Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 233 / 22,02,2019 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на дванадесети декември 2018 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при
участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 2402/2018 г. и прие
следното:
Производство по реда
на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна
жалба вх. № 54913/14,09,2018 г. от В.Г.К. ***, ЕГН **********; Т.Г.К. ***, ЕГН **********; и С.Д.С. ***, ЕГН **********; против решение
№ 2984/26,07,2018 г., постановено по гр. д. № 4109/2017 г. на РС Пловдив, ХVII гр. състав. Жалбоподателите считат обжалваното
решение за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, необоснованост
и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че РС не е обсъдил
възраженията на жалбоподателите (ищци) срещу законосъобразността на Заповед №
РД-47-10/28,05,2004 г. на Зам. Министъра на земеделието за преработка на плана
за земеразделяне; както и че не е обсъдено предявено от тях придобивно
основание давност. Оспорват се фактическите и правните изводи на РС. От въззивния
съд се иска да отмени обжалваното решение и вместо това да уважи предявените
искове за установяване правото на собственост на ищците върху процесния имот.
Ответникът по
въззивната жалба „ЛАЙПЦИГ 91“ АД – гр. Пловдив, ЕИК *********; изразява
становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното
решение.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено следното:
Производството е
образувано по субективно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.54, ал.2 ЗКИР. Предявени от В.Г.К. ***, ЕГН **********; Т.Г.К.
***, ЕГН **********; и С.Д.С. ***, ЕГН **********;
против „ЛАЙПЦИГ 91“ АД – гр. Пловдив, ЕИК *********.
Ищците твърдят, че са
собственици на недвижим имот, представляващ: НИВА с площ от 4,896 дка, IV
категория, находяща се в землището на с. К., м. „девети километър“,
представляваща поземлен имот № 030004 по плана за земеразделяне, при граници:
ПИ № 030005 – нова на наследници на А. Н. Т.;
ПИ № 000230 – път I клас Държавна
пътна мрежа ПИ; № 030002 – изоставена нива на кметство на село К.; ПИ № 00427 –
широколистна гора на кметство с. К.. Като придобивно основание на правата си ищците
сочат наследство от Н. А. Т. (поч. 1980 г.) и реституция по реда на ЗСПЗЗ, извършена
с Решение № А08В/27,10,1994 г. на ОСЗ (тогава ПК) „Марица“. Твърди се още, че в
Кадастралната карта и кадастралните регистри на село К. описаната нива не е заснета
като самостоятелен имот с отделен идентификатор, а е включена в границите на
имот на ответника – ПИ с идентификатор № 38950.30.4, целият с площ от 15,757
дка, поради което за ищците е налице правен интерес от установяване на правата
им.
Въз основа на
изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на описания
по-горе недвижим имот.
Ответникът оспорва
исковете. Твърди, че решението, на което ищците основават правата си, е
обезсилено по право поради извършено след постановяването му изменение на плана
за земеразделяне по реда на чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ. Наред с това твърдят, че са
налице пречки за реституция на имота в полза на ищците, тъй като процесният
имот е включен (като част Крайпътен туристически комплекс „Девети километър“,
предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие ТК
„Балкантурист“ – праводател на ответника) в капитала на дружеството при
преобразуването му и е придобит по реда на ЗППДОП. При условията на
евентуалност предявяват възражение за придобиване на имота по давност. При
условията на евентуалност възразяват, че решението за реституция на имота в
полза на ищците е постановено при липса на предпоставки за това, тъй като
възстановеният с него имот е застроен и включен в активите на търговско
предприятие.
С обжалваното решение
съдът е приел исковете за неоснователни и ги е отхвърлил.
Съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, както и по неговата допустимост – в обжалваната му
част. По отношение правилността, обхватът на въззивната проверка се определя от
предявените във въззивната жалба оплаквания. В изпълнение на това и съобразно
разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
следва служебно да извърши проверка относно валидността и допустимостта на
обжалваното решение, както и относно евентуално нарушение на императивна правна
норма.
Относно валидността и
допустимостта:
При извършената
служебна проверка не се констатира наличие на пороци, обуславящи извод за
нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт.
Относно
законосъобразността:
Ищците сочат като
придобивно основание за правата си наследство и реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Видно от представеното удостоверение за наследници (л. 4-5 по делото на РС),
ищците са наследници на Н. А. Т. (поч. 1980 г.).
На същите е
възстановено (с приложеното на л. 6-7 по делото на РС Решение № А08В/27,10,1994
г. на ОСЗ (тогава ПК) „Марица“) правото на собственост върху процесния имот - НИВА
с площ от 4,896 дка, IV категория, находяща се в землището на с. К., м. „девети
километър“, представляваща поземлен имот № 030004 по плана за земеразделяне,
при граници: ПИ № 030005 – нова на наследници на А. Н. Т.; ПИ № 000230 – път I клас Държавна пътна мрежа ПИ; № 030002 –
изоставена нива на кметство на село К.; ПИ № 00427 – широколистна гора на кметство
с. К.. Решението е постановено въз основа на влезлия в сила план за
земеразделяне и възстановяването на собствеността е извършено по реда на чл. 14
ал. 2 от ЗСПЗЗ в нови реални граници, определени с плана за земеразделяне. След
влизане в сила на същото ищците са придобили собствеността върху спорния имот
на посоченото от тях основание.
Впоследствие обаче планът
за земеразделяне е преработен след констатация (вж. Констативен протокол от
19,03,2004 г. – л. 120) за това, че проектираните частни имоти в масив 30 (сред
които и № 4 - процесният) попадат върху територията на съществуващия
Туристически комплекс Девети километър. За спорния имот (парцел № 4) се констатира,
че е разположен върху изградено канализационно съоръжение и подземен
водопровод. С Протокол на ОДЗГ Пловдив от 23,03,2004 г. (л.122-125) се приема,
че процесния имот 4 попада изцяло в контура на туристическия комплекс и се предвижда
обезщетяване на собствениците му по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ. С оглед изложените
констатации, със Заповед № РД 47-10/28,05,2004 г. на Зам. Министъра на земеделието и горите (л. 126) е постановено да се
преработи частично влязлата в сила карта на възстановената собственост за землището
на с. К. в масив 30, на основание чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ. Заповедта е публикувана в неофициалния раздел на
ДВ бр. 55/25,06,2004 г. Според разпоредбата на чл. 34в от ЗСПЗЗ, в тези случаи от момента
на обнародването в "Държавен
вестник" на заповедта за преработка на плана по чл. 17, ал. 8, се смятат
за обезсилени
по право всички издадени решения на общинската служба по земеделие и издадените въз
основа на тях констативни нотариални актове за засегнатите от преработката имоти. Според
чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ, засегнатите
лица при отстраняване на явната фактическа грешка се обезщетяват по реда на чл.
10б, ал. 1.
Следователно на
основание посочената разпоредба на чл. 34в от ЗСПЗЗ, решението, на което ищците
основават правата си, следва да се смята обезсилено по право, считано от
25,06,2004 г. – обнародване заповедта за преработка на плана.
Предявените с въззивната жалба възражения относно
законосъобразността на Заповедта за преработка на плана, са недопустими – не
само защото се повдигат едва във въззивното производство, но и защото по отношение
на жалбоподателите Заповедта е влязла в сила и въпросът относно нейната законосъобразност
е преклудиран. Собствениците на засегнатите имоти са страни - заинтересовани
лица в административното производство по издаване на Заповедта за преработка на
плана. Като такива, те разполагат пряко с право на жалба срещу административния
акт, засягащ правата им. Това си право ищците не са упражнили надлежно,
доколкото с влязло в сила определение от 31,05,2006 г., постановено по адм.
дело 3302/2006 г. на ВАС (вж. л. 138-143 по делото на РС), жалбата им срещу
заповедта е оставена без разглеждане като просрочена. При това положение по отношение на тях заповедта е влязла сила и
са преклудирани възраженията им срещу нейната незаконосъобразност. Те не
разполагат с правото да оспорват акта по реда на косвения контрол за законосъобразност,
който е на разположение на третите за административното производство лица.
Изложеното обосновава извода, че понастоящем
решението за възстановяване, на което ищците основават правата си, е обезсилено
по право, поради което те не се легитимират като собственици на спорния имот на
заявеното от тях придобивно основание.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба
за това, че РС не се е произнесъл по предявено от ищците при условията на
евентуалност придобивно основание давностно владение. Такива претенции в хода
на първоинстанционното производство ищците не са предявявали. В първото съдебно
заседание пред РС са поискали гласни доказателства във връзка с твърденията, че
са обработвали и владели имота след възстановяването му – като насрещно
доказване по предявеното от ответника възражение за придобиване по давност. Не
се констатира обаче ищците да са предявили по надлежния ред и в предвидения за
това преклузивен срок давностното владение като евентуално придобивно
основание.
Затова предявените искове за установяване правото
им на собственост следва да се отхвърлят като неоснователни. Като е достигнал
до същия краен извод, макар и по други съображения, РС е постановил
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
На въззиваемото дружество следва да се присъдят
разноските за въззивното производство, които се констатираха в размер на 1560
лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2984/26,07,2018 г., постановено по гр. д.
№ 4109/2017 г. на РС Пловдив, ХVII гр. състав.
ОСЪЖДА В.Г.К. ***, ЕГН **********; Т.Г.К. ***, ЕГН **********; и С.Д.С. ***, ЕГН **********; да заплатят на „ЛАЙПЦИГ 91“ АД – гр.
Пловдив, ЕИК *********; сумата от 1560
лв. (хиляда петстотин и шестдесет лева), представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: