№ 1829
гр. Бургас, 26.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501526 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2, вр. чл.274-279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“№ 146, ет.4, Бизнес център
България, представлявано от Ива Шаламанова, подадена чрез пълномощник ю.к.Весислав
Генов, против Разпореждане от 31.08.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 5036/2020 г. на РС-
Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Ай тръст“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. Й. Д., ЕГН ********** от гр.Бургас, в частта за
заплащане на следните суми: 107.10 лв. – договорна лихва за периода от 01.06.2018 г. до
31.01.2019 г., 150.12 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
53.49 лв. – административни разноски, и 181.01 лв. – наказателна лихва за периода от
23.03.2019 г. до 03.08.2020 г., претендирани по договор за предоставяне на поръчителство
по договор за кредит № **59 от 08.01.2018 г.
В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Счита се за неправилен извода на БРС за нищожност на
клаузата за договорна лихва поради противоречие с добрите нрави, като се сочи че съдът се
е базирал на съдебна практика, която е неприложима. Сочи се също, че в случая е налице
валидна облигационна връзка между страните – длъжникът сам е избрал при
кандидатстването си за кредит да обезпечи задължението си по договора, предварително се
е запознал със съдържанието на договора, включително и с размера на ГЛП и погасителен
план, съответстващ на действащия закон, като извода на съда за нищожност на
възнаградителната лихва противоречи на трайната съдебна практика и на ЗПК, в който е
посочен праг на ГПР от 50 %, от който ГЛП е компонент. За неправилен се счита и извода
на БРС относно неравноправност на клаузите за начисляване на наказателна лихва, на
възнаграждение за поръчителство и за претендираните адвинистративни разноски, като се
1
сочи, че нито една от хипотезите на чл.411, ал.2, т.3 не е приложима в случая, не е налице
неравноправност, заявителят е погасил всички задължения на длъжника по договора за
кредити и е встъпил в правата на кредитодателя. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното разпореждане на БРС и да уважи изцяло подаденото заявление. Претендира се
присъждане на пълния размер на направените на делото разноски за държавна такса, както и
направените по настоящото дело.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
лицето, участващо по делото като насрещната страна.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалба е частично основателна.
Производството по ч.гр.д.№ 5036/2020 г. по описа на БРС е образувано по
подадено от „Ай тръст“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК против И. Й. Д. за заплащане следните суми: 666.26 лв. –
главница, 53.49 лв. – административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането,
150.12 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 107.12 лв. –
договорна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 31.01.2019 г.; 181.01 лв. – наказателна лихва
за периода от 23.03.2019 г. до 03.08.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 27.08.2020 г. до окончателното плащане.
В заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането:
Неизпълнено парично задължение по договор за кредит № **59/08.01.2018 г., сключен
между „Кредисимо“ ЕАД и И. Й. Д. за сумата от 1000 лв., който е обезпечен с договор за
предоставяне на поръчителство от 08.01.2018 г., сключен между заявителя „Ай тръст“
ЕООД и длъжника, като на същата дата е сключен и договор за поръчителство между
заемодателя „Кредисимо“ ЕАД и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД. Твърди се, че длъжникът не
е изпълнил задължението си по договора за кредит и по договора за предоставяне на
поръчителство, като последната погасителна вноска е падежирала на 31.01.2019 г. Предвид
неизпълнението, на 05.08.2020 г. заемодателят е изпратил искане до поръчителя за плащане
на задължението, който на 10.08.2020 г. е изплатил на кредитора всички дължими суми,
уведомил е длъжника за извършеното плащане и встъпване в правата на кредитора, както и
за дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Посочено е,
че претендираната сума за наказателна лихва представлява обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Към
заявлението е приложен договорът за кредит между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, ведно с
приложение № 1 към него, Общи условия, стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация, договорът за поръчителство между кредитора и заявителя и договорът за
предоставяне на поръчителство между длъжника и заявителя.
Районният съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендирана със
заявлението сума от 666.26 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от подаване
на заявлението, както и за разноски в размер на 14.38 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане БРС е отхвърлил заявлението в частта относно
претендираните суми от 107.10 лв. – договорна лихва, 150.12 лв. – възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, 53.49 лв. – административни разноски и 181.01
лв. – наказателна лихва. Съдът е приел, че искането за договорната лихва е в противоречие с
2
добрите нрави, тъй като надвишава значително трикратния размер на законната лихва и
клаузата, с която е уговорена се явява нищожна, за което се е позовал на съдебна практика
на ВКС, която е счел за приложима. Прието е също, че към настоящия момент лихвите по
банковите кредити и депозити са значително по-ниски от тези преди 10-15 години, което
предполага и значително (неоснователно) обогатяване чрез годишна възнаградителна лихва
над 30 до 50 %. По отношение на възнаграждението за предоставяне на поръчителство,
административните разноски и наказателната лихва съдът е приел, че е налице обоснована
вероятност искането за това да се основава на неравноправни клаузи или да се касае за
хипотеза на заобикаляне на закона във връзка с определянето на ГПР по договора за кредит.
Бургаският окръжен съд не споделя тези изводи на първата инстанция, като намира
същите за частично неправилни. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 ит.2 ГПК – да съдържа всички
необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното
производство парично вземане и неговата изискуемост. Съгласно чл.410, ал.3 ГПК, когато
вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се
приложи и договора за кредит, ведно с всички негови приложения и изменения, както и
приложимите общи условия, ако има такива, като това изискване на закона е с оглед
възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна
проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или
е налице обоснована вероятност за това – чл.411, ал.2, т.3 ГПК, а съгласно чл.411, ал.2, т.2
ГПК съдът служебно извършва проверка и дали искането не е в противоречие със закона
или с добрите нрави.
В случая, към заявлението са приложени необходимите и изискуеми доказателства
съобразно нормата на чл.410, ал.3 ГПК. Видно от представения договор за потребителски
кредит № **59/08.01.2018 г. и приложение № 1 към него, кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е
отпуснал потребителски кредит в размер на 1000 лв., със срок за връщане на кредита от 13
месеца, брой на погасителни вноски – 13, размер на погасителна вноска – 96.67 лв., лихвен
процент по кредита – 41,24 %, ГПР – 50 % и общ размер на задължението – 1256.71 лв.
Приложен е и погасителен план и общите условия към договора за кредит. При преценката
на договора за потребителски кредит настоящият съд намира, че в него няма неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП и ЗПК. Валиден е и сключеният договор за поръчителство
между заявителя и кредитора, по силата който заявителят е приел да поръчителства по
сключения договор за потребителски кредит между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника.
Договорът за поръчителство няма характер на потребителски договор, тъй като е сключен
между две търговски дружества, като поръчителят „Ай тръст“ ЕООД е с предмет на дейност
гаранционни сделки и придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране.
Независимо от това обаче, следва да се отбележи, че както договорът за поръчителство
между заявителя и заемодателя, така и договорът за предоставяне на поръчителство между
заявителя и длъжника, имат акцесорен характер по отношение на договора за потребителски
кредит. Договорът за предоставяне на поръчителство има пряка връзка с договора за
потребителски кредит, тъй като е сключен, за да се поеме задължение да се поръчителства
по договора за потребителски кредит между физическото лице-длъжник по договора за
потребителски кредит и търговско дружество “Ай тръст“ ЕООД, сключило договора с
длъжника като част от своята търговска дейност в частния сектор. Ето защо, длъжникът има
качество потребител по договора и приложение намират нормите на ЗЗП.
При преценката по чл.143 ЗЗП, съдът намира, че уговорената между длъжника и
заявителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
3
поръчителство в общ размер от 957.97лв. (на вноски от по 73.69 лв. на месец за периода на
действие на договора за кредит, т.е за срок от за 13 месеца, съобразно приложение №1 към
договора за предоставяне на поръчителство) срещу задължението на „Ай тръст“ ЕООД да
сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред
кредитора солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения по
договора, е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 ЗПП. Изводите на БРС в този смисъл
са правилни, а доводите в частната жалба са неоснователни. В случая е уговорено
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо
дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение
или не, като размерът на възнаграждението – 957.97 лв. е почти равен на общия размер на
задължението, което длъжникът следва да върне по договора за потребителски кредит –
1256.71 лв. В този смисъл, уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, същата е
във вреда на потребителя, поради което тази клауза е неравноправна. Ето защо, заявлението,
с което се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата от 150.12 лв., представляваща
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, следва да се отхвърли на
основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, поради което обжалваното разпореждане следва да се
потвърди като правилно в тази част.
Настоящата инстанция не споделя и намира за неправилен извода на заповедния съд
за недействителност на клаузата за договорна (възнаградителна) лихва, поради надвишаване
трикратния размер на законната лихва, т.е. поради противоречие на искането с добрите
нрави. Тук следва да се има предвид, че до изменението за ЗПК през 2014 г. липсваше
императивна правна норма, регулираща размера на възнаградителната лихва при
потребителските кредити, като единственото ограничение на свободата на договаряне на
страните по този въпрос бяха правилата на добрите нрави – чл.9 ЗЗД. Поради това и за да не
се стига до неоснователно обогатяване, съдебната практика приемаше за валидна
уговорката, при която договорната лихва не надвишава двукратния/трикратния размер на
законната лихва в различните хипотези на обезпечен и необезпечен заем, респ. при
превишаване на този размер се приемаше, че договорната лихва противоречи на добрите
нрави. Понастоящем, обаче, такава горна граница за потребителските кредити е нормативно
определена в нормата на чл.19, ал.4 ЗПК и това е 5-кратния размер на законната лихва,
доколкото в ГПР на кредита се включват общите разходи за потребителя, в т.ч. лихви,
възнаграждения и т.н. Законодателят е възприел за законов критерий ГПР, като е отчел, че
размерът на договорената възнаградителна лихва не винаги е меродавен, поради което и за
да бъде избегната злоупотреба, в закона като критерий е предвиден максимален размер на
ГПР и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и
добрите нрави общото оскъпяване на кредита. В тази връзка, въззивният съд намира, че
доколкото процесното правоотношение се регулира от ЗПК, то уговорките по договора
следва да съответстват на изискванията на същия закон, поради което при преценката по
чл.411, ал.2, т.2 ГПК за противоречие на искането с добрите нрави следва да се съблюдава
спазването на правилата на ЗПК, когато се касае за договори за потребителски кредит. В
конкретния случай, уговорения годишен лихвен процент е 41.24 % при ГПР от 50 %, като
последния отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на
законната лихва по смисъла на чл.19, ал.4 ЗПК. След като уговорения в договора годишен
процент на разходите, чийто компонент е и годишния лихвен процент по кредита, не
надвишава пет пъти законната лихва, каквото е изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, то не
противоречи на добрите нрави страните да уговарят и по-голям размер на
възнаградителната лихва, както е в случая, стига да е спазено законовото ограничение.
Поради това, съдът счита, че не е налице противоречие на добрите нрави при определяне на
възнаградителната лихва и липсва основание за нищожност на клаузата, поради което
4
районният съд неправилно е отказал издаване на заповед за изпълнение в тази част за сумата
от 107.10 лв. – договорна лихва.
Въззивният съд намира, че БРС неправилно е отказал издаване на заповед за
изпълнение и по отношение на част от претендираната наказателна лихва, за която в
заявлението изрично е уточнено, че представлява обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска, както и за претендираните
административни разноски от 53.49 лв., за които е уточнено, че са реално извършени във
връзка с извънсъдебното събиране на вземането. В производството по чл.410 ГПК съдът
издава заповед за изпълнение, с която разпорежда на длъжника да заплати на кредитора
конкретна сума, само въз основа на твърденията на кредитора. В случая, в подаденото
заявление се твърди, че поради неизпълнение длъжникът е изпаднал в забава за заплащане
на погасителните вноски по договора за кредит, поради което дължи лихва за забава в
размер на 181.01 лв. за периода от 23.03.2019 год. до 03.08.2020 г., поради което няма пречка
за присъждане на претендираната лихва. Тук обаче следва се има предвид забраната по чл.6
ЗМДВИП – до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане
на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на
финансиране, предоставени от финансови институции по чл.3 ЗКИ, с изключение на
дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки,
финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки,
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да
бъде развален поради неизпълнение. Съобразно посочената забрана в периода 13.03.2020 г.
– 13.07.2020 г. лихва за забава не следва да бъде начислявана, т.е. за този период искането на
заявителя противоречи на закона. Поради това, заявлението е основателно за сумата от 81.20
лв., представляваща наказателна лихва за забава в размер на законната лихва за периода
23.03.2019 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. – 03.08.2020 г., за която сума и период следва да
се издаде заповед за изпълнение, като в останалата част заявлението правилно е отхвърлено
от районния съд. Лихвата за забава е изчислена върху неплатените погасителни вноски,
съгласно посоченото в заявлението.
С оглед изложените съображения, въззивната инстанция намира, че разпореждането
на БРС от 31.08.2020 г. следва да се отмени като неправилно в обжалваната част, с която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за сумите от 107.10 лв. – договорно
възнаграждение, 81.20 лв. – лихва за забава за периода 23.03.2019 г. – 13.03.2020 г. и
14.07.2020 г. – 03.08.2020 г., както и 53.49 лв. – административни разноски за извънсъдебно
събиране на вземането, като се разпореди издаването на заповед за тези суми. В останалата
част разпореждането за отказ следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски за държавна такса и пред двете инстанции, изчислени
съразмерно с уважената част на заявлението, респ. частната жалба. Тъй като районният съд
е присъдил разноски за държавна такса в размер на 14.38 лв., за разликата над тази сума до
дължимия размер от 19.60 лв., или за сумата от 5.22 лв., следва също да се издаде заповед по
чл. 410 от ГПК. Пред въззивната инстанция в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
претендираните разноски за държавна такса за въззивното обжалване в размер на 11.76 лв.,
изчислена съразмерно в уважената част от жалбата.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 31.08.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 5036/2020 г. на
РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Ай тръст“ ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. Й. Д. за заплащане на 107.10 лв. –
5
договорна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 31.01.2019 г., 53.49 лв. – административни
разноски, и 81.20 лв. – наказателна лихва за забава в размер на законната лихва за периода
23.03.2019 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. – 03.08.2020 г., претендирани по договор за
предоставяне на поръчителство по договор за кредит № **59 от 08.01.2018 г,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в
полза на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Витоша“ № 146, сграда А, Бизнес център България, срещу И. Й. Д. от гр.Б.,
ж.к.“И.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН **********, за заплащане на следните суми, дължими по
договор за потребителски кредит № **59/08.01.2018 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и
И. Й. Д., обезпечен с договор за поръчителство от 08.01.2018 г., сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, които са погасени от поръчителя: 107.10 лв. –
договорна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 31.01.2019 г., 53.49 лв. – административни
разноски, и 81.20 лв. – наказателна лихва за забава в размер на законната лихва за периода
23.03.2019 г. – 13.03.2020 г. и 14.07.2020 г. – 03.08.2020 г.; както и сумата от 5.22 лв. –
направени разноски за платена държавна такса по ч.гр.д.№ 5036/2020 г. по описа на БРС и
11.76 лв. – платена държавна такса за въззивното производство по ч.гр.д.№ 1526/2021 г. по
описа на БОС.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 31.08.2020 г., постановено по ч.гр.д.№
5036/2020 г. на РС-Бургас, в останалата обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение,
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6