О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……......
гр.Варна, 10.12.2020г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7състав, в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 8845/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Интерком ойл“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***. Павлин Николов срещу „Инвестстрой“
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумите,
както следва: 13004лева- главница по
неформален договор за покупко- продажба на котелно гориво, за което е съставена
фактура № **********/10.07.2016г., както и 5237,72лева
мораторна лихва върху главницата за периода 11.07.2016г.- 29.06.2020г.; 15977,56лева- главница по неформален договор
за покупко- продажба на котелно гориво, за което е съставена фактура №
**********/ 10.07.2017г., както и 4815,46лева
мораторна лихва върху главницата за периода 11.07.2017г.- 29.06.2020г.; 9072лева- главница по неформален договор
за покупко– продажба на котелно гориво, за което е съставена фактура №
**********/05.06.2018г., както и 1902,60лева
мораторна лихва върху главницата за периода 06.06.2018г.- 29.06.2020г.; 810лева- главница по неформален договор
за покупко- продажба на котелно гориво, за което е съставена фактура №
**********/07.06.2018г., както и 169,43лева
мораторна лихва върху главницата за периода 08.06.2018г.- 29.06.2020г.; 9036лева- главница по неформален договор
за покупко- продажба на котелно гориво, за което е съставена фактура №
**********/29.06.2018г., както и 1834,81лева
мораторна лихва върху главницата за периода 30.06.2018г.- 29.06.2020г.; 9555,84лева- главница по договор за
покупко – продажба на котелно гориво, за което е съставена фактура №
*********/20.07.2018г., както и 1884,62лева
мораторна лихва върху главницата за периода 21.07.2018г.-29.06.2020г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е
подал писмен отговор, в който е направил възражение за родова и местна
неподсъдност на делото, с искане то да бъде изпратено по компетентност на ОС- Бургас,
където е неговият адрес на управление.
На първо място, съдът дължи
произнасяне по отвода за родова неподсъдност на спора на районен съд, за което
следи и служебно, обуславящ и произнасянето по отвода за местна неподсъдност на
спора.
Настоящият състав приема, че искът е
родово подсъден на районния съд съобразно общото правило на чл.103 ГПК.
Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като
първа инстанция са подсъдни искове по граждански и търговски дела с цена на
иска над 25 000лв. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на исковете за
парични вземания е търсената сума. В случая предмет на защита е парично
притезание. Твърди се, че страните са били в трайни търговски отношения по
осъществяване периодични доставки на котелно гориво, но помежду им не е бил
сключван рамков договор с предмет общо количество и определена цена, въз основа
на който се извършват доставките, поради което и всяка фактура обективира
самостоятелен договор с определени предмет и цена.
Съдебната практика приема, че когато предмет на
претенцията е плащане по множество фактури, цената на иска се определя в
зависимост от това дали те са извършвани по повод един правопораждащ факт или
всяко от тях си има своето различно основание. Предвид периода на доставките
предмет на претенцията, не би могло да се приеме предварително уговаряне периодичност
на извършването им. Липсват и твърдения за предварително постигнато съгласие
относно вида и цената на стоките, от което да се изведе извод, че доставките
произтичат от едно правоотношение. Така че твърденията са, че между страните за
сключвани отделни неформални договори за продажба, а не единен такъв, поради
което и претенциите касаят вземания по всяка фактура отделно. Т.е цената на
исковете следва да се определи съобразно размера на всяка от претенциите
поотделно, а тя е под 25хил.лева.
По отношение на местната подсъдност,
приложима е общата такава по чл. 105 ГПК, т.е съдът в района, на който е седалището
на ответника, доколкото спорът е от облигационен характер.
Видно от изготвената от съда служебно справка
в ТР е, че седалището на ответника от 2009г. е в гр. Бургас.
С оглед на изложеното и на основание
чл.119, ал.4 ГПК производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено
на местно компетентния да го разгледа съд, в случая РС- Бургас в съдебния район,
на който е седалището на ответника.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направения от ответника отвод
за родова неподсъдност на спора, на основание чл. 119, ал.1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.д. № 8845/2020г. по описа на Варненски районен съд, 7 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на
Районен съд – Бургас, на основание чл.119, ал.4 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: