ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 628
гр. Перник , 28.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500405 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по две части жалби от адв. В.Н., като процесуален представител на
„Теленор България“ ЕАД, както следва:
Частна жалба с рег. № 263330 при ПРС от 09.10.2020 г., подадена от адв. В.Н.,
като процесуален представител на „Теленор България“ ЕАД, против определение №
260233 от 21.09.2020 г., по гр.д. № 4574 по описа за 2019 г. на Районен съд - Перник,
постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е изменено решение № 957 от
20.07.2020 г., постановено по гр.д. № 04574/2019 г. по описа на ПРС, в частта за
разноските, като е осъден Р. Б. Б. да заплати на „Теленор България“ ЕАД още 200.00
лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство и
още 100.00 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство и
Частна жалба вх. № 270441 от 05.05.2021 г. от адв. В.Н., като процесуален
представител на „Теленор България“ ЕАД срещу определение № 261377 от 14.04.2021
г. по гр.д. № 4574/2019 г. на ПРС, с което е допълнено определение № 260233 от
21.09.2020 г., като е отхвърлена подадената молба по чл.248 от ГПК за изменение на
решение № 957 от 20.07.2020 г. за горницата от 150.00 лева до 360.00 лева за
адвокатско възнаграждение по ч. гр.д. № 2748/2019 г.
В частната жалба срещу определение № 260233 от 21.09.2020 г., по гр.д. № 4574
по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник, се излагат доводи за неправилност на
обжалваното определение, като се твърди, че районният съд e уважил частично
молбата по чл.248 от ГПК и е присъдил на частния жалбоподател разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство в пълния размер от 300.00 лева, а
в заповедното производство, им е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в
1
размер на 150.00 лева, вместо пълния претендиран размер от 360.00 лева с ДДС.
По изложените в частната жалба доводи и аргументи се иска обжалваното
определение да бъде отменено в частта, с която е изменено решение № 957 от
20.07.2020 г. по гр.д. № 4574/2019 г., в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство до 150.00 лева, вместо до пълния размер
от 360.00 лева, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца адвокатско
възнаграждение по ч.гр.д. № 2748/2019 г. в пълния размер от 360.00 лева с ДДС и му се
присъдят и направените разноски в настоящото производство.
Ответника по частната жалба – Р. Б. Б. оспорва същата по съображения в
изложени в писмения отговор, депозиран чрез назначения му особен представител –
адв. М.Х., и моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а определението
потвърдено.
В частна жалба срещу определение № 261377 от 14.04.2021 г. по гр.д. №
4574/2019 г. на ПРС е заявено становище, че се поддържа подадената въззивна жалба,
като са изложени доводи и аргументи за неправилност на определение в обжалваната
част. Поддържа неправилност на оспореното определение, като счита, че неправилно е
присъдено адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 300.00
лева, но е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч.гр.д.
№ 2748/2019 г. в размер на 150.00 лева, вместо пълния размер от 360.00 лева с ДДС.
Твърди, че мотивите на районния съд са взаимоизключващи се, тъй като съдът е приел,
че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено към момента на сключване
на договора за правна помощ, което възлиза в минимален размер на 360.00 лева с вкл.
ДДС съгласно чл.7, ал.7 вр. ал.2 от Наредба № 1/2004 г. По подробно изложените
доводи и аргументи във въззивната частна жалба моли да се отмени определение №
260233 от 21.09.2020 г. и допълващото го определение № 261377/14.04.2021 г., в
частта, с която е изменено решение № 957/20.07.2020 г. по гр.д. № 4574/2019 г. в частта
за разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното производство до 150.00
лева, като се отхвърля за горницата до пълния размер от 360.00 лева и се иска
осъждане на ответника да му заплати адвокатско възнаграждение в пълния
претендиран размер от 360.00 лева с ДДС, като му се присъдят направените разноски
по настоящото дело.
Ответника по частната жалба – Р. Б. Б. оспорва същата по съображения в
изложени в писмения отговор, депозиран чрез назначения му особен представител –
адв. М.Х., и моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а определението
потвърдено.
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, срещу определение,
което подлежи на обжалване и от процесуално легитимирана страна.
С решение № 957 от 20.07.2020 г. по гр.д. № 04574/2019 г. ПРС, районният съд е
признал за установено, че Р. Б. Б. дължи на „Теленор България“ ЕАД следните суми:
сумата в размер на 5.88 лева - стойност на абонаментни такси за отчетен период от
10.11.2016 г. до 09.12.2016 г. по договор за мобилни услуги за номер +***, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 02748/2019 г.
на ПРС; сумата в размер на 56.87 лева – стойност на абонаментни такси за отчетен
период от 10.11.2016 г. до 09.02.2017 г. по договор за мобилни услуги за номер +***,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
2
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 02748/2019 г. на ПРС; сумата в размер на 119.95 лева-стойност на абонаментни
такси за отчетен период от 15.11.2016 г. до 14.02.2017 г. по договор за мобилни услуги
за номер +***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 02748/2019 г. на ПРС; сумата в размер на 323.42 лева – лизингови вноски за
периода от 10.11.2016 г. до 09.04.2017 г. по договор за лизинг от 05.12.2016 г. за
устройство марка „Samsung galaxy J5 2016 Gold“, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 02748/2019 г. на ПРС; сумата в размер на
277.35 лева – лизингови вноски за периода от 15.11.2016 г. до 14.04.2017 г. по договор
за лизинг от 08.08.2015 г. за устройство марка „Apple Iphone 5s 32 GB Space Grey“,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 02748/2019 г. на ПРС. Със същото решение Р. Б. Б. е осъден да заплати на „Теленор
България“ ЕАД сумата от 650.00 лева – направени разноски в исковото производство и
сумата от 75.00 лева – направени разноски в заповедното производство.
С определение № 260233 от 21.09.2020 г. по гр.д. № 04574/2019 г. на ПРС по
молба на „Теленор България“ ЕАД е изменено решение № 957 от 20.07.2020 г. по гр.д.
№ 04574/2019 г. на ПРС в частта за разноските, като Р. Б. Б. е осъден да заплати на
„Теленор България“ ЕАД още 200.00 лева – направени разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство и още 100.00 лева – направени разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство. За да постанови своя съдебен
акт първоинстанционният съд е приел, че минималните адвокатски хонорари следва да
се преценяват към момента на сключване на договора за правна помощ и изпълнението
на задължението по него – заплащането на адвокатското възнаграждение, като този
момент не са били отменени правилата в Наредбата, обнародвана в Държавен вестник,
бр.28 от 28.03.2014 г.- Според същите минималният адвокатски хонорар е 300.00 лева
при интерес до 1000 лева и адвокатът няма право да уговаря по нисък размер от
установения. С оглед на това е направил извод, че дължимия адвокатски хонорар в
исковото производство е 300.00 лева, а този в заповедното производство – 150.00 лева.
С определение № 261377 от 14.04.2021 г. по гр.д. № 04574/2019 г. на ПРС във
връзка с дадени от ПОС указания е допълнено определението от 21.09.2020 г. по гр.д.
№ 04574/2019 г. на ПРС, като е отхвърлена молбата по чл.248 от ГПК подадена на
17.08.2020 г. от „Теленор България“ ЕАД за изменение на решението за разликата от
150.00 лева (сбор от 50.00 лева присъдено с решението и 100.00 лева – присъдени с
определението по чл.248 от ГПК) – адвокатски хонорар за заповедното производство
до претендираните 360.00 лева – адвокатски хонорар за заповедното производство.
Настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията му преди изменението с решение № 5419
на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в
производства по издаване на изпълнителен лист по чл.405, ал.3 и ал.4 ГПК и в
производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по
правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за процесуално представителство, защита и
3
съдействие по дела при интерес до 1000.00 лева е в размер на 300.00 лева.
Видно от приложения по ч.гр.д. № 02748/2019 г. договор за правна защита и
съдействие № *** между „Теленор България“ ЕАД и адв. Н. Ш. е уговорено
възнаграждение в размер на 360.00 лева с вкл. ДДС.
Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се
начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от
възнаграждението. Предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се формира
минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС
адвокати, е приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет на
договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката
безплатно процесуално представителство по чл.38, ал.2 от ЗА, в които размерът на
възнаграждението се определя от съда. В този смисъл в полза на адвоката следва да се
присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело минимален размер по
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
изчислен върху половината от защитения материален интерес, към който следва да се
прибави 20 % ДДС.
В конкретния случай защитения материален интерес е в размер на 783.47 лева.
Половината от тази сума е от 391.73 лева, като при спазване на чл.7, ал.2, т.1 вр. чл.7,
ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за заповедното
производство е в размер на 300.00 лева. Върху същото следва да бъде начислен и
дължимия ДДС в размер на 20 %, като общо дължимото минимално адвокатско
възнаграждение е в размер на 360.00 лева.
По изложените съображения доколкото с обжалваното определение е допълнено
определение от 21.09.2020 г. по гр.д. № 04574/2019 г. на ПРС, и е отхвърлена молбата
по чл.248 от ГПК на „Теленор България“ ЕАД, то определение 261377 от 14.04.2021 г.
следва да бъде отменено и първоинстанционното решение изменено по реда на чл.248
от ГПК, като ответникът Р. Б. Б. се осъди да заплати на ищеца и сумата от 210.00 лева,
представляваща разликата от 150.00 лева (сбор от 50 лева – присъдени с решението и
100 лева – присъдени с определението по чл.248 от ГПК) – адвокатски хонорар в
заповедното производство до претендираните 360.00 лева – адвокатски хонорар в
заповедното производство.
Относно искането за присъждане на разноски в настоящото производство, съдът
намира същото за неоснователно, тъй като производството по чл.248 от ГПК не е
самостоятелно, с него се изменя или допълва вече постановен съдебен акт касателно
разноските и нови такива не се дължат, поради което искането за присъждане на
такива, дори и при частичната основателност на молбата по чл.248 от ГПК, не следва
да се уважава.
Водим от горе изложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 261377 от 14.04.2021 г. по гр. д. .№ 04574/2019 г. на ПРС, с
което е допълнено определение от 21.01.2020 г. по гр.д. № 04574/2019 г. на ПРС, като е
4
отхвърлена молбата по чл.248 от ГПК, подадена на 17.8.2020 г. от „Теленор България“
ЕАД за изменение на решението за разликата от 150 лева (сбор от 50 лева – присъдени
с решението и 100 лева – присъдени с определението по чл.248 от ГПК) – адвокатски
хонорар за заповедното производство до претендираните 360.00 лева – адвокатски
хонорар за заповедното производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 957 от 20.07.2020 г. по гр.д. № 04574/2019 г. на ПРС, в
частта за разноските, като ОСЪЖДА Р. Б. Б., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост – 4“, Бизнес парк София, сграда № 6 още сумата
от 210.00 (двеста и десет) лева, представляваща разликата между присъденото с
решение № 957 от 20.07.2020 г. по гр.д. № 04574/2019 г. на ПРС и определение №
260233 от 21.09.2020 г. по гр.д. № 04574/2019 г. на ПРС адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5