Р Е Ш
Е Н И
Е №
47
гр.Сливен, 23.11.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в
открито заседание, проведено на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при участието на секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдия КОСТОВА т.д. № 98 по описа за 2016 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова
молба от Първа инвестиционна банка АД против „Д.Е.“ ЕООД, „Ойл БГ” ЕООД и Д.А. Н.,
в която се твърди, че със заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
реда на чл.417 т.2 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 3572/16г. на СлРС за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата от 500 000 лева,
представляваща част от просрочена главница, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 19.08.16г. до окончателното изплащане. В посоченото
производство са присъдени деловодни разноски в общ размер на 18 030 лв.,
от които 10 000 лв. д.т. и 8 030 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на
издадените Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3572 /16г. по
описа на СлРС е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Стоян Якимов. След
връчване на поканата за доброволно изпълнение по делото са постъпили възражения
от длъжниците срещу издадената Заповед за изпълнение, поради което съгласно
чл.415 от ГПК на ищеца е указано да предяви иск за установяване на вземането си
срещу ответниците. В тази връзка е предявена и настоящата искова молба, в която
се твърди, че между ищеца и „Д.Е.“ ЕООД, като кредитополучател е подписан
договор за Банков кредит № 20/26.01.2009г. По силата на договора банката е
предоставила на кредитополучателя основен кредит в размер на 11 000 000
лева, предназначен за обезпечаване плащанията по издадени от банката банкови
гаранции, както и вземанията на банката по предоставен от кредитополучателя
овърдрафт за оборотни средства в размер на 2 000 000 лева. С анекс №
1/27.07.2011г. страните са се съгласили да удължат срока за усвояване на
кредита до 31.01.2016г., както и крайния срок за погасяване до 31.01.2016г.
Приети са допълнителни обезпечения, а именно поръчителство на „Ойл БГ” ООД,
като договорът за поръчителство е подписан между страните на 19.01.2012г. С анекс
№ 2/21.09.2012г. страните са се договори за промяна предмета на кредита. С
анекс № 3/13.06.2013г. страните са се договорил за промяна на предмета на
кредита, както и за промяна срока за усвояване на кредита от 31.01.2016г. до
31.12.2015г. С анекс № 4/29.12.2015г. страните са се договорили да бъде
променен предмета на кредита, както и сумите по него да служат освен за
издадените банкови гаранции и обезпечаване на средствата, произтичащи от
договор № 707/29.12.2015г. за банков кредит, сключен между банката и „Д.Е.“
ЕООД в размер на 4 090 335 евро. Като съдлъжници по кредита страните са се
съгласили да встъпят „Ойл БГ” ООД и Д.А. Н.. Крайният срок е удължен до
30.09.2021г. съответно крайният срок за погасяване е променен на 31.10.2021г.
Ищецът твърди, че с нотариални покани, връчени на 17.05.2016г и 25.05.2016г. до
„Д.Е.“ ЕООД, „Ойл БГ” ООД и Д.А. Н. банката е уведомила кредитополучателя и
съдлъжниците за дължимите към 11.04.2016г. суми по договор за револвираща кредитна
линия № 707/25.12.2015г., изменен и допълнен с анекси №№ 1 и 2, като ги е
поканила в 5-дневен срок доброволно да ги заплатят. В поканата е било посочено,
че в случай на неплащане в предоставения срок банката ще счита целия кредит за
незабавно и предсрочно изискуем и ще предприеме действия за събирането им от
предоставените им обезпечения. Кредитът е бил обявен за незабавно и предсрочно
изискуем на 30.05.2016г. Ищецът твърди, че поради факта, че до изтичане на
дадения в поканата срок за доброволно изпълнение 30.05.2016г. не са постъпили
суми за погасяване на дълга на 01.06.2016г. банката служебно е усвоила
средствата от предоставения кредит и е погасила задълженията на „Д.Е.“ ЕООД,
„Ойл БГ” ООД и Д.А. Н., произтичащи от договор за револвираща кредитна линия №
707/29.12.2015г. С нотариални покани, връчени на 23.06.2016г. до „Д.Е.“ ЕООД и
„Ойл БГ” ООД банката е уведомила кредитополучателя и съдлъжника за извършеното
усвояване по кредитната линия и за дължимите към 01,06,16г. суми по договор за
банков кредит № 20/26.01.2009г. С покана до съдлъжника Д.А. Н. същият е бил
уведомен за извършеното усвояване по кредитната линия и за дължимите към
01.06.2016г. суми по договор за банков кредит № 20/26.01.2009г., както и е
поканен в 30-дневен срок от дата на усвояване доброволно да ги погаси. Поканата
е била получена лично в банката на 01.07.2016г .Ищецът твърди, че по кредита
няма постъпили суми за погасяване на задълженията, като задълженията на
ответниците по договор за банков кредит № 20/26.01.2009г. и сключените към него
анекси са в просрочие, считано от 01.07.2016г. Твърди се, че съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката към датата на депозиране на
заявлението 19.08.2016г. общият размер на претендираното вземане е било в
размер на 8 438 785,30 лева. От съда се иска да признае за
установено, че ответниците дължат в условята на солидарност сумата от
500 000 лева, представляваща част от просрочената главница по
горецитирания договор за кредит, като съдът се произнесе и по присъдените в
заповедното производство разноски в общ размер на 18 030 лв. Претендира се
присъждане и на деловодни разноски и пред настоящата инстанция.
Исковата молба е
връчена редовно на ответниците. На 13.01.2017г. е депозиран отговор от „Д.Е.“
ЕООД. В същия не се оспорва обстоятелството на сключения договор за бансков
кредит № 20/26.01.2009г. по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 11 000 000 лева, както и вземанията
на банката по предоставен на кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства в
размер на 2 000 000 лв. Не се оспорват и сключените анекси № № 1, 2,
3 и 4. Не се оспорва връчването на нотариална покана на 17.05.2016г. лично на
управителя на дружеството „Д.Е.“ ЕООД. Твърди се, че ответникът не е бил
уведомяван дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Едва с исковата молба
ищецът е заявил, че кредитът е обявен за незабавно и предсрочно изискуем на
30.05.2016г. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бил надлежно уведомен
за настъпване на изискуемостта. На 01.06.2016г. банката служебно е усвоила
средствата от предоставения кредит и е погасила задълженията, произтичащи от
договор за револвираща кредитна линия № 707/29.12.2015г. Твърди се, че към
датата на връчване на нотариалната покана 09.06.2016г. седалището и адрес на
управление на дружеството са били в гр.Сливен, бул.Х.Димитър № 14, ет.2, офис
4. Нотариусът обаче е посетил офис 2 на същия адрес и поради обстоятелството,
че не е открил в него да се помещава адресът на управление на дружеството е
залепил уведомление. В тази връзка се оспорва обстоятелството, че „Д.Е.“ ЕООД е
надлежно уведомено за дължимите суми по договор за банков кредит №
20/26.01.2009г. и последиците от неизпълнение на задълженията в посочените
срокове. Оспорва се и настъпването на изискуемостта на кредита. Твърди се, че
от представените с исковата молба нотариални покани не става ясно на кое от
посочените в договора основания банката е реализирала правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Оспорва се твърдението на ищеца, че по кредита
няма постъпили суми за погасяване на задълженията, тъй като „Д.Е.“ ЕООД редовно
е изпълнявало задълженията си. Оспорва се размера на задължението, като се
счита, че посочената сума е недължима.
По делото е депозиран
отговор на исковата молба и от ответника „Ойл БГ” ЕООД. В същия се моли на
основание чл.637 ал.6 от ТЗ производството да бъде прекратено по отношение на
ответника „Ойл БГ” ЕООД, по отношение на който с Решение № 38/13.10.2016г. по
т.д. № 73/16г. на Кюстендилския окръжен съд е открито производство по
несъстоятелност, висящо и към настоящия момент.
Също така оспорва се
съществуването на претендираните вземания, както и отговорността за тях по
следните съображения: посочва се, че в представения анекс № 4 не се съдържа никакво волеизявление на
ответника „Ойл БГ” нито за встъпване в дълг, нито за поръчителство. По тази
причина анекс № 4/29.12.2015г. не поражда никакви правни последици за „Ойл БГ”
ЕООД, в т.ч. не поражда и никаква отговорност за задължения на
кредитополучателя „Д.Е.“ ЕООД. Сочи се, че „Ойл БГ” не води счетоводно никакво
свое задължение към ищеца, което навеждат като аргумент в подкрепа на на
горните възражения. Оспорва се истинността на договора за поръчителство от
19.01.2012г., като се оспорва истинността и в частност автентичността на
представените с исковата молба договор за кредит от 26.01.2009г. и сключените
към него анекси №№ 1, 2, 3 и 4. Оспорва се и договорът за револвираща кредитна
линия от 29.12.2015г. и сключените към него анекси № 1 и №2, като се оспорват и
нотариалните покани и разписките към тях. Моли да бъде открито производство по
оспорване истинността. Оспорва се също така извършването на удостовереното от
Нотариус Димчо Ненов връчване на нот.покани № 2660/16г. и 2661/16г., поради
невярност на удостоверяването от нотариуса, а именно изтичането на 14-дневния
срок.
По делото е депозиран
писмен отговор и от ответника Д.А. Н. по отношение на който, по искане на
ищеца, производството е прекратено.
Депозирана е
допълнителна искова молба, в която са наведени подробни доводи, изключващи
възраженията на ответниците. Оспорват се изцяло твърденията, наведени в
отговора, като необосновани, недоказани
и неоснователни. Твърди се, че са несъстоятелни възраженията на ответната
страна за липса на уведомяване за възникване и дължимост на сумите по договор за револвираща кредитна линия № 707/29.12.2015г.у изменен и допълнен с
анекс № 1 и № 2. Сочи се, че дължимостта
е в резултат на неизпълнените задължения по договора за кредит, съответно
ответникът е бил уведомен за същата преди дългът да бъде осчетоводен, като
изцяло и предсрочно изискуем и преди подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение. Сочи се, че банката е изпълнила изискванията, поставени
с ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и по-специално т.18
от същото. Сочи се, че банката не е имала задължение по договор за кредит да
изпрати нотариална покана, с която да уведоми ответника за настъпилата
изискуемост. Това следва от раздел 7 т.15 от договора за кредит, съгласно която
страните са се съгласили, че
изискуемостта на сумите по кредита настъпва в 30-дневен срок от датата на
усвояването. След като усвояването е извършено на 01.06.2016г. ищецът твърди,
че следва да се предположи кога е настъпила изискуемостта на вземането по
договор за банков кредит № 20/26.01.2009г. Въпреки това обаче, с оглед
прецизност, банката е предпочела да връчи нот.покана до ответника „Ойл БГ”
ЕООД. Заявява се изрично, че ищцовата банка ще се полза от представения договор
за поръчителство с дата 19.01.2012г. Оспорва се твърдението на ответника, че в
анекс № 4/29.12.2015г. не е ясно в какво качество същият е подписал документа.
Твърди се, че ответникът е положил своя подпис именно в качеството си на
поръчител, поради изключените преди това договор и 3 броя анекси. В подписания
от ответника анекс същият изрично е заявил, че е съгласен с изменението размера
на кредита, с новата дата за усвояване и новият краен падеж на кредита. По
отношение оспорването на нот.покани и разписките към тях се сочи, че
представените документи, изготвени от нотариуса, са официални и свидетелстващи
документи, тяхната материална доказателствена сила важи спрямо всички, ползва
всички. В случай на оспорването им то в тежест на ответника е да докаже тяхната
неистинност.
Допълнителната искова
молба е връчена на двамата ответници. Всеки от тях е депозирал допълнителен
отговор.
В депозирания
допълнителен отговор от „Д.Е.“ ЕООД отново се навеждат възражения, че ответникът
не е бил уведомяван дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Твърди се,
че ответникът не е бил надлежно уведомен за настъпване на изискуемостта, тъй
като липсва изрично уведомяване за датата, считано от която кредитът е обявен
за предсрочно изискуем. Твърди се, че съществува за банката изрично задължение
да уведоми длъжника именно за датата на която е настъпила предсрочната
изискуемост, като посочи задълженията на длъжника, формирани към този момент.
Отново се сочи, че нотариалната покана е била погрешно връчена в офис 2 вместо
в адреса на управления офис 4 на бул.Х. Димитър № 14. В тази връзка се оспорва
обстоятелството, че „Данс Енержди” ЕООД е надлежно уведомено за дължимите суми
по договор за банков кредит № 20/26.01.2009г., както и за последиците от
неизпълнение на задълженията си. Сочи се, че от посочените основания, на които
кредитът може да бъде обявен за изцяло и предсрочно изискуем не става ясно
именно на кое от тези основания банката се позовава и реализира правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Прави се искане за спиране на
производството по реда на чл.637 ал.1 от ТЗ.
В допълнителния
отговор, депозиран от „Ойл БГ” ЕООД, се твърди, че договорът за кредит от
29.12.2015г. не е съществувал към дата на подписване на нотариалния акт от
16.07.2013г., поради което ипотеката от 16.07.2013г. не обезпечава
претендираното по настоящото дело вземане. По тази причина представеният
нот.акт от 16.07.2013г. е неотносимо доказателствено средство, което моли да не
бъде прието по делото. В случай че ищецът желае да се ползва от този документ
отново моли да бъде открито производство по оспорване истинността му. Изразява
се становище, отричащо задължението изцяло, както и наведените твърдения с
първоначалната и допълнителна искова молба. Сочи се, че ищецът не представя
никакви доказателства за възникването и съществуването към датата 19.01.2012г.
и размера на задълженията, произтичащи от Договор № 22/27.01.2009г. за
овърдрафт по разплащателна сметка. Отново се навеждат възражения във връзка с
автентичността на анекс № 4/29.12.2015г.
По отношение на
ответника Д.А. Н. производството по делото е прекратено с определение от 13.06.2017г., поради оттегляне на исковата
молба.
В с.з.
ищцовата банка се представлява от процесуален представител, който поддържа
изцяло исковите претенции и моли съда да постанови решение, с което уважи
същите. Представя подробна писмена защита.
В с.з. ответникът „Данс Енерджи“
ЕООД се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В с.з. ответникът „Ойл БГ“ ЕООД,
редовно призован, не се представлява.
От фактическа страна се установява следното :
Въз основа на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 т.2 от ГПК е
образувано ч.гр.д. № 3572/16г. на СлРС за солидарното осъждане на ответниците
да заплатят сумата от 500 000 лева, представляваща част от просрочена главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.08.16г. до окончателното
изплащане. В посоченото производство са присъдени деловодни разноски в общ
размер на 18 030лв., от които 10 000лв. д.т. и 8 030лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на
издадените Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3572 /16г. по
описа на СлРС е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Стоян Якимов. След
връчване на поканата за доброволно изпълнение по делото са постъпили възражения
от длъжниците срещу издадената Заповед за изпълнение, поради което съгласно
чл.415 от ГПК на ищеца е указано да предяви иск за установяване на вземането си
срещу ответниците. В указания срок е предявена настоящата искова молба.
Между ищеца ПИБ и „Д.Е.“
ЕООД, като кредитополучател е подписан договор за Банков кредит №
20/26.01.2009г. По силата на договора банката е предоставила на
кредитополучателя основен кредит в размер на 11 000 000 лева, предназначен
за обезпечаване плащанията по издадени от ищцовата банка банкови гаранции,
както и вземанията на банката по предоставен на кредитополучателя овърдрафт за
оборотни средства в размер на 2 000 000 лева.
С анекс №
1/27.07.2011г. страните са се съгласили да удължат срока за усвояване на
кредита до 31.01.2016г., както и крайния срок за погасяване до 31.01.2016г.
Приети са допълнителни обезпечения, а именно - поръчителство на „Ойл БГ” ООД,
като договорът за поръчителство е подписан между страните на 19.01.2012г.
На 19.01.2012г. между
ПИБ и „Ойл БГ“ ЕООД е сключен договор за поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължава пред Банката да отговаря за изпълнението на „Данс
Енерджи“ ООД за главница, лихви, комисионни, такси и разноски, произтичащи от
отпуснат в полза на „Данс Енерджи“ ООД банков кредит в размер на
11 000 000.00лева, съгласно договор за банков кредит № 20/26.01.2009г.,
сключен с банката. Съгласно чл.2 от Договора за поръчителство, Поръчителят се
задължава да отговаря солидарно с Кредитополучателя за всички последици от
неизпълнение на главното задължение, включително лихвите, комисионните, таксите
и разноските. Задълженията на Поръчителя стават изискуеми, съгласно условията
на договора, при които Кредитополучателят се е задължил.
С анекс №
2/21.09.2012г. страните са се договори за промяна предмета на кредита.
С анекс №
3/13.06.2013г. страните са се договорил за промяна на предмета на кредита,
както и за промяна срока за усвояване на кредита от 31.01.2016г. до
31.12.2015г.
С анекс № 4/29.12.2015г. страните са се договорили да бъде
променен предмета на кредита, както и сумите по него да служат освен за
издадените банкови гаранции и за обезпечаване
на средствата, произтичащи от договор № 707/29.12.2015г. за банков кредит,
сключен между банката и „Д.Е.“ ЕООД в размер на 4 090 335 евро. Крайният срок е
удължен до 30.09.2021г. съответно крайният срок за погасяване е променен на
31.10.2021г.
С Анекс №
1/29.12.2015г. към договор № 707/29.12.2015г. страните са се споразумели да
предоставят на Кредитополучателя Транш № 1 от кредитната линия в размер на
2 556 459.41 Евро, предназначени за плащане по издадени от Банката
банкови гаранции;
С Анекс №
2/29.12.2015г. към договора за кредит е предоставен на кредитополучателя Транш
№ 2 от кредитната линия под формата на овърдрафт по разплащанетлна сметка на
Кредитополучателя в размер на 3 000 000 лева. Средствата по
овърдрафта са усвоени изцяло на 30.12.2015г.
Съгласно т.9 от Анекс
№ 1/29.12.2015г. към договора за кредитна линия, сумите от транш № 1 усвоени за
плащане по гаранциите, се дължат в 30 - дневен срок от датата на усвояването
им.
С нотариални покани,
връчени на 17.05.2016г. до „Д.Е.“ ЕООД и „Ойл БГ” ООД банката е уведомила
кредитополучателя и съдлъжниците за дължимите към 11.04.2016г. суми по договор
за револвираща кредитна линия № 707/25.12.2015г., изменен и допълнен с анекси
№№ 1 и 2, като ги е поканила в 5-дневен срок доброволно да ги заплатят. В
поканата е било посочено, че в случай на неплащане в предоставения срок банката
ще счита целия кредит за незабавно и предсрочно изискуем и ще предприеме
действия за събирането му от предоставените обезпечения.
Поради факта, че до
изтичане на дадения в поканата 5 дневен срок за доброволно изпълнение не са постъпили суми за погасяване на дълга,
на 01.06.2016г. банката служебно е усвоила средствата от предоставения кредит по
договор № 20/26.01.2009г. и е погасила задълженията на „Д.Е.“ ЕООД, „Ойл БГ”
ООД и Д.А. Н., произтичащи от договор за револвираща кредитна линия №
707/29.12.2015г.
Тъй като договор №
20/26.01.2009г. обезпечава вземанията на Банката по договор № 707/29.12.2015г.,
то по договор № 20/26.01.2009г. се натрупва усвоена главница със срок на
издължаване - 30.06.2016г.
С нотариални покани,
връчени на 23.06.2016г. до „Д.Е.“ ЕООД и „Ойл БГ” ООД, ищцовата банка е
уведомила кредитополучателя и съдлъжника за извършеното усвояване по кредитната
линия и за дължимите към 01.06.2016г. суми по договор за банков кредит №
20/26.01.2009г. в размер на 7 984 347.71лева, като е поканила ответните
дружества в 30-дневен срок от датата на усвояване (01.06.2016г.) сумите да
бъдат доброволно погасени.
Назначената по делото
ССчЕ установява, че в периода 02.02.2009г. – 31.05.2016г. „Данс Енерджи“ ООД е
усвоявал средства по разрешените кредити като е захранвал разплащателната
сметка и е погасявал своите задължения за осигуровки, данъци, заплати, суми по
граждански договори, плащания по фактури за покупки, за акциз, плащания за
такси за поддръжка на сметка, за лихви и главници по договори за кредит,
плащания на комисионни и такси за издаване на банкови гаранции. Погасявал е
задълженията си като е захранвал разплащателната сметка със суми внесени на
каса, постъпления на ДДС и с постъпления на суми от контрагенти по издадени
фактури за продажби други търговски отношения.
По разплащателната
сметка на кредитополучателя „Данс Енерджи“ ООД няма плащания в периода 02.06.2016г.
до 30.06.2016г. /срок за доброволно изпълнение/. Поради това на 01.07.2016г.
ПИБ е обявила за изцяло и предсрочно изискуемо задължението по договор за
банков кредит № 20/26.01.2009г. и служебно погасява сумата в размер на
7 905 294.76 лева, със средства по предоставения кредит по Договор №
20/26.01.2009г.
Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 19.08.2016г.
задължението на „Данс Енерджи“ ООД е в размер на 8 438 785.29 лева,
разпределено както следва :
Главница по кредита –
8 438 785.29 лева, усвоена на 01.06.2016г.;
Просрочена договорна лихва за
периода 01.06.2016г. до 01.07.2016г. – в размер на 90 850.34 лева;
Просрочена наказателна лихва за
периода от 01.07.2016г. до 18.08.2016г. – 363 587.24 лева;
Комисионна управление –
79 052.95 лева.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, ценени както поотделно, така и в своята съвкупност. Съдът
даде вяра и кредитира изцяло изготвеното по делото експертно заключение от
добросъвестно и компетентно вещо лице.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните изводи от правно
естество :
Предявеният иск е с правно
основание чл.422 от ГПК.
Предявената искова претенция е
допустима, предявена от активно легитимирано лице в законоустановения срок.
Разгледана по същество се явява
неоснователна по следните съображения :
Съгласно
мотивите на т.18 от ТР № 4/18.06.2014г., по силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции,
банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а,
ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото
от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства, кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът
може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката изрично не
е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател.
Волеизявлението на банката – кредитор следва да е
обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на
обстоятелствата по чл.60, ал.2 от ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в
договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви
предсрочната изискуемост на кредита. В писмения документ, кредиторът може да
определи срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението
за обявяване на предсрочна изискуемост трябва да е ясно и недвусмислено.
В конкретния случай във връчените нотариални покани до
ответните дружества, ищцовата банка не е направила изявление за настъпила
предсрочна изискуемост на Договор № 20/26.01.2009г., нейната дата и размера на
задължението към тази дата. Липсва посочено основание за настъпили
предпоставки, визирани в чл. 26, раздел ХІІ от договор № 20/26.01.2009г.
Връчените нотариални покани представляват покана за доброволно плащане в определен
срок, както и е посочено в самите тях.
Основателно
се явява възражението на ответните дружества за нередовно връчване на
гореупоменатите нотариални покани. Същите са връчени чрез залепване на уведомление по реда
на чл.50 ЗННД вр. чл.47 ГПК. Макар и правилно изписан адреса на управление на
адресата в нотариалните покани, представена на 07.06.2016г. пред нотариус
Д.Ненов, то същите не са връчени редовно. В обяснителните записки, вписани в
самите покани, Нотариуса е посочил, че нотариалната покана се връчва на
посочения адрес, но в офис № 2 – лекарски кабинет, а не в офис № 4 – където е
адреса на управление на ответните дружества, към този момент. Макар и да е
поставено уведомление на входната врата на етажа, то същото е нередовно, тъй
като такова действие се предвижда само при ограничен достъп, какъвто в случая
не е бил налице.Поставения печат от нотариуса за връчване на 23.06.2016. също
не удостоверява редовността на връчването, тъй като липсва подпис на лицето,
получило нотариалната покана /не е представена разписка за връчването/.
Предвид липсата на надлежно обявяване на процесния
договор за изцяло и предсрочно изискуем, то вземането не е изискуемо в заявения
размер и не е възникнало на предявеното основание.
Предвид изложеното, исковата претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 от ГПК
сторените от ищеца разноски следва да останат в негова тежест.
Ответниците не са представили доказателства за сторени
деловодни разноски.
Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на
Сливенски окръжен съд
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Първа
Инвестиционна Банка“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *******
срещу „Данс Енерджи“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *******+и
„ОЙЛ БГ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление , в условията
на солидарност, за установява на вземане в размер на 500 000 /петстотин
хиляди/ лева, представляваща част от просрочена главница в размер на
7 905 294.77 лева, дължима по договор за банков кредит № 000CL-L-000020/26.01.2009г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 19.08.16г. до окончателното изплащане, както
и сторените по ч.гр.д. № 3572/2016г. на
СлРС деловодни разноски в общ
размер на 18 030 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :