Р Е Ш Е Н И Е
№ I-39 31.03.2021г.,град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен
съд, първи въззивен граждански състав в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.
Пламена Върбанова
2.мл.с.Детелина Димова
При секретаря Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 234 по описа за 2021 година
на Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ”Стройрент”
ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Ботевградско шосе“ 273,
представлявано от Ганимир Христианов Ганчев против Решение № 260113/25.08.2020г., постановено
по гр.д.№ 19762/2019г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която е отхвърлен
предявения установителен иск от въззивника- ищец ”Стройрент”
ЕООД против ответника
„Спартак” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Одрин“ 3, представлявано от Кирил Георгиев Яков за сумата от 276.48 лева,представляваща неустойка за забава за периода от
23.06.2018г. до 12.07.2019г., което вземане е присъдено със заповед за
изпълнение № 2674/17.07.2019г. на БРС по ч.гр.дело № 5671/2019г.; респ.- в частта за разноските в размер на 153,50 лева и в
частта за неприсъдени частично разноски
в исковото и в заповедното производство до пълния претендиран размер от
125 лева д.т. и 420 лв/ с ДДС/ адв.възнаграждение в исковото производство и 25
лева д.т. и 360 лв. / с ДДС/ адв.възнаграждение/ в заповедното производство/.Във
въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно,
необосновано и постановено в нарушение на материално и процесуално-правни
разпоредби и установената съдебна практика. Районният съд служебно се сезирал и
разгледал действителността на клаузата по чл.19,ал.4 от Договор за
наем;направил собствени изчисления и прогласил изцяло за нищожна на осн.
чл.26,ал.1 ЗЗД/ нарушение на добрите нрави/
клаузата за договорна неустойка за забава, като игнорирал установената
съдебна практика, окончателно уредена в ТР №1/15.06.2010г. п ТД№ 1/2009г. на
ОСГК на ВКС/въпрос 3/,като се изтъкват подробни и обстоятелствени съображения в
тази връзка и се сочат конкретни съдебни актове и се цитира особено мнение на
конкретни съдии от ВКС.Моли се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на
разноските, извършени пред районен съд и
пред окръжен съд,като за последната инстанция във въззивната жалба е
инкорпориран и списък на разноските по чл.80 ГПК. В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание въззивното дружество не се представлява.
Въззиваемият „Спартак” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Одрин“ 3, представлявано от Кирил Георгиев Яков, чрез
процесуален представител адвокат Марио Златарев предявява писмен отговор по
въззивната жалба, която намира за неоснователна, за което заявява доводи и
съображения по всяко от твърденията във въззивната жалба.Отбелязано е и че в
конкретния случай ответното дружество не дължало наемна цена, тъй като недвусмислено
било демонстрирано и реално било извършено връщане на оборудването с оглед
изтичане на срока на договора.Моли отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на решението в обжалваната му част; претендира присъждане на
разноски във въззивното производство.В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание процесуалния представител на
Въззиваемото дружество „Спартак” АД- адвокат Марио Златарев, поддържа
писмения отговор срещу въззивната жалба
и предявената от „Спартак“ АД насрещна въззивна жалба,представя
списък на разноските и претендира
присъждането им.
Въззиваемото дружество „Спартак”
АД, ЕИК ********* е предявило насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в частта, с която са уважени
предявените установителни претенции от ”Стройрент”
ЕООД, ЕИК *********.
В насрещната въззивна жалба се твърди,
че решението в обжалваната с насрещната въззивна жалба част е неправилно, необосновано и постановено
в нарушение на материално и процесуално-правни разпоредби .Сочи се, че „СПАРТАК“ АД не е продължило ползването на
отдаденото му под наем оборудване след изтичане на срока на действието на
договора за наем;не била налице и хипотезата на чл.7,ал.1,т.а от Договора, тъй
като наемателят не продължил ползването на предоставеното оборудване.Твърди, че
ищецът неправилно завел иска си, тъй като при прекратен договор за наем не
следвало да се претендира заплащане на наемна цена, а обезщетение за правото да
ползва оборудването си след изтичане на договора за наем.Сочи, че били неправилни
изводите на БРС относно претенцията от 120 лева, претендирана за допълнително
почистване на наетата вишка, за което излага обстоятелства относно неизвършено
почистване от наемателя „СПАРТАК„АД само на специфичната и специална
телескопична разтягаща се част на
същата, което било сторено със съзнанието, че това почистване следва да се
извърши от наемодателя, за да не се повреди вещта.Отделно от това заявява,че ищецът по делото не установил твърдението си относно продължителността на това почистване.Моли се
отмяна на първоинстанционното решение в
частта, предмет на насрещната въззивна жалба и отхвърляне на исковете както
следва : за сумата от 300 лева,представляваща
претенция за дължим наем за два допълнителни дни; за сумата от 120 лева
,претендирана като разход за допълнително почистване и респ. в частта за
разноските- за сумата от 129.68 лева разноски в исковото производство и сумата от 91.61 лева разноски по заповедното
дело.Претендират се разноски в първоинстанционното и въззивно производство.
Постъпил е писмен отговор на ”Стройрент”
ЕООД по насрещната
въззивна жалба, в който се заявяват подробни доводи и съображения за
неоснователност на същата,за което се анализират обстоятелствата и доказателствата по делото
.Моли се оставянето й без уважение, като се заявява, че с
насрещната въззивна жалба не са
получили приложения,
респ.-доказателства
за извършени в производството разноски от жалбоподателя.
Предявените искове са с правно
основание чл.232 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, предявени по
реда на чл.422 ГПК.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред БРС от ”Стройрент” ЕООД против ”Спартак” АД са били предявени обективно съединени
искови претенции по реда на чл.422 ГПК, с искане за приемане за установено,
че ответникът ”Спартак” АД дължи на
ищеца ”Стройрент” ЕООД сумата от 360 лева
главница по договор за наем на строително оборудване от 20.09.2017г. за наемен
период от два дни и транспорт в две посоки, сумата от 120 лева,представляваща цена
на извършено допълнително почистване на основание чл.14 от договора, сумата от
276.48 лева договорна неустойка за забава за периода от 23.06.2018г. до
12.07.2019г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва
исковете по основание и по размер. Признава наличието на сключен между страните
договор за наем и допълнително споразумение към него, по силата на който и след
изтичането му ответникът на
14.06.2018г. уведомил сутринта в 8 часа
ответника за предаване на наетата вещ, който обаче едва в 17 часа се явил за да
я прибере.По тази причина се твърди, че ответникът не дължи наем на ищеца за
14.06.2018г. в размер на 144 лева.;пред въззивната инстанция се сочи, че претенцията
на ищеца следвало да е за обезщетение за неползване на вещта Техниката не била почистена,поради което след почистването й от ответника била върната на ищеца на следващия ден. Ответникът се съгласил да заплати 216 лева за наем за
техниката за 15.06.2018г. и 2 броя транспорт на вишката за нейното почистване.
Оспорва се и твърдението, че ищецът е извършил допълнителни разходи в размер на
120 лева за почистване на техниката. В тази връзка се заявява, че техниката е
била върната в достатъчно добро състояние и не се е нуждаела от повторно
почистване. Оспорва се и искането за присъждане на неустойка. Моли се за
отхвърляне на исковете.Ответникът заявява възражение за прихващане със вземане, което има от
ищеца, а именно 300 лева депозит, даден като гаранция по договора, поради което
не дължи наема за 15.06.2018г.
Между страните не се
спори и от представени по делото доказателства се установява сключване между тях на Договор за наем на строително
оборудване, по силата на който ищецът като наемодател отдава на ответника като
наемател строително оборудване.Съгласно чл.14 от наемния договор, ако при връщане на
оборудването същото не е почистено, наемодателят определя за плащане от
наемателя сума за почистване на оборудването по ценоразпис на наемодателя. Съгласно чл. 15, ал.1,т.1 от Договора, наемателят предоставя
като обезпечение на Наемателя паричен депозит, който се връща на
наемателя след връщане на предоставеното оборудване, подписване на
приемо-предавателен протокол за връщането без възражения от страна на
наемодателя и пълно погасяване задълженията на наемателя към наемодателя /
чл.15,ал.5 от Договора/.
На 11.05.2018г. между страните е било подписано Допълнително споразумение, в което са уговорени конкретни условия по
отдаване под наем на вишка телескопична
18м., електрическа и ДВГ, на ремарке DINO
180XT, за период от 30
дни, считано от 14.05.2018г. до
13.06.2018г. Уговореният наем е 120 лева на ден или 3600 лева за целия период/без
ДДС/. От представена с писмения отговор
на ответника „Спартак“ АД разписка № 907413/ л. 34 от делото на БРС/, се установява, че ответникът
„Спартак“ АД е внесло депозит за наем на
строително оборудване в размер на 300
лева. Вишката е предадена на наемателя
на 14.05.2018г., видно от приложения двустранно подписан приемо-предавателен
протокол;отчитайки 30-дневния срок на договора и посочената крайна дата за
наемане на вещта,същата е следвало да
бъде върната на наемодателя на 13.06.2018г.
От ответната страна се признава, че вишката е върната на
14.06.2018г. в 17.00 часа, което се установява и от приемо-предавателен
протокол,в който е отразено ,че вишката е върната залята с бетон и мазилка.При
това положение наемателят решил сам да
почисти вишката, затова на другия ден- 15.06.2018г., в 11.30 часа я взел от
наемодателя за почистване, за което отново е съставен двустранно
подписан протокол. На същата дата
-15.06.2018г., в 17.00 часа вишката е
върната повторно на наемодателя-ищец.Видно от представено с писмения отговор на ответника „Спартак“ ООД писмо / л.36 от
делото на БРС/, съставено на 03.07.2018г. и адресирано до наемателя „Стройрент“
ЕООД, ответникът е уведомен, че наемната
сума за наем на ден на процесната
техника е 120 лева/ без ДДС/ и 30 лева транспорт/ без ДДС/.
Свидетелят М. служител в
„Стройрент“ ЕООД, който лично отишъл на 15.06.2018г. да прибере машината,
заявява пред съда, и че в този ден
машината не била почистена, но си я прибрали;същият свидетел установява, че действително
имало разлика във вида на техниката при
връщането й първия ден и когато била върната втория ден, но и при връщането втория ден машината не
била напълно почистена, за което съставил протокол.Този протокол е разписан от
представител на ответника/ свидетелката Р./; свидетелят М. присъствал при
почистване на техниката и това отнело няколко часа, може би цял работен ден.Свидетелят
М. сочи, че наемът на машината спира
когато тя се приеме в склада на фирмата-наемодател; според този свидетел в рамките на 1 час след като получили
обаждане на 14.06.2018г.,че машината е освободена, изпратили транспорт за
вземането й.
Свидетелят Р.,служител в
търговския отдел на ответника „Спартак“ АД установява ,че през 2018г. при
последното наемане на вишката при предаването й възникнал конфликт.Според
свидетелката тя позвънила на фирмата–наемодател
сутринта в 08-08,15 часа,работното
й време било до 16,30 часа, а едва около 17 часа наемодателят дошъл да прибере
вишката и констатирал при прибирането й , че тя не е почистена и е залята с
бетон.На следващия ден представител на наемодателя се обадил на свидетелката Р.,
казал й , че почистването ще струва около 1000 лева, поради което Р. поискала
вишката да бъде върната в „Спартак“ АД с
условието, че фирмата им ще плати още
един ден наем, за да може да почистят вишката. Почистването на вишката според свидетелката Р. отнело около 2 часа и
при връщането й отново на наемодателя
било констатирано, че телескопичната част на вишката- там, където тя се
удължава, отново не било почистено.Според тази свидетелка почистването на телескопичната част на
вишката не било задължение на наемателя,
тъй като техниката подлежала на профилактика след ползването й от клиенти.
При тази фактическа обстановка и по иска за наем за наемен период от 2 дни
/14.06. и 15.06.2018г./ и транспорт в две посоки, искът предявен за сумата от
360 лева,съдът намира от правна страна
следното:
Облигационната обвързаност между
страните по сключено на
11.05.2018г. допълнително споразумение уговаря
договорът за наем да е за срок от 30 дни, начиная от 14.05.2018г., на която дата е била
предадена наетата от наемателя техника
и изтича на 13.06.2018г., на която последна дата тази техника е следвало
да бъде върната. Наетата вишка обаче е била върната не на 13.06.2018г., а едва
на 15.06.2018г.,поради което и отчитайки в съвкупност писмените и гласни
доказателства по делото съдът
намира за доказано продължаване на
наемното правоотношение с два
допълнителни дни- на 14 и на 15 юни , 2018г. За тези два дни се дължи заплащане на наемна цена
предвид наличие на безспорни данни за продължаване на договорното
правоотношение и след изтичане на срока на наемния договор.Съдът отчита
обстоятелството, че от писмената кореспонденция на страните, изтъкната като
довод и
в писмения отговор на ответника в
отговора му пред БРС, ответникът
„Спартак“ АД се е съгласило да заплати
сумата от 216 лева / с ДДС/
,представляващо наем на техниката за 15.06.2018г. и 2 броя транспорт на вишката
;от представено от ответника „Спартак“ ООД писмо /л.36 от делото на БРС/,
съставено на 03.07.2018г. и адресирано до наемателя „Стройрент“ ЕООД, се установява,че ответникът е знаел цената
на дневната наемна сума за наетата
техника и цената на транспорта на същата в една посока / всички суми без ДДС/ ,
поради което и на основание чл. 162 ГПК съдът
намира за основателен иска за общо 360
лева,дължим за наем за два дни и
два броя транспорт на техниката. По
тези съображения съдът намира за изцяло неоснователни доводите на „Спартак“
ООД, изтъкнати в насрещната въззивна
жалба и касаещи твърдения за неправилно
завеждане на иска от ответника, който следвало да претендира не заплащане на наемна цена,а обезщетение за
неизползване на оборудването от
собственика му.
Безспорно е по делото и
обстоятелството, че като депозит за наетата техника ответникът „Спартак“ ООД е
внесло по сметка на „Стройрент“ ООД депозит в размер на 300 лева, за което с
цитираното по-горе писмо /л.36 от делото на БРС/, „Спартак“ АД е направило
изявление за прихващане, което възражение,
при условията на евентуалност, се
поддържа пред съда. Съдът намира за основателно материално-правното
възражение на ответника за прихващане, отправено с отговора на исковата молба,който
е връчен, респ.- достигнал до знанието на ищеца по делото. След прекратяване на
договорните отношения между страните
относно наетата техника, връщане и приемане на същата от наемателя, депозитът следва да се
счита за изискуем за плащане обратно на ответника,поради което предявеното от
ответника възражение за прихващане
следва да се уважи.След извършване на прихващането между сумата от 360
лева,която ответникът дължи на ищеца, със сумата от 300 лева по платения
депозит, която ищецът дължи на ответника,установителният иск е основателен и
следва да се уважи до сумата от 60 лева, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението до изплащането, като в останалата си част искът се отхвърля като
погасен чрез прихващане.
Относно искът от 120 лева,
представляващи претендирани от ищеца разходи за извършено допълнително
почистване на оборудването, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От показанията на разпитаните по
делото свидетели, преценени поотделно и в съвкупност с писмените доказателства
по делото безспорно се установява, че наетата
техника е била върната от ответника на
ищеца непочистена.Видно от показанията на свидетеля М., които съдът цени като
непосредствени и обективни, наемателят „Стройремонт“ ООД извършил почистване на
вишката,за което съставил протокол за ремонт от 29.06.2018г., в който е отбелязано, че почистването е траело 5 часа, по 20 часа на
час или общо 100 лева без ДДС.
Според чл.14 от Договор за наем на строително оборудване от 20.09.2017г., ако при връщане на оборудването
същото не е почистено, наемодателят определя за плащане от наемателя сума за
почистване на оборудването по ценоразпис на наемодателя. От формулировката на
цитирания текст става ясно, че
наемодателя разполага с правото да определи цената за почистване, поради
което и с оглед показанията на свидетеля М., сочещи на продължило пет
часа, почти цял ден почистване на
вишката съдът намира, че сумата от 120 лева/ с ДДС/ се дължи от ответника.
От въззивника-ищец „Стройремонт“ ООД се
обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска му за установяване дължимост на сумата от 276.48 лева,претендирана от ответника
„Спартак“ АД като договорна неустойка за забава
за периода от 23.06.2018г. до 12.07.2019година.
Видно от
чл.19, ал.4 от Договор за наем на строително
оборудване от 20.09.2017г. , при забава в плащането на наемната цена, наемателят дължи неустойка в
размер на 0.2% върху стойността на дължимата неплатена сума за всеки просрочен
ден до окончателното плащане на задълженията, но размерът на неустойката не
може да надхвърля 150% от стойността на неплатената сума.При така уговорената неустойка
от 0.2% на ден би се дължала такава от
6% на месец или 72% на година.
Неустойката притежава
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и когато тя е определена по
начин, който не цели проявление на тези й функции, а сочи на уговарянето й в
отклонение от принципа на справедливостта и недопускане на неоснователното
обогатяване, то тогава тя би била в противоречие с добрите нрави и обществения
интерес, с които свободата на договаряне следва да бъде съобразена. Преценката
за нищожност на клаузата за неустойка се извършва към момента на сключване на
договора и за всеки отделен случай. От значение при преценката е характерът на
задължението, неговият размер, очакваните от неизпълнението му вреди, видът на
неустойката, размерът й според начина на формирането му като твърда сума или в
процент и други, съобразно конкретните обстоятелства.
В случая, тъй като отдадената под наем строителна техника е била предадена непочистена от наемодателя на
наемателя,държането на същата от
наемателя е продължило два дни след
изтичане на наемния договор.От
кореспонденцията между страните става ясно, че наемателят е бил съгласен и е заявил
искане пред наемодателя: за
прихващане на наема за един ден и 2 броя транспорт, т.е. общо на сумата от 216
лева , с платения депозит от 300 лева.Безспорно, при такова признание от
страна на наемателя и извънсъдебно
извършване на такава компенсация на задълженията между всяка от страните,остатъкът от
главницата би бил в минимален и
незначителен размер,което обстоятелство, отчетено с претендираната по делото
неустойка в размера от 278,48 лева и
съблюдавайки разясненията, дадени с ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 1/2009 Г. ГР.СОФИЯ, 15 юни 2010 г. , постановено по т.д.№ 1/2009г. на
на ОСТК на ВКС води до извода, че същата
неустоечната клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави,поради
което претенцията следва да се отхвърли.
По изложените съображения въззивната и насрещната въззивна жалба са
неоснователни; обжалваното първоинстанционно решение като правен резултат е
правилно, с оглед на което същото следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция съдът намира, че
извършените от всяка от страните съдебно-деловодни разноски следва да
останат в тяхна тежест по начина, по който са извършени,съобразявайки, че
жалбите на всяка страните срещу съответната
отхвърлителна част от решението на БРС , е неоснователна.
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260113/25.08.2020г., постановено по гр.д.№ 10762/2019г. по описа
на РС-Бургас.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.