Р Е Ш
Е Н И Е
№ 68
гр.
Велико Търново, 13.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря М.Н.и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10065/
2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от ***П.Ч. от ВТАК, като пълномощник
на „Герман БГ“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Ресен,
общ. Велико Търново, ул. „Росица“ № 49, срещу Решение № 40 от
22.01.2023 г. по АНД № 20224110200980/ 2022 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 04-2200063/ 20.07.2022 г., издадено от и.д. директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ - Велико Търново, с което на „Герман БГ“
ООД – с. Ресен, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда
/КТ/ и на основание чл. 414, ал. 3, вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ, е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 лв., и дружеството е
осъдено да заплати на ДИТ - Велико Търново разноски по делото на ВТРС, в размер
на 80,00 лева.
Касаторът твърди
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в
нарушение на закона и съществено нарушение на процесуални правила - касационни
основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Твърди, че в
нарушение на формалните изисквания РС не е издирил служебно обективната истина.
Изтъква, че дружеството се занимава с отглеждане на зеленчуци, като специфичността
и сезонността на работата налагали преди да се назначат на трудов договор
работниците да се проверят техните умения. Посочва, че служителите на Дирекция
„Инспекция по труда“, извършвайки проверка на трудовото законодателство, са
видели младостта и неопитността на управителя на дружеството, са му дали
подробни указания какво трябва да направи. Управителят е изпълнил добросъвестно
тези указания, изготвяйки и представяйки в инспекцията по труда указаните
документи, въз основа на които обаче проверяващите констатирали, че хората са
били на работа във време, в което не е бил връчен договор. Твърди се, че
описаното е формално нарушение, от което не са настъпили и не може да настъпят
вреди за държавата, фиска и обществото. Изтъква се, че ако са били дадени
предписания е нямало да се стигне до налагане на санкция, при която не били
съобразени разпоредбите на чл. 6 и чл. 7 от ЗАНН. С тези доводи се иска
отмяната на обжалваното решение и потвърденото с него наказателно
постановление. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си по делото,
поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и
такива, развити в хода на устните състезания. Не претендира разноски.
Ответникът по
касационната жалба, директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико
Търново, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. В представени отговор на жалбата и писмено становище, оспорва същата
като неоснователна. Счита, че обжалваното решение на ВТРС е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, без
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и обосновано. Моли
същото да бъде оставено в сила. Развива подробни доводи за
законосъобразност на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски, при условие на
евентуалност прави възражение за
прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за
неоснователност на касационната жалба. Счита, че сички оплаквания и възражения
на касатора, наведени пред ВТРС, са били обсъдени в обжалваното решение. По
същество намира че при произнасянето си съдът е приложил правилно закона, при
напълно изяснена фактическа обстановка и след задълбочен анализ на събраните
доказателства. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на
наличните в делото доказателства се установи, че обратно на поддържаното от
касатора, фактическата обстановка е правилно изяснена от районния съд.
На 17.05.2022 г., към 13:50 часа, е била извършена проверка
от служители на ДИТ – Велико Търново по спазване на трудовото законодателство в обект оранжерии в с. Ресен, общ.
Велико Търново, стопанисван от „Герман БГ“ ООД. При проверката на място в обекта били заварени да
работят няколко души, един от които Н.Б.А. с ЕГН **********, на длъжност „общ
работник оранжерия/парник“. При допълнителна проверка по документи, извършена
на 26.05.2022 г., от работодателя е бил представен Трудов договор № 11/
16.05.2022 г. сключен между „Герман БГ“ ООД и Н.Б.А. /с отбелязване, че работникът е постъпил на 16.05.2022 г./,
длъжностна характеристика на длъжността „общ работник оранжерия“, ведомост,
уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за Н.А.и Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с взх. № 04388223016559/ 18.05.2022 г. на
Национална агенция за приходите. Съгласно
последно посочената справка датата и часът на уведомяване на ТД на НАП - Велико
Търново за трудовия договор на Н.А.са 18.05.2022 г., 14:37:05 часа. При тези данни от проверяващите е било преценено, че
посочената работничка е допусната до работа без работодателят да й предостави
предвидените от законодателя документи - копие от уведомлението по чл. 62, ал.
3 от КТ, заверено от ТД на НАП. За резултатите от проверките служителите на ДИТ
са съставили Протокол № ПР2215719/ 08.06.2022 г., в който са отразени и
цитираните по-горе обстоятелства и на работодателя са дадени писмени
предписания, вкл. такива да не допуска до работа работник и служител, преди да
му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД
НАП. При
така констатираното от участвал в проверката инспектор в ДИТ – Велико Търново е
бил съставен АУАН № 04-2200063/ 08.06.2022 г., за допуснато от „Герман БГ“ ООД
- с. Ресен нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1 от КТ. Актът е връчен на
дружеството на датата на съставянето му, чрез управителя Г.Т.Ц., като в същия
не са вписани възражения. Не са направени и писмени възражения в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН, от и.д. директор на ДИТ –
Велико Търново е издадено НП № 04-2200063/ 20.07.2022 г., с което на „Герман
БГ“ ООД - с. Ресен, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1 от КТ
и на основание чл. 414, ал. 3, вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ, е било наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500,00 лева.
Горната
фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните в
производството пред него писмени доказателства от административната преписка,
както и на показанията на свидетелите Ж.Ц.Д. /актосъставител/, Х.К.П.и М.Г.Д..
В производството пред ВТРС санкционираното дружество е оспорило от фактическа
страна констатациите в издадения АУАН, с твърдения, че не е извършен описаното
в него нарушение. В тази насока е ангажирало Показанията на свидетеля С.И.Р.на
длъжност „бригадир“ в „Герман БГ“ ООД. Последният е заявил, че към момента на
извършване на проверката на дата 17.05.2022 г., заварените
в изпълнявания обект лица, вкл. Н.А., са
работели без да имат сключени трудови договори с дружеството, като са били в
изпитателен период с цел проверка дали се справят с работата. Районният
съд е приел за недоказани тези твърдения, тъй като не са били подкрепени от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. При така установеното от
фактическа страна, районният съд е
намерил подадената пред него жалба за неоснователна, като е формирал извод за
законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП и
съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания. Съдът е преценил
като доказано извършването на санкционираното административно нарушение,
при правилна квалификация от АНО на деянието и
законосъобразно проведена дейност по индивидуализиране на наказанието, като е
изложил и нарочни мотиви за неприложимост на разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН и
чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Постановеното от
Районен съд – Велико Търново решение е правилно. Касационната жалба е
неоснователна.
При постановяване
на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила.
Обратно на поддържаното в касационната жалба, съдът е разгледал и обсъдил
събраните доказателства и възраженията на санкционираното лице, при подробно
мотивиране на направените изводи. Въззивният съд не е допуснал нарушение на
правилата за оценка и проверка на доказателствения материал, като формираните
фактически изводи съответстват на установените въз основа на доказателствата по
делото релевантни факти и обстоятелства, еднозначно установяващи извършеното
нарушение, при посочените в АУАН и НП дата, час, място и обстоятелства. Делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанието
е съставен протокол. Не се установява при постановяването на обжалваното решение
да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на
районния съд не е постановено в нарушение на закона.
Наведените в последното открито съдебно заседание на ВТРС и пред настоящата
инстанция твърдения, че към момента на извършване на проверката лицето Н.Б.А. е
работело на обекта, стопанисван от „Герман БГ“ ООД без изабщо да има сключен трудов договор, са изцяло
недоказани. Същите са заявени единствено от лице, намиращо се в служебна
зависимост от санкционираното дружество и се явяват изолирани, некореспондиращи
с нито едно от останалите събрани от въззивния съд доказателства /писмени и
грласни/, вкл. със съдържанието на документите от трудовото досие на Н.А.. Нещо
повече – показанията на свидетеля Р.са и вътрешно противоречиви, доколкото той
твърди, че полагането на труд в изпитателния период е било с цел да прецени
дали съответното лице може да извършва работата за която ще бъде наето.
Същевременно самият Р.не е бил на място при извършването на проверката, т.е. не
е осъществявал наблюдение върху възможностите на работниците да се справят с
възложената им работа. Няма данни на място да е бил установен
друг квалифициран персонал, който да осъществява проверка и наблюдение на всеки
един от работниците, за справянето му с работата. Съобразно това и предвид момента в който са направени, цитираните твърдения
на свидетеля С.Р., целят единствено изграждане на защитната теза в интерес на
санкционираното лице, която обаче не се подкрепя от останалите събрани по
делото доказателства. Правилно е прието в мотивите на
оспореното решение и неоснователност на изложените твърдения, че проверяващите
са въвели в заблуждение управителя на дружеството, доколкото същите не се
подкрепят от доказателствения материал, обратно – опровергават се от
показанията на свидетелите Ж.Д.и Х.П..
Деянието, за което дружеството е санкционирано е обявено от законодателя за
нарушение на трудовото законодателство - в качеството на работодател
дружеството не е изпълнило вмененото му с нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ
задължение, да не допуска на работа работник преди да му връчи копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, че трудовият договор е регистриран. От
събраните доказателства се установява по несъмнен начин полагането на труд от
лице с което е сключен трудов договор, но преди да му бъде връчено уведомление
по чл. 62, ал. 3 от КТ. В този смисъл извършеното от касатора
деяние е доказано и съдържа от обективна страна признаците на административно
нарушение, изразяващо се в несъобразяване с цитирана по-горе императивна норма
на трудовото законодателство. Субектът на
административнонаказателната отговорност не е физическо лице, за да се обсъждат
въпросите за вината при извършване на нарушението, а се касае до налагане на
имуществена санкция на ЮЛ, съгласно чл. 83 от ЗАНН. Деянието
осъществява фактическия състав на посочената в АУАН и НП санкционна норма на
чл. 414, ал. 3 от КТ и е основание за реализирането на
административнонаказателната отговорност, установена в същата разпоредба. От
АНО е извършена правилна квалификация на деянието и е наложена съответната за
извършеното нарушение имуществена санкция, при това в минималния предвиден от
закона размер. Настоящият състав изцяло споделя изложените от въззивния съд
съображения относно обществената опасност на нарушението и нарушителя, и
липсата на основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като е
безпредметно те да бъдат преповтаряни. От друга страна приложимостта на чл.
415в, ал. 1 от КТ за нарушения от вида на процесното, е изрично изключена по
силата на алинея втора от същата норма. Като е достигнал до същите изводи,
районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода
на спора и заявеното искане, на основание
чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, в полза на ответника следва да се присъди
поискатното от него юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът
определя съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80,00 лева.
Водим от горното
и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила
Решение № 40 от 22.01.2023 г., постановено по АНД № 20224110200980 от 2022 г.
по описа на Районен съд – Велико Търново.
Осъжда „Герман
БГ“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Ресен, общ. Велико
Търново, ул. „Росица“ № 49, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Велико Търново с адрес на гр. Велико Търново, ул. „Христо Ботев“ № 2А, разноски
по делото в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.