Р Е Ш Е Н И Е
№1106 14.10.2022г.
гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
гр.Бургас VІІ-ми
състав
На четвърти октомври две хиляди
двадесет и втора година
В публично заседание
в следния състав:
Председател:Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 1275 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр.
чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на Е.Б.А. ЕГН-**********,***, чрез адвокат З.Б. ***, срещу решение
изх.№ 1012-02-244#1 от 07.07.2022г., издадено от заместващ директора на ТП на НОИ-Бургас, с
което е оставено в сила разпореждане изх.№ 2113-02-220#5 от 01.06.2022г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, с което му е отказана лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят счита оспореното решение за
неправилно и незаконо-съобразно. Заявява, че към момента на подаването на
заявлението е имал изискуемите стаж и възраст. Намира за неправилна преценката
на органа, че действителният му стаж не достига, защото не е отчетено времето
на наборната му военна служба. Твърди, че служител на НОИ му заявил, че времето
на военната му служба ще бъде отчетено за стаж служебно. Представя
удостоверение за доказването на този факт и иска отмяна на атакуваното решение
и потвърденото с него разпореждане, с връщането на преписката на органа и
указание за отпускане на исканата пенсия. Пред съда, чрез редовно упълномощения
от него процесуален представител адвокат З.Б., поддържа жалбата на изложените в
нея основания. В думата по същество пледира за отмяна на атакуваното решение и
потвърденото с него разпореждане. Иска присъждане на извършените
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът,
директор на ТП на НОИ-Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.Д.,
счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Прави възражение за прекомерност на платеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Иска присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд - гр.Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в
срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна имаща право и интерес от
обжалването, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
От
данните по пенсионната преписка е видно, че жалбоподателят Е.Б.А., с други
имена Е. Б. А., съгласно удостоверението за идентичност на лице с различни
имена (л.15 от делото), е подал заявление с вх.№ 2113-02-220/16.02.2022г. за
отпускане на пенсия. Към заявлението са представени следните документи за стажа
му:
1.Удостоверение обр.УП-3 изх.№ СО-721/15.11.2021г. от „Кока-Кола ХБК
България“АД, съгласно което А. е работил като шофьор Газ-53 за периода от 02.07.1973г.
до 01.03.1974г., или общо 7 месеца и 29 дни.
2.Удостоверение обр.УП-3 изх.№ 77/16.11.2021г. от „Трансстрой Варна“АД,
съгласно което е работил като шофьор, без данни за вида и тонажа на автомобила, за периода от 13.05.1974г. до 25.01.1975г.,
или общо 8 месеца и 12 дни.
3.Удостоверение обр.УП-3 изх.№ 21/29.11.2021г. от „Каолин“ЕАД, съгласно
което е работил като шофьор на камион над 3,5 т. /Краз/, за периода от 23.02.1977г.
до 31.07.1977г., или общо 5 месеца и 8 дни, който труд е втора категория,
съгласно ПМС 70/05.07.1990г., § 58, т.66г.
4.Удостоверение обр.УП-3 изх.№ 47/25.01.2022г. от „Айтос-Автотранспорт“ЕООД,
съгласно което е работил в два периода на различни автомобили. Първо като
шофьор на товарен автомобил под 12 т., за периода от 23.08.1977г. до 01.05.1979г.,
или общо 1 година, 8 месеца и 8 дни, който труд е трета категория, а след това
като шофьор
на товарен автомобил над 12 т., за периода от 01.05.1979г. до 28.05.1982г., или
общо 3 години и 29 дни, който труд е втора категория, съгласно т.53а от
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, отм., ДВ бр. 39 от
7.04.1998г. (съкр.ПКТП). Общият стаж при този работодател възлиза на 4 години,
9 месеца и 5 дни.
5.Удостоверение обр.УП-2 изх.№ 1569/09.11.2021г.
(л.18), издадено от „Бургасбус“ЕООД, съгласно което А. е работил като шофьор от
01.01.1984г. до 31.12.1986г. От този работодател е представено и издадено удостоверение
обр.УП-3 изх.№ 1578/11.11.2021г. (л.24), съгласно което жалбоподателят е работил
като шофьор на автобус за периода от 29.06.1982г. до 13.09.1989г., или общо 7
години, 23 дни,
категоризирани по т.53а от ПКТП
като втора категория труд, с отбелязването, че за периода от 22.07.1989г. до
13.09.1989г., той е ползвал неплатен отпуск без зачитане на трудов стаж.
След извършена проверка на стажа на А. с разпореждане изх.№ 2113-02-220#5
от 01.06.2022г. (л.29), издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при
ТП на НОИ-Бургас, на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към датата на заявлението
– 16.02.2022г. има навършена възраст – 67 години, 8 месеца и 29 дни, има общ
осигурителен стаж на основание чл.104 от КСО превърнат към трета категория – 16
години, 3 месеца и 9 дни, но няма 15 години действителен стаж, а само 13
години, 7 месеца и 17 дни.
Срещу разпореждане изх.№ 2113-02-220#5 от 01.06.2022г. Е.А. подал жалба по
чл.117, ал.2 от КСО, в която посочил, че неправилно органът не е зачел
наборната му военна служба като действителен осигурителен стаж, която възлиза
на 1 година, 11 месеца и 15 дни.
С обжалваното решение изх.№ 1012-02-244#1 от 07.07.2022г. заместник на директора
на ТП на НОИ-Бургас, съгласно заповед № 1016-40-765/27.06.2016г. (л.11), от името
на титуляра отхвърлил жалбата на оспорващия против разпореждане № 2113-02-220#5
от 01.06.2022г. Горестоящият орган обсъдил съдържанието на приложимите норми по
чл.68, ал.1-3 от КСО, както и определение за действителен стаж, съгласно § 1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО. След описание на трудовия стаж за който А. е
представил доказателства (изложени по-горе) е направен извод, че той не
отговаря на условието по чл.68, ал.1 от КСО – наличието на 39 години и 2 месеца
осигурителен стаж за 2022г., както и на тези по чл.68, ал.3 от КСО – 15 години
действителен осигурителен стаж. По отношение на твърденията за зачитане наборната
военна служба на заявителя, органът е изложил, че не е била представена военна
книжка или удостоверение от Българската армия за нейния период, поради което
такава не е била зачетена.
Решението е
връчено на А. на 08.07.2022г (вж. разписката на л.10)., а жалбата е подадена на
14.07.2022г. чрез ТП на НОИ-Бургас, видно от
поставения входящ номер върху същата, т.е. в срока за обжалване по чл.118,
ал.1 от КСО.
В хода на съдебното разглеждане на делото беше
представено удостоверение № 10477/10.11.2008г., съгласно които Държавният
военно исторически архив удостоверява, че Емин Биямилов Алиосманов, т.е. А. е
бил на наборна военна служба в частите на армията от 15.01.1975г. до
29.12.1976г.
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на оспорване е решение на заместващ ръководителя на ТП на НОИ-Бургас,
постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО,
т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност, както и представителна власт съгласно цитираната заповед
№ 1016-40-765/27.06.2016г. Обжалваното решение е взето при спазване на
изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е
надлежно мотивирано
То
обаче е неправилно по отношение съответствието с приложимия материален закон.
Спорният в случая въпрос е дали са налице условията за
зачитане на наборна военна служба на А.. Действително в хода на
административното производство той не е ангажирал доказателства за това, но
съгласно представеното с жалбата удостоверение от Държавния военно исторически
архив, е бил на наборна военна служба от 15.01.1975г. до 29.12.1976г. След
направеното твърдение за наличие на стаж от военна служба в жалбата на А. срещу
разпореждането на органа по пенсионното осигуравяне, горестоящият орган е
следвало да прояви нужната активност и на основание чл.117, ал.3 от КСО, да върне
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, тъй като
тези обстоятелства не са били изяснени. Органът по пенсионно осигуряване от
своя страна, ако са не е било възможно да събере служебно тези доказателства на
основание чл.36, ал.7 от АПК, е следвало да ги изиска от заявителя на основание
чл.30, ал.2 от АПК. Нищо от това не е било направено от органите, поради което
не може да се приеме изразената теза в съдебно заседание от пълномощника на
решаващия орган за недобросъвестно поведение от страна на заявителя.
По отношение на спорния предмет на делото съдът държи
да посочи също, че според чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за
пенсиите, утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958г., отменен с ДВ, бр. 21 от
17.03.2000г., се зачита за трудов стаж от ІІІ категория изслужената наборна
военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване
на пълнолетие, до размера на наборната служба за съответния род войски,
съгласно действащото законодателство. По силата на § 9, ал.1 (изм., ДВ, бр. 102
от 2005г.) от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г., съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. От това следва, че
изслужената наборна военна служба се зачита за осигурителен стаж по КСО. Същата
се зачита и за действителен стаж.
Отбиването на наборна военна служба е било правно
регламентирано задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба (обн.
бр.13 от 14.02.1958г., отм., ДВ бр.112 от 27.12.1995г.). Съгласно чл.1 и чл.3
от този закон, военната служба е задължителна за всички мъже, граждани на НРБ,
които са длъжни да отбият военната си служба в състава на въоръжените сили.
Това е задължение и то изключва правото на избор на лицата дали да отбият
наборна военна служба или да упражняват правото си на труд. Напротив, при
получаване на повиквателна работникът е трябвало да прекрати трудовото си
правоотношение. Понятието действителен осигурителен стаж се съдържа към момента
в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО и в § 6б, ал.1 и 2 ПЗР на КСО. А
легалната дефиниция на понятието действителен стаж е дадена в § 1, ал.1 т.12 (ДВ,
бр.107 от 2014г., в сила от 01.01.2015г.) от ДР на КСО. Съгласно тази норма, действителен
стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение,
времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през
което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО,
легално определение на това понятие законодателят е дал в разпоредбата на § 2
(отм., бр.19 от 2015г., в сила от 13.03.2015г.) от ДР на Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж (НПОС). Съгласно него, действителен стаж е действително
изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило без трудово правоотношение, както и времето, през
което лицето се е осигурявало за своя сметка. Няма спор, че редовната наборна
военна служба не създава трудово правоотношение. Тя обаче е била законово
задължение за всички лица, подлежащи на наборна военна служба. Няма правна и
житейска логика държавата да задължава отбиване на наборна военна служба, заради
което лицето да не може да престира реално труд и в същото време, времето на
службата да не бъде зачетено под предлог, че това не е действителен стаж, а
осигурителен и не влиза в хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО. В чл.9, ал.7 (изм.,
ДВ, бр. 15 от 2013г., в сила от 01.01.2014г.) от КСО, в първото предложение, е
регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44, ал.1,
предл.първо от НПОС, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето
на наборна военна служба. Цитираните текстове налагат заключението, че през
периода на наборна военна служба лицето е осигурявано за рисковете, изброени в §
1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, тъй като последните се обхващат от фонд Пенсии
(чл.2, ал.2, т.2 от КСО). Поради това, времето на наборна военна служба следва
да бъде признато за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО. Със създаването на новата т.12 от § 1 на ал.1 на ДР на КСО в ДВ, бр.107 от
2014г., не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов и
осигурителен стаж.
В практиката си (вж. решение № 9933/01.10.2021г. по
адм.д.№ 4479/21г. на ВАС) Върховната съдебна инстанция застъпва становище,
когато се разглежда стаж за предходни периоди, на основание § 9, ал.1 от ПЗР на
КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември
1999г. разпоредби. А съгласно действащата към 29.12.1976г. и към 31.12.1999г.
разпоредба на чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.),
изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. ВАС
в решенията си прима, че времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999г.,
през което време лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или
приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото
законодателство до 31.12.1999г. и съответно – за действителен осигурителен стаж
при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на
лична пенсия. В същия смисъл е последователната и безпротиворечива съдебна
практика – решение № 6611 от 02.06.2021г. по адм.д.№ 4442/2021г., решение №
14517 от 24.11.2020г. по адм. д. № 6444/2020г., решение № 12404 от 7.10.2020г.
по адм. д.№ 6255/2020г., решение № 8978 от 13.06.2019г. по адм.д.№ 11473/2018г.,
решение № 266 от 08.01.2019г. по адм.д.№ 2856/2018г., решение № 15446 от 11.12.2018г. по адм.д.№
6749/2018г., всички на ВАС, VI о.
В настоящия казус се разглежда стаж, придобит през
времето от 1975-1976г. Поради това и на основание § 9, ал.1 от ПЗР на КСО
неговата действителност следва да се преценява съобразно действащите до 31
декември 1999г. разпоредби. Те са в насока, че наборната военна служба трябва
да се зачита за действителен стаж.
С оглед на изложеното жалбата на Е.А. се явява основателна и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, следва да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото
с него разпореждане. На основание чл.173, ал.2
от АПК, преписката трябва да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне по същество по заявлението за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от Е.А. при спазване на
указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. При новото произнасяне по
заявлението, пенсионният орган към ТП на НОИ следва да зачете за действителен
осигурителен стаж на жалбоподателя периода, през който е отбивана редовната
наборна военна служба, след което да направи нова обоснована преценка за това,
дали са налице условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на А., при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Предвид изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на
разноски, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 410 лева, от
които 10 лева за платената държавна такса и 400 лева за платеното адвокатско възнаграждение.
Не следва да бъде уважавано възражението за прекомерност на ответника по чл.78,
ал.5 от ГПК, тъй като заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е
в размер много близък до минималния по чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от горното, Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение изх.№ 1012-02-244#1 от 07.07.2022г., издадено
от заместващ директора на ТП на НОИ-Бургас и оставеното с него в сила разпореждане
изх.№ 2113-02-220#5 от 01.06.2022г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в
ТП на НОИ.
ВРЪЩА преписката на ТП на НОИ-Бургас за ново произнасяне по
подаденото от Е.Б.А. ЕГН-**********,***№ 2113-02-220/16.02.2022г. за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно дадените задължителни
указания в настоящото съдебното решение.
ОСЪЖДА Териториалното поделение на Националния осигурителен
институт - гр.Бургас да заплати на Е.Б.А. ЕГН-**********, сумата от 410 лева за
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: