№ 1342
гр. Варна, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:К. Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно
гражданско дело № 20223100501072 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 262574/01.03.2022г., подадена от
К. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „***“ № *, вх. * ет. 8, ап. *,
действащ чрез пълномощника си адв. Х. П. Х.в – Р. от ВАК, срещу Решение
№ 260083 от 10.02.2022г., постановено по гр. д. № 15089/2019г. по описа на
ВРС, XVII състав, с което:
- е отхвърлен предявеният от К. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж. к. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу Община Варна, с адрес: гр.
Варна, бул. „****“ № 43, представлявана от кмета И. П., и Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, положителен
установителен иск за собственост за приемане за установено между страните,
че ищецът е собственик по силата на упражнявано давностно владение на ½
ид.ч. от дворно място с площ от 2 200 кв.м (по комбинирана скица на вещото
лице на л. 352 с площ 3 240 кв.м), находящо се в гр. Варна, ж.к. „***“,
дворище пл. № 40-41 по плана на ж.к. „*** *”, заедно с жилищна сграда в
това дворно място, при граници на мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и В. С. С.,
за който имот е издаден Нотариален акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990
г. на нотариус при ВРС Р. Т. за признаване правото на собственост по
давност, който имот е част от поземлен имот, целият с площ от 18 264 кв. м, с
идентификатор 10135.3511.490 (нов идентификатор 10135.3511.1591 с площ
1
16 549 кв.м), и част от поземлен имот, целият с площ от 44 295 кв.м, с
идентификатор 10135.3501.7 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-
64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК;
- е отменен Нотариален акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990 г. на
нотариус при ВРС Р. Т., на основание чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК;
- е прието за установено в отношенията между Община Варна, с адрес:
гр. Варна, бул. „****“ № 43, представлявана от кмета И. П., и К. Р. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, по
предявения ревандикационен иск, че ищецът Община Варна е собственик по
силата на закона (§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС) на ½ ид.ч. от дворно място с площ
от 2 200 кв.м. (по комбинирана скица на вещото лице на л. 352 с площ 2 473
кв.м), находящо се в гр. Варна, ж.к. „***“, дворище пл. № 40-41 по плана на
ж.к. „*** *”, заедно с жилищна сграда в това дворно място, при граници на
мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и В. С. С., за който имот е издаден Нотариален
акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990 г. на нотариус при ВРС Р. Т. за
признаване правото на собственост по давност, който имот е част от поземлен
имот, целият с площ от 18 264 кв. м, с идентификатор 10135.3511.490 (нов
идентификатор 10135.3511.1591 с площ 16 549 кв.м), и част от поземлен имот,
целият с площ от 44 295 кв.м, с идентификатор 10135.3501.7 по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, и е осъден К. Р.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, да
предаде владението върху ½ ид.ч. от така описания недвижими имот на
Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „****“ № 43, представлявана от кмета
И. П., на основание чл. 108 ЗС.
Жалбоподателят счита атакуваното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Заявява, че процесният имот никога не е бил одържавяван
или отчуждаван, като не са били заплащани и обезщетения от Държавата или
Община Варна. Поддържа, че имотът е частна собственост, съсобствен между
него, Д. В. и Я. В.. Сочи, че същият е ограден, като релефът позволява да
липсва ограда на места. Подробно аргументира, че представеният по делото
Акт за общинска собственост № 7066 от 13.08.2012г. не легитимира Община
Варна като собственик на имота. Счита, че в същия смисъл е и заключението
по допуснатата и изготвена в първоинстанционното производство СТЕ. Сочи,
че съдът не е съобразил представената служебна бележка от 22.07.1991г., от
която е видно, че процесният имот не е бил одържавяван. Настоява за отмяна
на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде признато
за установено, че въззивникът К. К. е собственик на ½ ид.ч. от процесния
имот. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемите
страни Община Варна, представлявана от кмета И. П. и Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите.
2
В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът се
представлява от адв. Х.в – Р., който поддържа жалбата и моли за отмяна на
първоинстанционното решение. Претендира разноски. В ход по същество и с
депозирани писмени бележки излага подробни аргументи във връзка с
основателността на предявения от него иск.
В съдебното заседание въззиваемата страна Община Варна се
представлява от гл. юрк. С. Ц., която оспорва жалбата и моли за оставянето
без уважение. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В хода на устните състезания и с депозирани писмени бележки изразява
становище по същество на делото, като моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.
Въззиваемата страна Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите, редовно призована, не изпраща представител в
открито съдебно заседание.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството по гражданско дело № 15089/2019г. по описа на ВРС,
XVII състав е образувано по предявен от К. Р. К., ЕГН **********, срещу
Община Варна, представлявана от кмета И. П., а с уточняваща молба от
22.01.2021г. и срещу Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите, положителен установителен иск за
собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик по силата на упражнявано давностно владение на ½ ид.ч.
от дворно място с площ от 2 200 кв.м., находящо се в гр. Варна, ж.к. „***“,
дворище пл. № 40-41 по плана на ж.к. „*** *”, заедно с жилищна сграда в
това дворно място, при граници на мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и В. С. С.,
който имот е част от поземлен имот – собственост на Община Варна, целият с
площ от 18 264 кв.м., с идентификатор 10135.3511.490 /нов идентификатор
10135.3511.1591 с площ 16 549 кв.м./ и част от поземлен имот – собственост
на Държавата, целият с площ от 44 295 кв.м., с идентификатор 10135.3501.7
по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК.
В исковата молба ищецът К. Р. К. твърди, че заедно с неговата майка Р.
Й. С. и сестра му Р. Р.а К.а са придобили по давност собствеността върху
дворно място от 2200 кв.м., находящо се в гр. Варна, ж.к. „***“,
представляващо дворище пл. № 40-41 по плана на ж.к. „*** *”, заедно с
жилищна сграда в това дворно място, при граници на мястото: път, бл. на
ДСЗ, дере и В. С. С., съгласно Нотариален акт № 7, том V, дело 1746 от
13.04.1990г. на нотариус при ВРС Р. Т.. Сочи, че Р. Й. С. и Р. Р.а К.а са
починали и техните права са преминали върху наследниците им, като имотът
е бил вписан на тяхно име в Община Варна и същите са заплащали данъци и
такси за него. Имотът е ограден с ограда и се владее от ищеца и другите
наследници. Излага, че независимо от горните факти, Община Варна е
съставила Акт за частна общинска собственост № 7066 от 13.08.2012г., в
който попада гореописаният имот. На 19.10.2017г. ищецът е подал заявление
до СГКК-Варна, но на 21.05.2018г. е получил уведомление за отказ за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна чрез
3
нанасяне на два нови поземлени имота с идентификатори 10135.3511.1535 и
10135.3511.1534 с цел коректно отразяване на границите на поземлен имот №
41 по плана на ж.к. „*** *” в границите на поземлен имот с идентификатор
10135.3511.490. Причина за отказът бил получено възражение от Община
Варна, че за имота е издаден процесният АЧОС от 2012г. Твърди, че за
съставянето на този акт е послужила Скица № 19460/27.07.2012г., в която
като основание за собствеността на Община Варна е посочен Договор за
доброволна делба № 61, т. VIII, рег. № 11558 от 02.12.1998г. на нотариус при
ВРС, който договор нямал общо с имота и се отнасял за други лица. Счита, че
СГКК е допуснала грешка при отразяването на Община Варна като
собственик на имота и поради това ответникът неправомерно си е издал
АЧОС. Сочи, че с Решение № 1395 от 08.07.2019г. по адм.д. № 2033/2018г. на
Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата му срещу отказа на
началника на СГКК-Варна да измени кадастралната карта и регистри,
доколкото е прието, че се касае за спор за материално право. Моли за
установяване на собствеността му и отмяна на акта за частна общинска
собственост. С уточняваща молба от 17.10.2019г. ищецът твърди, че след
смъртта на Р. Й. С. и Р. Р.а К.а техни наследници са той (ищецът), Д. П. В. и
Я. П. В., като последните двама са деца на Р. К.а. В тази връзка уточнява, че
процесният имот се притежава в съсобственост от К. Р. К. с дял ½ ид.ч., Д. П.
В. с дял ¼ ид.ч. и Я. П. В. с дял ¼ ид.ч., като ищецът желае установяване на
собствеността само по отношение на неговата ½ ид.ч. Сочи, че понастоящем
имотът се владее от всички съсобственици. С уточняваща молба от
06.11.2019г. ищецът излага, че имотът в съсобственост е самостоятелен и не е
част от друг имот. Към момента, обаче, имотът е отразен в границите на имот
с идентификатор 10135.3511.490. Ищецът е внесъл изготвен от лицензиран
геодезист проект в СГКК-Варна за изменение на кадастралната карта, но му е
отказана тази услуга. Твърди, че е собственик на ½ ид.ч. от имота по силата
на упражнявано от наследодателя му Р. К. С. владение в периода 1967г. -
1978г., който от своя страна е присъединил владението на неговия
наследодател В. Р. Н. в периода 1941 г. - 1967г., и съответно упражнявано
лично от ищеца след 1978г. до настоящия момент добросъвестно,
необезпокоявано владение.Сочи, че имотът не е бил одържавяван, за което
прилага служебна бележка от 22.07.1991г. Твърди, че в имота се е намирала
едноетажна тухлена сграда, която е разграбена до 1996г. и в момента
съществува само скелетът и.
́
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Община Варна, чрез процесуален представител, с който искът се
оспорва като недопустим. Сочи се, че ищецът не е индивидуализирал в
достатъчна степен имота, на който твърди, че е собственик. По същество се
излага, че съгласно предвижданията в кадастрално-регулационния и
застроителен план на ж.к. „***“, * микрорайон, процесният имот изцяло
попада в парцел в кв. 9, който е отреден за училище. Твърди се, че Общината
е придобила правото на собственост по силата на закона, а именно § 42 от
ПЗР на ЗИДЗОС /обн. ДВ бр. 96/99г./, който предвижда, че застроените и
незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за
4
жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към дата на влизане в
сила на този закон подробно градоустройствени планове, преминават в
собственост на общината. Излага се, че видно от съставения АЧОС №
7066/13.08.2012г. поземленият имот с площ 18 264 кв.м. е актуван като частна
общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Сочи се, че следва
да се зачете в пълна степен предвиждането на процесния ПУП, кадастрално-
регулационния и застроителен план на ж.к. „***“, доколкото към момента на
влизане в сила на горецитираната законова разпоредба това е било
предназначението на територията, в която попада процесният имот. Твърди,
че не са налице елементите от фактическия състав на придобивната давност,
на която ищецът се позовава и той не е станал собственик на оригинерно
основание. В тази връзка сочи, че имотът е изоставен и неправомерно
ограден, като фактът, че ищецът заплаща данъци за същия не означава, че
манифестира владение. Счита, че издаденият в полза на ищеца КНА е
незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Твърди още, че по отношение на
имотите частна държавна или общинска собственост давността е спряла да
тече, съгласно императивната разпоредба на § 1 от ЗД на ЗС, доколкото е
наложен мораториум.
С оглед твърденията за право на собственост на Общината върху
процесния имот, с отговора на исковата молба ответникът Община Варна,
представлявана от кмета И. П., е предявила насрещен ревандикационен иск с
правно основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между
страните, че Община Варна е собственик на процесния недвижим имот,
предмет на исковата претенция на ищеца, по силата на закона (§ 42 от ПЗР на
ЗИДЗОС) и за осъждане на К. Р. К. да предаде на Общината владението върху
същия. Впоследствие Община Варна е уточнила, че насрещният иск е с
предмет единствено частта от процесния имот, която попада в границите на
ПИ с идентификатор 10135.3511.490, представляващ частна общинска
собственост, а не и по отношение на частта от същия, попадаща в имот с
идентификатор 10135.3501.7, който е държавна частна собственост, вид
територия – горска. Моли се и за отмяна на процесния констативен
нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.
Ответникът по насрещния иск К. Р. К. е подал в срок отговор на
насрещната искова молба, с който оспорва предявения иск с правно
основание чл. 108 ЗС по съображенията, изложени в исковата молба по
предявения от него иск.
Вторият ответник по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК –
Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите,
чрез процесуален представител, също е подала в срок отговор на исковата
молба, с който посочва, че ПИ с идентификатор 10135.3511.490 с площ от
18264 кв.м. вече съществува с различен идентификатор – 10135.3511.1591 и с
площ 16 549 кв.м., като същият е общинска частна собственост, поради което
Държавата не е легитимирана да отговаря по иска, касателно тази част от
имота. Посочва, че от очертания от ищеца имот върху скицата на л. 219 от
делото се вижда, че се засяга имот с идентификатор 10135.3501.7 с площ
5
44298 кв.м., който е държавна частна собственост, вид територия – горска,
като в тази част искът е неоснователен. Твърди, че този поземлен имот
фигурира в лесоустройствен проект от 1985г. до 1997г. и в горскостопански
план от 2007г. и 2017г. на ТП „Държавно горско стопанство – Варна“, като
горска територия – частна държавна собственост и за него няма данни да е
била провеждана процедура за промяна на предназначението по реда на ЗГ.
В проведеното на 14.12.2021г. открито съдебно заседание по делото (л.
358 от гр. дело № 15089/2019г. по описа на ВРС) ищецът, чрез процесуалния
си представител, е уточнил претенцията си в частта, относно
индивидуализацията на процесния недвижим имот, съобразно приетото в
същото съдебно заседание заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, като е посочил, че претенцията му е насочена към имота, така
както същият е надлежно индивидуализиран от вещото лице в приетото по
делото заключение.
Видно от посоченото заключение на в.л. инж. С. К. по изготвената
съдебно-техническа експертиза, ПИ с идентификатор 10135.3511.490 е с нов
идентификатор, а именно 10135.3511.1591, като промяната е с оглед
изменение на югозападната граница на имота (част от територията му се
придава към ПИ с идентификатор 10135.3511.3) и същата не оказва влияние
върху границите на процесните поземлени имоти. Съгласно т. 1 от
заключението, общата площ на процесните ПИ 40 и ПИ 41 е в размер на 3240
кв.м. Съгласно т. 2 от същото, ПИ 40 попада в територията на ПИ с
идентификатор 10135.3511.1591 с площ от 473 кв.м., а ПИ 41 попада в същия
с цялата си площ от 2000 кв.м., като западните граници на ПИ 40 и ПИ 41
съвпадат със съответната част от западната граница (път) на ПИ с
идентификатор 10135.3511.1591. Съответно ПИ 40 попада в територията на
имот с идентификатор 10135.3501.7 с площ от 767 кв.м.
Ответникът Община Варна, чрез гл. юрк. Ц., също е индивидуализирала
имота, предмет на предявения насрещен иск, съобразно заключението по
съдебно-техническата експертиза.
Предвид така направеното от ищеца уточнение на иска, досежно
индивидуализацията на процесния имот, предмет на същия, а и съобразявайки
изложеното по-горе, настоящият въззивен съдебен състав приема, че Районен
съд – Варна е бил сезиран със следните искови претенции:
1. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от К. Р. К., ЕГН **********, срещу Община Варна,
представлявана от кмета И. П., за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик, по силата на упражнявано
давностно владение, на ½ ид.ч. от реална част с площ 2473 кв.м. от ПИ с
идентификатор 10135.3511.1591 по КК и КР на гр. Варна, целият с площ
16 549 кв.м, представляващ частна общинска собственост, находящ се в
гр. Варна, район ****, ж.к. „*** *”, която реална част е очертана в
червен цвят в рамките на ПИ с идентификатор 10135.3511.1591 на
комбинираната скица на вещото лице инж. С. К. (л. 352 от гр. дело №
15089/2019г. по описа на ВРС);
2. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
6
предявен от К. Р. К., ЕГН **********, срещу Държавата, представлявана
от Министъра на земеделието, храните и горите, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик, по
силата на упражнявано давностно владение, на ½ ид.ч. от реална част с
площ 767 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.3501.7 по КК и КР на гр.
Варна, целият с площ 44 298 кв.м. представляващ държавна частна
собственост, вид територия – горска, находящ се в гр. Варна, район ****,
ж.к. „*** *”, която реална част е очертана в червен цвят в рамките на ПИ
с идентификатор 10135.3501.7 на комбинираната скица на вещото лице
инж. С. К. (л. 352 от гр. дело № 15089/2019г. по описа на ВРС);
3. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от
Община Варна, представлявана от кмета И. П., срещу К. Р. К., ЕГН
**********, за приемане за установено в отношенията между страните,
че Община Варна е собственик по силата на закона (§ 42 от ПЗР на
ЗИДЗОС) на ½ ид.ч. от реална част с площ 2473 кв.м. от ПИ с
идентификатор 10135.3511.1591 по КК и КР на гр. Варна, целият с площ
16 549 кв.м, представляващ частна общинска собственост, находящ се в
гр. Варна, район ****, ж.к. „*** *”, която реална част е очертана в
червен цвят в рамките на ПИ с идентификатор 10135.3511.1591 на
комбинираната скица на вещото лице инж. С. К. (л. 352 от гр. дело №
15089/2019г. по описа на ВРС) и за осъждане на ответника по насрещния
иск К. Р. К. да предаде на Община Варна владението върху ½ ид.ч. от
процесната реална част от имота.
Направено от ответника по насрещния иск Община Варна е и искане по
реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на процесния Констативен нотариален
акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990г. на нотариус при ВРС Р. Т..
Настоящият съдебен състав на ОС – Варна, като взе предвид доводите
на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Видно от приложената по делото данъчна оценка (л. 194 от гр. дело №
15089/2019г. по описа на ВРС) на ПИ с идентификатор 10135.3511.490 (с нов
идентификатор 10135.3511.1591), ½ ид.ч. от реална част с площ 2473 кв.м. от
7
който е предмет на положителния установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, предявен от К. Р. К. срещу Община Варна, цената на този иск,
определена по реда на чл. 69, ал. 1, т.2 ГПК, е в размер на 52 056,65 лева.
Посочената цена на иска, по арг. от разпоредбата на чл. 104, т. 3 от ГПК,
обуславя подсъдност на делото като първа инстанция на окръжен съд, в
настоящия случай и предвид местонахождението на имота в гр. Варна – на
Варненски окръжен съд (чл. 109 ГПК).
На основание, съотв. чл. 104, т. 6 от ГПК и чл. 211, ал. 1 ГПК,
положителният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
предявен от К. Р. К. срещу Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите, с предмет ½ ид.ч. от реална част с площ 767
кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.3501.7, както и насрещният иск с правно
основание чл. 108 ЗС, предявен от Община Варна срещу К. Р. К. и с предмет,
идентичен на този на установителния иск, предявен от К. Р. К. срещу Община
Варна, също са подсъдни на Варненски окръжен съд като първа инстанция.
Родовата подсъдност в гражданския процес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Произнасянето на
Варненския районен съд, при липсата на тази предпоставка, обуславя
недопустимост на обжалваното решение, поради неподсъдност на спора.
По изложените съображения и на осн. чл. 270, ал. 3, изр. второ от ГПК,
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено като
недопустимо поради неподсъдност на спора, а делото – изпратено по
подсъдност на Окръжен съд – Варна, който е компетентен да разгледа същото
като първа инстанция.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. Под „акт, с който приключва делото“ по смисъла на цитираната
законова разпоредба следва да се разбира такъв акт, с който съответната
инстанция разглежда спора между страните като го решава по същество или
постановява акт, който има за последица прекратяването му. В случаите,
когато по-горната инстанция след обезсилване или отмяна на решение връща
делото за ново разглеждане, разноските се присъждат при новото
разглеждане, което дава разрешение по съществото на спора. В този смисъл е
и константната практика на ВКС, обективирана в Определение № 511 от
19.10.2016г. на ВКС, II- ро т.о. по ч. т. д. № 2006/2016г., Определение № 353
от 20.11.2014г. на ВКС, I -во г. о. по гр. д. № 2299/2014г. и др. Предвид това,
настоящият въззивен съдебен състав не дължи произнасяне по претенциите на
страните за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260083 от 10.02.2022г., постановено по гр. д.
8
№ 15089/2019г. по описа на ВРС, XVII състав, с което:
- е отхвърлен предявеният от К. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж. к. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу Община Варна, с адрес: гр.
Варна, бул. „****“ № 43, представлявана от кмета И. П., и Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, положителен
установителен иск за собственост за приемане за установено между страните,
че ищецът е собственик по силата на упражнявано давностно владение на ½
ид.ч. от дворно място с площ от 2 200 кв.м (по комбинирана скица на вещото
лице на л. 352 с площ 3 240 кв.м), находящо се в гр. Варна, ж.к. „***“,
дворище пл. № 40-41 по плана на ж.к. „*** *”, заедно с жилищна сграда в
това дворно място, при граници на мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и В. С. С.,
за който имот е издаден Нотариален акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990
г. на нотариус при ВРС Р. Т. за признаване правото на собственост по
давност, който имот е част от поземлен имот, целият с площ от 18 264 кв. м, с
идентификатор 10135.3511.490 (нов идентификатор 10135.3511.1591 с площ
16 549 кв.м), и част от поземлен имот, целият с площ от 44 295 кв.м, с
идентификатор 10135.3501.7 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-
64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК;
- е отменен Нотариален акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990 г. на
нотариус при ВРС Р. Т., на основание чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК;
- е прието за установено в отношенията между Община Варна, с адрес:
гр. Варна, бул. „****“ № 43, представлявана от кмета И. П., и К. Р. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж. к. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, по
предявения ревандикационен иск, че ищецът Община Варна е собственик по
силата на закона (§ 42 от ПЗР на ЗИДЗОС) на ½ ид.ч. от дворно място с площ
от 2 200 кв.м. (по комбинирана скица на вещото лице на л. 352 с площ 2 473
кв.м), находящо се в гр. Варна, ж.к. „***“, дворище пл. № 40-41 по плана на
ж.к. „*** *”, заедно с жилищна сграда в това дворно място, при граници на
мястото: път, бл. на ДСЗ, дере и В. С. С., за който имот е издаден Нотариален
акт № 7, том V, дело 1746 от 13.04.1990 г. на нотариус при ВРС Р. Т. за
признаване правото на собственост по давност, който имот е част от поземлен
имот, целият с площ от 18 264 кв. м, с идентификатор 10135.3511.490 (нов
идентификатор 10135.3511.1591 с площ 16 549 кв.м), и част от поземлен имот,
целият с площ от 44 295 кв.м, с идентификатор 10135.3501.7 по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, и е осъден К. Р.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, да
предаде владението върху ½ ид.ч. от така описания недвижими имот на
Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „****“ № 43, представлявана от кмета
И. П., на основание чл. 108 ЗС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Варненски окръжен съд, на
основание чл. 270, ал. 3, изр. второ от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
на Република България, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването на препис от същото на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2
ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10