РЕШЕНИЕ
№ 652
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330109315 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД против “Мултикомерс - 97” ЕООД кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 194, 27 лв., представляваща
стойността мрежови услуги – такса достъп, за периода от 01.10.2020 г. до
31.12.2020 г. по партидата на длъжника с **** за обект, находящ се в с. М.,
ул. „*** с ИТН ****, и сумата от 5, 52 лв. – обезщетение за забава, начислено
за периода от 14.11.2020 г. до 25.03.2021 г., ведно със законната мораторна
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба -
07.06.2021 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на
електрическа енергия, сключен при Общи условия, е поел задължение да
снабдява с електрическа енергия обект на ответника, находящ се в с. М, ул.
„*** с ИТН ***, представляващ ресторант, който включва зимна градина,
барбекю и покрита лятна част, като за ответника бил открит кл. № ****.
Твърди, че между ответника и „Електроразпределение – Юг“ ЕАД е сключен
договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа с № 1220/27.03.2014 г. поддържа, че ответникът има качеството на
небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от
1
последния електрическа енергия е за небитови нужди. Твърди, че всички
потребители на електроразпределителната мрежа при общи условия заплащат
всички мрежови услуги, каквато представлява цената за достъп по смисъла на
чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Твърди, че на
основание чл. 29 от ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от потребителите
върху използваната електрическа енергия и/или предоставената мощност.
Твърди, че в изпълнение на задълженията си ищецът доставил до обекта
собственост на ответника за периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г.
електроенергия и мрежови услуги на обща стойност от 194, 27 лв., за което
били издадени фактури. По така изложените съображения се моли за
уважаване на предявените искове, с присъждане на обезщетение за забава и
разноските по делото.
Ответникът “Мултикомерс - 97” ЕООД е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата
молба. Счита предявените искове за недопустими, доколкото заповедта за
изпълнение е издадена за обект, различен от посочения в исковата молба.
Твърди, че не е собственик на обекта, за който е издадена заповедта за
изпълнение, находящ се в с. М, пл. „****. Сочи, по отношение на претенцията
за заплащане на електрическа енергия за ресторант в с. М, че последният не е
работил за периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. и електрическа енергия не
е доставяна, тъй като за този обект е бил назначен пазач по *********.
Твърди, че дружеството не е било във владение на обекта, като на основание
процесуалния закон разходи по поддържане и запазване на вещта,
включително и за заплащане на консумативните разходи, са в тежест на
определения от съдебния изпълнител пазач. Оспорва през процесния период в
обекта да е потребявана електрическа енергия. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 318, ал. 1
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявените искове са допустими за разглеждане, тъй като с оглед
установената от съда нередовност на исковата претенция по чл. 422 ГПК,
2
съдът е сезиран с осъдителни искове, които не са обусловени от издадената
заповед за изпълнение.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а
купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е
доставил електрическа енергия и мрежови услуги в твърдяното количество на
купувача.
Ищецът е представил дубликати на три фактури, издадени от негов
представител, в които са обективирани претендираните вземания за доставена
електроенергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.12.2020 г., а именно -
фактура № **********/31.10.2020 г., фактура № 18000151599/30.11.2020 г. и
фактура № 18000273531/31.12.2020 г. Така представените документи
представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл те притежават
само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател.
Тези частни свидетелстващи документи биха притежавали доказателствена
сила, в случай че бяха подписани от двете страни, тъй като те биха
обективирали извънсъдебно признание от страна на потребителя, че е
получил от крайния снабдител електрическа енергия на стойност, посочени
във фактурите.
По делото е представен Договор за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа от 27.03.2014 г., от който се
установява, че ищецът в качеството на собственик и оператор на
електроразпределителната мрежа, предоставя на ответника в качеството на
мрежови клиент правото на ползване на електроразпределителната мрежа с
цел снабдяване на негови обекти с електрическа енергия. В договора е
установено, че последният се сключва на основание чл. 14 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, както и на основание Правилата за
измерване на количество електрическа енергия (ПИКЕЕ).
Следователно и доколкото договорът се сключва чрез изрично
позоваване на Правилата за измерване на количество електрическа енергия,
3
последните намират приложение в отношенията между страните.
В клаузите на договора е установено, че мрежовите услуги са всички
предоставяни от оператора на електроразпределителната мрежа, необходими
за надеждната работа на мрежата, като, но неограничаващи се до услугите за
достъп до разпределителната мрежа, пренос и разпределение на електрическа
енергия през разпределителната мрежа, планиране и оперативно управление
на електроразпределителната мрежа и режима й на работа.
В разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Договора е установено, че ответникът
отчита средствата за търговско измерване на обектите на мрежовия клиент за
всеки период на сетълмент. В разпоредбата на ал. 2 е установено, че в случай
на липсващи почасови данни от отделните измервателни системи, ответникът
може да използва заместващи стойности съгласно ПИКЕЕ, изчислени на база
на предишен период на сетълмент.
С клаузата на чл. 28, ал. 1 от Договора е установено, че мрежовият
клиент заплаща на ответника дължимите суми за ползваните мрежови услуги
и допълнителните услуги в срок до 10 дни от издаване на фактурата от
ответника.
Страните са сключили на основание чл. 14 от ПТЕЕ договор за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
ответното дружество.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от ПТЕЕ договорът по чл. 11, т. 3 от ПТЕЕ
(договори за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа) се сключват между оператора на
електроразпределителната мрежа, и (т. 1) крайни клиенти, присъединени към
съответната електроразпределителна мрежа при общи условия или (т. 2)
производители, присъединени към електроразпределителната мрежа.
Съдът намира за установено, че между страните е възникнало валидно
облигаторно правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на ищеца, с който ищецът е
поел задължение -в качеството си на собственик и оператор на
електроразпределителната мрежа, да предоставя на ответника в качеството на
мрежови клиент правото на ползване на електроразпределителната мрежа с
цел снабдяване на негови обекти с електрическа енергия, като е установено,
че предоставените услуги по договора са, но не се ограничават единствено до:
4
достъп до електроразпределителната мрежа, пренос през
електроразпределителната мрежа и допълнителни услуги.
С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че ответникът “Мултикомерс - 97” ЕООД е собственик на
обект, находящ се в с. М, ул. **** с ИТН *****, като това обстоятелство се
установява и от представената по делото справка от Служба по вписванията.
В случая ищецът претендира стойността на предоставената услуга по
договора за достъп до електроразпределителната мрежа по отношение на
посочения обект. Между страните в производството е безспорно
обстоятелството, че за процесния период до обекта на ответника не е
предоставяна електрическа енергия.
Отношенията във връзка със заплащането на цена за достъп до мрежата
са се уреждат от Правилата за търговия с електрическа енергия, в сила от
26.07.2013 г., обн. в ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г.
Според нормата на чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от
клиенти и производители върху фактурираните количества активна
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Видно от приетите по законовата делегация на чл. 91, ал. 2 ЗЕ Правила
за търговия с електрическа енергия, мрежовите услуги се заплащат освен
върху използваната/отдадена електрическа енергия, още и/или и върху
предоставената мощност в местата на измерване. Налага се извод, че се
дължи заплащане на цената на мрежовите услуги и в случаите, когато няма
реално доставяне и потребление на електрическа енергия, като може да е
предоставена само мощност до местата за измерване. Тоест, чл. 29, ал. 1 от
ПТЕЕ предвижда две хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови
услуги, които могат да са както в кумулативна даденост, така и в условията на
алтернативност - използвана/отдадена електрическа енергия и/или
предоставена мощност.
От изслушаната в производството по делото и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният обект, находящ
5
се в с. М, ул. ******, се е електрозахранвал от ****, с. М. и е бил
присъединен към табло „ниско напрежение“ на трафопоста през трифазен
прекъсвач *****, посредством четирижилен кабел от типа САВТ. Вещото
лице е установило, при проверка на данните в КЕЦ „Стамболийски“, че
кабелът електрозахранващ обекта е бил отсъединен от изходящите клеми на
прекъсвача на 27.05.2020 г., което вещото лице е установило и при
осъществения оглед на обекта. Вещото лице е установило, че прекъсвачът, от
който се е захранвал процесният обект е захранвал и друг клиент, поради
което на 27.05.2020 г., изпълнявайки поръчка за изключване на
електрозахранването, процесният обект е отсъединен от клемите на
прекъсвача, тъй като изключването му би лишило и другия потребител от
захранване с електроенергия. По този начин на 20.07.2020 г. обектът е
отсъединен от електро-разпределителната мрежа на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД и от този момент процесният обект няма достъп до
електроразпределителната мрежа, като такъв достъп не е имал и през
процесния период от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г., и не са му предоставяни
мрежови услуги.
Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и
безпристрастно изготвено, отговорило в пълнота на поставените въпроси,
поради което при постановяване на съдебния си акт кредитира фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
При така установените правнорелевантни обстоятелства съдът намира,
че за ответника в качеството му на потребител на електрическа енергия не е
възникнало задължението за заплащане на мрежови услуги – такса за достъп
до електроразпределителната мрежа, доколкото в производството по делото
се установи, че за процесния период от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. такива не
са предоставяни, поради отсъединяването на обекта от мрежата на 20.07.2020
г.
По така изложените съображения предявеният иск следва да се
отхвърли, като предвид неоснователността на главния иск, на отхвърляне
подлежи и акцесорната искова претенция за заплащане на обезщетение за
забава.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответника и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени сторените разноски за заплатено
6
адвокатско възнаграждение от 300 лв. – за процесуално представителство в
исковото производство.
Не следва по арг. на т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски в полза на ответника, тъй като исковото
производство се развива по предявен осъдителен иск, с който вземането се
претендира на друго основание, различно от това, на основание на което е
издадена оспорената заповед за изпълнение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“Христо Г. Данов” № 37, против “Мултикомерс - 97” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Кочо Честименски“ №
5, ет. 1, ап. 1, кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 194,
27 лв., представляваща стойността мрежови услуги – такса достъп, за периода
от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г., по партидата на длъжника с кл. № ****** за
обект, находящ се в с. М, ул. ***** с ИТН ****, и сумата от 5, 52 лв. –
обезщетение за забава, начислено за периода от 14.11.2020 г. до 25.03.2021 г.,
ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба - 07.06.2021 г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********,
да заплати на “Мултикомерс - 97” ЕООД, ЕИК *********, сумата от 300 лв.
– разноски в исковото производство по гр.д. № 9315/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/П/________________
7