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако
след поискването давността е изтекла. (в този смисъл Решение № ****** г. по гр. д. №
***** г. на ВКС, ІІІ г. о.). След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане. (в този смисъл Решение № ******* г. по гр. д. №
******* г. на ВСК, ІV ГО).
Съгласно същото ТР № 2 ищецът (кредиторът, взискателят) няма нужда да
поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Следователно всяко искане на
взискателя, както и всяко предприемане по инициатива на частния съдебен
изпълнител, на когото е възложено, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на изпълнително
4
действие в рамките на определен изпълнителен способ, прекъсват давността, дори
когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да
избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а
не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата
на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
В мотивите на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № ****** г. на ОСГТК е
прието, че кредиторът трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както
и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
В конкретния случай към момента на приемането на ТР ******** г.,
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на 12.03.2015 г.
изпълнителен лист, е било висящо и към този момент не са били налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. До постановяването на ТР ******** г.
давност по изпълнителното дело не е текла, но считано от тази дата такава е започнала
да тече, чийто срок изтича на 26.06.2020г.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че взискателят
със своя молба от 21.03.2017 г. е поискал извършването на конкретни изпълнителни
действия от ЧСИ, като във връзка с молбата са наложени възбрани върху недвижими
имоти на ищеца с постановление за налагане на възбрана от 01.11.2018 г. Последното
изпълнително действие, предприето по изп. д. ******** е от 01.11.2018 г. – налагането
на запор върху МПС и налагане на възбрана върху недвижими имоти на ищеца.
Следователно същото е прекъснало давностния срок и е започнал да тече нов 5-
годишен давностен срок, изтичащ на 01.11.2023 г.
Основният спор между страните е дали се е погасило правото на принудително
изпълнение на ответника във връзка с вземанията по процесния изпълнителен лист.
В тази връзка съдът съобразява последвалото спиране на теченето на давността
поради обявеното извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.).
Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се
пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и
ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Ето
5
защо давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. е спрял да тече и
продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Продължителността на този период на
спиране на основание ЗМДВИП е 69 дни.
След отпадането на основанието за спиране на теченето на давностния срок –
отмяна на извънредното положение, давността продължава да тече, без да се заличава
изтеклата част от срока, за разлика от прекъсването на давността по смисъла на чл.
117, ал. 1, вр. чл. 116 ЗЗД.
Следователно изтеклият давностен срок до обявяване на извънредното положение
се запазва, като след неговата отмяна, се възстановява теченето на срока. Предвид
факта, че последното установено по делото изпълнително действие – налагане на
възбрана и запор на МПС е от 1.11.2018 г., 5-годишният давностен срок изтича на
1.11.2023 г., към който срок следва да се прибави и времето, през което давността е
спряла, а именно 69 дни. Ето защо при съобразяване на горното съдът намира, че
давностният срок към датата на образуване на изп. дело № 2024********** по описа
на С. Х., а именно 12.04.2024 г. е изтекъл, като по този начин се е погасило и правото
на принудително изпълнение на ответника по отношение на вземанията по процесния
изпълнителен лист.
По изложените съображения настоящият съдебен състав съдът приема, че
предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски има ищеца, който
доказва заплатени разноски за държавна такса – 125,90 лв., както и адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. Ответникът своевременно е навел възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. При определяне на размера на
дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС
по дело С-***** от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на
СЕС следва да откаже приложението на националната правна рамка, определяща
размера на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско
възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото, като
последната служи като ориентир. Съдът отчете обстоятелството, че по делото е
проведено едно съдебно заседание с участието на процесуалния представител на
ищеца, без събиране на множество и разнородни доказателства, защитавания
материален интерес, както и обема на извършената работа. Следователно закономерен
би бил изводът, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност. Ето защо
настоящият състав приема, че възнаграждение в претендирания размер от 800 лв. в
случая е прекомерен, поради което съдът намалява същото на 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от МД Ф., ЕГН **********
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу „Софийска
вода“ АД, ЕИК ******** за признаване за установено, че МД Ф. не дължи на
„Софийска вода“ АД следните суми: 1309,96 лв. – главница за неплатена сума за
потребена студена вода за периода 14.01.2013 г. – 11.09.2014 г., ведно със законната
лихва за периода от 31.10.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 13.02.2013 г. до 09.08.2014 г. в размер на 155,13 лв., както и разноски по
делото в размер на 329,30 лв., а именно – 29,30 лв. държавна такса и 300 лв.
възнаграждение за юрисконсулт, за които суми в полза на ответника е издаден изп.
лист от 12.03.2015г. по гр.д. № ******** г. по описа на СРС, 66 състав, и за събирането
на които е било образувано ИД № ******** и ИД № ******* по описа на ЧСИ С. Х.,
6
поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ******** да заплати на МД Ф., ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 625,90 лв. – разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7