№ 270
гр. Шумен, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20233630101739 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и кумулативно съединение осъдителни искове с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г. Н. Г., ЕГН
********** и М. Д. Г., ЕГН ********** – двамата с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“
№ 6, вх. 3, ет. 4, ап. 57, със съдебен адрес: гр. София 1000, пл. „*** № 3, ет. 2, офис 10,
сграда на СБА, чрез адв. Я. Д. от САК, срещу Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул. ”***” № 87,
представлявано заедно от изпълнителните директори Стоян Проданов и Крум Крумов,
съдебен адрес: гр. София, бул. „***” № 87, ет. 2 чрез адв. Мариан Гочев.
Ищците твърдят, че на 07.02.2023 г., около 13.19 ч., в землището на общ. Търговище,
на първокласен път I-4, km. 238+450 било реализирано пътнотранспортно произшествие
/ПТП/ с участието на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. Н *** ВР, тежкотоварен
автомобил „МАН ТГХ“ с peг. № *** ВС и лек автомобил „Хюндай Туксон“ с peг. № Н ***Х.
Твърдят, че ПТП настъпило изцяло по вина на водача на л. а. „Фолксваген Голф“ и след
употреба на алкохол – 2.21 промила алкохол, установени с техническо средство - дрегер,
който се движил в посока Варна - София и внезапно навлязъл в лентата за насрещно
движение, в резултат на което ударил последователно косо (предностранично) правомерно
движещите се в противоположната посока един зад друг в една и съща пътна лента т. а.
„Ман ТГХ“ с прикачено към него полуремарке и л. а. „Хюндай Туксон“, продължавайки
впоследствие движение си напред в същата посока. В резултат на силния удар л. а. „Хюндай
Туксон“ се отклонил надясно и се преобърнал по таван. В следствие на ПТП пострадали
били водачът на л. а. „Хюндай Туксон“ Г. Г. и неговата съпруга М. Г., която се е возила на
предната дясна седалка.
В исковата молба излагат, че в резултат на настъпилото ПТП ищецът Г. Георгиев,
получил следните травматични увреждания, а именно: контузия на гръдния кош с
1
фрактура (счупване) на 9-то ребро вляво аксиларно; травма на дясното бедро с
кръвонасядания, контузия в лявата хълбочна област с палпаторна болезненост, като
изпитвал болки и страдания, както и интензивни и негативни изживявания, свързани със
силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и
смущение. Излагат, че непосредствено след настъпилото ПТП ищеца Г. бил прегледан
първично от пристигналия на местопроизшествието екип на ЦСМП и впоследствие
транспортиран в Спешното отделение на „МБАЛ - Търговище“ АД, като след назначаването
на съответните изследвания и предвид липсата на установени фрактури, бил освободен за
домашно лечение.
Излагат също, че в резултат на настъпилото ПТП по притежавания от ищеца Г. Г. лек
автомобил „Хюндай Туксон“ с peг. № Н ***Х били нанесени и значителни щети, подробно
описани в исковата молба, поради което с уведомление за щета по застраховка „Гражданска
отговорност“ на МПС от 13.02.2023 г. била предявена претенция към ответното дружество
за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с нанесени имуществени вреди
върху процесното МПС и била образувана ликвидационна преписка - щета № **********.
Впоследствие, ответното дружество с Писмо с изх. № ОК-518169/21.07.2023 г. определило
наличието на тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ, въз основа на което на 26.07.2023 г.
била прекратена регистрацията на процесното МПС на основание „тотална щета“. Сочат, че
във връзка с подадената от ищеца претенция за имуществени вреди застрахователят с Писмо
с изх. № ОК-113283/16.02.2023 г. изискало от ОД на МВР - Търговище, сектор „Пътна
полиция“ представянето на допълнителни документи по образуваната ликидационна
преписка за произнасяне по последната, като към момента на подаване на исковата молба
все още не било определяно и не било изплащано на ищеца Г. застрахователно
обезщетение за нанесените върху собственото му МПС щети при процесното ПТП.
Ищците също така, твърдят, че в резултат на настъпилото ПТП пострадалият пътник
М. Г., била получила следните травматични увреждания, а именно: тежка травма на лявото
коляно с болка и оток в областта на лявата колянна става; множество контузии с
кръвонасядания в областта на лявата гърда, лявата ребрена дъга, предната коремна стена и
лявата подбедрица и разкъсно-контузни рани по четвърти и пети пръсти на дясната ръка,
като изпитвала болки и страдания. Излагат, че непосредствено след настъпилото ПТП
ищцата Г. била прегледана първично от пристигналия на местопроизшествието екип на
ЦСМП и впоследствие транспортирана в Спешното отделение на „МБАЛ - Търговище“ АД
с оплаквания от интензивни болки в различни части на тялото - най-силно изразени в
областта на лявото коляно. След назначаването на съответните изследвания и предвид
липсата на установени фрактури, била освободена за домашно лечение. Впоследствие
предвид нестихващата симптоматика в засегната колянна област на 13.05.2023 г. на ищцата
била извършена магнитно-резонансна томография на лявата колянна става, въз основа на
резултатите от която и обективното състояние на същата било дадено мнение от лекуващия
лекар за провеждане на артроскопия, като към настоящия момент все още не било настъпило
възстановяване й от полученото травматично увреждане на лявата подбедрица с
персистиращи комплексни оплаквания от болка, оток и ограничени движения в областта на
лявата колянна става с нарушение на походката, вследствие на преживяното ПТП, както и
изпитала ин тензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и
с ця лостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение.
Твърдят, че по случая срещу водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. Н
*** ВР било образувано Досъдебно производство № 111/2023 г. по описа на РУ -
Търговище, пр. пр. № 363/2023 г. по описа на РП - Търговище за престъпение по чл. 343, ал.
1, б. „а“ от НК, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК за причиняване на значителни имуществени
вреди при управление на МПС, както и две Бързи производства - БП № 112/2023 г. по
описа на РУ-Търговище за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК /за управление на МПС
след употреба на алкохол/ и БП № 113/2023 г. по описа на РУ- Търговище за престъпление
2
по чл. 354а, ал. 3 от НК /за държане на наркотични вещества/.
Молят съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника ЗД „БУЛ ИНС”
АД, ЕИК *** да заплати на: Г. Н. Г., ЕГН ********** сумата от 16 000.00 /шестнадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и
страдания, претърпени в резултат на ПТП от 07.02.2023 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на уведомяване на ответното застрахователно
дружество, респ. на предявяване доброволната претенция - 20.03.2023 г. до окончателното й
изплащане; както и сумата от 1250 лв. /частичен иск от 7 000 лв./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, състав ляващи нанесени щети върху собствения му лек
автомобил „Хюндай Туксон“ с peг. № Н ***Х и настъпили в резултат на ПТП от 07.02.2023
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на входиране на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане, и М. Д. Г., с ЕГН ********** сумата от 10 000 лв.
/частичен иск от 24 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
изпитани болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП от 07.02.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване на ответното
застрахователно дружество, респ. на предявяване доброволната претенция – 20.03.3023 г.
до окончателното й изплащане. Молят да им бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
С молба от ищците депозирана в открито съдебно заседание, проведено на 28.02.2024
г., ищците са увеличили размера на предявените от тях искове, както следва: на Г. Н. Г. от
1250 лв. на 6 555 лв., предявен като частичен от 7 000 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, съставляващи нанесени щети върху собствения му лек автомобил „Хюндай Туксон“
с peг. № Н ***Х и настъпили в резултат на ПТП от 07.02.2023 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на входиране на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане и на М. Д. Г. от 10 000 лв. на 24 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, претърпени в резултат на ПТП от
07.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване
на ответното застрахователно дружество, респ. на предявяване доброволната претенция –
20.03.3023 г. до окончателното й изплащане.
В проведените по делото съдебни заседания ищеца Г. Н. Г. се явява лично и с
упълномощен представител – адв. Я. Д. от САК, като поддържат исковете и молят същите да
бъдат уважени изцяло. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки
молят предявените искове да бъдат уважени изцяло, като излагат конкретни мотиви в
подкрепа на искането.
В проведените по делото съдебни заседания ищцата М. Д. Г. се явява лично и с
упълномощен представител – адв. Я. Д. от САК, като поддържа иска и молят същия да бъде
уважен изцяло. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки молят
предявеният иск да бъде уважен изцяло, като излагат конкретни мотиви в подкрепа на
искането.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран
писмен отговор. В отговора ответника излага, че оспорва исковете по основание и размер,
излагайки подробни правни и фактически доводи, и възражения. Ответника заявява, че не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния автомобил „Фолксваген Голф“
с рег. № Н *** ВР. Най-общо ответникът оспорва механизма на процесното ПТП. На
следващо място, излага възражения за съпричиняване вредите от това ПТП от страна на
ищците, т.е. за виновно поведение на ищците. Оспорват твърдението, че в резултат на
процесното ПТП ищците са претърпели цитираните в исковата молба телесни повреди – по
вид и степен. Прави възражения срещу размера на иска и относно претърпените вреди и
връзката между тях и конкретното ПТП. Моли съдът да постановите решение, с което да
3
отхвърлите исковите претенции на ищците М. Г. и Г. Г., като изцяло неоснователни и
недоказани. При условията на евентуалност моли съда да намали размера на
претендираното обезщетение предвид възраженията им за принос и прекомерност на
претенцията, както и да им бъдат присъдите направените в производството разноски.
С отговора на исковата молба от страна на ответното дружество е направено искане
за конституиране като трето лице-помагач на страната на ответника водача на посоченото
по-горе МПС – Я. К. С., ЕГН **********. След конституиране на последната като трето
лице – помагач, са й изпрати преписи от исковата молба и отговора на исковата молба,
депозиран от страна на ответното дружество. В предоставения й едномесечен срок от страна
на С. е бил депозиран писмен отговор. В отговора последната заявява, че счита иска за
допустим, но неоснователен, като заявява, че оспорва изцяло основателността на
предявените искове, както и че описаната фактическа обстановка не отговаряла на
действителността. Оспорва също и механизма на процесното ПТП, като счита, че същият не
е установен безспорно. На следващо място, излага възражения за съпричиняване вредите от
това ПТП от страна на ищците, т. е. за виновно поведение на ищците. Оспорва твърдението,
че в резултат на процесното ПТП ищците са претърпели цитираните в исковата молба
телесни повреди – по вид и степен, както и че същите са в резултат на реализираното ПТП.
Моли съдът да постановите решение, с което да отхвърлите исковите претенции на ищците,
като изцяло неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност моли съда да
намали размера на претендираното обезщетение предвид възраженията й за съпричиняване
и прекомерност на претенцията, както и да й бъдат присъдите направените в
производството разноски.
В проведените по делото съдебни заседания представляващият ответното дружество
не се явява представител. В първото съдебно заседание по делото се явява упълномощен
представител – адв. Мариан Гочев от САК. Преди второто и третото съдебно заседание по
делото от тяхно име на 26.02.2024 г. и 25.03.2024 г. са депозирани писмени становища, в
които излагат становище по съществото на спора.
В проведените по делото съдебни заседания третото лице-помагач не се явява лично.
За него се явява упълномощен представител – адв. Ф. Л. от ШАК, който счита предявените
искове за неоснователни и недоказани. В последното съдебно заседание и в представени по
делото писмени бележки моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, като излага
конкретни съображения и мотиви в тази насока.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че със застрахователна полица № BG/02/122000691015
между Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД гр. София и Я. К. С., ЕГН ********** бил
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил,
марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № Н *** ВР, със срок на застраховката до
08.03.2023 г.
По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
46/07.02.2023 г., съставен от полицай при ОД на МВР – Търговище, в който е отразено, че на
07.02.2023 г., около 13.19 часа настъпило ПТП с участието на описания автомобил. В
протокола е описано, че в землището на общ. Търговище, на първокласен път I-4, км
238+400 настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил, марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № Н *** ВР, управляван от собственика Я. К. С., лек
автомобил „Хюндай“, модел „Туксон“ с рег. № Н ***Х, управляван от собственика Г. Н. Г. и
тежкотоварен автомобил „МАН ГТХ“ с рег. № *** ВС, управляван от Милко Бориславов
Христов, собственост на „Плиска ойл“ ООД. В протокола е отразено, че са нанесени видими
щети по ППС, както следва: на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. №
Н *** ВР – на предна част на автомобила; на лек автомобил „Хюндай“, модел „Туксон“ с
4
рег. № Н ***Х – цялостни деформации по купето и автомобила и на тежкотоварен
автомобил „МАН ГТХ“ с рег. № *** ВС – щети по предна броня, ляв фар, ляв калник и др. В
протокола е описано също, че при пътно-транспортното произшествие са пострадали М. Д.
Г., Г. Н. Г. и Я. К. С. – тримата с диагноза: охлузна рана. По делото е представена план –
схема на местопроизшествието, настъпило 07.02.2023 г., съставена от полицай при ОД на
МВР – Търговище, в който е отбелязано, че на водачът на първия лек автомобил
„Фолксваген Голф“е навлязъл в лентата за насрещно движение, където ударил странично
движещия в лентата за насрещно движение товарен автомобил „МАН ГТХ“, като след
първия удар продължил да се движи в насрещната лента и с предната си лява част блъска
лек автомобил „Хюндай Туксон“, който вследствие на удара се придвижил напред и се
обърнал по таван в десния край на пътното платно, а лек автомобил „Фолксваген Голф“ се
завъртя и преустановил движението в средната част на платното.
По делото са представени медицински документи, съставени на 07.02.2023 г. от
„МБАЛ – Търговище“ АД гр. Търговище. В протокол за извършено образно изследване №
1496/07.02.2023 г. е отразено, че при извършеното изследване – рентгенография на гръден
кош на ищеца Г. Н. Г. няма рентгенови данни за фрактура на шийни прешлени, фрактура на
ребра, излив и пневмоторакс. В протокол за извършено образно изследване №
1500/07.02.2023 г. е отразено, че при извършеното изследване – рентгенография на гръден
кош на ищеца М. Д. Г. няма рентгенови данни за фрактура на шийни прешлени, фрактура на
ребра, излив и пневмоторакс.
От представеното Съдебномедицинско удостоверение № 27/2023 г., издадено от д-р
Владимир Владов, съдебен лекар, н-к ОСМ в „МБАЛ - Шумен“ АД, е видно, че на
13.02.2023 г. на ищеца Г. Н. Г. бил извършен клиничен преглед, като били констатирани
следните травматични увреждания: палпаторна болезненост в областта на гърдите, в лявата
хълбочна област и по дясното бедро с описани по форма и размери кръвонасядания, като
ищецът бил насочен от съдебния медик към консултации с гръден хирург и ортопед-
травматолог. Съдът констатира от приложеният по досъдебно производство 111/2023 г. по
описа на РУ - Търговище Амбулаторен лист № 230550069512 от 24.02.2023 г., издаден от д-р
Валентин Семков – гръден хирург, че на ищецът Г. поради палпаторна болезненост в
областта на ограничени зони в двете гръдни половини е направено УЗД на плевра, при което
не са установени плеврални колекции, както и че му е предписано изследване
рентгенография на бял дроб. В протокол за образно изследване № 4789/27.02.2023 г.,
извършено ДКЦ - 1 Шумен е отразено, че при извършеното изследване – рентгенография на
гръден кош и бял дроб на ищеца Г. Н. Г. е установена фрактура на 9-то ребро аксиларно, без
инфилтрати в паренхима, като е приченено на ищеца временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Видно от приложения по досъдебно производство 111/2023 г. по описа
на РУ - Търговище Амбулаторен лист № 2305956В495 от 28.02.2023 г., издаден от д-р
Валентин Семков – гръден хирург, при прегледа на ищеца е констатирана палпаторна
болезненост в областта на ограничени зони в двете гръдни половини. От приложения по
досъдебно производство 111/2023 г. по описа на РУ - Търговище Амбулаторен лист №
23069607АЕ96 от 10.03.2023 г., издаден от д-р Валентин Семков – гръден хирург става ясно,
че при прегледа е констатирано, че обективното състояние на ищеца е подобрено видимо,
но с продължаваща палпаторна болезненост в областта на ограничени зони в двете гръдни
половини.
От представеното Съдебномедицинско удостоверение № 28/2023 г., издадено от д-р
Владимир Владов, съдебен лекар, н-к ОСМ в „МБАЛ - Шумен“ АД, е видно, че на
13.02.2023 г. на ищцата М. Д. Г. бил извършен клиничен преглед, като били констатирани
следните травматични увреждания: палпаторна болезненост в теменната област на главата;
множество кръвонасядания с различни цвят и размери по лявата гърда; кръвонасядания по
лявата мишница и по лявата ребрена дъга; кръвонасядане по предната коремна стена;
кръвонасядания по лявата подбедрица под коляното и рани на четвърти и пети пръсти на
5
дясната ръка, болка и оток в областта на лява колянна става, като ищцата бил насочена от
съдебния медик към консултации с ортопед-травматолог. Видно от представения по делото
Амбулаторен лист № 23058407АСЕ8 от 27.02.2023 г., издаден от д-р Валентин Димитров –
ортопед – травматолог, по повод продължаващите оплаквания от болков синдром при
движение и спонтанно в областта на лявото коляно, на 27.02.2023 г. на ищцата бил
извършен преглед от ортопед-травматолог, при който обективно били констатирани болка и
оток в областта на лявата колянна става с ограничена походка на дълги разстояния, като
на ищцата били предписани имобилизация с ортеза при натоварване и НСПВС. От
представеното по делото изследване - Магнитно-резонансна томография на лява колянна
област от 13.05.2023 г., извършено от МДЛ „Спектър“ ООД гр. София става ясно, че на
ищцата била извършена магнитно-резонансна томография на лявата колянна става, като при
изследването са установени: ставен излив; комплексно дегенеративно преустройство на
медиален менискус с лезия в заден рог, достигаща до долната артикулираща повърхност;
лезия в двата рога и тялото на латералния менискус; хондропатия на пателата;
костномозъчен оток на медиален бедрен кондил с лекостепенна деформация на
артикулиращата повърхност; тендиноза на медиална колатерална връзка. Видно от
приложения по делото Амбулаторен лист № 001919 от 16.06.2023 г., издаден от д-р Янаки
Янакиев - ортопед-травматолог, при извършения преглед на ищцата са констатирани
оплаквания от оток и болка в лявото коляно, ирадиираща към подбедрицата и засилваща се
при слизане по стъпала с нестабилност на крака, като обективно били установени оток и
палпаторна болезненост в лявата колянна става с ограничени и болезнени движения, като
предвид обективното състояние на ищцата било дадено мнение от лекуващия лекар за
провеждане на артроскопия при съгласие и при персистиране на оплакванията, с предписана
терапия: студени компреси, НСПВС локално и ограничено натоварване. От приложения по
делото Амбулаторен лист № 23235D0614CD/23.08.2023 г., издаден от д-р Емил
Константинов става ясно, че при извършения преглед на ищцата М. Г. са констатирани
отклонения и дефицити в травмираното в процесното ПТП ляво коляно - палпаторна болка
в областта на лява колянна става при активни и пасивни движения, намалена амплитуда на
движение в двете стави, крепетации, болезнени точки на Вале на ниво Л5-Ес 1, Томайер – 30
см, ъглометрия S-0-0-30, ренгенография – остроартроза 3-та степен по скалата на Kellgren
Lawrence, а при извършената магнитно-резонансна томография са установени данни за
руптура на двата мениска на колянна става, като било издадено направление за
хоспитализация № 232356061FD8 и предложено оперативно лечение на пациента в планов
порядък. От приложените медицински документи се установява, че ищцата Г. е посещавала
различни лекари, подлагала се е на различни изследвания с оглед вземане на решение за
оперативно лечение. Видно от приложената по делото Епикриза от ИЗ № 2843/2023 г.,
изданена от Отделение по ортопедия и травматология към „МБАЛ Еврохоспитал“ ООД, че
на 07.09.2023 г. ищцата Г. е постъпила в Отделение по ортопедия и травматология към
„МБАЛ Еврохоспитал“ ООД с диагноза „Вътреставни увреждания на колянната става –
М23.80“, където е извършена интервенция – парцеална менисцектомия на медиален и
латерален мениск и абразио на хондоралните дефекти на ляво коля под обща венозна
анестезия.
От приложените по делото документи се установява, че ищците Г. Г. и М. Г. са
предявили пред застрахователя претенцията си изплащане на обезщетение за претърпените
от тях имуществени и неимуществени вреди. По делото са представени 2 бр. Уведомления
за неимуществени вреди от 20.03.2023 г., депозирани от ищците Г. Н. Г. и М. Д. Г. до
ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД гр. София, от които е видно, че същите отправят
искане до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за плащане на застрахователни
обезщетения за причинените им увреждания и уреждане на отношенията по доброволно ред,
по повод на които са образувани щети с № ********** и № **********.
Във връзка с нанесените имуществени вреди на участвалия в процесното ПТП и
6
притежаван от ищеца Г. Г. лек автомобил „Хюндай“, модел „Туксон“ с рег. № Н ***Х,
ищецът Г. Г. на 13.02.2023 г. предявил претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение до ответното дружество и била образувана ликвидационна преписка – щета №
********** видно от приложеното по делото Уведомление за щета по застраховка
„Гражданска отговорност“ на МПС.
От приложения по делото Опис на щета № 1 по щета № **********/13.02.2023 г.,
съставен на 15.02.2023 г. става ясно, че лек автомобил „Хюндай“, модел „Туксон“ с рег. № Н
***Х бил представен и бил извършен оглед от представител на застрахователното
дружество, в който подробно са описани констатираните въз основа на огледа увреждания
на процесния автомобил, а именно: облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла -
подмяна и боя; преден капак - подмяна и боя; челно стъкло тонирано – подмяна; праг ляв -
подмяна и боя; таван - подмяна и боя; таван купе облицовка – подмяна; калник преден десен
- подмяна и боя; фар ляв – подмяна; странично огледало ляво ел. – подмяна; странично
огледало дясно ел. – подмяна; калник преден ляв - подмяна и боя; предна врата лява -
подмяна и боя; задна врата лява - подмяна и боя; лайсна задна врата лява – подмяна; лайсна
предна врата лява – подмяна; мигач преден ляв калник – подмяна; мигач преден десен
калник – подмяна; предпазен колан преден десен – подмяна; предпазен колан преден ляв –
подмяна; въздушна възглавница шофьор – подмяна; въздушна възглавница пътник –
подмяна; джанта лятна предна лява 16 цола – подмяна; предна врата дясна - подмяна и боя;
основа калник преден ляв - подмяна и боя; арматурно табло – подмяна; панел заден десен
(калник) 5 врати - подмяна и боя; задна врата дясна - подмяна и боя; фар десен - полиране и
матиране; външна дръжка предна врата дясна - подмяна и боя; носач преден ляв – подмяна;
обтегач (биалета) преден ляв носач – подмяна; амортесьор преден ляв – подмяна; пружина
предна лява – подмяна; полувал преден ляв – подмяна; шенкел преден ляв – подмяна.
С писмо изх. № ОК - 113283/16.02.2023 г. „ЗД Бул Инс“ АД гр. София уведомило
ищеца Г. Г., че при разглеждане на случая се установила необходимостта от допълнителни
доказателства, поради което било изпратено по служебен път запитване до сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Търговище за представянето на допълнителни документи по
образуваната ликидационна преписка за произнасяне по последната. Впоследствие с Писмо
с изх. № ОК-518169/21.07.2023 г. по описа на „ЗД Бул Инс“ АД, застрахователят определил
наличието на тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ, въз основа на което на 26.07.2023 г.
била прекратена регистрацията на процесното МПС на основание „тотална щета“, видно от
Удостоверение с рег. № 230869000234/26.07.2023 г., издадено от ОД на МВР - Шумен,
сектор „Пътна полиция“. С оглед на това съдът приема, че по същество застрахователят е
отказал да изплати застрахователното обезщетение, независимо, че представените от
пострадалите документи са достатъчни за установяване на основанието и размера на
претенциите им.
По делото са приложени материалите по ДП № 111/2023 г. по описа на РУ –
Търговище, образувано за процесния случай, като същото е водено срещу Я. К. С. за
престъпление по чл. 342, ал. 1, б. „а“ от НК, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. С Постановление от
09.06.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура - Търговище, производството по
цитиранато ДП било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 24, ал. 1
, т. 1 от НПК, приемайки, че деянието не представлява престъпление по чл. 342, ал. 1, б. „а“
от НК, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК предвид размера на приченените имуществени вреди на
ППС възлизащи в общ размер на 9 360 лв., от които на лек автомобил „Хюндай“, модел
„Туксон“ с рег. № Н ***Х на 6 160 лв., а по влекач „Ман“, с прикачено ремарке
„Шварцмюлер“ с рег. № Н 0681 ЕК възлизащи на 3 200 лв., според заключението на
назначената в хода на ДП автотехническа експертиза. Също така от цитираното досъдебно
производство се установява, че след образуване на ДП № 111/2023 г. по описа на РУ –
Търговище, за процесния случай срещу Я. К. С. са образувани и БП № 112/2023 г. по описа
на РУ – Търговище за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК /за управление на МПС след
7
употреба на алкохол/ и БП № 113/2023 г. по описа на РУ – Търговище за престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК /за държане на наркотични вещества/.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-автотехническа експертиза. Съгласно заключението на назначената
по делото съдебно-автотехническа експертиза, съобразно намиращите се по делото данни,
механизмът на настъпилото ПТП е следният: На 07.02.2023 г. около 13.20 часа в посока гр.
Шумен лек автомобил, марка „Хюндай Туксон” с peг. № Н ***Х, управляван от ищеца Г. Н.
Г. се е движел след товарен автомобил - влекач „Ман ГТХ ” с peг. № *** ВС, с прикачено
към него полуремарке марка „Шварцмюлер” с peг. № Н 0681 ЕК, управляван от Милко
Бориславов Христов по път 1-4. В лек автомобил марка „Хюндай Туксон” на предна дясна
седалка пътувала ищцата М. Д. Г., като и двамата с водача са били с поставени предпазни
колани. При достигане на автомобилите до км. 238+450 при навлизане в сравнително плавен
ляв завой срещуположно се е движел лек автомобил, марка „Фолксваген Голф“ с peг. № Н
*** ВР, управляван от Я. К. С., чиито водач не е успял да се впише в кривата на завоя и
навлязъл в насрещната лента , като с предната си лява част се ударил в предната лява
странична част на товарен автомобил „Ман ГТХ” /в областта на предна част на преден ляв
калник и предно ляво колело/. След този удар управлявания от Я. С. лек автомобил
„Фолксваген Голф“ продължил да се движи в насрещната лента и с предната си лява част се
ударил в предната лява част на лек автомобил „Хюндай Туксон”. От удара управлявания от
ищеца лек автомобил „Хюндай Туксон” се придвижил напред /спрямо своята посока на
движение/ и се обърнал по таван в десния край на платното, а лек автомобил „Фолксваген
Голф“ се завъртял на 180 градуса спрямо вертикалната си ос и преустановил движението в
средната част на платното, както е описано в огледния протокол и видно на фотоалбума към
ПТП. Вещото лице излага, че в процесния ден времето било ясно, с много добра видимост,
сухо пътно платно, без неравности. Местопроизшествието се намирало на път 1-4, км.
238+450 след отбивката за с. Алваново, общ. Търговище в посока гр. Шумен, двулентов път
с ширина на лентите 4.10 метра, разделени с непрекъсната осева линия, плавен десен завой в
посока гр. Търговище, като от двете страни на пътното платно има банкети с широчина 0.50
метра. Преди мястото на удара в посока гр. Търговище скоростта на движение била
ограничена с пътен знак В26 на 70 км/час, а за идващите от гр. Търговище важи
ограничението за извън населени места 90 км/час, като в близост не били налице пешеходни
пътеки и други особености, влияещи върху пътната обстановка. Вещото лице заключава, че
водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № Н *** ВР е могъл да предотврати
настъпването на ПТП при движение в своята /дясна/ лента в посока гр. Търговище за
движение, каквато възможност е имал. Вещото лице излага също, че скоростта на
управлявания от ищеца Г. лек автомобил „Хюндай“, модел „Туксон“ с рег. № Н ***Х в
момента на удара с лек автомобил „Фолксваген Голф“ е била 67.8 км/час, като не е
разполагал с достатъчно време за намаляване на скоростта, като в случая е успял за времето,
с което е разполагал да насочи автомобила към дясната част на платното за движение, като
причината за преобръщането му е вследствие на относителното противоположно движение
на двете МПС, както и че косото навлизане на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с по-ниска
предна лява част в по-високата предна лява част на лек автомобил „Хюндай Туксон“ е
довело до повдигане предната лява и странична част на последния във въздуха и
последващо обръщане през дясната странична част на таван. Вещото лице заключава, че
водачът на лек автомобил „Хюндай Туксон“ имал възможност да възприеме приближаващия
се лек автомобил „Фолксваген Голф“, но не е разполагал с време за избягване на удара,
както и да не е имал възможност по никакъв начин да предотврати обръщането при
непроменливо поведение на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“. Също така вещото
лице излага, че лек автомобил „Хюндай Туксон“ е бил фабрично оборудван с триточкови
предпазни колани на мястото на водача и пасажера до него, както и че обезопасителните
колани на мястото на което са били ищците са били задействани.
8
Вещото лице излага, че имуществените вреди, нанесени на лек автомобил лек
автомобил „Хюндай Туксон“, отразени в описите на застрахователя се намират в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП на 07.02.2023 г. Заключава, че действителната
стойност на автомобила, определена към 02.07.2020 г. се равнява на 8 740 лева. Вещото
лице сочи, че е налице тотална щета, тъй като застрахователното обезщетение надхвърля
80% от действителната стойност на автомобила. Размерът на обезщетението в условията на
тотална щета възлиза на 6 555 лева.
Вещото лице в открито съдебно заседание на 10.01.2024 г. посочва обективните
изходни данни върху които е работил, а именно: „следи от гуми, които са насочени от
лентата в посока гр. Търговище, влизащи в лентата за гр. Шумен“, както и „следа от масло,
която започва от там, където свършват следите от гуми и продължава до мястото, където е
спрял лекия автомобил „Фолксваген Голф““, както и пространно разяснява как тези следи се
свързват с описания от него механизъм на ПТП. В същото открито съдебно заседание е
разпитан водения от третото лице - помагач свидетел Николинка С. /майка на третото лице -
помагач Я. К. С./, която заявява, че около месец след ПТП, минавайки през
местопроизшествието забелязала автомобилна гума, която се намирала на голямо разстояние
от останалите отломки от ПТП и която според свидетеля отговаряла да е предна лява гума
на лек автомобил „Фолксваген Голф“. В тази връзка вещото лице П. даде допълнителни
разяснения, че е възможно описаната гума да е от лек автомобил „Фолксваген Голф“, но
дори и тя да се е отделила от автомобила при първоначалния му удар с товарния автомобил
„МАН ГТХ“ това по никакъв начин не променя и не е повлияло на описания от вещото лице
механизъм и причини за настъпване на ПТП. Според вещото лице лек автомобил
„Фолксваген Голф“ след първия удар се е завъртял и се е приплъзнал странично с двете си
десни гуми, които са оставили следи върху пътното платно, като натоварването е било
именно върху двете десни гуми, поради което евентуално липсващата предна лява гума не е
оказала влияние върху механизма на процесното ПТП и по-конкретно върху настъпилия
последващ удар с автомобила, управляван от ищеца Г. Г.. Също така според вещото лице
дори и гумата да не е липсвала, при втория удар е твърде вероятно същата предна лява гума
да е била спукана, тъй като първия удар с товарния автомобил е бил в зоната на предна лява
гума на лек автомобил „Фолксваген Голф“ и отново да настъпи удар с автомобила,
управляван от ищеца Г. по същия начин. Вещото лице категорично прави заключение, че
евентуалната липса на предна лява гума не е повлияла по никакъв начин на развилия се
механизъм на ПТП.
Следователно причината за настъпването на ПТП от автотехническа гледна точка е
допускането от страна на водача на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с
рег. № Н *** ВР, Я. К. С. управляваното от нея превозно средство да напусне платното за
движение и да навлезе в насрещната лента удряйки първоначално с предната си лява част
предната лява странична част на товарен автомобил „Ман ТГХ”, след което автомобилът
продължавайки да се движи в насрещната лента да се удари с предната си лява част в
предната лява част на лек автомобил „Хюндай Туксон”, който от удара се придвижил напред
/спрямо своята посока на движение/ и се обърнал по таван в десния край на
платното.
За изясняване на фактическата обстановка в хода на съдебното производство е
назначена и съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на медицинските
документи по делото и личен преглед, по която вещото лице дава заключение, че
настъпилите травматични увреждания на ищците са в резултата на претърпяно на 07.02.2023
г. ПТП, като в резултата на последното ищеца Г. Г. е получил следните травматични
увреждания: фрактура на 9-то ребро в ляв и кръвонасядане на дясно бедро. Вещото лице
дава заключение, че възстановителния период при ищеца Г. Г. е продължил около 3-4
месеца, като през първите 10-15 дни болките са били по-интензивни, което обуславя
необходимостта от прием на обезболяващи медикаменти през първия месец след травмата
9
при нужда. Също така вещото лице излага, че счупеното ребро се характеризира с болки
през първите 20-30 дни, чувство за хрущене, болка при кашлица, при вдигане на тежко, при
завъртане в леглото, при ниски температури, като всички тези обстоятелства налагат
специфичен щадящ режим през първите 3-4 месеца. В заключението си вещото лице
категорично сочи, че първоначално счупването на реброто не е разпознато, тъй като
рентгеновото изследване е направено само в една проекция, а в някои счупвания се
диагностицират най-добре, когато между десетия и петнадесетия ден след травмата настъпи
остеолиза /първоначално разлагане на костното вещество на мястото на фрактурата преди да
е започнало срастване/, за разлика от демонстративните фрактури, които се виждат веднага.
Вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 28.02.2024 г., пояснява, че е
напълно възможно при първото образно изследване на ищеца Г. да не е видяна фрактурата
на 9-то ребро, тъй като снимката е направена само в една проекция, фрактурата не е била от
демонстративен тип, а и на 10-тия - 15-тия ден започват процеси на срастване и образуване
на нови костни клетки /остеокласти/, които позволяват по-лесното визуализиране на
счупването. Поради тази причина според вещото лице по първоначални данни ищецът Г. е
бил диагностициран единствено за повърхностна травма, която обаче впоследствие е
уточнена като фрактура на 9-то ребро. По отношение на причинната връзка между
счупеното ребро и процесното ПТП вещото лице е категорично, че такава е налице. Вещото
лице дава заключение, че пълния възстановителен период за ищеца Г. Г. е 6 месеца. Според
заключението на вещото лице правилно поставения предпазен колан може да предизвика
травматични увреждания, но ако травмата е от колан счупеното ребро на ищеца Г. би
трябвало да е в дясно, а в медицинската документация няма данни за травма от колан, като
вещото лице заключава, че счупеното ребро е от травмата при претърпяното ПТП.
Вещото лице дава заключение също, че в резултата на претърпяно на 07.02.2023 г.
ПТП ищцата М. Г. е получила следните травматични увреждания: контузия на ляво коляно с
оток и излив в лява колянна става; вътреставни увреди и разкъсване на външен езикообразен
мениск. Вещото лице дава заключение, че получената от ищцата колянна травма
представлява средна телесна повреда, понеже е довела е до трайно затруднение в
движението на ляв долен крайник за срок по-голям от 1 месец, както и че посочената травма
е наложила оперативна артроскопия на ляво коляно, поради което и е бил обездвижен левия
долен крайник с поставянето на ортеза и ползването на помощно средство за срок от 30 дни.
Вещото лице дава заключение, че за ищцата М. Г. е нужен възстановителен период от 10-11
месеца за възстановяване от така получената травма, като в същия период последната не
могла да използва функционално и пълноценно левия си крак, изпитвала е затруднение при
движение, сгъването и разгъването в колянната става, изкачване и слизане по стълби.
Вещото лице излага, че от проведения личен преглед на ищцата, приблизително 1 година
след процесното ПТП, е установил трайни неблагоприятни последици, изразяващи се в
дефицит на движенията в лявата колянна става, както следва: дефицит при изпъване от 10
градуса и дефицит при сгъване от 30 градуса, като с оглед на дегенеративните промени не се
препоръчва продължително ходене с километри, както и вещото лице заключава, че за
вбъдеще са възможни усложнения – развитие на по-сериозна артроза. В заключението си
вещото лице излага, че констатираните при извършения на 13.03.2023 г. ЯМР изменения и
процеси в лявата колянна става - лезията на латералния мениск /външния/ тип езикова
увреда, костно-мозъчния оток на медиалния бедрен кондил /оток в гъбестото вещество на
костта/ и тендинозата на медиалния колатерал /вътрешната връзка/ могат и трябва да бъдат
отнесени към претърпяната травма от ПТП. Увредата на задния рог на вътрешния мениск,
хондропатията /износването/ на хрущяла на капачето и бобовите остеофити по бедрените
кондили са дегенеративни /възрастови/ изменения и са с давност поне една година преди
травмата, като без съмнение обаче травмата на коляното след ПТП е обострила описаните
дегенеративни промени и е причинила нови увреди, както и че тези състояния са лечими.
Вещото лице в открито съдебно заседание, проведено на 28.02.2024 г., пояснява, че
10
„травмата на латералния външен мениск, травмата на ставния излив и костно-мозъчния
оток, не са предшествали травмата, като тези състояния са били непосредствено след
травмата. При разкъсване на менисци, в 95% в литературата е описано, че се разкъсва
вътрешния мениск при травма. Външният се разкъсва много по-рядко. Тук е разкъсан
езикообразния външен мениск. Това ще рече, че то без травма не може да стане.“.
Следователно между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е
налице пряка причинна връзка.
Ноторно известно е, че правилно поставения колан може да предизвика травматични
увреждания в зоната на шията, гърдите и корема. В конкретния случай травматичните
увреждания на ищцата Г. /по обем и тежест/ са локализирани в ляв долен крайник, които не
се обхващат от предпазния колан, докато в посочените в предходното изречение анатомични
области има регистрирано травматично увреждане по отношение на ищеца – фрактура на
девето ребро вляво. С оглед на това вещото лице по автотехническата експертиза на база
материалите по делото и определеният механизъм на ПТП счита, че двамата ищци са
пътували с поставени предпазни колани, както и посочва, че предпазните колани са били
задействани. Същите изводи не се разколебават по никакъв начин след изслушване на
заключението по съдебномедицинската експертиза. Независимо, че вещото лице д-р М. дава
заключение, че не може да се даде отговор дали ищците са били с колани, наред с това
посочва, че в медицинската документация няма данни за травма от колан, което обаче по
никакъв начин не изключва използването на такъв колан. В съдебно заседание в отговор на
поставен въпрос вещото лице счита, че е напълно възможно да се получат подобни травми
при превъртане на автомобила настрани. Ноторно известно е, че коланите са ефективни
основно при челни удари, в които случаи спират телата на пътниците от свободен полет
напред. В случая обаче е настъпило странично превъртане, при което коланите на практика
не са ефективни и не могат да предпазят напълно ищците от получаване на травми.
Във връзка с изложения анализ настоящият съдебен състав счита, че не се установи
принос от страна на пострадалите към настъпване на вредоносните последици, поради което
възраженията за съпричиняване на ответника и на третото лице помагач останаха
недоказани.
За установяване на наведените твърдения за претърпените от ищците болки и
страдания ищците са ангажирали гласни доказателства.
Разпитан по искане на ищците в хода на съдебното производство е свидетелят
Николай Г. Н. /син на ищците Г. Г. и М. Г./. От свидетелските показания на сина на
ищците, преценени с оглед на нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото са в синхрон с приетите
медицински документи, се установява, че непосредствено след ПТП родителите му са били
силно уплашени и разстроени. Свидетелят излага в разпита си пред съда, че баща му Г. имал
изкривена стойка наляво, понеже се оплаквал от болки в гърдите и хълбока, и изпитвал
затруднение при дишане и движение. Движенията му били ограничени, трябвало да почива,
но дори лежейки, той изпитвал болка, като се налагало да спи само на дясната страна. А
майка му М. била с отток на лявото коляно, както и била силно притеснена, тъй като
изпитвала болка в лявата гърда, на която имала имплант след операция от злокачествено
заболяване. Майка му М. също имала затруднени движения, поради силно оттеклото коляно,
като възстановяването й продължило много дълго време. Свидетелят посочва, че майка му
се надявала, че със затопляне на времето болките й ще намалеят, но когато това не се
случило, се наложило да си направи ЯМР на засегнатото коляно, при изследването на което
се установило, че има скъсан менискус. В резултат на това майка му М. се подложила на
операция на менискуса, като и до сега изпитвала известни ограничения в движението на
колянната става, а походката й била променена, както и че дългото залежаване повлияло зле
на цялостния й тонус и започнала по-лесно да се изморява. В разпита си заявява, че през
първите седмици се налагало да пазарува вместо своите родители, тъй като на тях им било
трудно да излизат от вкъщи.
11
Свидетелят Милкана Павлова Павлова излага, че познава ищците по делото, понеже
са роднина по сватовство. В разпита си заявява, че първата вечер и двамата ищци са били
стресирани и са изпитвали физически болки. Свидетелката посочва, че ищцата М. Г. била
силно притеснена от контузията на лявата си гърда, тъй като същата е страдала от карцином
и имала поставен имплант, както и че лявото й коляно било оттекло, а дясната й ръка имала
порезни рани. Свидетелката излага също, че впоследствие болките и на двамата ищци се
засилили, което наложило да направят допълнителни прегледи, при които се установило, че
ищецът Г. Г. имал счупено ребро от лявата страна, а ищцата М. Г. имала скъсан менискус,
което наложило последната да бъде оперирана, както и че цяло лято била със затруднено
движение. Свидетелката сочи, че давала лекарства /болкоуспокояващи и
противовъзпалителни/ на ищците, тъй като тя е фармацевт и била наясно с тяхното
състояние. Към момента ищците продължавали да приемат лекарства за сън и за нервни
разстройства, тъй като според нея ищците не били успели да преодолеят стреса от ПТП,
както и всеки път ищците се стряскали при разминаване с други автомобили като за това
съдила по промяната в изражението на двамата ищци при разминаването им с други
превозни средства.
Разпитана по искане на третото лице помагач от страната на ответниците в хода на
съдебното производство е свидетелката Николинка Стоянова С. /майка на третото лице
помагач Я. С. /. Свидетелката излага в разпита си пред съда, че дъщеря й Я. С. миналата
година - на 07.02.2023 г. претърпяла ПТП, като още на следващия ден пътувайки със
съпруга си към гр. Търговище, за да я приберат, минали през мястото на ПТП. Там намерили
вратата на шофьорската врата на „Голфа“, която била на две части, като външната част на
вратата била в нивата, а вътрешната - до храстите захвърлена. В разпита си сочи, че
връщайки се от гр. Търговище също огледали, но нищо не видяли. Дъщеря им била в шок и
нищо не им казала, понеже нямала никакъв спомен от момента след разминаването с два
тира, а полицаите им казали, че се е блъснала в тира и се е завъртяла на обратно. След два
три дни отново ходили в гр. Търговище, за разпит на дъщеря им и отново минали покрай
мястото на ПТП и оглеждали всичко в детайли, като с тях имало и адвокат. Свидетелката
излага, че там маркировката била изтрита. Впоследствие, на 01.03.2023 г. отново ходили в
гр. Търговище за делото на дъщеря й, като тогава минавайки покрай мястото на ПТП
намерили гумата, която била на далечно разстояние от мястото, където намерили вратата.
Намерили предна лява гума, почти сгъната на две, заедно с нещо кръгло, където се държал
носача. Вратата я намерили в посока гр. Търговище, а гумата я намерили в храстите, много
по-далече от мястото, където били намерили вратата. Около гумата имало и разхвърляни
пластмаси, намачкани като кори, имало и сгъната тъмносиня ламарина, но не може да каже
дали е от „Голфа“. Убедила се, че тази гума е от автомобила на дъщеря й, защото била
еднаква марка с другите три гуми. Вратата я намерили в нивата, а гумата на завоя, като
голямо разстоянието между гумата и тези остатъци от вратата било около 20 м. – 30 м. – 40
м.
Свидетелят Г. В. В., разследващ полицай по досъдебно производство № 111/2023 г.
по описа на РУ - Търговище излага, че си спомня много малко за верижната катастрофа
около с. Албаново, с участието на три автомобила - лек автомобил „Фолксваген Голф“, тир
и джип, който се бил обърнал по таван. Сочи, че образувал дело за нанесени щети, а отделно
от това и бързо производство срещу Я. К. С. за наркотици. В разпита си сочи, че разпитвал
ищците по настоящото дело в кабинета си в сградата на РУ – Търговище, като не бил ходил
в болницата, за да ги разпитва. Ищците не ползвали помощни средства за придвижване, но
това било в първоначален етап, както и че състоянието им не било добро, имали болки и се
чувствали зле като претърпели ПТП, но все още не си били направили необходимите
прегледи. Ищецът бил в малко по-лошо състояние, имал спукано ребро, а за ищцата сочи, че
нямала проблеми, но не можел да каже в какво са се изразявали травматичните им
увреждания. След като изчакали всички прегледи на пострадалите, както и да представят
12
документите си, близо месец след ПТП цитираното досъдебно производство било
прекратено, защото нямало значителни имуществени вреди от ПТП, а съдебния лекар бил
определил, че и при двамата пострадали телесните повреди са леки.
При преценка на събраните гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да
бъдат кредитирани показанията на свидетелите Николай Н., Милкана Павлова, Николинка
С. и Г. В. В., доколкото същите са последователни, еднопосочни и кореспондират с
останалия, събран по делото доказателствен материал и подкрепят напълно установената по-
горе фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на свидетелите Николай Н.,
Милкана Павлова, независимо от близката връзка между тях и ищците, предвид
обстоятелството, че имат преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищците Г.
Г. и М. Г. в периода преди и след ПТП, както и поради факта, че не са събрани
доказателства, които да ги оборват.
Съдът напълно кредитира и заключенията на изготвените в хода на съдебното
производство съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, доколкото
същите са обективни и отговарят пълно и ясно на поставените въпроси. В същото време
кореспондират изцяло с останалия събран по делото доказателствен материал и с
установената от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищците
неимуществени и имуществени вреди. Предявените обективно и кумулативно съединени
искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД. Исковете са допустими, а разгледани по същество са основателни, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за
претърпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и
непосредствен резултат от увреждането.
Според разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2010 г. от 06.06.2012 г. на ОСТК на ВКС по т.д.
№ 1/2010 г. А съобразно нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
деликвента.
Т. е., за да възникне право на увредения да получи застрахователно обезщетение от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, управляван от виновния за
настъпилото ПТП превозно средство; осъществен деликт от застрахованото лице; настъпили
имуществени вреди; вина у водача на МПС, наличие на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и нанесените вреди по чуждо имущество.
В настоящият случай от материалите по делото се доказва, а и не се спори между
страните, че по отношение на управлявания от лицето Я. К. С., ЕГН ********** лек
13
автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № Н *** ВР е имало сключена
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/02/122000691015
при Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с валидност до 23.59 часа на 08.03.2023 г.
Съгласно чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по застраховката „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от нормата на чл.
477, ал. 2 КЗ, е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице
във фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно.
В хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432,
ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.
При преценка на исковете съдът съобрази обстоятелството, че доколкото правото на
увредения, установено с разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ възниква едновременно с
правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и
причинителят на вредата. Въпреки, че отговорността на застрахователя за вреди по
застраховка „Гражданска отговорност” има договорен характер спрямо насрещната страна
по застрахователния договор – застрахования, в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
отговорността на застрахователя към третите увредени от застрахования лица е тъждествена
по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 от ЗЗД. Поради това
застрахователят дължи на увредения това, което му дължи и деликвентът по правилата на
деликтната отговорност. В този смисъл е и константната съдебна практика по този въпрос и
по-конкретно: Решение № 100 от 13.11.2009 г. на ВКС по т.д. № 92/2009 г., І т.о., ТК,
Решение № 238 от 20.06.2008 г. на ВКС по т.д. № 924/2008 г., ІІ т.о, НК, Решение № 20 от
16.02.2009 г. и др.
Установи се, че на 07.02.2022 г. /в периода на действие на застраховката/ настъпило
ПТП, при което били причинени вреди по лек автомобил, марка „Хюндай, модел „Туксон“ с
рег. № *** ВС, собственост на увреденото лице – ищецът Г. Г.. Чрез заключението на
изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установи, че основна причина
за настъпилото ПТП е движението на водача на първия автомобил – лек автомобил, марка
„Фолксваген, модел „Голф“ с peг. № Н *** ВР не е успял да се впише в кривата на завоя и е
навлязъл в лентата за насрещно движение, където е последвал удар между него и
движещият се в обратна посока товарен автомобил „МАН ТГХ“ с рег. № *** ВС, като след
първия удар лек автомобил „Фолксваген Голф“ продължил да се движи в насрещната лента
и с предната си лява част е ударил лек автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № Н ***Х, като
от удара последният автомобил се е придвижил напред /спрямо своята посока на движение/
и се е обърнал по таван в десния край на платното, а лек автомобил „Фолксваген Голф“ се е
завъртял на 180 градуса спрямо вертикалната си ос и е преустановил движението в средната
част на платното, както е описано в огледния протокол. Вещото лице заключава, че водачът
на лек автомобил „Фолксваген Голф“ е могъл да предотврати настъпването на ПТП при
движение в своята лента в посока към гр. Търговище, каквато възможност е имал при
съобразяване на въведеното ограничение на скоростта до 70 км/час за съответния пътен
участък. Т. е. единствените причини за настъпване на ПТП са противоправните действия на
застрахования при ответното дружество водач.
По отношение на вината съществува оборима презумпция за оборването, на която
ответникът не ангажира никакви доказателства. В тази насока, възражението на от страна на
ответника и на третото лице помагач за наличие на съпричиняване от страна на собственика
на лек автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № Н ***Х се явява неоснователно.
14
Съпричиняването на вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗДвП е не всяко поведение на
пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица от произлезлите вреди.
От значение е само личното поведение на пострадалия, неговите конкретни действия, с
които е създал предпоставки за настъпване на увреждането.
В настоящия случай, въпреки формалното оспорването на механизма на ПТП, от
страна на ответното дружество и третото лице - помагач, от тяхна страна не са ангажирани
доказателства, които да оборят материална доказателствена сила на съставения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 07.02.2023 г., както и да поставят под съмнение
отразените в него факти и обстоятелства, както и механизма на станалото ПТП. В този
смисъл съдът съобрази обстоятелството, че доколкото Констативния протокол за ПТП с
пострадали лица от 07.02.2023 г. е официален удостоверителен документ, ползващ се с
материална доказателствена сила, която не бе оборена, въпреки направеното формално
оспорване от ответната страна и третата страна помагач от страната на ответника, то същия
следва да се кредитира изцяло. А от изложеното в него не може да се направи извод за
наличие на такова виновно поведение от страна на пострадалото лице – ищеца Г. Г., което
да доведе до извод за съпричиняване на резултата. Освен това, според заключението по
автотехническата експериза, ударът се явява непредотвратим за ищеца Г. Г. като водач на
лек автомобил „Хюндай Туксон“, като дава категорично заключение, че ищецът Г. не е
разполагал с време за избягване на удара, а наред с това не е имал възможност по никакъв
начин да предотврати преобръщането на управлявания от него автомобил. Наред с това при
изясняване на механизма на ПТП вещото лице посочва, че двамата ищци са пътували с
поставени предпазни колани, както и че предпазните колани са били задействани. Същите
изводи не се разколебават по никакъв начин от заключението по съдебномедицинската
експертиза, въпреки, че вещото лице в заключението сочи, че не може да се даде отговор
дали ищците са били с колани. Наред с това обаче посочва, че в медицинската документация
няма данни за травма от колан, което обаче по никакъв начин не изключвало използването
на такъв колан. Вещото лице в открито съдебно заседание даде допълнителни разяснения
съгласно, които е напълно възможно да се получат подобни травми при превъртане на
автомобила настрани, при което коланите на практика не са ефективни и не могат да
предпазят напълно ищците от получаване на травми. Гореизложеното не дава основание на
съда да приеме наличието на принос от пострадалите ищци за настъпването на вредоносния
резултат.
Съдът намира за неоснователни твърденията на третата страна помагач от страната на
ответника за настъпило случайно деяние. Съдебната практика приема изрично, че водачите
на моторните превозни средства, с оглед характера на упражняваната от тях дейност,
представляваща източник на повишена опасност, са задължени по начало точно да
възприемат и съответно да реагират на пътните условия и пътните ситуации. Следва да се
отбележи също, че съдебната практика последователно приема, че за да бъде изключено
виновното поведение на водача е необходимо деецът да е съобразил предписанията на
правно регламентираната дейност, която осъществява при управление на МПС и на
следващо място - да са налице условията, при които той да е бил поставен в невъзможност
да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици. В
Решение № 213/14.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 970/2018 г., III н. о., НК и мн. др. се приема
изрично, че с оглед общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото
си неправомерно поведение, водачът на МПС не би могъл да се позове успешно на случайно
деяние, щом е допуснал нарушения на правилата за движение, намиращи се в пряка
причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, вследствие на които нарушения сам
се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните
последици. В случая от доказателствата по делото се установява, че третото лице помагач не
се е събразило с въведеното ограничение за скорост до 70 км/ч в този пътен участък, поради
15
което е навлязло в пътната лента за насрещно движение. Според разпоредбата на чл. 15, ал.
1 от ЗДвП на пътя водачът на пътно превозно средство следва да се движи възможно най-
вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
следва да използва най-дясната свободна лента. В практиката си ВКС подчертава изрично,
че основното правило за разположение на превозните средства на платното за движение,
взирано в чл. 15, ал. 1 ЗДвП, е за осъществяване на движението възможно най-вдясно на
платното за движение /Решение № 153 от 27.12.2018 г. на ВКС по н. д. № 613/2018 г., III н.
о., НК/. При това положение съдът намира, че настъпването на произшествието се намира в
пряка причинна връзка с поведението на третото лице помагач Я. К. С., тъй като ако същата
се е движила в своята /дясна/ лента за движение в посока гр. Търговище с допустимата от
закона скорост каквато възможност е имала, процесната ситуация несъмнено не би
настъпила. При положение, че се е движела в нарушение на правилата за движение,
намиращо се в причинна връзка с настъпилия резултат, не би могло да се приеме, че
последната е действала невиновно. Същата сама се е поставила в тази ситуация, като
правилата на разпоредбите в ЗДвП са нарушени поради собственото й виновно поведение.
Още повече Я. К. С. при реализиране на процесното ПТП е била алкохолно повлиян водач.
Относно размера на претендираните от ищците обезщетения:
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, касаещо претенцията
за нанесени щети върху собствения на ищеца Г. Г. лек автомобил, марка „Хюндай“, модел
„Туксон“ с рег. № Н 6695 ВХ е доказан по своето основание.
Чрез заключението на изготвената автотехническа експертиза се доказа и наличието
на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и претърпените от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в повреди по лекия му автомобил.
Т. е., в хода на производството бе доказано наличието на всички предпоставки по чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за ангажиране на отговорността на ответника,
като застраховател на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените
на ищеца имуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.02.2023 г. на Първокласен път I-4 км
238+ 450 в общ. Търговище.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1 от КЗ, застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря за вредите, причинени на чуждо
имущество, като обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
причинената вреда /арг. от чл. 499, ал. 2 от КЗ/. Според този цитиран законов текст,
обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се определят в съответствие с
приетата от КФН Методика за уреждане на претенции за обезщетение за вреди. Съобразно §
3, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 49/16.10.2014 г. за задължителното застраховане по
застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в
средствата за обществен превоз, понастоящем все още се прилага утвърдената с Наредба №
24/08.03.2006 г. Методика за уреждане на претенции и обезщетения за вреди, причинени на
моторни превозни средства по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Съгласно предвиденото в чл. 2 на Методиката, тя се прилага от
застрахователите и Гаранционния фонд и урежда взаимоотношенията между трети лица,
претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи застрахователно
обезщетение. Според чл. 4, Методиката се прилага като минимална долна граница в
случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт
на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка. Настоящият състав, обаче, намира, че разпоредбите на Методиката не
дерогират приложението на разпоредбите на КЗ, като те представляват указание за
изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от
застрахователя. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, обаче, съдът определя същото по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на увреждането, като ползва заключение на вещо лице. Съдът не е
16
обвързан да проверява дали стойността, изчислена от вещото лице съответства на
разпоредбите в Методиката. В случая, съдът изцяло кредитира заключението по изготвената
съдебно-техническа експертиза, съобразно което стойността на щетите, нанесени на лек
автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № Н ***Х, изчислена по средни пазарни цени към датата
на настъпване на ПТП /метода на пазарните аналози/ възлиза на 6 555 лв. Освен това,
предвид изчислените стойности от вещото лице, съдът приема, че в случая е налице
„тотална щета“ по смисъла на легалното определение, визирано в нормата на чл. 390, ал. 2
от КЗ. В тази насока е и Писмо с изх. № ОК-518169/21.07.2023 г. по описа на „ЗД Бул Инс“
АД, в което застрахователят определил наличието на тотална щета по смисъла на чл. 390 от
КЗ, въз основа на което на 26.07.2023 г. била прекратена регистрацията на процесното МПС
на основание „тотална щета“, видно от Удостоверение с рег. № 230869000234/26.07.2023 г.,
издадено от ОД на МВР - Шумен, сектор „Пътна полиция“.
Съдът не споделя изразеното в хода по същество възражение от третото лице
помагач от страната на ответника, че така посочената стойност от вещото лице не е вярна,
тъй като при нейното изчисление бил използван само един метод. При изчисляване на
действителната стойност на увредения автомобил вещото лице е използвало метода, който е
най-подходящ за отговор на поставената му задача, а именно метода на пазарните аналози.
По този метод е отговорено на въпроса на каква стойност може да се купи на свободния
пазар МПС от същата марка и модел като увредения, като след това вещото лице е
приспаднало процента на запазените части от автомобила и по този начин е остойностило
дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Това, че вещото лице е работило по един
метод, за да оцени имуществените вреди по МПС, не означава автоматично, че
заключението е невярно в тази му част.
С оглед така установеното, съдът намира, че застрахователното обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди възлиза на 6 555 лв. Доказа се, че
„Застрахователно дружество Бул Инс“ АД гр. София не е платило на ищеца Г. Г.. Т. е.
основателна е предявената от ищеца искова претенция по чл. 432, ал. 1 от КЗ в размер на
сумата от 6 555 лв., представляваща обезщетение за претърпени от имуществени вреди от
ПТП, настъпило на 07.03.2023 г. на Първокласен път I-4 км 238+ 450 в общ. Търговище.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. чл.45 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен изцяло в искания размер, като бъде осъдено ответното дружество
„Застрахователно дружество Бул Инс“ АД гр. София да заплати на Г. Г., с ЕГН **********
чрез адв. Я. Д. от САК сумата от 6 555 лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди.
Ответното дружество дължи и законната лихва върху присъдената главница, считано
от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2024 г. до окончателното изплащане на тази
сума.
По отношение претенцията за неимуществени вреди за болки и страдания,
причинени на ищеца Г. Г..
Следва да се има предвид, че обезщетението има за цел да репарира болките,
страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на
неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
Последователно в константната съдебна практика, обективирана в Постановление №4 от
23.12.1968 год. на Пленума на ВС, Решение № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. №708/2009 г. на
II т.о.; Решение № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на II т. о., Решение № 151 от
12.11.2013 г., по т. д. № 486/2012 г. на II т. о.; Решение № 130/09.07.2013 г., по т. д. №
669/2012 г. на II т. о. и др. ВКС е поддържал разбирането, че „справедливо“ по смисъла
вложен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, носени от увреденото
лице и тяхната продължителност и интензитет, но и на всички онези неудобства,
17
емоционални и психологически сътресения, които съпътстват същите. От значение са също
възрастта на увреденото лице, неговото обществено положение, прогнозите за отзвучаване
на получените травматични увреждания, както и факторите, детерминиращи общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, един от които е и
икономическото състояние в страната към момента на непозволеното увреждане, обективен
ориентир за което са нивата на застрахователно покритие.
С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на ищеца Г. Г., конкретните прояви
на увреждане, физическите и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП
травми, периода на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата
на ПТП пострадалият Г. е на 70 години. Оздравителният процес е протекъл без усложнения
и е продължил около 6 месеца. Травмите, получени в резултат на ПТП /фрактура на 9-то
ребро и кръвонасядане на дясно ребро/, са причинили болки, които първоначално са били
силни, налагащи ползването на обезболяващи през първия месец, но впоследствие, след 20-я
ден са започнали да намаляват. Ищецът за продължителен период от време е бил зависим от
чужда помощ, тъй като се налагала необходимостта от спазването на специфичен щадящ
режим за 3 – 4 месеца. Според вещото лице по съдебномедицинската експертиза фрактурата
на реброто се характеризира с болки през първите 20 - 30 дни, чувство за хрущене, болка при
кашлица, при вдигане на тежко, при завъртане в леглото, при ниски температури. Болките,
като и зависимостта от чужда помощ, затрудненията при битовото обслужване, са създали
дискомфорт и негативни психични изживявания. Към настоящият момент получената от
ищеца фрактура е консолидирана, но налице е остатъчна болезненост, проявяваща се при
физическо натоварване и разваляне на времето, която рефлектира върху възможността му да
води същият пълноценен живот, така както е било преди произшествието. Освен това
процесното ПТП се отразило негативно върху психиката на ищеца и породило
посттравматично притеснение у него за последващо управление на МПС. На тази основа, с
оглед и на социално-икономическите условия в страната и установените в КЗ лимити на
застрахователни суми, приема за справедливо на Г. Г. Н. да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му вследствие на травматичните увреждания в размер на
16 000 лв. С оглед на това предявения на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ иск за сумата от 16
000 лв., представляваща дължимото на ищеца Г. Г. обезщетение за неимуществени вреди е
основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
По отношение претенцията за неимуществени вреди за болки и страдания,
причинени на ищцата М. Г. , както бе посочено по-горе следва да се има предвид, че
обезщетението има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални
последици, възникнали от деликта. А размерът на неимуществените вреди следва да бъде
определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази
възрастта на ищцата, конкретните прояви на увреждане, физическите и емоционални
отрицателни последствия от причинените с ПТП травми, периода на възстановяване и
необходимостта от допълнително лечение. Към датата на ПТП пострадалата е на 67 години.
Оздравителният процес е протекъл без усложнения и е продължил около 10 - 12 месеца,
като в същия период ищцата е изпитвала затруднение при движение, изкачване и слизане по
стълби. Травмите, получени в резултат на ПТП /контузия лявото коляно с оток и излив в
лява колянна става, вътреставни увреди и разкъсване на външен езикообразен мениск/,
представляващи средна телесна повреда е довела до трайно затруднение в движението на
ляв долен крайник за срок по-голям от 1 месец и са причинили болки, които са
първоначално са били силни, но впоследствие, след първия месец са започнали да
намаляват. Проведено е оперативно лечение, извършена е операция /артроскопия на ляво
коляно/, която допълнително стресира и натоварва психически пострадалата. Освен това се е
наложило левия долен крайник на ищцата да бъде обездвижен с ортеза за срок от 30-35 дни.
Ищцата за продължителен период от време е била зависима от чужда помощ. Болките, като
и зависимостта от чужда помощ, затрудненията при битовото обслужване, претърпените
18
неудобства от социален и личен характер по време на възстановяването, са създали
дискомфорт и негативни психични изживявания. Към настоящият момент получените от
ищцата фрактура е консолидирана и тя се предвижва самостоятелно, но налице е остатъчна
болезненост, проявяваща се при продължително ходене пеша и физическо натоварване и
разваляне на времето, която рефлектира върху възможността му да води същият пълноценен
живот, така както е било преди произшествието. От проведения личен преглед
/приблизително 1 година след ПТП/ на ищцата, вещото лице д-р М. е установил трайни
неблагоприятни последици, изразяващи се в дефицит на движенията в колянната става,
както следва: дефицит при изпъване от 10 градуса и дефицит при сгъване от 30 градуса, като
с оглед на дегениративните промени на лявото коляно не се препоръчва продължително
ходене и това увреждане на коляното ще и пречи на нормалното използване на тази става.
Освен това процесното ПТП се отразило негативно върху психиката на ищцата и породило
посттравматично притеснение у нея при пътуване с МПС. На тази основа, с оглед и на
социално-икономическите условия в страната и установените в КЗ лимити на
застрахователни суми, приема за справедливо на М. Д. Г. да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди, причинени й вследствие на травматичните увреждания в размер на
24 000 лв. С оглед на това предявения на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ иск за сумата от 24
000 лв., представляваща дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди е
основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
Относно акцесорната претенция за законна лихва.
Ищците претендират присъждането на законна лихва върху претендираната главница
за неимуществени вреди от датата на уведомяване на ответника 20.03.2023 г. до
окончателното й изплащане.
В резултат на деликта възниква облигационно отношение въз основа, на което за
деликвента се поражда задължението да обезщети увреденото лице за претърпените от него
вреди (чл. 45 от ЗЗД). Задължението е парично и изискуемостта му настъпва на датата на
увреждането (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД), като при забава следва да се заплати и дължимата законна
лихва (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД), предвид забавяне изпълнението на едно парично задължение.
Т.е. пострадалият следва да получи парична сума покриваща реалния размер на нанесената
му вреда и начислената върху нея законна лихва, в случай на забава при изпълнението на
задължението за обезвреда. При наличие на валидно сключен застрахователен договор е
налице паралелно облигационно отношение между застраховател и деликвента, което дава
възможност на пострадалия алтернативно да насочи претенцията си за обезщетение към
застрахователя с предявяване на иск по чл.432 от КЗ. Налице е притезателно имуществено
право на пострадалия, което е вторично спрямо правото на увредения, произтичащо от
деликта, поради, което застрахователят не може да дължи повече от дължимото от прекия
причинител на непозволеното увреждане, а именно обезщетението за нанесената вреда и
законната лихва за забава върху нея до датата на изплащането му. Приемането на обратното
би означавало застрахователят да плати сума излизаща извън размера на реално дължимото
обезщетение и начислената върху него лихва за забава за периода от датата на
изискуемостта му до деня за погасяването му.
В чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на
по[1]ранната от двете дати, а именно: датата, на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения.
В чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429,
19
ал. 3 от КЗ – само в рамките на застрахователната сума и за периода от уведомяване на 10
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, респективно предявяване на
претенция от увреденото лице.
Съгласно чл. 498 от КЗ увреденото лице, което желае да бъде обезщетено е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.
След предявяване на претенцията за застрахователя е предвиден срок за произнасяне по чл.
496 от КЗ, като непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение
води до изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1 от КЗ и съответно възможността
увреденото лице да предяви иск срещу него в съда – чл. 498, ал. 3 от КЗ. Следователно при
предявяване на пряк иск от увреденото лице на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ по застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на дължимото застрахователно обезщетение от момента, в който е изтекъл срока по чл. 497,
ал.1 от КЗ, тъй като вече забавата е негова, а не на деликвента. В този смисъл Решение №
128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о. ТК.
В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-
месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 2/. В конкретния случай застрахователят е
уведомен за застрахователното събитие на 20.03.2023 г., когато е получил писмената
претенция на ищците и документите, с които те са разполагали. С писмото си, ответникът по
същество е отказал да обезщети ищците за претърпените от тях вреди. По реда на чл. 106, ал.
3 от КЗ застрахователят е изисквал доказателства, относими към основанието и размера на
претенцията, като е уведомил пострадалите, че до получаване на исканата от РУ –
Търговище информация не могат да се произнесат по претенцията. Те трябва не само да са
от значение за основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна
възможност за представянето им от увреденото лице. В този смисъл Решение № 167 от
30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С оглед на това на основание чл. 429,
ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КЗ, във вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо ищците отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията 20.03.2023 г. до датата на изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от
КЗ – 20.06.2023 г. След 20.06.2023 г. застрахователят дължи законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди, поради собствената си забава, съгл. чл. 497, ал. 1, т.
2 от КЗ. Следователно претенцията за законна лихва, считано от 20.03.2023 г. до
окончателното изплащане на дължимите обезщетения е основателна и следва да бъде
уважена.
Относно разноските по делото.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищците
направените от тях разноски в настоящото производство в размер на 2 662.20 лева,
включващи заплатена държавна такса и възнаграждения за вещи лица, съразмерно с
уважената част от иска и съгласно представен списък.
С оглед изхода на спора и доколкото упълномощеният от ищците адвокат в
производството, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, е оказал безплатна
адвокатска помощ, съгласно ал. 2 от същата разпоредба следва да му бъде определено
възнаграждение във връзка с предявените искове, съобразно с уважената част от тях.
Имайки предвид естеството на исковете и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият
състав намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на упълномощения от ищците адвокат адвокатско възнаграждение в общ размер на
20
4 755.50 лева, определен в размер на минимално предвидения в посочената разпоредба
размер, съобразно с цената на предявения иск и уважената част от него. Към него следва да
се начисли съгл. §2а от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения дължимия ДДС в размер на 20%, предвид обстоятелството, че процесуалния
представител на ищците е регистриран по ЗДДС. С оглед на това ответникът следва да
заплати сума в размер на 5 706.60 лв. с вкл. ДДС.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице – помагач на
страната на ответника разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1407, бул. ”***” № 87, представлявано заедно от
изпълнителните директори Стоян Проданов и Крум Крумов да заплати на Г. Н. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 6, вх. 3, ет. 4, ап. 57, със съдебен
адресат – адв. Я. Д. от САК, гр. София, пл. „*** № 3, ет. 2, офис 10, сграда на СБА, на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането сума в размер на 6 555 лева /шест
хиляди петстотин петдесет и пет лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в повреди на лек автомобил, марка
„Хюндай“, модел „Туксон“ с рег. № Н ***Х, собственост на Г. Н. Г., в резултат на ПТП,
настъпило на 07.02.2023 г. по Първокласен път I-4, км 238+400 в землището на общ.
Търговище, по вина на водача Я. К. Стоянова, управлявал МПС – лек автомобил, марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № Н *** ВР, за което бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/122000691015 с валидност до
08.03.2023 г. със Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1407, бул. ”***” № 87, представлявано заедно от
изпълнителните директори Стоян Проданов и Крум Крумов да заплати на Г. Н. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 6, вх. 3, ет. 4, ап. 57, със съдебен
адресат – адв. Я. Д. от САК, гр. София, пл. „*** № 3, ет. 2, офис 10, сграда на СБА, на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането сума в размер на 16 000 лева
/шестнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат на претърпени болки и страдания вследствие на причинени травматични
увреждания при ПТП, станало на 07.02.2023 г. по Първокласен път I-4, км 238+400 в
землището на общ. Търговище, по вина на водача Я. К. Стоянова, управлявал МПС – лек
автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № Н *** ВР, за което бил сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/122000691015 с
валидност до 08.03.2023 г. със Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на ответното
застрахователно дружество, респ. на предявяване на доброволната претенция – 20.03.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1407, бул. ”***” № 87, представлявано заедно от
изпълнителните директори Стоян Проданов и Крум Крумов да заплати на М. Д. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 6, вх. 3, ет. 4, ап. 57, със съдебен
адресат – адв. Я. Д. от САК, гр. София, пл. „*** № 3, ет. 2, офис 10, сграда на СБА, на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането сума в размер на 24 000 лева
21
/дваадесет и четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и страдания вследствие на причинени
травматични увреждания при ПТП, станало на 07.02.2023 г. по Първокласен път I-4, км
238+400 в землището на общ. Търговище, по вина на водача Я. К. Стоянова, управлявал
МПС – лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № Н *** ВР, за което бил
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ №
BG/02/122000691015 с валидност до 08.03.2023 г. със Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на
ответното застрахователно дружество, респ. на предявяване на доброволната претенция –
20.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1407, бул. ”***” № 87, представлявано заедно от
изпълнителните директори Стоян Проданов и Крум Крумов да заплати на Г. Н. Г., ЕГН
********** и М. Д. Г., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ №
6, вх. 3, ет. 4, ап. 57, със съдебен адресат – адв. Я. Д. от САК, гр. София, пл. „*** № 3, ет. 2, офис
10, сграда на СБА сумата от 2 662.20 лева /две хиляди шестстотин шестдесет и два лева и
двадесет/, представляваща направени по делото разноски за държавна такса и
възнаграждения за вещи лица, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно
представен списък.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1407, бул. ”***” № 87, представлявано заедно от
изпълнителните директори Стоян Проданов и Крум Крумов да заплати на да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на упълномощения адвокат
на ищците – адв. Я. Д. от САК сумата от 5 706.60 лева /пет хиляди седемстотин и шест лева
и шестдесет стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, съобразно с
уважената част от исковете.
Делото е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответното
дружество Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, с ЕИК ***- Я. К. Стоянова, с ЕГН
**********.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице-помагач на
страната на ответника разноски не се дължат.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
22