Определение по дело №70884/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 26977
Дата: 1 юли 2024 г. (в сила от 1 юли 2024 г.)
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20231110170884
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26977
гр. София, 01.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110170884 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Предявена е искова молба от „Симетрикс“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 3 066,56 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени без основание на 22.02.2019 г. такси по
ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20168580400947 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова,
рег. № 858 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, образувано по молба на
ответника, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
28.12.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 22.06.2007 г. между третото за настоящото производство лице
Костадин Сталинов Стоянов и ответника е сключен договор за кредит, по който е отпусната
сумата от 88 000 лв., а за обезпечение на вземанията на ответното дружество е учредена от
длъжника договорна ипотека върху апартамент 7, находящ се в гр. София, ж. к. "Младост-
1", бл. 129, вх. Б, ет. 3, със застроена площ от 73,57 кв. м. Сочи, че на 07.08.2012 г. ищецът
сключил с длъжника Стоянов договор за продажба, по силата на който придобил
собствеността върху ипотекирания в полза на ответника имот, който през 2013 г. се снабдил
със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника. Поддържа, че въз
основа на издадения във връзка със заповедта изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 20168580400947 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, рег. № 858 на КЧСИ с район
на действие Софийски градски съд, по което е извършена публична продан на имота на
20.12.2018 г. при цена от 180 653 лв., от която в полза на ответника като взискател е
разпределена сумата от 43 140,87 лв., а за разноски на съдебния изпълнител е разпределена
сумата от 3 066,56 лв. Твърди, че изпълнителното производство е неправомерно
продължено, въпреки че до 06.12.2017 г. в полза на ответника е платена сума в общ размер
от 147 850,83 лв., с която са погасени изцяло чрез плащане вземанията на кредитора, който
се явявал мним кредитор по договора. На следващо място сочи, че с влязло в сила решение
от 06.01.2020 г. по т. д. № 536/2019 г. по описа на ОС – Пловдив искът на „Юробанк
България“ АД срещу длъжника Стоянов е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Посочва и, че с влязло в сила решение № 871/07.07.2023 г., постановено по т.д. № 1689/2021
г. по описа на СГС ответникът е осъден да заплати на ищеца получената в резултат от
приключилата публична продан сума в размер на 43 140,87 лв. Поради това намира, че
платените от него разноски в хода на образуваното изпълнително производство са
недължимо платени, като ищецът е понесъл имуществени вреди до техния размер поради
неправомерното продължаване на изпълнителните действия в производството по
1
принудително изпълнение от лица, на които е ответникът е възложил да извършват същите.
Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който предявеният иск се оспорва с твърдения за недопустимост и
неоснователност. Оспорва твърдението на ищеца, че е имал качеството на мним кредитор по
отношение на вземането по сключения с третото за спора лице Стоянов договор за кредит.
Счита, че е бил добросъвестен кредитор, доколкото към датата на провеждане на процесната
публична продан и към момента на влизане в сила на разпределението по изпълнителното
производство не е било налице влязло в сила съдебно решение, което да установява
недължимост на задълженията към ответника. Сочи, че не е имало основание за спиране или
преждевременно прекратяване на образуваното изпълнително дело. Поддържа, че липсва
проява на противоправно поведение от негова страна. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на предявената с исковата молба претенция. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът намира релевираното с отговора на исковата молба възражение за
недопустимост на настоящото производство за неоснователно. Ищецът твърди, че е закупил
ипотекиран от собственика в полза на ответника имот, който впоследствие е изнесен на
публична продан за непогасени задължения на продавача, като в хода на изпълнителното
производство за ищеца са произтекли имуществени вреди от заплащане на разноски в полза
на ЧСИ, в резултат от неправомерното поведение на ответника, който бил мним кредитор.
При тези твърдения на ищеца, съдът намира за неоснователен довода на ответника, че право
на иск за обезщетяване на вреди от заплащане на разноски в изпълнителното производство
срещу привиден кредитор има единствено длъжникът, но не и третото лице – ипотекарен
кредитор. Това е така, тъй като съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2 от
Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 г. по т. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС този,
който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при
която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на
длъжник в изпълнителното производство. Предвид обстоятелството, че разноските са за
сметка на длъжника, защото се събират от полученото от проданта, но се удовлетворяват
предпочтително и не намаляват дълга, както и с оглед твърдението за погасяване на
задълженията по изпълнителното дело преди приключване на процесната публична продан,
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск и производството се
явява допустимо.
Съдът намира, че делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание и
изготвя ПРОЕКТ НА ДОКЛАД:
Правна квалификация и доказателствена тежест:
Правната квалификация на така предявения иск е чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД.
Съдът отделя за безспорни в производството следните обстоятелства: че на
22.06.2007 г. между третото за настоящото производство лице Костадин Сталинов Стоянов и
ответника е сключен договор за кредит, по който е отпусната сумата от 88 000 лв., че
ответникът е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК срещу длъжника Стоянов, въз основа на което образувано ч. гр. д. № 8827/2013 г. по
описа на РС – Пловдив, че след депозиране на възражение от страна на длъжника е
образувано т. д. № 755/2016 г. по описа на ОС – Пловдив, като след връщане на делото за
ново разглеждане от първоинстанционния съд е образувано т. д. № 536/2019 г. по описа на
ОС – Пловдив, по което е постановено влязло в сила решение от 06.01.2020 г., с което са
отхвърлени исковете на ответника срещу Костадин Сталинов Стоянов, че по инициатива на
ответника е образувано изпълнително дело № 20168580400947 по описа на ЧСИ Уляна
2
Димоларова, рег. № 858 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, в хода на
което през 2018 г. е проведена публична продан на недвижимия имот, предмет на
процесната ипотека, като част от продажната цена в размер на 3 066,56 лв. е разпределена в
полза на ЧСИ Димоларова на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Няма други права и обстоятелства, които се признават или не се нуждаят от
доказване.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът разпределя следната доказателствена
тежест:
В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: вследствие на
противоправното поведение на лице, на което ответникът е възложил принудително да
събере парични суми от ищеца, при или по повод на възложената на това лице от ответника
работа, да са настъпили имуществени вреди, какви са точно настъпилите вреди, причинно-
следствена връзка между твърдените имуществени вреди и твърдените противоправни
действия, за които ответникът отговаря, както и конкретния размер на претенциите. По
възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже,
че го е погасил.
По доказателствата и исканията на страните:
С исковата молба ищецът е представил документи, които не са надлежно заверени,
поради което на страната следва да бъдат дадени указания за надлежното им представяне,
преди приемането им като писмени доказателства по делото.
Ще се изиска копие от изпълнителното дело. Ще се изискат ч. гр. д. № 8827/2013 г. по
описа на РС – Пловдив, т. д. № 755/2016 г. по описа на ОС – Пловдив, както и т. д. №
1689/2021 г. по описа на СГС.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да се
остави без уважение, доколкото фактите и обстоятелствата за чието установяване се иска
изготвяне на експертно заключение не са спорни между страните.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и
на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 17.09.2024 г. от 15:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да представи по делото надлежно заверени
преписи /с „вярно с оригинала“ и подпис – на страната или на надлежен неин представител/
от приложените към исковата молба документи или да завери същите на място в
деловодството на състава. При неизпълнение на указанията в срок приложените към
исковата молба като доказателства незаверени документи няма да бъдат приети като
доказателства по делото.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
3
настоящото определение.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ Уляна Димоларова заверено вярно с оригинала копие от
изп. дело № 20168580400947 по описа на ЧСИ Димоларова, с рег. № 858 и район на
действие СГС.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване ч. гр. д. № 8827/2013 г. по описа на РС – Пловдив,
т. д. № 755/2016 г. по описа на ОС – Пловдив, както и т. д. № 1689/2021 г. по описа на СГС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 ГПК, те могат
да вземат становище по изготвения проекто–доклад и дадените със същия указания, най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните чрез процесуалните им
представители, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4