Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №3

                       

                                             Гр .Видин 30.01.2019г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  шестнадесети януари

ПРЕЗ  две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.М.

                                     ЧЛЕНОВЕ:  1. С. С.                         

                                                                                          2. Г.Й.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ         В.К.                         И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

     съдията  С.С.              в.   ГР.Д. №   191          ПО ОПИСА

ЗА    2018     ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО

 

Делото е образувано по въззивна жалба на С.В.О. чрез адв. Л.И.  против Решение №203 от 23.04.18г. по гр.д. №3262/17г. на ВРС .

Жалбоподателят  твърди,че обжалваното решение неправилно и необосновано,неправилно са приложени разпоредбите на материалния закон и неправилно са преценени събраните доказателства по делото.Смята за доказано безспорно от разпитаните по делото свидетели,че ответтникът му е причинил твърдените неимуществени вреди. Твърди,че е осъществен състава на чл.45 ЗЗД,тъй като е налице противоправно поведение,вреда и причинната връзка между тях,както и вина. Иска от ВОС да отмени първоинстанционното решение и реши спора по същество като уважи иска му по чл.45 ЗЗД в пълен размер като му присъди разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК ответникът по жалба В.Л.К. чрез адв. Н. А. е подал отговор,с който оспорва въззивната жалба и моли съда да потвръди първоинстанционното решение като му присъди направените по делото разноски.

Твърди,че ищецът не е доказал противоправно поведение от страна на ответника,тъй като негово конституционно право е да подава жалби и сигнали за забелязани от него нарушения.

Поддържа ,че  в производството по делото не са събрани доказателства,които да ангажират отговорността на ответника.

От данните по делото във връзка с оплакванията по жалбата и становищата на страните съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Пред РС Видин е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД като С.В.О. твърди,че ответникът от м. септември  2016г. до настоящия момент е подал срещу него над 60 жалби и сигнали с невярно съдържание до Директора на ОД на МВР-В. и ГД Охранителна полиция-Вътрешна сигурност за извършени нарушения на законите на България и Етичния кодекс на служителите на МВР,с което цели да го злепостави и да предизвика уволнението му. Твърди,че подадените жалби и последвалите проверки са му причинили множество неприятности от служебен,социален и личен характер и са му нанесли огромен психически тормоз.

С отговора на ИМ ответникът не отрича,че е подавал жалби /сигнали/ до ОДМВР-В…. относно неправилно паркиране и движение на различни МПС,включително и собственото МПС на ищеца,както и във връзка с асансьора в общия вход на страните по делото,но отрича те да се неверни и се позовава на правото на всеки гражданин да упражнява това свое право.

Представени са  4бр. жалби ,подадени от В.Л.К.  относно неправилно пракиране на автомобил рег. №… АВ /собственост на ищеца/,изпратени по електронната поща и 13бр. отговори от Директора на ОДМВР-В…,които касаят други сигнали,подадени от ответника.

По делото са събрани гласни доказателства като свидетелите А. Н.,И…Б. и М.М.-колеги на ищеца-са описали как са се отразили  на ищеца непрекъснатите проверки и даване на обяснения по повод сигналите,подавани от ответника.Те свидетелстват,че в продължение на година,година и половина ответникът е подавал десетки сигнали срещу ищеца и това е дало своето негативно отражение върху поведението и психиката на ищеца. Той е станал притеснен,започнал е да се срамува от колегите си,на моменти е бил силно изнервен,непрекъснато е викан да дава обяснения и се е чувствал като престъпник на работното си място.Всички свидетели заявяват,че в резултат на подадените сигнали от ответника и след извършените проверки не са открити никакви нарушения от страна на ищеца и не са му налагани дисциплинарни наказания.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.45 ЗЗД като недоказан като е приел,че подаването на жалби и сигнали не съставлява противоправно поведение,а е конституционно гарантирано право на всеки гражданин

Пред втората инстанция въззивният съд е допуснал събирането на нови доказателства като е приел,че същите са поискани още с ИМ,но ВРС не е издал нужното съд. удостоверение и е лишил ищеца от възможността да ги представи.Този пропуск на съда е отстранен във втората инстанция и   от ОДМВР В… е представено удостоверение,от което да е видно,   че В.Л.К. е подал57 броя сигнала срещу С.В.О. за периода от началото на 2016г. до настоящия момент.Приложени са копия от сигналите,получени по електронен път в ОДМВР-В….

В.Л.К. чрез адв. Н. Антонова е направил оспорване истинността на представеното от ОДМВР –В… удостоверение като е оспорил верността на съдържанието-че общия брой на сигналите не е 57,а 55,че не всички са срещу О. ,а само 30 от тях,че не е вярно,че О. не е бил наказван,а той е наказан с АУАН за нарушаване на Наредба №1 на Община В..Оспорили са също,че електронните писма сигнали са изпратени от ответника,тъй като не са подписани.

В тази връзка са правени нови процесуални искания по чл.184,ал.1 ГПК-представяне на сигналите на електронен носител,но от ОДМВР е отговорено,че те не се съхраняват в електронен вид.По искане на жалбоподателя В.Л.К. е дал обяснения и е изслушан от съда по реда на чл.176 ГПК и той е заявил,че сигналите,приложени по делото са изпратени от него от неговата електронна поща,но е възможно и други да са пращали от неговата електронна поща.

От така събраните пред двете инстанции доказателства съдът достигна до следните изводи:

Искът по чл.45 ЗЗД изисква да се установи дали  е налице  противоправно деяние- действие или бездействие от ответника,  причинена вреда на ищеца и причинно-следствена връзка между тях,както и наличие на вина .

В хода на производството се установи по категоричен начин и не се оспорва от ответника,че същият е изпращал множество сигнали до ОДМВР-Видин като е сигнализирал за неправилно паркиране на лек автомобил,собственост на ищеца и за това,че ищецът продава чипове за асансьор от входа,в който живеят на останалите собственици от входа.Относно неправилното паркиране  се твърди в някои от жалбите,че мястото е детска площадка,в други - тревна площ пред блока,в други ,че мястото е частна собственост и се задава въпроса не е налице конфликт на интереси ако собственикът на имота,където се паркира е издал разрешение на държавен служител да паркира в имота му.Към сигналите има приложени снимки,от които се вижда паркирани автомобили в междублоково пространство.Не се вижда нито детска площадка,нито тревна площ. Заснетите автомобили са снимани отгове и не се виждат регистрационните им номера,поради което на може да се прецени дали измежду тях е автомобилът на ищеца.На една от снимките е заснет автомобил с рег № ВН … ,за който се твърди,че е собственост на ищеца,но такива доказателства не са събрани и който е паркиран на някаква алея до дървета.

По всички получени от К. *** е разпоредило да се извърши проверка и от издаденото от тях удостоверение е видно,че не е установено нито едно нарушение отстрана  на О..Вярно е,че не всички представени сигнали касаят ищеца,но независимо дали са 57,55 или 30 на брой по нито един от тях не е констатирано описаното от К. нарушение.Основно сигналите са за неправилно пракиране от страна на О.,но след проверка не е установено такова и въпреки това сигналите ,изпращани от К. са отново за същото според неговата преценка нарушение,при положение,че О. паркира на едно и също място според собствените изявления на К..

Други от сигналите са с въпроси дали не е нарушение на етичния кодекс на полицая да е с униформа ,но без шапка,или дали е  редно служебната кола на МВР да спира пред рибарски магазин ,защо К. е търсен на личния му мобилен номер от служител на МВР по повод образувани преписки по негови сигнали и това не нарушава ли закона за защита на личните данни,може ли съседка да идва пред вратата на апартамента  му и др. подобни,но те не касасят жалбоподателя О..

Съдът се запозна подробно  със съдържанието на изпратените от К. сигнали защото те съставляват доказателства по делото,въз основа на които следва да се направи преценка дали с тях се цели уведомяване на компетентните органи за забелязани от гражданина закононарушения или се цели да се навреди на ищеца О.,така както се твърди в ИМ.

От цитираната  и приложена от ответника съдебна практика,съобразена и от ВРС при постановяване на решението му е застъпено становището,че конституционно гарантирано право на всеки гражданин е да подава сигнали и жалби до съответните органи и институции за забелязани от него нередности или закононарушения.Дори ако не се установи посоченото от него нарушение той не носи оттговорност по чл. 45 ЗЗД.Подалият сигнала или жалбата би носил отговорност за вреди само ако е налице злоупотреба с право и целта на подаденият сигнал не е за да се вземат необходимите мерки от страна на държавния орган за отстраняване на посоченото нарушение,а се цели да се навреди другиму.

В конкретния казус се установи,че страните по делото са съседи и не са в добросъседски отношения.Подадените сигнали от К. касаещи О. са основно за неправилно паркиране от страна на последния и във връзка с чипове за асансьор в общия им вход на блока.Относно асансьора не може да се проследи в какво се изразява нарушението и какво е развитието на спора,но относно твърдяното неправилно пракиране след извършени проверки е отговорено,че не е констатирано никакво нарушение.Въпреки това сигналите от К. със същото твърдение продължават.Налага се извода,че сигналите не целят отстраняване на някакво нарушение ,в случая неправилно паркиране,тъй като на подалия сигнала вече многократно му е отговорено,че не е налице направилно паркиране на посочения автомобил,а се цели злепоставяне на собственика на автомобила О.,тъй като същият е служител на ОДМВР В…,където са изпращани и сигналите от К..В случая ответникът е изпращал сигнали за нарушение,което му е било известно от отговорите на компетентния орган,че не е нарушение.Сигналите са изпращани до ОДМВР,което е и местоработата на ищеца  и с който явно имат лични спорове.

Изхождайки от така установената фактическа обстановка въззивната инстанция счита,че е налице злоупотреба с права от страна на ответника К. и подаваните от него сигнали за извършени от ищеца нарушения всъщност целят да навредят на лицето,срещу което е сигнала. В този смисъл е налице противоправно поведение от страна на ответника К..

От действията на ответника за ищеца са настъпили вреди,изразяващи се в промяна в поведението и психиката на ищеца в негативна светлина. Той е станал притеснен,започнал е да се срамува от колегите си,на моменти е бил силно изнервен от това,че непрекъснато е викан да дава обяснения и се е чувствал като престъпник на работното си място. Това се установява от свидетелските показания на А. Н.,И. Б. и М. М.,които са колеги на ищеца и които са имали преки впечатления от настъпилите промени в настроените и поведението на О. във връзка с подаваните сигнали от К..

Безспорно установена е и причинно следствената връзка между действията на ответника и настъпилия вредоносен резултат за ищеца.

Вината се предполага според чл.45,ал.2 ЗЗД и ответникът не ангажира доказателства,с които да обори тази законова презумпция.

По изложените съображния  настоящият състав счита,че са налице елементите  от фактическия сътав на чл.45 ЗЗД и жалбата следва да бъде  уважена като се отмени първоинстанционното решение и се уважи иска по чл.45 ЗЗД.

Относно претендираното обезщетение съдът като съобрази разпоредбата на чл.52 ЗЗД намира,че искът следва да бъде уважен до размер от 500лв.,а  до пълният размер от 3 000лв.-да бъде отхвърлен.Като се има предвид причинените негативни последици в причинения стрес и безпокойство на работното място в отношенията с колегите и по местоживеене между съседите настоящият състав счита,че сумата от 500лв. е справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди.

Ответникът по жалба следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за двете инстанции в размер на 81лв. съобразно уважената част от иска.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

                         ОТМЕНЯ  Решение №203 от 23.04.2018г. по гр.д. №3262/2017г на Видински районен съд,вместо което постанови:

ОСЪЖДА В.Л.К. *** да заплати на С.В.О. ***, с ЕГН ********** сума в размер на 500лв.,съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по предявения от него иск по чл. 45 ЗЗД,ведно със законната лихва от 16.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата,както и 81лв.-разноски съобразно уважената част от иска като иска в пълния размер до 3 000лв. отхвърля като недоказан по размер.

Решението не подлежи на обжалване.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: