Решение по дело №89/2024 на Административен съд - Перник

Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на И.Г.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. П.Б.от АК – Перник, против Решение № 492/18.12.2023 г., постановено по АНД № 1884/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 4230960, издаден от ОДМВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Твърди, че районният съд е издал акта си при неизяснена и непълна фактическа обстановка, тъй като не е събрал всички относими към спора доказателства, най-вече тези, касаещи мястото на нарушението и установеният в него скоростен режим. Прави искане за отмяна на решението и на потвърдения с него електронен фиш.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява. Не се явява и пълномощникът му. Последният е представил молба, в която заявява, че поддържа касационната жалба и доводите в нея, изразява становище по съществото на спора и прави искане за отмяна на решението на районния съд и на електронния фиш, претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Перник, редовно призован, се представлява от упълномощен представител - главен юрисконсулт З.В., която счита жалбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Красимир Тренчев, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на Районен съд – Перник да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че на 06.12.2020 г., в 12:35 ч, в гр. Перник, ПП I-6, км.81+400 /при бензиностанция NPS/, жалбоподателят И.Г.А. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил с рег. ****, със скорост от 77 км/ч при ограничение от 60 км/ч, въведено с ПЗ В26, и по този начин е превишил максимално допустимата скорост за съответния пътен участък със 17 км/ч. Това било установено и заснето с Автоматизирано техническо средство № 11743d0. За извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, срещу жалбоподателя, в качеството му на собственик на превозното средство, бил издаден Електронен фиш серия К, № 4230960 на ОДМВР - Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба от 50 лева. Електронният фиш е връчен на нарушителя на 18.10.2023 г. Срещу него не е постъпило възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП, нито собственикът е подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

При горните данни районният съд е достигнал до извода, че заснемането на административното нарушение е извършено с одобрен тип техническо средство, което към момента на заснемането е било технически изправно. Приел е, че установяването на нарушението е извършено при спазване на правилата за това и от изготвените веществени доказателства по безспорен начин се установяват елементите от фактическия състав на административното нарушение, за санкционирането на което е издаден електронният фиш. Посочил е, че деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, за което на извършителя е наложено предвиденото за него наказание в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно: глоба в размер на 50 лв.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Същото е и правилно. Фактическата обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН. Събрани са всички необходими и относими към предмета на доказване писмени и веществени доказателства. Направените въз основа на тях изводи за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата, въз основа на което е направено това. Изложени са аргументи и становище по заявените от жалбоподателя възражения. При провеждане на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Не се споделя оплакването на касационния жалбоподател, че оспорваното решение е постановено при неизяснена и непълна фактическа обстановка, тъй като не са били събрани всички относими към спора доказателства, както и възраженията му, че не е посочено ясно мястото на нарушението и че не е категорично установено, че в мястото на заснемане е важала забраната, въведена с пътен знак В26. Тъкмо обратното, районният съд е направил пълен и задълбочен анализ на представените и приобщени писмени доказателства, като е взел предвид, че нарушението е установено с АТСС № 11743d0, с което видно от Протокол за използване на АТСС рег. № 1158р-11368/09.12.2020 г., на 06.12.2020 г., във времевия интервал между 10:00 и 13:30 ч. се е осъществявал контролът за спазване на скоростния режим в пътния участък, посочен в електронния фиш. Взел е предвид и че същото е от одобрен тип и към момента на заснемането е било технически изправно, основавайки се на представените по делото: Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 , издадено от БИН на 07.09.2017 г., Протокол от проверка № 59-С-ИСИС/28.09.2020 г., издадени от БИН. Обсъдено е възражението на жалбоподателя относно мястото на извършване на нарушението като са изложени убедителни аргументи. Посочено е, че в процесния пътен участък е важало ограничението, въведено с ПЗ В26, данни за което са изложени в приетото като доказателство Писмо изх. № 11-00-358/28.11.2023 г. на АПИ – ОПУ – Перник /т.е. администрацията, стопанисваща пътя/.

Не се споделя и възражението на жалбоподателя за приложимост на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Тъкмо обратното, възприема се изцяло становището на първата съдебна инстанция, че промяната на скоростния режим в процесния пътен участък чрез въвеждане на максимално допустима скорост на движение 80 км/ч вместо 60 км/ч представлява по-изгодно фактическо положение, а не изменение на нормативната уредба и последвал по-благоприятен закон. Тя не обосновава промяна в приложимия материален закон. Такава няма нито в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, нито в относимата санкционна разпоредба.

Електронният фиш отговаря на изискванията за съдържание на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Оформен е в съответствие с образеца, утвърден със Заповед № Із–305/04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи.

Отразената в електронният фиш фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства. Същата се субсимира от състава на нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Административното наказание за него е предвидено в нормата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП по абсолютен начин – глоба в размер на 50 лв. В посочения в закона вид и размер, то е наложено на касатора на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, в качеството на собственик на МПС, с което е извършено нарушението.

Предвид всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл.221, ал.2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При горния извод, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, е неоснователна и не следва да се уважава. Ответникът не е направил искане в този смисъл, поради което разноски не му се дължат.

Така мотивиран, касационен състав на Административен съд – Перник, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 492/18.12.2023 г., постановено по АНД № 1884/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:
Членове: