№ 185
гр. Враца, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500143 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл. 129, ал. 3 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба, подадена от О. М. Р., с адрес с. *** срещу
разпореждане № 290 от 18.03.2022 г., постановено по гр.д. № 105/2022 г. по описа на
Районен съд – Оряхово, с което е върната исковата молба на жалбоподателя с вх. №
506/25.02.2022 г. по описа на Районен съд – Оряхово, по която е образувано гр. д. №
105/2022 г. по описа на същия съд, срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, в частта, с която се
претендира законна лихва върху всяка вноска по ИД № 381/2006 г. по описа на ЧСИ М. Н.,
внесена за периода 01.12.2010 г. – 02.03.2017 г. до подаване на исковата молба в съда,
сборът от които формира сумата от общо 2138,98 лева, поради неотстраняване в срок на
нередовностите по отношение на това искане, и производството по делото в тази част е
прекратено.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и спира
развитието на производството. Посочва се, че съдията-докладчик не желае да приеме
описаните в първоначална подадената искова молба и допълнения към нея фактология и
направените изложения, поради което делото е прекратено. Твърди се, че делото е с голяма
сложност. Релевира се, че е направено изрично искане за назначаване на вещо лице с
необходимата квалификация, което да изчисли дължимата лихва за всеки месец, тъй като
жалбоподателят не притежавал нужните умения да направи това сам. Заявява се, че пред
районният съд е представена счетоводна справка, в която били описани всички внесени
суми по сметка на взискателя, които суми подлежали на връщане, защото принудителното
изпълнение било в разрез с нормативната уредба. Навежда се довод, че фактологията е
1
изяснена с изложеното в исковата молба, допълненията към нея и приложената счетоводна
справка, като изрично било посочено, че търсената сума за възстановяване е в размер на
2138,98 лева, която сума била внасяна за периода от 01.12.2010 г. до 02.03.2017 г. Посочва се
в жалбата, че претендираната сума е в размер на 2138,98 лева, периода на неправомерно
събраните вноски е от 30.06.2011 г. до 02.03.2017 г. Заявява се, че за вноските, извършени
преди това – преди 30.06.2011 г. в полза на „Уникредит БулБанк“ АД жалбоподателят няма
информация и не може да събере такава, поради което няма претенции за периода на
направените вноски преди тази дата. Иска се районният съд да задължи ЧСИ М. Н. да
изготви справка за събраните и преведени суми по кредита за периода 03.11.2008 г. до
30.06.2011 г., която да представи пред съда, тъй като изготвянето на такава справка било
отказано на жалбоподателя. Твърди се, че по този начин ще се придобие представа има ли
извършени преводи на парични средства по сметката на ЧСИ М. Н. за периода от 03.11.2008
г. до 30.06.2011 г. Относно претендираната лихва върху неправомерно извършените
плащания, се твърди, че периода е посочен в изчислената лихва, а именно от датата на
направеното плащане до 30.04.2022 г., въпреки че същата трябвало да бъде изчислена при
окончателното й плащане. Посочено е, че законната лихва е в размер на 773,92 лева.
Относно искането за недължимост на сумата от 3182,04 лева жалбоподателят посочва, че не
приема постановеното от Районен съд – Оряхово решение по гр.д. № 445/2020 г., защото
към онзи момент е искал последното задължение да бъде погасено с изтичането на 5-
годишен давностен срок, а в момента се позовавал на материалното право по издаден и
изтекъл изпълнителен лист, който не е бил разглеждан в предходното производство и който
разкривал нови, неизвестни за жалбоподателя факти, които обуславяли начало на ново
исково производство. Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да се
върне на районният съд за продължаване на съдопроизводствените действие, а именно в
начален стадии - размяна на книжа. Към частната жалба се прилага лист с изчислена лихва,
който е наименуван „внесена сума-законна лихва“ и който съдържа посочване на суми и
период, а накрая в общ размер е посочена общо законна лихва от 733,92 лева за периода от
30.06.2011 г. до 01.04.2022 г.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната
жалба, и доказателствата по дело, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдебното производство пред Районен съд – Оряхово е образувано по искова молба
на О. М. Р. срещу „Макроадванс“ АД със следните искания:
- дружеството-ответник да бъде осъдено да заплати на ищеца неправомерно
внесените от него до момента суми в размер на 2138,98 лева, представляващи извършени
вноски - плащания по принудително изпълнение по ИД № 381/2006 г. по описа на ЧСИ М.
Н., които вноски са извършени през различен период от време, а именно от 01.06.2006 г. до
02.03.2017 г., представляващи вноски по отпуснат потребителски кредит и същите
неправомерно събрани по принудителен начин в полза на ответника, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане;
2
- да се признае остатъка от общото задължение по кредита в размер на 3182,04 лева за
недължимо поради настъпване на „перемпция“ по ИД № 381/2006 г. на ЧСИ М. Н. и
неизвършвани процесуални действия в продължение на пет години, с което се преклудира
материалното право на така издадения изпълнителен лист за предприемане на принудително
изпълнение и за образуване на ново изпълнително производство.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е уточнил, че на 05.04.2005 г.
сключил договор за потребителски кредит с поръчителство № 148/05.04.2005 г., по силата на
който получил от кредитора „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД /с правоприемник „Уникредит
БулБанк“ АД/ в заем сумата от 7000,00 лева, с краен срок на погасяване 25.03.2010 г.,
месечна вноска от 154,00 лева и лихвен процент в размер на 11,6%. Кредитът бил обезпечен
с поръчителство от три лица. Задължението било обявено за предсрочно изискуемо поради
закъснения на плащанията на месечните вноски. Издаден бил изпълнителен лист по гр.д. №
187/2006 г. по описа на Районен съд – Оряхово за предсрочно изискуемото задължение, въз
основа на който изпълнителен лист било образувано ИД № 85/14.04.2006 г. по описа на ДСИ
Оряхово. Образуваното изпълнително дело било прекратено и изпратено на ЧСИ М. Н. гр.
Враца, където получило номер – ИД № 381/2006 г. Между страните по заемното
правоотношение било сключено допълнително споразумение № 1/30.03.2007 г. към
договора за потребителски кредит, с което бил определен нов погасителен план и изменен
крайния срок на погасяване до 25.03.2011 г. С договор от 15.11.2010 г. всички вземания на
„Уникредит БулБанк“ АД били цедирани на нов кредитор - "Макроадванс" АД, за което
длъжникът бил уведомен. За периода от м. декември 2010 г. до 31.12.2018 г. ищецът
извършвал плащания по кредита по сметка на цесионера „Макроадванс“ АД или на ЧСИ.
Плащания били извършвани и до 01.12.2010 г., но по сметка на баката. Ищецът заявява, че
през 2020 г. предявил пред Районен съд – Оряхово отрицателен установителен иск срещу
„Макроадванс“ АД, по който иск било образувано гр. д. № 445/2020 г. по описа на същия
съд, бил разгледан и отхвърлен от този съд с мотива, че вземането не е погасено по давност.
Решението било обжалвано пред Окръжен съд – Враца, по повод на което било образувано
в.гр.д. № 406/2021 г. През месец април 2019 г. ЧСИ М. Н. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК прекратил образуваното пред него изпълнително дело, по което ищецът бил длъжник.
След прекратяване на това изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист било
образувано ново изпълнително дело при ЧСИ М. Н. с № 783/2021 г. със същите страни, за
което длъжникът бил уведомен на 04.02.2022 г. На 07.02.2022 г. ищецът подал до
взискателя чрез съдебния изпълнител молба, с която поискал прекратяване на ИД №
783/2021 г. поради наличието на перемпция по ИД № 381/2006 г. и изтичане на
материалното право на изпълнителния лист, издаден през 2006 г. Молбата не била уважена.
Ищецът е посочил, че в решението на Окръжен съд – Враца по в.гр.д. № 406/2021 г. била
описана подробно хронологията на събитията от 2006 г. насам и било прието, че била
настъпила перемпция по ИД № 381/2006 г. и извършените след нея действия били
невалидни. Поради това ищецът е посочил, че всички извършени от него или солидарните
длъжници принудителни плащания след 03.11.2008 г. в резултат на незаконосъобразното
изпълнение трябвало да му бъдат възстановени. Посочено е, че действията на ЧСИ били
3
незаконосъобразни, за което бил сезиран окръжният съд. Наведени са доводи, че трябвало да
бъде решен от окръжните съдии въпроса, за който били и сезирани, дали е възможно да бъде
удължено материалното право и въз основа на изпълнителния лист от 2006 г. да се образува
ново изпълнително дело, след като имало настъпила перемпция по старото изпълнително
дело. Ищецът е изложил твърдения, че за целия период от време, а именно от 01.12.2010 г.
до момента, видно от счетоводната справка, издадена от „Макроадванс“ АД, бил внесъл
сумата от 2138,98 лева, която сума моли да му бъде възстановена, ведно с начислената лихва
върху нея. Направени е доказтелствено искане: да бъде назначено вещо лице, което да
изчисли законната лихва на всяка една от внесените суми от момента на внасянето им
съгласно приложената справка до окончателното изплащане. Поискано е освобождаване от
държавна такса.
Към исковата молба са приложени уведомление за цесия; молба от ищеца за
прекратяване на образуваното ново изпълнително дело; становище на взискателя по тази
молба; счетоводна справка от „Макроадванс“ АД за постъпилите плащания по вземането от
15.11.2010 г. до 15.02.2021 г.; счетоводна справка за размера на дълга; решение №
134/16.12.2021 г. по в.гр.д. № 406/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца; допълнително
споразумение № 1/30.03.2007 г.
При извършване на проверката по чл. 129 ГПК районният съд е констатирал, че
исковата молба не отговаря на изискванията за редовност. Изложил е, че нередовността се
състои в необходимостта ищецът да уточни релеванти за спора обстоятелства, а именно:
- да конкретизира по отношение на претендираната сума от 2138,98 лева, периода на
неправомерно събрани вноски по принудителен ред по ИД № 381/2006 г. по описа на ЧСИ
М. Н. в полза на „Макроадванс“ АД, тъй като в исковата молба веднъж е посочен период от
03.11.2008 г. до момента, втори път – от 01.12.2010 г. до момента и трети път – от 01.06.2006
г. до 02.03.2017 г.;
- да посочи от кой момент /дата/ се претендира закона лихва върху сумата от
2138,98 лева – до окончателното й изплащане. Ако се претендира законна лихва до подаване
на исковата молба в съда – да се посочи конкретен размер и период на начисляване;
- да конкретизира относно иска за недължимост на сумата от 3182,04 лева периода, в
който се твърди неизвършване на действия за принудително събиране на сумата, който е
посочен с обща продължителност 5 години, имайки предвид, че в Районен съд – Оряхово е
разрешен спор с влязло в сила съдебно решение по идентично искане на ищеца за същата
сума.
След направените констатации, решаващият състав е дал указания на ищеца в
посочения смисъл, предоставил му е възможност да ги изпълни в едноседмичен срок и е
разяснил последиците от неизпълнението им в срок. За разпореждането на съда ищецът е
уведомен на 08.03.2022 г. С молба вх. № 667/14.03.2022 г. ищецът отново е посочил, че на
05.04.2005 г. сключил договор за потребителски кредит с поръчителство № 148/05.04.2005
г., по силата на който получил от кредитора „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД /с правоприемник
4
„Уникредит БулБанк“ АД/ в заем сумата от 7000,00 лева, с краен срок на погасяване
25.03.2010 г. Задължението било обявено за предсрочно изискуемо поради закъснения на
плащанията на месечните вноски. По искане на банката-кредитор бил издаден изпълнителен
лист за сумата от 6483,43 лева. След това между страните било сключено допълнително
споразумение № 1/30.03.2007 г. към договора за потребителски кредит, с което бил
определен нов погасителен план и изменен крайния срок на погасяване до 25.03.2011 г. ,
което обаче не било спазено. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
ИД № 85/14.04.2006 г. по описа на ДСИ Оряхово. Образуваното изпълнително дело било
прекратено и изпратено на ЧСИ М. Н. гр. Враца, където получило номер – ИД № 381/2006 г.
С договор от 15.11.2010 г. всички вземания на „Уникредит БулБанк“ АД били цедирани на
нов кредитор - "Макроадванс" АД, за което длъжникът бил уведомен. Посочено е, че
сумите, събирани от ЧСИ М. Н. за периода 01.04.2006 г. до 01.12.2010 г. са постъпвали към
взискателя легитимиран за периода „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД - „Уникредит БулБанк“
АД. Сумите, събирани от ЧСИ М. Н. за периода 01.12.2010 г. до 02.03.2017 г. постъпвали
към взискателя, легитимиран за периода - "Макроадванс" АД, като в тези суми са разделяни
и суми за образуване на ИД, такси и други подобни. Заявено е, че по тази причина ищецът е
посочил различни дати, тъй като сумите, превеждани от ЧСИ М. Н. за периода 01.04.2006 г.
до 01.12.2010 г. към взискателя легитимиран за периода „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД -
„Уникредит БулБанк“ АД, не му били известни. На стр. 2 от молбата си ищецът е заявил, че
търсената от него сума е в размер на 2138,98 лева, която сума била внасяна в полза на
взискателя "Макроадванс" АД за периода 01.12.2010 г. до 02.03.2017 г. По отношение на
указанието за конкретизация на периода на дължимата лихва и нейният размер ищецът е
посочил на същата страница от молбата си в т. 2, че цитираните от него суми били описани
помесечно в приложената счетоводна справка, издадена от ответника. Посочил е, че всяко
плащане било извършено в различен период от време, така че е поискал съдът да назначи
вещо лице, което да се ръководи от тази справка и да изчисли законната лихва върху всяка
една сума, като накрая обобщи цялата сформирана сума по перо „законна лихва“. В точка 2
от молбата, на стр. 2 от нея, във връзка с указанията за посочване на периода, в който се
твърди неизвършване на действия за принудително събиране на сумата, ищецът е завил, че
недължимата сума от 3182,04 лева, вземайки предвид преклудираната възможност, която
погасява материалното право на взискателя с изтичане на 5-годишна давност, настъпва на
03.11.2011 г. В заключение, ищецът е поискал районният съд да не чете за релевантно към
настоящия иск разрешеният спор и влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 445/2020 г.,
тъй като в последният иск е поискал признаване на недължима сума от 3182,04 лева,
позовавайки се на изтекла погасителна давност. Изложил е, че за ответника не е погасено
процесуалното право да си търси сумата, както и да не признае същата за недължима.
Изложил е, че при наличие на подробно тълкувателно и мотивирано решение на Окръжен
съд – Враца, счита, че материалното право на ответника по задължението е погасено поради
настъпила перемпция и неизвършени релеванти фактически действия в 5-годишен срок.
Поради това, ищецът е заявил, че се позовава на прокламираните в това решение
обстоятелства. Накрая е поискал процесуалните действия по делото да продължат.
5
С разпореждането, чиято отмяна се иска в настоящото производство, решаващият
състав е върнал исковата молба на ищеца само в частта, с която се претендира законна лихва
върху всяка вноска по ИД № 381/2006 г. по описа на ЧСИ М. Н., внесена за периода
01.12.2010 г. – 02.03.2017 г. до подаване на исковата молба в съда, сборът от които формира
сумата от общо 2138,98 лева, поради неотстраняване в срок на нередовностите по
отношение на това искане, и е прекратил производството по делото в тази част. За да
постанови този резултат, съдът е изложил мотиви, че на ищеца са били дадени указания в
описания по-горе смисъл. Констатирал е, че по повод на тях е постъпила молба от ищеца.
Счел е обаче, че с тази молба посочените нередовности не са отстранени в цялост, тъй като
ищецът е заявил, че претендира законна лихва до подаване на исковата молба в съда – върху
всяка една вноска, формираща сумата от 2138,98 лева, която стойност на лихвата съдът чрез
вещо лице да установи и изчисли по приложената към исковата молба справка. В
продължение на мотивите е изложено, че на ищеца са дадени изрични указания, ако се
претендира законна лихва до подаване на исковата молба, да се посочи конкретен размер и
период на начисляване, което не е задължение на съда. Посочено е, че ищецът е този, който
определя обема на търсената защита в производството. При това положение съдът е приел,
че сумата от 2138,98 лева, представляваща неправомерно събрани вноски по
принудителното изпълнение по ИД № 381/2006 г. по описа на ЧСИ М. Н. в полза на
„Макроадванс“ се претендира за периода от 01.12.2010 г. до 02.03.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. При тези мотиви решаващият състав е постановил атакуваното
пред въззивния съд разпореждане.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните изводи:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в
рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по
смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение
правилно, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, когато исковата молба не отговаря на
изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в
едноседмичен срок допуснатите нередовности. Дадените указания трябва да са точни, ясни
и конкретни. Ищецът следва да бъде уведомен и за последиците при неизпълнение на
дадените указания. Когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба,
заедно с приложенията, се връща - чл. 129, ал. 3 ГПК. Преценката на законосъобразността
на процесуалното действие на съда по връщане на нередовна молба е във функционална
връзка и обусловеност от преценка на законосъобразността на предхождащите акта за
връщане процесуални действия.
Изложените принципни разбирания, отнесени към настоящия случай, дават
6
основание на настоящия съдебен състав да приеме, че действително ищецът не е отстранил в
срок дадените му казания. След внимателен и прецизен прочит на исковата молба и
приложенията към нея, и въззивният съд констатира, че исковата молба е нередовна. Затова
правилно исковата молба е била оставена без движение от районния съд. По тази причина на
ищеца са били дадени ясни и конкретни указания, част от които да конкретизира от кой
момент /дата/ се претендира закона лихва върху сумата от 2138,98 лева – до
окончателното й изплащане. Ако се претендира законна лихва до подаване на исковата
молба в съда – да се посочи конкретен размер и период на начисляване. Редом с дадените
указания, е предоставена възможност за тяхното изпълнение и са разяснени последиците от
неизпълнението им в срок. Постъпилата по повод на тези указания молба не допринася за
изясняване на даденото конкретно указание за изрично посочване на периода и размера на
търсената лихва. Действително, ищецът е направил опит да уточни това обстоятелство,
заявявайки, че претендира законна лихва до подаване на исковата молба в съда – върху
всяка една вноска, формираща сумата от 2138,98 лева, която стойност на лихвата съдът чрез
вещо лице да установи и изчисли по приложената към исковата молба справка. Подобно
уточнение не може да бъде възприето, защото както с оглед даденото указание, така и с
оглед спазване разпоредбите на закона /ГПК/, производството се движи с предмет и обхват,
изрично посочен от ищеца в сезиращите съда документи.
Направеното уточнение не може да бъде възприето като изпълняващо указанията на
съда и защото след прегледа на приложената по делото справка се констатира, че
плащанията в нея датират от 2011 г., а ищецът сам е заявил, че претендира сумата от 2138,98
лева, представляваща неправомерно събрани вноски по принудителното изпълнение по ИД
№ 381/2006 г. по описа на ЧСИ М. Н. в полза на „Макроадванс“ за периода от 01.12.2010 г.
до 02.03.2017 г. Казано с други думи, от приложената справка не може да се изведе размера
и датата на направените вноски през 2010 г., респ. да се назначи вещо лице, което да
определи дължимата лихва върху всяка от вноските, формиращи общата сума, претендирата
за периода 01.12.2010 г. до 02.03.2017 г.
В допълнение на гореизложеното, в принципен план допускането на такава
експертиза е допустимо, стига обаче ищецът самостоятелно и изрично да е посочил в
сезиращите съда документи обстоятелствата, на които се позовава, в случая чрез посочване
на конкретен период „от-до“ на дължимост на лихвата за всяка отделна месечна вноска,
формираща общо претендираната сума от 2138,98 лева. Подобно изискване е обусловено от
господстващия в гражданския процес принцип на диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/, чийто
смисъл се изразява в обстоятелството, че съдебните производства започват по молба на
заинтересованото лице, което само определя предмета на делото и обема на дължимата
защита и съдействие.
В заключение, достигайки до същите изводи, районният съд е постановил съдебен
акт, който следва да бъде потвърден като правилен и обоснован.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 278 ГПК Окръжен съд – Враца,
в настоящия съдебен състав,
7
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 290 от 18.03.2022 г., постановено по гр.д. №
105/2022 г. по описа на Районен съд – Оряхово.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
връчването му на страната при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК по арг. от чл. 275, ал.
3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8