О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….10.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 17.10.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН А.
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно търговско дело
№ 1667 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК(2007г).
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 59114/13.08.19г, подадена от „А1
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, чрез адв. Ц срещу
решение №3225/15.07.2019г по
гр.д.3115/19г по описа на ВРС, 46 с-в, с което е отхвърлен иска на въззивника
за установяване на дължимост на вземане
за 309.96лв неустойка по оспорена заповед за изпълнение.
Въззивната жалба е депозирана по поща с клеймо от 12.08.19г в рамките на преклузивен двуседмичен срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на пълномощника на жалбоподателя.
Жалбата съдържат изискуемо по чл.260 ГПК съдържание и приложения по чл. 261 ГПК
и е редовна и надлежно администрирана. Внесена е авансово дължимата такса за
обжалване, съответно на определена от първата инстанция цена на иска.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Т.А. Т не е упражнила право на защита.
По
допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение по иск. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт. Съдът
приема, че въззивното производството е допустимо.
По
предварителните въпроси:
Обжалваният акт е постановен по иск за установяване на дължимост на
вземане, за което заявителят е бил снабден с заповед за изпълнение. При
съпоставка на обжалваната част от решението с оспорената от длъжника заповед,
обаче, въззвиният съд констатира, че индивидуализацията на вземанията,
възприета по твърденията на ищеца в исковата молба, не кореспондира на
основанието за което е издадена заповедта. В заявлението си, кредиторът е
посочил като задължение сборно вземане,
фактурирано общо като главница от 3018,49лв, но породено от неизпълнение на
задължения по договор за съобщителни услуги и закупени продукти.
Обстоятелствата в т.12 от заявлението изрично поясняват твърденията за поне две
различни основания за начисляване на вземанията, формирали счетоводния сбор
като фактурирана главница. Кредиторът е посочил, че поради прекратяване на
договора по вина на абоната е начислил сума от 1637,76лв като сбор от неплатени
цени за ползвани услуги и 1380,73лв като
сбор от неустойки, начислени в размер на трикратен размер на абонаментни такси,
възстановяване на отстъпки и пазарни цени на закупени или предоставени на
лизинг устройства, съответни на оставащия срок от ползването по абонамента.
Макар че в самата оспорена след връчване на длъжника заповед тази
индивидуализация не е възпроизведена, доколкото е обявена от кредитора като
фактически обстоятелства в т.12 от заявлението, може да послужи за очертаване
на съответните основания за признатото в заповедта сборно вземане.
Интерес от установяване по
специалния ред на чл. 422 ГПК кредиторът има само за сумите, които е заявил при
сезирането на заповедния съд (т.11б от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС) , съответно и
искането не може да се основава на твърдения, които не само поясняват
пораждането на вече заявени претенции, но и променят индивидуализацията на
основанията им. В настоящия случай в исковата си молба ищецът е описал, че е
предоставял по договора абонаментни услуги за доставка на интернет и телевизия
и след прекратяването му е начислил неустойки в размер на 69.96лв като
трикратен размер на абонаментната такса и 240лв като цена на невърнато от клиента оборудване.
Само първото от така пояснените вземания съответства на описанието на неустойките
в заявлението, тъй като липсват твърдения че устройствата (рутер и сателитен
приемник) са били продадени или отдадени на лизинг и клиента дължи части от
цената им, разсрочени до края на абонаментния срок.
Въззивният съд констатира явно несъответствие между основанието за
начисляване на неустойка (в сборен размер от 240 лв), описано в исковата молба
като уговорена за неизпълнено задължение на клиента да върне при прекратяване
предоставени за ползване устройства и искането за установяване на дължимост на
същата сума, като част от сборно задължение, фактурирано общо като главница за
дължими от клиент вземания, произтичащо от начислените неустойка за неполучени
остатъци от разсрочени цени или лизингови вноски за закупени или лизинговани
крайни устройства, задържани от клиента след предсрочно прекратяване на
абонаментите.
Разминаването между фактическите
твърдения относно основанието, индивидуализиращо претенцията и искането за
установяването на дълга представлява нередовност на сезирането със специалния
иск по чл. 422 ГПК.
Като инстанция по същество, чиято
дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, съдът дължи
даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да
обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора и сам
служебно следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, (т. 5 от ТРОСГТК
на ВКС 1/2013, вр. т.1 от ТРОСГК 1/2001г на ВКС).
След отстраняване на противоречията в твърденията, въззвиният
съд ще продължи произнасянето си по предварителните въпроси и подготовката на
откритото заседание.
По
изложените съображения съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на
заявителя „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД, в частта, с която е предявен иск за установяване на
дължимост на сума 240лв, като сборно вземане за неустойки, начислени в размер
на пазарни цени на закупени или предоставени на лизинг устройства, съответни на
оставащия срок от ползването по абонамента, включени като компонент от главница
в общ размер от 3018,49лв, на осчетоводени задължения на потребителя след
прекратяване на абонаментен договор по негова вина, удостоверена в Заповед №
9499/31.12.2018г по ч.гр.д. 19280/18г на ВРС.
На осн. чл. 273 вр. 129 ал. 4 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД в седмичен срок, считано от връчване на препис
от настоящата определение, с писмена молба с препис за насрещната страна да
отстрани несъответствието между посочените в исковата молба твърдения за
основанието, на което е начислена неустойката и искането за установяването й
като вземане, включено в оспорена заповед, като:
·
поясни твърденията си за уговорките
по предоставяне на оборудването на клиента, като посочи фактите по договаряне
на продажба на изплащане или лизинг и поемане на задължение за разсрочени
вноски за цена или лизингови вноски до края на срока на абонамента по договор №
М5678292/23.05.2017г (съответно на основанието, посочено в заявлението, по
което е издадена спорната заповед)
или
·
основе осъдително искане, съответно
на интереса му да търси плащане на изискуема неустойка( различна от посочената
в заявлението, по което е издадена спорната заповед), основано на изложените в
исковата молба твърдения за уговорката за обезщетяване на доставчика за
неизпълненото задължение на клиента да върне предоставено за ползване и
незакупено оборудване.
При неизпълнение
въззивният съд ще счита, че нередовностите не са отстранени и ще разгледа
жалбата срещу обжалвания съдебен акт, като постановен по нередовно сезиране по
отношение на сумата от 240 лв, в изпълнение на общо
предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК.
Делото се докладва след изтичане на
срока за изпълнение за продължаване на подготовката на въззивното производство
по същество.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.