Р Е Ш
Е Н И Е
№
__________
………………2019 г., гр. Ловеч
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав на шести
февруари през две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
1. ИВАН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
2.
ЕМИЛ ДАВИДОВ
Секретар: ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
Прокурор:
КИРИЛ ПЕТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ
ВНОХ дело № 645
по описа на съда за 2018 година
и за да се произнесе, съобрази:
С Присъда № 45/22.11.2018 г. по
НОХД № 407/2018 г. РС-Ловеч е признал Р.К.Р. с ЕГН ********** за виновен в
това, че на 31.03.2018г., около 13.50 часа, в град Ловеч, по ул. „Осъмска”,
управлявал МПС - л.а „Сеат Леон” рег. № *********, след употреба на наркотични
вещества - амфетамин и метамфетамин, установена с тест - дрегер „Drug test
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.”в”
от ЗИНЗС му е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.
На основание чл.25 ал.1 във вр. с
чл. 23 ал.1 от НК е определено на Р.Р. общо най-тежко наказание по настоящото
дело и НОХД №705/2018г. по описа на РС – Ловеч една година лишаване от свобода
и глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
На основание чл.25 ал.1 във вр. с
чл. 23 ал.3 от НК е присъединено към определеното общо най-тежко наказание и
500 /петстотин/ лева от наложеното наказание глоба в размер на 1 000
/хиляда/ лева по НОХД №705/2018 г. по описа на РС – Ловеч.
На основание чл.59 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК е приспаднато от така определеното общо най-тежко наказание лишаване
от свобода времето, през което Р. е бил задържан със заповед №
1762зз-90/31.03.2018 година по ЗМВР за срок от 24 часа.
На основание чл.69 ал.2 във вр. с
чл.68 ал.1 от НК е определено Р.Р. да изтърпи и част от наложеното с присъда №14/29.09.2015
година, постановена по НОХД №271/2015г. на Окръжен съд – Ловеч наказание две
години лишаване от свобода, а именно една година лишаване от свобода.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.”в”
от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на отложеното
наказание лишаване от свобода.
По делото е постъпила молба от В. Т.
М.-***, защитник и процесуален представител на Р.К.Р. в която излага, че
не са доволни от Присъдата на РС-Ловеч от
22.11.2018 г. по НОХД №407/
Твърди, че едва в 17.30 часа,
четири часа след задържането му, от този АУАН и издадения талон за медицински
изследвания, Р.Р. е разбирал, че на 31.03.2018 г. в 16.58 часа/ осем минути
(след проверката) в гр. Ловеч, на ул.
„Осъмска" е управлявал МПС „Сеат Лион” с рег. № *********, след употреба
на наркотични вещества.
Посочва, че пътният полицай Г.П.Д.
в съдебно заседание е твърдял, че написаното в АУАН-а отговаря на обективната
действителност, т.е. Р. не е управляват
МПС на 31.03.2018 г. около 13.50, а точно в 16.58 ч.-осем минути след
извършване на проверката.
Счита, че Ловешкият съд вместо да
признае Р.Р. за невиновен по повдигнатото му обвинение е приел, че има извършено
такова, въпреки гласните и писмени доказателства по делото.
Сочи, че присъдата е постановена
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348,ал.1 ,т.2
от НПК, които ще изложи след запознаване с мотивите към присъдата.
Излага, че присъдата е
постановена в разрез с посочената съдебна практика на ВКС- Р № 566/2009 г. 3-то
нак. отделение, Р № 603/2012 г. 1- во н.отл-.Р № 135/27.07.2015 г. по н.д. №
372/2015 на ВКС и др. подобни, които са категорични,че концентрацията на
алкохол или др. упойващи вещества, следва да се установява в момента, в който
деецът е управлявал МПС.
Твърди, че константната
практиката на ВКС е, че нормативният акт от специален характер, който урежда
със специални правила реда за установяване употребата на алкохол и други
упойващи вещества от водачите на МПС е бившата Наредба № 30/ 27.06.2001 г.,
сега действащата Наредба № 1 от 19.07.2017 г. в сила от 29.09.2017 г.
Счита присъдата за явно
несправедлива, тъй като не отговаря на обществената опасност на деянието и
деецът, като такъв-чл.348,ал.1,т.З от НПК. Сочи, че не следва да се наказва
лице, което не е извършило визирано в специалната част на НК-престъпление.
Моли съда да отмени обжалвана
присъда от 22.11.2018 г., постановена по НОХД № 407/2018 г. по описа на
РС-гр.Ловеч, като неправилна, незаконосъобразна и несправедлива и в рамките на
приетите за установени обстоятелства да
оправдае Р.К.Р., като го признае за невиновен.
Прокурор К. П. в съдебно
заседание счита, че жалбата срещу
присъдата срещу РС - Ловеч е
неоснователна. Излага, че в жалбата се твърди основно, че не е доказано извършителството на
престъплението, т.е. управление на МПС след употреба на наркотични вещества,
като основание за това му дава обстоятелството,
относно времето на извършената проверка
от страна на органите на полицията за съдържание на наркотични вещества. Счита,
че с оглед на събраните доказателства обвинението е доказано. По отношение на
основния спорен момент счита, че доказателствата дават основание да се приеме, че
има несъставомерно деяние. Действително
подсъдимия е спрян за проверка в 13:50 часа, като безспорно се
установява движението на подсъдимия и
неговия спътник в колата. След спирането е било проведено претърсване, при
което и от колата, и от подсъдимия са били иззети наркотични вещества. Отведен
е в полицията и там е задържан. Твърди, че действително проверката е извършена
в 16:58 часа, но събраните доказателства дават основание да се приеме, че в периода
след 16:50 часа до 16:58 часа не е имало обективна възможност въззивника да
употребява наркотични вещества евентуално, за да може да се твърди, че към
момента на спирането той е бил под въздействието на наркотични вещества.
От друга страна излага, че има
свидетелски показания, според които когато въззивника бил спрян за проверката,
той и неговия спътник са били в неадекватно превъзбудено състояние. Съдът е
изложил мотиви за това защо приема, че в конкретния случай приложението на
Наредба № 1 не е задължително. Още
повече самия текст от закона не изисква такава проверка така, както е в
разпоредбите по отношение на управление след употреба на алкохол. Счита, че
присъдата на РС – Ловеч е обоснована, законосъобразна и моли съда да я
потвърди.
Защитникът адв. В.М. в съдебно
заседание поддържа жалбата против присъдата на първоинстанционния съд така,
както е написана и на трите касационни основания. Сочи, че прокурор Петров се
спира само на половината от това, което е изложено подробно в пледоарията пред
първоинстанционния съд и което е описано и в мотивите към присъдата на
първоинстанционния съд, а именно, че пробата е взета 4 часа по-късно. Счита, че
по-важното е, че има противоречие в самите мотиви на първоинстанционния съд и
не могат да разберат той какво приема и
защо го приема.
Сочи, че според обвинителния акт
/другата половина на това, което е изложено/ въззивника е осъществил така
преписаното му деяние, а именно, че на 31.03.2018 год. на Цветница, около 13:50
часа в гр. Ловеч, по ул. Осъмска, управлявал
МПС лек автомобил „Сеат Леон” рег.
№ *********, след употреба на наркотични
вещества – амфетамин и метамфетамин, установена с тест-дрегер.
От друга страна счита, че първоинстанционния
съд е приел тяхното становище, че
съгласно трайната съдебна практиката в посочените решения на ВКС, ІІІ-то Н.О.
се казва, че нормативния акт от специален характер, който урежда със специални
правила реда за установяване употребата на алкохол и други упойващи вещества от
водачите на МПС е Наредба № 1/19.07.2017 година. Точно съгласно тази наредба и съставения
АУАН, съгласно писмените безспорни доказателства е видно, че е съставен от пътния полицай Г.П.Д., който е потвърдил,
че написаното е вярно и отговаря на
обективната действителност. Посочва, че въззивника не е управлявал МПС на 31.03.2018
г. около 13:50 часа, а на 31.03.2018 година точно в 16:58 часа е записано в
акта, т.е. 8 минути след извършване на теста. Твърди, че това, което пише в
диспозитива на обвинителния акт и това което, пише в присъдата не се
потвърждава от писмените безспорни доказателства, изложил съм ги в жалбата. Счита,
че от една страна се приема, че тази Наредба № 1 е специален закон. Приема, че
което е написано в акта е вярно, а се правят точно обратните изводи. Сочи, че написаното
в акта като час на извършване на деянието не съвпада с отразеното в
обвинителния акт - 13:50 часа и в присъдата на първоинстанционния съд. Твърди,
че има колизия в самите мотиви на присъдата. Счита, че делото най-малкото
трябва да се върне на първоинстанционния съд, да се изчистят тези неща. Излага,
че не може в АУАН да пише, че е управлявал в 16:58 часа, а да се приема в
обвинителния акт и в присъдата, че е управлявал в 13:50 часа, т.е. 4 часа
по-рано. Само на това основание счита, че той трябва да бъде признат за
невиновен и оправдан или делото да се върне на досъдебното производство.
Посочва, че на второ място съда приема показанията на полицаите, че
уж го видели, че той управлявал, а
другия се бил возил до него. Обръща внимание, че полицаят, който казва, че ги е
забелязал, той е познавал другото лице, именно шофьора, а не е познавал Р. и
поради тази причина са тръгнали след него. А не се коментират изобщо показанията именно на
водача Н.М., който е познат на полицията, която е провеждала тогава такава
операция срещу наркотици. Счита, че те затова
тръгват, защото него го познават и когато пристигат на автомивката, те
виждат, че на кормилото е Манев, а зад него отзад стои Р. и това е факт доказан.
Посочва, че не се коментират и
показанията на другия свидетел Г.В.К., който е казал именно, че той е помолил Н.М.
да намери кола, тъй като има книжка и да дойде да го закара до гр. Плевен,
където има две недоносени близначета и той него чакал и той идва. Сочи, че не е
коментиран факта, че на другия ден те са задържани. Сочи, че Н.М. отива да
вземе колата от автомивката и е спрян и затова е осъден. Точно той е
шофьора и това го прави като
самопризнание, и е осъден по това дело от същия съдебен състав. Счита, че от един случай се правят 3-4 дела, като в
крайна сметка е пострадал подзащитния му, който няма книжка, не е негова
колата, зад кормилото е бил Н.М.. Н.М. е осъден за това, че на другия ден отиват, прибират колата и я
управлява. Твърди, че не се коментират показанията на Г.В.К., които са в тази
насока, че той е чакал Н.. Счита, че най-важния
момент е, че в обвинителния акт пише, че той е карал на тази дата в 13:50 часа,
а АУАН е категоричен, че той е управлявал в 16:58 часа, т.е. 8 минути след
извършване на теста, което прави на пух и прах твърденията на двамата полицаи.
В този смисъл моли съда да постанови
съдебния си акт.
Въззивникът Р.К.Р. иска да бъде
оправдан.
Въззивният съд като взе предвид
становището на страните в процеса, събраните по делото доказателства и сам,
като провери изцяло законосъобразността на обжалваната присъда съгласно
изискванията на чл. 313 от НПК, счете за установена следната фактическа обстановка :
Въззивникът Р.К.Р. ***,бил с основно образование ,неженен и бил осъждан.Свидетелите
В.П.Н.и Д.Д.Ц.живеели в гр.Ловеч и били служители на РУ на МВР- Ловеч.
На 31.03.2018 годна двамата били
на работа, като изпълнявали служебните си задължения като автопатрул на
територията на гр.Ловеч. Около 13:50 часа се движели по ул. „Търговска“ в
посока към пешеходната зона и спрели на знак „Стоп“ на кръстовището, образувано
с улица Александър Стамболийски. В този момент непосредствено пред тях минал
лек автомобил „Сеат Леон“ с peг. № *********, движещ се в посока към ул.
„Осъмска“, управляван от въззивника, а на предната дясна седалка разпознали
свидетеля Н.М., като лице от криминалния контингент, за който имали информация,
че се занимава с разпространение на наркотични вещества. Свидетелят Ц. веднага
разпоредил на Николов да тръгне след автомобила и започнали да подават
светлинен и звуков сигнал, за да спре. Преследваният автомобил, вместо да спре,
продължил движението си по ул. „Александър Стамболийски”, направил ляв завой по
ул. „Осъмска“ и влязъл в района на автомивка „Енерджи“. Служителите на
полицията през цялото време имали визуален контакт към автомобила. След
спирането на автомобила пред клетките на автомивката видели, че лицето, което
управлявало, минало между предните седалки и седнало на задната седалка, в
дясно, а спътникът му се преместил на мястото на водача.
При последвалата проверка
полицейските служители установили самоличността на лицето, което в
действителност управлявало автомобила и това бил въззивника Р.Р., а лицето, с
което разменил мястото си бил свидетелят Н.М., и двамата от село Кирчево,
Ловешка област.
Служителите на полицията
предприели действия за проверка на МПС-то и лицата, като на две места в
автомобила и у двамата били намерени наркотични вещества, което наложило да
бъде извикана дежурната следствено-оперативна груба за извършване на
неотложните следствени действия. Било поискано и съдействие от сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР- Ловеч с оглед тестване на водача за наличие на алкохол
и наркотични вещества в кръвта. По сигнала на място пристигнал свидетелят Г. Д.
– служител на сектор „ПП“ към ОД на МВР- Ловеч, но тъй като вече се извършвали
следствени действия, се наложило да извърши проба на въззивника за наркотични
вещества и алкохол след отвеждането му в РУ на МВР - Ловеч. Добрев тествал Р.
за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство „Алкотест 7510“, което
отчело отрицателен резултат /0.00 промила/. След това го тествал и за употреба
на наркотични вещества с тест- дрегер „Drug test 5000“ с фабр. №ARJM-0035,
който отчел положителен резултат – наличие на амфетамин и метамфетамин.След
като пробата за наркотични вещества се оказала положителна, свидетелят Д.
изготвил и връчил на въззивника талони /№0004951 и №0004952/ за явяване в
ЦСМП-Ловеч за даване на проби от кръв и урина за изследване. Видно от
материалите по делото /писмо от СО-МБАЛ-Ловеч – л.19 от делото/ Р. ***, но е
отказал да даде проби от кръв и урина.
Настоящият състав, както и РС -
Ловеч приема, че възраженията на защитника на въззивника за недоказаност на
обвинението са неоснователни. Обосновано РС-Л-ч е дал вяра на показанията на свидетелите
Д. Ц.и В. Н., които са обективни, последователни и непротиворечиви и съответни
на приложените по делото писмени доказателства.Категорични са свидетелите , че не
само са видели кой управлява автомобила при непосредственото му преминаване
пред тях,но и в последствие са имали постоянен визуален контакт по време на
движението и веднага след спирането на автомобила са възприели разместването на
въззивника и свидетеля Манов.Категоричен е свидетеля В.Н.,че е последвало
преместване на шофьорското место, но след спирането на процесния
автомобил./л.18 и 19 от НОХД/.В този смисъл са показанията на св-ля Д.Ц./л.19/.Колкото
до възражението на адв.М.,че свидетелите познавали свидетеля М. и за това са
тръгнали след процесния автомобил настоящата инстанция намира за
неоснователно,тъй като категорично св-ля Н.в сочи ,че на кръстовището с
ул.Ал.Стамболийски е дал предимство на процесния автомобил „…управляван от това
лице/сочи подсъдимия/../л.18/.Свидетеля Ц. в тази насока сочи,че действително е
разпознал лице от криминалния контингент ,но това не е бил въззивника и лицето
,което е разпознал се е возело на предната дясна седалка./л.19/.
От друга страна въззивният съд,
както и РС-Ловеч не кредитира като достоверни показанията на свидетелите Н.М. и
Г.К., тъй като М. е в приятелски отношения с въззивника, а К.от своя страна е в
приятелски отношения със свидетеля М. и както сам е заявил пред РС-Ловеч,
многократно е ползвал услугите му да го кара до град Плевен.Освен приятелските
отношения ,въззивната инстанция счита за необходимо да отбележи и че свидетеля
М. реално потвърждава показанията на Ц. и Н.,сочейки ,че тъкмо е спрял на
паркинга и се появила „патрулка” и той бил зад волана./л.59/.Ясна е и причината
за смяната на водачите на МПС от показанията на М.,а именно „..Аз имам книжка,а
Р. няма книжка”. Нещо повече, свидетелят К. е заявил, че когато е видял
автомобила, понеже се бил „отплеснал” същия бил спрян. Самите показания на
свидетеля в тази връзка са противоречиви и целящи да „оневинят”въззивника и
настоящата инстанция приема,че не следва да се дава вяра на същите ,тъй като К.
първоначално сочи,че не е видял процесния автомобил в движение ,тъй като се е
бил „отплеснал”и е възприел същия като спрян в района на автомивка,находяща се
под железния мост/л.66/.В последствие сочи,че е възприел ,че „..Н. караше колата
и като видях през джама,видях,че на задната седалка е Р...”
По отношение на направените
възражения от страна на адв.В.М. касаещи различно отразени обстоятелствата
,като час на извършване на нарушението в акта за установяване на
администратимвнно нарушение/АУАН/ и обвинението в диспозитива на обвинителния акт /АУАН/,настоящият
състав приема същите за неоснователни.Действително както се възразява от
защитата в АУАН е посочено,че въззивника е управлявал МПС на 31.03.2018г. в
16.58ч.,но акта не е посочен в обстоятелствената част на обвинителния
акт,респективно не е вземан предвид от прокурора и той не се е позовал на него
като писмено доказателство при преценка на доказателствата,дали му основание да
предяви процесното обвинение на въззивника.
Колкото до възражението на
защитника-адв.М. касаещо талоните за медицинско изследване ,същите са посочени
в обстоятелствената част на обвинителния акт,но в настоящия казус,но същите са
ирелевантни за предмета на доказване по настоящото дело,тъй като на л.19 от ДП
е приложено писмо от МБАЛ”П.Стоянов”,от което е видно ,че въззивника се е
отказал от даване на кръв и урина за медицинско изследване.приложено е и
заверено копие от журнала ,удостоверяващо отказа на л.20 от ДП.Съгласно Наредба
№1/19.07.2017г.за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози въззивника е изследван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство дрегер „Drug test
Относно възражението на защитника
- адв.М. за това разминаване в часовете ,позовавайки се на показанията на св-ля
Г. Д. ,същото е неоснователно,тъй като той не е заявил,че е извършил тестването
за употреба на наркотични вещества както се възразява ,че е извършил същата в
13.50,а е заявил,че колегите са му се обадили за съдействие около 13.00часа,но
е пояснил ,че са го помолили в последствие когато въззивника и св-ля М. бъдат
заведени в РУ-МВР-Л-ч да ги тества за употреба на наркотични вещества./л.18/.
Неоснователно е и възражението на
адв. М., че е налице колизия в самите мотиви на присъдата в тази насока ,тъй
като РС-Л-ч обосновано е приел, че от страна на въззивника Р. К. Р. е
осъществен от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.343б,ал.3от НК,като на 31.03.2018г., около 13.50 часа, в
град Ловеч, по ул. „Осъмска”, управлявал МПС - л.а. „Сеат Леон” рег. № *********,
след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установена с
тест - дрегер „Drug test
Въззивната инстанция счита за
необходимо да отбележи, че както е приел и РС-Ловеч, разпоредбата на чл.343б,
ал.3 от НК ангажира наказателна отговорност за всяко наказателно отговорно
лице, което управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.5 Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /Наредбата/,вземането на кръв и урина за изследване
за употреба на наркотични в-ва се извършва в срока за явяване, определен в
талона за изследване. При отказ на лицето установяването на употребата на
наркотични вещества да бъде изследвано се приемат показанията на техническото
средство, с което е извършено изследването /арг. чл.15, ал.6 и ал.7 от
Наредбата/. Както вече се посочи и по-горе отказът на въззивника е оформен и са налице писмени доказателства,
а именно посоченото писмо от Началника
на С.О. при МБАЛ - Ловеч /л.19-20 от ДП/.
Колкото до възражението, че през
този времеви период въззивника е могъл евентуално да употреби такива наркотични
вещества въззивната инстанция намира също за неоснователно, тъй като на л. 23
от ДП е приложено заверено копие от Заповед за задържане на лице, от която е
видно, че въззивника Р.Р. е задържан на 31.03.2018 год. в 14:00 часа в РУ МВР –
Ловеч. Т.е. непосредствено след управлението на МПС.
При така изяснените фактически обстоятелства въззивната
инстанция приема за законосъобразен и обоснован
извода на РС-Ловеч, че с действията си въззивника Р.К.Р. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл.343б, ал.3 от НК, като на 31.03.2018 г., около 13,50 ч., в гр.Ловеч, по ул.
„Осъмска”, управлявал МПС- л.а „Сеат Леон” рег. № *********, след употреба на
наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установена с тест- дрегер „Drug
test
Въззивният съд, както и РС-Ловеч
намира, че от субективна страна, въззивникът Р. е извършил деянието виновно при
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици от него и е искал тяхното
настъпване. Този извод е съответен на събраните по делото доказателства и
най-вече предвид на поведението и действията на въззивника Р. преди, по време и
след извършване на деянието и описани подробно по-горе.
При определяне вида и размера на
наказанието на въззивника, първоинстанционния съд е отчел като отегчаващо
вината обстоятелство предходното му осъждане за извършено престъпление от общ
характер, макар и като непълнолетен, а младежката възраст и семейното му
положение – съвместно съжителство и дете на няколко месеца, преценил е като
смекчаващи вината обстоятелства, поради което му е наложил наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелства една година лишаване от свобода и глоба в
размер на 1000 лева. На основание чл.57 ал.1 т.2 б.”в” от ЗИНЗС му е определил
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Въззивната инстанция, както и
РС-Ловеч намира, че така наложените наказания са справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и дееца
и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и
не са налице нови доказателства пред въззивната инстанция ,които да не са
преценени от РС-Ловеч и които да дават основание за намаляване на размера на
така наложените наказания .
Обосновано РС – Ловеч с оглед
справката за съдимост /л.63-64 от НОХД/ е съобразил, че със Споразумение
№118/29.06.2018 година, одобрено по НОХД №705/2018 година по описа на Районен
съд – Ловеч, Р. е бил признат за виновен в извършване на 31.03.2018 година на
престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 пр.2 т.1 и чл.26 ал.1 от НК, приема,
че деянията по настоящото производство и по НОХД №705/2018 година са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да било от тях, поради което
и с оглед разпоредбата на чл.25 ал.1 във вр. с
чл.23 ал.1 от НК и му е определил общо най-тежко наказание една година лишаване
от свобода и глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
На основание чл.25 ал.1 във вр. с
чл. 23 ал.3 от НК е присъединил към определеното общо най-тежко наказание и 500
/петстотин/ лева от наложеното наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/
лева по НОХД №705/2018г. по описа на РС – Ловеч.
На основание чл.59 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК е приспаднал от така определеното общо най-тежко наказание лишаване
от свобода времето, през което Р. е бил задържан със заповед №
1762зз-90/31.03.2018 година по ЗМВР за срок от 24 часа.
От приложената справка за
съдимост се установява, че с Присъда №14/29.09.2015 година, постановена по НОХД
№271/2015 година на Ловешки окръжен съд, влязла в сила на 15.10.2015 година, Р.
е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.4 във вр. с
ал.3, предл.6-то, б.“б“, предл.1-во във вр. с чл.342 ал.1 предл.3-то и чл.63
ал.1 т.3 от НК, като му е било наложено наказание две години лишаване от
свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл.69 ал.1 от НК за
срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Обосновано в тази връзка и с
оглед разпоредбата на чл.69 ал.2 във вр. с чл.68 ал.1 от НК, РС – Ловеч е
преценил, че въззивника Р.Р. следва да изтърпи и част от наложеното с присъда
№14/29.09.2015 година, постановена по НОХД №271/2015г. на Окръжен съд – Ловеч
наказание две години лишаване от свобода, а именно една година лишаване от
свобода.
На основание чл.57 ал.1 т.2 б.”в”
от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим за изтърпяване на отложеното
наказание лишаване от свобода.
С оглед всички гореизложени
съображения, въззивната инстанция счита ,че присъдата на РС-Ловеч е
законосъобразна и обоснована, тъй като е базирана на базата на всички събрани
по делото доказателства, с оглед на което и следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 45/22.11.2018 г. по НОХД № 407/2018
г. на Районен съд - Ловеч.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.